от ПорталУики
Версия от 18:50, 14 февруари 2010 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Променява времената== „И Той променява времената и порит; сваля царе и поставя царе; дава мъ…)

Направо към: навигация, търсене

Променява времената

„И Той променява времената и порит; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните". (Данаил 2:21)

„И Той променява времената и порите". Това са думи на пророка – следователно, Божии думи. Божиите думи никога не губят своята ценност; т са от дълговековните – значи, те никога не умират.

„И той променява времената". В света съществува една причина, кочто променя нещата. В случая, думата „променя" няма такъв смисъл, какъвто обикновените хора й дават. Често хората казват: Условията на живота ще се променят. Те разбират тази промяна в добър, или в лош смисъл. Обаче, когато се казва, че Той променява времената и порите, пророкът разбира промъна само в добър смисъл, т. е. лзшите времена трябва да се променят в добри; и вековете, и епохите трябва ца се променят в добри. И в човешкото развитие е имало тъмни епохи, тъмни времена. На това основание, човешката душа очаква онова бъдеще, което дава израз на ц-влокупния живот; тя очаква онова бъдеще, което дава израз на човешкия дух, на човешкия" ум, на човешкото сърце. Ако замъстим думата „израз" с думата „излаз", това означава, като заминеш някъде, да ти дадат излаз, да излезеш някъде на свобода, отдето ще виждаш нътцата тъй, както са в действителност. Този готик към свобода съществува в ц-влото органическо и неорганическо царство, т.е. в цялата природа. В всички тъла, независимо това, дали са разумни, или не, съществува стремеж да намерят нещо, което мъчно се намира, или по-право, което нийде не се намира. Този стремеж може да се уподоби на водата. Когато излъзе от своя източник, водата трътеа по известен наклон. Учените могат да обяснят движението на водата, но същественият въпрос не седи в причината на това движение, а в въпроса: разумно ли е това движение или не; има ли смисъл това движение, или не? Когато нещата се отричат и приемат, това показва, че в

76

тях има разумност. Само разумните неща се отричат и приемат. Тъй щото, когато нтькой казва, че в природата не съществува никаква разумност, това подразбира, че нещата нито се отричат, нито се приемат. Това значи още да пре-станем да говорим, да престанем да мислим, да престанем да се интересуваме за миналото, за настоящето и за бъдещето и т. н. При това, забелязано е. че гкзи хора, именно, които отричат разумността в природата, които казват, че светът е създаден случайно, т искат да си обяснят този случаен свят.

Какво виждаме днес? Явяват се ред учени, които се занимават с въпроса за създаването на земята; тъ" казват, че материята е в постоянно движение, че слънцето, земята и всички планети също така са в движение. Не само това, но тил учени разглеждат въпроса за посоките, в които слънцето, например, се движи. Те казват, че слънцето се движи в две посоки - около себе си и около друг някакъв център. Те говорят и за пръстените около слънцето, от които се образували и останалите планети и т. н, Както знаете, много научни теории съществуват за създаването на земята, на слънцето, но въпреки това, нито един от съвременните учени не е приежтетвувал при създаването на вселената. Учените са намерили всичко на готово, създадено вече, а на тях е останало само да правят свои предположения, свои допушения и след редица такива предположения, по близо или по-далеч от истината, дз казват, че това са научни теории. Питам: как ще си обясните причината, задето някой млад, здрав момък е мързелив, груб, невнимателен към родителите си, към ближните си? Как ще си обясните после промяната, която един ден става с него? Срещате същия този момък спретнат, работлив, ходи на нивата, помага на родителите си, учи, занимава се, обича родителите си, ближните си? И в първия, и в втория случай можете да правите свои заключения, свои предположения; това са философски догадки само, но не и самата истина. Има една причина за това, но не я знаете. Можете да кажете, че тази причина се крие в некаква придобивка, или че некоя мома е запалила чергата на този момък. Това са предположения само. Аз не зная. как мома може да пали чергата на момъка. Ако насочите слънчевите лъчи точно срещу фокуса на една леща, на това место ще се образува толкова топлина, че всеко тело, поставено на този фокус, може силно да се нагорещи или да се запали. На земята ли се е образувал

77

този фокус? Не, той се е образувал на слънцето някъде, но в дадения случай се проявява на земята, понеже има за това благоприятни условия. Учените казват, че лещата пречупвала светлината. Ние казваме пък, че светлината никога не се пречупва. Това, което може да се пречупва, не е свят-лина. За да обяснят някои явления в природата, учените казват, че светлината се пречупва, но това са гбхни схващания. В човешкия ум става някакво пречупване, но за пречупване на светлината, например, може да се даде съвсем друго обяснение от това на учените. Всички явления в природата имат свое разумно обяснение. Как се е събрал този фокус в лещата, как се събират слънчевите лъчи в него, това сега не е важно за вас. За вас са важни лещите, които природата ви е дала, и с които от хиляди години насам вие събирате и пръскате светлината. Тези лещи са вашите очи, които учените днес са представили външно, в разни видове стъкла, и чрез тях искат да обяснят, как става това събиране и пръскане на светлината, а също така, как става пречупването на светлинните лъчи в фокусите.

Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да обясни правилно явленията в разумната природа; тя ще избави хората от вътрешните им заблуждения. Заблуждения има и в умствения, и в сърдечния живот на хората; заблуждения има и в постъпките им. Вземете, например, въпроса, който се третира от учените, коя философия е най-права. Ако четете философията на Иоон Ремке, ще видите, че той отрича всички философии от 25 века насам; той казва, че т нямат никаква философия, и че философията им не е нищо друго, освен философски жаргон. Той се стреми да даде нова насока на философията, да я направи основна, независима наука. Той казва: Философията, като основна наука, която не признава никгкви скрижали, не благоговее пред никакви авторитети. На това основание и аз казвам: ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на когото ти ще служиш от страх?

