ПРЕЗ ОНЕЗИ ДНИ
"И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и кръсти се от Йоана е
Йоан се нарича само онзи човек, който може да из¬важда разумните работи, скрити в Природата. Разумен човек пък е онзи, който може да чете, да изнася и добре да разбира смисъла на написаните книги от великите ду¬ши, живели преди него. Аз взимам думите „велики ду¬ши" в широк смисъл.
В света има два процеса. Единият процес е процес на временно ограничение. Той е общ за цялото животинско царство, като се започне от най-нискосЛ>ящите и се стиг¬не до най-високостоящите същества, до човека. Той е спомагателен процес. Другияг процес може да се нарече Божествен4. Специфичното в него е, че той носи освобож¬дение. Ако човек разбира този процес, ще види, че само той може да го освободи. Веднъж дошъл на Земята, цел¬та на човека е да придобие свобода. Той иска да се осво¬боди от нещо, но от какво, сам не знае. Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзна¬нието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно чо¬век не помни миналото си. Своето минало той схваща донякъде в съзнанието си, понеже то е процес, който вре¬менно се проявява. Това, което схваща в съзнанието си е, че човек е същество, което живее, което има известни права, известна свобода да се развива правилно. Съзна¬нието като процес съществува във всички животни. Са¬мосъзнанието пък отличава човека от всички животни. Той казва: „Аз съм човек!" Значи той се самосъзнава. Най-после иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълът, целта, към която човек се стреми.
1. Евангелие от Марка, 1:9
89
Разбере ли човек законите, които се крият в неговото свръхсъзнание, той ще бъде свободен. При това той ня¬ма да бъде изложен на всички ония промени, които ста¬ват сега в света.
/Съвременният човек обаче не е свободен. Когато ня¬кой казва, че е свободен, това подразбира относително свободен, временно свободен. Свободата на съвременни¬те хора е относителна. Младият е свободен от старостта, но временно само. Най-първо младият започва със своя¬та слабост, със своята немощ, бори се известно време с нея, доката заякне и мисли вече, че е победил. Като дос¬тигне върха на своята победа, той постепенно започва д,щ остарява. И на стари години пак заприличва на малко дете. И ще видите този стар чбЬек, този мъдрец, който мислил» че разбрал смисъла на живота, сега има нужда други да го «пренасят от едйо място на друго. Старите хора, като малките деца, не могат да работят.
Често хората прибързват в заключенията си и казват: този човек е стар, онзи е млад. Обаче те трябва да разби¬рат какво нещо е стар и какво млад човек в пълния сми¬съл на думата. Старост и младост са два важни процеса, две важни състояния в живота на човека. Някой казва: „Аз съм човек/1 Вие трябва да разберете какво нещо е човекът. „Аз съм българин." Трябва да разберете какво нещо е българинът. После трябва да разберете какво не¬що е французинът, германецът и др. „Това е животно." Трябва да разберете какво нещо е животното. „Това е вълк." Трябва да разберете какво нещо е вълкът. Изоб¬що, съвременните хора са дали известни тълкувания на всички тия неща, но повечето от тях не са правилни. Какво нещо е например вълкът - това трябва правилно да се изтълкува. Щом Природата го е създала, тя е има¬ла предвид цещо разумно. В икономията на Природата вълкът изпълнява една почтена служба. Тъй щото не трябва да се гледа само неговата външна форма. Ако ка¬то чиновник не изпълнява службата си добре, тогава той ще остане само с прозвището вълк и навсякъде ще го го¬нят. Той е поставен за касиер в някоя банка, но бърка в касата, взима парите и бяга. Той е като някой голям вое¬нен капацитет, като някой генерал, когото пращат на бойното поле да се бие, но този генерал хуква да бяга, а подир него и войниците бягат. След това търси ред при¬чини да се, извинява. Казвате: „Защо трябва да бяга?" Не иска да мре човекът, нищо повече. „Защо не иска да
90
мре?*' Когато сме тук, лесно се говори, че трябва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърт. Често говорители, оратори излизат пред народа, проповядват им за дълг, за любов към отечеството, на¬сърчават ги да се бият, като им казват: „Братя, трябва да отидете на бойното поле да се биете с врага си, да се по¬жертвате за отечеството си! Трябва да сте готови да ум¬рете!" Да, тези Хора ще §е бият, ще умират за отечество¬то си, а вие, които говорите, трябва да останете тук.
Сега, въз основа на същия морал, някои казват: хрис¬тияните трябва да водят добър живот. Ако само христи¬яните живеят добре, въпросът' с това не се разрешава. Вярно е, че християните трябва да живеят добре, но и всички останал*! хора трябва да живеят добре. Щом жи¬веем, всички трябва добре да живеем! Животът е създа¬ден за разумните хора. До тази мисъл са се домогнали в изследванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброят, колкото капацитети ис¬кате, но ако и без тях вярвате, по-добре ще бъде за вас; ако не вярвате, толкова по-зле за вас. Природата има крайно отвращение към страхливите; Природата има крайно отвращение към престъпниците; Природата има крайно отвращение към глупавите хора, към онези, кои¬то одумват, които иждивяват силите си напразно. С една дума, Природата има крайно отвращение към. всички престъпления, които сегашните хора вършат; тя е толко¬ва разгневена спрямо тях, че постоянно мисли какво на¬казание да им наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, те ще видят и патят. Казвате: какво мисли При¬родата? Тя мисли как да накаже всички хора, които са престъпили законите й. Защо ц за какво, тя никому отчет не дава.
