Разлика между версии на „Проводници на любовта 2“

Версия от 15:24, 5 юли 2009

Проводници на любовта

Ще прочета 20 гл. от Евангелието на Йоан, от 1 – 17 стих.

Някои от учениците на Христа дойдоха при гроба и, като видяха, че е празен, казаха: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го положили." Това внесло смущение между учениците. Дойде и Симон Петър и видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, сложена, свита на едно място. И още двама дойдоха: оглеждат се, проверяват, но нищо не виждат, никакви ангели. Защо Мария видяла двама ангели с бели дрехи? Те я запитали: Кого търсите? Тя отговорила: „Взели тялото на Господа моего, и не зная, де са Го турили." Като се обръща, тя вижда Исуса, но не Го познала. Тя помислила, че е градинарят, и го запитала: Господине, ако ти си Го взел, кажи ми, де си Го положил, и аз ще Го взема." Казва й Исус: Марио! Тогава тя Го позна Той й рече: „Не се докосвай до мене, защото още не съм възлязъл при Отца си."

В прочетената глава се говори за възкресението, но и до днес християните спорят, възкръснал ли е Христос, или не. Още много въпроси възникват между християните, но онова, което може да ги обедини, е единството в техните възгледи. И сегашните християни се смущават, както учениците на Христа. Като се смутят, те се обезсърчават, приличат на увехнали листа, на изсъхнали клони. Защо трябва да се обезсърчават? Христос казал, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Трябва ли тогава да се смущавате? Близо е идването на Царството Божие на земята, но не, както са мислили учениците на Христа, нито както мислят сегашните християни Много от съвременните народи мислят, че Царството Божие ще дойде чрез силата. Така мислят англичани, французи, германци, руснаци, българи. Друго нещо се иска за идването на Царството Божие, а не сила.

Да мислиш, че силата ще въдвори Царството Божие на земята, това значи, да се облечеш с нова дреха и да считаш, че си придобил новото. Това е мислене по външен начин. Това е китката, с която момата се кичи, за да отиде на хорото. Хубаво нещо е китката, но момата трябва да бъде облечена и външно, и вътрешно. Китката и външната премяна са нужни, докато момата се ожени. След това друго нещо се иска от нея. Тя трябва да знае да готви, да чисти къщата, да меси хляб, да гледа децата. Докато не бяха женени, и двамата играеха на хорото, добре облечени и засмяни. Като се ожениха, животът се измени – работа ги чака. Това е най-лесното нещо, но малцина могат да свършат работата, която им е дадена.

Кога ще се въдвори Царството Божие на земята? – Когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако не можеш да вършиш друга работа, стани поне проводник на Божията Любов, на Божията мисъл и светлина, на Божието чувство и топлина. Ако можеш да направиш това, много си постигнал. – Не зная, как е възкръснал Христос. – Остави тоя въпрос настрана. Много томове са писани по тоя въпрос, много проповеди са държани. Всъщност, това само Христос знае; Той е минал през възкресението и знае, как е възкръснал. Който не е минал по пътя на Христа, може само да предполага. Дали предположението му е вярно, или не, това е друг въпрос. Който знае истината, само той може да каже нещо вярно; който не знае истината, може само да предполага, да прави загадки и тълкувания. Той не може да говори даже и за любовта.

Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат да кажат истината, не я познават. И философи, и учени говорят за възкресението, но и те не са дошли до истината. Когато възкръснете, тогава ще разберете, какво представя възкресението. Сега, каквото и да ви се говори, няма да го разберете. Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива животи сила. То внася в организма ония елементи, които в даден момент му липсват. Дай на човека да яде и го остави да се нахрани свободно. Що се отнася до процесите при храненето, това са второстепенни неща. Първото и най-важно нещо за него е да се нахрани, да задоволи своя глад.

Някои казват, че имат ясна представа за възкресението на Христа. Какво се ползувате от това? Не е важно да вярваш във възкресението ; важно е ти сам да възкръснеш. Ако внеса пари в банката, и тя ги изтегли вместо мене, това ще ме обезсърчи. Щом съм вложил пари в банката, пръв аз трябва да ги изтегля. Следователно, щом Христос е възкръснал, и аз трябва да възкръсна. Ако Христос не е възкръснал, и аз не мога да възкръсна. Възкресението е оня капитал, който поддържа живота. Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения. Царстввто Божие е дошло само за възкръсналия. Под „Царство Божие" разбирам истинския живот. Влезе ли тоя живот в човека, той е вече възкръснал. Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти си на крив път. Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за да усили вярата им. Той не се яви на ония, които нямаха никакво отношение към Него.

И тъй, възкресението е разумен акт. Само разумният може да възкръсне. Неразумният, който има желание да възкръсне, живее със страх, не знае, какво да прави, от какво да се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот. Да бях се поне наживял. А така, нито възкръснах, нито използувах живота. Той съжалява, че не е могъл да опита любовта. Това е криво разбиране. Истинската любов има отношение към възкресението. Само възкръсналият разбира любовта и може да я прилага. Само свободният разбира любовта. Де е свободата: в хамбара или на нивата?

