от ПорталУики
Версия от 13:35, 27 ноември 2008 на Иво (Беседа | приноси) (Нова страница: Размишление върху светостта. Съвременните хора се оплакват, че не усп"Бват в живота си. Неус...)

Направо към: навигация, търсене

Размишление върху светостта.

Съвременните хора се оплакват, че не усп"Бват в живота си. Неуспъхът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са. научили. Всвко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. ВсЬко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не усп-вват в науката, нтжои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото с знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човтж трт>бва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го до¬бре. Каквото изучавате като дете, ще го при¬лагате и като възрастен, и като стар. В първо отд-Ьление детето изучава числата от 1—20, но като стане виден математик, той си служи с сж.щитт> числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи с сж.щитъ- букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. и. Кол¬кото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той. з

34 И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и в физическия св-Ьт. Има из¬вестни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, чо-втзк не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не мо¬жете да се освободите от азбуката на Н-Б-щата. Всички езици, всички изкуства започ-ват с буквата „а". Каква мисъл пред¬ставя буквата „а"? — Аз жив'Ья. — На¬истина, по-важно НЕЩО от живота н-вма. Всички нъчца са възможни, само когато има живот. Без живот нъщата са непостижи¬ми. Каквото е буквата „а" за писателя, ка¬квото е числото „едно" за математика, такова нъчцо представя думата „животъ" за вевко живо същество. Буквата „а" и „единицата" съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения св-Ьт, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ". Който е на-учил тази буква, той е ученик в първо от¬деление на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да жив-ве правилно.

Съвременнит-в хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.—Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементит-в на

35 живота на ТЯХНИТ-Б мъхта. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквитъ4 на опред-Ьле-нит им мътта. Иска ли да се освободи от кривит-в понятия за добро и за зло, чо-вЪк трябва да постави буквата „а" — жи¬вота — на своето м-Ьсто. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае, къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрътпки, че да I о свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хар¬монични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Т- всвкога образуват дисонанси.

Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Жи-вот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи чов-Ьк жив-Ье, кой¬то има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, жив-Ье механиче¬ски. Механическите процеси, обаче, са ли¬шени от съзнание. Когато говорим за жи¬вот, ние разбираме съзнание, не в обикно-вен смисъл на думата, но в широк сми-съл. При обикновеното съзнание чов-Ьк се терзае, но живЪе ли в висшето, в Боже¬ственото съзнание, той има възможност да

36 постигне най-голямит височини и най-голЪ-мит дълбочини. Какво по-велико нъчцо може да очаква чов-Ьк от това, да се качи на най-високата планина 'и1 да слЪзе в -най-дъл-боката долина ? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Нтжой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е сл^зъл много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е ^качил високо, или е слЪзъл низко, човек не става по-до-бър или по-лош, отколкото е в същност. Ако разбойникът се качи на н-Ькоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията' сл-Ьзе в -най-гол-вмата долина, пак светия ще си остане. Където и да по¬ставяте нъчцата, г не измЪнят същината си. И животът сам по себе си е неизмЪнен. Той представя една основна буква — буква¬та „а" — първата буква на Божествения език.

Като се говори за живота, мнозина се запитват, какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви в външния свъ"г, към \ периферията. Следова¬телно, когато Духът се прояви • на перифе¬рията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето1 елемен¬тарно състояние. Каквито опредъления и да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За поня¬тието живот има богата литература. Каква¬то биография и да четете, навевкаде ще

37 срещнете нещо особено върху понятието жи-вот. Идеята за живота прониква ц-Ьлото Битие. Като се намърят пред никакви мъчнотии, хората търсят начин да изм^нят живота си, да внесат известно подобрение в не¬го. Обаче, каквото и да правят, т н'Ьма да измънят живота. — Защо ? — Защото животът е неизм-внен. Както и да пишете буквата „а", с каквито знаци и да я изразя¬вате, тя се изговаря по един и сжлг начин. Тъй щото, когато се казва, че животът мо¬же да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примъти само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

Като окултни ученици, вие трябва да имате опредълени идеи за нъщата. Нямате ли опредълени понятия за нъчцата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава ОСНОВНИГБ Й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади жи-вот, човек може да се ползува от тази наука. Наистина, докато познава условия¬та, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае, какво нътцо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, чо-

38 в-Ьк не знае, какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек ГО лишава от усло¬вията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човеш¬ките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествени¬те яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: живо-тът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, не¬изменни, и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си, и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение, човек приема в себе си повече или по-малко живот.

И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Прие¬ме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой да¬ва всичко в изобилие?— Природата. Запри-мер, ако отивате с шише или с стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, кол-

39 кото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакай¬те да прел-Ье, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и, като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я сво¬бодно да тече, даже и да прелее. ЧОВ-БК тр-вбва да бъде широк в възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелъе. — Ама стомната щЪла да се изтърка. — См-Ьшна ра¬бота! Стомната ще се изтърка толкова, кол¬кото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — То¬ва е заблуждение. Каквото верши, чов-Ьк тр-Ьбва да мисли, може ли да очаква някакъв резултат, или не може.