И тъй, вие можете да вярвате, а можете и да не вярва¬те на думите ми. Вярата е разумен процес, или процес на разумността. Хората трябва да живеят добре! Няма сми¬съл да се измъчвате едни други. В Писанието се казва, че Исус отишъл да се кръсти от Йоана. Христос, който се¬ди по-високо от Йоана, отиде при него да се кръсти, с
което даде на хората добър пример на смирение. Той ка¬за на Иоан^: „Ти трябва да ме кръстиш с вода!" Начи¬нът, по който Йоан кръсти Христа, представя един сим-/ вол. Според 'този символ всеки човек се е родил, за да се кръсти. Казва някой: аз искам да кръщавам! И да не ис¬каш ти, все трябва някой да кръсти човека. И да искате,
91
и да не искате, все ще ви кръстят, но не само чрез вода, както вие разбирате. Всяка страдание е кръщение; всяко изпитание е кръщение. След като се е кръстил в Йордан, Христос говори за друго някакво кръщение. Значи, Той още не беще се докръстил. Първото кръщение, с вода, става лесно. Ще влезе човек във водата, ще го измият от¬горе, и всичко се свършва. След него обаче иде онова тежко кръщение» чрез изпитанията в живота, когато чо¬век трябва да се освободи от ограничителните условия» да разбере съотношенията, които съществуват между доброто и злото.
Понякога кората разглеждат злото така, като че то не се отнася до тях. В злото, както и в доброто се крие из¬вестна философия, която трябва да се изучава. Някой казва: какъв е смисълът на космоса? Човек йоже да раз¬бере смцсъла на космоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя живот. Доколкото животът на хората има отношение към космоса, дотолкова и космосът има отношение към техния живот. Често хората запитват: ка¬къв е смисълът на живота? Не е важно да знаете какъв е смисълът на живота според философите, или според бо¬гословите, или според вярващите, но в даден случай е ва¬жен смисълът на вашия личен живот. Ако аз разреша то¬зи въпрос, другите въпроси сами по себе си се разреша¬ват. Между всички живи същества има едцо обединител¬но звено, една непреривна връзка. Никой не живее за се¬бе си. Ако някой мисли, че живее за себе си, това е само привидно така. Всъщност никой не живее за себе си,
Забележете: всеки клон от едно дърво живее за себе си, но същевременно той има отношение и към дървото; той живее и за цялото, за самото дърво. Докато е свър¬зан с дървото, той расте, развива се, има и свой живот. Когато помисли, че може да живее вън от дървото, вън от цялото, клонът изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клоните изсъхват, те ще извадят общо заключение: клоните по дърветата изсъхват, когато помислят, че могат да живеят самостоя¬телно, независимо от живота на цялото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания в съвременната култура? Понеже учените създадоха нещо неправилно в науката. Те прокараха мисълта, че трябва да подчинят Природа¬та, да станат нейни господари. И днес между човека и Природата има голяма борба. Започнала се е голяма война, но ще видим, като се завърши тази война, в края
91
на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човек по¬беди Природата, тя ще плаща обезщетение; ако Приро¬дата победи човека, той ще плаща.
В това отношение учените са разделени на два лагера: едни от тях казват, че Природата трябва да се подчини на човека; другите казват, че човек трябва да се подчини на Природата. Следователно когато запитват какво нещо е злото, казвам: когато хората искат да подчинят Приро¬дата на себе си, те създават злото. Който иска да победи Природата» той носи нещастие, той носи зло в света. Който живее в съгласие с живата Природа, той е в царс¬твото на доброто. Де е доброто? Дрброто е всякога око¬ло вас. Когато слънцето изгрява* това е добро; когато звездите изгряват, това е добро; когато вятърът духа, то¬ва е добро; когато водата тече, това е добро; когато зе¬мята ражда» това е добро; когато растенията растат и се развиват, тава е добро. Всичко около нас е добро, а ние питаме какво нещо е доброто. Нима не е добро да сед¬неш на трапезата, да си хапнеш малко и да се почувст¬ваш след това в добро разположение на духа? Нима не е добро, след като си бял три деня гладен, да дойде някой при тебе и да ти донесе малко хлебец? Някой казва: ако гладуваме три деня, това показва, че волята Божия е та¬кава. Не, ако ти си гладувал три деня без никаква важна причина н нищо не си придобил от този пост, това вече е резултат на човешката воля, която иска да победи При¬родата. Който яде по три пъти на-ден, казва: „Аз съм в съгласие с природата/4 Който не яде, той казва: „Аз съм в разрез с природата."
Сега между хората се проповядва пост; в църквите съ¬що се проповядва пост. И в единия, и в другия случай този пост се разбира като неядене на хляб, лишение от храна. Според мен, богатите хора трябва да постят, а бедните *- да ядат. Защо? Понеже богатите са яли толко¬ва много, че дори са преяли, необходимо е малко да по-постят. Като постят, те трябва да дадат на бедни храна¬та, която биха употребили за себе си. Днес се проповяд¬ва пост, но бедните, без да искат да постят, го изпълня¬ват. И за това те постоянно се оплакват, казват: „Дотег¬на ни този пост! Няма ли да се свършат постните годи¬ни, чсь да дойдат добри времена?" Като се говори за пост, трябва да се разбере неговият дълбок смисъл. Днес значението на поста е изопачено. Лостът подразбира въздържане от зло, от престъпване на Божия закон, а не
93
от ядене на хляб. Когато човек пости, той трябва да има предвид мисълта да даде през този ден храната си на ня¬кой, който е гладувал и е изгубил равновесието си. Кой¬то пости, той трябва да подкрепва своя гладен брат, за¬щото никой не живее за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трябва да бъде нах¬ранен; иначе той няма да бъде в състояние да работи.