Един пътник минавал през гжета гора и срещнал на пътя си една голяма мечка. Той се уплашил от мечката и хукнал да бъга. В страха, той изгубил шапката си и не могъл да я намъри. Като вервъл по-нататък, между шубръците някъде видъл заек. Щом доближил до него,

78

заекът хукнал да бъга, изплашил се от човека. Тогава пътникът се замислил и казал: значи, и от мене има по-страхливи същества. Питам: мечката, която уплаши човека, големия юнак, по-разумна ли е от него? Не е по-разумна. Заекът, който се уплаши от човека, по-разумен ли е от него? И той не е по разумен. И в двата случая човекът е по-разумен. Защо се плаши тогава? Вие трябва да си отговорите на въпроса, как и кога е произлъзъл страха. Първоначално страхът не е съществувал в Битието. Страхът не е нещо кардинално, което да е съществувало в човека още при създаването му. Той отпосле се е явил, вследствие на отклонението, което станало с самия човек. И действително, когато клони да изгуби равновесието си, да падне, човек всъкога се страхува. Това показва, че страхът носи своето начало от далечното минало някъде, когато човеж се е отклонил от правия път. Значи, страхът води началото си от гръхопадането на първитъ' човеци.

Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна основа в живота си. Затова, всеки трябва да знае, каква е неговата основа, какво е неговото верую, каква е философията на неговия живот. Как живеят съвременните хора? Те живеят като гъби, растат, ядат и пият, обличат се, докато един ден заминат за другия свят. Близ-ките им започват да плачат, да скърбят, че еди-кой си заминал за другия свят. Когато хората се раждат, приемат ги с радост; когато заминават, изпращат ги с плач. Когато детето се роди, майката не знае, отде е дошло; когато замине за другия свят, майката казва: Бог да го прости, замина за някъде. И в този случай, тя не знае, де отива детето. Значи, хората не знаят, нито отде са дошли, нито де ще отидат. Има едно общо верую, че човек излиза от Бога и се връща при Него. Това е механическо обяснение на въпроса, което не успокоява човека. Хората търсят Бога отвън, вследствие на което се намират в голямо противоречие. Преди всичко, човек трябва да търси Бога като вж-трешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му. Ако по този начин се стреми към Бога, той ще се освободи от всички ограничения в живота. Като наблюдавате небесните тъла с телескоп, по голямината им вие познавате, кои от тбх са по-отдалечени, и кои са по-близо до вас. Следователно, всбко тяло, към което вие се приближавате, става по-голямо; това, от което се отдалечавате, става по-малко. В същност, гблото не става нито по-голямо,

/9

нито по-малко, но привидно изглежда по-малко, или потолъмо. Когато младият се възхищава от една идел, а в старините си намира, че тази идея е празна работа, това показва, че той е станал материалист. В този случай, старият човек се е отдалечил от реалността на нещата. Идеята, която по-рано го е възхищавала, сега е станала толкова малка за него, че той почти не я вижда и намира, че е празна работа. И наистина, докато са млади, хората са идеалисти, интересу-ват се от всичко, приятно им е да живеят, на всичко се радват. Когато остареят, престават да се интересуват. Такава е философията на Настрадин Ходжа, който казва: „Докато жена ми и аз сме живи, целият свят ме интересува. Щом жена ми умре, половината свят се свършва за мене; щом и аз умра, целият свят се свършва.

Казвам: в реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. В Бога няма желание хората да Го познават. Ако Той би имал желание да бъде познат от хората, това значи да има някакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нещо. Майката иска да роди дете, за да се осмисли живота й. Значи, липсва нещо на майката, затова тя иска дете. Питамъг ще дойде ли ден, когато майката кима да иска деца? Засега това е неразрешен въпрос, който за дълго време още ще остане в това положение. Затова, ние казваме: В света съществува само един Бог, и всички богове са излъзли от Него. В света съществува само една майка, и всички майки са излъзли от нея. В света съществува един Учител, и всички учители са излъзли от него. В света съществува само един ученик, и всички ученици са излъзли от него В света има само един фиятел, и всички приятели са излъзли от него. В света има само една душа, и всички души са излъзли от нея. В света има само един дух, и всички духове са излъзли от него. Следователно, ако искате да разберете реалността, вие трябва да се стремите към първичната реалност. Лко искате да разберете, имате ли душа и дух, вие трябва да се свержете с първата душа, с първия дух, от когото сте излъзли. При това положение, никой няма право да пита, как може да намъри реалността на нещата. Който искрено търси тази реалност, той никога не пита, как и де може да я намъри. Тр-ьбва ли човек да пита хората, как да яде? Той знае това изкуство от хиляди години насам, и затова, като се намъри пред ядене, сяда и започва да се храни. И малкото пиленце, едва що излупено, знае вече, как да кълве. И мал-

80

кото дете, едва що родено, знае, как да бозае. Обаче, поради своето отклонение от правия път, хората са изопачили Божествения ред и порлдък на нещата, вследствие на което са си създали нещастия и страдания. Животът на съвремен-ните хора е пълен с отрицателни неща: злоба, завист, умраза, болести и т. н.

