Разлика между версии на „Правият път - 1919“

Версия от 15:28, 9 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919

ПРАВИЯТ ПЪТ

Въ едно древно царство живелъ великъ мждрецъ. При него дошли двама ученици да се учатъ на великата мждрость, която той препода- валъ на света. Желанието на единия ученикъ било : учительтъ да му покаже начинъ, чрезъ който да може да стане големъ сир. да може да увеличава ръста си споредъ желанието си, за да бжде- видимъ отъ всички. Учительтъ из- пълнилъ желанието му. Ученикътъ започналъ да увеличава ръста си, да става големъ. Този ученикъ се движилъ въ света, всички го виждали, но той не могълъ да влезе въ ни-коя кжща, да се разговаря съ хората, згч 'ото те били много дребни, а той много гол гъ. Пожелалъ да се върне назадъ, да стане малъкъг но не могълъ и си останалъ гол^мъ. Съзналъ, че това го правило много нещастенъ, и се вър¬на лъ при своя учитель, оплакалъ му се, но по- сггЬдниягь му казалъ: „Нема какво — ще носишъ славата на своето величие", Другиятъ 'ученикъ пъкъ поискалъ отъ учителя си да го научи на изкуството да.става малъкъ, споредъ желанието си. Учительтъ пов^рилъ му тази тайна. Учени- кътъ започналъ да се смалява, колкото же- лалъ. тавалъ, ставалъ малъкъ, невидимъ за хората, но съ това станалъ и много нещастенъ. Когато поискалъ да се върне назздъ, не могълъ и си останалъ малъкъ. Вие, които ме слушате, спадате къмъ гЬзи две категории ученици —ва¬шите .желания и стремежи сж като на тЬзи двама ученика.

Една аналогия. ГолЪмигЬ на ръстъ сж греш-ните хора въ света, ония, които влад^ятъ много земи, много кжщи, много пари ; малките на ръстъ сж праведните, светиите, които сж невидими за другите хора. Едните и другите живЪятъ за себе • си, иматъ едностранчиви разбирания за живота, не разбиратъ великия Божественъ животъ. Най-после, при мждреца дохожда трети уче-никъ, който искалъ да знае средния методъ, сир. въ изаестенъ моментъ да бжде големъ, а зъ други моментъ — малъкъ. Има моменти въ жи¬вота, когато требва да бждемъ- големи, а въ други — малки. Единиятъ и другиятъ методъ сж потребни, но потребенъ е и ед^нъ среденъ — да знаете изкустеото да преминавате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма'въ друга,

Вие сге учили първите два метода, искамъ сега да научите третия методъ — да ставате и малки, и големи. Първите два може да научите отъ двамата ученика. Когато н%кой иска да научи тайните на хората, требва да става малъкъ, а когато иска да помага на хората, требва да става големъ — като простре ржката си, да стига. За да помагате на хората, требва да бждете силни въ всеко отношение — и въ физическо, и въ умствено, и въ духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си, и злото въ света е именно тамъ, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегашното състояние на хората се отнася къмъ категорията на първия ученикъ: всички сте отъ големите хора, не можете да станете малки. Направете единъ малъкъ опитъ, вижте, дали можете^ да влезете въ връзка съ малките животинки. Мо¬жете ли да проникнете въ живота на една мравка, да разберете състоянието й и да видите, какъ живее тя ? Между вашия животъ и живота на една мравка има голема пропасть. Ако вие бихте могли да влезете въ контактъ съ една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша, какво ще й говорите. Когато, да реч< ъ, вие говорите на мравката, а тя продължал да си върви по пжтя, това показва, че вие не сте въ свързка съ нея, че между вашия животъ и нейния има известни междини. Такива междини сжществуватъ между васъ самите — между всички хора. Разбирате ли междините, които сжществуватъ между васъ, между вашите умове, сърца, души, духъ? Може-би, мисъльта ми е много отвлечена, та не мажете да разбе- 1 рете, какво искамъ да ви кажа, но тя въ сжщность е много проста. МежцикитЬ, които сжще- ствуватъ между едно и друго състояние, сж като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но тЬ требва всякога да се обработватъ. Вь необра- ботването на междините вжтре въ взшия жи¬вотъ се зараждатъ онези неестествени състояния, които ние наричаме зло въ света. Когато говоря < за култура и възпитание, всЬкога подразбирамъ обработване на междинитЬ, защото въ те?.и буренисти междини на човешкия животъ * е криятъ най-лошите мисли, стремежи и желания.

