от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Размишление върху светостта. Съвременните хора се оплакват, че не усп"Бват в живота си. Неус...)
 
Ред 1: Ред 1:
Размишление  върху  светостта.
+
Първата буква
  
Съвременните хора се оплакват, че не усп"Бват в живота си. Неуспъхът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са. научили. Всвко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. ВсЬко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не усп-вват в науката, нтжои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото с знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човтж трт>бва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го до¬бре. Каквото изучавате като дете, ще го при¬лагате и като възрастен, и като стар. В първо отд-Ьление детето изучава числата от 1—20, но като стане виден математик, той си служи с сж.щитт> числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи с сж.щитъ- букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. и. Кол¬кото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
+
Размишление върху святостта.  
з
+
+
34
+
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и в физическия св-Ьт. Има из¬вестни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, чо-втзк не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не мо¬жете да се освободите от азбуката на Н-Б-щата. Всички езици, всички изкуства започ-ват с буквата „а". Каква мисъл пред¬ставя буквата „а"? — Аз жив'Ья. — На¬истина, по-важно НЕЩО от живота н-вма. Всички нъчца са възможни, само когато има живот. Без живот нъщата са непостижи¬ми. Каквото е буквата „а" за писателя, ка¬квото е числото „едно" за математика, такова нъчцо представя думата „животъ" за вевко живо същество. Буквата „а" и „единицата" съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения св-Ьт, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ". Който е на-учил тази буква, той е ученик в първо от¬деление на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да жив-ве правилно.
+
  
Съвременнит-в хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.—Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не  сте поставили  елементит-в на
+
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1—20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т.н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
+
35
+
живота на ТЯХНИТ-Б мъхта. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквитъ4 на опред-Ьле-нит им мътта. Иска ли да се освободи от кривит-в понятия за добро и за зло, чо-вЪк трябва да постави буквата „а" — жи¬вота — на своето м-Ьсто. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае, къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрътпки, че да I о свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хар¬монични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Т- всвкога образуват дисонанси.
+
  
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Жи-вот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи чов-Ьк жив-Ье, кой¬то има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, жив-Ье механиче¬ски. Механическите процеси, обаче, са ли¬шени от съзнание. Когато говорим за жи¬вот, ние разбираме съзнание, не в обикно-вен смисъл на думата, но в широк сми-съл. При обикновеното съзнание чов-Ьк се терзае, но живЪе ли в висшето, в Боже¬ственото съзнание, той има възможност  да
+
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а". Каква мисъл представя буквата „а"? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нeщата са непостижими. Каквото е буквата „а" за писателя, каквото е числото „едно" за математика, такова нещо представя думата „живот" за всяко живо същество. Буквата „а" и „единицата" съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот". Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.  
+
36
+
постигне най-голямит височини и най-голЪ-мит дълбочини. Какво по-велико нъчцо може да очаква чов-Ьк от това, да се качи на най-високата планина 'и1 да слЪзе в -най-дъл-боката долина ? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Нтжой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е сл^зъл много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е ^качил високо, или е слЪзъл низко, човек не става по-до-бър или по-лош, отколкото е в същност. Ако разбойникът се качи на н-Ькоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията' сл-Ьзе в -най-гол-вмата долина, пак светия ще си остане. Където и да по¬ставяте нъчцата, г не измЪнят същината си. И животът сам по себе си е неизмЪнен. Той представя една основна буква — буква¬та „а" — първата буква на Божествения език.
+
  
Като се говори за живота, мнозина се запитват, какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви в външния свъ"г, към \ периферията. Следова¬телно, когато Духът се прояви • на перифе¬рията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето1 елемен¬тарно състояние. Каквито опредъления и да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За поня¬тието живот има богата литература. Каква¬то биография  и  да    четете,    навевкаде    ще
+
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.—Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на тeхните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а" — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.  
+
37
+
срещнете нещо особено върху понятието жи-вот. Идеята за живота прониква ц-Ьлото Битие. Като се намърят пред никакви мъчнотии, хората търсят начин да изм^нят живота си, да внесат известно подобрение в не¬го. Обаче, каквото и да правят, т н'Ьма да измънят живота. Защо ? — Защото животът е неизм-внен. Както и да пишете буквата „а", с каквито знаци и да я изразя¬вате, тя се изговаря по един и сжлг начин. Тъй щото, когато се казва, че животът мо¬же да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примъти само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
+
  