След всичко това идат учените и философите, които искат да обяснят на хората причините за социалното зло в света. Казвам: човек сам за себе си е причина за социалното зло в света. Лко хората мислят, че обществото, като цъло, в един ден може да се изправи, а с това да се изправи и целия свят, за такова мнение турците казватъг „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!" Това значи да отре-чем разумността, да отречем цълокупното в живота и да приемем, че Бог за един ден само ще оправи света. И това е възможно, но то е лесният път. Това подразбира вече, че хората са станали по-добри. Днес лесно могат дк се премахнат противоречията от живота. Как? Чрез малки усилия. Значи, ако противоречията и до днес не са премахнати, това показва, че хората не правят усилия. И наистина, някой заболява от хрема – проста, обикновена болест, която е добро средство за пречистване. Но като не правят малки усилия да се освободят от нея, хората сами си съз-дават усложнения. И ще видите, че от тази проста болест заминават десетки хора. Също така и инфлуенцията е болест, на която не се обръща внимание, но и тя може да се усложни. Хората лекуват хремата по различни начини: едни си преверзват носа с кърпи, натопени в гореща вода; други правят промивки с топла вода, трети я лекуват с различни църове. В същност, причината за хремата е слабото дишане. Който заболява от хрема, той трябва да знае, че в дишането му имя някакво отклонение" дишането не е ритмично, вследствие на което не се приема достатъчно количество въздух. (ом дишането се подобри, и хремата ще изчезне. С хремата природата предупреждава човека, че трябва да работи. Ако не вземе в внимание това предупреждение, тя му изпраща треската. При треската няма кихане, както при хремата, но тя се придружава с тръпки, с огън и с студ. Човек рита, роптае срещу треската, но тя му казва: С ритане работа не става. Ти трябва да работиш! Треската мяза на онъзи разбойници, които обират парите на човека, с което искат да му кажат: Ако искаше да не те обират разбойници, трябваше да дадеш тия пари на

81

бедни, на сиромаси хора, а не да ги държиш за черни дни.

В това отношение, турците бяха голвми майстори: когато отиваха при някой български чорбаджия де го оберат, Те"Б направо му казваха да даде парите си. Ако той отказваше да ги даде, тб започваха да се разговарят помежду си: Дайте веригата тук! Един от тях наклаждаше огън, другият туряше веригата в огъня и я държеше там, докато се зачерви. След това взимаха нагорещената верига и се приготвяха да я турят на врата на чорбаджията. Като виждаше това осветление, той веднага казваше: Чакайте, ще ви дам парите. Ще не ще, чорбаджията изваждаше парите си и ги даваше на турците. Като си отидат, чорбаджията си казваше: Слава Богу, че с малко се освободих от тия турци! Иначе, жи-вотът ми щъше да отиде. Същото прави и треската. Като дойде при някой човек, тя му казва: Скоро давай, каквото имаш! Питам: защо ви е такова богатство, което носи ред нещастия след себе си? Когато хората се питат, трябва ли човек да бъде богат, или не, казвам: ако вашето богатство внася раздори в целия дом, по-добре да си отиде; ако вашето богатство разваля отношенията между мъже и жени, между синове и дъщери, между господари и слуги, по-добре да си отиде. Обаче, ако вашето богатство е в състояние да подобри отношенията между любовта и добро-детельта, по-добре да остане. Тъй щото, който иска да бъде богат, той трябва да се запита, дали богатството, към което се стреми, ще послужи за подобрение на живота му.

Следователно, човек трябва да се стреми към ония външни облаги, които са в сила да произведат в него велик, вътрешен морален преврат. Под дума-.а „моралъ" аз разбирам най-низкото положение, до което човек е стигнал. Само физическият човек може да има морал. След морала иде животът. Да живъеш е нещо по-високо, отколкото да имаш морал. И животът има свой външен израз. Този израз е човешката мисъл. Значи, отляво животът си служи с морала, а отдътно – с човешката мисъл. При тази алтернатива, същината на живота се изразява в опериране от една страна с морала, а от друга – с човешката мисъл. Който не разбира отношенията на морала към живота, той иска да докаже, че моралът е единственото важно нещо в живота, и затова човек трябва да бъде морален. Не, моралът е само лъвата страна на чо-века. Кога човек става морален? Когато го оберат. То-

6

82

гава той започва да пита Има ли морал в света, или няма? Обаче, ако той обере никого, тогава не пита, има ли морал в живота, или нтвма Когато разумният човек прилага морала, той го прилага еднакво към всички. Следователно, ко гато съвременните хора страдат, те тртьбва да си обяснят причините на тези страдания, за да ги премахнат. Обаче, и до днес още хората говорят за любовта на Христа към човечеството, за това, че Той се пожертвувал за тях, че пак ще дойде на земята да ги повдигне и чакат това време. Това са залъгалки на мързеливите хора. Мързеливият син седи в къщи без работа, губи времето си, а баща му го успокоява, че макар днес да са сиромаси, но утре дядо му ще умре и ще остави голямо наследство Синът слуша баща си, чака дядото да умре, но д-бдото не умира Дтвдото е от дълговековн! гб, той ще живее 120 години, ще зарови и сина си, и внука си. Казвам на този синъ* не чакай дядо ти да умре, но започни да работиш, сам да печелиш пари И ачо дтвдо ти остави нещо след смъртта си, благодари; ако нищо не ти остави, пак бъди благодарен.

