от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Пробуждане на човешката душа)
 
Ред 1: Ред 1:
==Пробуждане на човешката душа==
+
[[Неделни беседи]]
 +
 
 +
[[Неделни беседи - 1923 г.]]
 +
 
 +
[[Поучаваше ги (1923)]]
 +
 
 +
 
 +
==10. Пробуждане на човешката душа==
 +
 
 +
 
 +
''9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, [[1923]] г. София. – Изгрев.''
  
 
Йоана, 14 гл.
 
Йоана, 14 гл.
  
Да се пробуди човешката душа, това значи, да съзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване.
+
Да се пробуди човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване.
  
 
В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.
 
В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.
Ред 35: Ред 45:
 
Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: "Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас." Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. – Не, те са мои деца, аз ги познавам; няма да ги безпокоите; те са единствените, които ме слушат. Питам, кои деца са възлюбени на Бога: здравите, или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога. Щом заболееш, ти не си послушен на Бога. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца. Който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в църквата – болница. Първото нещо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора. И след това очакват от нея спасение! Той се заблудил в кръста, в иконите, няма защо да се занимава с тях. Иконата, това е все едно портрета на твоята възлюбена, или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен? Щом го види, тя трябва да остави портрета настрана, да отиде при него да се разговарят. Ще кажете, че Бог е в църквата. – Извинете, това не почива на никаква истина. Ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.
 
Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: "Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас." Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. – Не, те са мои деца, аз ги познавам; няма да ги безпокоите; те са единствените, които ме слушат. Питам, кои деца са възлюбени на Бога: здравите, или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога. Щом заболееш, ти не си послушен на Бога. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца. Който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в църквата – болница. Първото нещо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора. И след това очакват от нея спасение! Той се заблудил в кръста, в иконите, няма защо да се занимава с тях. Иконата, това е все едно портрета на твоята възлюбена, или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен? Щом го види, тя трябва да остави портрета настрана, да отиде при него да се разговарят. Ще кажете, че Бог е в църквата. – Извинете, това не почива на никаква истина. Ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.
  
Като слушате да говоря така, казвате: Колко учени хора има в света! Колко учени хора има и в България!  – Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили. Натоварят една камила, и тя върви и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света – Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека съзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас. Ако владиката говори така на хората, и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: "Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате."
+
Като слушате да говоря така, казвате: Колко учени хора има в света! Колко учени хора има и в България!  – Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили. Натоварят една камила, и тя върви и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света – Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека fсъзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас. Ако владиката говори така на хората, и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: "Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате."
  
 
Питате, на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете. Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това? Защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко, да бяхме си турили една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите. Учителят мълчал, нищо не отговарял.
 
Питате, на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете. Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това? Защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко, да бяхме си турили една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите. Учителят мълчал, нищо не отговарял.
Ред 75: Ред 85:
  
  
9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1923 г. София. – Изгрев.
+
''9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, [[1923]] г. София. – Изгрев.''

Текуща версия към 12:05, 18 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1923 г.

Поучаваше ги (1923)


10. Пробуждане на човешката душа

9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1923 г. София. – Изгрев.

Йоана, 14 гл.

Да се пробуди човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване.

В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.

В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш. Искате да бъдете щастливи.

На всекиго мога да изчисля, колко време ще бъде щастлив. Щастието на едного може да продължи една година, на другиго – един час, на трети – един ден, една седмица или един месец. Малцина могат да бъдат щастливи една година. Например, обичаш плодове, искаш да се храниш само с череши, тях предпочиташ. Казваш: Като има череши, щастлив съм. – Колко време ще бъдеш щастлив? – Докато има череши. Щом презреят, щастието ти се свършва. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят. Като излезе на сцената, вижда, че не е така. Значи, между въображаемия и действителния свят има голяма разлика. Във въображаемия свят няма мъчнотии. Там нещата се нареждат лесно, без мъчнотии.

