Първо и последно място
Лука 8:8
Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса, що е човекът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". – Коя истина? – Която носи живот в себе си. Съвременните хора се бият, воюват помежду си, но въпреки това не придобиват свободата си. Един народ е свободен, докато е победител. Щом го победят, той изгубва свободата си. Щом губи свободата си, човек не е дошъл до дълбоко, вътрешно познаване на истината. Когато народите губят и придобиват свободата си, това показва, че те не се стремят толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всеки човек, всеки народ иска да заеме първо място. За да заеме първо място, какъв грабва да бъде човек: голям или малък? Какво забелязвате на планината? Кои камъни заемат първо място: големите или малките? Камъните на планината са наредени, но особени закони, а не произволно. Те могат да се нареждат или по механически, или по органически закони. Когато нещата се нареждат механически, там взима участие и човешката воля. Обаче, нареждат ли се органически, човешката воля не взима участие. Ако влезете в една фабрика и разглеждате машините, ще видите, че в една машина взимат участие и големи, и малки колела. Мястото на всяко колело е определено от службата, която извършва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, големите колела се намират по-далеч от центъра, а малките – по-близо. Големите колела карат машината. Остане ли на малките колела, машината неизбежно ще спре. Големите колела движат малките. Когато колелото е поставено на мястото си, машината върши работата си добре. Сега, да се върнем към мисълта, що е човекът. Който не е мислил по този въпрос, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човек. Какъв човек, обаче, е този, който днес мисли едно, а утре – друго? Какъв човек е този, който днес чувства едно, а на другия ден друго? Какъв човек е този, който по цели нощи не може да спи и търси лекари да му дадат някакво лекарство за сън? Какъв човек е този, който ходи от едно министерство на друго да му дадат някаква служба? И след всичко това, чувате този човек да казва за себе си, че е господар на положението си. Утре този господар го уволняват. Следователно, това, което всеки момент се мени, не е реално. Реалността никога не се мени. Значи, истинският човек е извън това, което се мени в него. Като се мени, човек не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, човек не губи нищо от себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица в един шкаф, тя не става по-ценна от друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И двете чинии са от един и същ материал, от едно качество. На същото основание казваме, че качествата, добродетелите на човека не зависят от мястото, на което са поставени. Не мисли ли така, човек постоянно ще се натъква на противоречия и страдания.
И тъй, страданията и нещастията на хората се дължат, именно, на това, че те търсят своето щастие в външни, в преходни неща. Те в искат да бъдат богати, учени, силни, красиви и не мислят, че всеки ден могат да изгубят тия неща. Кой богат, силен, красив или учен човек е останал за винаги такъв? Какво е допринесло външното злато на човека? Какво са допринесли скъпоценните камъни на човека? Мнозина носят пръстени със скъпоценни камъни, под предлог, че тия камъни ги пазят от различни злини и бедствия. Как е възможно едно разумно същество да има нужда от неразумното? Може ли камъкът да пази човека? Като казваме, че скъпоценните камъни са пазители на човека, това показва, че има никаква сила в тях, която влияе върху човека, независимо това, дали той знае или не знае нещо за тази сила. В пътя на своето развитие, човек търси начини да си помогне, да се справи с мъчнотиите си. Тази е причината, поради която хората търсят щастие по какъвто да е начин – чрез наука, изкуство, богатство, сила, красота.