^ Питамъ1 какво наследство са ни оставили в науката нашите деди и прадеди? Истинската наука ни дозежда до такова положение на съзнанието, при което трябва да се огка-жем от наследството на нашити деди и прадеди. Те ни оставиха повече дългове, отколкото приходи. гАко дядо ви е оставил 10,000 лева наследство, а 100,000 лева дълг, кажете му той да си плати дълговете, а наследството да остави на когото иска Питам някого' вярваш ли в науката? – ЕИзрвам. – Защо"5 – За знанията, които е дала на човечеството – Какво благо е донесла науката за човечеството? Какво благо е донесла религията за човечеството'3 Не казвам, че науката и религията не са донесли нищо за човечеството, но обръщам внимание на хората върху въпроса, какво в същност трябва да донесе наука га, и какво – религията. В най ттьсен смисъл, науката трябва да донесе светлина за човешкия ум, а религията – топлина за човешкото сърце. Н"вкои искат да намт^чят някакъв контраст между науката и религията. Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което човтбк се проявява на земята. Религията има место само на земята На небето никаква религия не съществува Може ли чов^к без религия^ – Докато е на земята, той не може да живее без религия както не може да влезе в водата без кораб, или без лодка. Смешно ще бъде, обаче, като излезе на бръта, та

83

влачи след себе си кораба или лодката. Това означават думите, които хората често употребяват: без наука не може, без религия не може, без къща не може и т. н. Докато е на земята, човек се нуждае от къща, но щом се качи в въздуха, никаква къща н му трябва. Следователно, къщите са потръбни, но само за твърдата почва. Корабите са по тръбни, но само за водата. Меропланите са потръбни, но само за въздуха. Писанието казва: „Има домове неръкотворени' . Значи, същината на човешкия живот не се заключава в онова, което човешката ръка може да направи.

„Той променява времената и порит.-ъ". Пророк Данаил се спира върху онази Първична Причина, Която изменя вре мената и порите. Тя изменя лошите условия на живота. Първичната Причина, която обича човека, го освобождава от тия условия. Тази Причина е Любовта. Когато времената се изменят, когато условията на живота се подобрязат, туй показва, че Великият в света върши това. Как може Той да промъни времето? Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва илю въглища, а вън е студено, 30–40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас. Какво трябва да направите? Обърнете се към Първата Причина, към Този, Който ви е изпратил на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измъни времето.–Как?–Слънцето ще започне да гръе по-силно, температурата ще се повдигне, и няма да забележите, как термометърът ще се повдигне до нула градуса. Първата Причина не постъпва като персийският вла-детел, да обесва по един богат за смътка на ечин сиро-мах, който умира от глад и студ. Бог е в сил<< да помогне на едного, без да причини страдание на другиго.

Следователно, докато няма светлина, човек не може да намъри пътя, не може да има никакви постижения. Той трябва да има любовта в себе си като път, мъдростта – като постижение, а истината – за реализиране; чрез нея той може да придобие исканата свобода. Който се усъща слаб той трябва да търси любовта като път в живота си, мъдростта за постижение на желанията си, а истината, като условие за реализиране на нещата. Някои хора учат, свърш-ват гимназия, унизерситет и влизат в живота, дето искат да се прочутг, всички да говорят за тях, но яви ли се някой по-даровите, т се заоблачават. Какво трябва да правят при това положение"3 Актьор, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьор; учител, който иска да

84

задоволи само своите ученици, не е истински учител. Задачата на учителя не седи само в това, да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, т ще обикнат и учителя си, Учени-ците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към учителя му са идеални. Докато не намърите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния учител. Същото нещо трябва да приложите и към Бога. Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовта към Бога е първият принцип в живота- Върху любовта се гради целият жи-вот. Тя е същественото нещо в живота, а другите работи идат слец нея. Мъдростта, истината и другите добродетели идат след любовта. Защо? Защото първо ние трябва да имаме нещо дадено, или на съвременен език казано, ние трябва да имаме ецна реалност, към която нито можем да прибавим, нито можем да отнемем н^що. Такава реалност, именно, е любовта. Човекът на любовта е всъкога сите, доволен; той е здрав и богат. Под „богатство" не разбирам външно богатство, изразено само в пари и къщи. Външното богатство е малък резултат на любовта; то не е пълна проява на любовта. Любовта е магическата сила в света. Когато Бог каза: „Да бъде виделина!" – стана ви-делина. Той направи това с своята любов. Любовта създаде света, любовта създаде цялата вселена. Когато погледнем към слънцето, към звездите, ние имаме пред вид Божията Любов. Ето защо, първият и най-силен потик на човешката душа е да възприеме любовта в всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота.

Казвате: Ние вярваме в Бога. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за невидимия свят, и ако не може да ви сверже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра. Ще се запитате, дали има същества по-напреднали и по-разумни от хората. В света съществуват много по-напреднали същества от хората, които наричат гении, светии, ангели, арахангелч и т. н. гЛнгелите слизат на земята да видят, как живеят хората и се усмихват на тяхното богослужение, на тяхното безверие. Защо трябва хората да се сьмняват в Бога, щом имат живот в себе си? Разумният живот в човека е проява на Бога. От този живот трябва да се започне.

85

В царството на персийския владетел, за ко~ото споменах по-горе, верлували гол+^м сгуд и сиромашия, вследствие на което всъка година умирали голямо число от поданиците му. Той ги съветвал да живея т добре, но нито сиромасите, нито богатите изпълнявали неговите съвети. Като гледал страданията на сиромасите, дошла му на ум следната идея: за всеки сиромах, умрел от студ и глад, да се обесва по един богат Царят веднага турил идеята си в приложение. И наистина, когато съобщавали, че някой сиромах умрел от студ и глад, в същия ден още обесвали един богат. Като гледали това нещо, богатите започнали да се стрескат и отворили кесиите си. Всеки богат се задължил ци се грижи за един сиромах, да не го остави да умре от глад и студ. С тази мерка на царя, числото на умиращите сиромаси от глад и студ значително намалело. Какво показва това? Че докато страданията не дойдат близо до човека, той никога не може да влезе в положението на страдащите, на бедните Само по този начин човек може да стане вни-мателен и отзивчив към страданията на ближните си.

