ПРОЯВЕНИЯТ И НЕПРОЯВЕНИЯТ
Апостол Павел казва: „Ако говоря с човечески или с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съмъ". Много се е говорило и говори за любовта, въпрвки това хората не я разбират. По-право казано, хората разбираг любовта, но по свой начин. Т влизат в любовта и изиграват такава р01я, каквато не им подобава. По отношение на любовта, човек може да бъде само проводник, но не и самостоятелен актьор. Чрез любовта чо-вък става проводник на Божественото в себе си. По този начин той вижда Божественото, както в себе си, така и в другитв. Какво правят хората? Като ги обикне някой, т- искат да ги считат за божества, абсолютно да не се съмняват в тех. За да не се съмняваш в човека, той трябва да бъде съвършен.
Какво представя съвършенството? Кой е съвършен човек? Съвършен човек е онзи, който носи Божията Любов в себе си. Каквото пипне, той го извършва тъй, както трябва. Той не говори много, но работи. От това, което изработва, вие виждате любовта и знанието му. За любовта не трябва да се говори много, също и за знанието. От това, кое-
Иоана 12.
152
то човек проявява, се съди за неговата любов. Без знание любовта не се проявява. Докато любовта се проявява чрез даден човек, той св-вти. Щом любовта престане да действува в него, той става черен вж-глен. Тази е причината, задето човек се обез-сърдчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. Ако го питат, защо е оби-чал, и той не знае. Какво е обичал на даден човек, също не знае. Днес обичаш някого, утре не го обичаш. – Защо? – Имало е н"бщо в този човечс, от което ти си ял и пил. Щом се свърши това нещо, ти вече не го обичаш. Това показва, че в човешката любов има нещо материално. За да бъде любовта на човека чиста, идеална, той трябва да бъде като дете. Каквото любовта върши и както се изявява, ти трябва да й вярваш. Защо и за какво прави това или онова, няма да питаш. Ти само ще гледаш, какво правя любовта, и ще се учиш.
Религиозните хора започват с любовта, но скоро я изгубват. Т-в започват да изиск-ват почитание от окръжаващите с което изгубват любовта им. Любовта не трвбва да се чопли. Приемете я такава, каквато ви се дава. Когато човек изгуби любовта си, това показва, че той е взел нещо без нейно позволение. В любовта има свещени неща, които никой няма право да взима без позволение. Бъдете благодарни на това, което любов-
153
та сама дава. Любовта е особено чувство, особено състояние в човека, при което Бог, Божественото в самия него иска да му покаже начин, как да живее правилно. Не е приятно на Бога да гледа, как хората гръ-шат и вършат престъпления. Затова Той им изпраща любовта си, да ги поздигне, без да обръща внимание на гбхнитб гръхове. Той казва: „Ще залича гръховет ви и няма да ги споменавамъ".Наистина, любовта заличава гръховет на хората, не ги вижда. Следователно, вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговитв гръхове. – Можем ли да обичаме всички хо а еднакво? – Можете. Да обичате всички хора еднакво, това значи, да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори с същото чувство, то е друг въпрос. Обаче, има закон, който гласи: Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като обикнете, да не разбере любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява любовта според степеньта на своето развитие.
И тъй, всички хора чувствуват, възприе-мат любовта, но не могат за дълго време да я задържат в себе си. Причината за това е, че тб нямат вяра. Човек трзбза да Верза в това, което не знае. Запримвр, той не знае, какзо ще му донесе любовта. –■ Ще
154
придобия ли нещо от любовта? – Придобиеш или не, ти трябва да в-врваш. Като вярваш в любовта и я приемеш в себе си, животът ти ще се осмисли. Какво повече може да желаете от това? Като изучавате любовта, вие ще започнете от проявите й в низшите същества и постепенно ще отивате до висшит. Когато наблюдавате, как змията се увива около жертвата си, ще разберете, че тя върши това от любов. Като не може да почувствува любовта отвън, тя поглъща жертвата си, т. е. приема любовта вж-трешно.