Като търсят щастието си, хората дохождат до въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Хиляди учени пишат върху този въпрос, хиляди педагози прилагат ред методи за възпитание на младото поколение, но не дохождат до никакви резултати. – Защо? – Защото между техните методи, закони и правила и тия на природата има някакво несъответствие. Докато хората не дойдат в пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. Запример, направете следния опит: наредете камъните на някой връх по ваше разбиране и вижте, как ще ги намерите следната година. Догодина, като дойдете на този връх, ще видите, че природата е разместила камъните, наредила ги е по свой начин. Както и колкото пъти да нареждате камъните на планината, природата все ще ги размества. Тя ще покаже на хората, които не разбират законите й, че техният ред и порядък всякога ще бъде нарушен. Ако става въпрос за ред и порядък, ние можем да го намерим само в живата, разумна природа. Вън от природата навсякъде владее пълен безпорядък. Цигулката е в пълен порядък, когато струните й са нагласени според основните тонове, които всички цигулари познават. Измените ли този порядък, цигулката ще издава звукове, но в тия звукове няма да има никаква хармония и мелодия.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да изучава онзи неизменен порядък на нещата, който съществува в природата, и по него да живее. В този порядък на нещата главата на човека е турена на най-високото място. Сърцето и дробовете са турени в средата на тялото, а стомахът – в долната част. Според местото на удовете в човешкото тяло се определя и тяхната служба. Почетно е мястото на главата, но и отговорността й е голяма. Главата страда най-много, защото е заела най-високото място. Тъй щото, срещнете ли човек, който страда много, ще знаете, че той е заел високо място. Иска ли да не страда, той трябва да слезе по-надолу, дето страданието ще мине покрай него без да го засегне. Наистина, бурите, ветровете, светкавиците върлуват главно по високите места.
Като не разбират Божествения порядък на нещата, хората си позволяват да критикуват света. Слушате някой да казва, че светът не е създаден, както трябва. Казвам: Ти, който намираш недостатък в Божествения порядък, дай свой план, по който светът трябва да бъде създаден. Всеки, който се осмелява да критикува нещо, показва, че той има по-възвишен план от този, когото критикува. Някой върви по улицата, но се спъва в един камък и удря крака си Той веднага започва да протестира, защо са оставили този, камък сред пътя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъват в този камък и започват да протестират, кой е оставил камъка сред пътя, но никой не се съща да го отмести настрана, за да не се спъват другите хора, които идат след него. По същия начин хората се спъват в една своя мисъл, в едно свое чувство или в някоя своя постъпка и не се сещат да ги отстранят, но питат, кой ги е поставил на пътя им. Защо не питат себе си, кой ги е поставил на пътя им, но търсят виновници вън от себе си?
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни. Чудите се, защо някой човек говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човекът, с когото се разговаряте, е далеч от вас. Щом е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до вас, се отнася и до вашите ближни. – Ама защо двама души се карат? – Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат. Според мене, само слабият може да допуща едно или друго нещо. Щом Бог е допуснал злото, предполага се, че Той е по-слаб от него. – Не, Бог не допуща нещата, но те стават по силата на тяхното естество. Водата тече, защото естеството й е такова. Слънцето изгрява и залязва, защото работата му е такава. Бог не заповядва на слънцето да изгрява и залязва, понеже то е вън от Него. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Нам се струва, че слънцето изгрява и залязва, поради обстановката, в която се намираме. Излезем ли вън от тази обстановка, от този порядък на нещата, слънцето нито изгрява, нито залязва. Когато страда, човек също така се намира в особен порядък на нещата. Когато се радва, той пак се намира в особен порядък на нещата. Оттук виждаме, че имаме порядък на страданието, на радостите и т.н. Какво представя страданието? – Страданието е най-голямото благо, което природата може да даде на човека. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да свърши. Да преживее човек едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облече със старите си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нещо.
176
Следователно, всЬко страдание представя вя суров, материал, който трябва да се обработи, за да влъзе в употреба. Страданието има за цел да обработи нещата и да ги постави на съответните им мъхта. Така постъпва и природата: чрез вътъра, дъжда, тя пренася нтлцата от едно място на друго, докато ги постави при условия да се развиват и обработват. Рече ли човт.к да се намъси в порядъка на природата, тя ще му даде добър урок.