Казвате: Защо Бог е създал светът така? Защо е внесъл страданията в живота? – Това са въпроси и разсъждения, останали от онзи философски жаргон, който е съще-ствувал от преди хиляди години насам. Според този философски жаргон, всички хора казват, че животът нема сми-съл, че правда не съществува в света, че Бог не гледа еднакво благосклонно към хората, че праведните били привилегировани, а грешните пъшкали под тежестта на своята карма и т. н. Какво нещо е кармата? Едно време карма не е съществувала. Хората сами създадоха своята карма, и ако вервят в правия път, кармата им, сама по себе си, ще се махне. Битието, в което жизеем, има свои привилегии, но има и свои задължения. Човек трябва да съзнава, че е дошъл на земята, първо да слугува, а после да благува. За тази цел, той трябва да намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум. Когато някой казва, че за него Бог е Баща, от Когото получава всичко, каквото пожелае, той се намира в положението на дете, което познава баща си по това, че каквото пожелае, получава. И наистина, каквото пожелае детето – пари, дрехи, обуща, играчки, книги – всичко получава. И съвременните хора проповедват за Бога, но на техните молитви не се чува ни глас, ни услишание. Защо молитвата им не се чува? Защото не се молят на истинския Бог. Когато отстъпиха от Бога, евреите си на-

86

правиха един идол и му се кланяха. Тогава пророк Илия им каза* Хайде да направим един опит, да видим, кой е истинският Бог и чие верую е право. Какъв б-вше опи-тът? Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тт^х жертвата и каза на еврейските пророци, на брой 400, да се помолят на своя бог, да пусне огън от небето, да запали жьртвеника. Цъ\п ден се молиха тия пророци, п-вха, скачаха, удряха се с ножове, но ни глас, ни усли.шание. Пророк Илия им каза: „Викайте по-силно, може да е заспал вашият бог, или пък може да е занят с нещо. Сега пък аз ще са помоля на моя Бог, да видим, ще се чуе ли молитвата ми. Пророк Илия повдиг-нал очите си нагоре и започнал да се моли. След няколко минути, слъзъл огън от небето и изгорил жертвата. По-нататък не се казва, какво е говорил пророкът с 400-т-б израилски пророци, но се предполага, че те сж го предизвикали с н-бщо, и той заповядал да избият всички до един. В дадения случай, пророк Илия представя персийския владетел, който издал заповед в царството си, за всеки сиромах, който умира от глад и студ, да се обеси по един богат. Обаче, Бог не съизволява в убийството. Пророк Илия, който минаваше за силен, мощен, в ревността си към Бога, бт^ше дошъл до убеждението, че тия лъжливи пророци трябва да се избият. Той мислеше, че като ги избие, други няма да се явят. „Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени". Значи, злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.

„Той променява времената и порите, сваля царе и поставя царе". Думата „цар" взимам в смисъл на силни възгледи, силни мисли и желания, които поробват човека. Те са ония силни, наследени чърти в човека. Напримтьр, си-нът може да наследи от пияния си баща слабостта да пие, но ако има будно съзнание, той може да избегне тази наследственост. Как когат да се надвият наследствените чърти? Различни начини има, но преди всичко изисква се будпо съзнание и воля.

Един пияница, който опропастил живота си, изгубил всичкото си богатство от пиянство, отишъл един ден в една от кръчмит-в, които обикновено посещавал, и видъчп там хубави череши Той се обърнал към кръчмаря с молба да му даде една от тия череши, но последният отка-зал на молбата му. – Тъй ли? Ти опропасти здравето ми, взе всичкото ми богатство, а сега не ми даваш една череша!

87

Благодаря ти, аз разбрах вече смисъла на живота. От този час кракът ми няма да стъпи в кръчма! Отсега на-татък ще живея трезв и разумен живот.

Питам; какао показва това? Това показва, че царят на пиянството, на неразумността е свален от своя трон, и вмъхто него е поставен на власт царят на разумността, на трезвеността. Първият живот е неправилен, а вто-рият – правилен. Право ли е, когато хората виждат различие в разнитБ вярания, а в същност проповъдват лю-бов и вяра в Бога? Можете ли да кажете, че братята и сестрите в един дом имат любов към родителите си, ако се карат помежду си? Когато слугите в един дом се карат, това показва, че т-б не обичат господарите си. Ако жената постоянно говори лошо за мъжа си и е недоволна от него, че не донесъл в къщи товаонова, тя не го обича. Когато мъжът донася на жената всичко, каквото й е нужно, това още не показва, че той е добър мъж. Като се говори за доброта, тя не се изразява непременно материално. Не, правилни отношения и разбирания между хората трябва да има! Сродство между душите трябва да съще-ствува! Разумната, любещата жена не трябва да се интересува от това, дали мъжът ще донесе хлъб, или не. Тя знае, че това е негова работа. Тежко на онзи мъж, когото жена му трябва да учи, как да гледа дом, как да се облича, как да се отнася към хората и т. н.! Кой учи птицата, как да се облича? г\ко съвременните мъже и жени не знаят, как да се обличат, и жениг им трябва да ги учат, тб са останали назад в разбиранията си. Когато някой пита, дали е в правия път, аз намирам, че той е ззкъснъл. Койеправият път? Правият път е пътт на любовта. Кое е постижението на правия път? Светлината е постижението на правич път. Кой е резултатът на този път? Истината. Мнозина казвзт, че светът скоро щъл да се свърши. – Ние не знаем нищо опредълено по това, макар че учените твърдят, какво слънцето щъло да изгасне, а с него заедно и животът ще се прекрати. Слънцето е сввщ, която, според нуждите, може да се запалва, може и да се загасва. То е все едно, когато вие гасите и палите свъщьта си по няколко пъти на ден, хората да казват, че свъщьта ви е изгаснала. Не, свъщьта не е изгаснала, но по някакви економически съображения вие я палите и изгасвате. Преди всичко, учените трябва да отговорят на въпроса, за кого гр-ве слънцето.