При сегашното състояние, въ което се на-мираме на земята, при сегашния нзшъ развои, знаете ли, каква е цельта на живота ни ? Тя е много проста: всички желаятъ да иматъ под- слонъ, прибежище или най малко единъ прия- # тель въ света. Но, за да имтге приятели,вие требва да развивате чувството на приятел¬ство. Въ приятелството се крие онази нравствено, духовна обичь, която требва да обсебва вис¬шите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира безъ обичь. Когато човекъ каже, че не иска да обича, въ неговото сърце непременно ще се родятъ най-противоположни желания. Сърцето е светъ, къмъ който ние сега слизаме да живеемъ, сир. ние слизаме отъ висо¬тата на човешкия умъ, отъ менталния светъ, къмъ света на сърцето. Ето защо требва да учите всички онъзи метсди, които облагородявотъ сърцето. Не е умътъ, който ще спаси света: умътъ е само едно орждие, необходимо за обработване на чозешкото сърце; той е рало, мотика, съ които можемъ да копаемъ. Ума може да уподобимь на какво да е сечиво, потребно за ра¬бота. Он^зи, които не сж сформирали своя умъ, требва да го сформиратъ, сир. те требва да създадатъ всичко необходимо за него и отъ тамъ да слЪзатъ въ сърцето си. Будещата кул¬тура ще бжде култура на сърцето или, както азъ я наричамъ, култура на обичьта. Сегашната обичь прилича на обичьта на паяка. А знаете ли, каква е културата, обичьта на паяка? Като се оплете н^коя мушичка въ паяжината му, пзя- кътъ я хваща, пригръща я и й казва: „Азъ те много обичамъ", започва да изсмуква соча й и посл% й казва : „Сбогомъ. Дадохъ ти много до- бъръ урокь, да ме помнишъ*. Паяци се срещать навсекжде: въ обществения, въ полити-ческия, въ културния и въ духовния животъ. Но онова, което ограничава, което разваля стреме-жите на човешката душа, не е обичь, но е нещо противобожествено. Всички желания у насъ, които разрушаватъ Божественото, требва да ги отмах- немъ, защото те собствено не сж наши, а оста¬тъци отъ една много стара култура, за която азъ сега нема да говоря. Колкото по-рано се освободимъ отъ техъ, толкова по-добре ще , бжде за нась, защото ще придобиемъ онова вжтрешно състояние, .което дава миръ, сиокойствие и подемъ на сърцето.

Въ този смисълъ вие ще тр^бза да изучавате Писанието — Библията прЪзъ цялата година и да се спирате най-много върху он"Ьзи стихове, които говорягъ за висшата обичь. Въ много стихове ще намерите и методи, които посочватъ начини за при¬ложение. Напр., имате стиха, въ който се говори : „Дзъ дойдохъ да дамъ животъ*. На кого? Обсъ¬дете това. Въ другъ стихъ се казва : „ВсЬки, който вЪрва въ мене, въ Сина Челов^ческаго, ще има жи¬вотъ въ себе си, а който не в^рва — не ще има жи¬вотъ въ себе си *. Значи, ние требва да имаме в^ра въ този Синъ Божи и Синъ ЧеловЪчески, който дава животъ, а не въ онзи, който не дава жи¬вотъ. За да намЪримъ Христа, за да намЪримъ онова, което дава животъ, ние тр-Ьбза да вярваме въ Него, Яко ви попитамъ: намерихте ли онова, което ви дава животъ, вие ще отговорите: „От¬части". Щомъ отчасти сте намерили това, що дава смисълъ на живота, щомъ въ едно отноше¬ние сте намерили това, що дава животъ, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголемявате, но не и да се смалявате. Вс^ки казва : „Азъ искамъ да раста, да израсна". ДобрЪ, ще растете, ще растете и ще дойдете до единъ пр%д%лъ, когато растенето ще спре, и вие ще се почувствувате недоволни отъ себе си. Какво означава растенето? Растенето е дви¬жение въ една посока. Искате да посЬтите нЬкой вашъприятель, който стои километъръ далечъ отъ васъ; като стигнете до вашия приятель, ще по-желаете ли да отидете по-далечъ ? Не. У васъ ще се породи само желание да се върнете на- задъ, слЬдъ като сте посетили приятеля си. Желан!-ето ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете н'Ьщо, да отидете при нЬкого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бжде въз¬растно, когато ще бжде обичано отъ онзи, който е опрЬд-Ьленъ да го обича. ВсЬка мома иска до има лице, очи, в^жди, коси, ръстъ, дрехи такива, които до се харесватъ на възлюбления й • тази е скритата мисъль на обичьта й. Законътъ е сжщъ, когато нЪкой каже, че иска да бжде уч нь или добьръ. Защо искате да бждете у гени, добри? За да се харесате никому. Вие ще въз-разите : ,,Иие искаме да сме учени, добрч за себе си". За кои себе си? Значи, се има е, тъ, билъ той вжтрЪ или вънъ отъ насъ, дали го съсипвате или не, комуто искате да се харесвате. Топа е истинскиятъ мотивъ. Добриятъ човЬкъ иска да е приятенъ на Бога, за да каже Богъ, че го обича. Ако Господь каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студентъ, който искалъ да види Христа — това е станало въ Каззнъ — и който, като се молилъ дълго вр-Ьме за това, единъ день, когато въ будно състоя¬ние, му се явява Христосъ и му казва: ,,Не ги хзресвамъ очигЬ<4, студентътъ, огорченъ, запалва сзЬщь, приближава я до едното си око и го изгаря, сл-Ьдъ то^а приближава св%щьта до друго го си око, и въ момента, когато щ%лъ да изгори и него, дохождатъ другари и го спася- ватъ. Този студентъ вид-Ьлъ Христа, но не Го разбралъ. Когато Христосъ казалъ, че не харесва очитй му, то значи, че не харесва него¬вата алчность. Въ този случай очите на сту¬дента сж били изразъ на човешката алчность. Христось е искалъ да каже на студента: ,,Алч- ностьта, която виждамъ въ твоя умъ и въ твое¬то сърце, ми сж неприятни. Ти искаше да ме видишъ не защото ме обичаше, не защото искгше да вървишъ въ моя пжть, да се жертьу- вашъ като менъ и да служишъ на Бога, а ст в- сЬмъ за друго44. Студентьтъ не разбралъ дълбо-кия смисълъ, вложенъ въ Христовите думи, и затова посегналъ да изгори очите си. Момз, която не е харесана отъ избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина затова. Когато хората не ви обичатъ, техното неразположение си има причина. Тя е, че не намиратъ своя идеалъ въ васъ. Щомъ срещнете човЬкъ, у когото е вложенъ вашиятъ идеалъ, вие казвате, че го обичате; срЬщнеге другъ, но не го обичате, защото не намирате въ него идеала, който търсите. Вие се безпокоите; но и нема причина за това, а требва да разсжж- дзвате; иначе ще паднете въ едно състояние да се самокритикувате и самоосжждате, а това не е желателно.

