от ПорталУики
Версия от 08:35, 19 декември 2013 на Avia (Беседа | приноси) (Нова страница: ПРОМЕНЧИВИ ВЕЛИЧИНИ „Добрата молитва " Пишете върху темата: „Ползата от богатството и сиром...)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ПРОМЕНЧИВИ ВЕЛИЧИНИ „Добрата молитва " Пишете върху темата: „Ползата от богатството и сиромашията". Ще прочета една част от 2 глава към Римляните, от 1 до 15 стих включително. Това е една правова глава на изпълнението на закона. Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Живият квадрат на човешките отношения.) Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е на¬правена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българ¬ската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все та-ки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайда¬та, изпунда отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, коя¬то запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи за¬кона, че когато двама се обичат, други двама се отдале¬чават. Когато удължават двата ъгла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето. В света добрите хора не са известни толкова, колко- 88

то лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голя¬мо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отде¬лил сто хиляди лева, направил едно добро и всички го¬ворят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, как¬во може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? - Не може. Защо? - Защото е пукната. Се¬га се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не мо¬жете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера." Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основа¬ние отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на чо¬вешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напали¬те печката. Най-първо какво влияние ще окаже топли¬ната върху восъка - той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? - Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. За¬що? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата мате¬рия сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцепле¬нието? - Учените как поясняват, как обясняват сцепле¬нието. Това, което е по-ценно в живота, в морално отно- 89

шение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хла¬баво. Питам: От самият предмет ли произтича сцепле¬нието, или има някоя друга причина, някои други съоб¬ражения. Причината е външна. Сега ние правим анало¬гия, че двата ъгла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно срав¬нение. А пък двата ъгла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Ня¬кой може да извади едно лъжливо заключение, че всяко¬га хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две брат-чета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта под¬разбира други отношения. Два предмета може да са близ¬ки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казва¬ме, че един предмет е близо, когато можем да го раз¬глеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следова¬телно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, кой¬то не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астроло¬гията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астроло- 90

зите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философ¬ски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват се¬га. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под те¬зи думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положи¬телно число. Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схваща¬ния. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък ед¬но положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш? ^ г Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатур-ване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 ня¬мате тази сигурност да удържите оно¬ва, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се из¬лива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво

91

число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна ми¬съл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвре¬менното електричество, там, дето се проявява светли¬ната, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една по¬грешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това - разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Ня¬ма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако на¬правиш една погрешка, имаш една печалба. Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въз-духообразното тяло, то по силата на един закон, възду¬хът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Винова-та е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати." Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно 92

твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тя¬ло изхвърля течността?" Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всич¬ката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взе¬ма водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде й широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз й давам да извърши почетна работа." Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом из¬губваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво поло¬жение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще взе¬меш? - Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугу¬ваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? - За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 - 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спе¬челил. В живота има такава опитност на господари и си¬ромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби бо¬гатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм. 93

Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни усло¬вия. Значи организмът му не е така добре съграден, как¬то би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? - Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? - Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художникк може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастни¬ят? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил па¬рите, един нещастен професор, който си е изгубил мяс¬тото, или някой човек, който си е изгубил окото? Мо¬жем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгуби¬ла е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно 94

такова сравнение? Но психологически по-тънко сравне¬ние. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите пис¬мото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не раз¬бира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без па¬ри не може." Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на пис¬мото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с бо¬гатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатс¬твото носи ли щастие? Право ли е съждението, че бога¬тите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Пред¬ставете си, че вие ще станете богати. Американските ми¬лионери си намериха бела на главата. Една страна, коя¬то минаваше за образец - там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детекти¬ви я вардят, да не би да я откраднат. Има културни аме- 95

рикански апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е насле¬дила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и каз¬вате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става", казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в те¬бе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си при¬готвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревма¬тизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апа¬ши в нервната система. Имаш главоболие - това са апа¬ши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стра¬жари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги профе¬сори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на бол¬ния един пост - 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядет, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш." Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш." Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една ге¬ниална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка 96

мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положител¬но чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е то¬ва? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правил¬на мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпи-тате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той вър¬ху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам." Сто души ще на¬правят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твое¬то положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изне¬надани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно 97

животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти поч¬ват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Кога¬то ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-мал¬ко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джо¬ба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оп¬лаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво ста¬ва с него?" Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат дирек¬тора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си." Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплак¬вате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задиг¬неш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш. 98

Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отно¬шенията там са други. Музеят - това е място на безлю-бие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществени¬те неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, кое¬то ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. На¬пример вземете едно чувство, което се мени, то не е реал¬но. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих лю¬бовта си." Любовта може ли да се изгуби и да се намери? Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутрин¬та, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможнос¬ти, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се раз¬хождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък 99

и неговото щастие иде отвън. А има и следното положе¬ние - това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?" Онзи казва: „Затвори се прозоре¬цът, изгубих смисъла на живота." Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да от¬воря 20 прозореца на тоя замък." Вие казвате: „Имаме само една любов." Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Кога¬то затворят твоя прозорец, излез вън." Нещастието на хо¬рата произтича от това, че те са изгубили онази пър¬вична идея, която са имали. Изгубили са първата връз¬ка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съ¬ществува вътре в природата. Това аз наричам Бог - това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всяко¬га може да станеш нещастен. Под думата благо аз раз¬бирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та по¬нятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човеш¬кото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тога¬ва, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко вре¬ме, където и да е, човек трябва да го търси, понеже 100

всеки човек в света, когото вие срещате, когото наме¬рите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впе¬чатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което има¬те го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.

В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали та¬ка? Планински връх сте. Младият мо¬мък е планински връх. При вас е дош¬ла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя. Тя ви е утеха. Но един ден дойде слън¬цето, разтопи се тази вода, отиде на¬долу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие има¬те известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло." Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли мо¬мъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предпо-

101

лага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиро¬махът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? За¬щото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го лю¬би? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 - всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слу¬гата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се проме¬нят. В природата има известни работи. Това са промен-чиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчи¬ва величина значи в процеса на развитието. Аз обясня¬вам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на про¬менчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Уче¬никът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, 102

четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, по¬неже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? - Така е. Защо остарява човек? Това е една про¬менчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това?" Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чу¬дите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещас¬тието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение. Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да пред¬ставя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива вели¬чина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или биб- 103

лиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Бо¬ли ме." Казват: „Ще оздравее." Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине. Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Про-менчиви величини, които съществуват в природата, кои¬то имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи." Ти напущаш бащи¬ния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забо¬гатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, от¬колкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъ¬ти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчинения¬та се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!" Бащата се ползувал от неговиете блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го ка¬рали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви вели¬чини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Вели¬чините го движат. Вие пак си оставате във вашата фило¬софия и казвате: „Да не беше се случило." Какво тряб¬ваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби. 104

Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще из¬береш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, то¬гава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашия¬та да са по избор, а не по необходимост. То е правилни¬ят ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страда¬ние. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всич¬ките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и бълга¬рите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която вен¬чават, турят й було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката й снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мис¬терии. Турят й було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват те¬зи хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвър¬лят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде 105

всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението. Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плащи. Личният живот, това са фази, това са фор¬ми, през които всяко едно живо същество трябва да ми¬не. Безброй са тези фази, през които човек трябва да ми¬не. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Мо¬же ли да се радва човек, като скърби? - Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древност¬та имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за меч¬ката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но ка¬то виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене." Та училището всякога е било пълно с уче¬ници, но никой не е завършв'ал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката." Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная." Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде." И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо бо¬гатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала 106

да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще дър¬жиш в тайна това, което си видял." Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се по-борите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е до¬бил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придо¬бивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя ще ви даде нещо. „Отче наш" 6 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1934 г., София, Изгрев.