Следователно един от важните въпроси в живота е то¬зи за яденето/ за храненето. Икономическият въпрос е построен върху процеса яа яденето: И съвременните уче¬ни, биолози, финансисти и философи разрешават този въпрос, защото е от първостепенно значение за целокуп¬ния живот. Вряка държава трябва да живее добре! И все¬ки човек трябва да жи^ее добре! Вс^кн човек трябва да има не само храна, но той трябва да има и въздух, И во¬да, и светлина,, и жилище. И самата Природа е създала човека по този начин. Човек има жилище - неговото тя¬ло; той има два прозореца - двете очи, през които влиза светлината; една вентилация - носът; Главен вход - уста¬та; тази икономическа мрежа, в която се поставят* всички необходими провизии за подкрепа на организма. Човек има и два телефона, т.е. двете уши, чрез конто се съоб¬щава с външния свят.
СегаГ ако разискваме върху въпроса, защо Христос отиде при Йоана да се кръсти» какво ще кажете за това? Какво отношение има между "Христа и Йоана? Отноше¬нието между тях е такова, каквото между слабия и сил-нияХ^иланте трябва да отиват при слабите, да им пома¬гат. Значи Исус отиде при Йоана да му помогне - н*Пцо повече! Христос каза на Йоана: „Ти проповядваш едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Бога¬тите не искат да се разкайват, затова главата ти ще сне¬мат. Сега, като ме кръстиш, с този акПде направим един догопор, че ти няма да бъдеш малодушен, няма да се страхуваш. И главата ти да снемат, ти ще докажеш на хората, че това, което проповядваш, е вярно. При това, ще знаеш, че не само ти ще пострадаш, но и аз ще пост¬радам. На тебе главата ти ще снемат, а мен на кръст ще приковат. Когато ме приковат на кръста, ти ще дойдеш да ми помагаш/'
Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тюг се свършва. Не, като умре човек, ка*о замине за другия свят, той оттам ще помага на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става силен,
94
мощен, може да помага и на другите. Докато е в тялото си, човек мяза на длъжник, който има да дава най-малко на хиляда души. Щом излезе от дома си, който от креди¬торите го среща, казва му: „Ти си безчестен човек, йе из¬държаш на обещанията си! Ти си крадец, трябва да пла¬тиш дълга сиГ Един го среща, друг го среща, викат му, хулят го, и той се вижда в чудо, не знае, какво да прави. Казвам на Този човек: излеЗ от тази държава на полици¬те, разплати се с всички кредитори, и ще бъдеш свободен гражданин. Тогава, който от твоите кредитори те срещ¬не* ще каже; „Радвам се, че те срещам. Ти си честен, до¬бър платец. Сега можеш свободно да се разхождаш/' Та¬кова е състоянието на всеки, който може свободно да из¬лиза от тялото си. Съвременните хора имат работа само с полици. Идете в Народното събрание - ще видите, че там се разправят само с полици; идете в църквите, и там се разправят с полици; идете в Обществената безопас¬ност, и там се разправят с полици; Навсякъде има разп¬равии само с полици.
Често кората съдят някого, обвиняват го, че искал да внесе някакъв преврат, да внесе нов държавен строй, вследствие на което объркал света. Казвам: светът е объркан от осем хиляди години насам. Кой го е обър¬кал? Според вас еди-кой си човек обърква сегашния свят. Ами досега кой е объркал света? Казват някои, че рели¬гиозните, духовните хора билц психопати, умопобърка-ии, малко ненормални хора. Обаче от направените досе¬га статистически сведения известно е, че в България има повече от 10,000 души умоцобърханй, лудя хора. Кой е причина за полудяването на тези хора? Тия хора все ду¬ховни ли са? Аз правя превод на думата „психопат" и намирам, че тя не е лоша дума. Думата „психопат" е об¬разувана ^от думите чд1СИхо", „психея" - душа, и „патос" - увлечение, разположение. Значи „психопат" е, човек, който душевно е добре разположен. Хората не приемат това тълкувание, но то си остава за тях. Психопатът е човек, който не тълкува нещата, както хората ги разби¬рат» вследствие на което влиза в известно стълкновение с тях. Понякога той преувеличава нещата, понеже нервната система у него се, е развила повече, откол!с<*го трябва. Той е станал чрезмерно чувствителен. Като казвате, че психопатът е анормален човек, питам: коя е нормата за нормалния човек? Анормален7 е този, на когото нервната система е пропукана, та голяма част от -неговата енергия
95
изтича навън. Неврастеннк пък е този човек» който по не¬що се отличава от другите» прогресирал е в някоя об¬ласт. Не е лошо човек да има развита нервна система, но лошото е, когато стават пропуквания в кея. Това поло¬жение е подобно на прекъсването, което става някъде в електрическата инсталация, вследствие на което съобще¬нията не стават правилно. Думата „психопат" днес я взи¬мат в извратен смисъл; под психопат разбират човек, на когото умът малко не достщга. Оттук може да се извади следното заключение: ако умът на някой човек стига, за да направи някакво' престъпление, той не е психопат; ако умът на някого стига, за да изопачи един закон, да го за¬обиколи и да се оправдае пред хората, той не е психопат.
Сега, въпросът не е за спор, да се поставя едно учение пред друго. Когато става дума кое учение или коя рели¬гия е права,аз изхождам от следното гледище: в Приро¬дата има у само една светлина. Всички огньове, всички светлини, които съществуват на Земята, са произлезли вСе от Слънцето. Коя е нормата, която одределя силата на разните светлини? Слънцето.. Ако Слънцето би загас¬нало само за един момент, вие не бихте могли да запа¬лите нито един огън. Следователно щом вашето кандило ^ори, щом вашата свещ гори, щом вашият огън гори, бъдете уверени, че и Слънцето е в нормално състояние. На това основание когато вие мислите добре, когато сте разположени добре, трябва да знаете, че в дадения слу¬чай и много други същества мислят като вас. Не сте са¬мо вие, които мислите така. Разумната Природа е норма за всички неща.
