Разлика между версии на „Призови Симона!“

Версия от 13:54, 13 януари 2010

Призови Симона!

„И сега проводи человеци в Напия, и призови Симона, който се нарича Петъръ". >)

Красивото в живота се заключава в това, което ръ\дко се случава. Обикновеното пък представя прозаичния живот. Недоволството на съвременните хора се дължи, именно, на този прозаичен живот. Вследствие на тази проза, животът на хората представя верига от несбъднати мечти и желания. От единия до другия край, животът е пълен с разочарования. При сегашните условия на живота, н"Ьма щастлив човек на земята. Колкото съм на-блюдавал, не съм срещнал досега щастлив човек на земята, нито между ученит, нито между просгит. Н"вма учен, писател, философ, музикант или художник, който може да каже за себе си, че е останал доволен от живога на земята. Не само това, но и като четете онова, което са писали поетите и писателите, никъде не срещате да се говори за нт^кой щастлив човйк; никъде не се говори за постигнато щастие, в пълния смисъл на думата. Интересно е, че при всички тия преходни, непостоянни възгледи на хората за живота, те пак обичат живота. Кажеге на кого и да е, че трябва да напусне земята, той ще се омъчни. Защо? Защото не знае, де отива. Той казва: Зная, че тук не е добре, но неизвестното е ои* по-лошо. Колкото и да не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква.

Цялата глава 01 Деянията на Япостолите, която про-четох сега, е интересна, но важна е основната идея в нея, а именно, че животът на земята не е нъкакво случайно проявление. Даже и животьг на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайности" разбират огдътжоа на нъшата. Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, те. е. съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нъщата. Значи, случайни н"Бща са ония, които се съвпадат с общия план. Понякога случайността се взима като нещо дошло или

Деяния на Апостолите 10: 5.

118

извершило се само за себе си. Такъв закон в света не същестувва. В свЬта същестеува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че юва съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животът на това съзнание считат като жизот без движение. Това показва, ие при днешното положение на човека, неговият ум, неговото съзнание не е в състояние да разбере, да схване гози живот. Съвременният човек живее днес за днес . Запример, вчерашното здене не задоволява днешния глад; вчерашното благо не може да послужи при днешното нещастие. Ако вчера си бил здрав, а днес си болен, ти не можеш да се рацзаш на вчерашното си здраве. Обаче, същият закон, по отношение на целокупния жизог, има друг смисъл: там вчерашната болест се спогажда с днешното здраве, и вчерашното здраве се спогажда с днешната болест. Ето защо, когато се говори за еволюлия, пие разбираме днешното благо, което се проявява з живота. Еволюцията не е само външен, но и вътрешеч развой. Ако еволюцията се разглежда сам:» като външно развитие, това е поверхностно схващане. Еволюцията разкрива сж-щината на живота. В този смисъл, за нас е важно само онова благо, което се разкрива всбки ден. Щом днес ни се дава известно благо, ние не трябва да мислим за благото на вчерашния ден, нито за бъдещето благо. Обаче, миналото тртббва да служи за поука, а бъдещето – като импулс за постигане на нашите идеали. Радвайте се за благото, което днес ви се дава, колкото и да е малко то. В турско време един беден човек отишъл при един турчин да иска хляб. Турчинът му дал половин хляб. Бедният взел хлтвба, погледнал го, но останал недоволен. Защо? Той считал за обида да му дадат половин хляб. Турчинът схванал неговото недоволство и решил да го проследи, да види, какво ще прави с този хляб. Бедният взел хляба и се запътил към дюкяна на един богат търговец, комуто подхвърлил хлвба, и казал: Вземи този хлвб! Не съм куче да ми дават половин хляб. Турчинът се приближил незабелязано до него, взел хляба и си отишъл. Пигам: какво разреши бедният, като захвърли хляба? Той се обидил . че като на куче му дали половин хпЬб, По какво се отличава човек от кучето? Човек яде, и кучето яде; човек пие вода, и

119

кучето пие вода; човек диша, и кучето диша. Обаче, има нещо, което отличава -ювъка от кучето. Човекът е разумно същество. Чов-вк, в пълния смисъл на думата, е очзи, който схваша великия план на живота и се задоволява с малкото благо. Мко някой човек отхвърля малкото благо и се обижда от него, той изпада в положението на куче. Такъв човек е по-цолу от кучето даже, защото кучето никога не отхвърля хлъба, който му се дава. Когато направите най-малката услуга на едно куче, или на нъкое животно, то остава крайно признателно. Често аз наблюдавам вътрешните прояви на съществата и вадя свои заключения. Един деч дазам на една котка ситно наръзапи парченца пражени картофи. Котката ги изяде и започна да обикаля около мене, да се умилкаа, с което искаше да каже: Дай ми още няколко парченца от тия картофи! Който гледа отвън само, без да знае причината за това умилкване на котката, ще помисли, че тя е силно приверзана към мене. Наистина, тя е приверзана, но такава лю-бов никога не е проявявала. Ако човек наблюдава външните прояви на нещата, без да знае причините за тях, той ще извади едни заключения. Обаче, ако следи явленията и външно, и вътрешно, като взима във внимание и причинит, които ги предизвикват, той ще извади други заключения, по-верни от първите. Ученият как трябва да вади своите заключения?

Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона"! Защо ангел ът трябва ше да изпраща Корнилиа при Симона, наречеи Петър? Защото ангелът е същество от по-висока еволюция от тази на хората и не може да се спре при Корнилиа да му разправя за духовния свъ"1 , за живота на съществата от този свят и те. н. Затова ангелът му каза: „ Твоите молитви и милости възлЬзоха пред Бога. И сега, проводи человъци в Иопия, и призови Симона, който се нарича Петър, той ще ти каже, шо тр-вбва да правиш ". Обаче, това може да стаче само с човек, който има вера, а не суеверие. Суеверието седи по-долу от вярата. Над зората пък има нещо по-велико – то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието* Значи, да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във втората нвщата не с*. проверени, не са опитани, когато в знанието всички нъща са проверени. Да обичаш знанието, това подразбира силно желание да проверяваш нещата. Запример, има

120

хора, които от любов кьм знанието развиват в себе си способносгьта да отиват от този в онзи свт/>те, да проверят нещата, и после пак се връщат на земята. Ще кажете, че това е от приказките „ Хиляда и една нощ". Не е така. Ето, четете вестниците, ще видите, че и г пишат по този въпрос. Сега, по цъттия свбт учени хора правят спиритически сеанси, и чрез ред опити дохождат до убеждението, че съществува свят, по-висок от нашия. Те са приели гбзи неща не на в~вра, но с ред научни опити. И каквото изнесат днес пред свята, те са го опитали и проверили.

