КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Проявеният и непроявеният
6 съборна беседа, държана на 26 августъ 1936г., 5 ч.с.
София, ИзгрЬвъ
ПРОЯВЕНИЯТЪ И НЕПРОЯВЕНИЯТЪ
Добрата молитва
„Въ начало бЬ Словото"
12 глава отъ Ев. на Иоана.
„Духътъ Божий"
Най-тежкото въ живота е да се повтарятъ нЪщата. НЪма по-тежко нЪщо - да повтаряшъ. Беседата, която може да се чете, то е външната страна. Любовьта не може да се изясни. „Ако говоришъ съ човЪчески или ангелски езици, а любовь нЪмашъ, нищо не си." Кое е онова, което хората не разби-ратъ. Има нЪщо въ любовьта, което хората не разбиратъ. Не, че не разбиратъ, тЪ сами развалятъ любовьта. Оставете тази любовь да се прояви. ТЪ влизатъ да играятъ една роль въ любовьта, която не имъ допада. Казвате: „Да те обичатъ хората." Ти си само единъ предметъ, чрезъ който любовьта може да се прояви. Онова, което проявявашъ, то е Божественото, което трЪбва да видишъ въ този човЪкъ.
После, искашъ да играешъ ролята на едно божество, да те обичатъ, да нЪматъ абсолютно никакво колебание въ тебе. Ти трЪбва да бждешъ съвършенъ. Говори се за съвършенство. Какво нЪщо е съвършенството. То [е] едно друго неразбиране. Ние имаме малко понятие. Съвършениятъ чо-вЪкъ извършва нЪщата тъй, както трЪбва. Любовьта нЪма нужда отъ говорене. Ти може да говоришъ колкото искашъ, хората нЪма да те разбератъ. Ти може да имашъ всичкото знание. Но зависи отъ онова, което ти проявявашъ въ даденъ случай. Въ какво седи проявлението. Ти обичашъ нЪкого и не знаешъ защо го обичашъ. Но има нЪщо, което хората оби-чатъ. Едно отъ качествата, когато започне любовьта въ човЪка да се проявява, е че неговото естество, въ дадения случай, се измЪня. Щомъ престане любовьта, пакъ сжщото остава. Любовьта не измЪня човЪка. Единъ човЪкъ, когато обича, може да е внимателенъ деликатенъ, но щомъ любовьта престане, той остава пакъ черенъ вжгленъ.
И следствие на това, тамъ е голЪмата спънка. Ние мис-лимъ, че като имаме любовьта всичко имаме. То е така, но любовьта се дига. Ти преставашъ да обичашъ единъ човЪкъ. Защо си го обичалъ - не знаешъ, предполагашъ. Значи и злото, като не го обичашъ, пакъ не знаешъ защо не го обичашъ. Казвашъ: „Ама е толкова симпатиченъ." Въ какво седи сим-патичностьта? Има нЪщо, което веднага ти изядешъ, изпи-ешъ и казвашъ: „Не се интересувамъ отъ него." Има нЪкой човЪкъ, отъ който ти не се интересувашъ. Този човЪкъ придобие нЪщо, ти го обичашъ. Въ любовьта на хората влиза нЪщо чисто материално. Като говоримъ, трЪбва любовьта да бжде идеалъ на човЪкъ. НЪкой пжть децата иматъ идеална любовь. ЧовЪкъ, за да има идеална любовь, трЪбва да напусне своитЪ превзети възгледи. Докато ти искашъ хората да постжпватъ както въ любовьта, ти никога въ любовьта не можешъ да влЪзешъ. Ти въ любовьта, какво прави тя, ще вЪрвашъ. НЪма да питашъ за нищо. Ти ще станешъ като дете. Речешъ ли да се докачишъ, любовьта отиде вече. Ще влЪ-зешъ въ една друга фаза.
