от ПорталУики
Версия от 21:37, 2 декември 2008 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Психологически разбор на явленията== Т. м. Като ученици на обикновените училища, вие сте пра...)

Направо към: навигация, търсене

Психологически разбор на явленията

Т. м.

Като ученици на обикновените училища, вие сте правили разбор на различни литературни произведения, но не сте правили разбор на явленията в живота. Обаче, като ученици на живота вие трябва да разглеждате всички житейски явления психологически, да правите вътрешен анализ. Запример, какво става с телата, увеличават ли се, или се на-маляват? Ще кажете, че ако става въпрос за житното зърно, като се посади в земята, то се увеличава. Откъде взима материя за своето увеличаване? Ще кажете, че житното зърно черпи материя от слънцето. Щом е така, слънцето се намалява.

Външно погледнато, процесите стават, както ги виждаме, обаче, в същност, вярно ли е, че житното зърно се увеличава, а слънцето – намалява? – Ако поставите един пред-мет далеч от вас, как ще ви се види? – Намален. – Какво ще стане с същия пред-мет, ако вие се приближавате към него, или ако той се приближава към вас? – Ще се увеличи. – В същност, увеличава ли се, или се намалява този предмет? – Нито се увеличава, нито се намалява. Същото можем да


203

кажем и за житното зърно, както и за слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито слънцето се намалява. Увеличаването на житното зърно и намаляването на слънцето са. привидни явления. Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности?

Знанията, които съвременните хора имат, трябва да се пресвят, да се отд-бли от тях същественото от несъщественото, варното от невярното. Заприм-Ър, често казвате, че човек първоначално расте, а после започва да се смалява. Верно ли е това? Какво разбирате под думата „растене"? Механическо ра-стене ли е това, или съзнателно, психическо? Ако растенето на човека е механически про-цес, той постоянно би се увеличавал, докато най-после спре. Какво в същност става с растенето на човека: спира ли, или започва да се смалява? Значи, растенето на човека е про-цес, за който той сам няма ясна представа. Защо? Защото чов1зк не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл. която определя нъчцата според тяхната действителност.

Представете си, че имате едни везни, които са в равновесие. Ако ла едно от блюдата турите една малка тежест, равновесието веднага се нарушава. Едното блюдо тежи повече от другото. Това показва ли, че е станало никакво растене? Ако съберете числата 1 и 2, които нямат вътрешна връзка помежду си, това събиране е механическо. Обаче, ако тия числа имат вътрешна връзка помежду си, ние


&04

казваме, че събирането е органическо. Освен вътрешна връзка, ако имат и разбиране помежду си, събирането е трояко: механическо, органическо и психическо. Ние отиваме в разсъжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които н-вмат вътрешна връзка помежду си, могат да се съберат механически, но с никаква цел. Механическите процеси крият зад себе си участието на някакво разумно същество. Заприм-вр, вие виждате на едно место поставени едно кило захар и едно кило пръхни смокини. Казвате, че тук има дйе кила. Вие събирате тези величини, само механически, защото между тях н-вма съзнателна връзка. Разумният човек, обаче, ще намери н-вкаква цел в събирането на тия величини. Онзи, който ги е купил и оставил на едно место, има за цел да направи нъчцо от т-бх. Какво може да направи? Сладко. Значи, от едно кило захар и едно кило смокини става хубаво сладко. Разумният, досЬт-ливият човек намира цел и смисъл и в механическите процеси.

Сега, да се вернем към думата „увеличаване" на материята. Много от съвременните учени н-вмат ясна представа, какво нищо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище, първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва н^що. Тя трябва да черпи материя отне-


205

къде, да си набави това, което й недостига. Оттук излиза, че на вечността може да се придаде н-бщо. В същност, това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на в^чността може да се отнеме н-бщо, излиза, че тя е ограничена. И това не е верно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вЪчността се увеличава и намалява, ще из-лЪзе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални нъчца. В този смисъл, в^чността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? Защото всбко друго твердение, вън от това, е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъж-лив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нъчцо, или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на н-бщо неустойчиво, от което всбки момент може да се измътти.