Казвам: ако Проследите живота, ще видите, че между минералите, растенията, животните, човека и съществата над човека има тясна, непреривна връзка. Според мен минералите представляват зачатъчно състояние на живо¬та. Те са дълбоко заровени в земята. Онези минерали пък, които са поникнали, които са подали някои от свои¬те части над повърхността на земята, те са растенията. Тъй щото, когато минералът разреши един важен въпрос в своя живот, той пониква и минава във фазата на расте-. ние. Долната част на растенията - корените, остават в зе¬мята. Растенията не са още напълно свободни. След като хиляди години наред са мислили как да освободят гла¬вите си, корените, от гъстата материя и да .придобият свободата си, те се явили като животни; в това състояние те разрешили ф*зи въпрос, който, като растения, не мог-
96
ли да разрешат. Животните обаче останали за дълго вре¬ме при лоши» неблагоприятни условия за тяхното разви¬тие. Трябвало най-после да дойде човекът, дълго време да мисли върху тази задача, докато намери начин как да се освободи. Въпросът, който животните не могли да разрешат, човекът го разрешил. У животните, благодаре¬ние на тяхната неразумност, се създадоха ред страсти, с конто се самоизтребваха едни други. Престъпленията, които съвременните хора вършат,.не са нищо друго, ос¬вен далечно наследство на млекопитаещите. Ако хората се върнат към миналото, да разгледат живота на своите прадеди, те 6и*р се ужасили пред вида на онова страшно разрушение, на онези жестоки войни и състезания между хората. Сегашните войни бледнеят пред-миналите. Може би бъдещите войни» в които ще пуснат в ход задушливи-те газове, донякъде биха могли да наподобят разрушени¬ето и жестокостта на миналите. Страшно разрушение е съществувало някога в света! И най-после човек със своя¬та мисъл се явил в света да тури ред и порядък на неща¬та. Когато човекът се явил в рая, чрез мисълта си той е внесъл мир и спокойствие по цялата Земя. Затова именно -е дошъл човек в света. Ооаче след грехопадението пак настава това разрушение между хората, както и между народите.
Питам: де се крие разрешението на положението, в ко¬ето се намира сегашното човечество? И сега пак трябва да дойде човекът, със своята нова, права мисъл, да раз¬реши всички въпроси. Разрешението на тия въпроси не е достояние само на един човек, нито пък е достояние са¬мо на един народ. Един човек, един народ може да раз¬реши само едщн въпрос, но разрешението на всички въп¬роси представлява задача на целокупното човечество. То трябва да вземе участие в тази велика задача, жоято анга-жирва всички еднакво. Съвременните държави съзнават това нещо и работят за реализиране на Тази задача. Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват. Всичко, което проповядваше Христос на времето си, се отнасяше за сегашните времена. Той каз¬ваше на всички народи: вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза, единс¬твеното разрешение седи в приложението на това, което рега проповядвам. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите от голяма катастрофа; не приложите ли уче-
7. Изново 97
нието ми, катастрофата е неминуема. Един от старите пророци е казал: „Не е далеч времето, когато тази катас¬трофа ще дойде**. Как ще дойде тази катастрофа? Набли¬жило е време да дойдат учени, които със своето изкуство ще запалят въздуха. Представете си, че въздухът около цялата Земя се запали! ^акво ще стане тогава със съвре¬менната култура? Писанието казва, че цялата Земя ще бъде обхваната от огън и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това време. Ако хората не при¬ложат закона на Любовта, въздухът непременно ще се запали, и тогава Земята ще пречисти добрите и лошите. Обаче добрите няма да изгорят; те ще преминат през огъня, ще се пречистят, а лошите» които са в противоре¬чие с Природата, ще изгорят, ще се стопят, както изгарят труповете на умрелите в специални пещи, крематории.
Казвам: само по този начин ще изчезнат противоречи¬ята в света, които са причина за ред болести. Благодаре¬ние на противоречията съвременните хора не са разреши¬ли въпроса какво е отношението им към Природата и постъпват ли спрямо нея право, или не. Те казват: усло¬вията не ни -помагат да постъпваме право спрямо При¬родата. Не, условията не оправдават хората. Ако съм чо¬век, ако мисля за своето благо, аз трябва да зная, че имам отношения освен към частите, още и к1>м цялото. Щом съзнавам това, трябва ли да допущам някакво не¬щастие ^ своя живот, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другите хора? Щом съзнавам това, щом съм разумен човек, аз ще допусна в живота си Само оно¬ва благо, което по същия- закон ще се предаде и върху милиони хора още. Законът и за нещастията, и за щасти-ята, и за злините, и за добрините, е един, и същ. Те ед¬накво се предават от цялото към частите, и от частите към цялото.