Вие се намирате при нозете на този великъ мждрецъ; мждрецъ наричамъ природата, ьъ която живеемъ и която всекога ни дава онова, що желаемъ. Нема нешог кое го да пожелаете I и да не ви го даде природата. можеТ^Е то е само въпросъ на време. Ако настоявате ^ 11-11|1| "«НИ цц—- неразумно и ненавременно,, тя ще ви го даде, по ще ви струва скжпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като великия учитель: „Ще носите славата на своето величие — последиците на вашата алчность". Споредъ това какво искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения, — ще опитате плодовете и на доброто, и на зло то. Съ това индусите определятъ образуването иаг човешката карма — причини и следствия Но сь третия методь ще можете да превърнете лошата карма въ добра, лошите последици въ добри, а на добрите да дадете правилна насока въ живота, защото безъ последното и добрите последици може да се извратятъ, да се пре¬върнатъ въ лоши, Навсекжде въ природата има смена на енергии отъ едно състояние въ друго. Азъ не говоря за доброто и злото въ природата, защото доброто си остава добро и злото — зло, но говоря за енергията, която служи за .изпъл¬нение на доброто и злото ; енергията е, която може да се прЬзръща отъ едно състояние въ друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне въ услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. Сж- щото нещо е и за злото. Тази смена може да стане всекога. Ако немаше смена на енергии у насъ, нямаше да има смена и въ състоянията ни. Вие требва да се научите да сменяте енер¬гиите въ васъ. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искатъ да пра-' вятъ опити. Напр., вие искате да превърнете лошите течения, които идатъ сега въ България,въ добри, сир. да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я откло¬ните отъ лЬво къмъ д^сно ; никога не можете, да измените тази енергия отъ лево къмъ Д"Ьсно, ако сами не вървите отъ лево къмъ десно. Това е единъ алхимически законъ, ксйто требва да проучите. Като онзи ученикъ, вие ще кажете: „Велика тайна, да може да превръщаме енер^ гиитем, но, като дойде една енергия въ единъ народъ, вие ще требва да знаете и какъ да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, требва да й се даде нова насока — правиятъ пжть ;,< не; направите ли това, тя ще влезе въ услуга на злото. Вие се хвърляте въ живота отъ едно положение въ друго. Виждали сте какъ майките люлеятъ децата си—вие се намирате въ положение на техните деца. Майките казватъ: «Нани, нани, майка», люлЬе детето си отъ лево къмъ десно и отъ дЬсно къмъ лево, и детето, действително, взима тази насока въ живота, къмъ която май¬ката се стреми повече. Чрезъ своя умъ и же¬лания майката се свързва съ детето си още до-, като то е въ утробата й — тамъ още тя дава насока на бжцеидтго му раззитие. Този законъ работи и може да стане опасенъ ето какъ: ако вие се свържете много гЬсно съ не~ кого, когото много обичате, и ако той из¬мени своята насока, между васъ ще настане големъ разр;-'въ, и единиятъ отъ васъ ще по¬страда. Затова, когато човекъ е решилъ да из- учза Божествените тайни, требва да бжде много чистъ. Да видишг Бога, значи да знаешъ да употрЬбявзшъ разумно тази велика сила, съ която Той си служи. Христосъ казва; „Чистите по сърце ще видятъ Бога" ; ще рече, безъ чистота въ сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. КазваПсалмо- п Ьвецътъ: ,,Когато видяТвоето лице, ще се разве-сели душата ми". Смисълътъ на нашия животъ е веселостьта; тя е велико благо. Писанието казва : ,,Блажени нищите духомъ, защото е гЬхно Цар-ството Небесно'4. НищигЬ духомъ сж доволни и радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бчхъ желалъ да имамъ на този св%тъ, ще отго¬воря : да бждз нищъ духомъ и да е Царството Б ожие въ менъ; да бжда чистъ и по сърце, за дт видя Бога въ Неговата сжщина, ззщото, който е чистъ по сърце, той вижда Бога, Чистотата на сърцето е центъръ на блаженства та. Ако искате да имате туй благо, пр^поржчвамъ ви, като ме¬тодъ, да придобиете чистота на сърцето.

