от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 10: Ред 10:
 
== ПРАВИЯТ ПЪТ ==
 
== ПРАВИЯТ ПЪТ ==
  
Въ едно древно царство живелъ великъ мждрецъ. При него дошли двама ученици да се учатъ на великата мждрость, която той препода- валъ на света. Желанието на единия ученикъ било : учительтъ да му покаже начинъ, чрезъ който да може да стане големъ сир. да може да увеличава ръста си споредъ желанието си, за да бжде- видимъ отъ всички. Учительтъ из- пълнилъ желанието му. Ученикътъ започналъ да увеличава ръста си, да става големъ. Този ученикъ се движилъ въ света, всички го виждали, но той не могълъ да влезе въ ни-коя кжща, да се разговаря съ хората, згч 'ото те били много дребни, а той много гол гъ. Пожелалъ да се върне назадъ, да стане малъкъг но не могълъ и си останалъ гол^мъ. Съзналъ, че това го правило много нещастенъ, и се вър¬на лъ при своя учитель, оплакалъ му се, но по- сггЬдниягь му казалъ: „Нема какво — ще носишъ славата на своето величие", Другиятъ 'ученикъ пъкъ поискалъ отъ учителя си да го научи на изкуството да.става малъкъ, споредъ желанието си. Учительтъ пов^рилъ му тази тайна. Учени- кътъ започналъ да се смалява, колкото же- лалъ.
+
20 август, сряда, 16.30 ч.
тавалъ, ставалъ малъкъ, невидимъ за хората, но съ това станалъ и много нещастенъ. Когато поискалъ да се върне назздъ, не могълъ и си останалъ малъкъ. Вие, които ме слушате, спадате къмъ гЬзи две категории ученици —ва¬шите .желания и стремежи сж като на тЬзи двама ученика.
+
  
Една аналогия. ГолЪмигЬ на ръстъ сж греш-ните хора въ света, ония, които влад^ятъ много земи, много кжщи, много пари ; малките на ръстъ сж праведните, светиите, които сж невидими за другите хора. Едните и другите живЪятъ за себе си, иматъ едностранчиви разбирания за живота, не разбиратъ великия Божественъ животъ.
+
В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици.
Най-после, при мждреца дохожда трети уче-никъ, който искалъ да знае средния методъ, сир. въ изаестенъ моментъ да бжде големъ, а зъ други моментъ — малъкъ. Има моменти въ жи¬вота, когато требва да бждемъ- големи, а въ други малки. Единиятъ и другиятъ методъ сж потребни, но потребенъ е и ед^нъ среденъ — да знаете изкустеото да преминавате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма'въ друга,
+
Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот.
 +
Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегашното състояние на хората се отнася към категорията на първия ученик: всички сте от големите хора, не можете да станете малки. Направете един малък опит, вижте дали можете да влезете във връзка с малките животинки. Можете ли да проникнете в живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите как живее тя. Между вашия живот и живота на една мравка има голяма пропаст. Ако вие бихте могли да влезете в контакт с една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша какво ще Ă говорите. Когато, да речем, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пътя, това показва, че вие не сте във връзка с нея, че между вашия живот и нейния има известни междини. Такива междини съществуват между вас самите – между всички хора. Разбирате ли междините, които съществуват между вас, между вашите умове, сърца, души, дух? Може би мисълта ми е много отвлечена, та не можете да разберете какво искам да ви кажа, но тя всъщност е много проста. Междините, които съществуват между едно и друго състояние, са като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но те трябва всякога да се обработват. В необработването на междините вътре във вашия живот се зараждат онези неестествени състояния, които ние наричаме зло в света. Когато говоря за култура и възпитание, всякога подразбирам обработване на междините, защото в тези буренясали междини на човешкия живот се крият най-лошите мисли, стремежи и желания.
  
Вие сге учили първите два метода, искамъ сега да научите третия методъ — да ставате и малки, и големи. Първите два може да научите отъ двамата ученика. Когато н%кой иска да научи тайните на хората, требва да става малъкъ, а когато иска да помага на хората, требва да става големъ — като простре ржката си, да стига. За да помагате на хората, требва да бждете силни въ всеко отношение — и въ физическо, и въ умствено, и въ духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си, и злото въ света е именно тамъ, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегашното състояние на хората се отнася къмъ категорията на първия ученикъ: всички сте отъ големите хора, не можете да станете малки. Направете единъ малъкъ опитъ, вижте, дали можете^ да влезете въ връзка съ малките животинки. Мо¬жете ли да проникнете въ живота на една мравка, да разберете състоянието й и да видите, какъ живее тя ? Между вашия животъ и живота на една мравка има голема пропасть. Ако вие бихте могли да влезете въ контактъ съ една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша, какво ще й говорите. Когато, да реч< ъ, вие говорите на мравката, а тя продължал да си върви по пжтя, това показва, че вие не сте въ свързка съ нея, че между вашия животъ и нейния има известни междини. Такива междини сжществуватъ между васъ самите — между всички хора. Разбирате ли междините, които сжществуватъ между васъ, между вашите умове, сърца, души, духъ? Може-би, мисъльта ми е много отвлечена, та не мажете да разбе- 1 рете, какво искамъ да ви кажа, но тя въ сжщность е много проста. МежцикитЬ, които сжще- ствуватъ между едно и друго състояние, сж като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но тЬ требва всякога да се обработватъ. Вь необра- ботването на междините вжтре въ взшия жи¬вотъ се зараждатъ онези неестествени състояния, които ние наричаме зло въ света. Когато говоря < за култура и възпитание, всЬкога подразбирамъ обработване на междинитЬ, защото въ те?.и буренисти междини на човешкия животъ * е криятъ най-лошите мисли, стремежи и желания.
+
При сегашното състояние, в което се намираме на Земята, при сегашния наш развой знаете ли каква е целта на живота ни? Тя е много проста: всички желаят да имат подслон, прибежище или най-малко един приятел в света. Но за да имате приятели, вие трябва да развивате чувството на приятелство. В приятелството се крие онази нравствена, духовна обич, която трябва да обсебва висшите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира без обич. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и Ă казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока Ă и после Ă казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие и подем на сърцето.
  