Сега, аз няма да обясиявам тия факти, но казвам , че съществува една права, истинска наука, до която един ден вие сами ще се доберете. Дз не обичам да говоря за неща, които зная; не обичам да казвам, колко пари имам в касата си; не обичам да казвам, колко книги имам в библиотеката си; не обичам да казвам, колко костюма, колко чифта обуща имам и по колко пъти на ден се обличам и преобличам. Защо не обичам да говоря по гия неща? Защото тия работи са обикновени и всбки може да ги разправя, зсбки може да говори по тях. Ето защо, казвам: не говори на хората по това, което и те знаят. Говори им по това, което те не знаят. Пък най-после, говори върху гоза, което и ти сам не знаеш. Учените хора се отличават по това, че говорят и пишат върху неща, които и тъ* не знаят. Заприпър, кой учен знае, какво има на слънцето? Кой учен знае точно, колко е разстоянието от земята до слънцето? Много учени изчи-сляват това разстояние, но приблизително, те не го знаят с абсолютна точност. И всички останали говорят по гбзи въпроси, втьрват в тия данни, само защото учените са казали, че е така. В същност, практически, никой учен не е могъл да провери своите изчисления. Обаче, тия учени разполагат с известни опити, чрез които доказват донякъде втвроягността на своитб твердения. Що се отнася до законите на вселената, знае се, че те са сложни, вследствие на което мъчно се проверяват на практика. Някой казва: Дз искам да зная абсолютната истина. Ти не мо-жеш да знаеш абсолютната истина, докато не изльзеш от Бога. Това е достъпно само зз онзи, който има любов към знанието. Който нтвма любов към знанието, по-добре да седи дома си, да не се обърква. Ако ангелът, който се яви на Корнилиа, би се явил на някой от съвремен-

121

ните невярващи хора, той би тръгнал по лекари, да коиаатират неговата нормалност, дока го най-после го убедя 1, че това, което е видт^л, е илюзия, на която не трябва да се подава. Следователно, за да дойде до абсолютната истина, човтбк трябва да бъде готов, да има вяра в себе си, както и любов към знанието.

Ще приведа един пример на особено преживяване ог един виден български писател. Един ден този писател дойде при мене и ми каза: Господине, ще Ви разправя една своя необикновена опитносг, която можете да използувате като пример, но с условие, името ми да остане неизвестно. Мз разчитам на Вашата честност, загова см"бя да споделя с Вас тази моя опитносг. Ето какво ми се случи снощи: Лъгам да спя и заспивам. По едно време зиждам на леглото си своето гбло, простряно, с затворени очи, както обикновено спи човек. Изведнъж чувам някой зад мене да ми шепне: Виждаш ли това гбло на леглото? – Виждам. – Това си ти. – Ако онзи, който спи на леглото, съм аз, ами този, който гледа сега и съзнава всичко около себе си, кой е? Щом зададох този въпрос, в мене настана едно смущение, и аз по-чувствувах, като че се забърквам. Гласът, който ми говоръше, продължи: Аз ще ти покажа, кой си ти. В този момент, като че някой ме дигна и ме постави с очите надолу вьрху онзи, който спеше. Тогава почувствувах, че потъвам дълбоко нъкъд-б и щом потънах съвершено, събудих се. Видъх се в леглото, но вече буден. След това не можах повече да заспя. Дълго време раз-мишлявах върху преживяното и си казах: Дали не ми е мръднала дъската? Казвам му: никаква дъскг не ти е мръднала, но ти си имал една опитност, от която да видиш, че човек е двойно същество: физически човек – неговото гбло, с всичките свои функции, и духовен човек – - разумното, съзнателното същество, което мисли и чувствува. При опитността, която имаше, физическият чов-бк б-ьше онзи, който спеше; онзи пък, който говореше зад тебе, бвше духовният, разумният човек. Когато човек не разбира тия нвща, той се плаши от своята двойственост. – Така е, аз се страхувам да си легна, не зная, какво бих направил, ако ми се повтори същата опитност. Страхувам се, че не ще мога повече да пища, – Бъди спокоен, и да искаш, тази опитност няма Аа се повтори» Тази опитност ти се даде, само за да ти

122

докажат, че съществува и друг свят, съществуват и ред други ньща около нас. Невидимият свят иска да обърне погледа ти към по-високи пеща от обикновените, да се пробуди съзнанието ти. И наистина, след десет години срещнах същия този писател и го попитах: Какво ще кажеш сега? – Проверих съществуването на духовния свят и се напълно убедих в него.

„Призови Симона!" Н~&ма човек свьта, на когото апгелът да не се е язил в една, или в друга форма, за да му посочи онзи път, в който той ще намери разрешаване на он"Ьзи въпроси, които го интересуват. Нбкои хора са постъпили като Корнилиа, пратили са да повикат Симона, наречен Петър , да им помогне при разрешаване на нъжои въпроси. Други, обаче, са казали: Не ни трябва Петър, ние сами можем да разрешим въпросите" си.– Как ги разрешават? В края на краищата, те отиват в нъкое психиатрическо от двление. Защо? Защото, като им се яви ангелът, те се изплашват, разказзат своята опитност на хората, които ги считат за ненормални и ги изпращат в тия специални отдъления за изправяне. Щом имате някакви видения, някакви преживявания, не ги разправяйте на другите хора, защото те са опитности от един свят, по-висок от физическия, който те не разбират. Прави са тогава хората. Но важната мисьл, на която искам да обърна вниманието ви, е вътрешната връзка, която съществува между миналия, сегашния и бъдещия живот. Мнгелът е говорил на Корнилиа за бъдещия живот, в който хората ще влъзат. Този ангел не бъше от най-високо стоещит, от онъзи, които седят при Бога, но бъше един от служебните ангели, които служат за връзка между Бога и хората. Тези ангели имат повече знания от хората, по-правилни разбирания за живота, затова, именно, Бог ги изпраща при някои благочестиви хора, да им покажат правия път. Следователно, идеалът, към който се стреми човешкото съзнание, е да достигне положението на този ангел. Когато дойдете до това положение, когато влъзете в този живот, и вас ще изпращат при някои благочестиви хора, да им кажете да извикат Петра, без да развивате пред тях своите теории, без да им говорите нбщо за истината.