Та, сега религиознитЪ хора започватъ съ любовьта и после започватъ пакъ съ знанието, че трЪбва да ги почитатъ хората. Че хората трЪбва да ги почитатъ - право е. Но ти, като влЪзешъ да изучавашъ любовьта, ти ще престанешъ съ почитьта. Ти нЪма да мислишъ за никакво почитание. Започ-нешъ ли да мислишъ за почитьта, отиде, ще я изгубишъ лю-бовьта. Този пжть, по който любовьта се разкрива, ще се разкрие нЪщо, което не е любовь. Тогава ще забележишъ, че има нЪщо, което спъва. Казва: „Слънцето не топли, това -онова." Че не се обичаме, то нищо не значи. Не се обичате. Има нЪщо, което ти си взелъ, безъ да ти е позволено. Има нЪща въ любовьта, които само следъ като се позволятъ, се взематъ. Други свещени нЪща има, които не се бутатъ. Щомъ въ любовьта ти речешъ да буташъ, тъй както ти знаешъ, ти не разбирашъ любовьта. Любовьта е едно самочувствие вжтре, при което Божественото въ човЪка, Богъ иска да разкрие на човЪка какъ трЪбва да живЪе. Но нима на Бога му е приятно, като правятъ грЪхове (и прегрЬшения) хората? Но, за да се прояви Неговата любовь, Той не ги взема предъвидъ. Той не гледа на хората като хората: „този е грЪшникъ." Той, като иска да спаси човЪка, Той не гледа на неговитЪ грЪхо-ве. Казва: „Ще залича грЪховетЪ ви и нЪма да ги помена." Любовьта заличава грЪховетЪ. Ако ти въ душата си не мо-жешъ да заличишъ всичкитЪ прегрЪшения на единъ човЪкъ, ти не можешъ да го обичашъ.
И рекохъ, ако хората сега взематъ този, последния опитъ, какво ще бжде. Казва: „Може ли да се обичатъ всич-китЪ хора еднакво?" То е неразбиране на въпроса. Туй самочувствие къмъ всичкитЪ хора ще бжде еднакво. Дали хората разбиратъ или не, то е другъ въпросъ. Когато ти обичашъ, дали другитЪ хора те обичатъ, то е другъ въпросъ. Но ще те обичатъ. Законъ има, че даже единъ камъкъ, ако обикне чо-вЪкъ и той ще го разбере. НЪма сжщество, въ даденъ случай, което като го обичашъ, когато проявявашъ любовьта, да не разбере. Но понеже то не седи на сжщото ниво, на сжщото равнище, тогава и неговата любовь ще бжде такава, споредъ твоята любовь.
Та рекохъ, всички вие знаете какво нЪщо е любовьта. Не, че знаете, но само чувствувате, но не може да останете въ тази любовь. И за да останете, потрЪбно ви е вЪра. ВЪра въ това, което не знаете. Може да кажешъ тъй: „Ако азъ любя, какво ще придобия?" - Нищо нЪма да придобиешъ. Видимо така, нищо нЪма да придобиешъ. Въ любовьта и знание нЪма да придобиешъ. Ако ти можешъ да придобиешъ любовьта, ти ще разберешъ смисъла на твоя животъ.
Та рекохъ сега, старото може да почитате. „Ако говоря съ човЪшки и ангелски езици, а любовь нЪмамъ, нищо не съмъ." Ще се тури любовьта на гургулицата, гължба, вълка, овцата. Ти мислишъ, че любовьта на вълка, на гургулицата, на гължба, на змията, на всички тия, тя е една и сжща. Една змия, като я обичашъ, тя ще се увие около тебе, ще седи, тя ще трепери за тебе. Но въ момента, когато престане най-малко любовьта да действува, тъй както трЪбва, тя ще те стисне. Любовьта у ще вземе друго направление. Понеже не може да те разбере външно, ще се яви въ нея желание да те погълне, за да те обича. Казва: „По този начинъ отвънъ не може, чакай да го изямъ, че тогава ще дойде."