При сегашното състояние, въ което се на-мираме на земята, при сегашния нзшъ развои, знаете ли, каква е цельта на живота ни ? Тя е много проста: всички желаятъ да иматъ под- слонъ, прибежище или най малко единъ прия- # тель въ света. Но, за да имтге приятели,вие требва да развивате чувството на приятел¬ство. Въ приятелството се крие онази нравствено, духовна обичь, която требва да обсебва вис¬шите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира безъ обичь. Когато човекъ каже, че не иска да обича, въ неговото сърце непременно ще се родятъ най-противоположни желания. Сърцето е светъ, къмъ който ние сега слизаме да живеемъ, сир. ние слизаме отъ висо¬тата на човешкия умъ, отъ менталния светъ, къмъ света на сърцето. Ето защо требва да учите всички онъзи метсди, които облагородявотъ сърцето. Не е умътъ, който ще спаси света: умътъ е само едно орждие, необходимо за обработване на чозешкото сърце; той е рало, мотика, съ които можемъ да копаемъ. Ума може да уподобимь на какво да е сечиво, потребно за ра¬бота. Он^зи, които не сж сформирали своя умъ, требва да го сформиратъ, сир. те требва да създадатъ всичко необходимо за него и отъ тамъ да слЪзатъ въ сърцето си. Будещата кул¬тура ще бжде култура на сърцето или, както азъ я наричамъ, култура на обичьта. Сегашната обичь прилича на обичьта на паяка. А знаете ли, каква е културата, обичьта на паяка? Като се оплете н^коя мушичка въ паяжината му, пзя- кътъ я хваща, пригръща я и й казва: „Азъ те много обичамъ", започва да изсмуква соча й и посл% й казва : „Сбогомъ. Дадохъ ти много до- бъръ урокь, да ме помнишъ*. Паяци се срещать навсекжде: въ обществения, въ полити-ческия, въ културния и въ духовния животъ. Но онова, което ограничава, което разваля стреме-жите на човешката душа, не е обичь, но е нещо противобожествено. Всички желания у насъ, които разрушаватъ Божественото, требва да ги отмах- немъ, защото те собствено не сж наши, а оста¬тъци отъ една много стара култура, за която азъ сега нема да говоря. Колкото по-рано се освободимъ отъ техъ, толкова по-добре ще , бжде за нась, защото ще придобиемъ онова вжтрешно състояние, .което дава миръ, сиокойствие и подемъ на сърцето.  
+
В този смисъл вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията, през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич. В много стихове ще намерите и методи, които посочват начини за приложение. Например имате стиха, в който се говори: „Аз дойдох да дам живот.“ На кого? Обсъдете това. В друг стих се казва: „Всеки, който вярва в Мене, в Сина Человеческаго, ще има живот в себе си, а който не вярва – не ще има живот в себе си.“ Значи, ние трябва да имаме вяра в този Син Божий, Син Человечески, Който дава Живот, а не в онзи, който не дава Живот. За да намерим Христа, за да намерим онова, което дава Живот, ние трябва да вярваме в Него. Ако ви попитам: намерихте ли онова, което ви дава Живот, вие ще отговорите: „Отчасти.“ Щом отчасти сте намерили това, що дава смисъл на Живота, щом в едно отношение сте намерили това, що дава Живот, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголемявате, но не и да се смалявате. Всеки казва: „Аз искам да раста, да израсна.“ Добре, ще растете, ще растете и ще дойдете до един предел, когато растенето ще спре, и вие ще се почувствате недоволни от себе си. Какво означава растенето? Растенето е движение в една посока. Искате да посетите някой ваш приятел, който стои километър далеч от вас; като стигнете до вашия приятел, ще пожелаете ли да отидете по-далече? Не. У вас ще се породи само желание да се върнете назад, след като сте посетили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нещо, да отидете при някого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бъде възрастно, когато ще бъде обичано от онзи, който е определен да го обича. Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения Ă – тази е скритата мисъл на обичта Ă. Законът е същият и когато някой каже, че иска да бъде учен или добър. Защо искате да бъдете учени, добри? За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина за това. Когато хората не ви обичат, тяхното неразположение си има причина. Тя е, че те не намират своя идеал във вас. Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите. Вие се безпокоите, но няма причина за това, а трябва да разсъждавате; иначе ще попаднете в едно състояние да се самокритикувате и самоосъждате, а това не е желателно.
  
Въ този смисълъ вие ще тр^бза да изучавате Писанието — Библията прЪзъ цялата година и да се спирате най-много върху он"Ьзи стихове, които говорягъ за висшата обичь. Въ много стихове ще намерите и методи, които посочватъ начини за при¬ложение. Напр., имате стиха, въ който се говори : „Дзъ дойдохъ да дамъ животъ*. На кого? Обсъ¬дете това. Въ другъ стихъ се казва : „ВсЬки, който вЪрва въ мене, въ Сина Челов^ческаго, ще има жи¬вотъ въ себе си, а който не в^рва — не ще има жи¬вотъ въ себе си *. Значи, ние требва да имаме в^ра въ този Синъ Божи и Синъ ЧеловЪчески, който дава животъ, а не въ онзи, който не дава жи¬вотъ. За да намЪримъ Христа, за да намЪримъ онова, което дава животъ, ние тр-Ьбза да вярваме въ Него, Яко ви попитамъ: намерихте ли онова, което ви дава животъ, вие ще отговорите: „От¬части". Щомъ отчасти сте намерили това, що дава смисълъ на живота, щомъ въ едно отноше¬ние сте намерили това, що дава животъ, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголемявате, но не и да се смалявате. Вс^ки казва : „Азъ искамъ да раста, да израсна". ДобрЪ, ще растете, ще растете и ще дойдете до единъ пр%д%лъ, когато растенето ще спре, и вие ще се почувствувате недоволни отъ себе си. Какво означава растенето? Растенето е дви¬жение въ една посока. Искате да посЬтите нЬкой вашъприятель, който стои километъръ далечъ отъ васъ; като стигнете до вашия приятель, ще по-желаете ли да отидете по-далечъ ? Не. У васъ ще се породи само желание да се върнете на- задъ, слЬдъ като сте посетили приятеля си. Желан!-ето ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете н'Ьщо, да отидете при нЬкого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бжде въз¬растно, когато ще бжде обичано отъ онзи, който е опрЬд-Ьленъ да го обича. ВсЬка мома иска до има лице, очи, в^жди, коси, ръстъ, дрехи такива, които до се харесватъ на възлюбления й • тази е скритата мисъль на обичьта й. Законътъ е сжщъ, когато нЪкой каже, че иска да бжде уч нь или добьръ. Защо искате да бждете у гени, добри? За да се харесате никому. Вие ще въз-разите : ,,Иие искаме да сме учени, добрч за себе си". За кои себе си? Значи, се има е, тъ, билъ той вжтрЪ или вънъ отъ насъ, дали го съсипвате или не, комуто искате да се харесвате. Топа е истинскиятъ мотивъ. Добриятъ човЬкъ иска да е приятенъ на Бога, за да каже Богъ, че го обича. Ако Господь каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студентъ, който искалъ да види Христа — това е станало въ Каззнъ — и който, като се молилъ дълго вр-Ьме за това, единъ день, когато въ будно състоя¬ние, му се явява Христосъ и му казва: ,,Не ги хзресвамъ очигЬ<4, студентътъ, огорченъ, запалва сзЬщь, приближава я до едното си око и го изгаря, сл-Ьдъ то^а приближава св%щьта до друго го си око, и въ момента, когато щ%лъ да изгори и него, дохождатъ другари и го спася- ватъ. Този студентъ вид-Ьлъ Христа, но не Го разбралъ. Когато Христосъ казалъ, че не харесва очитй му, то значи, че не харесва него¬вата алчность. Въ този случай очите на сту¬дента сж били изразъ на човешката алчность. Христось е искалъ да каже на студента: ,,Алч- ностьта, която виждамъ въ твоя умъ и въ твое¬то сърце, ми сж неприятни. Ти искаше да ме видишъ не защото ме обичаше, не защото искгше да вървишъ въ моя пжть, да се жертьу- вашъ като менъ и да служишъ на Бога, а ст в- сЬмъ за друго44. Студентьтъ не разбралъ дълбо-кия смисълъ, вложенъ въ Христовите думи, и затова посегналъ да изгори очите си. Момз, която не е харесана отъ избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина затова. Когато хората не ви обичатъ, техното неразположение си има причина. Тя е, че не намиратъ своя идеалъ въ васъ. Щомъ срещнете човЬкъ, у когото е вложенъ вашиятъ идеалъ, вие казвате, че го обичате; срЬщнеге другъ, но не го обичате, защото не намирате въ него идеала, който търсите. Вие се безпокоите; но и нема причина за това, а требва да разсжж- дзвате; иначе ще паднете въ едно състояние да се самокритикувате и самоосжждате, а това не е желателно.
+
Вие се намирате при нозете на този велик мъдрец; мъдрец наричам Природата, в която живеем и която всякога ни дава онова, що желаем. Няма нещо, което да пожелаете и да не ви го даде Природата. Тя може да не ви го даде веднага, но после ще ви го даде – то е само въпрос на време. Ако настоявате неразумно и ненавременно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скъпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като Великия учител: „Ще носите славата на своето величие – последиците на вашата алчност.“ Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. Но с третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота, защото без последното и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши. Навсякъде в Природата има смяна на енергии от едно състояние в друго. Аз не говоря за Доброто и злото в Природата, защото Доброто си остава Добро и злото – зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на Доброто и злото; енергията е, която може да се превръща от едно състояние в друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне в услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. Същото нещо е и за злото. Такава смяна може да стане всякога. Ако нямаше смяна на енергии у нас, нямаше да има смяна и в състоянията ни. Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити.
  