Животът на всбки човек трябва да бъде поставен на реална основа. Застане ли на такава основа, човек има н-бщо устойчиво, на което разчита в всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стъпил, човек живее в преходните и временни н-вща. ЗапримЪр, н-бкой човек е не-


206

разположен към едного. не мисли добре за него. След време той ср^ща човека, към когото е неразположен, и получава от него една хубава ябълка. Той взима ябълката, разглежда я и в това време си мисли: Този човек не е толкова лош, колкото си предста-вях. Има нтлцо добро в него. Как е по-знал това? От ябълката Значи, този човек е вложил нещо добро в ябълката. Между тези двама души н-вма вътрешна връзка. Ако бтзха сверзани вътрешно, т щт>ха да позна-ват доброто и лошото в себе си без ника-къв външен предмет, както в случая, чрез ябълката. За да познаете добротата на човека, не е нужно да получите от него някакъв предмет. Вътрешната връзка к между хората сближава и опознава.

Като наблюдавам лицата на съвремен-нит-б хора, виждам. че каквото и да им се говори, гб знаят едно: да искат. Кой каквото няма, иска да му се даде. Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие чов-бк, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нъчцо духовно, той може да го занесе с себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очигб, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искамъ


207

от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива нъща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се верне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до чове-ка. И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява, защо различнит хора се интересуват от различни нъща, били т материални или духовни.

И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че т се интересуват от специфични нъща. НгЬкой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четверти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементит-в, които ябълката съдържа, нъ-ма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие, да използува елементит на ябълката. Запримъф, ако дадете една свирка на нъкое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло


208

още до този инструмент. Тъй щото, когато н-вкой човек не може да се ползува от известни нътца, това показва, че или не ги разбира, или между него и тях няма сродство. Ако гб са. по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използува.

Като ученици, вие трябва да си дадете отчет, какво разбирате и какво не разбирате. Същевременно, вие трябва да знаете, с какви сили разполагате. Знае ли тия две нъчца, човек има стълб, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпит и да го под-ложат, той предварително знае, може ли да го издържи, или не.

Като говорим за придобивки, ние имаме пред вид такива, от които човек черпи нтлцо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава н-вщо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думитъ1 „еволюция и инволюция". Да еволюира нъчцо, значи, да се развива, да има н/вкаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца, наричаме инволюция. Въз-лизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива н-вщо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си съ


209

вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако пи-тат кладенеца, отнето ли е нещо оте вего, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първият наричаме още „процес на пълнене", а вторият – „процес на празнене". Може ли да има нъкаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако чов1зк се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.

Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носвла на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видътш това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали : Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видъх, че тя изнемотеа под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човзк, казали хората. В същност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избЬгне закона, той си послужил с лъжа. Ако не бЪше излъ-

14


210

гал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената верви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е осво-бодил от затвора, все някога ще влЪзе в него. Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали чов^к външно, или вътреш-но е ограничен. Важно е да има будно съзнание, да избътва лъжата. За да я избътва, той трябва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза в истината, без да я по-знаят. Затова, някои хора говорят истината, без да подзират, че вътре е скрита лъжата. Други пък говорят лъжа, без да подози-рат, че вътре е скрита истината.

Представете си, че вдовицата не може да стигне а паша и, след известно време, си купува нов чувал с жито. Сега вече апашът е свободен и от затвора, и от лъжата. Той продължава да носи чувала с опредялено намерение да го занесе у дома си. По едно време той се спира да си почине и задремва. Друг апаш, по-гол-Ъм майстор от него, сграбчва чувала, туря го на рамото си и тръ-