Ангелът говори на Корнилиа много лаконически: Пратен съм да ти съобща да намъриш Симона, наречен

123

Петър , и той да ги разправи всичко онова, което те интересува.

Казвам: з бсбки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде ангел Господен, който да го напъти, какво да прави. Този ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го, как да работи, как да се развива. От Божествено гледище, явяването на ангел Господен при човека, означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава врьзка между невидимия свтуг, който е извьн човтьшкото съзнание, и физическия свят. Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може вече да пътува с по-гол ьма бързина из пространството. Казва се, че душата може да пътува, за-шого тя има форма. За духа, обаче, не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, духът пък се движи. Душата може да стане толкова малка, че с никак ьв микроскоп да се не вижда. Същевременно, тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие, душата се движи между тия дза полюса, те. е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате, защо сте дошли на земята, ще ви кажа, че сте дошли тук да изучавате законите на смаляването и увеличаването. Никога вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната си големина, сте толкова малки, че можете да влезете в орехова черупка.

Съществува една теория, според която, при преминаването от този за онзи свтт, човтвк тртвбва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине сьвершено незабелязано межд^ съществата, които с неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на земята. Почти за всЬка душа с определени по два-три ангела, които я прчдружават, за да може безопасно да мине тази зона» Има случаи, когато нтькои души не се придружават от тия ангели, и те с изложени на големи гонения от страна на лошите духове. Да не ви се вижда чудно това нтбщо! Не става ли същото и в живота на земята? Срещате един цар, заобиколен с Цтбл ескадрон войници, стражари, всички го пазят, Срещате министри и други видни лица, все има нт^кой с

124

тях, който ги придружава. Обикновените хора, обаче, никой не ги пази, те ходят повече сами. Дко н~ькой обик-новен човт^к попадне в никаква бездна в невидимия свтЧт, и там го спират, както правят с н-бкой автомо-бил, който вози известен богаташ, и му казват: Скоро дай парите! Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Т~б ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава ттб казват: Сверши се с нея! Няма защо повече да я преследваме. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става свттла душа. И Корнилий беше смирен човтбк, с в^ра и знания. Той разполагаше с знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: „Призови Симона-Петра да ти каже истината"! С какво се отличаваше Симон-Петър? Той б"вше голям консерватор, не влизаше в дома на своите иноплеменници, като казваше: „На нас не е позволено да се съобщаваме с иноплеменниците си, но Бог ни показа, че всички хора, които имат любов в себе си, на които съзнанието е пробудено, с чада Божии, и не могат да се считат за иноплеменници". Казвам: човек трябва да има широки разбирания за нъщата. Особено това се изисква от духовните хора. Тт тртьбва да се отличават с широта, а не с твсногрждие. Т трябва да разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл.

Казвам: когато хората разглеждат нъщата буквално, те дохождат до заключението на месоядцит, които оправдават яденето на месо по съвсем крив начин. Т"б казват, че Бог е позволил да се яде месо, защото сам Той е спуснал на Петра от небето плащаница с разни животни за ядене. Питам: ако е вт^рно, че трябва да се яде месо, защо хората ядат само кокошки и агънца, а не ядат вськакви видове животни и гадини? Ако месоядците тълкуват този въпрос буквално, тогава нека ядат точно такива животни, каквито имало в плащаницата. Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое оправдание, нека вземат и другата му страна, да бъдат поне последователни. В същност, сам Петър не разбра този символ буквално. Той се позамисли малко

125

и разбра неговия вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората ядат месо, те трябва да го обосноват по друг начин, да не си служат с Писанието. Яденето на месо е временно положение. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат месо. Затова, именно, въпросът за месоядството не може да се обясни с Писанието. В това отношение, хората трябва да знаят, че въпросът на храненето е вре-менен. Ще дойде ден, когато хората няма да се хранят и с растителна храна. Тогава те ще се хранят като ангелите, с чистия нектар на природата. Докато хората са месоядци и вегетарианци, тъ* ще боледуват, ще страдат и ще умират. Все има малка разлика между вегетарианците и месоядцит: вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядцитъл И между животните днес има месоядци и вегетарианци: това показва, че и растителната храна още не е толкова чиста, да внесе елементите на безсмъртието в живота. Ако иовек мисли, че само чрез храната, която употребява, може да внесе в себе си възвишен морал и чистота, той се лъже. Има един закон, на който се основава правилното хранене. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползува от храната, която употребява. Този закон гласи: Човек може всичко да яде, но ако яде с любов, съзнателно. Ако сложите пред един адепт кокошка, той може да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона на превръщането на материята: той ще я преверне първо в растителна материя, после в пподна и в този вид ще я изпрати в организъма си.

Често хората си задават въпроса: Как възможно тримата ангели, които дошли при йврама, сами да изядат едно теле? Ето как седи въпросът: преди да ядат телето, те са го превернали в растителна материя, после – в плодна и най-после – в нектар. Значи, те са го приели вече преобразено в нектар. Топа подразбира, че те са пречистили материята на телето, изхвърлили са нечистото от нея, а са употребили за себе си само нектара, най-чистата материя.