Вие се намирате при нозете на този великъ мждрецъ; мждрецъ наричамъ природата, ьъ която живеемъ и която всекога ни дава онова, що желаемъ. Нема нешог кое го да пожелаете I и да не ви го даде природата. можеТ^Е
+
Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч да измените направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво на дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да Ă се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата Ă – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето.
то е само въпросъ на време. Ако настоявате ^ 11-11|1| "«НИ цц—- неразумно и ненавременно,, тя ще ви го даде, по ще ви струва скжпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като великия учитель: „Ще носите славата на своето величие — последиците на вашата алчность". Споредъ това какво искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения, — ще опитате плодовете и на доброто, и на зло то. Съ това индусите определятъ образуването иаг човешката карма — причини и следствия Но сь третия методь ще можете да превърнете лошата карма въ добра, лошите последици въ добри, а на добрите да дадете правилна насока въ живота, защото безъ последното и добрите последици може да се извратятъ, да се пре¬върнатъ въ лоши, Навсекжде въ природата има смена на енергии отъ едно състояние въ друго. Азъ не говоря за доброто и злото въ природата, защото доброто си остава добро и злото — зло, но говоря за енергията, която служи за .изпъл¬нение на доброто и злото ; енергията е, която може да се прЬзръща отъ едно състояние въ друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне въ услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. Сж- щото нещо е и за злото. Тази смена може да стане всекога. Ако немаше смена на енергии у насъ, нямаше да има смена и въ състоянията ни. Вие требва да се научите да сменяте енер¬гиите въ васъ. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искатъ да пра-' вятъ опити. Напр., вие искате да превърнете лошите течения, които идатъ сега въ България,въ добри, сир. да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я откло¬ните отъ лЬво къмъ д^сно ; никога не можете, да измените тази енергия отъ лево къмъ Д"Ьсно, ако сами не вървите отъ лево къмъ десно. Това е единъ алхимически законъ, ксйто требва да проучите. Като онзи ученикъ, вие ще кажете: „Велика тайна, да може да превръщаме енер^ гиитем, но, като дойде една енергия въ единъ народъ, вие ще требва да знаете и какъ да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, требва да й се даде нова насока — правиятъ пжть ;,< не; направите ли това, тя ще влезе въ услуга на злото. Вие се хвърляте въ живота отъ едно положение въ друго. Виждали сте какъ майките люлеятъ децата си—вие се намирате въ положение на техните деца. Майките казватъ: «Нани, нани, майка», люлЬе детето си отъ лево къмъ десно и отъ дЬсно къмъ лево, и детето, действително, взима тази насока въ живота, къмъ която май¬ката се стреми повече. Чрезъ своя умъ и же¬лания майката се свързва съ детето си още до-, като то е въ утробата й — тамъ още тя дава насока на бжцеидтго му раззитие. Този законъ работи и може да стане опасенъ ето какъ: ако вие се свържете много гЬсно съ не~ кого, когото много обичате, и ако той из¬мени своята насока, между васъ ще настане големъ разр;-'въ, и единиятъ отъ васъ ще по¬страда. Затова, когато човекъ е решилъ да из- учза Божествените тайни, требва да бжде много чистъ. Да видишг Бога, значи да знаешъ да употрЬбявзшъ разумно тази велика сила, съ която Той си служи. Христосъ казва; „Чистите по сърце ще видятъ Бога" ; ще рече, безъ чистота въ сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. КазваПсалмо- п Ьвецътъ: ,,Когато видяТвоето лице, ще се разве-сели душата ми". Смисълътъ на нашия животъ е веселостьта; тя е велико благо. Писанието казва : ,,Блажени нищите духомъ, защото е гЬхно Цар-ството Небесно'4. НищигЬ духомъ сж доволни и радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бчхъ желалъ да имамъ на този св%тъ, ще отго¬воря : да бждз нищъ духомъ и да е Царството Б ожие въ менъ; да бжда чистъ и по сърце, за дт видя Бога въ Неговата сжщина, ззщото, който е чистъ по сърце, той вижда Бога, Чистотата на сърцето е центъръ на блаженства та. Ако искате да имате туй благо, пр^поржчвамъ ви, като ме¬тодъ, да придобиете чистота на сърцето.
+
  