88

В хамбаря на един богат земедълец се събрали един ден мравите, молците и мишките, да разискват върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбаря. Най-видните философи от събранието взимали думата по ред и изказвали мнението си. Мравешкият философ казал: Го-сподарят на хамбаря е събрал житото за нас, защото ние трябва да подържаме живота си. Философът на молците казалъ' Житото е складирано за нас, да се храним, за да свършим задачата, която ни е дадена. Най-после философът на мишките казал: Господарят е турил житото в хамбаря за нас, защото сме най-големи от всички присжтству-ващи. Верни ли са тия твърдения? Тия философски твърдения са дотолкова верни, доколкото са верни и тия на хората, че светът е създаден за тях. Така може да мисли човек само тогава, когато неговият живот стане едно с този на Първичната Причина по мисъл, по чувство и по действие; така може да мисли човек само тогава, когато животът му стане едно с живота на всички разумни, напреднали същества. Докато съзнанието на човека е още на низко стъпало, той не може да мисли, че слънцето за него гръе, или че светът за него е създаден. Защо? Защото, докато мисли, че светът е създаден за него, ще дойде Господарят на този свят и ще му докаже, за кого е създадено слънцето, за кого е създаден светът. Така постъпва и господарят на хамбаря вдаза в хамбаря и в няколко часа само изгонва молцигб, мравите и мишките вън, като им доказва неверността на тяхните твърдения. Той им казва: Излъзте вън и там разисквайте върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбаря.

Също такъв спор се явил един ден между пчелите и осигб, за кого била създадена лозата. Пчелите казвали, че лозата е създадена за твх, защото т събират мед и са полезни. Осите пък подържали, че лозата е създадена за тях, защото имат силни челюсти и могат да проби-ват здравата ципа на гроздето, и по такъв начин могат да го използуват. Щом е така, те казали помежду си: Хайде, да пристъпим към опит, да видим, кой има право. Осите, които имали здрави челюсти, започнали да пробиват ци-пицата на гроздето, а пчелите, възползувани от услугата на осите, започнали на готово да смучат сладкия сок на гроздето. От това време и до днес още все същата история се разиграва: осите пробиват люспите на гроздето, а пчелите смучат сладкия гроздов сок. Който иска да знае, де

89

има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози кацат най-много пчели. При този спор, осите и пчелите и до днес се ползуват от гроздето. Питам: ако пчелите и осите разре шиха спора практически, каго пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли човек да бъде по-неразумен от гбх, да не разреши правилно въпроса за създаването на св"Бта'? Пчелите и осите не си отговориха на въпроса, за кого е създадена лозага, но я използуваха. Също така, и хората не трябва да рази:кват върху въпроса, за кого е създаден светът, но нека използуват благата, които са вложени в този свят, за своето растене и равзиване.

„Той променява времената и порите" – първото положение на стиха. „Сваля царе и поставя царе" – второто положение на стиха. „Дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните" – третото положение на стиха. Мъдростта е сила, която всеки може да придобие, не изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Който иска да изм-вни своя живот, да го осмисли, той непременно трябва да бъде мъдър. Тъй щото, който иска да вложи в живота си съдържание и смисъл, той трябва да има знания, а знанията се дават само на разумните. Мнозина отхверлят това твърдение и казват, че мъдростта и знанието не е за твх Не, всеки трябва да се стреми да придобие знание и мъдрост. Те са качества приежщи на човека. Всеки човек може да бъде разумен, всеки човек може да има знания. Мъчно-тиите в живота се разрешават, именно, чрез знание и мъдрост. И учените хора разрешават трудните задачи в науката пак чрез знание и мъдрост. Много научни въпроси в физиката, в химията, в обществения живот се разрешават чрез знание и мъдрост, и така разрешени, те улесняват живота на хората, намаляват техния непоси-лен труд,

Съвременните хора се трудят не по силите си, тер-заят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприе-мат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изм-б-няг. И тогава, като прости или учени, като богати или бедни, да си създадат такова верую, което пред нищо да не от-стъпза. Който има такова верую, той ще разчита на него в всички трудни моменти на своя живот. Вашето верую трябва да има сипата на онзи пътник, когото разбойници хванали