Представете си, че хамбарът ви е пълен с жито. Какво е положението на житните зърна там? Те са притиснати, ограничени. Всяко зърно натиска другото, иска да го махне, да не му пречи. Така прекарват те цели месеци, а някога и години. Те не виждат светлината, не я разбират. Нямат свобода, но я търсят. Те не познават и любовта. Един ден разумният селянин влиза в хамбара, изважда житото навън и крина след крина го пръска на нивата. Така заровено в пръстта, то се радва на свободата си, на слънчевата светлина и топлина и започва да расте. И човек, докато е в хамбара, притиснат от всички страни, не може да расте и да се развива.

Сега и вас трябва да ви извадя от хамбара и да ви посея на нивата. Който иска да възкръсне, трябва да се посее на нивата. – Големи страдания имам. – Посят си вече в земята. – Дотегна ми да живея. – Ти още не си живял. Истинският живот никога не дотяга. Това, което дотяга на човека, е неговото неразбиране. И житното зърно, докато покълне, минава през големи мъчнотии. Щом израсте и даде плод, то се радва на новия живот. Следователно, не мисли, че ти ще минеш през друг път. Докато покълнеш и дадеш плод, ще страдаш. Кое е онова, което мъчи човека? – Несигурността му. Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно. След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година. Така се мъчи всеки човек. Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва. Човек е дошъл на земята да служи. Така той изучава господарите. Има господари, които са студени, сурови към слугите си и не обичат да плащат. Към края омекват. Други господари в началото са меки, любезни, а накрая стават строги. И едните, и другите имат пред вид своите интереси. Едно се иска от човека: докато е на земята, да изучава характера на своите господари Ако не познава земните господари, никога няма да познае и оцени небесните. В това отношение, земята е училище, в което се учат ценни уроци.

Как трябва да постъпваш към своя подчинен, ако той е твой брат? Ти си полковник, а той – прост войник. Срещате се на улицата, той се отправя към тебе, без да ти козирува. Ти го запитваш: Защо не ми козируваш? – Брат съм ти. Обаче, полковникът не гледа на брата си като на близко лице, но като войник, който не изпълнява задължението си. Той веднага взима картата му и го арестува. Има ли някакво престъпление от страна на войника? Той не е направил престъпление, но не е изпълнил военния закон. Вината му е към порядъка на военната дисциплина, но не и към Божествения порядък. Като живее на земята, човек трябва да бъде изпълнителен към порядъка на света, в който е влязъл. Следователно, влезе ли в умствения свят, той трябва да поставя всяка мисъл на своето място, да не нарушава порядъка на тоя свят. За да поставяш мислите, чувствата и постъпките си на тяхното място, ти трябва да учиш. Първата задача на човека е да учи, да знае елементарните аритметични действия. Как ще отделиш една мисъл от друга, ако не си се научил да делиш числата, да отделяш житото от царевицата? Малцина могат да се похвалят с права мисъл и с право разбиране на нещата. Някой дава пари на приятеля си и ги брои няколко пъти, да не сбърка нещо, да даде повече, и приятелят му да се възползува от неговата грешка. Де остава доверието му? Де остава неговото приятелство? Можеш да нямаш доверие в някой човек, но не и в приятеля си. Човек трябва да мисли право! Щом мисълта е права, и постъпките ще бъдат прави.

Две деца стоят около мене. В това време ми донасят една кошница с череши. Едно от децата се приближава към кошницата, взима една череша и я изяжда, като дава вид, че нищо не е взело. Другото дете стои далеч от кошницата и не помисля да бръкне в нея. То е добре възпитано и знае, че няма право да вземе нещо без позволение. Първото дете си казва: Нищо лошо не направих. Взех си само една череша. Не е лошо, че си взел черешата; лошо е, че криеш това, което си направил. Какво ще кажеш, ако черешите са броени? Тогава вината ще падне върху оня, който ги донесъл. Кое е престъпление, и кое не е, това после ще научиш Важно е, че за всичко се плаща. Как става плащането?

Двама длъжници – стар човек и млада мома, се явяват при банкера, на когото дължат. Старият изважда парите си и ги дава на банкера. Последният взима парите и скъсва полицата пред длъжника си, с което се ликвидира дългът. И момата изважда парите и ги дава на банкера. Той веднага й връща парите, изважда полицата и я скъсва. Значи, старецът ликвидира с дълга си по външен, материален начин, а младата мома – по вътрешен, духовен начин Ще кажете, че банкерът е пристрастен към момата. Понеже е млада и красива, той иска да я спечели на своя страна, затова прощава дълга и. Както и да мислите, банкерът разсъждава по друг начин. Той казва: Старият човек е живял повече на земята, правил е дългове и трябва да плаща. Младият не е живял много, не е правил дългове и няма защо да плаща. Той изплаща чужди дългове. Следователно, тия дългове му се прощават.