Какъ разбирате тоза, че ще видите Бога като човекъ ли ще Го видите ? Има два стиха огъ Евангелието, въ които Христосъ казва: „Никой не може да дойде при менъ, ако Отеиъ ми. не го привлече", това значи : никой не може да дойде при Сина ЧеловЪчески, ако не е при- влЪченъ чрезъ любовьта» После: „Никой не може да иде при Отца, ако Азъ не му Го из¬явя*. Товз има този смисълъ, че Христосъ е вратата. презъ която требва да минемъ, за да видимъ Бога. Защо требва да сме привлечени при Христа? Азъ обяснявамъ този стихъ много естествено. Житно зрънце, което не е посято въ земята, на коею не е дадена светлина, то¬плина и влага, може ли да се прояви ? Не може то само да влезе въ земята, ако н*Ъма кой да го посади. Требва да се намери нЪкое разумно сжщество, което да го посади въ земята, за да му се дадатъ условията да види онова, къмъ което се стреми. Кое ще види? Слън¬цето. Следователно, за насъ .Христосъ е поч-вата, въ която като се посадимъ, виждаме Бога, светлината и топлината, сир. истината и лю- бовьта. Христосъ & почвата, необходимостьта, бегь която разумниятъ животъ не може да се прояви. Ако не сте привлечени отъ Бога, сир., ако Божествената любовь не слиза отъ горЬ и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия методъ, по който ще ра¬ботите. Ще ви посоча още единъ методъ, по който, напр., да се помирявате съ човекъ, когото не обичате. Ще намерите трето лице, което е оби¬чно на снзи, когото вие мразите; двама, които се обичатъ, мматъ подобие, иматъ и контрасти, затова имагь и енергия, която може да се из¬ползува ; това трйто лице ще даде условията за помиряване. Този законъ сжществува, но вие не сте го схванали. Азъ ще ви обясня, че това става и по обратенъ пжть. Момъкъ се влюбза въ не- коя мома, която по некои свой съображения му отказва: момъкътъ намразява момата, за¬щото тя не се съгласила на женитба, а се оже¬нила за другъ; ако тя, като се ожени за другъ, роди момиче, момъкътъ, на когото тя отказала, се влюбва въ дъщерята и, като я взима ззжена, първитЪ се помирявзтъ, и по този начинъ раз¬умната енергия взема права посока. Ако некой мрази некого, то е, защото, споредъ кармичния за¬конъ, този последниятъ въ миналото му е сторилъ зло, което го е спрело въ еволюцията му, и той иска по единъ или другь начинъ да си отмъсти; но първия гь направи ли го зегь, даде ли му дъщеря си, той се помирява съ него. Има и другъ на¬чинъ за помирение, той е следниятъ: некой момъкъ съ влюбва въ една мома, но тя се оженва за другъ; момъкътъ се влюбза въ сестра й; а хо и нея не вземе, влюбва се въ третата сестра ; защото, за да се помири, требва да земе една отъ трите. Женитбите, които ставатъ тъ този саетъ, иматъ кармични причини. Кажете ми ззщо даденъ мжжъ има стремежъ къмъ 'нвесгна жена и дадена жена къмъ известенъ \жъ? Защо *Ькоя жена се оплаквз отъ своя мжжъ, дори го мрази? Защо мжжъ говори зле за жена си? Вие на тия проявления въ живота — каз¬вате: „Това сж обикновени работи". Не сж обикновени, но еж естествени работи, почиващи на закона на промените, който сжществува въ света. На всички, които ме слушате, енергиите сж различно сложени.  
+
Как разбирате това, че ще видите Бога като човек ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человечески, ако не е привлечен чрез Любовта. После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени при Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житно зрънце, което не е посято в земята, на което не е дадена светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? То не може само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условията да види онова, към което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Следователно за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, светлината и топлината, сиреч Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която Разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, сиреч ако Божествената Любов не слиза Отгоре и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия метод, по който ще работите.
 +
Ще ви посоча още един метод, по който например да се помирявате с човек, когото не обичате. Ще намерите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите: двама, които се обичат, имат подобие, имат и контрасти, затова имат и енергия, която може да се използва. Това трето лице ще даде условията за помиряване. Този закон съществува, но вие не сте го схванали. Аз ще ви обясня, че това става и по обратен път. Момък се влюбва в някоя мома, която по някои свои съображения му отказва. Момъкът намразва момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се омъжила за друг. Ако тя, като се омъжи за друг, роди момиче, момъкът, на когото тя е отказала, се влюбва в дъщеря Ă и като я взима за жена, първите се помиряват и по този начин разумната енергия взема права посока. Ако някой мрази някого, това е, защото според кармичния закон този, последният, в миналото му е сторил зло, което го е спряло в еволюцията му, и той иска по един или друг начин да си отмъсти. Но първият направи ли го зет, даде ли му дъщеря си, той се помирява с него. Има и друг начин за помирение, той е следният: някой момък се влюбва в една мома, но тя се омъжва за друг; момъкът се влюбва в сестра Ă, ако и нея не вземе, влюбва се в третата сестра, защото, за да се помири, трябва да вземе една от трите. Женитбите, които стават в този свят, имат кармични причини. Кажете ми защо даден мъж има стремеж към известна жена и дадена жена към известен мъж? Защо някоя жена се оплаква от своя мъж, дори го мрази? Защо мъж говори зле за жена си? Вие на тия проявления в живота казвате: „Това са обикновени работи.Не са обикновени, но са естествени работи, почиващи на закона за промените, който съществува в света. На всички, които ме слушате, енергиите са различно сложени. Някой път изпитвам вашия живот, правя сондажи, опитвам каква е температурата ви и знаете ли какво усещам и колко скъпо ми костват тези опити? Защото, когато някой иска да опита някого какъв е той като човек, преживява неговите състояния. А не може и да обърнеш един човек към Бога, докато не преживееш и доброто, и злото, които са вложени в него. Онзи, който не разбира този закон, се чувства в положението като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни.
 +
Павел казва: „Лошите общения развалят добрите нрави.“ Христос формулира този закон така: „Не давайте осветените неща на прасетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло.“ Това е велик закон, че не бива да влизате в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. После ще кажете: „Господи! Защо стана така, когато аз исках да му помогна?“ Какво ви пречи прасето, че ровило, оставете го, нека си рови – има много места за ровене. На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото като влезете в закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трябва да държите изпит. Няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите, ще провери доколко сте усвоили Божествената Правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертването. Няма да има човек на Земята, малък или голям, който да не бъде подложен на изпит. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре издържахте, минете във втори клас“, и учителят ще започне да ви преподава предметите за този клас. Следя как някои от вас, когато постъпят в това братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте се научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука!“ Отговарям: хиляди години сте разрушавали, имали сте търпение да вървите в една посока, а сега в десет години искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата. Аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно трябва да влезете в тази права посока за развитие. Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен. Обичаме ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме. Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора.
 +
В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: „Направих това, направих онова.“ Болно става, когато се чува такова нещо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно вие всички сте абсолютно свободни в Доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. Някои от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек.“ Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровия метод, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим да не го съблазним.“ Добре, но ако не първата, втората година може да го съблазним. Ако го съблазним, по-добре да го съблазним отначало, защото по-късно е вече опасно. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. Болестта зависи от миналото, а здравето зависи от отношенията, които имаме с хората, от връзката ни с Бога. Господ работи. Като ви говоря сега, виждам около вас ангели, които копаят с мотика в ръка, вдигат голям шум наоколо си. Казват за някой проповедник: „Той е направил много за паството си.“ Нищо не е направил той, но направили са го онези хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вътре в нас и великите блага, които търсим, могат да израстат само благодарение на Бога и на Неговите помагачи-служители. Не търсете великото благо вън, а го търсете в душата си: вашата душа е във и вън от тялото ви и тя е много велика. Вие още не знаете къде са вашите души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че някой път сте в тялото си, а друг път – далеч, далеч от него. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Ако си ученик, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят. Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях. В Писанието се казва: „Ще се всели Бог в душите им, ще им се изяви и всички ще са Му синове и дъщери.“ Трябва всички да се подготвят, за да възприемат Неговите мисли и желания; тогава злото от нас ще изчезне, няма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Няма да се оплаквате, че откак сте дошли на Земята, няма мир. Казвам: Бог не е дошъл още във вас и затова се оплаквате, че няма мир. Ще спра дотук.
  