90

в гората и заверзали, но скоро били принудени сами да го развержат. С верзани ръце макар, той се приближил при главатаря на разбойниците и казал: Бог, на Когото служа, ви заповъдва да ме развержете. Аз отивам по Негова работа и трябва непременно да я свърша. Аз мога сам да се развержа, но искам, както вие ме заверзахте, така и и да ме развержете. Главатарят отказал да го освободи, но след няколко минути той паднал на земята и уплашен, започнал да вика на другарите си: Развержете този човеч! С него шега не бива. Имали ли сте тази опитност, след като ви турят в затвор, да кажете на надзирателя да ви пусне, защото, ако не ви пусне, ще го прострат на земята и ще се принуди да ви освободи? Силна е Божията дума! Бог казва на надзирателя на затвора да ви освободи, и ако не ви освободи, ще опита резултата от неизпълнение волята Божия. Такава опитност имал апостол Петър, когато бил в затвор. Днгел Господен влъзъл в затвора, бутнал оковите му и го освободил. Подобна опитност са имали и тримата момци Сидрах, Месах и Авденаго, които, хверлени в огнената пещ, по чуден начин били запазени от изгаряне. Ще кажете, че това е ставало в онъзи времена, когато хората са сили праведни, но в днешните времена това не може да стане. Чудно нещо! Ако след две и повече хиляди години от онъзи времена, когато се пъе и проповъдва толкова много за Бога, не може да стане подобно нещо, защо ви е тогава съвременната култура, защо ви е тази вяра в Бога? Времената, в които днес живеете, трябва да бъдат по-богати с опитности. Вие трябва да бъдете силни, лесно да се справяте с мъчнотиите си. Дойдат ли при вас птъвът, сграхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, вие трябва да им кажете- Бог, на Когото служа, каза да ме освободите! Щом кажете така, трябва да бъдете свободни. Ще запитате, дали наистина тия неща могат да станат. Могат да станат, разбира се. но затова не се изискват празни думи, а вяра, непоколебима, положителна и устойчива. Имате ли тази вяра, вие ще бъдете щастливи. В миналата беседа говорих за царя Ябу-Бенъ-Фура за красивата му дъщеря Енъ-Суфи и за нейния възлюбен Елми-Бар. Царската дъщеря била щастлива, затова възлюбе-ният й, Елми-Бар, не се осмълявал да отиде при нея. Тя имала много поклонници, и Елми-Бар чакал всички да се изредят, да изкажат своето почитание и уважение към нея. Един ден тя заболъла и умръла. Баща й, заедно

91

с всички нейни поклонници, плакал, страдал, но най-после я погребли и се вернали по домовете си. Тогава нейният възлюбен, Елми-Бзр, отишъл на гроба й, извикал няколко пъти: Енъ-Суфи, жива ли си? – Жива съм. Ако ме разро-виш от гроба, ще излъза вън. Той взел лопатата и за-почнал бързо да копае. Скоро разкопал гроба, и царската дъщеря, здрава и весела, из.тезла вън, на светлина и свобода,

Казвате: какъв смисъл се крие в този разказ? Ако вашият идеал е мъртав и заровен дълбоко в земята, много от поклонниците му ще плачат за него, но няма да го съживят. И бащата на вашия идеал ще плаче за него, но и той няма да го съживи. Защо? Защото ; всички плачат за неговата външна форма, за неговото тъло. Обаче, когато дойде възлюбеният на вашия идеал, кой го обича неговата душа, неговото съдържание, той ще отиде при гроба му и ще извика: Ен Суфи, жива ли си? – Живз съм, вземи лопатата и ме освободи. Той ще вземе лопатата, ще разрови гроба на своя идеал, ще го хване за ръка и ще го изведе на-вън. След това отишли да съобщат на царя, че някой задиг-нал тълото на дъщеря му. – Кой я задигна? – Задигна я нейният възлюбен, който я взе да живт^е заедно с него, но но не в бащиния й дом, а горе на планината. Тук тя се прости с стария живот и започна новия – животът на светлината, на знанието и на мъдростта.

Всички хора ще умрат, ще влъзат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава, именно, в това, че три деня след като умр, Той възкръсна. Как възкръсна Христос? В Писанието е казано, че ангели слъзли от небето, вдигнали плочата от гроба, и Христх възкръс-нал. Обаче, според едно предание се казва, че Петър и Иоан отишли на гроба на Христа и извикали: Учителю, тук ли си? Жив ли си, Учителю? Христос отговорил: Ако вдигнете плочата от гроба ми, аз ща излъза вън. Те се помъчили да вдигнат плочата, но не могли, затова дошъл ангел Господен от небето, вдигнал плочата, и Христос възкръснал. Следователно, по същия начин Христос трябва да възкръсне в вас, в вид на някаква нова идея. И вие трябва да бъдете поне като апостол Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете' Учителю, тук ли си? Жив ли си още? Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му. Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре,

92

но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб.

И тъй, вие трябва да дойдете до това положение, именно, да вдигнете камъка от вашия гроб и да възкръснете. След всичко това, кой може да убеди възлюбения на царската дъщеря, че съществува смърт? Той ще каже: Аз зная, че смърт не съществува, имам опитност за това. От-тук всеки ще разбере, че великата задача на неговия жи-вот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния жи-вот. Сега и вие, като Петра, питате Христа, какво трябва да правите, т. е. какво ще стане с вас, ако Христос не възкръсне? Наистина, ако Христос не беше възкръснал, работата на ученицитъ' Му бвше свършена. Същото се отнася и до васе Ако Христос не възкръсне, и вашата работа ще бъде свършена. Когато Петър чу думите на Христа: Тук съм! – той отиде при другите апостоли, съобщи им това, което чу и вид, и трябваше всички заедно да се молят. След това дойде ангел Господен, който отвали плочата от гроба, и Христос възкръсна. Тогава Той се явяваше на учениците си и изчезваше, и т повярваха в възкресението, в безсмъртието на душите. Силата на човека седи в безсмъртието. При това положение, човек и да умре, пак ще възкръсне.