Като окултни ученици, вие трябва да имате опредълени идеи за нъщата. Нямате ли опредълени понятия за нъчцата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава ОСНОВНИГБ Й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади жи-вот, човек може да се ползува от тази наука. Наистина, докато познава условия¬та, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае, какво нътцо е яйце. Не може  ли   да  изкара  живот от яйцето, чо-
+
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а" — първата буква на Божествения език.  
+
38
+
в-Ьк не знае, какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек ГО лишава от усло¬вията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човеш¬ките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествени¬те яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: живо-тът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, не¬изменни, и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си, и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение, човек приема в себе си повече или по-малко живот.
+
  
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Прие¬ме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой да¬ва всичко в изобилие?— Природата. Запри-мер, ако отивате с шише или с стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек  взима от  изобилието  толкова,  кол-
+
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и опредeления да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо ? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а", с каквито и знаци  да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.  
+
39
+
кото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакай¬те да прел-Ье, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и, като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я сво¬бодно да тече, даже и да прелее. ЧОВ-БК тр-вбва да бъде широк в възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелъе. — Ама стомната щЪла да се изтърка. — См-Ьшна ра¬бота! Стомната ще се изтърка толкова, кол¬кото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — То¬ва е заблуждение. Каквото верши, чов-Ьк тр-Ьбва да мисли, може ли да очаква някакъв резултат, или не може.
+
  
И тъй, всЬка сутрин, като става от леглото си, ЧОВ-БК тр-вбва да благодари за първата буква, за живога, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която н-Ьма нито начало, нито край. Когато се намери при не¬благоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да ЖИВ-БЯ. Изпадне ли в това положение, чов-Ьк е на крив пжл. Заради условията той не трябва да се отказ¬ва от живота. Запримър, когато изпадне в общество на хора, които не обича, ЧОВ-БК казва, че не му се  жив-Ье. Щом не обича
+
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.  
+
40
+
тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на н-Ъщата, или заради :ЛОШИГБ условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, на¬поява всичко, каквото срещне на пж.тя си, но по никой начин не спира движението си, в зависимост от това, какви предмети ср4ща. Н-Бкж.де изворът се движи по-бързо, Н-БКЖ.-де по-бавно, но непрестанно се движи. Следо¬вателно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно м^сто, има опасност в вас да се образува блато, или да ста¬не голъчмо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите нъжой учен човек да пробие нЪкъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
+
  
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, откло¬нявания в живота ви, докато най-после дой¬дете до първичния живот, от който никога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се жив^Ье в този възвишен св-вт? — Докато
+
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие?— Природата. Например, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.  
+
41
+
човтзк задава такива въпроси, той не може да се ползува от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влЪ-зъл в училище и започва да пита, кога ще сверши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влъзе в училището, ученикът тр-Ъбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще сверши и как ще сверши, това не трябва да го интересува. Това са. чов-вшки работи. Като ученик, той не трябва да се стреми към отличие, но към съвершенство. Каквото знае, да го знае в съвершенство, да може да го прилага. Да изучаваш живо¬та, това значи, да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всич¬ки мъчнотии, с всички болести. Заприм-вр, хората често страдат от хрема и не мо-гат да си помогнат.
+
  
Едно се иска от човека чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Треп¬тенията на чистата кръв са. толкова сил¬ни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпа-на, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората ис-кат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротъкъ"? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да   биеш  тж-
+
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Например, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.  
+
42
+
пана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Н-Ьма ли да се повреди тъпанът, като се бие непре¬къснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човт>к трябва не¬престанно да мисли, да се пази от нечи¬стотиите, от примътитъ- в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли чове\к право, това значи, да вла¬дее граматиката добре, да знае, къде да поставя думигк Не знае ли да поставя ду-митъ- на мт>сто, чов-в ще прави такива погрътики, каквито правят децата в учи¬лището.
+
  