И тъй, всЬка сутрин, като става от леглото си, ЧОВ-БК тр-вбва да благодари за първата буква, за живога, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която н-Ьма нито начало, нито край. Когато се намери при не¬благоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да ЖИВ-БЯ. Изпадне ли в това положение, чов-Ьк е на крив пжл. Заради условията той не трябва да се отказ¬ва от живота. Запримър, когато изпадне в общество на хора, които не обича, ЧОВ-БК казва, че не му се жив-Ье. — Щом не обича

40 тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на н-Ъщата, или заради :ЛОШИГБ условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, на¬поява всичко, каквото срещне на пж.тя си, но по никой начин не спира движението си, в зависимост от това, какви предмети ср4ща. Н-Бкж.де изворът се движи по-бързо, Н-БКЖ.-де по-бавно, но непрестанно се движи. Следо¬вателно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно м^сто, има опасност в вас да се образува блато, или да ста¬не голъчмо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите нъжой учен човек да пробие нЪкъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, откло¬нявания в живота ви, докато най-после дой¬дете до първичния живот, от който никога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се жив^Ье в този възвишен св-вт? — Докато

41 човтзк задава такива въпроси, той не може да се ползува от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влЪ-зъл в училище и започва да пита, кога ще сверши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влъзе в училището, ученикът тр-Ъбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще сверши и как ще сверши, това не трябва да го интересува. Това са. чов-вшки работи. Като ученик, той не трябва да се стреми към отличие, но към съвершенство. Каквото знае, да го знае в съвершенство, да може да го прилага. Да изучаваш живо¬та, това значи, да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всич¬ки мъчнотии, с всички болести. Заприм-вр, хората често страдат от хрема и не мо-гат да си помогнат.

Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Треп¬тенията на чистата кръв са. толкова сил¬ни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпа-на, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората ис-кат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротъкъ"? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тж-

42 пана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Н-Ьма ли да се повреди тъпанът, като се бие непре¬къснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човт>к трябва не¬престанно да мисли, да се пази от нечи¬стотиите, от примътитъ- в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли чове\к право, това значи, да вла¬дее граматиката добре, да знае, къде да поставя думигк Не знае ли да поставя ду-митъ- на мт>сто, чов-в ще прави такива погрътики, каквито правят децата в учи¬лището.

Като е дошьл на земята, ако иска да не грт>ши, човек трябва да съзнава, огде е дошьл и накъде отива. Чов-Ьк е излт>зъл от Бога и отива към Него. Това значи: чо-вт>к е изл-взъл от великото, Божествено съзнание, живт^л с и жив-Ъе в Него, докато един ден напълно се слт>е с Него. Ако разбира този закон, човек никога н'Ьма да се безпокои. Когато познава и разбира прия¬теля си, чов-вк не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже н-вкога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „животъ" на славянски език представя елипса, с два диаметра. Елипсата в живота не е нищо друго, освенъ

43 яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко еле¬мента, които отговарят на буквит-, от кои¬то се състои тази дума: Ж - означава пропу-кване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия жи¬вот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговит-в диаметри. Буквата О оз¬начава условия, които се крият в Боже¬ствения живот. Двата диаметъра на този жи¬вот се крият в буквата Т. Като изучавате елементит на думата „животъ", ще видите, че буквиг, които образуват думит, не са произволно съставени. Тъ- се основават на вътрешни закони на Битието. Който разби¬ра вътрешния смисъл на азбуката, той пи¬ше съзнателно. За него всъка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда тече¬нията в живота. Той вижда, как едни тече¬ния слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквитъч той е в положението на ученик от първо отдъление, на когото учительт преподава нъ-що по дескриптивна геометрия. Той гледа, чу¬ва, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементи г му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Жи¬вотът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е по-

44 стлшило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са. казвали. Щом вл-взе в училището, учительт започва да разкрива букви и числа, и детето се връ¬ща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а" и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е полу¬чило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще жив^ем? — Или като светия, или като грътнник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грътлник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, чов-Ък моментално става гръшник. Поверва ли в Бога, той веднага става светия. Една св-Ьтла мисъл прави човека свет. Една тъмна ми-съл прави чов-Ька грътлник. Вярата на чо¬века в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чи-стил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с нтжакви нечистотии, влезте в областта на вт>рата, т. е. в Бо¬жествения кръг, пуснете в него силен електрически ток, и ще видите, че в единъ момент сте придобили чистотата си. Това на-ричат Н"БКОИ „разкаяние". Добре е чов-вк да се разкайва, но тр-Ьбва да знае, как да се кае.


45 Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старит дългове на хора¬та. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нтдцо е плащането. Да пла-щаш, това значи, да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Чов-Ьк дава това, което дължи. Човтж дава и без да дължи. В втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, чов-Ьк си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората, и т" започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!"

Т. м.

29. Лекция от Учителя, държана на 6 март, 1929 г. София. — Изгр-вв.