Какъ разбирате тоза, че ще видите Бога — като човекъ ли ще Го видите ? Има два стиха огъ Евангелието, въ които Христосъ казва: „Никой не може да дойде при менъ, ако Отеиъ ми. не го привлече", това значи : никой не може да дойде при Сина ЧеловЪчески, ако не е при- влЪченъ чрезъ любовьта» После: „Никой не може да иде при Отца, ако Азъ не му Го из¬явя*. Товз има този смисълъ, че Христосъ е вратата. презъ която требва да минемъ, за да видимъ Бога. Защо требва да сме привлечени при Христа? Азъ обяснявамъ този стихъ много естествено. Житно зрънце, което не е посято въ земята, на коею не е дадена светлина, то¬плина и влага, може ли да се прояви ? Не може то само да влезе въ земята, ако н*Ъма кой да го посади. Требва да се намери нЪкое разумно сжщество, което да го посади въ земята, за да му се дадатъ условията да види онова, къмъ което се стреми. Кое ще види? Слън¬цето. Следователно, за насъ .Христосъ е поч-вата, въ която като се посадимъ, виждаме Бога, светлината и топлината, сир. истината и лю- бовьта. Христосъ & почвата, необходимостьта, бегь която разумниятъ животъ не може да се прояви. Ако не сте привлечени отъ Бога, сир., ако Божествената любовь не слиза отъ горЬ и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия методъ, по който ще ра¬ботите. Ще ви посоча още единъ методъ, по който, напр., да се помирявате съ човекъ, когото не обичате. Ще намерите трето лице, което е оби¬чно на снзи, когото вие мразите; двама, които се обичатъ, мматъ подобие, иматъ и контрасти, затова имагь и енергия, която може да се из¬ползува ; това трйто лице ще даде условията за помиряване. Този законъ сжществува, но вие не сте го схванали. Азъ ще ви обясня, че това става и по обратенъ пжть. Момъкъ се влюбза въ не- коя мома, която по некои свой съображения му отказва: момъкътъ намразява момата, за¬щото тя не се съгласила на женитба, а се оже¬нила за другъ; ако тя, като се ожени за другъ, роди момиче, момъкътъ, на когото тя отказала, се влюбва въ дъщерята и, като я взима ззжена, първитЪ се помирявзтъ, и по този начинъ раз¬умната енергия взема права посока. Ако некой мрази некого, то е, защото, споредъ кармичния за¬конъ, този последниятъ въ миналото му е сторилъ зло, което го е спрело въ еволюцията му, и той иска по единъ или другь начинъ да си отмъсти; но първия гь направи ли го зегь, даде ли му дъщеря си, той се помирява съ него. Има и другъ на¬чинъ за помирение, той е следниятъ: некой момъкъ съ влюбва въ една мома, но тя се оженва за другъ; момъкътъ се влюбза въ сестра й; а хо и нея не вземе, влюбва се въ третата сестра ; защото, за да се помири, требва да земе една отъ трите. Женитбите, които ставатъ тъ този саетъ, иматъ кармични причини. Кажете ми ззщо даденъ мжжъ има стремежъ къмъ 'нвесгна жена и дадена жена къмъ известенъ \жъ? Защо *Ькоя жена се оплаквз отъ своя мжжъ, дори го мрази? Защо мжжъ говори зле за жена си? Вие на тия проявления въ живота — каз¬вате: „Това сж обикновени работи". Не сж обикновени, но еж естествени работи, почиващи на закона на промените, който сжществува въ света. На всички, които ме слушате, енергиите сж различно сложени.