Като е дошьл на земята, ако иска да не грт>ши, човек трябва да съзнава, огде е дошьл и накъде отива. Чов-Ьк е излт>зъл от Бога и отива към Него. Това значи: чо-вт>к е изл-взъл от великото, Божествено съзнание, живт^л с и жив-Ъе в Него, докато един ден напълно се слт>е с Него. Ако разбира този закон, човек никога н'Ьма да се безпокои. Когато познава и разбира прия¬теля си, чов-вк не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже н-вкога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „животъ" на славянски език представя елипса, с два диаметра. Елипсата в живота не е нищо друго, освенъ
+
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Например, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.  
+
43
+
яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
+
  
Животът е съставен от няколко еле¬мента, които отговарят на буквит-, от кои¬то се състои тази дума: Ж - означава пропу-кване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия жи¬вот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговит-в диаметри. Буквата О оз¬начава условия, които се крият в Боже¬ствения живот. Двата диаметъра на този жи¬вот се крият в буквата Т. Като изучавате елементит на думата „животъ", ще видите, че буквиг, които образуват думит, не са произволно съставени. Тъ- се основават на вътрешни закони на Битието. Който разби¬ра вътрешния смисъл на азбуката, той пи¬ше съзнателно. За него всъка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда тече¬нията в живота. Той вижда, как едни тече¬ния слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквитъч той е в положението на ученик от първо отдъление, на когото учительт преподава нъ-що по дескриптивна геометрия. Той гледа, чу¬ва, но нищо не разбира.
+
Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък"? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.  
  
Като слушат да се говори за живота, за елементи г му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Жи¬вотът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е по-
+
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот" на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.  
+
44
+
стлшило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са. казвали. Щом вл-взе в училището, учительт започва да разкрива букви и числа, и детето се връ¬ща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а" и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е полу¬чило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще жив^ем? — Или като светия, или като грътнник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грътлник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, чов-Ък моментално става гръшник. Поверва ли в Бога, той веднага става светия. Една св-Ьтла мисъл прави човека свет. Една тъмна ми-съл прави чов-Ька грътлник. Вярата на чо¬века в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чи-стил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с нтжакви нечистотии, влезте в областта на вт>рата, т. е. в Бо¬жествения кръг, пуснете в него силен електрически ток, и ще видите, че в единъ
+
момент сте придобили чистотата си. Това на-ричат Н"БКОИ „разкаяние". Добре е чов-вк да се разкайва, но тр-Ьбва да знае, как да се кае.
+
  
+
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот" ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.
45
+
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старит дългове на хора¬та. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нтдцо е плащането. Да пла-щаш, това значи, да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Чов-Ьк дава това, което дължи. Човтж дава и без да дължи. В втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, чов-Ьк си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората, и т" започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!"
+
  
Т. м.
+
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а" и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние". Добре е човвек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
  
29. Лекция от Учителя, държана на 6 март, 1929 г. София. — Изгр-вв.
+
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!"
 +
 
 +
Т. м.
 +
 
 +
29. Лекция от Учителя, държана на 6 март 1929 г. София. — Изгрев.

Версия от 22:10, 29 ноември 2008

Първата буква

Размишление върху святостта.

Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1—20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т.н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а". Каква мисъл представя буквата „а"? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нeщата са непостижими. Каквото е буквата „а" за писателя, каквото е числото „едно" за математика, такова нещо представя думата „живот" за всяко живо същество. Буквата „а" и „единицата" съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот". Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.—Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на тeхните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а" — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.

Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а" — първата буква на Божествения език.

Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и опредeления да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо ? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а", с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие?— Природата. Например, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.

И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Например, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Например, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.

Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък"? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот" на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот" ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а" и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние". Добре е човвек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.

Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!"

Т. м.

29. Лекция от Учителя, държана на 6 март 1929 г. София. — Изгрев.