НЬкой пжть изпигвамь вашия животъ, правя сондажи, опитвамъ каква е температу¬рата ви, и знаете ли какво усещамъ и колко скжпо ми костуватъ тези опити ? Защото, когато човекъ иска да опита нЬкого, какъвъ е той като човекъ, преживява неговите състояния. Па не може и да обърнешъ единъ ч човекъ къмъ Бога, докато не преживеешъ и доброто, и зло¬то, които сж вложени въ него. Онзи, който не разбера този законъ, се чувствува въ положе¬нието, като въ некой когелъ, и се пръска отъ мжка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павелъ казва : „Ло¬шите общения раз.аля1ъ добрите нрави". Хри¬стосъ формулира този законъ така: „Не давайте осветените неща на псетата, защото ще се повърнатъ и ще 'причинягь зло." Това е великъ законъ, че не бива да влизате въ пряма свръзка съ човекъ, докато не го разберете, защото иначе щз сградаге. Поеле ще кажете: Господи! Защо стана така, когато азъ искахъ "да му помогна?" Какво ви пр^чи прасето, че ровило, оставете го ■ха рови - * има много места за ровене. На първо вр"Ьме гледайте да се изолирайте отъ лоши влияния, които спиратъ вашата еволюция, за¬щото, като влезете въ закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трЬбза да държите изпитъ. Нема да се мине много вркме, и Господь ще изпрати комисия, да види, доколко сте силни въ добродетели, ще провери, доколко сте усвоили Божествената правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертвува- нето. Нвма да има човекъ на земята, ма¬лъкъ или големъ, който да не бжде подложенъ на изпитъ. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре ^з- държахте, минете въ втори класъ \ и учительтъ ще почне да ви преподава прЬдметигЬ за този класъ, Следя, какъ некой отъ васъ, когато по- стжпятъ въ тона братство, идватъ много жарки, бързо заучватъ н Ькои неща и каззатъ: „Е, раз¬брахме вече всичко \и Не, вие едза сте научили да сричате. А други казватъ: «Толкоза го-дини следваме, цЬли 10 години учимъ гази на. ука". Отговарямь: Хиляди години сте разру¬шавали, имали сте търпение да вървите въ една посока, а сега въ 10 години искате много бърже да измените всичко, като съ магически замахъ. Не зависи отъ менъ да ускоря работата: ; > мога да ви посоча методи за по-бързото ви е*,^- люиране, но има други сили, които контроли» ратъ действията ви безъ лицеприятие. Следо¬вателно, требва да влезете въ тази права, по-сока за развитие.
+
Записвайте всички въпроси, които се повдигат тука, и всички въпроси, които изпъкват в нашия ум. Утре ще разискваме върху тези въпроси, по които говорих, за да видя дали отгоре на ситото е останало нещо от тях, или не. Това ще бъде една практическа тема. Ще видим дали ви е ясно как става превръщането на енергията, дали ще можете до следната година да превърнете енергията от ляво към дясно. Като измените енергията от ляво към дясно, вие ще прокарате в градините си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате зеле, праз, бобец, ряпа, моркови, жито и разни плодове.
Друга опасность, която се среща въ окулт¬ните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състеза¬нието - чозЬкъ се учи да расте. ВсЬка школа има желание да даде св:бода на ученика. Но въ това стремление да освободим/ъ себе си ние ограничаваме другите Да допуснемъ, че съмъ падналъ въ единъ кладенецъ между 10 души, успея да се кача на главите имъ и да излеза отъ кладенеца. Ако, следъ като излеза, не имъ помогна отъ своя страна, де е тукъ моята кул¬тура, де е моето развитие? Ако имамъ Ш души слуги и ги използувамъ за свои цели, а после ги оставя да погинатъ, това култура ли е, хри¬стиянство ли е? Всеки требва, като има, да дава и на другит-Ь сюбодата, която Христосъ му е далъ, като и Той го е извадилъ огъ кладенеца — ада. Азъ требвт да употребя всички сред¬ства, да освободя поробените сжидества, само по този начинъ сметамъ, че извърш ;амъ своята длъжносгь. Тези хора сж стояли дълго време на дъното, затова азъ ще требза да слеза и да ги изкача всички. Искамъ всеки, който из¬лиза на повърхностьтз, да спусне своето вжже и да започне да тегли своите другари отъ кла¬денеца. Ще поясня тази истина въ малко по- друга форма. Да допуснемъ, че въ кладенеца сж паднали неколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и из-вадя, Защо? Защото, като ги избавя, азъ нема да ги пусна туку-така да си вгрвятъ, а ще острижа вълната имъ, и ще изямъ месото имъ. Е, това култура ли е? Така че, отъ една стрзна, ние може да освободимъ единъ човекъ, да про- менимъ състоянието му отъ едно въ друго» но, отъ друга страна, може и да го поробимъ. Така постжпватъ съвременните хора: иззаждатъ чо¬века отъ кладенеца, направятъ му^ ужъ добро, а следъ това го поставятъ въ положение да се чувствува робь. Главното нещо е, като освобо¬димъ некого, да го поставимъ въ положение да се чувствува действително свободенъ. Оби¬чаме ли некого, требва да му дадемъ свобода да се изкаже, да го изслушваме. Тр&бва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Къмъ всички требва да сме внимателни.
+
+
Искамъ да имате помежду си взаимно уважение» обичь, и то не само между васъ, но и когато сте между другите хора. Вь тази школа дойде ецинъ господинъ, конто бЬше много набоженъ, смиренъ, готовь на всички жертви; първата го¬дина той носеше вода и всичко вършеше, и дру¬гите си казаха: „Какъвъ добъръ прим^ръ дава!44 Останалите ученици, които б*кха постжпили по- отдавна въ училището, се държаха като аристо-крати. Не се мина година, този новодошълъ го-сподинъ започна да се налага на другите, за¬почна да заповЬдва. Изглежда, че всеки, който влезе въ тази школа, счита се, че първата го¬дина може да работи, да се подчинява, а вто¬рата требва да заповядва. Не, требва да рабо-. тимъ не само първата, но и втората, третата, презъ всичкитЬ години; отношенията ни винаги требва да сж едни и сжщи, Искамъ всичко, което вършите, да изтича отъ вашата добра воля. Не искамъ да се чува: „Направихъ това, онова* Болно става, когато се чуза такова нещо. Яко това, което вършите, служи за вашето раз¬витие, вие требва да го приемете на драго сърце. Следователно, вие всички сте абсолютно свободни въ доброто и презъ първата, и презъ втората, и презъ останалите години. Некой отъ васъ, като влезатъ въ школата, мислятъ, че всички тукъ сж много добри хора, и си каз- ватъ: „Ние имаме много добро мнение за този и този човекъ". Както много други, тъй и той не е разбралъ тази школа. Ако ние приложимъ Питагоров та метода, пързата година ще требва да ви освиркаме, да ви подиграемъ, да ви изка- жемъ всички недостатъци, та, като минете прЬзъ този изпитъ, втората година да сте добри. Ко¬гато дойде н-Ькой новъ, всички казватъ: „Да се пазимъ да не го сьблазнимъ*. Добре, но, ако' не първата, втората година може да го съблаз¬ни мъ„ Ако го съблазнимъ, по добре да го съ- блазнимъ отначало, защото по късно е вече опасно. Не искамъ да си служите съ примки и да примамвате хората. Искамъ отношенията ви да сж чисто Божествени, да възстановите между васъ онези връзки/ които сж били още отна¬чало, за да дадете ходъ на Божественото, което е въ васъ, да се развива; тъй че, ако дадете сво¬бода на този духъ, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бж¬дете здрави, бодри, н-Ьма да има между васъ неизлечими болести. Не казвамъ, че ще бждете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. Болестьта зависи отъ миналото, а здравето зависи отъ отноше¬нията, които имаме съ хората, от ь връзката ни съ Бога. Господь работи. Като ви говоря сега, виждамъ около взсъ ангели, които копаятъ съ мотика въ ржка, дйгатъ големъ шумъ наоколо си. Казватъ за некой пропозедникъ: „Той е на- правилъ много за паството си". Нищо не е на¬пра ви лъ той, но направили сж го онези хиляди ангели, работници, които вие не виждате. До¬брото вжтре въ насъ и великите блага, които търсимъ, могатъ да израстатъ само благодаре-ние на Бога и на Неговите помагачи-служители.
+
  
Ие търсете великото благо вънъ, а го търсете въ душата си: вашата душа е въ и вънъ отъ телого ви, и тя е много велика. Вие още не знаете кжде сж вашите души. Не сте ли изпи- тзали такова съ стояние, като че некой пжть сте въ тялото си, а другъ пжть — далечъ-далечъ отъ него. Англичаните казватъ : „Присжтствува съ тЬлото си, а отсжтствува съ ума си*. Питамъ: кжде е умътъ? Умътъ, значи, е некжДе вънъ. Но между ума и тел ото има известна връзка. Когато душата ни е въ телото, ние се чувству- ваме големи и силни, нема ли я, усещаме се малки и слаби. Ние требва да научимъ закона — да направнмъ телата си жилища, въ които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у насъ и постои известно време и после си отиде, ние се усещаме неразположени; гнев¬ни, недоволни/ и работите не вървятъ добре. Ако си ученикъ, урокътъ ти не върви ; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си пропо- вЬдникъ, проповедите ти не вързятъ. Некой пжть казвате: ,,Когато съмъ доволенъ, като срещамъ хора, всички ме поздравляватъ, усмих- ватъ ми се, и идва ми да ги разцелувамъ*'. Това значи, че душите имъ сж въ ?ехъ, Срещнете ли познати хора, и не ви поздравляватъ, това по¬казва, чедушитЬ имъ не сж въ техъ. Въ Писа¬нието се казва: „Ще се всели Богъ въ душите имъ, ще имъ се изяви, и всички ще Му сж си¬нове и дъщери14. ТрЬбва всички да се подгот- вятъ, за да възприематъ Неговите мисли и же¬лания ; тогава злото отъ насъ ще изчезне, нЬма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. НЬма да се оплаквате, че, откакъ сте дошли на земята, нЪма миръ. Казвамъ: Богъ не е дошълъ още въ васъ, и затова се оплак¬вате че н-Ьма миръ.
+
Нещо за конференцията, която заседава. Конференцията, която заседава над нас, ще продължи до идната година до туй време, макар че ние ще я преустановим, защото ние и да прекъснем, онези отгоре няма да прекъснат. Планът на тази конференция е да разработва през цялата година въпросите, които тук се повдигнаха. Идната година конференцията пак ще се събере. Затова да не помисляте за прекъсване. Оттам ще ни дадат наставления какво да работим. Идната година, като дойдем пак на конференция, ще видим кой какво е свършил. Конференцията не е нищо друго освен отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на Земята. Ще се пръснем по четирите краища, но един ден ще се съберем на конференция на друго място – горе. И то ще стане.
  
Ще спра до тукъ.
+
Някои да кажат нещо от своята опитност, за да се ползваме един други. Само ще спазвате едно нещо – ако някои от вас искат да разкажат своите по-важни опитности, ще трябва да употребят най-много пет-десет минути и да няма никакви преувеличения. Всичко да бъде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бъде описанието като Йосифовото – кратко и добро, и да се избегне всяко нещо, което може да породи съмнение у някои, че се преувеличава. Щом се прекали, ще има дисхармония. Ако всички вземат да разправят нашироко преживелиците си, ще ни трябват двайсетина дена. (Един от братята разказва една случка от своята съдийска опитност. Друг запитва за главоболието.)
  