Някога си въобразяваш, че си купил една голяма градина от десет декара. Представяш си, как ще я обработиш и ще насадиш хубави плодни дървета и ароматни цветя. Виждаш, как растат, цъфтят и зреят. Събираш плодовете и ги продаваш. В скоро време ставаш богат човек, известен на всички. Лесно ставаш богат, виден човек. Без труд, само с въображение, ти всичко постигаш. Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад циганин, който разнасял мляко по къщите. Той си мечтаел: Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца. Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или коза. Ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам. От спечелените пари ще си купя една крава. Така си мислел той, как ще забогатее, докато стане милионер. Най-после си казал: Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим. След две-три години ще си родим едно хубаво детенце. Увлечен в мечтите си той подскочил от радост, и гърнето с млякото паднало от главата му и се разляло. С млякото заедно се пръснали и неговите мечти.

Като слушате този анекдот, вие се смеете. Вие сте, този млад циганин. В този анекдот е важно млякото, а не детето, което ще се роди в бъдеще. Във въображението нещата стават лесно, обаче, дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли. Но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал. И досега още хората живеят с илюзиите си. Човек трябва да се освободи от илюзиите на своя ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид. Някога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. Един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството. Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. В кой случай беше по-щастлив: когато вярваше в приятеля си, или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на която възлагаш голяма надежда. Един ден се усъмниш в нея. Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. Причината на разочарованието не е външна. Искаш да живееш по-добре от своя ближен. Искаш да живееш по-чист, по-свят живот от мене. Право ли е това? Като живееш добре, ще желаеш същото и на другите. Иначе, ще се разочароваш, ще страдаш и ще се мъчиш. Ако съм взискателен към себе си, ще бъда такъв и към другите. Да бъда към себе си снизходителен, а към другите взискателен, това не е право. В такъв случай, ти си служиш с две мерки. Ще си служиш с една мярка и от нея ще разбереш, кое е право, и кое – не е; кое е грешка, и кое – добродетел. Нашите погрешки и нашите добродетели пред Бога не са такива, както ние ги определяме. Как ще докажем това? Забелязано е, че когато материалните работи на човека се оправят, духовните работи му се объркват. И наистина, на повечето търговци материалните работи вървят добре, но вижте ги, какво представят в духовния свят. Бедният човек няма пари, няма къща, но се разговаря с Бога и с ангелите. Той е беден, но сърцето му е пълно с благородни чувства и със светли мисли. И тъй, вие трябва да имате правилни разбирания за нещата. Докато не дойдете до новото разбиране за живота, всякога ще живеете в заблуждения. Не е лесно да се освободите от заблужденията. Трябва да се знаят изходните пътища. Ако не ги знаете, все едно, че сте в лабиринт, от който никой не може да ви извади. Човек трябва да знае изходния път в живота. Колко пъти той се е обърквал! За нищо и никакво, две сестри се скарват, не могат да се търпят, не могат да се споразумеят. После те търсят път, как да възстановят отношенията си, как да възвърнат любовта, която са имали помежду си. Коя е причината за това? – Човек не се е познал. Той живее едновременно в трите свята, поради което се натъква на различни мисли, чувства и действия и не може да ги съчетае, т.е. хармонизира. Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, също не може да разбере умствените и Божествените работи. Ако с ума си не можеш да схванеш Божествените работи, защо ти е този ум? Значи, към физическия си ум трябва да присъединиш и Христовия ум, за да разбереш Божествения свят. Сложна работа е това! – Как ще се справим с трите си ума? Ние с един ум не можем да се справим, че ще се справим с три! Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас. Ние трябва да се държим за него. Започнете с Божествения ум. Останалите са негови помощни средства. Същото се отнася и до сърцето. За него се говори в Писанието. Казва се, че човешкото сърце е каменно. Казано е в Писанието: "Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско." С други думи казано: Ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено. Няма защо да се сърдите на някого – каменно е сърцето му. Как ще разбереш света с такова сърце?