Сега всичкитЪ противоречия въ живота за какво сж? Законътъ е все сжщиятъ. Ти казвашъ, че нЪкой човЪкъ не те обича или че той те обича. Какво се постига. НЪмате лю-бовьта сега. И не разсжждавайте за любовьта. Оставете хората настрани. Ще спи единъ човЪкъ, ще дреме ли, каквото ще да прави, оставете го. Нека седи свободенъ. Той отива въ другия свЪтъ. Понеже не може да разбере любовьта на Земята, отива горе (да слуша). Слушането не е външенъ про-цесъ. После, когато седите и разсжждавате, казвате: „Той нЪма любовь." Не разсжждавайте по този начинъ. И после, имайте предъ видъ какво ще кажатъ другитЪ. „Мжжътъ ти, казва, спалъ." - Не е спалъ. Той бЪше се занесълъ. Любовното състояние изключва всичкитЪ противоречия въ живота. Казва: „Азъ го обичамъ." Щомъ ми говорите за неговитЪ нед-жзи, вие не го обичате, нищо повече. Не, да не говоришъ, ами ти като съзнавашъ неговитЪ неджзи и слабости, взема-шъ ги върху себе си, казвашъ: „Азъ съмъ причина." Казва-шъ: „Ако азъ бЪхъ по-добъръ, той не можеше да бжде такъ-въ." Такъвъ е законътъ. Може ли онази майка, която не е добра, да роди едно дете добро. Обичашъ нЪкого, ти си му майка (вече). Следователно, ако той не се проявява както трЪбва, причината е въ тебе. Не, че причината е вжтре въ тебе. Тогава отъ невидимия свЪтъ, че причината е въ тЪхъ. ТЪ ще се постараятъ. Дълбокъ е въпросътъ, който трЪбва да изучавате. Но когато обичате нЪкого, не ходете да разправяте за неговитЪ неджзи. Може да си има той.
Да допуснемъ, че единъ прави въпросъ за любовьта, другъ и той прави. Толкозъ време аз съмъ говорилъ за външната любовь, не съмъ засегналъ още вжтрешната страна на любовьта. ОнЪзи отъ васъ, които сж ме слушали, казватъ: „Така трЪбва да се живЪе." Той ще каже: „Така трЪбва да се живЪе." Какво трЪбва да ми каже, когато азъ проявявамъ любовьта. Вие споредъ мене, ето какво трЪбва да правите това самочувствие. Когато азъ говоря за любовьта, той ще дойде да каже: „Ето азъ имамъ 20 000 на разположение за беднитЪ." После той готовъ тия 20 000 лева да се дадатъ, комуто и да е. НЪма да казваме на кого да се дадатъ. Нима като хранишъ нЪкой вълкъ, една муха, нима заслужаватъ. Въ любовьта трЪбва да се изпълни Божия законъ. Въ даденъ случай, когато Богъ се проявява, ти къмъ всички сжщества ще имашъ едно и сжщо разположение. Това значи да обичашъ всички. Къмъ мравитЪ и къмъ мухитЪ ще имашъ сжщото разположение. Щомъ престане Божията любовь, ще се прояви всичкото различие. Дотогава докато Богъ действува въ насъ, казваме: „ТрЪбва да обичаме всички." То е онова състояние, когато Богъ гледа на всички нЪща още отъ високо.
Сега нЪма да ви обяснявамъ работитЪ. Казватъ, че чо-вЪкъ е още невежа. Имате право. Представете си две ябълки доброкачествени. Едната е сЪта преди десеть години, другата и тя е сЪта. И дветЪ сж родили плодъ. ЕднитЪ плодове сж узрЪли, другитЪ сж още малко стипчави. Имате ли право да кажете, че плодътъ на тази ябълка е малко стипчавъ, че отъ нея нищо не очаквате. Не, че не очаквате, но докато мине времето да узрЪятъ. Богъ гледа нЪщата отъ друго гледище. Какво ще стане отъ тия сжщества, които го обичатъ? Отъ всички ще излЪзе нещо. ТЪ може да сж мухи, червеи, нищо не значи. То е външната форма. Обаче онова, което е скрито въ тази форма, него трЪбва да разбирашъ. Ти трЪбва да прозрешъ, че вжтре се мжчи това сжщество и въ най-лошата форма да си пробие пжть. И вие, ако така не разглеждате любовьта и казвате: „Защо Господь даде тия страдания", вие не разбирате волята Божия. Не е Богъ, който дава страданията на хората. Когато сжществата не разбиратъ Божия законъ, той ги ограничава и въ туй ограничение се обра-зуватъ страданията. Отъ нЪмай кжде става това.