И Бог казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги споменавам." – На кого се заличават греховете? – На младия, който е готов да служи и да се жертвува. Обаче, старият, който е живял само за себе си и трупал дългове, трябва да плаща. Неговите грехове няма да се заличат. Под „грях" аз разбирам непослушанието на човека. Такъв човек поставя своята воля по-високо от Божията, своите желания – по-горе от Божествените заповеди.

Представете си, че ви заповядвам да не ядете повече от 21 хапки, ще ме послушате ли? При това, аз ви обяснявам, защо не трябва да ядете повече от 21 хапки. Някои са готови да ме послушат и са доволни, че се въздържат в яденето. Други не искат да слушат и казват: Ние сме свободни хора. Ще ядем, колкото искаме, няма защо да се въздържаме. Обаче, в края на краищата, и те дохождат до истината и казват: Съжаляваме, че не послушахме. Ето, възкръсналият Христос ви казва: Престанете да мислите само за себе си! И това е добре, но мислете повече, как да изпълните Божията воля, да служите на Господа и да бъдете проводници на Божията любов. – Какво ще стане с нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Това е мисъл пак за вас. – Какво ще мислят хората за нас? – И това не трябва да ви интересува. Това е тяхна работа. Ваша работа е, като се храните, да спазвате закона за правилното хранене. Ще ядете само ло 21 хапки. Който ме слуша, няма да страда; който не ме слуша, ще опита последствията на своето непослушание. Числото 21 е приложената любов. – Кой може да приложи любовта? – Възкръсналият.

Като ученици, пазете се от надценяването. Мнозина от вас повдигат себе си над другите. Сега направете точно обратно: дръжте високо в мисълта си своите братя, защото в тях живее възкръсналият Христос. Като въздигате Христа, вие въздигате и себе си Христос даде пример на човечеството. Той въздигна образа на своя Баща. Той каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил." Той имаше пред вид само служенето. Христос дойде на земята да служи на Бога, да прояви Неговата Любов. Да служиш на Бога, това значи, да изпълниш Неговата воля. Щом Бог живее във вас, в душите ви настава мир и веселие. Дето е радостта и веселието, там е Бог. Ако живеете така, ангели ще слязат от небето да ви служат, както служеха и на Христа. – Кога ще ни служат? – Когато вие служите на Бога. Докато детето е малко, безпомощно, майката се грижи за него. Като порасне, тя следи, слуша ли я, или върши своята воля. Ако не я слуша, тя казва: Каквото можах, направих за тебе. Отсега нататък ти ще се грижиш за себе си. Така постъпват и християните. Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди. Колкото повече време минава, той започва да урежда своя живот, да се осигурява. Когато вижда, как тоя човек се урежда и мисли само за себе си, Бог казва: Аз те оставям свободен; прави, каквото знаеш: Ти можеш вече да се грижиш за себе си, нямаш нужда от мене. Не е лошо да уреждате живота си, но уреждайте го, както Бог изисква. Какво изисква Бог от човека?

Един ден в хотел Македония, около една маса, седат трима - четирима души и разискват върху социализма, който ще донесе братство и равенство между хората. Те удрят на масата разгорещено, всеки дава мнението си и отвреме - навреме пият по малко винце. В тоя момент на пътя, пред прозореца, стои един селянин, мъчи се да вдигне товара си, но не може. Пъшка, охка той, докато най-после успява до го тури на гърба си. Те гледат от прозореца, как селянинът се мъчи, но продължават да говорят за братство и равенство. Де е грешката на тия хора? – Те живеят на небето, а мислят за земята. Правилно е да мислите за небето, а да живеете на земята. Само така ще се оправят работите ви. Вие мислите, че като отидете на небето, там ще проявите любовта. Не, любовта може да се прояви още на земята. Мислете за небето, за възкръсналия Христос, за да бъдете проводници на Божията Любов. Щом мислите за Христа, и Той ще мисли за вас. Отношението между Него и вас ще бъде същото, каквото е между слънцето и вас. Ако обичате слънцето, ще имате изобилно светлина, топлина и влага. Слънцето има еднакво отношение към всички живи същества – от най-малките до най-големите.

Единственото нещо, което Бог изисква от човека, е да бъде проводник на Неговата Любов. Да бъдеш проводник на Божията Любов, това значи, да вършиш Неговата воля, не както ти искаш, но както Бог изисква. Бъди благоугоден на Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш. Да изпълняваш волята на Бога, както ти разбираш, това е временна работа. Да изпълняваш волята на Бога, както Той иска, това е вечното, към което се стреми всяка душа. Минете от временното към вечното, от сегашното към бъдещето.

Желая на всички да бъдете проводници на Божията Любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 юни, 1937 г. София. – Изгрев.