Младежки окултен клас - година 1
Противоречия в живота
Т. м.
Сега ще говоря върху противоречията в живота, или противоречията в живота на ученика. Знакът V се взима като символ на противоречието. Изобщо, всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено заедно вървят. Задавали ли сте си въпроса, защо се страхувате? От какво произтича страхът? Запример, давам ви да напишете известна тема или урок, и след това у вас се явява страх, че не можете да изпълните тази работа. От какво произтича този страх?
Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание само, но нямате физическа форма, с която да разполагате. Значи, вие се съзнавате само като човек: мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма. В такъв случай, може ли да се роди страхът у вас?
И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът. Запример, човек се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. Сега, да се обясни психологически, защо именно, трябва да се зароди съмнението в душата на човека? Щом се яви страхът, волята ви е слаба; страхът всякога показва слаба воля. Това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например, дават ви някаква работа, и вие почвате да се съмнявате, дали ще можете да я свършите. Защо? Защото чувствувате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче, когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Как може да се усили умът? Ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на светлината. Зеленият цвят пък в природата е материалистически. Човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят. При това положение, той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно, материалистите обичат зеления цвят – той е любимият им цвят. В зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция; той е преобладаващият цвят.
Страхът се дължи на отсъствието на сила. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят, като средство за балансиране на силите; с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от слънцето, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне на благоразумие. Например, вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва, и веднага се намирате на улицата. След като се видите на улицата, веднага ще почнете да мислите, как сте излезли. Значи, вие нямате присъствие на духа, и волята не контролира ума ви. Запример, когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът – чувство на предпазливостта, е било на място, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката. При това положение, ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Например, ако на някой се е случила някаква малка пакост, или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти. Ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.
Между съмнението и страха има известна аналогия. Например, съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека. От малък повод, човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога. Това показва, че умът му не е развит. Може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под "ум" ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум на човека, низшия манас, а разумът – висшия ум, висшия манас. Следователно, има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. Обаче, и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Например, един англичанин, знаменит проповедник, голям философ, в една своя реч казал, че овцете пиели вода, само когато са болни. Какво показва това? Че в своята философска мисъл, този проповедник се отдалечил от действителността, която го окръжавала. Този проповедник имал развит разум, а слаб интелект. Всъщност, когато са болни овцете не пият вода, а когато са здрави пият.
Сега, много от съвременните хора, като този проповедник, казват, че Господ не съществува, т. е. че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти, като този, че овцете пият вода, само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т. н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността. Как ще разберете това? Значи, Бог, Безграничният не може да се докаже. Затова именно, всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност, реални са само ония неща, които не могат да се доказват. Всички неща, които се доказват, са сенки на реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите за тях, колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до реалността.
За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Представете си, че вие нямате приятел в живота си. При това положение, можете ли да се съмнявате в него? Не можете, разбира се. Обаче, щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате. Щом приятелят ви съществува като реалност, вие вече можете да се съмнявате. Вие се съмнявате, например, дали той ви обича, дали мисли като вас и т. н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Същото може да се каже и за страха. Може ли да се страхува човек, ако нищо не вижда? Значи, човек може да се страхува само от това, което вижда. Или, той може да се страхува само от това, което не разбира, което не може да си обясни. Само необяснените, тайнствените неща задават страх на човека. Ако вечер, както спите, някой ви изнесе на ръце от стаята и ви остави някъде сред природата, при съвсем непозната за вас обстановка, дето не можете да определите нито изток, нито запад, няма ли де се уплашите? Ще се уплашите, разбира се, ще преживеете даже панически страх. Вие не можете да си обясните, как е станало това, че сте сред природата. Знаете, че бяхте в стаята си, спите на леглото, а кой ви изнесъл навън и защо направил това, нищо не знаете. Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас. И сега, за да се освободите от страха, трябва да започнете да мислите, как и по какъв начин е станало вашето преместване. Щом намерите причината и си обясните това явление, страхът ще изчезне.
Представете си друго положение, което може да предизвика страх у вас. Седите в стаята си и размишлявате. Изведнъж, през отворената врата на вашата стая пропълзява на земята мечка. Вие се уплашите и хуквате да бягате. Добре, че в случая, имате и втора врата на стаята си, която веднага отваряте и излизате навън. Когото срещнете, разправяте, че мечка влязла в стаята ви и без малко щяла да ви нападне. Ако пък нямахте втора врата на стаята си, вие щяхте да се самозащитавате, т. е. да се сражавате с мечката. Обаче, ако имахте присъствие на духа, вие щяхте да започнете да размишлявате. Първо ще си кажете: Как е възможно, мечка да влезе в стаята ми? След това, ще се вгледате в мечката и ще видите, че тя не е действителна мечка, а човек, облечен с меча кожа. Тогава ще видите, че това е вашият приятел, който искал да се пошегува малко с вас.