НЬкой пжть изпигвамь вашия животъ, правя сондажи, опитвамъ каква е температу¬рата ви, и знаете ли какво усещамъ и колко скжпо ми костуватъ тези опити ? Защото, когато човекъ иска да опита нЬкого, какъвъ е той като човекъ, преживява неговите състояния. Па не може и да обърнешъ единъ ч човекъ къмъ Бога, докато не преживеешъ и доброто, и зло¬то, които сж вложени въ него. Онзи, който не разбера този законъ, се чувствува въ положе¬нието, като въ некой когелъ, и се пръска отъ мжка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павелъ казва : „Ло¬шите общения раз.аля1ъ добрите нрави". Хри¬стосъ формулира този законъ така: „Не давайте осветените неща на псетата, защото ще се повърнатъ и ще 'причинягь зло." Това е великъ законъ, че не бива да влизате въ пряма свръзка съ човекъ, докато не го разберете, защото иначе щз сградаге. Поеле ще кажете: Господи! Защо стана така, когато азъ искахъ "да му помогна?" Какво ви пр^чи прасето, че ровило, оставете го ■ха рови - * има много места за ровене. На първо вр"Ьме гледайте да се изолирайте отъ лоши влияния, които спиратъ вашата еволюция, за¬щото, като влезете въ закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трЬбза да държите изпитъ. Нема да се мине много вркме, и Господь ще изпрати комисия, да види, доколко сте силни въ добродетели, ще провери, доколко сте усвоили Божествената правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертвува- нето. Нвма да има човекъ на земята, ма¬лъкъ или големъ, който да не бжде подложенъ на изпитъ. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре ^з- държахте, минете въ втори класъ \ и учительтъ ще почне да ви преподава прЬдметигЬ за този класъ, Следя, какъ некой отъ васъ, когато по- стжпятъ въ тона братство, идватъ много жарки, бързо заучватъ н Ькои неща и каззатъ: „Е, раз¬брахме вече всичко \и Не, вие едза сте научили да сричате. А други казватъ: «Толкоза го-дини следваме, цЬли 10 години учимъ гази на. ука". Отговарямь: Хиляди години сте разру¬шавали, имали сте търпение да вървите въ една посока, а сега въ 10 години искате много бърже да измените всичко, като съ магически замахъ. Не зависи отъ менъ да ускоря работата: ; > мога да ви посоча методи за по-бързото ви е*,^- люиране, но има други сили, които контроли» ратъ действията ви безъ лицеприятие. Следо¬вателно, требва да влезете въ тази права, по-сока за развитие. Друга опасность, която се среща въ окулт¬ните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състеза¬нието - чозЬкъ се учи да расте. ВсЬка школа има желание да даде св:бода на ученика. Но въ това стремление да освободим/ъ себе си ние ограничаваме другите Да допуснемъ, че съмъ падналъ въ единъ кладенецъ между 10 души, успея да се кача на главите имъ и да излеза отъ кладенеца. Ако, следъ като излеза, не имъ помогна отъ своя страна, де е тукъ моята кул¬тура, де е моето развитие? Ако имамъ Ш души слуги и ги използувамъ за свои цели, а после ги оставя да погинатъ, това култура ли е, хри¬стиянство ли е? Всеки требва, като има, да дава и на другит-Ь сюбодата, която Христосъ му е далъ, като и Той го е извадилъ огъ кладенеца — ада. Азъ требвт да употребя всички сред¬ства, да освободя поробените сжидества, само по този начинъ сметамъ, че извърш ;амъ своята длъжносгь. Тези хора сж стояли дълго време на дъното, затова азъ ще требза да слеза и да ги изкача всички. Искамъ всеки, който из¬лиза на повърхностьтз, да спусне своето вжже и да започне да тегли своите другари отъ кла¬денеца. Ще поясня тази истина въ малко по- друга форма. Да допуснемъ, че въ кладенеца сж паднали неколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и из-вадя, Защо? Защото, като ги избавя, азъ нема да ги пусна туку-така да си вгрвятъ, а ще острижа вълната имъ, и ще изямъ месото имъ. Е, това култура ли е? Така че, отъ една стрзна, ние може да освободимъ единъ човекъ, да про- менимъ състоянието му отъ едно въ друго» но, отъ друга страна, може и да го поробимъ. Така постжпватъ съвременните хора: иззаждатъ чо¬века отъ кладенеца, направятъ му^ ужъ добро, а следъ това го поставятъ въ положение да се чувствува робь. Главното нещо е, като освобо¬димъ некого, да го поставимъ въ положение да се чувствува действително свободенъ. Оби¬чаме ли некого, требва да му дадемъ свобода да се изкаже, да го изслушваме. Тр&бва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Къмъ всички требва да сме внимателни.