Записвайте всички въпроси, които се повди¬га тъ тука, и всички въпроси, които изпжкватъ въ нашия умъ. Утре ще разискваме върху ткзи въпроси, по които говорихъ, за да видя, дали отгоре на ситото е останало нещо отъ гЬхъ или не. Това ще бжде' практическа тема. Ще видимъ, дали ви е ясно какъ става превръща¬нето на енергията, дали ще можете до следната година да превърнете енергията отъ лево къмъ десно. Като измените енергията отъ лево къмъ десно,* вие ще прокарате въ градините си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате: зеле, прасъ, бобецъ, репа, моркови, жито и разни плодове.
+
Главоболието, от което се оплаквате, произтича от това, че всички клетки у вас стават положителни, поражда се между тях борба, тласък. Ако се разгледа човешкият мозък, ще се види едно бълникане, вследствие на което в него става сътресение. Когато един вагон се удари о друг, всички вагони се разтърсват. Разтърсването ще бъде най-силно в първите вагони, а по-слабо в следващите и най-слабо в най-крайните, затова и пътниците в последния ще усетят най-слабо това сътресение. Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място, нека си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре един човек, отколкото двама. Ако може да го спрете, добре, но ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка Ă. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омъжа за него.“ Готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по никой начин. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. След време, когато разбере своята грешка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спрат от пътя Ă в това време, когато има силно желание, тя ще изпадне в по-голямо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господ не ни спира, а казва на служителите Си: „Дайте им всички условия да постигнат желанието си.“ Когато започнем да пъшкаме и охкаме, Господ казва: „Радвам се, че постигна желанието си; твоето охкане е един плод, който и Аз опитах.“ Мъченията и страданията, които човек изпитва, създават известни настроения у Бога. Когато видим, че Бог е намръщен, то е, защото нашите мисли са такива и те се завръщат към нас. Същият закон действа между мъже и жени. Например мъжът е недоволен от жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана с него и ходи да го следи като някой детектив. Не се свързвайте с мъжа си, сиреч не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздействайте морално на неговия ум и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Аз искам да го спася.“ Колко момци са се оженили за моми с цел да ги спасят, но не са успели. Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, тогава се опитайте да Ă въздействате. Има закони, чрез които може да въздействате на хората. Най-лесният начин е Божественият – да въздействате морално, сиреч да се превърне енергията на едно същество от едно състояние в друго.
  
Нещо за конференцията, която ззседавз. — Конференцията, която заседава надъ насъ, ще продължава до идната година до туй време, макаръ че ние ще я приустановимъ, защото ние и да прекжснемъ, онези отъ горе нема да прекжснать. Планътъ на тази конференция е да разработва презъ целата година въпроситЬ, които тукъ се подигнаха. Идната година конфе¬ренцията пакъ ще се събере. Затова да не по¬мисляте за прекжсване. Отъ тамъ ще ни дадатъ наставления какво да работимъ. Идната година, като дойдемъ пакъ на конференция, ще видимъ кой какво е свършилъ. Конференцията не е нищо друго, освЬнъ отивзне и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсва- нето е работене на земята. Ще се пръснемъ по четирите краища, но единъ день ще се събе- ремъ на конференция на друго место -— горе. И то ще стане.
+
Знаете ли как може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила в някой момък? – Даяк? Не. Въздействайте на момъка да намери друга, по-красива мома, да се влюби в нея – той ще пренебрегне дъщеря ви. Така тя ще опита горчивината на отхвърлянето, ще се успокои и ще бъде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.
  
Некой да кажагъ нещо отъ своята опит- ность, за да се ползуваме единъ други. — Само ще спазвзте едно нещо — ако не¬кой огь васъ искатъ да разкажатъ своите по- важни опитности, ще требва да употребятъ най- много 5—10 минути и да нема никакви преуве¬личения. Всичко да бжде тъй ясно, кратко, че никой^да не се усъмни. Да бжде описанието като Иосифовото — кратко и добро, и да се из¬бегне всеко нещо, което може да породи съ-мнение у некой, че се преувеличава. Щомъ се прекали, ще има дисхармония. Яко всички взе- матъ да разправятъ нашироко преживелиците си, ще ни требватъ двайсетина дена. (Единъ отъ братята разказва една случка изъ своята сждийска опитность. Другъ запитва за главоболието).
+
– Ами ако се обичат взаимно, но единият не се нрави на родителите на другия, трябва ли последните да пречат на младите?
  
Главоболието, отъ което се оплаквате, про-изтича отъ това, че всички клетки у васъ ста- ватъ положителни, поражда се между техъ борба, тласъкъ, Яко се разгледа човешкиятъ мозъкъ, ще се види ео,но бълникане, вследствие на което въ него става едно сътресешс. Когато единъ вагонъ се удари о другъ, всички вагони се разтръсватъ, разтръсването ще най-силно въ първите вагони, а по-слабо ьъ след- ващигЬ и най*слабо въ най-крайните, затова и пжтниците въ последния ще усЪгятъ най-слабо това сътресение. Ако единъ човекъ въ света е тласнатъ по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопо¬ставяте, да не се изпр^чвате насреща му, да му дадете место, нека си замине, отколкото да се мжчите да го спрете. По добре да умре единъ човекъ, отколкото двама. Ако може да го спрете, дсбре, но, ако не можете, оставете го да си згмине. Никога не. се стремете да спрете човЬка, у когото зародило силно желание да направи нещо. Напр., не«оя мома иска да се жени, запалила се отъ всички страни, а май¬ката и бащата не сж доволни, необичатъ момъка. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омжжа за него" — готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по нчкой начинъ. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. Следъ време, като разбере своята грешка, то¬гава й помогнете да се избави. Ако я спратъ отъ пжтя и въ това време, когато има силно желание, тя ще изпадне въ по-големо зло- Ко¬гато и ние имаме едно желание, Господь не ни спира, а казва на .служителите си: „Дайте имъ всички условия да постигнатъ желанието си*. Когато започнеме да пъшкаме и охкаме, Господь казва: .Радвамъ се, че постигна желанието си; твоето охкане е единъ плодъ, който и азь опи- тахъ". Мжченията и страданията, които човекъ изпитва, създаватъ известни настроения у Бога. Когато видимъ, че Богъ е намръщенъ, то е за-щото нашите мисли сж такива и тЪ се повръ- щатъ къмъ насъ. Сжщиятъ законъ действува между мжже и жени. Напр., мжжъпь е недово- ленъ отъ жена си, има око на дру!а, неговата страда, защото е свьрзана съ него, и ходи да го следи като некой детективъ. Не се свръзвайте съ мжжа си, сир. не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, възд%йствувайте морално, на не¬говия умъ и на неговото сърце; но настоявз ли той да изпълни желанието си, не се противопоста¬вяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Азъ искамъ да го спася4. Колко момци сж се оженили за моми съ ц%ль да ги спасятъ* но не сж успали. Оставете всЪка душа сама да опита това, което силно желае, и, като извлече урокъ отъ него, тогава се опитайте да й въздейству- вате. Има закони, чр"Ьзь които може да въз- дейсгвувате на хората. Най-лесниятъ начинъ е Божествениятъ — да въздействувате морално, сир. да се превърне енергията на едно сжще- ство отъ едно състояние въ друго.
+
– Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория – там никой не може да им препятства. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци. Например срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Някога обичате някого със сърцето си, а виждате, че е лош. Такова противоречие се заражда във вашите души. Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Вехтия завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате.
 