Всички хора се оплакват от противоречия в живота. – Защо идат противоречията?–Защото хората не разбират любовта. Оставете всеки човек да се проявява свободно, както отвътре му се диктува, и вие ще избегнете поне 50°/0 от противоречията. Не се занимавайте с това, какво хората правяг. Всбки да постъпва така, както разбира. – Ама натъкваме се на противоречия. – Любовта изключва всички противоречия. Казвате, че обичате нъкого, а същевременно виждате негови-т недостатъци.'Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, любовта ще заличи недостатъцит, т. е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките гръхове и престъпления. Човекът на любовта казва: Ако аз бвх добър, и хората около мене щъха да бъдат добри. Може ли лоша майка да роди
155
дооро дете? Щом обичаш нЪкого, ти си му майка, ти си го родила вече. И ако той не се проявява, както трябва, причината е в тебе. Който съзнава, че е причина за някои непра-вилности в живота си, той е в състояние да ги изправи. Създательт винаги се грижи за това, което е създал. Щом някой човек е съз-дал нещо, било то право или криво, добро или зло, той има грижа за него. Тъй щото, знайте, че въпросът за любовта, който трябва да изучавате, е дълбок. Обичайте човека и не говорете за неговите недостатъци.
„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съмъ". Любовта е безкористна. Тя дава и не се интересува, кой как ще използува даденото. Някой говори за любовта и събужда съответно чувство в даден човек. Той веднага изважда от касата си 20,000 лева и ги дава на разположение на бедните. На кои бедни ще се разда-дат, как ще става раздаването, от това той не се интересува. Той изпълнява Божия за-кон – законът на любовта. Бог се грижи едновременно за змията и за гжлъба, за вълка и за овцата. Когато Той се проявява в тебе, ти ще имаш едно и слщо разположение към всичхи същества. Това значи да обичаш всички. Прекъсне ли се любовта в тебе, едновременно с това ще се прояви и различие в отношенията ти към всичко живо, което те обикаля. Когато хората казват, че трябва да обичате всички същества, това похазва, че любов-
156
та е започнала веч г да се проявява чрез вас. Когато хората започнат да философствувате казват, че невъзможно е да обичат всички същества еднакво, както е невъзможно да обичат еднакво сладката, узрЪла ябълка и тази, която е още стипчава. За невежия чо-вък е така, но за Бога, Който гледа другояче на н-вщата, не е така. Той знае, че и сладката ябълка някога е била стипчава, но под влиянието на слънчевата светлина и топлина е станала сладка. Любовта е дала условия на ябълката да узр^е, сладка да стане. Тя знае, че и от стипчавата ябълка ще излъзе нещо. – Кога?–Когато живЕе в любовта. Външната форма само не определя нещата. В всвка форма има нещо скрито – никакво съдържание и някакъв смисъл, които опредълят нейното бъдеще. Всеки червей, всЪка малка форма има велико бъдеще. Червеят пъпли, мж.чи се да излъже от тази форма, да си пробие път. – Ама страдал този червей. – Нищо от това. Страданията крият в себе си известни блага. – Защо Бог праща страдания? – Страданията не са от Бога. Когато хората не разбират Божиитв закони, т ги нарушават. Всяко нарушаване на закона води след себе си ограничаване. Това ограничаване. на хората, именно, създава страдания. Щом изпълнят Божиить- закони, и страданията ще престанат.
Бог не гледа на външните форми. Ако едно животно проявява любов, то се-
157
ди по-високо от човека, който не проявява любов. Когато в нъкое общество влъ-зе човек, който има любов в себе си, той може да повлияе на всички, които влизат в това ' общество. Т чувствуват трептенията на неговата душа и започват да лроявяват своята любов. Ако този човек напусне обществото, т остават такива, каквито първоначално са. били. Ето защо, всички хора търсят човек, който да проявява любов, а не знание. Знанието идва впоследствие. Първо е нужна любов, а после знание. Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него. Добро нещо е знанието, но то трябва да дойде като последствие на любовта.