211

теа напред. Докато първият апаш се събуди и окопити от съня си, вторият се отда-лечил на известно разстояние от него. Първият започва да тича след него, докато го достигне, и се хвърля върху чувала, иска да го вземе. – Защо взимаш житото ми? – запитва го вторият. Житото е мое. – Не, житото е мое. И започват двамата да спорят. Вторият прибътва към свидетели, иска да задържи житото за себе си. Той спира няколко пж.тници, които го срещнали, и ги запитва: Какво ще кажете вие, чие е житото – мое, или на този. който ме гони? Всички пътници единодушно отговарят: Житото е твое. Ето един случай, когато в истината е скрита лъжата. Тази истина е привидна, относителна. За да не изпаднат в лъжа, т-б трябваше да ка-жат: Ние видяхме. че този човек носи чу-вал с жито, но чие е житото, не знаем. Ако бЪха отговорили така, те щ-вха да бъдат по-близо до истината, отколкото да твердят с положителност, че житото е негово. •

Като знаете въфността на относителните н-Бща, вие трябва да внимавате да не изпадате в лъжливи положения. Следователно, натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постжлки, търсете т-бхния произход и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произход. Като не знаете произхода й, вие често я приемате в себе си и, без да искате, носите последствията й. Ако полицията хване апаша за лъжа или кражба, налага му глоба спо-


212

ред откраднатата вещ. Глобата може да бъде 500 лв., хиляда, две хиляди лева и повече. Това показва, че лъжата има отрицателна стой-ност. Ако пък апашът е дал лъжлива клетва, освен глоба, налагат му и друго наказание – затвор. Значи, лъжата се наказва с глоба, с пари и с затвор. Понякога тя се равнява на нЪколкомесечен или нъжолкогоди-шен затвор. Има случаи, когато за лъжа на-казват човека с бой, удрят му 25 тояги. Тъй щото, лъжата се измерва с отрицателни числа. Ако лъжата не бътие сверзана с отрицателни числа, които да засътат човека, той никога не би могъл да се освободи от нея. Лъжата, кражбата, убийството, насилието, като прояви на злото, се измЪрват с отрицателни числа.

Не само злото, но и доброто се определя с числа. В този смисъл, всяко добро, го-л-вмо или малко, се равнява на н-Ъкакво число. С други думи казано: всяко добро има своя цена, малка или голяма. Наистина, направите ли добро на никого, той веднага търси случай да ви благодари. По какъв и да е начин, чрез пари, чрез н^какъв подарък, чрез услуга, той благодари за направеното му добро. Следователно, всяко зло, което хората ви причиняват, се дължи на вашата карма с т-вх. Всяко добро, което ви правят, се дължи на вашата дихарма с гбх. Тъй щото, когато н/Ъкой човек ви прави добро, или се отнася добре с вас, не питайте, защо става


213

това. Некога в миналото вие сте направили добро на този човек и, след като ви е тър-сил стотици години, най-после ви намира. До-волен, че ви е намерил, той бърза да ви благодари, да не ви изпусне. Също така по-стъпва и онзи, на когото сте направили зло. Той ви търси с стотици години и, когато ви намери, постж.пва с вас по същия на-чин, както н-вкога вие сте постлшили с него. Ще кажете, че не помните това нещо. То е друг въпрос. Помните или не помните своите минали животи и отношения с хората, това не значи, че не сте жив-бли много пъти на земята.

Мнозина се оплакват от неуспъх в живота си, без да знаят причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си, както и да е, човек не може да има успъос. Бързата работа е вевкога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе, той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее н-вщо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си, или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато верви по законите на природата. Не сле-


214

два ли нейните закони, той всвкога е изло-жен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете че като си почива, човек възстановява силитв на своя организъм. Важно е, как си почива. Има почивка, която не възстановява силитв на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили.