Искамъ да имате помежду си взаимно уважение» обичь, и то не само между васъ, но и когато сте между другите хора. Вь тази школа дойде ецинъ господинъ, конто бЬше много набоженъ, смиренъ, готовь на всички жертви; първата го¬дина той носеше вода и всичко вършеше, и дру¬гите си казаха: „Какъвъ добъръ прим^ръ дава!44 Останалите ученици, които б*кха постжпили по- отдавна въ училището, се държаха като аристо-крати. Не се мина година, този новодошълъ го-сподинъ започна да се налага на другите, за¬почна да заповЬдва. Изглежда, че всеки, който влезе въ тази школа, счита се, че първата го¬дина може да работи, да се подчинява, а вто¬рата требва да заповядва. Не, требва да рабо-. тимъ не само първата, но и втората, третата, презъ всичкитЬ години; отношенията ни винаги требва да сж едни и сжщи, Искамъ всичко, което вършите, да изтича отъ вашата добра воля. Не искамъ да се чува: „Направихъ това, онова* Болно става, когато се чуза такова нещо. Яко това, което вършите, служи за вашето раз¬витие, вие требва да го приемете на драго сърце. Следователно, вие всички сте абсолютно свободни въ доброто и презъ първата, и презъ втората, и презъ останалите години. Некой отъ васъ, като влезатъ въ школата, мислятъ, че всички тукъ сж много добри хора, и си каз- ватъ: „Ние имаме много добро мнение за този и този човекъ". Както много други, тъй и той не е разбралъ тази школа. Ако ние приложимъ Питагоров та метода, пързата година ще требва да ви освиркаме, да ви подиграемъ, да ви изка- жемъ всички недостатъци, та, като минете прЬзъ този изпитъ, втората година да сте добри. Ко¬гато дойде н-Ькой новъ, всички казватъ: „Да се пазимъ да не го сьблазнимъ*. Добре, но, ако' не първата, втората година може да го съблаз¬ни мъ„ Ако го съблазнимъ, по добре да го съ- блазнимъ отначало, защото по късно е вече опасно. Не искамъ да си служите съ примки и да примамвате хората. Искамъ отношенията ви да сж чисто Божествени, да възстановите между васъ онези връзки/ които сж били още отна¬чало, за да дадете ходъ на Божественото, което е въ васъ, да се развива; тъй че, ако дадете сво¬бода на този духъ, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бж¬дете здрави, бодри, н-Ьма да има между васъ неизлечими болести. Не казвамъ, че ще бждете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. Болестьта зависи отъ миналото, а здравето зависи отъ отноше¬нията, които имаме съ хората, от ь връзката ни съ Бога. Господь работи. Като ви говоря сега, виждамъ около взсъ ангели, които копаятъ съ мотика въ ржка, дйгатъ големъ шумъ наоколо си. Казватъ за некой пропозедникъ: „Той е на- правилъ много за паството си". Нищо не е на¬пра ви лъ той, но направили сж го онези хиляди ангели, работници, които вие не виждате. До¬брото вжтре въ насъ и великите блага, които търсимъ, могатъ да израстатъ само благодаре-ние на Бога и на Неговите помагачи-служители.