Сега, за да проверьте, докъде сте дошли в любовта, правете опит, всеки ден съзнателно да проявявате любовта си. Всеки опите да трае от 10–20 минути. Представете си, че сте богат човек, разполагате с стотици хиляди лева, с къщи, ниви, лозя. Мислено започнете да раздавате всичкото си богатство на бедни и да останете без нищо. Но^ това трябва да го преживеете толкова живо, като че в действителност става. В това време наблюдавайте, какБО ставо у вас. Ако започнете да се вълнувате, да треперите за себе си, да се страхувате, какво ще стане с вас, това показва, че нямате любов. Така и Бог ви изпитва. Представете си, че някой от вас е женен, обича жена си. Вашият при-
158
ятел дохожда често в дома ви, разговаря се с жена ви. Вие започвате да се страхувате от приятеля си, да не изгубите своето богатство – жена си. За да не стане това, вие постепенно затваряте вратата на своя дом за приятеля си и ставате към него хладен. Обаче, Бог ви дава задача да обичате жена си, но да обичате и приятеля си, без да се съмнявате в тях.
Другаде пък жена обича мж.жа си. Сега се дава задача на жената да обича приятеля на мъжа си, без да внесе никакво съмнение и в двамата. Тя казва: Аз съм женена, не мога да обичам друг мж.ж.
– Ти ще го обичаш като душа, вътрешно, а не външно, както своя мъж. Когато же ната или мъжът се страхуват да прие- мат в сърцето си друг мъж или друга жена, това показва, че т даже един другъ не се обичат, както трябва. Богата е трапе зата на любовта. Всеки може да седне предъ нея и да си хапне нещо.
Съвременнит-в хора се страхуват от Божията Любов, вследствие на което не мо-гат да я приложат. Казано е в Писанието: „Цълунете се с свето цълование". Казвате: Как може мъж да цълуне жена, или жена
– мъж? Какво ще кажат хората, като ви- дят, че м&ж и жена се целуват? Значи, страшно е хората да ви дят, че мъж и жена се целуват. Ако не ги видят, в това няма ни що страшно, нищо противозаконно. – Не, и в
159
тайно да стават нъчцата, хората виждат всичко, което е противозаконно. Божественото, обаче, не се вижда. Дали в тайно или на яве се върши нещо Божествено, хората не могат да го видят. Няма по-голямо благо за човека от това да получи Божествена целувка. Срещате човек, който отива да извърши никакво престъпление. Господ ви казва: Целуни този човек! Ако послушате Бога и го цЪлу-нете, той ще омекне и ще се откаже от намерението си да върши престжлление. Ако вашата целувка може да произведе та-къв ефект, тя е на място. Ако ц-влувката на мъжа може да повдигне жената, тя е на
М"БСТО.
Днес всички хора говорят за любовта, но я разбират по свой начин. Когато нъчсоя жена обича един мгяж, тя иска той да мисли само за нея, да не поглежда друга жена. Тя му казва, че любовта включва само едно същество. – Не, любовта включва всички същества в себе си. Що се отнася до човешката любов, няма какво да се говори. Има хубави неща в човвшката любов, но същевременно в нея има и много патологически състояния. ЗапримЪр, каква любов е тази, която се налага на хората? Нъчсой казва: Искам да ме обичаш!–Любовта нито се изисква, нито може да се раздава. Любовта дава свобода на човека да се проявява, както той разбира. Който се м-вси в живота на своя възлюбен, той не обича, както трябва. Той е в положе-
160
нието на дете, което лраьи пакости. По естество любовта никому не причинява пакости. Що е любов? – Това, което всеки чо-век в даден момент разбира от любовта, за него това е любов. Другояче любовта не може да се определи. Тя е различна за различните хора. Сама по себе си любовта е неделима. Дойдете ли до любовта, вие ще дадете свобода и на себе си, и на своите ближни. Като видите н-Ъкой човек, вие искате да го обърнете към Бога, да го заквасите с любовта. Как ще го обърнете, не знаете. Обаче, виждате, че той е корав човек и трябва да омекне. Много лесно може да стане това.