Каменното сърце не може да направи човека щастлив. То е студено, хладно, покрито с дебел сняг и лед. То е цяло гробище, покрито с кости. При такова състояние на сърцето, може ли да бъдеш щастлив? Ще се отнеме това сърце на човека и ще му се даде ново. Да се върнем към практическата страна на живота, която сами можете да разберете. Да допуснем, че си затруднен. На какво се дължи затруднението? – То е резултат на неразбиране законите и отношенията в природата. Стоиш на брега на една широка, дълбока река и си въобразяваш, че лесно може да я прегазиш. Въображение е това. Но като се опиташ да я преминеш, виждаш, че си в опасност. Водата те носи и всеки момент може да се удавиш. Щом започнеш да викаш, все ще ти дойде отнякъде помощ. Умен трябва да бъдеш! Ще забиеш един голям кол на брега на реката и ще завържеш на него едно дълго, здраво въже. Ще се хванеш за края на въжето и внимателно ще стъпваш във водата. Постепенно ще навлизаш все по-навътре и ще опитваш дълбочината на реката. Така ще направиш сондаж. Ако забележиш, че дълбочината се увеличава, ще се върнеш назад. В случая, въжето представя човешкия ум, за който трябва здраво да се държите. Умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия.

Днес, колкото и да се говори на хората за духовния свят, те мъчно могат да го разберат. Под "духовен свят" разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави, вкусни плодове. Гостите се нахранят и се разотиват. Ангелът отново вдига пръчицата си, и трапезата изчезва. Какво ще бъде вашето положение, ако, само с едно вдигане на пръчицата, трапезата се слага и вдига? Реален ли е този свят? Има нещо реално и нещо нереално. Така е според вашето разбиране. Единственото реално нещо са ангелите, с които можете да се разговаряте. Те, наистина, вдигат и слагат пръчицата си. И на физическия свят, единственото реално нещо е Бог, Който вдига и слага пръчицата си. Като я вдигне, каквото пожелае, става. Щом я свали, всичко изчезва. Някоя жена плаче, иска да си има детенце. Бог казва: Дайте едно детенце на тази жена. Детенцето се ражда. Жената се радва, повива го в пелени, къпе го, милва го, нарича го "моето пиленце, моята кукличка, ангелчето ми”. Един ден то ще стане голям гений. – В далечното бъдеще може да стане гений, но не сега, То е кукла, с която си играеш. Ти го храниш, обличаш, учиш, но като получи, каквото му е нужно, ритне те и казва: Не искам да те виждам, да не си ме раждала. – Защо Бог ми даде такъв син? – Това, което наричаш твой син, е жива кукла, не е онзи истински син, роден от дух и вода. В първо време, Бог дава живи кукли на хората и, след като се справят с тях, ще им даде синове и дъщери, живи души. Когато дойдат тези души, те няма да ви връзват и ограничават, няма да ги къпете по два пъти на ден, като сегашните деца. Те няма да бъдат малки и безпомощни деца, но 33 годишни моми и момци, в пълния разцвет на развитието си. Има ли нужда да учите тези свои синове и дъщери? – Възможно ли е да родиш 33 годишен момък или мома? Те няма да се раждат от майка и баща, но по дух. Казано е в Писанието: "Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е." Кой човек е роден от Бога? Казано е: "Роденият от Бога грях не прави." Да се родиш от Бога, това значи, да се прояви Божественото в човека. Питаш: Аз кукла ли съм? – Ще мислиш, и сам ще си отговориш. Това е философия, която трябва да разберете.

Нека всеки си зададе въпроса: От човек ли съм роден, или от Бога? Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла. Като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш, как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина. Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти трябва да разбереш истината. Казваш: Как ще разбера истината, когато тя постоянно се изменя? Аз говоря за вечната, неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е вечно и неизменно, е същественото, т.е. непроявената реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. Изменното и неизменното представят двете фази на живота, т.е. двете реалности. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя дава възможност на човека да познае същественото в живота. Като се натъкне на противоречия, човек казва: Кукла ли съм аз, или жива душа? Ако всеки ден ти втълпяват различни идеи и те разиграват, както намерят за добре, не си ли една кукла? Днес си социалист, утре – комунист; днес си баща, утре – майка; днес си брат, утре – сестра; днес си учител, утре – актьор. Ако всеки ден се залъгваш с различни неща, не си ли кукла? Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това? Мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога по друг начин да докажа, има ли Господ, или не. Без да напиша книга, аз мога да докажа, че Бог съществува. Ти си безверник, философствуваш и убеждаваш хората, че няма Бог.