Ие търсете великото благо вънъ, а го търсете въ душата си: вашата душа е въ и вънъ отъ телого ви, и тя е много велика. Вие още не знаете кжде сж вашите души. Не сте ли изпи- тзали такова съ стояние, като че некой пжть сте въ тялото си, а другъ пжть — далечъ-далечъ отъ него. Англичаните казватъ : „Присжтствува съ тЬлото си, а отсжтствува съ ума си*. Питамъ: кжде е умътъ? Умътъ, значи, е некжДе вънъ. Но между ума и тел ото има известна връзка. Когато душата ни е въ телото, ние се чувству- ваме големи и силни, нема ли я, усещаме се малки и слаби. Ние требва да научимъ закона — да направнмъ телата си жилища, въ които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у насъ и постои известно време и после си отиде, ние се усещаме неразположени; гнев¬ни, недоволни/ и работите не вървятъ добре. Ако си ученикъ, урокътъ ти не върви ; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си пропо- вЬдникъ, проповедите ти не вързятъ. Некой пжть казвате: ,,Когато съмъ доволенъ, като срещамъ хора, всички ме поздравляватъ, усмих- ватъ ми се, и идва ми да ги разцелувамъ*'. Това значи, че душите имъ сж въ ?ехъ, Срещнете ли познати хора, и не ви поздравляватъ, това по¬казва, чедушитЬ имъ не сж въ техъ. Въ Писа¬нието се казва: „Ще се всели Богъ въ душите имъ, ще имъ се изяви, и всички ще Му сж си¬нове и дъщери14. ТрЬбва всички да се подгот- вятъ, за да възприематъ Неговите мисли и же¬лания ; тогава злото отъ насъ ще изчезне, нЬма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. НЬма да се оплаквате, че, откакъ сте дошли на земята, нЪма миръ. Казвамъ: Богъ не е дошълъ още въ васъ, и затова се оплак¬вате че н-Ьма миръ.

Ще спра до тукъ.

Записвайте всички въпроси, които се повди¬га тъ тука, и всички въпроси, които изпжкватъ въ нашия умъ. Утре ще разискваме върху ткзи въпроси, по които говорихъ, за да видя, дали отгоре на ситото е останало нещо отъ гЬхъ или не. Това ще бжде' практическа тема. Ще видимъ, дали ви е ясно какъ става превръща¬нето на енергията, дали ще можете до следната година да превърнете енергията отъ лево къмъ десно. Като измените енергията отъ лево къмъ десно,* вие ще прокарате въ градините си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате: зеле, прасъ, бобецъ, репа, моркови, жито и разни плодове.

Нещо за конференцията, която ззседавз. — Конференцията, която заседава надъ насъ, ще продължава до идната година до туй време, макаръ че ние ще я приустановимъ, защото ние и да прекжснемъ, онези отъ горе нема да прекжснать. Планътъ на тази конференция е да разработва презъ целата година въпроситЬ, които тукъ се подигнаха. Идната година конфе¬ренцията пакъ ще се събере. Затова да не по¬мисляте за прекжсване. Отъ тамъ ще ни дадатъ наставления какво да работимъ. Идната година, като дойдемъ пакъ на конференция, ще видимъ кой какво е свършилъ. Конференцията не е нищо друго, освЬнъ отивзне и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсва- нето е работене на земята. Ще се пръснемъ по четирите краища, но единъ день ще се събе- ремъ на конференция на друго место -— горе. И то ще стане.

Некой да кажагъ нещо отъ своята опит- ность, за да се ползуваме единъ други. — Само ще спазвзте едно нещо — ако не¬кой огь васъ искатъ да разкажатъ своите по- важни опитности, ще требва да употребятъ най- много 5—10 минути и да нема никакви преуве¬личения. Всичко да бжде тъй ясно, кратко, че никой^да не се усъмни. Да бжде описанието като Иосифовото — кратко и добро, и да се из¬бегне всеко нещо, което може да породи съ-мнение у некой, че се преувеличава. Щомъ се прекали, ще има дисхармония. Яко всички взе- матъ да разправятъ нашироко преживелиците си, ще ни требватъ двайсетина дена. (Единъ отъ братята разказва една случка изъ своята сждийска опитность. Другъ запитва за главоболието).