В средната част на Съединените Щати американците изсичали горите си. за да ги превернат в плодни дървета и градини. Наистина, те ги обработвали и насаждали с цвътя, с плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голъ-мо зло. Ветърът свободно се ширил по тия незалесени места и нанасял големи слоеве пясък и прах. Количеството на писъка и на праха станало толкова голямо, че ттззи области се превръщали в пустини. Едва сега американците разбрали, какво зло си причинявали с изсичане на горите.
За да не влиза в стълкновение с природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е жи-вт>л, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в раз-
177
р-вз с природните закони. Влвзе ли раз-р-вз с гЪх, между него и природата се заражда борба, която не води към добър ре-зултат. – Защо се бори човтзк с природата?– Защото не иска да й се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога.Хледователно, докато хората едни-други се учат, никакво примиряване между тях не може да стане. Учат ли се от Бога, тъ* ще бъдат щастливи. Ще каже нт^кой, че иска да ви научи, как да ядете. Когато пиленцето излъзе от черупката на яйцето, как гълта зрънцата? Трябва ли отвън да го учат, как да яде? – Не, то само се учи. Трябва ли да учите българина, французина, или англичанина, как да говорят? Българинът, запримгЬр, казва: „Аз обичамъ", или само „обичамъ". Англичанинът. обаче, казва: „Аз обичамъ". В този случай българинът има две форми на израз. а англичанинът само една. Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от българина. Българинът пък казва, че има две форми, с които може да живт^е. Той казва: И с много, и с малко мога да живтзя.
Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри г нищо не могат да по-■стигнат. Как може един човек да изправи окръжаващит. когато и той има същит не-
17Ь
достатъци като тях? Може ли пчелата да учи хората, колко трябва да ядат? Или, може ли човек да учи пчелата, колко трябва да яде? Какво ще стане с човека, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане с пчелата, ако започне да яде като човека? Докато е в човетика форма, човек ще яде толкова, колкото ядат подобнит му. Докато е в формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото й е определено като пчела. – Какво показва това? – Че всЬко нътцо в живота е точно опре-дълено. Казвате, запримър, че даден чо-век е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарьт, който удря канарата с чук, лош човек ли е? Ако, вмъсто канарата, той удари с чука си върху ръката на нтжой човек. непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живътш. Сж-щото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чу-кат. В физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на мътто.
Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще
179
се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако н"Ькои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с гЬх? Можете ли с мек език да ги стопите? За леденит идеи е нужен огън. Ако нямате огън, слънчевите лж.чи ще ви дойдат на помощ. – Ама ледът ще измени формата си. –Формата, състоянието му ще се измъни, от твърдо състояние ще се преверне в течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да измъняте една форма, в края на краищата природата ще я преверне в постоянната й форма. Коя форма е постоянна за човека: детската, формата на възрастния или тази на стария? – Нито една. И трит^з форми се измгЬнят, понеже т пред-ставят условия за учене. Като минава от една форма в друга, чов^к се учи. Коя е истинската, реална форма на човека? – Тази, която никога не се изменя. Ако е въпрос за една мисъл, лесно може да се каже, коя мисъл не се изм-вня. ВсЬка мисъл, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже в атмосферата на слънцето, е постоянна, неизменна, реална. ВсЬка мисъл, всбко чувство, всвка постжлка, които не из-държат при това условие, са нереални. Обидата, запримър, е нещо нереално.
Съвременните хора лесно се обиждат. Достатъчно е да кажете на вярващия, че е без-верник или на безверника, че е въфващ, за да се обидят и двамата. Обаче, кажете ли на
180
безверника. че е безверник, и на вярващия, че втурва в Бога. и двамата ще бъдат радостни. Какво нещо е обидата? Тя е особен род енергия, която раздвижва въздуха и дохожда до ухото на човека. Тия вълни се въз-приемат от мозъка и предизвикват цъла пертурбация в човека. Но обидата не е реално нещо, защото от една и съща дума един човек се обижда, а друг не се обижда. Кое е правото положение: да вярва човек или да не втзрва? Ако един верва само външно, а друг и външно не верва. и двамата са на крив път.