— Как? – Ако имате нужната топлина в себе си. Твердите гЪла омекват или се сто-пяват при нагряване. – Еди-кой си човечс не е добър. – Как ще го направите добър? — — Пак трябва да го нагреете до известна температура. Този човетс е тверд, не е добър, защото топлината на любовта не го е засегнала още. Бог търси начин, чрез който да засегне чов-Ъшкитъ- души, да възприемат любовта вътрешно. Всички души не могат еднакво и едновременно да възприемат любовта. – Като отидем в онзи свет, тогава ще живеем според любовта. – Не, ако вие на този свет не можете да живеете според любовта, на онзи свет още повече не можете да я приложите. Ако на този свет не обичате ближните си, както тр-вбва, на онзи свет още повече не можете да ги обичате. – —
161
Защо? – Защото любовта не се прекъсва. Тя се проявява на земята, но продължава и на онзи свят. Там ще видите всички противоречия, които сте имали на земята и ще разберете, къде сте грешили, защо някого сте обичали повече, а някого–по-малко. Казва се, чеХри-стос обичал Йоана повече от другитв си ученици. – Защо го обичал повече? – Защото съзнанието му било по-будно, по-отворено. Той повече разбирал и повече лрилагал. Следователно, колкото по-отворено е съзнавието на човека, толкова повече ще бъде оби-чан; колкото по-затворено е съзнанието му, толкова по-малко ще бъде обичан. Колкото вода да излеете върху един камък, той не може да я използува. Половете ли чернозема с вода, той ще я използува рационално.
Когато не разбират любовта, хората се дразнят, смущават се, вълнуват се. Това е живот на безлюбие. В любовта няма смущения, няма безпокойствия, Няма гнъв. Нъ-кой се моли за никого да бъде обичан от хората, да вервят работите му добре. – За да помогнете на някого, първо вие трябва да го обичате, да му помагате. Значи, благото, което искате за някой човек, ще мине през вас, пръв ще го опитете. Вие пръв ще знаете, какво се дава на този човек.
В едно евангелско училище един от учителит- се влюбил в една учителка, но не се решавал да й говори за себе си. За тази цел той изпратил един от учениците си
162
при нея, да й поговори за него, за чувствата му към нея, за характера му и т. н. Учени-кът отишъл при учителката и започнал да говори за своя учител, за неговото благородство, за неговия добър характер. Като хо-дил няколко пъти при учителката, с наме-рение добре да изпълни мисията си, най-после тя му казала: Защо ми говориш толкова много за своя учител? Защо не кажеш нещо за себе си? В края на краищата, учителката се оженила за ученика, а не за неговия учител. Той се молил за своя учител и за своята учителка, тб да получат никакво благо, без да подозира, че това благо ще мине първо през него. Любовта не търпи никакво сватовство. Щом се опиташ да бъдеш сват на никого, ти сам ще попаднеш в тази клопка. Щом става въпрос за любовта, вие трябва да мълчите. Изучавайте своята любов, изучавайте любовта на другите хора, без да говорите нещо за нея. Като обичате някого, трябва да знаете определено, какво обичате в него. Н-Ъкои хора се обичат с години, бев да знаят, кое е това, което обичат един в друг.
Казвате, че човек трябва да обича Бога. – Ако не обичате брата си, когото виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако знаете, как да обичате Бога, всичките ви работи ще вервят добре. Тогава лесно се отваря касата и на най-големия скъперник. Не обичате ли Бога, касата и на най-щедрия чо-
163
вЪк се затваря пред вас. Когато живеят в любовта, хората представят скачени съдове: благото на едного се прелива в благото на другите. Докато човек затваря крановет си, да не мине неговото благо в съседните нему сж-дове, той не е разбрал Божията Любов, а още повече не я приложил. Не проявявайте непроявената любов. Това значи: Ако Бог не е с вас, не се стремете да обичате. – Защо? – Защото ще се разкайвате за любовта си. Щом се разкайвате за любовта си, това показва, че вашата любов е човешка. Обичайте, когато Бог е с вас. Тогава и най-голъ-мият гръшник да обичате, той ще се измъ-ни, нов човек ще стане – не изведнъж, но постепенно. Физическата, човешката любов е на място, когато е предшествувана от Божествена. Не е ли предшествувана от Божествената, тя не е на място. Божията Любов седи над свободата. Дойде ли любовта в тебе, ти ще обичаш всички. Ти няма да ми-слиш, че имаш мъж, жена, деца. Ще бж-деш свободен да проявиш любовта така, както тя се проявява. Бог е Любов. Значи, ще оставиш Бога в себе си да се прояви така, както Той разбира. – Възможно ли е това? – Възможно е. За да проверите думите ми, изучавайте и прилагайте Божията Любов. Ако не сте свободни от всички отрицателни нища в себе си – от съмнение, безверие, злоба, и не влъзете в света на ангелите, вие никога няма да проявите великата