+
Знаетели какъ може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила въ некой момъкъ? — Даякъ.
+
 
+
— Не. ВъздЪйствувайте на момъкг. да на¬мери друга, по-красива мома, да се влюби въ нея — той ще пренебрегне дъщеря "н. Така тя ще опита горчевината отъ отхвърли» о, ще се успокои и ще бжде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.
+
 
+
-- Ами ако се обичатъ взаимно, но еди¬ния гъ не се нрави на родителите на другия, требва ли последните да пречатъ на младите?
+
 
+
— Азъ говоря за случаи, когато чувствата отъ двЬт Ь страни не сж еднакво искрени. Когато се обичать, т^ спадатъ въ друга категория — тамъ никой не може да имъ прЬпятствува. Законътъ изисква да ги оставите свободни. Въпросътъ е за превръщане на енергиите отъ едно състоя¬ние въ друго, а не е въпросъ за моми и момци. Напр., срещнете некой човекъ и мислите, че е добьръ, а въ душата си питаете къмъ него ни¬какво отвращение. Некога обичате некого съ сърцето си, а виждате, че е лошъ. Такова про¬тиворечие се зарг^кда въ вашите души. Много въпроси има тукъ, които бихъ могълъ да ви обясня, но ще отидемъ въ друга посока. Въ Ветхия Зазетъ се казва: „И глупазиятъ, като мълчи, минава за уменъ". Достатъчно е единъ човекъ да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вжтре въ себе си енергия, и ще я запази. Другите заобикватъ тази енергия въ него и искатъ да я из- ползуватъ; то е отъ обичь не къмъ душата му, а къмъ енергията му.
+
Казватъ си: „У този човекъ има добъръ потикъ, може да се използува". Използуване въ света може, но то не бива да,става въ едно такова братство, въ християнството. Хората се покварватъ, понеже подплъзватъ душите си. Въ общества, дето има използуване, Христосъ и Неговото име служатъ само като уловка, докато използуватъ човека ; послЬ отхвърлятъ и Христа, и чсвека. Тсва не се търпи отъ законите на Белото Братство. Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя братъ, се изключва отъ това братство веднага и не го приемзтъ, докато въ него не стане корененъ пр.*Ь- вратъ, докато той не дойде до пълно разкаяние. ЗаконитЪ на Билото Братство сж безпощадни. Престжпишъ ли ед^нъ, последствията сж много жестоки. Въ света гкзи закони действувзтъ и отнчматъ всичко спечелено незаконно. Когато хората се р^шатъ да изпълнязатъ тези закони, техните работи веднага се изм^нятъ къмъ добро. Когато българите напуснаха солунския фронтъ и казаха: „Не искаме да се биемъ", Господь веднага излеблагослозението си—настана големо плодородие, когато пъкъ, до като се биеха още, , немаше такова. Въ Франция, въ Янглия сега има голема суша, понеже законигЦ за които ви говорихъ, не одобряватъ техните действия. Щомъ воювате, плодородие нема да имате, Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хлебъ нема да имате.
+
 
+
(Беседа, държана на 20. августъ 1919 год., въ
+
4!/з часа сл%дъ пладне).
+

Версия от 23:29, 11 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919


ПРАВИЯТ ПЪТ

20 август, сряда, 16.30 ч.

В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот. Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегашното състояние на хората се отнася към категорията на първия ученик: всички сте от големите хора, не можете да станете малки. Направете един малък опит, вижте дали можете да влезете във връзка с малките животинки. Можете ли да проникнете в живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите как живее тя. Между вашия живот и живота на една мравка има голяма пропаст. Ако вие бихте могли да влезете в контакт с една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша какво ще Ă говорите. Когато, да речем, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пътя, това показва, че вие не сте във връзка с нея, че между вашия живот и нейния има известни междини. Такива междини съществуват между вас самите – между всички хора. Разбирате ли междините, които съществуват между вас, между вашите умове, сърца, души, дух? Може би мисълта ми е много отвлечена, та не можете да разберете какво искам да ви кажа, но тя всъщност е много проста. Междините, които съществуват между едно и друго състояние, са като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но те трябва всякога да се обработват. В необработването на междините вътре във вашия живот се зараждат онези неестествени състояния, които ние наричаме зло в света. Когато говоря за култура и възпитание, всякога подразбирам обработване на междините, защото в тези буренясали междини на човешкия живот се крият най-лошите мисли, стремежи и желания.

При сегашното състояние, в което се намираме на Земята, при сегашния наш развой знаете ли каква е целта на живота ни? Тя е много проста: всички желаят да имат подслон, прибежище или най-малко един приятел в света. Но за да имате приятели, вие трябва да развивате чувството на приятелство. В приятелството се крие онази нравствена, духовна обич, която трябва да обсебва висшите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира без обич. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и Ă казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока Ă и после Ă казва: „Сбогом. Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие и подем на сърцето.

В този смисъл вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията, през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич. В много стихове ще намерите и методи, които посочват начини за приложение. Например имате стиха, в който се говори: „Аз дойдох да дам живот.“ На кого? Обсъдете това. В друг стих се казва: „Всеки, който вярва в Мене, в Сина Человеческаго, ще има живот в себе си, а който не вярва – не ще има живот в себе си.“ Значи, ние трябва да имаме вяра в този Син Божий, Син Человечески, Който дава Живот, а не в онзи, който не дава Живот. За да намерим Христа, за да намерим онова, което дава Живот, ние трябва да вярваме в Него. Ако ви попитам: намерихте ли онова, което ви дава Живот, вие ще отговорите: „Отчасти.“ Щом отчасти сте намерили това, що дава смисъл на Живота, щом в едно отношение сте намерили това, що дава Живот, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголемявате, но не и да се смалявате. Всеки казва: „Аз искам да раста, да израсна.“ Добре, ще растете, ще растете и ще дойдете до един предел, когато растенето ще спре, и вие ще се почувствате недоволни от себе си. Какво означава растенето? Растенето е движение в една посока. Искате да посетите някой ваш приятел, който стои километър далеч от вас; като стигнете до вашия приятел, ще пожелаете ли да отидете по-далече? Не. У вас ще се породи само желание да се върнете назад, след като сте посетили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нещо, да отидете при някого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по-скоро да бъде възрастно, когато ще бъде обичано от онзи, който е определен да го обича. Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения Ă – тази е скритата мисъл на обичта Ă. Законът е същият и когато някой каже, че иска да бъде учен или добър. Защо искате да бъдете учени, добри? За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина за това. Когато хората не ви обичат, тяхното неразположение си има причина. Тя е, че те не намират своя идеал във вас. Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите. Вие се безпокоите, но няма причина за това, а трябва да разсъждавате; иначе ще попаднете в едно състояние да се самокритикувате и самоосъждате, а това не е желателно.

Вие се намирате при нозете на този велик мъдрец; мъдрец наричам Природата, в която живеем и която всякога ни дава онова, що желаем. Няма нещо, което да пожелаете и да не ви го даде Природата. Тя може да не ви го даде веднага, но после ще ви го даде – то е само въпрос на време. Ако настоявате неразумно и ненавременно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скъпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като Великия учител: „Ще носите славата на своето величие – последиците на вашата алчност.“ Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. Но с третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота, защото без последното и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши. Навсякъде в Природата има смяна на енергии от едно състояние в друго. Аз не говоря за Доброто и злото в Природата, защото Доброто си остава Добро и злото – зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на Доброто и злото; енергията е, която може да се превръща от едно състояние в друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне в услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. Същото нещо е и за злото. Такава смяна може да стане всякога. Ако нямаше смяна на енергии у нас, нямаше да има смяна и в състоянията ни. Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити.

Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч да измените направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво на дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да Ă се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата Ă – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето.