И тъй, дойде ли човек до онзи възвишен, духовен живот, той трябва да знае закона за превръщане на материята, за да пречиства своята храна. За тази цел той трябва да има самообладание. Самообладанието е необходимо качество за човека, за да може да храни ума и сърцето си винаги с чиега, здрава храна. Само при това по-

126

ложение той може да бзде здрав, разумен чов^к. От духовния човек се изисква пълен вътрешен мир. Не е простено на духовния човек да казва, че не може да направи това или онова. Той не трябва да казва, запримт^р, че не може да се откаже от месото, ако е месоядец. Впрочем, аз не съм за това, да се отказва чоеек ог месото, или от вегетарианската храна. Лз подьржам, че човек трЬбва па знае закона за превръщането на материята от по-низко в по-високо състояние. Ако н"бкой е месоядец, той трябва да превръща материята на месото в по-високо състояние; ако е вегетарианец, той трЬбва да превръща материята на растителната храна в по-високо състояние. И вегетарианците още не с^ разрешили въпроса за храненето. Колко години, запример, живеят вегетарианците? Те живеят малко повече от месоядците, но не са дошли още до безсмъртието. Тогава, как ще си обясните дългия живот на шарана? Счоред някои данни, шаранът може ца живее и до 400 години даже, без да е вегетарианец.

Сега, като говоря за растителната храна, аз имам пред вид онова възвишено състояние, което тази храна може да даде ма човека. Следователно, под растителна храна се разбира онази, която може да даде па човека такова разположение на духа, че през целия ден той да бъде доволен, както от храната, така и от всичко, което му се е случило. Тази храна трябва да развива в човека такава мощ и сила, такива възвишени състояния, които да го карат да слави Бога и да Му благодари за силите, за здравето, с които разполага, за да бъде цобър работник на Божествената нива. Храната, която употребяваме, трябва да бъде връзка между Бога и нас, както между разумните същестеа и нас. Важно е, когато човек се храни, винаги да благодари на Бо^а. Казвате По колко пъти на ден трьбва ца се храни човекъ^ – По колкото пъти иска. Човек може ла се храни и по три, и по пет, и по десет пъти на ден, но винаги да отпраья мисълта си към Бога и да благодари за храната, която Му е дал. – Ами много работа ще се отвори около яденето. – Който се храни по този начин, гой сам трябва да си приготвя яденето, да не бъде в тежест на другиге. Сьвременните учени разискват вьрху въпроса, по колко пж^и V се яде на ден: еп,пи подържат, че трьбва да се яде по един път на ден, други – по два пъти, трети – по тр I пъти и те. н. По

127

този въпрос аз не се произнасям, но подържам мисълта, че ако ядеш много, но с благодарност, ти увеличаваш живота си; ако ядеш малко, но без благодарност, намаляваш живота си. И обратно: ако ядеш много, но без благодарност, намаляваш живота си; ако ядеш малко, но с благодарност, увеличаваш живота си. В човешкия живот много приемаш, малко използуваш. В Божествения живот обратно: малко приемаш, много използуваш. Който разбира закони те на Божествения живот, той малко ще приема, много ще използува. Такъв чозък всвкога ще може да служи на Бога.

Питам: какво се изисква от човека, за да служи на Бога? Н^кой казва. Достатъчно е човек да в-ьрва в Бога, за да Му служи. – Не, според мене, такова служене е само на думи. Да служиш на Бога, подразбира да спазваш Неговите закони, да изпълняваш волята Му, и когато се намериш в нвкаква мъчнотия, да се обърнеш към Него и да получи ш огговор на молитвата си. Няма по-велико нещо за човека от това, да се обърне с молба към Бога за нещо и да получи отговор. Как *-* ще получи огговор? Бог днес не се разговаря направо с хората. Той ще изпрати един ангел, който ще му каже само една дума от Бога: „Повикай Симона!" Ако искаш да се разговаряш позечег ти ще отидеш при Симона, и той ще ти каже много нъчца. Ако майката иска да се разговаря много с Господа, Той ще й изпрати едно дете, с него да се разговаря. Ако учительт иска да се разговаря много с Господа, Той ше му изпрати ученици, с тях да се разговаря. На учени и на прос» на бедпн и на богати, на добри и на лоши, Господ е определил, с кого да се разговарят.

Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона, наречен Петър!" Какво знаеше Петър? Петър знаеше, че на земята дойде един Учигел, на Когото той, заедно с още неколцина, бъха Негови ученици. Този Учител им предаде е^но учение, което не е писано в Евангелието. И когато нъжой се обърне към християнството, в правил смисъл на думата, той започва да изучава не това, което е написано в Евангелието, но онова, което не е писано там. Неписаното Христово учение в Евангелието е писано на Друго място. Кой го започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със себе си по което рзз-оира, че постепенно навлиза в новия живот. Когато

128

започне да се бори в себе си, тогава, именно, човек навлиза в истинския живот. Дето няма такава борба, там няма живот. За тази борба е казано в Писанието: „ Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи, който извоюва свободата си, той спасен ще бъде. Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята свобода. ВсЯки човек ще има опиг-ността на Корнилиа, да разбере, че има Божествено начало в себе си, което му диктува, какво да прави. Бла-жен е този, който има такава опитност. Обаче, с тази опитност още всичко не е свершено. Това е само първата фаза на новия живот. След това ще призовете Симона – втората фаза; ще започнете да се подвизавате, да вершите всичко, което той заповядва. Най-после, ще дойдете до най-важната, последната фаза, когато ще вершите всичко, което ангелът ви заповяда, всичко, което Петър ви заповяда и всичко, което вие сами си заповядате. Всичко това не може да се постигне в един ден, нито в два или повече. ЦЯл живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежитЯ на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъж. По малко, но всбки ден прибавяйте нЯщо ново към вашия живот. Нека малките придобивки ви радват. ТЯ са сигурни.

НЯкой казва, че за каквото се помолил на Бога, все му се отговорило. Не, Бог не дава всичко. Кой от вас, като се е молил да придобие ВЯчния Живот, го е полу-чил? Това, което Бог дава, е микроскопическо, в сравнение с онова, което вие искате. В Бога се крият го-лЯми богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тЯх с течение на вЯкове. Разправят за една особена способност, която владьел един беден метач на лондонскитЯ улици. Той бил благ о°естив, смирен човек. Един ден той отишъл при директора на една от голЯмите английски банки и му казал: Господин директоре, искам да направя един опите с вас. Опитът ще се състои в следното, турете силна охрана на касата на вашата банка, и при тазм охпана утре сутриньте ще ме намЯрите пред касата. Ако опитът излЯзе сполучлив , ще ви помоля да ми опредьл.пе една пожизнена пенсия, без, обаче, да изисквате да ви кажа нещо за начина, по който праг,те точи опит. Ако по издържите ооеща-ниего си, аз сам ще задигна касата. И наистина, опитът

129

излязъл сполучлив. Англичаните, които са големи критици, поставили силна стража в стаята, дето била касата, но на сутриньта намерили бедния чов-бк пред касата. Те не могли да разберат, как станал този опит. Според обещанието си, те дали определената пенсия на бедния човек. Той бил прост метач по улиците, но имал големи знания, които държал в тайна от хората.

Казвам: ако този пример се разкаже на турчин, той ще го отрече. За такива случаи турците казват: „Ида видиш това, пак не втьрзай'" Съвременните хора, изобщо, дохождат до голямо неверие по тези въпроси. Обаче, неверието не е отричане на нещата. Когато н-ькой казва, че не втурва в гбзи неща, това подразбира, че той не иска да се занимава с тях, не иска да обърква ума си. В същност той втурва. Един български офицер от Бургаз чел спиритическото списание „Светлина" на Д-р Миркович и толкова се наплашил от духове, че вечер винаги излизал въоръжен, а при това, придружаван и от жена си. Този офицер не бил страхлив по естество, но изпаднал в особено психическо състояние. Има случаи, когато човек мъчно издържа известни състояния. За да могат да издържат нз вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва да калят своята нервна система. Днес белата раса, както и целото човечество, постепенно се приспособява към проявите на духовния свят. Големите страдания, които хората прекарват днес, говорят, именно, за това, че невидимият свят ги подготвя по та-къв начин да влезат във връзка със съществата от духовния свят. Тъй щото, дойдат ли ви страдалия, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Не казвайте на гладния човек, че и без хляб може, но насърдчавайте го да издържа. Ако днес е гладен, утре Ще се нахрани. Хлебът е необходим на хората, той трябва да им се даде! Разумното слово трябва да се даде на хората! И правото в4рую трябва да се даде на хораТа) Не трябва да им се казва, че могат и без хляб, не трябва да постят, Ако е въпрос за пост, четири-пет деня те могат да постят; ако е въпрос за 40 деня, пак могат да постят. И сто деня даже могат да постят, но какво ще кажете за повече от сто деня?

Та не е само да се говори на хората, но право трябва да им се говори. Трябва пи те,а се проповедва на хората, че човек за човек е вълк? Ангелът отиде при Корнилиа и му

9

130

каза: „Иди при Петра!" Когато отива при бедните, които нямат хляб, ангелът ще им каже; „Идете при вашите управници, които сме поставили на власт, да ви дадат хляб!" Управниците непременно трябва да се погрижат за бедните, да им дадат хляб. Това значи да си упра-вник, да имаш власт в себе си! Това значи да улра-вляваш народа и да живееш за него! Когато някой човек се нуждае от необходимите, съществените за неговото развитие неща, те непременно трябва да се задово-лят. Също така трябва да се задоволят и съществените нужди на един народ, необходими за неговото развитие. Богати и бедни, нека ядат, по колкото пъти наден искат, но винаги да благодарят на Бога. Когато богатият седне пред своята трапеза, пълна с блага, нека благодари на Бога за всичко, което Той му е дал, и нека пожертвува част от своето и за другите. Как трябва да жертвува човек, няма да казвам; съзнателният човек знае и разбира, как трябва да жертвува от великото благо, което му е дадено. Дали дава човек, или не дава, няма да го съдиме. Ако е за съдене, затова има съдилища, които решават, кой е прав и кой – крив. Ще дойдат да ми разправят, кой бил прав и кой – крив. С тези неща аз не се занимавам. Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как да живеете правилно, как да придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам. Ако е да придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за съдба на хората, идете в съдилищата: има мирови, окръжни, апелативни и касационни съдилища – там разглеждат въпросите, кой е прав и кой – крив. Ако пък искате да ме занимавате с болести, какво ви боли, затова пък има лекари, които познават симптомите на всички болести. Следователно, ние се занимаваме с нормалния, с Божествения живот, а не с анормалния живот на хората. Ще кажете, че някой искал да обърква умовете на хората. Казвам: да обърквате умовете на хората, да ги разболявате, да ги отдалечавате от Бога, това не е наука. Има една велика наука в живота, която цели да научи хората, как да се свързват с Бога. Щом се домогнат до тази наука, всички противоречия и страдания ще изчезнат от живота. Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с радост.

Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една

131

пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цвътя около себе си, той често поливал трънет, грижил се за тях. Един ден му донесли един бъл, хубав карамфил. Като видели карамфила, трънег се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Трънег започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живъл в хубав цвътарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с трънете, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг трънет, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Трънете започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на бълия карамфил, измъстват дру-гите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпро-сите на живота. Трънете си казвали: Този бъл карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на бълия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.

И тъй, задачата на карамфила не е тази, която той си мислил. Карамфилът е от високо произхождение, наистина, но неговото предназначение е съвсем друго от това, което той си въобразявал. Ароматните вещества, които се съдържат в карамфила, могат да се използу-ват като лечебно средство, но в определена доза. Вземат ли се в по-голямо количество, те произвеждат обратни резултати. Много моми и момци се кичат с рози и карамфили, миришат ги, но са ги сполетявали ред нещастия. Помиришете розата или карамфила само по един път и ги турете в чаша с вода, там да седат. Това не значи, че трябва да се страхувате да миришите розата и карамфила, но искам да обърна вниманието ви \\д това, как да се ползувате от тяхните миризми. Разумният нов"бк гръбва да мирише розата и карамфила отдалеч.

132

Има закони, които определят, на какво разстояние трябва да стои човек от цветята, както и разстоянието, на което трябва да стои човек от човека. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората. Близостта е качество на човешкото сърце и на човешкия ум. Тя е духовно качество. Хора, в идеитт^ и чувствата на които има известна близост, на каквито разстояния и да се намират, в същ-ност г са близо едни до други, защото помежду им има никаква връзка. Човт^к с човека може да живее добре, ако между тях няма никакво съмнение. Човт^к може да живее и с Бога добре, ако никога не се съмнява в Него. Усъмни ли се веднъж само в Бога, и връзката му с Него се прекжева.

Казвам: всичко, което Бог е направил, е добро. Раждат се хората и умират, добро е. Текат рекитк и пресъхват, добро е. С една дума, всичко, което е от Бога, е добро. Обаче, аз зная, че има нвща, които не са от Бога. Там е въпросът, човт^к да различава, кои неща са от Бога, и кои не са. Когато видя един изсъх-нал лист, аз зная вече, че нт^кое същество от по-низък св1бт от нашия, е правило своето упражнение, вследствие на което този лист е пострадал. Та когато листата на дърветата окапват, това показва, че учениците са свершили вече с тях своите упражнения. Върху тия листа е написано много нкщо. Който може да чете по листата на дърветата в България, например, той ще прочете всичко, което българският народ е преживел през тази година. Когато листата на дърветата не капят, това показва, че върху тех са правили упражненията си ученици от по-висока йерархия. Значи, ако до листата на дърветата се доближат същества от низка еволюция, те моментално окапват. Ако един престъпник, който убил майка си, или баща си, се доближи до едно дърво, листата на това дърво веднага окапват; ако този престъпник се доближи до един извор, последният ще изсъхне, или най-малкото, теченията му ще се изменят. Това показва, че некои престж-лления абсолютно не се търпят от Божествения свят.

„ Призови Симона!" Когато Симонъ-Петър отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любов, каго му каза, че първият закон, който човек трябва до знае е любовта към Бога. Щом дойде до този

133

Закон, човек трябва да е готов всичко да жертвува за Бога. Всбки трябва да си каже; Господи, готов съм да жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе! Като кажете това, Бог ще ви изпрати на работа, и както я свершите, Той ще я удобри, защото сте работили за Него и в Негово име. Щом не се съмнявате в Бога, и Той не се съмнява във вас. Щом Го любите, и Неговата Любов е неизменна към вас. Тогава и връзката ви с Бога всбки ден ще се усилва, докато дойдете до основната, положителната наука в живота. Това не значи, че съвременната наука не е добра, но резулгагите, които се получават от нея, лесно изчезват от ума на хората. Забележете, докато е млад, човек обича да чете, да учи, вдъхновява се от прочетеното, разказва го на този, на онзи, дълго време го помни. Щом сгане на 60–70 г., той започва да забравя, каквото е чел, каквото е учил на младини, а това обезсмисля живота му. Мъчно е, когато чозтбк започва да забравя нтьщата. Едно е важно за него: и като млад, и като стар, да е доволен от м-бстото, през което минава. Така трябваше да бъде доволен и бъпият карамфил и да кажеше на адепта: Посей и мене нъкъде, макар и по-далеч от другите. Моитб братчета, трънет, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посбй ме, дето пожелаеш. Аз ще бъда доволен, ако идваш от време на време само да ме поливаш. Този карамфил не бьше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин си навлтбче неразположението на трънете. Такова е съзнанието и на повечето от съвременните, хора. Т мислят, -е като ста-нат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че нтьма да се намалят, но ще станат още повече и по-голями, обаче, ще се осмислят. Който е осмислил страданията си, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности. Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание. След всъжо страдание иде радост; след всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание, което постепенно води към знанието на мъдреца.

„Призови Симона!" Защо требваше Корнилий да при* зове Симона? За да му покаже, в какво седи вътрешната връзка на живота, и как трябва да я пази. Той му каза; Вътрешната връзка на живота седи в любов към Бога

134

и изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Лю-бов към ближния. Не се съблазнявай в брата си, който е тръгнал вече в правия път. За погрешките му не го презирай, нито съди. Когато той пада и става, не го подозирай. Колко пъти ще се подхлъзва онзи, който е тръгнал за Мон-Блан! Колко пъти той ще пада и на гръб, и на лице, и настрани! Казвате: Еди-кой си паднал.– Какво от това? Този човек е паднал, защото верви по стръмен път. Ще пада, ще става, докато един ден стигне верха. Гледай ти да разрешиш правилно своята задача. Щом ти я разрешиш, и той ще я разреши. Англичаните направиха няколко опити да се качат на Монт-Еверест, но не успеха. Обаче, тъ* не се обезсърдчиха, постоянно предприемаг нови опити. Ако англичанинът, който е човек с гол"бмо постоянство, не успе, какво остава за човек с обикновено постоянство? Въпреки това, англичаните не се отчаяха, те се готвят за нови опити. В пътуването за духовния свят пък има повече препятствия и мъчнотии, отколкото тия при изкачването на Монт-Еверест. Ето защо, ако влезете в духовния свят и се съблазните, н-ьма да се ползувате от благата, които се дават там.

Следователно, когато в умовете ви се яви свещената идея да вервите в духовния път, започнете да отхранвате тази идея в себе си с пълна надежда, без никакво съмнение и колебание. Тази идея ще ви сверже с хора, които ви обичат. На всеки човтбк е определено, кой да го обича. И вс^ки трябва да намери онзи, който го обича. Забележете, на Корнилиа се каза да отиде при Петра. Значи, едни ще отиват при Петра, а други – при Павла. Казано беше на Павла: „Ще те пратя при езичниците." В това отношение, и ние трябва да бъдем готови да изпълним волята Божия! Успехът на всека работа в живота ни зависи от вътрешната вера, както и от спокойствието на нашия ум и на нашето сърце. Поетът може да пише само при пълно вътрешно спокойствие. Ученият може да работи само при пълно вътрешно спокойствие. Аз не говоря за външно спокойствие. Външно човек не може все-кога да бъде спокоен. Поверхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Човек е двойно същество: физическо и духовно. Когато се намира в последните дни на своя живот, той мисли само за ядене и пиене, като животно. В това време Божественото начало го напуща, и той живее само

135

физически. Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното огсяаствува ог него, напуснало го е, и този човтьк живье само за тялото си. Докато умиращият се моли, и духовното начало взима участие в тази молитва. То моли Бога да се намалят страданията на тази душа. Казано е в Писанието: „ Духът, Който живее в нас, се моли заради нас." Щом Духът ни напусне, ние изгубваме своята красота, ставаме своенравни, груби, нищо хубаво не виждаме около себе си. Щом Духът дойде, ние отново придобиваме своята красота, и животът ни пак се осмисля. Казвам: ние трябва да се стремим да запазим Божественото в себе си. Божественото не се губи, но се отдалечава от човйка; колкото повече Божественото се отдалечава, толкова повече и страданията се увеличават. Когато Божественото се приближава към човтька, и страданията му се намаляват. Следователно, възможно е да дойде ден, когато страданията на човтька напълно да изчезнат, Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връх над човешкото. При това положение, и да дойде никакво страдание на човека, то ще представя за него едно гимнастическо упражнение. Тогава човтьк ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън. Без Духа Божий човек нищо не може да направи. Той ще мяза на ония седем души, които ходили да изгонват духовете в името на Христа и на Павла. Един от челов-Бцит, в когото бил лукавият дух, хванал едното от тия заклинатели, набил го и казал: „Павла познаваме, Христа познаваме, но ти кой си, не те познаваме". Това показва, че трябва да имаме вътрешна връзка с Бог; с Христа. Говорите за Бога, за Христа, а нямате вътрешна връзка с т4х. Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено съзнание В това отношение, всвка душа ще знае, че е произлязла от Бога и» като част от Него, има възможност да стане ангел, те. е. да служи на Бога. Че днес още не сте ангели, не сте гениални, това е друг въпрос. Един ден ще ви се да-дат условия да развиете своята гениалност, да разработите вложените във вас дарби и способности. Чов-бк трябва да има абсолютна вяра в себе си, да знае, че ще му се Даде възможност нтькога да развие в себе си онова, което от векове е вложено в него. За всяка душа ще дойдат благоприятни условия. Под думата „благоприятни условия" разбирам условия на безсмъртие, да може човек да се

136

движи, според както е определено във великия план на живота. Всички добри и велики хора, всички светии са имали тази опитност. Някой се препоръчва за християнин , но като му дойде известно страдание, казва; Лз не вяр-вам вече в Бога. Значи, докато имал Божието благословение, което се изливало в блага и придобивки, той вер-вал в Бога. Щом го сполетяло никакво страдание, не в-врва вече. Действително, страданията се носят мъчьо, но когато любовта посети човека, той лесно носи. За този момент, именно, Павел казва: „Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат ог Любовта Христова." Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска любов. Истинската любов пред нищо не отстъпва.

И тъй, вярвайте в основната идея, която ангелът ви казва. Това значи: вярвайте в Божественото, което говори отвътре, а не чрез нтькакви външни внушения. Когато в ума ви дойде никаква светлина, ангелът казва; „Призови Симона!" Симон - Петьр ще ви г овори отвътре. Всеки трябва да има това дълбоко разбиране за нъщата, за да не влезе в противоречие със себе си. Няма по-страшно нтбщо за човека от това, след като е повтврвал и тръг-нал веднъж в пътя, да се верне назац. За такъв чо-втбк Писанието препоржчва по-добре да си е седял на местото. Тръгнеш ли веднъж в правия път, за нищо в света не се разколебавай да се вернеш назад. Каквото и да се случи, знай, че спасението ти е в този път. Каквито страдания и изпитания да ви се дават з този път, те ще бъдат по силите ви. Казвате; Могат ли праведните да имат изпитания? – Могат, разбира се. Христос не беше ли праведен? Праведен беше, но и Той имаше страдания. Апостолите, пророците не бяха ли праведни? Праведни бяха, но и те имаха страдания. Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога.

Съвременният християнски свят минава през големи страдания, през големи кризи, за да се изверши онова велико пресеване между тех, с което ще се изпълнят думите в Писанието: „И ще разлъча овцете от козите." В това пресеване душите ще се пробудят и ще се от-

137

дьлят гоювите от неготовит. Сегашните хора са заеги повече с материални работи, вследствие на което едни други се излътеат, и по този начин губят вярата си. Тв1 са изгубили вяра даже и в приягелите си. Запример, отивате при някой ваш прия!ел и му искате хиляда лева на заем. Той обещава да ви даде, и вие веднага се зарадвате. Отивате на другия ден да вземете парите, но той отказва да ви даде, случило се нещо, което му попречило да изпълни обещанието си. Вие се връщате дома си не-разположен, наскьрбен. Защо се зарадвахте, и защо се наскърбихте? И в единия, и в другия случай нямахте никакъв обект, който да ви застави да се радвате, или да скърбите. Приятельт обещал да ви даде пари, но не ви даде. Защо требваше да се радвате напразно? Значи, напразно се зарадвахте, и напразно се наскърбихте. Ако приятельт ви б"Бше разумен и желаеше да ви услужи, но нтьмаше пари в себе си, той трябваше да отвори касата си пред вас и да каже: Вземи от касата ми, колкото пари ти тр-ъбват. Като видите, че приятельт ви нтьма пари в касата си, вие нито щ-вхте да се наскърбите, нито щ-вхте да се усъмните в него. Приятельт ви можа да постъпи и по друг начин. Той требваше да ви каже: Имам да взимам от едного една сума, която обеща да донесе днес, в 12 ч. на обяд. Ако ми донесе тази сума, ще ти услужа; ако не я донесе, не мога да ти услужа. По този начин щ-вше да се избегне и радостта, и разочарованието.

Днес всички хора очакват от живота много н"бщо, но като не получат, разочзроват се. Запример, влиза някой човтьк в едно религиозно общество * си казва: Ттбзи хора са цтбли ангели! – Да, ангели са гб, но още крилца не са им израсли. Ттб седят в полозигь* на майките си, отварят устите си „чик – чирикъ" – и чакат на готово да им се даде храна. Те не могат още да хвръкнат, да излтБзат вън от полозите, сами да си търсят храна. – Яма аз очаквах много от тях. – Какво си очаквал? Да те подържат ли? Ако си очаквал да те подържат, ти си бил на крив път. Който търси Божественото, преди всичко той разчита на себе си. Дой-деш ли до Бога, първо ти тртвбва да дадеш: ще дадеш на Бога ума, сърцето, волята, душата, духа си, а после ще получиш от Него. Само при това положение ти можеш Да разчиташ на любовта на всички хора» били те сдру*

138

жени в нЬкое религиозно общество, или вън от него. Ако нищо не жертвуваш , а само очакваш от другите, ти си на крив път. Това изисква разумният живот от всички хора.

Първото нещо: непреодолима вяра в Бога, в Божественото в човека! Време е вече да се простите с рели-гиозния фанатизъм. Днес в България има много религиозни секти, и всЬка ог тях казва за себе си Спасението на човечеството ще дойде чрез нас.– Не, спасението не може да дойде чрез никоя секта, чрез никоя черкова, чрез никое верую, нито пък чрез науката. ТтЧзи нтьща са само спомагала. Тогава, кое може да спаси човека? Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек , тя ще обедини всички хора. Значи, Божията Любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да верва, в каквото иска, да изучава, каквато наука иска, но всички трябва да подържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи. Сега православната черкова се солидаризирала с държавата и решила да отнеме всички имоти на разните секти, на разните религиозни общества. Казвам: да правят, каквото искат. Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че новото учение не проповедва строежи на здания, не про-поведва закупване на имоти, на земи. Това, което хората правят, то е резултат още на старата култура. Това са човешки неща, и като такива, те са временни. Който служи на Бога, той не се нуждае нито от земи, нито от къщи, нито от дрехи и обуща. – Ами гол ли ще ходи? Който служи на Бога, той владее магическата пржчка: ще тропне с нея, и пред него ще се изнесат най-хубавите дрехи и обуща, направени от най-възвишена материя. С какви дрехи ходеше Христос? Той си направи една дреха само, и с нея прекара цел живот. За тази дреха, именно, се говори в Писанието, че римските войници я разделили помежду си. Ние сме хора на Божествения живот! Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, за което съвременните хора даже не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесънъд. е. за обикновени работи. За онези, които признават тия закони и ги изпълняват, има лаборатории» в които те

139

ще влязат да раоомп, да вицят резултатигъ" на това, което се говори.

Сега, това, което говоря, не е за съблазън, нито за примамка. Н1>кой казва* Аз искам ца опигам първо, че после да повтьрвам. – И така може, но по-малко ще спечелиш . Който иска да придобие нещо повече, той първо трябва да повярва. Ако нЬкой иска първо да получи пари г и после да повЬрва в мене, това не е никаква вера, никаква наука. Ако предварително дам пари никому, той може да не признае, че съм му дал. Обаче, едно е важно: да съзнаете, че всичко в свт^та принадлежи на Бога. В този смисъл, аз казвам, че досега на никого не съм направил добро; досега никого не съм любил. Защо? Защото Единственият , Който прави добро, Който люби, това е Бог. Казано е, че Бог е Любов. Значи, като човек,азъсъм проявление на Бога. Следователно, нито съм давал някому пари, нито съм взимал от няко* о; нито съм обичал никого, нито ме е обичал някой. Тогава, в какво могат да ме обвинят хората? Ако нямам къща, която да давам под наем, кой ще се кара с мене? Един от древните философи, Епиктет, казва: „Ако оти-деш на угощение в някой богат дом, ти трябва да се съобразяваш с правилата на този дом. Ако не искаш да се подчиниш на гЬхните правила, по-добре не ходи там." Следователно, всЬки човек трябва да бъде свобо-ден, да се проявява според своето естество.

Сега, ако искаме да покажем на хората, как трябва да живеят по новия начин, ние трябва да им дадем образци, да видят на практика този живот, и тогава да то приемат. Само по този начин може да с мине от стария към новия живот. Мнозина подържат възгледа, че духовният живот не бил съгласен с физическия, вследствие на което правил хората нещастни. Не е така. Всички велики хора на миналото, и сега, са били истински духовни хора. Тяхните умове, сърца и души са били изпълнени с възвишени мисли и благородни чувства. Тези хора са носили в себе си велик и възвишен идеал. Следователно, който иска да изверши нещо велико в живота си, той непременно трябва да носи в душата си велик идеал. Такъв човек може да има за тил цялото небе, всички ангели, светии, праведни хора, всички добри и разумни хора, всички вярващи и всички адепти. Няма по* велико нещо за човека от това, да има зад себе си

140

такъв тил. Всички тия хора ще му изпраща г добри мисли и чувства и ще кажат: Пжгьт, в който вьрвиш, е прав. Верви напред, ние ще ги съдействуваме! Питам: ако всички тия са с тебе, кой ще бъде против тебе? Казано е в Писанието: „Ако Бог е с нас, кой ще бткде против нас? " Това значи: ако Любовта е с нас, иию хората ще бъдат против нас, нито ние против те бх. Който има Любовта Божия в себе си, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества. В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само да възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята. Ние искаме свободата на всички хора. Свободен чозек е онзи, който обича иеги шта. Казано е: „Истината ще ви направи свободни*'.

„Призови Симона!" Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе любов в сърцето ти, свЬтлина и знание в ума ти и свобода във волята ти. Дълго време се е молил Корнилий, да дойде ангелът при него и да му каже: „Твоята молитва е приета от Бога. Затова, иди в Иопия и призови Симона, да ти каже, какво да правишъ". Значи, след посещението на ангела, иде приложението.

„Призови Симона!" – Тази е първата задача на човека. След това той ще положи живота си за великата Божия Истина. Тя ще му разкрие славата и величието, които се включват в послушанието и любовта към Бога.

6. Беседа от Учителя, държана на 16 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.