164
любов. Вие никога няма да се подмладите. Само Божията Любов е в състояние да подмлади и възкръси човт>ка._
И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привл-вче при но-зет-в на любовта. Дойдат ли при любовта,. тв веднага ще отстъпят. При любовта я умразата, и лъжата, и безверието – всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволити жи-вЕят заедно. Тогава дяволът казва: Защо-съм бил толкова глупав, че съм живъ\п така? Щом изл-взе от полето на любовта, той пак си жив-ве по дяволски. Който иска да задържи любовта в себе си, той трябва да жив-ве в закона на свободата. Не се бъркайте в работите на хората. Не се мъхете в твхната любов. Оставете всвки свободно да се проявява. Всички хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Обаче, два вида любов съществува в света: Любовта на непрояве-ния Бог, Който е създал света, и любовта на проявения Бог, Която се изявява чрез хората – чрез разумното слово. Тъй щото, любовта трябва да се изучава от две гледища : от гледището на проявения Бог – на Христа, и от гледището на непроявения Бог – Бог Отец. Вие трябва да направите връзка между двата вида любов. Любовта, която хората и животните имат, е любов на непроявения Бог. За да разберете любовта на проявения Бог, от вас се искат съвер-
165
шено други разбирания от тези, които имате. Проявената любов има два начина на изявяване: външен и вътрешен. Като я изучавате, тя ще ви покаже начин, как да проявите любовта си към всбки човек отдъл-но, както и към всбко живо същество.
«Ако говоря с чов-вчески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съмъ". За да проникнете в вътрешния смисъл на любовта, всбки ден размишлявайте върху нея по пет минути. През това време бъдете напълно свободни и мислете за неща, които не са позволени. Мислете върху това, което и вие сами не познавате. Казано е в Писанието: „Каквото едната ръка дава, другата не трябва да знае". Вие трябва да придобиете онази свобода, която ще ви извади от вътрешното робство. Затова, по пет минути на ден мислете върху непозволеното. Каква е любовта на съвременните млади? – Като обичат някого, те стават разсЬяни. – Не, когато обичате нъкого, вие трябва да учите и да работите повече, отколкото по-рано. РазсЬяността не е признак на любов. Който се разсвйва в любовта, това показва, че той е користо-любив човек, той иска всичко да задържи за себе си. Единственото нещо, което не се ограничава, това е любовта. Ако обичаш, ти ще вършиш всичко, каквото любовта ти диктува. Тя казва: Ти ще обичаш еди-кого си, ще помагаш на еди-кого си. Каквото каже, ти трябва да го изпълниш. Откажеш ли вед-
166
нъж само да изпълниш това, което любов-та казва, тя ще те напусне, и дълго време след това трябва да чакаш, докато това благо отново те посети. Когато любовта не се прилага, тя напуща човека. Каквото Бог ви каже да направите, изпълнете го без никакво съмнение и колебание. Следователно, за да разберете всичко, което Бог ви казва, мислете всеки ден по пет минути върху това, което не е позволено. Кое е непозволено, сами ще си отговорите. Мислете върху гбзи думи и прилагайте любовта в живота си.
„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Казвам: Ако обичам с човечески и с ангелски сърца, какво ще представям? Значи, не е достатъчно човек само да говори за любовта, но той трябва еднакво да обича и грешника, и обикновения човек, и светията, и ангела. Любовта е една, в нея Няма никаква разлика. Разлика се прави впоследствие. Когато хората започнат да правят различие в любовта си, едного обичат повече, а другиго – по-малко, това се дължи иа техните ограничени разбирания. В тази любов Няма прогрес, Няма никакво повдигане.
„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм".
7. Съборна беседа, държана на 29 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.