Обаче, единъ день, като изпълнишъ Божия законъ както казвамъ, всичко изчезва. Богъ не гледа на твоята външ-ность. Ако единъ вълкъ, и грубиятъ вълкъ, когато обича, той седи по-горе отъ най-учения човЪкъ, който не обича. Едно противоречие се ражда тамъ. То е тъй, че ония, напредналитЪ въ любовьта, има хора напреднали въ (проявлението на) любовьта, може да подействуватъ на много хора. Единъ чо-вЪкъ може да дойде въ едно общество и да закваси цЪло общество, всички да чувствуватъ трептенията на неговата душа. ЗаминЪ си той, тЪ пакъ оставатъ сжщитЪ. Затуй вие очаквате да дойде нЪкой напредналъ братъ. Не въ знание, а въ любовь трЪбва да е напредналъ. Знанието е потрЪбно, но знанието отпосле идва. Знанието въ свЪта ползува хората дотолкова [доколкото], любовьта е проникнала въ тЪхъ. Не е лошо знанието. То трЪбва да дойде като едно последствие.
Та рекохъ, опитайте се поне на день по 10-15-20 минути да проявите любовьта, тъй както трЪбва. Представете си, че сте богатъ човЪкъ и си турите въ ума да раздадешъ имането. Помисли си сега, нека да го раздадешъ. Ти започнешъ да треперишъ, какво ще стане. Ще направишъ маневра за десеть минути, после ще отложишъ. Направи маневра безъ да има съмнение въ твоята душа. Може да ви дамъ много примЪри. Ами, че Богъ те туря на изпитание. Ти имаш мжжъ, Господь ти казва: „Ще обичашъ и този мжжъ." Какъ ще го обичашъ? СтЪснишъ се. Казва: „Ще обичашъ и този мжжъ." - „Ами, че той не [е] мой мжжъ." То е неразбиране. ТрЪбва да обичашъ. „Ама, какъ да го обичамъ?" НЪма да обичашъ този мжжъ както обичашъ този мжжъ, който имашъ. Този мжжъ, който имашъ сега, и него не обичашъ тъй, както трЪбва. Че ядете заедно, че се милвате, това нищо не значи. То е само външна обхода.
Та рекохъ, васъ ви е страхъ да приложите Божията лю-бовь. Ще ти каже Господь да цЪлунешъ този, чуждия мжжъ. „Ще го цЪлуна, ами какво ще каже мжжъ ми?" Ти, като ре-чешъ, може да го цЪлунешъ безъ да те видятъ хората. Ако вие не се научите да цЪлувате така, безъ да ви видятъ хората, дето и да е, вие не разбирате. „Че какъ ще го цЪлуна, какво ще кажатъ хората?" Значи, дето не видятъ хората е право, като видятъ хората - не е право. Туй, което е Божествено, тЪ хората не го виждатъ. Божественото не може да се види. Мо-же да цЪлунешъ този човЪкъ. Този човЪкъ, колкото и да е развълнуванъ, решилъ да направи една пакость, Господь ти казва: „ЦЪлуни го!" Като го цЪлунешъ, омекне вече. Казва: „На кривъ пжть се намирате." Ако вашитЪ цЪлув-ки не могатъ да произведатъ такъвъ ефектъ, тЪ не сж на мЪсто. Единъ мжжъ може да цЪлуне една жена, но трЪбва да се подигне. Васъ ви е страхъ отъ цЪлувкитЪ. Вие искате ес-тественитЪ цЪлувки. Ценни сж, но тЪ нЪматъ онази цена.