Сега хората от всички страни започват вече да съзна¬ват влиянието на чистата Божествена мисъл върху чове¬ка. Всички добри хора трябва да се сплотят, *да насочат мисълта си в една посока - за преустройване на света. Ако всички майки кажат: „Не насаме вече войни!", те би¬ха имали успех.-Ако всички майки кажат на децата си, докато са още в утробата щл9 че не искат те да воюват, не искат довършат убийства, тези деца, като се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат провод¬ници на новите мисли, ще работят за оправянето на све¬та. Ако синът иска да се жени, бащата трябва да му ка-
98
же: „Ако се жениш, за да раждаш престъпници, да се убиват едни други, по-добре не се жени. Ако пък се же¬ниш, за да родиш добри синове и дъщери, които да по¬магат на своите ближни, тогава можеш да се жениш." Сега се търсят добри хора в света! Ако се раждат добри хора, женитбата има смисъл. Добрите хора трябва да ра¬ботят братски за повдигането на света. Добрите хора трябва да заемат служби, които живата Природа е опре¬делила. '
„Дойде Исус от Назарета Галилейски." Назарет пред¬ставя низкото, бедното положение, от което ние произ¬лизаме. В това отношение Назарет е прозвище. „Гали-лея*4 е хубавото, красивото в живота. Гал и лея е област, в която се намира Назарет. Съвременните хора трябва да поддържат в себе си хубавото, красивото. Те трябва да поддържат великата идея за човещина. Тази идея е пот¬ребна за разумните хора толкова, колкото здравето е потребно за болния. Болният не Се нуждае от богатство, но от здраве. Докато .е болен, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде, Кое е най-важното за невежия, за малкото дете? Да стане учен човек. Под думата „ученост" аз разбирам това знание, което може да осврбоди човек от всички ограничителни условни на живота. Кое е най-важното за човека, който е попаднал в тъмнина? Светлината. Той иска да намери пътя, по който трябва да върви.
И тъй, при сегашните условия, няма по-хубаво нещо от това да бъде човек разумен, да разбира отношенията между хората, да познава законите и да изучава езика на Природата. Съвременните хора не разбират Природата. За пример учените казват, че телата от топлината се раз¬ширяват, а от студа се свиват. Те не дават никакво обяс¬нение какво отношение има разширението и свиването към човека. Хората не са проследили да знаят какви про¬мени стават у тях, когато имат някакви приятни или неп¬риятни чувства. Когато човек има някакво* приятно чувс¬тво, нека измери ръката си, или врата си и да види каква промяна става в него. После, нека измери ръката и врата си при неприятно чувство. В първия случай той ще забе¬лежи едно малко разширение на ръката и врата си. Във втория случай обаче той ще забележи едно малко свива¬не.
Казвате: човек е разумен, той знае законите, може да се справи с всички трудности. Вярно е, че човек е разу-
99
мен» но често този разумен човек, като се намери в труд¬но положение, замисля се за бъдещето, уплашва се и се самоубива. В това отношение заекът, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши», не се самоу¬бива, но даже запазва присъствие и може да мисли. Има примери от живота на заека, когато в най~трудното по¬ложение на живота си той мисли като философ. За при¬мер, когато го погне някоя хрътка, която бяга по-бързо от него, понеже заекът надолу бяга по-мъчно, отколкото нагоре, щом го настигне хрътката, той изведнъж се слег¬не, и хрътката, както се е засилила, прескача го. В този момент заекът скача и удря в противоположна страна. Значи като бяга от хрътката. заекът мисли как да се ос¬вободи от нея. Когато го гони копой, той има друг на¬чин на бягане. Тогава заекът започва да се върти, като че играе някакво българско хоро; после изведнъж подскача на разстояние десет крачки от центъра и избягва. По то¬зи начин заекът дава на копоя една геометрична задача за разрешение. И след това ще кажете, че заекът бил страхлив, бил глупав. Заекът не е глупав, но глупав е он¬зи с пушката, който го гони. Заекът казва на онзи, който го преследва: „Ти си човек, но докато ме гониш с пушка¬та си, нещастията никога няма да избегнат от твоята гла¬ва. Както хръткнте и копоите ме гонят, така ще те гонят твоите лоши мисли, докато поумнееш и видиш последст¬вията на твоите дела. Престани да ме гониш!" Дългите' уши на заека показват голяма интелигентност. И ако хо¬рата, съобразно степента на своето развитие, бяха толко¬ва умни, колкото заека, светът би се оправил досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророк Исайя казва: „Волът познава господаря си и се връща в яслите си. Израил не познава Бога и не се връ¬ща дома си." КоЙ седи по-горе? Волът познава господа¬ря си, а човек, на когото Бог е дал разумиост, той се от¬рича от тази разумност и казва: аз сам ще уредя живота си. Хиляди години вече, откак човек урежда живота си, но и досега още не го е уредил.
Казвам: има един обикновен начин за ликвидиране на сметките. Той е Иоановият, т.е. начинът, по който днес .хората се разплащат. Йоан беше староЗаветник. Той представяше стария закон: имаш да даваш, ще дадеш, по задължение. Христос обаче показа на хората друг начин за ликвидиране на сметките: .ликвидиране по закона на Любовта - да дадеш от любов. Христос нямаше предвид
100
онази любов, която не носи свобода на човека, която не е в състояние да премахне страха у човека, или която не е в сила да премахне злобата, болестите, страданията и всички лоши условия в живота. Това не е любов. Любов: та, за която Христос говори, носи красота, радост, щас¬тие. Тази любов има предвид благото на всички същест¬ва. Следователно ако някои хора казват, че са остарели, причината за това са техните стари разбирания. Старият трябва да се освободи от своите стари разбирания, ако иска да стане млад. Съвременните хора,и досега още но¬сят мислите и разбиранията на хиляди поколения преди тях. Бащата казва на сина си: „Ти ще остарееш, трябва да си направиш къща, да се осигуриш." И наистина, съв¬ременните хора вричхо знаят: и къщи могат да градят, и дрехи знаят да шият, и университети свършват, и генера¬ли, и министри, и князе, и Царе стават, но животът е все същият. Царят живее като простия, и простият живее ка¬то царя. Всеки човек може да бъде цар, но според мен цар може да бъда само онзи човек, който се е освободил от смъртта, от злото. Който не се е освободил от смърт¬та, от злото, той е роб на условията. Той може само да носи името цар, без да е такъв.