Един ден тръгваш на път и замръкваш в гората. Нощта е тъмна, студена. Ти нямаш хляб, няма де да се подслониш. Аз живея в гората, дето прекарвам в работа и размишления. Минаваш покрай моята колиба и казваш: Моля ви се, можете ли да ме приемете да се стопля? Отварям вратата и те приемам добре: наклаждам огън, стоплям вода. Давам ти да измиеш краката си, да се стоплиш. Давам ти дебели дрехи да се завиеш. След това сядаме двамата да се нахраним. Като се нахраниш и починеш, започваме да се разговаряме. Питам те: Сега вярваш ли, че те нахраних? – Не вярвам. Докажи това. – Ако те набия, ще вярваш ли, че съм те бил? – Пак няма да вярвам. Като те ударя още няколко пъти, ще повярваш, че съм те бил. Следователно, докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог. Тогава Бог казва: Ударете няколко тояги на този човек. Щом го наложат с тоягата, той казва: Страшно нещо преживях! Разбрах реалността на нещата. Значи, човек започва да вярва, но по отрицателен път. Това е крив метод.

Съвременните хора постепенно навлизат в нова фаза на живота и започват да разбират проявите на Божията Любов. Какво изисква любовта? Тя изисква от всеки човек да обича, без да очаква да го обичат. Да любиш Бога, без да очакваш нещо от Него. Искай от Бога да живее в тебе и да проявява Любовта си чрез тебе. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде. Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единственият, Който преобразява хората, е Бог. Какъвто преврат и да стане в тебе, не казвай, че Бог е направил това. То не се доказва. По този въпрос може само да мълчиш. Че Бог живее в мене, и по това не говоря. Нека всеки сам се убеди в истината. Щом Бог живее в мене, и окръжаващите ще възприемат моята любов. Тя е в такова изобилие, че всякога остава излишък. Пий от водата на моя извор, колкото искаш. Яж от плодовете на моята градина до насита. От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Не се осигурявай за утрешния ден. Аз имам всичко. Ела при мене, да задоволиш нуждите си.

Христос казва на учениците си: "Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Това значи: Вярвайте в Абсолютното, което не се изменя. Вярвайте и в Мене, който обяснявам причината за промяната на нещата. Днес се правят опити да се обясняват причините на противоречията в науката и във философията. Науката е едната страна на реалността, а философията – другата страна. Те се стремят да обяснят Абсолютното, метафизичното, неизменното. Целта на науката и на философията се заключава в това, да познаят реалността и да я приложат. Една от задачите на ученика е да опита и познае Бога. Каквито опити и да правите, все ще се усъмните в Него. Казва ти се: Днес ще се спреш на еди-коя си улица и ще чакаш там. В 10 ч. преди обяд ще мине еди-кой си господин. Вие ще спрете на определеното място и ще чакате. Вие не го познавате, но ще очаквате да дойде той, да ви помогне. Какво ще стане с вас? Изваждате часовника си, и от време-навреме поглеждате, кога ще стане 10 часа, да се срещнете с този човек. Обаче, между вашия часовник и този на господина, когото очаквате, има голяма разлика, около половин час. Без да иска, той ще закъснее. Вие се тревожите и си казвате: Ето, не се сбъдна срещата. Ако грешката не е в часовника, той никога не би закъснял. Той е точен, иде на определеното време. Че часовникът не е верен, вината не е в него. Докато се смущавате вътрешно – в ума, в сърцето и в душата си, той няма да дойде скоро. Изобщо, колкото повече човек се тревожи и съмнява, толкова по-голямо е разстоянието между него и ближния му. Щом сърцето ви започне да се успокоява, а умът ви да се стабилизира, той е близо до вас, скоро ще се срещнете. Има моменти в живота, когато в човека проблясва вътрешна радост. Той се примирява с всички противоречия и казва: Готов съм за всякаква работа. Готов съм на всичко. Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от тебе, ти си на правата страна, ти си в реалността на живота. В този момент ще дойде онзи, когото очакваш. Той ще ти донесе мотика, ще ти предаде първия урок. Ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен, смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота. Всяка врата е отворена за него. Невъзможно е да те мразят хората, ако Бог живее в тебе. Дето влезе Бог, или ще Го приемат, или ще бягат от Него – едно от двете. Това е закон. – Защо трябва да бягат от Бога? – Защото Той казва: Никой да не стои на пътя ми! Който е настрана от пътя ми, свободно ще минава и заминава.

Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви живата вяра. Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.

Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква среща със светли, ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: "Двоеумният е непостоянен в своите пътища." Така постъпват много хора. Дойде някой да слуша беседа, но, като не му се хареса нещо, отива при теософите. Що е теософия? Какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? Не съм ги видял, но така е писано. – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи, това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те, наистина, очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне.

Хората се женят и мислят, че вършат сериозна работа. И това е забава. Казват на момата: Ще ти намерим един добър момък и ще те оженим за него. Той е добър, умен, учен. Свършил е два факултета. И момъкът казва на момата: Ние сме богати, имаме две големи градини. Ще си направим нова къща. Той й обещава все хубави работи, за да я залъже. Момата слуша, радва се, доволна е. Най-после, те се оженват, но работата не върви добре. Защо? — С лъжа работите не се нареждат. От година на година, животът им се влошава. Същото става и с религиозния. Като православен, той посещава църквата, целува кръста и иконите. Една – две години е доволен, но и тук работите му не се нареждат. Нещо съществено му липсва - общението на душата с Бога. Като приемеш любовта, няма да ме питаш, какво мисля, но ще знаеш това. Каквото говориш, трябва да почива на истината. Който има любов, постъпва с другите, като със себе си. Той мисли доброто на всички. Достатъчно е да влезе някой в дома му, за да се свърже с него в името на любовта. И днес има връзка между хората; и днес те си общуват; стремят се към великото, но и в тях има червеи, които прегризват нишките на техния живот. Червеите са вашите заблуждения. Освободете се от тях. Ние ще направим първия опит, но ще си послужим с известни правила. Правилата са свободни. Те се прилагат по закона на любовта. Тези правила са ефикасни и устойчиви. Вън от любовта, останалите правила са палиативи. И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори. Често запитват и нас: Вярвате ли в съборите, иконите, кръста? – Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна; да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как сме приложили любовта към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме? Как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това, именно, се изразява Божията Любов.

Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: "Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас." Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. – Не, те са мои деца, аз ги познавам; няма да ги безпокоите; те са единствените, които ме слушат. Питам, кои деца са възлюбени на Бога: здравите, или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога. Щом заболееш, ти не си послушен на Бога. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца. Който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в църквата – болница. Първото нещо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора. И след това очакват от нея спасение! Той се заблудил в кръста, в иконите, няма защо да се занимава с тях. Иконата, това е все едно портрета на твоята възлюбена, или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен? Щом го види, тя трябва да остави портрета настрана, да отиде при него да се разговарят. Ще кажете, че Бог е в църквата. – Извинете, това не почива на никаква истина. Ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.

Като слушате да говоря така, казвате: Колко учени хора има в света! Колко учени хора има и в България! – Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили. Натоварят една камила, и тя върви и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света – Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека fсъзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас. Ако владиката говори така на хората, и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: "Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате."

Питате, на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете. Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това? Защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко, да бяхме си турили една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите. Учителят мълчал, нищо не отговарял.

След няколко дни Учителят дал задача на други ученици, която се решавала по втория метод. Той им казал да отидат в едно от съседните села, но да бъдат готови, защото там ги очакват страдания, тояги и гонене. Те се приготвили за това посрещане. Още с влизането им в селото, те останали изненадани: селяните излезли да ги посрещнат, приели ги в домовете си, дето ги нагостили добре, оставили ги да пренощуват при тях. Учениците се чудели, защо ги посрещнали с такава радост, когато те очаквали гонения, бой. Върнали се при Учителя си и го запитали, защо не им казал истината. Той пак мълчал. След това извикал и двете групи ученици и им казал: Първата група мина през страдания, защото някога, в далечното минало, те са постъпили с тези селяни зле. Имали са възможност да им услужат, да ги нахранят и посрещнат добре, но те не са изпълнили задължението си. Сега, те изкупват грешката на миналото си. Втората група ученици в миналото са постъпвали добре със селяните: услужвали им, помагали им. Днес те жънат плодовете на своите добри постъпки.

Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови, да разрешат кармата си по закона на любовта. За да се справите лесно с кармата си, ето какво ще ви моля: Не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне те да бъдат внимателни, да не се обиждат. На първите казвам: Въздържайте се да говорите лошо за близките си. На ония, за които се говори лошо, казвам : Не се обиждайте. Който обижда и който се обижда и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи. Тя е строга и неумолима. Като дойде, ще ви научи, как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура? – Пътят на любовта.

Сега свещениците се опълчили против нас и мислят, че ще им отговорим със същата мярка. Не, ние отговаряме на свещениците: Не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви. Не искаме вашите кандила и обреди: кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните. Те нека си стоят в църквите. Ние ще приемем в новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не ги иска. Младите са вън от църквата, тях ще приемем ние. – Те са млади – зелени, нищо не могат да направят. – Те не са зелени. Това, което расте и се развива правилно, не е зелено. Такъв е законът на развитието. Под "зелен" разбирам онзи, който се развива. Зеленият цвят е символ на растене.

Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.

И тъй, вярвайте в новото учение, което ще ви изведе на добър край. Не допущайте никакво съмнение в себе си! Турете настрана и най-малкото съмнение. Тогава в ума ви ще блесне нова светлина. Направете опит да се убедите в думите ми. В какво може да се съмнявате? От какво ще се плашите? Старият строй си отива. Той е дреха, която се замества с нова. Новата дреха е приготвена вече. Старият строй неизбежно ще се смени. Той не е същественото в живота. Същественото е човешкият дух и човешката душа. После, съществено е човешкият ум, сърце и воля – условия за работа. Бъдещата култура е на човешкото сърце. Под "сърце" не разбирам афекция на чувствата. Това не е любов. Че си се въодушевил, и това не е любов. Любовта е неизменна, постоянна сила, която повдига човека и уравновесява енергиите в него. Прояви Божията Любов. Прояви разумната си воля. Оплакваш се от простуда – кашлица, хрема, ревматизъм, не можеш да си помогнеш. Защо не приложиш волята си да се излекуваш?

"Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Тук има две течения: в Бога и в мене. Едното течение иде от клоните, т.е. отгоре надолу, от ума към сърцето, а другото течение излиза от центъра на земята, т.е. от корените към клонете. Да допуснем, че страдаш от болки в гърдите. Ако попаднеш в течението, което иде отгоре надолу, т.е. от мозъка, чрез концентриране на ума, ти ще прекараш това течение към центъра на земята, към сърцето, да стане движение. Тогава ти ще си помогнеш, ще се освободиш от болестта. Не се плашете, че ще се свържете със земята. Не се страхувайте нито от земята, нито от слънцето. Течението, което иде от слънцето, трябва да мине през центъра на земята. В това движение се образува един светъл кръг, който се движи правилно. При това движение, човешкият ум постепенно се разведрява. Щом се излекуваш, ти може вече да обърнеш течението отдолу нагоре. Забелязваш, че твоята духовна природа заяква, но волята ти отслабва. За да усилиш волята си, обърни течението от центъра на земята към слънцето. Дето се кръстосват двата кръга, там се явява истинската култура, истинският живот. Не мислете, че течението, което иде от центъра на земята е вредно. То е вредно, когато постоянно тече през вас, и вие възприемате неговата енергия. Знайте, че навсякъде в природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час, или най много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използува като гориво.