Рекохъ, като се говори за цЪлувкитЪ, има една опас-ность. Азъ съмъ правилъ много опити и виждамъ где е слабата страна, где куцатъ хората. Мисля преди повече отъ 15 години при мене дойде една аристократка, казва: „Азъ ви обичамъ, но къмъ мене ще имате една особена любовь, ще изключите всичкитЪ жени, други жени да нЪма." Особенна любовь да имамъ: други жени да нЪмамъ въ сърдцето, само нея. „Любовьта изключва (другитЬ)." Не, любовьта включва всички. Ти, ако имашъ малко, искашъ да дадешъ на този, когото обичашъ, ами ако имашъ много, какво ще правишъ тогава? Следователно, това се изключва.
За тЪзи работи не трЪбва да се говори. Азъ го нари-чамъ това патология. Защото азъ не може да обичамъ нЪко-го, защото той иска. Казва: „Ще ме обичашъ." Това е патология. Ако имамъ нЪкоя друга идея, тогава е друго. Въ сжщото време онзи, който ме обича, той ще ми даде свобода, да правя каквото азъ искамъ. То е правото. Щом той почне да се мЪси въ моя животъ вжтре, той не може да обича. Животътъ нЪма да прогресира. „Той е дете, ще направи нЪкоя пакость." - ЧовЪкъ, като влЪзе въ областьта на любовьта, той не може да прави пакость. И най-голЪмиятъ грЪшникъ ще постжпи като нЪкой светия. Щомъ напусне това състояние, пакъ ще направи пакость.
Сега можеше да се прочете беседата. Казвате: „На еди кое си мЪсто не разбрахме." Вие изхождате отъ знанието. Какво нЪщо е любовьта? Любовьта е туй, което разбирашъ.
И въ тази любовь, която ти разбирашъ, излизатъ всичкитЪ противоречия. Любовьта не се дЪли. Ти, като дойдешъ при Бога, при любовьта, ще дадешъ свобода. И на себе си ще дадешъ свобода. Защото ако ти не мислишъ по този начинъ, ти не се свободенъ. Не, че трЪбва да напуснешъ този жи-вотъ и тия вЪрвания, всичко туй. Тия вЪрвания, които вие имате, то е неразбиране на любовьта. Ти не искашъ да да-дешъ свобода. Ама, погледнешъ на всичкитЪ хора, казвашъ: „НЪма кой да го закваси този човЪкъ. Той е коравъ." Защо е коравъ този човЪкъ? Защото топлината не го е засегнала. „Ама, той не е добъръ." Защо не е добъръ? - Не го е засегнала любовьта. Сега Богъ търси начинъ, по който да засегне човЪшкитЪ души. И не може да ги засегне еднакво. Богъ търси начинъ, да може, една душа като засегне, да разбира вжтреш-но любовьта. А не сега, както казватъ: „Ще напуснемъ Земята, въ оня свЪтъ да живЪемъ." То е неразбиране. Ако въ този свЪтъ не можешъ да живЪешъ, и въ оня свЪтъ нЪма да мо-жешъ да живЪешъ. Ако твоя приятель, твоята жена, твоитЪ деца, не можешъ да ги разбирашъ въ този свЪтъ както трЪбва, и въ оня свЪтъ не може да ги разбирашъ. Защото любовьта продължава, както тукъ, така и тамъ. Като влЪзете въ Божествения свЪтъ, ще видите всичкитЪ противоречия въ живота. Ще видишъ где не си проявилъ любовьта. Ще видишъ, че между двама хора, обичалъ си нЪкои хора повече, други по-малко, ще видишъ, че си прегрЪшилъ, не си разбиралъ.
Казва тамъ, че Христосъ обичаше Иоана повече. Така вие се разваляте. Той казва: „Като обичашъ едного и азъ имамъ право." Вие трЪбва да знаете какво значи да обича-шъ. На Иоана съзнанието бЪше отворено, Христосъ го обичаше повече. Азъ може да обичамъ нЪкого повече, понеже съзнанието е отворено, той разбира и прилага. Обичашъ нЪкого по-малко, съзнанието е затворено. Какво ще дамъ на единъ камъкъ. Колкото вода и да туришъ, нЪма никаква полза. На черната пръсть ако излЪешъ, ще има полза.