Съвременните хора мислят много, но въпръки това не си почиват добре, пък и рабогит им не се нареждат. Защо? Защото мисълта им не е права. Т мислят за дреболии! -8 в живота: за дрехи, за обуща, за дърва през зимата, за служба, за къща и т. н. Това са. тревоги, безпокойства, а не права мисъл. Предмет на правата мисъл са възвишените и красиви нъща. Щом останете свободни, започнете да мислите, че сте богатски син и обикаляте света с научна цел. Тук отидете, там отидете, докато придобиете н-в-що ценно. Представете си, че се записвате в най-съвершения и богат университет в света, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвам, че тр-вб-ва да си представяте красиви и приятни н4ща, същевременно имам пред вид да работите, да придобивате знания. В сж.щност, не сте ли в най-съвершения университет, при най-добри професори и учители? Животът е най-великият университет, с най-добри професори. Като изучавате природата, не правите


215

ли кръгосветно пътуване? Ще кажете: Така ли е в действителност? Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вярвате. То е все едно да третирате въпроса, има ли задгробен живот, или няма. Докато съм на земята, има земен живот, в който всички въфват. Щом напусна земята, има задгробен живот, защото отивам там.

Верващият в задгробния живот и не-в"Ьрващият могат да се уподобят на два радиоапарата, с различна възприемателна и предавателна способност. Първото радио възприема вълни, които идат от духовния свет, вследствие на което верва в Бога, както и в задгробния живот. Второто радио възприема само от физическия свет, вследствие на което не верва в Бога, нито в задгробния живот. Всяко радио говори и пЪе на свой език. Кой каквото възприема, в това в1зрва. Двата апарата изхождат от две различни среди.

Тъй щото, не е право да спорят хората върху въпроса, има ли задгробен живот, или н-Ъма. Когато човек верви в правия път, Бог съществува за него; щом изкриви пътя си, Бог престава да съществува. Докато човек има сполуки, Бог съществува; щом дойдат несполуки в живота му, Бог престава да съществува. Това е криво разбиране на живота. Бог се проявява при всички условия на живот, независимо от това, дали човек е богат или беден, прост или учен, слуга


216

или господар, здрав или болен. Не е право богатият да признава Бога, а сиромахът да го отрича. Богатство, което се придобива и губи, не е истинско. При това, истински бо-гат е онзи, който всвкога носи богатството с себе си. Нътшй богат даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе от едно мътто на друго. Като занесе богатството на господаря си, по-следният му дава десетина лева, задето го е носил. Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвал, минавал за богат човек. Щом свали богатството от гърба си, отново минава за сиромах. Но и богатият, който оставя другите да носят богатството му, не е истински богат. Следователно, богатият трябва да носи богатството в себе си; музикантът трябва да носи музиката в себе си; ученият трябва да носи науката в себе си; здравият трябва да носи здравето в себе си.

Често слушате нЯкои хора да казват: Да събираме бъ\ли пари за черни дни, да си поживЪем поне на старини. Значи, те ми-слят да живЯят добре на старини. Това е невъзможно. То е все едно, музикантът да мисли, че на стари години ще даде най-добрите си концерти, а певицата да казва, че на стари години ще пъе най-добре. Това е невъзможно. ОстарЯлият музикант може да говори за музиката, за своята цигулка, но не може да свири. Остарялата певица


217

може да говори за пението, за успаха, който никога е имала, но не може да пее. Всяко н-бщо се проявява на времето си. И старият музикант, и старата певица могат да пеят и свирят, но ако не са преставали да рабо-тят. Човек трябва непрекженато да работи, да не мисли за старини. Не делете живота си на външен и вътрешен, на младост и старост. Човек трябва да живъе и всбки момент да придобива по н%що. Млад ли е или стар, това не е важно. Той трябва да живее съзнателно и да работи постоянно. Един овчар, добър приятел, е за предпочитане, отколкото десет учени, богати хора, които ще ти се изявят в бъдеще като приятели. Овчарьт още днес може да ти услужи, когато въображаемите приятели нищо не могат да ти помогнат. Приеми услугата на овчаря, за да не гониш сънкит- на бъдещите приятели. Това значи, използувай добрите условия на живота още днес и не очаквай на бъдещигк

И тъй, уповавайте на онази реална, съществена мисъл, на която всякога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капитал. Уповавате ли на някоя идеална мисъл, която в дадения момент е приложима, вие имате в банката си фиктивен капитал. Ако трябва да си създадете н-вкакви възгледи за живота, спрете се в себе си, в своята душа, и оттам извадете онова, което е написано вътре. Не е важно, какво са казали и казват писа-