Като стават смени на теченията, вие казвате: Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си. – Нищо не си изгубил! – Станах лош. – Не си станал лош. Това са временни състояния, през които повече минават младите, отколкото старите. Тези течения наричат настроения. У момата и момъка настроенията се сменят по няколко пъти на ден. Когато дойде време момата да се жени, тези настроения се менят по сто пъти на ден. Тя казва: Ще го взема, ще се оженя за него. Това е течението на сърцето. При друго течение, тя казва: Не го искам. Черен ми е станал. Майката на момата казва: Ще го вземеш, дъще. После и тя казва: Ще го взема. Тя е пак под влиянието на сърцето. Значи, ту ще го вземе, ту няма да го вземе. Майката казва: В чудо се видях с тази моя дъщеря – ту го иска, ту не го иска. Такова нещо са теченията, които идат от центъра на земята към слънцето. Момата е на кръстопът. За да разреши въпроса правилно, тя трябва да излезе от този кръстопът. Иначе, не може да направи своя избор. Най-голямата грешка в женитбата се заключава, именно, в кръстосването на тези течения. Започнеш ли да се колебаеш, не решавай въпроса – остави го настрана. Думата "женитба" има съвсем друг смисъл от този, който сега й се дава. Под "женитба", днес се разбира осигуряване. Тя е осигурително дружество. Някой се осигурява за 10,000 лева; друг – за 20,000 лева; трети – за 100 – 200,000 лева. Човек, сам по себе си, е осигурен. Той трябва да вярва на своя дух, на своята душа, на ума, на сърцето и на волята си. Така трябва да говорят майките на своите синове и дъщери. И в новата култура хората ще се женят, но не под влияние на другите. Ще дойде някой да те съветва: Вземи този момък; вярвай в него, не се страхувай. Момата трябва да вярва на своя дух, на душата си, на ума, сърцето и на волята си. И тогава, като се кръстосат два ума, две сърца и две души, които се разбират, ще дойде разумният живот. Така трябва да се проповядва на всички. Говорете истината без никакво колебание.

Има въпроси, върху които, колкото и да ви говоря, всички не можете да ги разберете еднакво. – Защо? – Мозъците ви не са еднакво развити. Някои от вас трябва да мислят дълго време за Бога, за възвишения свят, за да се преустроят мозъците им. В мозъка им има особени наслоявания, които препятствуват за възприемане на истината. Те са особен род психически вещества, които гният, както физическите вещества. По закона на поляризирането, те трябва да се пречистят. Когато мозъкът се освободи от тях, тогава носът, очите, ушите, устата ще почнат да се развиват правилно. Който не разбира това, погледне към някого и казва: Отличен човек е този. Много нещо може да допринесе той. – Лъжеш се. Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира. Всеки ще внася своите придобивки в общата каса.

Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори. Ние имаме право да комунизираме своя труд, т.е. което ние сега печелим. Днес хората печелят всеки за себе си и желаят да печелят така, като използуват труда на миналите поколения. Не, вие трябва да призовете хората на миналото, да вземете и тяхното съгласие, да ги питате, готови ли са да приобщят своите печалби към вашите. Ние нямаме право да разполагаме с досегашните блага. Всички, които се опитвали и опитват да комунизират благата на миналите поколения, без тяхно съгласие, нищо не са постигнали. Всички ще работим, и това, което спечелим, него ще използуваме общо. Това е учението, което Христос проповядвал на хората. Той поучавал хората в любовта и мъдростта, всеки да знае, докъде се простират неговите права и задължения. Така могат да се разбират добре, майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, учители и ученици, господари и слуги. Как ще се съгради новото общество, ако между тях няма разбирателство?

Мнозина ни обвиняват, че нашето учение било криво. – Де е правото, истинското учение? Вашите учения оправиха ли света? Не само че не го оправиха, но още повече го развалиха. Днес обществата се разлагат, а не се оправят. Ако вашите учения са прави, защо воювате? Защо разрушавате градовете? Защо гробищата са пълни с гробове и кръстове? Защо има толкова много болници на земята? Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения. И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив – нищо повече. Този път трябва да се оправи! – Как? – Като се обърнете към Бога и възприемете Неговата Любов. Тя е любов на абсолютно безкористие. И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед, как да го посрещнат. Селяните ще се разтичат, стражарите – също. – Защо? – Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди. Вместо да отиде между народа, да разбере нуждите му, владиката ще влезе първо в църквата. От хиляди години свещениците влизат в църква, четат молитви, и какво постигнаха с това? – Кога започнаха хората да си строят църкви? – Когато изгубиха рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни, и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител. Тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на земята. За такава църква се говори в Откровението. Може ли да си представите, колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място.


Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение – учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша, какво носи бъдещата култура. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена, фина материя, което, чрез силата на своя ум и воля, ще изпратиш точно, дето трябва. То ще се пренесе чрез пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1,000 км. от тебе, в една минута писмото ти ще бъде на неговата маса. Имаш нужда от един килограм картофи. Няма да ходиш от една бакалница в друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. – Как са дошли те? – Някой твой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки – и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще, ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората. Ще кажете, като турците, че това са странни работи. И да вярвате, и да не вярвате, така ще бъде. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с любов. Малко ще работят, много ще придобиват. И тогава ще имат ниви и градини за обработване, за разходки, но работата и учението им ще дават добри плодове. Хората на шестата раса ще се разхождат не само по земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по слънцето, по луната и ще изучават живота на планетите. – Какъв свят ще бъде този? – Какъвто не сте помислили. Както сега има същества от шестата раса на земята, така и в бъдеще ще има хора от земята в шестата раса, в новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на земята.

Християнството, в сегашната си форма, приготвя хората за новата култура, за възвишения живот. Този живот иде вече, но и от вас се иска да направите едно малко усилие. За да не се съмнявате в новото, трябва да правите опити. Без опити нищо не се постига. Всички трябва да се подмладите, да станете млади по ум – със светли идеи, млади по сърце – с благородни и възвишени чувства и млади по воля – с добри и правилни постъпки. Бъдещето е в ръцете на младите, на децата, и Христос казва: "На такива е Царството Божие. Всички трябва да бъдем Божествени деца. Всички съмнения, раздори, недоразумения да турим настрана. Да впрегнем на работа онези сили, които досега не са проявени. Много работа предстои на човечеството. Тогава хората ще придобиват храната си по нов начин и ще се хранят по нов начин. Те ще отопляват и осветяват къщите си също по нов начин. Това са задачи на шестата раса. Тя иде със своя програма и, като я реализира, ще остави нещо ново на човечеството. Тя носи културата на истинското братство между хората и народите.

Христос казва: "Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Тази вяра изисква хора със светли умове, с чисти сърца и със силна воля. Всеки човек трябва да има три допирни точки: с любовта, с мъдростта и с истината. Любовта носи живот, мъдростта носи светлина и знание, а истината – свобода и условия за проява на волята. Съзнателният живот иде чрез закона на любовта; интелигентността иде чрез закона на мъдростта, а свободата и силата на волята – чрез закона на истината. Това са задачи, които ще се реализират от шестата раса. Тя има методи за изпълнение на своята програма. За себе си, тя е реализирала всичко. Ние ще възприемем нейните задачи и ще ги осъществим.

По какво се познава идването на шестата раса на земята? – По особеното лазурно сияние, което се забелязва на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особени психически влияния, които действуват в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият разумен свят, всички разумни същества усилено работят и пречистват, както физическата, така и духовната атмосфера на земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и за работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхнали и гнили листа, от паразити, така и невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте, още малко, и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път.

Сега питате: Новата култура има ли отношение към старата? – Има, разбира се. Новата култура ще се ползува от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде! Тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и други начини за изучаване на природата. Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате: Вярно ли е това, което говоря? – Вярно е. Обаче, според вас, не всичко е вярно. Не е така. За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.

"Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте! Ако думите ми, т.е. думите на Духа, пребъдват във вас, вие ще бъдете мои ученици." Ако думите на Христа пребъдват във вашите сърца, и ако вие, чрез вашата любов, разумност и воля пребъдвате в мене, Отец ми, Който е неизменен, и аз, който се проявявам чрез Него, ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим. Това значи, ще ви научим на своите пътища.

Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!


9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1923 г. София. – Изгрев.