Тогава въ насъ, като не разбираме любовьта, измЪня се лицето ни, ще се зачерви лицето, очитЪ се измЪнятъ, ще се начумеришъ, какво ли нЪма да стане. Това азъ го наричамъживотъ на безлюбие. Щомъ дойдешъ до любовьта, нЪма да кажешъ: „Ще се моля за тебе." Оставете обикновенитЪ работи, ти ще остарЪешъ. Ще се молишъ. Какъ се молятъ хората въ любовьта? И безъ любовь ще се молятъ. Казва: „Азъ се моля за тебе, но каквото добиешъ, половината на мене ще дадешъ." Ами, че то е неразбиране на любовьта. Онази молитва, съ която се моля за другитЪ, то благото, което ще изпрати Богъ, ще го изпрати чрезъ мене да опитамъ. Казва: „Покажи си любовьта." Казва: „Азъ искамъ този човЪкъ да го обичатъ." Но за да го обичатъ азъ съмъ причината, чрезъ мене трЪбва да мине тази любовь. Любовьта вънъ отъ мене нЪма да дойде. Ти, като се молишъ, каквото благо Господь изпрати отъ невидимия свЪтъ, чрезъ тебе ще мине. Богъ ще опита ти какво ще направишъ съ него.
Хубаво, единъ примЪръ. Това станало въ Свищовъ, въ едно евангелско училище. Учительтъ се влюбилъ въ учителката, но го срамъ да си изкаже любовьта. Праща единъ отъ ученицитЪ си да поговори малко за него, че той е много бла-городенъ, много добъръ. Отива този ученикъ веднажъ, два пжти говори и тя му казва: „Защо ми говоришъ за твоя учи-тель, защо не ми говоришъ за себе си?" Най-после тя не се оженила за учителя, но се оженила за ученика. Ти отивашъ за нЪкого да говоришъ за любовь. Ама, вие считате, че тия нЪща сж слабости. ВсичкитЪ хора страдатъ отъ тия слабости. Не е слабость. Ако азъ бЪхъ единъ ученикъ, азъ никога не бихъ говорилъ [...] . Любовьта не търпи сватове. Щомъ ти се опиташъ да правишъ сватовство, ти ще влезешъ. Като дойдешъ до любовьта, като ти говорятъ за любовь, ще мъл-чишъ вжтрешно. Ще мълчишъ, нищо повече. Ако искашъ да разбирашъ, дали нЪкой те обича, ти още не разбирашъ, какво той обича въ тебе. Ти най-първо ще се научишъ какво обича въ тебе. НЪкои хора може да се разбиратъ 20 години, безъ да сж [заобичатъ.]. ТЪ сж все дълбоки работи.
Ти казвашъ: „ТрЪбва да обичашъ Бога." Какъ ще оби-чашъ Бога, Когото ти не си видЪлъ, когато ти не обичашъ брата си, когото виждашъ. Ако ние бихме обичали Бога въ тази любовь, тъй както го чувствуваме въ себе си, всичкитЪ работи ще бждатъ други. Отивамъ при нЪкого, когото оби-чамъ. Той има да дава нЪкому. Казва: „Не давамъ, азъ трЪбва да живЪя." Отивамъ азъ съ закона на любовьта, той ме пос-рЪща, всичко, каквото искамъ, ще даде. Изважда и дава човЪ-кътъ. Но ще кажешъ: „Чакай да си помисля малко." Учи се отъ Божественото. Имаме единъ примЪръ отъ Евангелието, казва: „Половината отъ имането си давамъ на сиромаситЪ, комуто съмъ изялъ, четвъртократно ще върна." Вие ще престанете да мислите за себе си. Онзи, когото обичате, не трЪбва да увеличавате неговитЪ неджзи. Ако дадешъ пари, срЪдства, че той отиде и се напие, ти криво си далъ паритЪ. Този, на когото ти си помогналъ, той да иде при другъ да помогне. Хората тамъ сж като една верига. Да си помагате кой каквото вземе. Казва: „Този хлЪбъ не ми трЪбва." Ако въ васъ нЪма желание да раздадете вашия кжсъ, нищо да не падне на земята, Божията любовь не е приложена. Тогава идатъ всич-китЪ противоречия, които сега сжществуватъ въ свЪта.