И тъй, когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето. Когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума. Значи, каквато опасност дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може да излезе навън, да се спаси. Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита, реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява? Който може да се самообладава, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда. Те ще минат заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, те непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват. Те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.
Сега, можете ли да кажете, какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа, не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик, и то продължи своя път. Кучето разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също така и низшия ум, затова то не се спря при нас, а продължи по-нататък. То е наблюдавало своя господар и извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук, имаме някаква работа.
На физическия свят, страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено. Така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например, някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но учителят не му говори нищо. Ученикът говори, учителят мълчи; ученикът се вижда в чудо, не знае какво да прави. Минават ден, два, три, учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли, дали не е влязъл преждевременно в школата. След това учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх. Сега учителят наблюдава, дали умът и волята на ученика са добре развити. Той следи, как ще се прояви ученикът, от което изучава неговите положителни и отрицателни качества. Окултните ученици трябва да имат положителни качества. Ако имат някакви отрицателни качества, те не могат да бъдат истински ученици. Който има негативни качества, той не може да бъде ученик.
И тъй, каквито мъчнотии и да ви се случат в живота, трябва да знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете. Ако в една форма ги избегнете, те ще дойдат във втора, в трета и т. н. Ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка. Забелязано е, че това от което човек най-много се страхува, на него именно налетява. И обратното е вярно: това което човек най-много желае, и него ще постигне. От гледището на Школата на Бялото Братство, страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в неговото сърце. Страхът и съмнението показват още, че висшата мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите. В това отношение, окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи. Той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи. Един младеж, свършил университет, отива при един от учителите на една окултна школа и му казва, че иска да бъде негов ученик. В това време учителят копае лозето, и нищо не отговаря. Той го запитва по един, по друг въпрос, а не взима мотиката да покопае заедно с учителя. Можете ли при това положение да бъдете ученик? Не, ученикът трябва да е работлив и досетлив. Той трябва да вземе една мотика и да започне да работи заедно с учителя си. Така, той ще задава въпроси на учителя, а последният ще отговаря. Разговорът помежду им ще се заведе много естествено. Те ще работят и ще се разговарят. Ученикът, обаче, иска учителят да напусне работата си и да разговаря с него. Учителят няма да спре работата си. В случая, ученикът трябва да се нагоди според учителя си.
Съвременните хора се съмняват в Бога, защото те искат Той да спре работата си и да ги запита какви са страданията им, какво е материалното им положение. С една дума, те искат Бог да им обърне внимание, като на деца. Тук е тяхната погрешка. Те трябва да знаят, че Бог никога не напуща работата си. Той може да увеличи и съкрати времето и пространството, да даде възможност на човека да учи, да работи, да се развива, но да спре работата си, това Той никога няма да направи. Когато бесят някого, времето се съкращава. Тогава дните текат бързо. Когато някой дължи някому, времето пак тече бързо. И при единия, и при другия случай желателно е времето да се продължи. В това отношение, съвременните хора нямат строго определен критерий или точна мярка, по която да познават, кое е истинското време, т. е. да определят продължителността на времето.
Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до слънцето в продължение на 250 години. Обаче, ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до слънцето за осем минути. Значи, вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда, когато наближи падежа за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата? Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение. Когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например, ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите. Страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат.
Сега, ще ви задам няколко въпроса: да обичате ли е по-добре, или да ви обичат? (–Да обичаме); Да давате ли е по-добре, или да взимате? (–Да даваме). Какво ще стане тогава, ако всички обичате, или ако всички давате? Ще се отблъснете. Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо; това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш, това е процес на любовта, при който развиваш силата си; да те обичат, това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи, когато Бог работи върху душата ви с Любовта си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със своята мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия. Без тези условия, никой не може да ви обича. Например, в тъмна стая при затворени кепенци на прозорците, вие искате външната светлина да проникне в очите ви, да ви зарадва. Възможно ли е при тези условия светлината да проникне в очите ви? Вие трябва да отворите кепенците на прозорците, после и самите прозорци, и тогава само светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне. При това положение, и вие ще се радвате на светлината.
И тъй, да обичаш, това значи да се свържеш с първия принцип – с Божията Любов. Да те обичат, значи, да се свържеш с втория принцип – с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан. По този начин става смяна в процесите, при които колелото на живота се е завъртяло в обратна посока. При тази смяна на процесите, става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека, или в неговия сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т. е. в неговия умствен свят. Ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека на физическия свят се прекрати, тя минава в менталния свят. Когато и в менталния свят се прекрати, тя минава в астралния свят. После пак започва отново. Това показва, че в целокупния живот на човека става постоянно кръгообразно движение. Това показва, че човек не може завинаги да остане на една и съща точка в своя живот. Това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно.
Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан. Ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. Също така човек не може постоянно да мисли, или постоянно да чувства. Щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, да смените състоянието си. Например, ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете. Като четете книгите му, той ви обича. Ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат. Защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат, съставят два полюса на живота. Който обича, той създава субективния свят на живота; когото обичат, той създава обективния свят на живота. Затова, който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него. Вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ. В огледалото вие виждате образа си по-добре, отколкото, ако мислено си го представяте. Следователно, онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова именно вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение на вашия образ. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. Казано е в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце". Това значи: Да отразиш Божественото в себе си. И когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва. Когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото, човек не трябва да мисли, че любовта, която проявява, е негова. Човек е само проводник на Божествената любов и интелигентност. Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали това. Понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат да напишат. Тогава те се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират. Ако интелигентността, ако възвишената мисъл е тяхно присъщо качество, те, би трябвало всякога да разполагат с нея. Всъщност не е така. Те раждат, творят, само когато някой им донесе нещо. Значи, когато някой напълни кошницата им с череши, те я разнасят натук натам, раздават от нея и пишат. При сегашните условия, невидимият свят изразява любовта във вид на интелигентност. Хората са изразители на тази интелигентност. Това ни най-малко не подразбира, че човек е автомат. Той трябва да съзнава, че е носител на тази интелигентност. Като съзнава това, човек трябва да се радва, че е получил нещо от Божествения свят, което разумно трябва да използва.
Сега, за следната среда, всеки за себе си да отговори на въпросите, защо трябва да обича, и защо трябва да го обичат. За мене не е важно, дали ще отговорите правилно на въпросите, но да мислите върху тях; за мене е важно, какво ще придобиете, след като сте размишлявали известно време. Тази тема е важна, и вие трябва да мислите върху нея. Силата на човека седи в неговата мисъл. Щом мислите, вие все ще придобиете нещо, което, ако не днес, след година две или повече, ще се изяви навън. Колкото правилен отговор да дадете на темата, вие още не можете да бъдете на правия път. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за любовта. Той трябва да я преживява. Следователно който пише за любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че вие ще пишете върху неща, които не знаете. Защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това което наричате обич, е сянка на обичта. Следователно, нито вашата обич, нито тази на ближните ви, може да се нарече реалност.
Казвате: Възможно ли е нашата обич да е сянка на любовта? Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит, да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за която ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране. Достатъчно е за един момент само любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос. Това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на любовта. Хиляди години наред ще изучавате любовта, докато разберете, какво всъщност тя представя. Ред съществувания трябва да минете, за да разберете отчасти поне реалността на нещата. Ако още днес любовта посети някой човек, той няма да издържи на нейния ток: ще изгуби съзнание, ще падне на земята; дишането и пулсът му ще престанат; за него не остава нищо друго, освен да желае да се върне в първото си положение. Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за да и държат на силните вибрации, на силните токове на любовта. Ето защо окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им, с цел, силите на техния организъм да се нагласят съобразно природните сили и течения.
Сега, като казвам, че вашата любов е сянка на реалната любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази любов, нямате опитност за нея и не я познавате. Ако накарате някой млад момък да опише своята любов, той ще каже: Аз говорих за моята любов, но тя не ме разбра. Момата пък ще каже: Аз го обичах, а той ми изневери. Човек може да изневерява и без да е бил обичан. Когато обичате някого, тогава именно, възможността за изневеряване е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост. В Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изневеряване. Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т. е. любовта на хората на земята. Дето има изневеряване, там не може да става въпрос за любов. Тъй щото, едно трябва да знаете: щом се съмнявате, интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, любовта отсъства от сърцето ви. С това въпросът се изчерпва. Туй всички трябва да знаете, като ученици на окултна школа. Ако не се ръководите от тези максими в живота, ще изучавате само сенките на реалността, и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: Всичко било празна работа! За да не дойдете до това положение, сами поставете своята обич на изпит, да видите, доколко можете да издържате.
Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Приложете тези правила в живота си, да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила. Когато наблюдавате проявите на хората в живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита, и каквото остане на тях, него задръжте. То е най-ценното, което може да ви ползва, всичко което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли, как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче, има неща, които не минават през вашите сита, а не са полезни за вас. Какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си, като с щипци и ще ги турите настрана. Значи, чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си, човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот.
Разбрахте ли, всичко което ви говорих тази вечер? ( Разбрахме една десета част от всичко говорено). Дръжте се тогава за тази една десета. Тя представя вашата единица мярка, с която трябва да си служите. Наистина, човек представя една десета от Божествената Истина. Тъй щото, под дробта една десета, разбирам онази мярка, с която всеки човек, според степента на своето умствена развитие, мери нещата, Сега, задачата на всички хора, на цялото човечество е да докажат, че те съставят една десета част от цялата единица.
Т. м.
13.Лекция от Учителя, държана на 24 май, 1922 г. 5 ч. сл. об.
Витоша.