Един мой познат, който е следвал в Бостон по меди¬цина, ми разправяше следния интересен случай за един цар. „Вървя – казва той, – из бостон ски те улици, и виждам, срещу мен иде един висок човек, около два мет¬ра, с корона на глава, с мантия и с жезъл в ръка. Всички хора минават-заминават покрай него, никой не му обръ¬ща внимание. Чудя се, как тия американци не му обръ¬щат внимание, Мисля си: как е Дошъл този европейски цар в Бостон? Като минах покрай него, обърнах се да го изгледам отзад, но какво беше учудването ми, когато на гърба му видях залепени реклами от една фабрика." Каз¬вам: всеки човек е цар, но ако на гърба му са залепени рекламите на всички негови престъпления, какъв цар е той? Като се говори за цар, подразбирам истинския чо¬век. Съвременният човек носи на гърба си написани не едно, но много престъпления. Питам: трябва ли да се препоръчва с тях? Днес хората гледат да се освободят от външните престъпления, а за вътрешните не мислят. Оба¬че и външните, и вътрешните престъпления се пишат не само на книга, както днес, но те се пишат и върху цялото тяло на човека. Един ден вие ще срещнете същества, по-напреднали от вас. Как ще ги погледнете? Един ден ще
101
срещнете същества, които са очаквали от в&с любов» но вие не сте им дали; един Ден ще срещнете ваши братя, които са очаквали помощ от вас, но не сте им дали. Как ще ги погледнете?
Казвате: „Какъв смисъл имаше това, да дойде Хрис¬тос на Земята и да пострада? Не можа ли Той да се спа¬си?" Христос разполагаше с големи сили, Той можеше да се спаси. Казано е в Писанието, че Христос можеше да извика на помощ 12 легиона ангели. Във всеки легион има по 6,000 ангели. Само един от тия ангели разполага с такава мощна сила, че е в състояние в една нощ да изт¬реби 150 хилядна армия добре въоръжена, нито един войник да не остане от нея. Тогава колко такива ангели са нужни за изтребването на българите, от лицето на Зе¬мята? Ако дойдат 30 ангели, нито един българин няма да остане на Земята. Дойдат ли 6,000, те ще унищожат ця¬лото човечество. Обаче въпросът не седи в това, да се из¬треби човечеството. Важно е да се повдигне човечеството чрез доброто. Доброто се отличава от злото по това, че всякога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всякога съгражда и освобождава човека, е любовта. То¬ва, което всякога съгражда и освобождава човек*, е мъд¬ростта. Това, което всякога съгражда и освобождава чо¬века, е истината. Те са вечни процеси. Желанието на всички хора да бъдат свободни се дължи именно на лю¬бовта в тях, която е в състояние да ги освободи. Някой казва: това е празна, работа, то е само за деца! Питам: кое е реалното, кое е същественото в живота?
Често ние произнасяме името Божие, но в това хубаво име се вършат днес големи престъпления. Какви ли прес¬тъпления не са се вършили и в миналото все щ това свето име! Христос казва: „Иде час и сега е, когато всеки, кой¬то ви убие, ще мисли, че служба принася на бога." И съвременните хора мислят, че като убиват престъпниците и лошите хора, светът ще се оправи. Ако наистина светът можеше да се оправи чрез убийства, и без това всяка го¬дина се гилотннират около 35 милиона хора, при това светът оше не е оправен. Значи въпросът не може да се разреши по този начин. Всяха година Се гилотннират 35 милиона хора, а вместо тях се раждат около 40 милиона. Следователно пет милиона хора идат повече от тия, кои¬то заминават за онзи свят. Злото избива 35 милиона, а любовта изпраща 40 милиона. Интересно е да се просле¬ди, р края на краищата, кой ще има надмощие. Най-пос-
102
ле ръцете на злото ще отслабнат, и то няма да може по¬вече Да коли. Злото ще реже, докато капитулира. Врато¬вете на хората ще станат толкова жилави, че никакъв нож не ще може да ги лови. Ще дойде време, когато чо¬вешките вратове ще имат такова свойство, че щом се допре нож до тях, той ще отскочи, ще се счупи, но вра¬товете ще останат непокътнати; ще дойде време, когато човешките тела ще бъдат така устроени, че всяка грана¬та, хвърлена върху тях, ще се стопи, без да причини ня¬каква повреда. Питам тогава: км ще се убиват хората? Ще дойде време» когато лошите хора и престъпниците няма да се убиват, но ще ги приспиват, да си почиват, а добрите хора ще си вършат работата* Това време иде, не е далеч; въпросът е сега какво трябва да се прави. За да¬лечното бъдеше е лесно да се постигне всичко, но днес ой» лошите хора не могат да се приспиват. Запитали ед¬ното: как вървят работите ти? – В много трудно поло¬жение съм. – Ами после какво ще стане? – Най-после ще свикна.
Обаче аз отивам йо-далеч. Въпросът не е в това да свикне човек със злото, но има един естествен начин, по който той може да се освободи от неговото влияние. Има един естествен начин, по който човек може да бе ос¬вободи от влиянието на своите лоши мисли, чувства и действия. Има един естествен начин, по който човек мо¬же да Се освободи от влиянието на всички болести. Това е наука! И в тази наука се крие смисълът на живота. Бъ¬дещите науки няма да се занимават^ патологичните със¬тояния на хората, йо ще изучават техните здравословни състояния. Да допуснем, че някой търговец изгубва сто хиляди лева и бстава без пет пари в джоба си, няма с какво да си купи хляб. Той се чуди какво да прави. Оти¬ва у дома си, гледа жена, деца Гладни, не може да понесе това положение. Най-после му дохожда мисълта да се
самоубие. Казвам: това е състояние на зат>пяване. В све¬та съществуват много ресурси, чрез които човек, и в най-тежкото си положение, може да бъде спарен. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законите ла При¬родата, вие ще се домогнете до тези ресурси и ще бъдете спасени.