Сега, като хора на новото, които работите за своето изправяне, както и за товл на света, трябва да знаете, че изправянето на света се заключава в вашата вътрешна сила. Иначе, върви ли по пътя на старото, човек все още ще мисли, че времето за възкресението не е дошло. Не, трите деня, откак сте в гроба, са изтекли вече, и вие трябва да похлопате на гроба и да запитате: Господи, тук ли си? Жив ли си? Щом чуете гласа Му, че иска да вдигнете '<амъка от гроба, вие тр-ьбв? да сте готови да сторите това. Докато камъкът седи на гроба ви, вие се намирате при тежки, при трудни условия на живота, при непостигнати идеали. Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своите идеали? Не, ще я поставите на същите страдания, през каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище, или като забогатъете, ще постигнете своите идеали? Не, пак страдания ви очакват. Който жени дъщеря си, той трябва да й даде в наследство любовта си. Който свършва училище, той тръбоз да получи диплом на любовта, който да му отвори пътя на живота. Някой иска да пише нещо по известни въпроси. Преди да пише, каквото и да е, той трябва да се запита, има ли диплом за любовта? Той ще каже

93

че не иска да свършва по любовта. Нека свърши по любовта и тогава да пише. Само така той ще разбере смисъла на живота. Какво правят хората днес? Като видят, че някой чо-век проповъдва нещо, първо ще го питат, към коя чер-кова принадлежи. Това са залъгалки за обикновените, а не за учените хора. Вземете пример от Данаила. Външно той не принадлежеше към никоя черкова, но когато трябваше да изтълкува съня на царя, обърна се към Бога, и получи тълкувание на съня. Царските мъдреци, обаче, не можаха да изътлкуват този сън. Значи, Данаил можа да отвали камъка от гроба, заради което получи почести и хвала. Данаил не се подаде на тия почести и пехвали, защото той искаше да покаже на света, че съществува един Бог, Който дава на всички хора любов, мъдрост, знание, сила, живот и свобода. Този Господ трябва да се проповъдва на хората, за да бъдат готови да изпълнят Неговата воля. Когато този Бог живъе в душите на всички хора, т ще бъдат помежду си истински братя и сестри, готови на всъкакви жертви едни за други. Днес някой срещне своя ближен и не го поздравява, а той се оплаква, че не го поздравил. Много малко иска този човек. Той трябва да иска нещо съществено. – Дма той не ме обича. – Не, ти трябва да искаш нещо повече от любовта. Онзи, в когото Бог живъе, трябва да е готов да изпълни волята Божия и да живъе и за другите тъй, както и за себе си. Като отиде на гроба на своя ближен, той трябва да вдигне камъка от-там и да му каже: Стани и повече не гръши! На учения, който изгубил знанието си, той трябва да каже: Стани и повече не гръши! На момата, която изгубила красотега си, той също трябва да каже' Не се смущавай! Ще придобиеш отново красотата си, но повече не гр-вши! Съвременните хора падат, стават, гръшат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят. Не, станете от гробовет си, вл-взте в новия живот и повече не гръшете! гтещо реално се изисква от хората. Те се намират вече в предградието на онзи свят. Онзи свят е съзнанието на хората. Днес хората седят един до друг и не се интересуват да проник-нат в душите си, да видят красивото в себе си. Срещате малко момиченце, не обръщате внимание на него. Защо? Грозно било Не, погледнете го внимателно, да видите, колко красива е душата му. – Как познахте? – Вижда се тази красота, но любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите. Казвам: в очите на християнството, или в очите на

94

новото учение, В1 е също така трябва да видите красивото, Божественото, да Го обикнете и да тръгнете в пътя без страх, без съмнение. – Как да се простим с старото? – Като станете като децата. Старото е дало вече, каквото ви трябва, новото търсете сега. Бащата казва на сина си? Синко, досега те носих на гърба си, но повече не мога. Иди сега в света, работи за себе си и за ближния си, и нека Бог бъде с тебе! Днес и за млади, и за стари има работа. Всички трябва да придобият истинския живот, в който няма никаква лъжа. Млаците се лъжат, че като се оженят , щастливи ще бъдат. Старите се лъжат, че като из-раснат децата им, ще ги гледат и щастливи ще бъдат. Учените се лъжат, че знанието ще ги направи щастливи. Богатитъ1 се лъжат, че богатството ще ги направи щастливи. Не се лъжете от гези работи. Ние сме за онова знание, което никой не може да отнеме; ние сме за онова здраве, което нищо не е в сила да разклати. Ние сме за живота, за лю-бовьта, които никой не може да отнеме. Това е реалното, върху което животът трябва да се постави. Всичко това чо-век сам мсже да постигне. В това, именно, седи разрешението на великата задача в живота. Човешкото съзнание работи вече в тази посока. Когато любите, вие ще имате сила да възкръснете. Вие любите първо вашата душа. Затова вашият ангел ще слтьзе отгоре, ще отвали камъка от гроба ви, и вашата душа, Христос, ще възкръсне, ще ви се изяви. И на Петра се яви Христос.

„Той променява времената; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумниттв". Това значи: Бог променя лошитб условия на живота; премахва голямитъ-препятствия от пътя ви; в Него се крие голямата наука; в Него се заключава Великото, Божественото, което всички търсят. И религия, и наука, всичко е от Бога, но не по външна форма, а по съдържание и смисъл. Религия без любов не е религия. Следователно, религия в любовта е проява на Бога. Оттук вадим следния изводът религията, родена от Бога, представя любовта. Науката, родена от

95

Бога, преставя мъдростта. Религията и науката, т. е. любовта и мъдростта трябва да се примирят в |вас, да работите и с двет едновременно, за да се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате. Тази е великата задача на човека.

„Той променява времената".

4. Беседа от Учителя, държана на 24 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.