Азъ никога не ви съветвамъ да проявявате непроявена-та любовь. Не ви съветвамъ да обичате нЪкого, ако Богъ не е съ васъ. Ако Богъ е съ васъ трЪбва да знаете. Щомъ се раз-кайвашъ за любовьта, Богъ не билъ съ тебе. Тя е човЪшка любовь. Ако ти обикнешъ най-голЪмия грЪшникъ, прегър-нешъ го, цЪлунешъ го, той ще се измЪни, оттамъ насетне другъ ще стане. „Ама, какъ?" - Не физически. Физическото е последното. Хората, като нЪма какво да правятъ, употрЪ-бяватъ физическата любовь. Ако дойде най-първо Божествената любовь, физическото е на мЪсто. Но безъ Божествената любовь, физическата любовь нЪма мЪсто.
Рекохъ, туй, което може да урегулира живота ви всЪки день, всЪки моментъ, вие трЪбва да имате това разположение. Не мислете, че вчерашната любовь и днешната любовь, че ще бжде една и сжща. Не, Богъ не действува еднакво. ВсЪки моментъ ти ще чувствувашъ, нЪма да се страхувашъ. Ако разбирате въ свЪта любовьта отъ това гледище, така трЪбва да се разглежда любовьта. Да ви кажа сега, че вие трЪбва да обичате другитЪ хора. Вие ще седнете да мислите, какъ да ги обичате. Оставете тази работа настрана. Ти, като дойдешъ до закона на любовьта, която седи по-горе отъ свободата, ти си свободенъ (тогава). Ти нЪма да мислишъ за свободата. Щомъ мислишъ, че имашъ мжжъ, ти не си сво-боденъ, любовьта не може да се прояви. Щомъ мислишъ, че имашъ деца, ти не си свободенъ, не може да проявишъ лю-бовьта. Щомъ дойде любовьта, ти ще бждешъ тъй свобо-денъ, както е Богъ свободенъ, понеже Богъ действува въ тебе. Но какъ може да бжде, това ще учите. Ти ако не се осво-бодишъ, ако въ своята душа не може да замре всЪко съмнение, всЪко безвЪрие, всЪка злоба, всички тия нЪща да изчез-натъ и да дойдете до единъ новъ свЪтъ като ангелитЪ, да погледнешъ и да забравишъ всичко туй, ти нЪма да про[я-вишъ] любовьта. Като проявишъ туй разбиране, ти ще се подмладишъ.
НЪкой пжть казвамъ: трЪбва да се подмладите. Всич-китЪ противоречия, не да ги отхвърлите, но всичкитЪ противоречия, злобата ще ги накарашъ и тЪ да обичатъ. Всички лоши работи да се съгласятъ, на единъ умъ да станатъ съ тебе. Всички: и дяволи, и ангели, всички ще има тамъ. Дяво-лътъ го е страхъ. Не, че го е страхъ, но и той забравя своята злоба. Като дойде нЪкой дяволъ при любовьта, казва: „Колко глупавъ съмъ билъ азъ."