Ще ви приведа едрн пример за потвърждение на тази мисъл. Той се отнася до един казанлъчанин, който преди войната бил директор на една прогимназия. До това вре¬ме" той бил голям безверник и често проповядвал на уче-
103
ниците си, че Бог не съществува, че човек сам урежда жи¬вота си, сам кове съдбата си. В последната война той взел участие в сраженията с гърците й при едно отстъп¬ление на нашите войски едва успял да се скрие в една пе¬щера, дето прекарал цели Три даня гладен, без капка хляб. Гладът започнал тъй силно да го мъчи, че в това време му дошло на ум да се Обърне към Бога. Той казал: „Господи, баща ми и майка ми са говорили, че Ти съ¬ществуваш, но аз не вяррам в това. Какво ме ползува в този момент твоето съществуване, когато аз умирам от глад? Ако можеш да ме извадиш от това трудно положе¬ние, ще повярвам, че съществуваш. Обещавам, че като се върна в България, ще събера всички мои ученици, на ко¬ито съм проповядвал, че няма Бог, и ще ги убедя в про¬тивното." Като произнесъл тази молитва, засмял се и чистосърдечно си казал: „Като няма друга работа,/ човек си бръщолеви." Обаче не се минало и половин час, той видял *- една костена жаба влачи половин килограм хляб, оставила го пред пещерата и се върнала назад. Той взел хляба, изял то» добил сила и продължил пътя си. Като се върнал у дома си, той събрал всички свои учени¬ци и казал: „Деца, по-рано аз ви проповядвах, че няма Бог, но от един важен факт се убедих напълно в същест¬вуването на Бога/' И разказал всичко на учениците. „До¬сега нито Кант, нито други философи можаха да ме убе¬дят, че Бог съществува, обаче костената жаба успя да ме убеди в това." Този човек бил силен в Проповедта си, за¬щото разправял своя жива опитност. Казвам: великата Истина трябва да се опита, да придобием опитност, вър¬ху която да градим нашето бъдещо верую. Съвременните хора трябва да имат такова верую, в което абсолютно да не се съмняват.
Казвам: ако сегашните хора, които вярват в някакъв Висш принцип, съсредоточат мисълта си към Него - да помогне Той за оправянето на света, светът ще се опра¬ви. Даже само християните, ако желаят, ще могат1 да оп¬равят света. В пет години отгоре светът може да се поп¬рави. За това няма никакви препятствия. Единственото препятствие е личният интерес на хората. Двама братя, които били в голяма вражда помежду си, случайно по¬паднали пленници на едно и също място, и били преда¬дени на един войник, да ги убие заедно с другите пленни¬ци. Като се видели, Двамата братя се спуснали един към друг, целунали се и казали: „Отсега нататък няма защо
104
да спорим, И двамата ще отидем на онзи свят. Хайде, поне тук да се помирим!" Войникът, който ги придружа¬вал, запитал защо се прегръщат и целуват. Те му казали, че са родни братя и се помиряват, защото досега били скарани. Той им отговорил: „Щом е така, вървете по до¬мовете си, и аз ви пущам на свобода, да живеете по но¬вия начин."
Има един език в Природата, който е еднакъв за всич¬ки растения, за всички животни и за всички хора.
Ще приведа един пример из българския живот, от кой¬то се вижда» че действително съществува общ език за всички същества в Природата. Едно малко момиченце изгубило родителите си и се забъркало из една гора. То започнало да плаче* да вика, да търси майка си. По едно време то видяло една мечка в гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до" нея и я запитало: „Кажи ми, де е мама?1' Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба й. То се качило на нея, и тя продължила пътя си през гората, да заведе детето при майка му% Мечката е ясновидка, тя видяла, че бащата и майката на детето се качили на една канара, понеже се уплашили от нея. Като видели момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала:* „Слез, мама, от гърба на мечката!" Те се уплашили от нея, а детето свободно седяло на гърба й. След това мечката пак се снишила, момиченцето сляз¬ло от гърба й и радостно отишло при майка си. Мнози¬на ще кажат, че това е от приказките „Хиляда и една нощ."
За забелязване е, че днес хората са изгубили всякаква вяра. Обезверяването е дошло вече до своя краен предел. Те нямат вяра едни в други. Мъжът няма вяра в жена ри, и жената няма вяра в мъжа си; синът няма вяра в баща си, и бащата няма вяра в сина си; дъщерята няма вяра в майка си, и майката няма вяра в дъщеря си. Навред в , света съществува крайно обезверяване. И всички хора, които са се обезверили, проповядват някаква свобода. Всички трябва да се върнат към истинската вяра и да знаят, че ако те не вярват в баща си, в майка си, в брата си, в сестра си» в приятелите си, никакъв ред и порядък не може да се въведе в света. Какво могат да проповяд¬ват тия хора? Ще проповядват за Христа, че страдал, че бил разпнат на кръст. И след това ще плачат за Него. Казвам: вие не плачете за брата си, който страда, а за
105
Христа ще плачете. Христос* за когото плачете привид¬но, е във вашия брат, който страда и виха за помощ.
Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е са-; мо онова учение, което носи свобода за всички същества без изключение: за всички растения, за всички животни ц за всички хора. < Отдето и да дойде, щом носи свобода за всички същества, това учение е право. Аз не говоря за временната свобода. Ако е въпрос за временна свобода, българите например придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днес още те не са свободни. Сега трябва да дойде някой друг, пак да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега не зная. Не само българите нямат свобода, но и в Америка, и в Англия,.и в Германия, дето отидете, навсякъде хората тепърва трябва да се освобож¬дават. Ако отидете в Лондон например, там има кварта¬ли от 45-50 хиляди души жени, депа и мъже; децата от тия квартали не знаят баща си и майка си/ Ако някой чужденец прпадне в такъв квартал, непременно стражар трябва да го придружава. Който мине през такъв квар¬тал, той се излага на някаква опасност. Това не е само в Лондон, но и в Ню Йорк, и в Париж, и в Берлин - във всички големи градове. ^Даже и в малката България ийа такива квартали, през които човек не може свободно да върви. Щом човек се разгневи, той. много не му мисли, готор е вече куршум да тегли. А*о пък не тегли куршум, ще каже обидни думи на човека, но после ще съжалява: не трябваше така, да постъпвам. Всеки човек има по един такъв квартал зад. ушите си, дето е центърът на разруше¬нието, с по 45-50 хиляди жители. Има един начин за спа¬сение от жителите на тия квартали.
Има един начин за придобиване на свобода. Като каз¬вам, че има един начин за придобиване на свобода, аз не отричам и другите начини, не казвам, че всички усилия на човечеството за свобода не са на мястото си* казвам, че чо¬вечеството днес се нуждае от особена запалка, която да да¬де подтик, да даде силен тласък напред. У всички хора има добро желание да придобият тази запалка, за да разберат, че свободата действува по един начин и трябва да бъде об¬ща за всички хора. Докато човек иска свобода само за себе си, той е на крив път. Иска ли свобода и за себе си, и за другите, той е на прав път. Желаеш ли добро и на себе си, и на другите хора, ти си на прав път.
Сега, като ставате сутрин, запитвайте се отде сте дош¬ли, как сте дошли, как сте придобили всичко, което има-
106
те в себе си. Без да мислите върху тия въпроси, вие каз¬вате; „Родил съм се, но един ден ще умра, ще свърша живота ри," Казвам: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо когато мислите, че сте свършили, вие ще се намерите в противоречие. Вие ще се намерите в по¬ложението на оногова, който имал да плаща една поли¬ца от сто хиляди лева, но като нямал възможност да я плаща, рвшил да се самоубие. Качил се на една скала и оттам се хвърлил. Обаче тойг не успял да се самоубие, но, счупил само двата си крака. Като се видял в това поло¬жение, той още повече се отчаял и казал: ако краката ми бяха останали здрави, щях да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По същия начин мислят мнозина. Те се надяват като умрат да из¬платят полиците си. Не, като умрат, те нито полиците си изплащат, нито живот имат. Т2то защо прй сегашното положение по-изгодно за чбвека е да бъде със здрави крака и полека да изплаща полицата си.
Зад всеки- кредитор се крие един ангел, който опитва хората. Когато повярвате, че вашият кредитор е чрстен човек и в него, както във всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите във вашия кредитор, както момък се влюбва в мома и е готов да коленичи пред нея, този кожодер, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Аз съм готов не само да ти простя дълга от сто хиляди лева, но отгоре на това да ти дам още сто хи¬ляди." Това са правили хората, и пак го правят. Само по този начин те могат да се побратимят. Спасението На чо¬вечеството е в братството. Това трябва да се проповядва на хората!
Днес всички хора Спорят коя църква е права, кое уче¬ние е правО, коя философия е права. Всички църкви тряб¬ва да проповядват учението на Природата. Всички хора трябва да станат нейни съработници. Всички трябва да се кръщават заедно с нея! Къде? Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича. Всички трябва да се кръщават в езерото на Мъдростта, в което Любовта се влива. И най-после, всички трябва да стъпят здраво на онази почва, върху която се излива дъждът на Истината. Тъй щото навсякъде ще се потопите по три пъти: ще се потопите три пъти в реката на Любовта; пос¬ле ще се потопите три пъти в езерото на Мъдростта и най-после ще се изложите три пъти на душа на Истина-
107
та. Само по този начин може да се влезе в Царството Божие. Който не се е потопил по три пъти в Любовта, в Мъдростта и в Истината, той не може да влезе в Царст¬вото Божие, нито може да разреши нещо в света. Това не са празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и кръсти се от Йоан в Йордан."
Сега, като говоря, аз повишавам малко гласа си. Оба¬че силата на думите не седи във високото изговаряне; те са силни дотолкова, доколкото са истинни и приложими; те са силни дотолкова, доколкото са в съгласие с Божес¬твеното у човека; Казвате: трябва да се говори истината! Така е, трябва да-се говори истината, но има неща, кои¬то са само външна опаковка. Да се говори истината на човека, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човек се подмладява, когато прилага нещата. Ако един народ прилага законите на Любовта, Мъдрост¬та и Истината, той ще се обнови напълно.-
Казвате: какво могат да направят българите? Ако при¬ложат Христовото учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Мнозина са ме запитвали: ках&а е мисията на българския народ? Ако българите са готови да изпълнят, каквото им казвам, ще знаят каква е тяхна¬та мисия. Не изпълнят ли това, което им проповядвам, няма да кажа каква е мисията им.
Апостол Петър е казал: „Вие сте Синове Божии." Ако днес някой каже, че е Син Божи, всички го осъждат, дето смее да се нарича Син Божи. Така е казано в Писанието не само за едного, но за всички. В този смисъл аз бих желал всички да бъдете Синове Божии, т.е. Синове на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Ис¬тина. Аз бих желал всички да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от не¬дъзи, от страдания.
И тъй, бъдете Синове на Бога, Синове на Любовта!
5 неделна беседа, държана от Учителя на 25 октомври 1931 г., София, Изгрев
108