Главоболието, отъ което се оплаквате, про-изтича отъ това, че всички клетки у васъ ста- ватъ положителни, поражда се между техъ борба, тласъкъ, Яко се разгледа човешкиятъ мозъкъ, ще се види ео,но бълникане, вследствие на което въ него става едно сътресешс. Когато единъ вагонъ се удари о другъ, всички вагони се разтръсватъ, разтръсването ще най-силно въ първите вагони, а по-слабо ьъ след- ващигЬ и най*слабо въ най-крайните, затова и пжтниците въ последния ще усЪгятъ най-слабо това сътресение. Ако единъ човекъ въ света е тласнатъ по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопо¬ставяте, да не се изпр^чвате насреща му, да му дадете место, нека си замине, отколкото да се мжчите да го спрете. По добре да умре единъ човекъ, отколкото двама. Ако може да го спрете, дсбре, но, ако не можете, оставете го да си згмине. Никога не. се стремете да спрете човЬка, у когото зародило силно желание да направи нещо. Напр., не«оя мома иска да се жени, запалила се отъ всички страни, а май¬ката и бащата не сж доволни, необичатъ момъка. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омжжа за него" — готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по нчкой начинъ. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. Следъ време, като разбере своята грешка, то¬гава й помогнете да се избави. Ако я спратъ отъ пжтя и въ това време, когато има силно желание, тя ще изпадне въ по-големо зло- Ко¬гато и ние имаме едно желание, Господь не ни спира, а казва на .служителите си: „Дайте имъ всички условия да постигнатъ желанието си*. Когато започнеме да пъшкаме и охкаме, Господь казва: .Радвамъ се, че постигна желанието си; твоето охкане е единъ плодъ, който и азь опи- тахъ". Мжченията и страданията, които човекъ изпитва, създаватъ известни настроения у Бога. Когато видимъ, че Богъ е намръщенъ, то е за-щото нашите мисли сж такива и тЪ се повръ- щатъ къмъ насъ. Сжщиятъ законъ действува между мжже и жени. Напр., мжжъпь е недово- ленъ отъ жена си, има око на дру!а, неговата страда, защото е свьрзана съ него, и ходи да го следи като некой детективъ. Не се свръзвайте съ мжжа си, сир. не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, възд%йствувайте морално, на не¬говия умъ и на неговото сърце; но настоявз ли той да изпълни желанието си, не се противопоста¬вяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Азъ искамъ да го спася4. Колко момци сж се оженили за моми съ ц%ль да ги спасятъ* но не сж успали. Оставете всЪка душа сама да опита това, което силно желае, и, като извлече урокъ отъ него, тогава се опитайте да й въздейству- вате. Има закони, чр"Ьзь които може да въз- дейсгвувате на хората. Най-лесниятъ начинъ е Божествениятъ — да въздействувате морално, сир. да се превърне енергията на едно сжще- ство отъ едно състояние въ друго.

Знаетели какъ може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила въ некой момъкъ? — Даякъ.

— Не. ВъздЪйствувайте на момъкг. да на¬мери друга, по-красива мома, да се влюби въ нея — той ще пренебрегне дъщеря "н. Така тя ще опита горчевината отъ отхвърли» о, ще се успокои и ще бжде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.

-- Ами ако се обичатъ взаимно, но еди¬ния гъ не се нрави на родителите на другия, требва ли последните да пречатъ на младите?

— Азъ говоря за случаи, когато чувствата отъ двЬт Ь страни не сж еднакво искрени. Когато се обичать, т^ спадатъ въ друга категория — тамъ никой не може да имъ прЬпятствува. Законътъ изисква да ги оставите свободни. Въпросътъ е за превръщане на енергиите отъ едно състоя¬ние въ друго, а не е въпросъ за моми и момци. Напр., срещнете некой човекъ и мислите, че е добьръ, а въ душата си питаете къмъ него ни¬какво отвращение. Некога обичате некого съ сърцето си, а виждате, че е лошъ. Такова про¬тиворечие се зарг^кда въ вашите души. Много въпроси има тукъ, които бихъ могълъ да ви обясня, но ще отидемъ въ друга посока. Въ Ветхия Зазетъ се казва: „И глупазиятъ, като мълчи, минава за уменъ". Достатъчно е единъ човекъ да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вжтре въ себе си енергия, и ще я запази. Другите заобикватъ тази енергия въ него и искатъ да я из- ползуватъ; то е отъ обичь не къмъ душата му, а къмъ енергията му. Казватъ си: „У този човекъ има добъръ потикъ, може да се използува". Използуване въ света може, но то не бива да,става въ едно такова братство, въ християнството. Хората се покварватъ, понеже подплъзватъ душите си. Въ общества, дето има използуване, Христосъ и Неговото име служатъ само като уловка, докато използуватъ човека ; послЬ отхвърлятъ и Христа, и чсвека. Тсва не се търпи отъ законите на Белото Братство. Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя братъ, се изключва отъ това братство веднага и не го приемзтъ, докато въ него не стане корененъ пр.*Ь- вратъ, докато той не дойде до пълно разкаяние. ЗаконитЪ на Билото Братство сж безпощадни. Престжпишъ ли ед^нъ, последствията сж много жестоки. Въ света гкзи закони действувзтъ и отнчматъ всичко спечелено незаконно. Когато хората се р^шатъ да изпълнязатъ тези закони, техните работи веднага се изм^нятъ къмъ добро. Когато българите напуснаха солунския фронтъ и казаха: „Не искаме да се биемъ", Господь веднага излеблагослозението си—настана големо плодородие, когато пъкъ, до като се биеха още, , немаше такова. Въ Франция, въ Янглия сега има голема суша, понеже законигЦ за които ви говорихъ, не одобряватъ техните действия. Щомъ воювате, плодородие нема да имате, Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хлебъ нема да имате.

(Беседа, държана на 20. августъ 1919 год., въ 4!/з часа сл%дъ пладне).