218

телите по един или друг въпрос. Важно е, какво е записано в душата ви. Всеки писа-тел изнася своите субективни възгледи върху живота. Всбки писател описва себе си. В този смисъл субективните възгледи не са меродавни. Друг е въпросът, ако писательт изнася възгледите на великата природа. Обаче, за да изнесе възгледите на природата, той трябва да разбира нейния език. Който разбира езика на великата природа, ще намери в нея образци за всичко, към което човек се стреми. Тя е дала образец за истинския брак, за отношенията между хората и т. н. Следователно, искате ли да живеете добре, следвайте неотклонно законите на великата разумна природа и не се страхувайте от нищо.

Какво разбрахте от това, което гово-рих днес? Ще кажете, че сте разбрали, какво някои нъща имат приложение в живота, а други – не; н-вкои неща ви ползуват, а други – не. Това, обаче, не трябва да ви обезсърдчава. От това, че някои н-вща са полезни за вас, а други – не, вие не трябва на първите да давате по-голема цена, отколкото те в същност имат, а другите да омаловажавате. Вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. Да мислите право, това значи, да сте дошли до новото разбиране на нещата. Новото разбиране внася светлина в човешкия живот. Мнозина се обезсърдчават отъ


219'

живота си, от условията, в които се нами-рат и, ако разбират астрология, хиромантия, физиогномия, търсят причините за лошите условия в далечното минало, в планетнитъ-влияния и т. н. Дон-вкъде това е въфво, обаче, защо и как сте попаднали под едни или други астрологически влияния? Не е достатъчно човек да констатира, че н^кои планети имат лошо влияние върху него, и с това да се освободи от всЬкаква отговорност. Важно е, защо той е попаднал под това влияние. Когато се спира върху последствията на н-Бщата, човтж трябва да знае и причи-, ните на тия последствия. Като знае причините, той трябва да знае, какви методи да приложи, за да се освободи от ония причини, които носят лоши последствия.

Често н1зкои хора са недоволни от себе си, казват, че са. лоши. Други пък са. доволни от себе си и казват, че са добри. Кога човек е лош и кога – добър? Каз-вам: Когато кръгът на човека е отвън, а квадратът вътре – чов&к е лош. И обратно: когато квадратът е вън, а кръгът – вътре, човтж е добър. Какво означава това? Квадратът представя физическия, материалния живот, а кръгът – Божествения. Следователно, когато Божественият живот е вътре в човека, а физическият – отвън, по-далеч от него, човтж е добър. Когато физическият живот е близо до човека, на първо място, а Божественият – от-


220

вън, далеч от него, той е лош. Квадра-тът представя още лошит условия, а крж-гът – добрите. Тъй щото, когато човек е потопен в лощигб условия, т. е. когато лошит условия са в него, той минава за лош. Когато добрит условия са. в него, а лошит – вън от него, той е добър. Силата на човека седи в доброто, което той носи в себе си, Поставите ли добрия човек при лоши условия, той всъкога си остава добър. Той не се мъни от условията. Велика, мощна сила е доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измъни. Някои хора не успъъат в живота си, защото не верват в доброто. Ттз казват: Не мога да направя това или онова, понеже не е по-силит ми. Всичко, което е дадено на човека, е по него-вит сили. Ако пилето в яйцето има сила да използува материалит-в, които са в него, и може да се излюпи, защо човек да не може да използува известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа? Следователно, направете малки усилия да счупите черупката на яйцето, понеже условията отвън са готови и чакат да се проявите.

И тъй, искате ли да хармонизирате живота си, стремете се към права мисъл, към дълбоко разбиране на нъщата. Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсъжда-вате. Колкото да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Заприм-вр.


221

някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нъчцата. Какъв Господ е този, който е създаден от нъкого? Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е в^чен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всбко нещо, което е създадено, е относително реално.

Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува, благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човтжа. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит живо т т .

13. Лекция от Учителя, държана на 6. декемврий, 1929 г. София. – Изгрт>в.