Сега ще влЪзете въ тази свобода. Туй състояние трЪбва да го задържите. Оставете се свободни, всЪки да се прояви тъй, както разбира. Не се месете въ неговата любовь. Той обича. ВсичкитЪ хора обичатъ еднакво, понеже Богъ е единъ. Но има два вида любовь: Любовьта на непроявения Богъ, Който създалъ свЪта и Любовьта на проявения Богъ, който се изявява въ хората. То е разумното - Словото. Тъй щото лю-бовьта трЪбва да изучавате отъ две гледища: отъ гледището на проявения Богъ - на Христа и любовьта на непроявения Богъ - Богъ Отецъ. Вие Го чувствувате, но за васъ не е про-явенъ. Връзка сега направете. Вие считате, че този непроявения Богъ, той ви е поставилъ на голЪми изпитания. Какво ще правите. Не трЪбва да се осъмните. Той съзнава, че нЪма противоречие въ тази любовь. Казва: Ако вие сега не може да приемете състоянието на Христа, или любовьта на Христа, по този начинъ, това не е достатъчно. Първата любовь е тази, която хората и животнитЪ, всички проявяватъ. То е лю-бовьта на непроявения Богъ. Онази любовь, която вие искате, на проявения Богъ, трЪбва да имате малко други разбирания. Затова едната любовь азъ наричамъ, азъ както и да наричамъ любовьта, тя има две страни: външна страна и вжтрешна страна. И като се проповЪдва по този начинъ, тогава казвате: „Този да не обичаме. Какъ ще обичаме всич-китЪ еднакво?" Вие, ако бихте обичали, както проявения Бо-гъ въ свЪта, свЪтътъ ще се оправи. Какъ ще е оправи? Проя-вениятъ Богъ ще ви покаже пжтя, какъ да проявите любовьта си къмъ всЪки човЪкъ.
„Ако говоря съ човЪчески и ангелски езици, а любовь нЪмамъ." Азъ казвамъ тъй: ако говоря, а любовь нЪмамъ, значи любовьта е нЪщо по-вжтрешно. Любовъ нЪмамъ - нищо не съмъ.
Сега, научете се поне по петь минути всЪки день да оставате свободни. НЪкой пжть човЪкъ е захласнатъ. Лю-бовьта прави хората захласнати. Ще мислишъ туй, което не е позволено. Мислете за непозволени работи. Че ако разпра-вяшъ на онзи, който те обича, какво мислишъ, ще каже: „Остави тази работа настрана." Мислете за нЪщо, което не е позволено, но лЪвата ви ръка да не знае какво прави дЪсната. Да бждете свободни. Ако така не можете да бждете свободни, ти ще бждешъ робъ въ живота. По петь минути мисли всЪки день за това, което не е позволено. Една ученичка има право да обича своя учитель, професоръ, но какво става? Като го обикне, тя става разсЪяна. Като го обичашъ, започни да [се] учишъ повече. Ти, като обичашъ другитЪ, да бж-дешъ въ сила да работишъ повече. Щомъ станешъ разсЪянъ, това показва, че не обичашъ. РазсЪяностьта не е любовь. То е користолюбие. Ти искашъ по нЪкой начинъ да задържишъ тази любовь. Може да задържимъ. Единственото нЪщо, което не се ограничава, то е Богъ. И като дойдешъ, ти ще из-вършишъ всичко, както Той обича. Ти казвашъ по човЪшки: еди кого си ще обичашъ. - Ще обичашъ. На еди кого си ще помагашъ. - Ще помагашъ. Всичко, каквото ти каже, ще го изказвашъ. Откажешъ ли веднажъ, туй благо ще мине и дълго време ще чакашъ докато дойде. „Много, казва, изгуби-хъ." Какъ нЪма да изгубите! Любовьта, която не се употрЪ-бява, се изгубва. Много пжти сж ми разправяли: „Той има такива чувства." Оставете, не говорете за хорскитЪ чувства. Рекохъ, каквото ви каже Господь, да го направите, нищо повече. Ако не дойдемъ да правимъ онова, което Богъ ни казва, ние тогава нЪма да споримъ. Любовьта, която сме изопачили, съ нея свЪтътъ не може да се оправи.
Ще мислишъ за туй, което не е позволено. За него ще мислишъ.
Сега казва: „Ако говоря съ човЪчески и ангелски езици." Ако обичамъ съ човЪшки и ангелски сърдца, какво ще бжде тогава? Не само да говоришъ, но ще обичашъ, тъй както единъ ангелъ обича, ще обичашъ, както единъ светия обича, ще обичашъ, както единъ грЪшникъ обича. НЪма никаква разлика. Разликата отпосле иде. Въ дадения случай лю-бовьта не се различава. Любовьта, въ всички сжщества като проникне, тя е една и сжща. Туй трЪбва да остане въ ума ви. Щомъ правите разлика въ любовьта: „Ние се обичаме повече", то е друго разбиране, прогресъ не може да има.
Отче нашъ