Как разбирате това, че ще видите Бога – като човек ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человечески, ако не е привлечен чрез Любовта. После: „Никой не може да иде при Отца, ако Аз не му Го изявя.“ Това има този смисъл, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени при Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житно зрънце, което не е посято в земята, на което не е дадена светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? То не може само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условията да види онова, към което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Следователно за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, светлината и топлината, сиреч Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която Разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, сиреч ако Божествената Любов не слиза Отгоре и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия метод, по който ще работите. Ще ви посоча още един метод, по който например да се помирявате с човек, когото не обичате. Ще намерите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите: двама, които се обичат, имат подобие, имат и контрасти, затова имат и енергия, която може да се използва. Това трето лице ще даде условията за помиряване. Този закон съществува, но вие не сте го схванали. Аз ще ви обясня, че това става и по обратен път. Момък се влюбва в някоя мома, която по някои свои съображения му отказва. Момъкът намразва момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се омъжила за друг. Ако тя, като се омъжи за друг, роди момиче, момъкът, на когото тя е отказала, се влюбва в дъщеря Ă и като я взима за жена, първите се помиряват и по този начин разумната енергия взема права посока. Ако някой мрази някого, това е, защото според кармичния закон този, последният, в миналото му е сторил зло, което го е спряло в еволюцията му, и той иска по един или друг начин да си отмъсти. Но първият направи ли го зет, даде ли му дъщеря си, той се помирява с него. Има и друг начин за помирение, той е следният: някой момък се влюбва в една мома, но тя се омъжва за друг; момъкът се влюбва в сестра Ă, ако и нея не вземе, влюбва се в третата сестра, защото, за да се помири, трябва да вземе една от трите. Женитбите, които стават в този свят, имат кармични причини. Кажете ми защо даден мъж има стремеж към известна жена и дадена жена към известен мъж? Защо някоя жена се оплаква от своя мъж, дори го мрази? Защо мъж говори зле за жена си? Вие на тия проявления в живота казвате: „Това са обикновени работи.“ Не са обикновени, но са естествени работи, почиващи на закона за промените, който съществува в света. На всички, които ме слушате, енергиите са различно сложени. Някой път изпитвам вашия живот, правя сондажи, опитвам каква е температурата ви и знаете ли какво усещам и колко скъпо ми костват тези опити? Защото, когато някой иска да опита някого какъв е той като човек, преживява неговите състояния. А не може и да обърнеш един човек към Бога, докато не преживееш и доброто, и злото, които са вложени в него. Онзи, който не разбира този закон, се чувства в положението като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павел казва: „Лошите общения развалят добрите нрави.“ Христос формулира този закон така: „Не давайте осветените неща на прасетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло.“ Това е велик закон, че не бива да влизате в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. После ще кажете: „Господи! Защо стана така, когато аз исках да му помогна?“ Какво ви пречи прасето, че ровило, оставете го, нека си рови – има много места за ровене. На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото като влезете в закона на развитието, вие ще дойдете до известно положение, когато трябва да държите изпит. Няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите, ще провери доколко сте усвоили Божествената Правда, милосърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертването. Няма да има човек на Земята, малък или голям, който да не бъде подложен на изпит. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добре издържахте, минете във втори клас“, и учителят ще започне да ви преподава предметите за този клас. Следя как някои от вас, когато постъпят в това братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте се научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука!“ Отговарям: хиляди години сте разрушавали, имали сте търпение да вървите в една посока, а сега в десет години искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата. Аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно трябва да влезете в тази права посока за развитие. Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен. Обичаме ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме. Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: „Направих това, направих онова.“ Болно става, когато се чува такова нещо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно вие всички сте абсолютно свободни в Доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. Някои от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек.“ Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровия метод, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим да не го съблазним.“ Добре, но ако не първата, втората година може да го съблазним. Ако го съблазним, по-добре да го съблазним отначало, защото по-късно е вече опасно. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. Болестта зависи от миналото, а здравето зависи от отношенията, които имаме с хората, от връзката ни с Бога. Господ работи. Като ви говоря сега, виждам около вас ангели, които копаят с мотика в ръка, вдигат голям шум наоколо си. Казват за някой проповедник: „Той е направил много за паството си.“ Нищо не е направил той, но направили са го онези хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вътре в нас и великите блага, които търсим, могат да израстат само благодарение на Бога и на Неговите помагачи-служители. Не търсете великото благо вън, а го търсете в душата си: вашата душа е във и вън от тялото ви и тя е много велика. Вие още не знаете къде са вашите души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че някой път сте в тялото си, а друг път – далеч, далеч от него. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Ако си ученик, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят. Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях. В Писанието се казва: „Ще се всели Бог в душите им, ще им се изяви и всички ще са Му синове и дъщери.“ Трябва всички да се подготвят, за да възприемат Неговите мисли и желания; тогава злото от нас ще изчезне, няма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Няма да се оплаквате, че откак сте дошли на Земята, няма мир. Казвам: Бог не е дошъл още във вас и затова се оплаквате, че няма мир. Ще спра дотук.

Записвайте всички въпроси, които се повдигат тука, и всички въпроси, които изпъкват в нашия ум. Утре ще разискваме върху тези въпроси, по които говорих, за да видя дали отгоре на ситото е останало нещо от тях, или не. Това ще бъде една практическа тема. Ще видим дали ви е ясно как става превръщането на енергията, дали ще можете до следната година да превърнете енергията от ляво към дясно. Като измените енергията от ляво към дясно, вие ще прокарате в градините си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате зеле, праз, бобец, ряпа, моркови, жито и разни плодове.

Нещо за конференцията, която заседава. Конференцията, която заседава над нас, ще продължи до идната година до туй време, макар че ние ще я преустановим, защото ние и да прекъснем, онези отгоре няма да прекъснат. Планът на тази конференция е да разработва през цялата година въпросите, които тук се повдигнаха. Идната година конференцията пак ще се събере. Затова да не помисляте за прекъсване. Оттам ще ни дадат наставления какво да работим. Идната година, като дойдем пак на конференция, ще видим кой какво е свършил. Конференцията не е нищо друго освен отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на Земята. Ще се пръснем по четирите краища, но един ден ще се съберем на конференция на друго място – горе. И то ще стане.

Някои да кажат нещо от своята опитност, за да се ползваме един други. Само ще спазвате едно нещо – ако някои от вас искат да разкажат своите по-важни опитности, ще трябва да употребят най-много пет-десет минути и да няма никакви преувеличения. Всичко да бъде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бъде описанието като Йосифовото – кратко и добро, и да се избегне всяко нещо, което може да породи съмнение у някои, че се преувеличава. Щом се прекали, ще има дисхармония. Ако всички вземат да разправят нашироко преживелиците си, ще ни трябват двайсетина дена. (Един от братята разказва една случка от своята съдийска опитност. Друг запитва за главоболието.)

Главоболието, от което се оплаквате, произтича от това, че всички клетки у вас стават положителни, поражда се между тях борба, тласък. Ако се разгледа човешкият мозък, ще се види едно бълникане, вследствие на което в него става сътресение. Когато един вагон се удари о друг, всички вагони се разтърсват. Разтърсването ще бъде най-силно в първите вагони, а по-слабо в следващите и най-слабо в най-крайните, затова и пътниците в последния ще усетят най-слабо това сътресение. Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място, нека си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре един човек, отколкото двама. Ако може да го спрете, добре, но ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка Ă. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омъжа за него.“ Готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по никой начин. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. След време, когато разбере своята грешка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спрат от пътя Ă в това време, когато има силно желание, тя ще изпадне в по-голямо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господ не ни спира, а казва на служителите Си: „Дайте им всички условия да постигнат желанието си.“ Когато започнем да пъшкаме и охкаме, Господ казва: „Радвам се, че постигна желанието си; твоето охкане е един плод, който и Аз опитах.“ Мъченията и страданията, които човек изпитва, създават известни настроения у Бога. Когато видим, че Бог е намръщен, то е, защото нашите мисли са такива и те се завръщат към нас. Същият закон действа между мъже и жени. Например мъжът е недоволен от жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана с него и ходи да го следи като някой детектив. Не се свързвайте с мъжа си, сиреч не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздействайте морално на неговия ум и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Аз искам да го спася.“ Колко момци са се оженили за моми с цел да ги спасят, но не са успели. Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, тогава се опитайте да Ă въздействате. Има закони, чрез които може да въздействате на хората. Най-лесният начин е Божественият – да въздействате морално, сиреч да се превърне енергията на едно същество от едно състояние в друго.

Знаете ли как може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила в някой момък? – Даяк? Не. Въздействайте на момъка да намери друга, по-красива мома, да се влюби в нея – той ще пренебрегне дъщеря ви. Така тя ще опита горчивината на отхвърлянето, ще се успокои и ще бъде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.

– Ами ако се обичат взаимно, но единият не се нрави на родителите на другия, трябва ли последните да пречат на младите?

– Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория – там никой не може да им препятства. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци. Например срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Някога обичате някого със сърцето си, а виждате, че е лош. Такова противоречие се заражда във вашите души. Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Вехтия завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.“ Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате.