Пробни страдания
В двете прочетени глави, от Иеремия 9 гл. и от Йоана 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Иеремия е човек от Стария Завет, гол*вм патриот. Той плаче за народа си, като същевременно' предава Словото Божие. Той казва, какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е го-ворил на времето си, се отнася и до сегашната епоха.
Исус е вторият човек, Който е пре-търпЪл големи разочарования. Иоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той бъше изложен на ударите на римските войници. Те Му казваха: Ние не се нуждаем от такъв човек. Значи, каквото Иеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос пропо-ведваше на евреите, изпълни се. Той им каза: От нине нема да ме видите, докато не кажете „Благословен Онзи, Който иде в името Господне!" Две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка.
Иеремия 9 гл. Йоана 18 гл.
88
Ще кажете, може би, че евреите са били голями гръшници, понеже не познали Христа и са Го .разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъ-ват Христа. Често хората постъпват като. Петра: вадят нож и защищават истината. Истината с нож не се защищава. При това, Петър не насочи ножа си срещу някой от .главнитт», от военачалницит-, а удари с ножа си един от войниците и отсъче ухото му. Каква война е тази, в която хората от-ръзват ушите си, главите си, ръцет и краката си? Христос казва на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от ,нож умира". Действително, с един нож, или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човт>ка. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа.
Днес всички хора знаят да воюват с .оржжие, но с любовта не могат да воюват. със старото оржжие – езикът, всички могат да воюват. С новото оржжие – любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате налъво-надъхно, и на този ухото ще отръжете, на онзи носа, ръката, крака. Ка-жат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бът. Вие се чудите, какво ще правите, като млъкнете, като престанете да мушкате с езика си. Това каз-ват добрите хора, а не лошигб. Що се от-
89
нася до лошите, за тех дума не става. Добрите хора са много своенравни. По-своенравни от тях няма. И праведните даже .са своенравни.
Какво се разбира под своенравие? Кой човек е своенравен? Срещате един чо-вяк обл-вчен с чиста, бела копринена дреха. По невнимание вие заливате дрехата му с мастило. Като види дрехата си нацапана, той погледне към вас, и веднага сърцето му мръдва. Той е недоволен, че дрехата му е нацапана. Външно може да се представи, че е спокоен, че не се тревожи, но сърцето му е мръднало вече. Мръдването на сърцето говори за човешкото своенравие. Какво требваше да направи този човек, или как требваше да постъпи? Като погледне към наца-паната си дреха, той трябваше да си помисли, колко пъти в живота си е цапал дрехата на праведния, на светията. Щом е така, въз основа на същия закон, и неговата дреха ще цапат. Защо се тревожи тогава? Той се тревожи, защото се смущава от мнението на другите, да не се изложи пред тех, да не кажат за него, че е нечист, невнимателен към себе си. Такова н^що е своенравието. Следователно, пазете се от лошите хора, от престъпници. Пазете се и от своенравните, сърцето на които е в състояцие да мръдне само за едно петно на техната дреха.
т
Като говоря по този начии, мнозина ще се почувствуват засегнати, обидени. –~ Не, аз никого не осжждам, никого не засЬгам, говоря принципално. Когато Христос се обръщаше към народа с думите „книжници, фарисеи, лицемери," Той нямаше пред вид известни личности. Той говореше принципално. Ние не се интересуваме от погг/Ьшките на хората. Да изнасяме погр-Ъшките на хората, това не е придобивка за нас. Ние нищо не печелим от техните погрътпки. Да изнасяш погръчцките на хората, то е все едно да им правиш операция, като хирургъ-лъкар. При тази операция лякарьт все ще оцапа ръцете си. Ако сте хирург в света, за една операция ще ви дадат поне четири-пет хиляди лева и ще ви благодарят, че сте помогнали на болния. Ако като светия направите операция на някой грЪшник, не'само, че няма да ви благодарят не само че пет пари няма да ви дадат, но отгоре на това ще ви наругаят, че незнаете да оперирате. Това са, според мене, своенравните светии в света. Сегашните светии, на които хората служат, са своенравните хора в света.
Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, ис-кат да минат пред другите за свети, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на любовта. Външно те са- просто облечени,
91
минават за обикновени хора; никой не подозира, какви богатства крият в себе си. Отдето минат, на всички помагат. Тези светии могат да бъдат майка, баща, дъщеря, син, слуга, господар, учител или ученик. Навсв-къде можете да срещнете т-бзи светии. Те са идеални работници на Божествената нива. Те са достоен примзр за подражаване: работят не уморно, без да говорят за онова което вършат.
Съвременните хора прекарват големи разочарования, считат се нещастни, че не са постигнали онова, което са желали. Проследете историята на великите хора и вижте, кой от тях е постигнал това, което е очаквал. Докато е бил жив, той е бил гонен, пре-следван, хулен, но като умре, поставят паметник на гроба му и пишат: Тук почива еди-кой си велик човек! Като намърят произведенията му, започват да ги издават и да печелят в негово име. Докато е бил на земята, Ботев е бил гонен, преследван, и най-после, в ранната си възраст, бил убит. След смъртта му започват да пишат книги за неговитт^ заслуги към България; и днес още чествуват паметта му. Какво ще помогне Ботев на българския народ със своето геройство? Или, какво е помогнал пророк Ие-ремия със своите предсказания към израил-ския народ? Нищо не са помогнали. Проро-кът се обръща към израилския народ с думит-к, Пътт, по който вервите, не е прав,
92
не ви очаква добро. Ако иекате да се избавите -от злото, което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот. И Христос казваше на евреите: Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият лж.т на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството.
Христос казва, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а профе-сорът – своята катедра. Какво по-голямо противоречие от това, да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои раз-берат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне зан"Бкж.де. Накъде ще тръгне, и той сам не знае. Много герои от войната носят по един, или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете
93
си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят, в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Дигни кръста си и ела ме последвай!". Обаче, с т-бзи думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръстъ" Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в свъ"га.
Трябва ли да плачете, че яйцето се е счупило, и пилето излязло вън от черупката си? Трябва ли да плачете, че скж-поценният камък се е пожертвувал за чо-втжа? Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща си? Защо ще плачете за сина, който спасява майка си? Защо ще плачете за слугата, който се жертвува за господаря си? Или защо ще плачете за професора, който се жертвува за науката? Всичко онова, за което хората плачат, е преходно. От реда и порядъка, в който сега жив-Еем, нищо няма да остане. Сегашният живот е предисловие на новия живот, който иде. Съвре-менният живот е подобен на този на яйцето. Хората нъчиа да останат втлно в ко~ шниците. Един ден ще ги извадят от кошницата и ще ги турят под квачката. След известно време квачката ще ги излупи, и от тях ще излЪзат пиленца, които ще влЪзат в новите условия на живота. Ако квачката не излупи яйцата, князът на този
94
свят ще дойде, ще ги чукне, ще ги тури в тиганя и с малко масло ще ги опражи. Се-риозен и красив е животът. Не гледайте на него поверхностно. Всички хора преди вас са минали през изпитания, и вие ще минете. Няма човек на земята, който да не е минал и да не мине през страдания. Всеки ще мине през специфични страдания на определеното за него време.
Хората се страхуват да напуснат земята, защото не знаят, какво ще стане с тях. Какво ще стане с говедото, ако напусне своята среда и влезе между хората? Ще изгуби ли говедото нещо? Говедото ще изгуби рогата и копитата си, но за смътка на това ще получи друго нъшо, по-хубаво, по-ценно. Какво ще изгуби човек, ако напусне своята срт>да и влт>зе между ангелит? Човек ще изгуби лошия си език, а ще спечели нещо хубаво, ценно. За този език Хри-стос казва: „Тури ножа в ножницата си!" С този език нищо не можете да направите. С този език повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христос имаше нож, но Той не го извади срещу рим-ските войници, както Петър направи. Той ги запита: Кого търсите? Ако мене търсите, ето ме! Аз ще ви дам, каквото искате, но пуснете другите на свобода.
Когато говоря за Христа, в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за голямите стра-
9
дания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седат на второ мъхто. На първо мъхто, обаче, по-ставям търпението, с което Той е поне-съл поруганията, хулит^, обидит, който цъл полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спо-коен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очитъ^ Му не се пролъч Който е вид^л това, зачудил се на великото тър-цение, на великото самообладание и любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Ерусалим, Христос прол- няколко сълзи, но когато римскитъ' войници Го измжлваха, Той не прол нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче, тия войници впоследствие станаха най-добритъ' работници за Христовото учение.
Сега да оставим настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е, какво представя търпението. Ако в най-голъчиитъ' мъч-нотии и страдания, човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма ха-рактер. Христос сам носи кръста си до едно мъхто, и после Го заковаха на същия кръст. Той има сила да се обърне към майка си и да й каже, че има кой да я гледа. После се обърна към един от ученицитъ-си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижил. Какъв по-велик човечс ще нам-Ърите отъ
96
закования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши с Него? През всичкото време Той мълча, но когато требваше да напр*ави добро, макар да б-вше на кръста, помоли да разковат ръцетъ' Му, да направи доброто, и после пак да ги заковат. Най-после Христос се обърна към Бога с думитъч-„Господи, защо си ме оставил?" Той се намери в противоречие: дойде между хората, изпратен от Бога да им проповядва великото учение на живота, но те не Го приеха. Не само че не Го приеха, но Го подложиха на най-голЯми хули и поругания, след което Го разпнаха. После каза: „Отче, в Твоитъ-ръце предавам духа си". Христос разбра, че само Любовта е в сила да изправи св-б-та. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа си в рждете на Отца си.
Ако Христос б-вше хулен, подигра-ван, гонен и разпнат, мислят ли съвременните християни, че те ще минат по друг пж.т? ТЯ мислят, че ще благуват, ще жи-вяят добре, защото Христос дошъл да спаси хората и се пожертвувал за тЯх. Хората могат да жив-Еят добре, но при условие да изпълняват волята Божия. И Христос каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ". Казваме, че любовта ще оправи свЯта. Преди да дойде любовта, обаче, Моисеевият закон ще дойде. Хората ще минат първо през го-
97
лЪми изпитания и страдания; и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили. Нема да има страдание, което да не изпитат. След това ще дойде Божието благословение. С него заедно ще дойде за-конът на любовта. Първо ще дойде орачът със своето рало да разоре земята. Всички непотребни треви, плевели ще се изкоренят, неблагородните ще се облагородят – старата култура ще се преработи. Когато всичко бъде ютово, ще дойде свячът, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посбтото да поникне, да израсте, да цъвне и богат плод да даде.
Съвременните хора се страхуват, когато чуят да се говори, че старото ще се разруши. Старото трябва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Жи^ тото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата. Тросъкът трябва да се извади. Иначе, той нема да позволи на житото да поникне. Щом тросъкът се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго – 60 и трето – 100. Приложете сж-щия закон и към себе си. Впрегнете три чифта волове в плуга си, за да разорете вашата целина. Щом изорете добре земята и извадите от нея всичкия тросък, посейте тогава новото семе. За това се изисква търпение. Вие очаквате света да се оправи, но не
98
знаете, отде и как ще дойде това изправяне. Светт ще се изправи с мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви бият, ще ви хулят, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единстве-ният пжд, по който светът ще се оправи. Следователно, който иска да придобие любовта, той трябва да мине през най-голями изпитания и страдания. Ако не може да мине през гол^мите страдания, той не може да мине и през любовта. Никой не може да опита любовта, докато не опита страданията. Страданията предшествуват любовта. Когато син казва, че обича баща си, той се лъже. Синът обича истински баща си, само след като бащата замине за онзи свят. Някоя жена казва, че обича мъжа си. Колко обича мъжа си, тази жена ще познае, едва след като той замине за другия свят. Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него. Същото може да се каже и за мъжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира, какво нещо е загубил. Докато са заедно в семейството, или в едно общество, хората не се обичат. Щом замине един от тях, всички започват да го обичат. Когато Хри-стос бъще на земята, хората не Го обичаха, искаха да се освободят от Него. Щомъ
99
напусна земята, т започнаха да Го обичат, да следват Неговия пж.т.
Като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи, а не като външни форми. Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите. Мнозина казват, че човек не трябва да се жени. Не е въпрос в женитбата. Ако човек каже, че не трябва да се жени, тогава не трябва и да се ражда. – Не, човек трябва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човешката душа. Като умре, човек ще опита радостта. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да заживее ограничен чов-вшки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през любовта. Тогава само душата ще се верне в небето да опита пълната радост. Не можете да опитате любовта, докато не сте опитали страданието.
Като се натъкват на голями страдания, хората изпадат в противоречие и питат, защо светът е създаден така. Не може ли да се жив^е без страдания? Аз никога не си задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшествуват любовта. Зад всъ-ко страдание седи любовта като тил. Обаче, обратното не може да се каже. По никой начин не можем да кажем, че зад любовта седи страданието. Зад страданието има любов, но зад любовта няма страда-
100
ние. Когато изпитвате първо любов, а после страдание, това не е любов. Който изпитва първо любов, а после страдание, той е на крив пжл. Той е направнл нтжаква грешка в преценката на нътцата, вследствие на което взел страданието за любов. Когато чо-вък преживее първо страдания, а после, като резултат на т4х, дойде любовта, той е на прав пжл. Който не е прекарал никакви страдания, той не може да намъри любовта. Който е минал през страдания, той ще намъри любовта – най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намъри голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека. Като придобие любовта, чо-в-бк става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. Ако такъв чо-в-бк извади своя нож, той не го връща на-зад в ножницата си като Петър.
Когато Петър извади ножа си, Христос му каза: „Скрий ножа в ножницата си!" Петър не б-вше минал още през страдания, не бъше придобил любовта, а бързаше да вади нож срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобил любовта. Когато такъв човек извади ножа си, всичките му неприятели се разбът-ват. Днес Христос е извадил най-голя-мия си нож и наляво – надясно мушка всЬ-ки, който не Го слуша. Не мислете, че Хри-
101
стос е слаб, мекушав. Той спира всеки, когото срещне, и го пита: Ще вервиш ли в Божия път? – Няма да вервя. – Щом нт>-ма да вервиш, ето, ще видиш, какво ще стане с тебе – мушне го с ножа си и продължи. Срещне втори и него пита: Ще вервиш ли в Божия път?–Ще вервя. – Извади ножа си и тръгни след мене. И вие, извадете ножоветъ1 си и мушкайте, когото срещнете. Мушкайте, но не с езика си, а с любовта. Като мушнете никого със своя нов нож – ножът на любовта, гледайте да го повалите на земята, без да го осакатите. Важно е да обезоржжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва с ножа на любовта. Това значи минаване от смърт в живот.
Какво правят съвременните хора? Като искат да отмъстят на себе си, или едни на други, те се осакатяват, убиват, само-убиват и т. н. Ние допущаме само един род самоубийство – с ножа на любовта. Като се самоубие с този нож, човек пада на земята и минава от смърт в живот. Когато любовта мушне човт>ка, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза в новия живот. Христос казва на Пе-тра: „Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" С тая чаша, именно, Христос намяри любовта. Следователно, всички хора трябва да намя-рят тази чаша, за да влЪзат в закона на
102
любовта. Щом намърят любовта, всеки от тях ще победи своя свят. Когато всЬ-ки човек победи своя свят, и външният свят ще бъде победен, т. е. оправен.
Като слушат да се говори за страданията, като предвестници на любовта, н-Ъкои казват: Това е стара философия, ние сме я опитали. – Не, вие не познавате още тази философия. Защо? – Защото донЪкъде само сте опитали страданията, но нито един от вас не е опитал любовта. Вие не знаете, какво нещо е любовта. Когато минете през страданията, тогава ще чуете първата дума на любовта. Щом чуете гласа на любовта, вие ще станете, ще ожив-Ъете и ще възкръснете. Следователно, всички трябва да минете през страданията, за да влезете в радостта, в живота на любовта. Казвате: Няма ли нтжакъв околен пжл? Няма ли никакво снизхождение за нас? Щом Хри-стос е страдал за изкупление на човечеството, не може ли ние да не страдаме? Не може ли законът да се смекчи малко за нас? – Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може да се направи. Без изключение, всички хора ще минат през страдания. Ние се радваме, че на съвременните хора е дадена вече чашата на страданията. Те трябва да я изпият, защото зад нея седи любовта. Ако не изпият чашата, любовта няма да дойде. Когато потокът на страда-
103
нията изтече, любовта ще дойде и ще отвори вратата на новия живот.
Как ще разберете новия живот, това е ваша работа. Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко. Казвате: Накъде да се молим – на изток, или на запад? Човек може да се моли навсв-къде. Ако дойде нтлой да ви бие и обърне главата ви на изток, накъде ще се молите? На изток ще се молите. Ако обърне главата ви на запад, на север, или на юг, ще се молите на тази посока, накъдето е главата ви. От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което любовта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че апо-стол Павел е проникнал до седмото небе и от това, което е вид-бл там, казва: „Око не е видело, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за он-бзи, които Го любятъ". Това значи: Око не е видело и ухо не е чуло това, което е приготвено за онъзи, които са минали през страданията и влизат в любовта.
Мнозина се оплакват от страданията, обезсърдчават се, отпадат духом. Защо? – Защото друго нт^що са очаквали. И Хри-стовите ученици очакваха Христос да стане
104
цар, а т да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избътаха. Днес святът се нуждае от силни хора. Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бътат, срам е за т-вх. Опасно е сега да се бъта. Който бъга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви на-пред, той ще бъде ранен в гърдит. Ако си ранен в гърдит-, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец. Къде раниха Христа: в гърба, или в гърдит? Христа раниха в гърдит-, защото Той вервеше напред. Герой бяше Христос! Римските войници Го мушнаха с копието си отпред, в ребрата, отдето потече кръв и вода. Много от съвременните християни са ранени в гърба и, въпръки това, са наградени с Георгьовски кръст за хра-брост. Не е герой онзи, когото в гърба ра-няват. Истинският герой трябва да бъде ранен с копие отпред, под лъжичката. Аз не желая да срътцам герои, ранени в гърба. Т не са герои. Похвала заслужава онзи, който е ранен в гърдит-. Ако видя, че сте ранени в гърба, ще ви кажа: Зад любовта няма скръб, но и любов няма. Следователно, ако искате да бъдете герои, трябва да ви ранят в гърдит-, а не в гърба. Сърцата ви трябва да бъдат ранени, а не гЬлата. Който излага на страдания гЬлото си, а пази сърцето си, той не разби-
105
ра живота. Който излага на страдания сърце-то си, а пази гблото си, той е разбрал живота, той е разбрал Божия път. Това е геройство – да изложиш сърцето си, а да пазиш тт>лото си.
И тъй, сърцата на всички хора трябва да .бъдат ранени. Защо? – Защото грехът е в сърцата. Ако не дойде някой да мушне сърцето на човека, злото няма да излезе на-вън.През раната на сърцето ще излезе злото, и човек ще се освободи от него. Проповедници, учени, писатели, всички казват, че злото се таи в човешкото сърце. Днес човек воюва за сърцето си да го освободи от злото, което се е загнездило в него. За да го освободи, той трябва да мине през голъ-ми изпитания и страдания. Страданията са път на освобождаване. Всеки човек неизбежно трябва да мине границата на страданията, за да влезе в любовта, да разбере Великия живот. Като знаете това, не се плашете от страданията. Страданията са ръка-та на Великия, Която ръководи човека. Това е изразено чрез стиха: „Потърсете ме в ден скръбенъ". Да потърсиш Господа в скърбьта си, това не значи, че си слаб. Си-лен, или слаб, човек трябва да страда. Който страда, той е човек; който не страда, той не е човек. Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е спосо-бен да страда. Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на
106
страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато н-вкой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другиго; радостта на едного е страдание за другиго.
Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че, за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път нт^ма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията, и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието. Много добри хора са минали и мина-ват същия път. Ще кажете, че този път е лош. – Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек.
„Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми е дал, да я не пия ли?" С други думи казано: Тури страха от страда-данията настрана! Нека този страх да не те спъва, понеже чрез страданията ти ще на-мЪриш истинския път на живота, ще раз-береш, какво нъчщо е да служиш на Великата Любов, която изправя всичко в света. Това се отнася, както за отделния човек, така и за цялото човечество.
107
Велик и мощен е човекът на любовта, както на небето, така и на земята. С Любовта Божия и на земята Христос извърши чудеса Когато се намъри пред най-голямите страдания, Христос каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си". Това показва, че и в най-страшния момент на живота си, Той не изгуби вяра в Любовта. След това Бог Го въздигна. Христос придоби любовта, което изказа в стиха: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята". Той придоби тази власт, след като изпи горчивата чаша.
Всеки човек може да каже: „Даде ми се всяка власть". Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отец му е дал. Като ви се даде тази власт, от какво ще се плашите? Следователно, за да не се плашите, вие трябва да минете през голями мъчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде възкресението на човешката душа.
Сега, нека всеки от вас си зададе въпроса, какъв е бил във времето на Христа: ученик, или зрител? Само за един от уче-ниците се казва, че е извадил нож. Какво са правили другите в това време? На всички Христови ученици, обаче, е казано: „Идете и проповядвайте на света Великото учение на любовта!" Любовта ще покаже на хората новия път, по който са минали и мина-ват всички добри хора, за да влъзат въ
108
Царството Божие. Тогава думите: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде" – се осмислят.
Ще ви дам следните три изречения.
Единственият път, който води към живота, е любовта.
Единственият път, който води към знанието, е мъдростта.
Единственият път, който води към свободата, е истината.
В пътя на живота ще придобиете любовта, В пътя на знанието ще придобиете мъдростта. В пътя на свободата ще придобиете истината.
Това са три пътища, по които трябва да ходите, за да придобиете любовта, мж-дростта и истината.
Сега на вас казвам: Извадете ножоветъ1 си! Кой какъвто нож има, да го извади, да се въоржжи! Колко ножа взеха Христовите ученици със себе си? Те взеха два ножа, но единият само употребиха. Всеки да вземе меча си и да мушка, да воюва. С кого? Не със себе си, разбира се, но с неприятеля си. Всеки има неприятели, с които трябва да воюва. Бъдете герои, не се показвайте малодушни. Мнозина искат други да воюват заради тях, а те да получат Георгьовски кръст за храброст. – Не, всеки сам ще воюва.
109
Каквото чухте и разбрахте днес, приложете го, всеки според силите и възможностите си.
Думите: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – да не останат за вас празни. Имайте вяра във великия, в Неговата Любов. Знайте, че не воювате вие, а Бог, Който е във вас.
18 август, 5 ч. с.