Мнозина мислят; че верата се предава по външен начин. Ученицит на Христа казваха: „Придай ни повече вера!" – Не, верата не иде отвън, нито се предава външно. Верата съществува в човека като принцип, като чувство. Ще кажете, че човек вярва в Бога. Ами Бог в кого верва? Бог вярва в себе си и в хората. Преди Бога никой не е съществувал, Той е първият. Щом Той е първият, в кого може да верва? Всички хора се стремят да заемат първи мъста. Смътно е тяхното желание. Първо място е това, на което никой не е седъл преди тебе. Щом нъ-кой друг е бил преди тебе, това място вече не е първо. В този смисъл първо място не съществува. Въпръки това. хората се мъчат да разрешат, именно, тази задача, как да заемат първит мъста. Тази задача е неразреши-
181
ма. Досега никой не я е разрешил и няма да я реши.
Като види. че не може да заеме първото мътто, човтж се обръща назад, да вземе последното мътто. – И това е невъзможно. След него все има друг някой. Следователно, човек не може да бъде нито пръв, нито последен. Каже ли някой, че му дали последно мътто, той се заблуждава. Той не може да вземе последното мътто, защото след него винаги има хора. Каже ли някой, че му дали първо мътто, и той се заблуждава, защото преди него има други. Първото и последно място са граници на Битието. – Кой заема първото мя-сто? – Любовта. – Кой заема последното мазето? – Истината. Щом любовта заема първото мътто, тя изисква много неща. Любовта е много взискателна. От любовта произтича живота. Последното мътто пък заема истината, която дава свобода. Тя дава свобода и на живота да се прояви. Цената на живота се определя от свободата. Като дойде свободата, човек започва съзнателно да работи. Стреми ли се към първото мътто, човтж трябва да обича. Не обича ли, никакво мътто не може да заеме. Стреми ли се към последното мътто, човтж трябва да бъде носител на истината, на свободата.
И тъй, искате ли правилно да решите въпроса за първото и за последното мътто, ще знаете, че този въпрос е неразрешим. Никой не може да седне на първото или на послед-
182
ното ьгбсто. Никой не може да ви даде тези мъста. Искаш ли първо ьгбсто, ти трябва да работиш с любовта и за нея, но първото ьгЬ-сто никога не можеш да заемеш. Искаш ли последното м-всто, ти трябва да работиш за истината, но мъхтото й никога няма да заемеш. Бог разполага с първото и с последното място. Само Той може да ти даде едно от тия мъста. Да ти даде Бог първото м^сто, това значи, да любиш, да обичаш като Него. Речеш ли физически да заемеш първо м"бсто и да не се помъстиш от него, ти си в голямо заблуждение. Статическото първо място причинява голями пакости и противоречия на човека. Ако под думите „първо м-всто" разбирате любовта, а под „последно мътто" разбирате истината, каквито противоречия и да имате, вие ще ги разрешите правилно. Имате ли смущения и противоречия, които не можете да разрешите, вие не сте разбрали нито любовта, нито истината. Единственият, Който разполага с първото и с последното мътто, е Бог. Хората разпореждат с останалите мЪста, между първото и последното. Като изпрати сиромашията или невежеството при нтжой човеж, Бог го поставя на последно място, да учи. Като изпрати богатството или знанието при човека, Бог го поставя на първо място. Той му дави нови условия да учи. Какво разбирате под думата „невеж, простъ" човек? Какво лошо се крие в тази дума, заради която човек може да се обиди?
183
Прост, невежа е този, който не знае ония н-вща, които ученитъ1 знаят. Той не може да направи онова, което ученит могат да на-правят. Ученият може да направи много добри работи, но същевременно той може да причини и гол-вми пакости и злини, гол-вми разрушения. Следователно, радвай се, че си прост, невежа, че не можеш да направиш такива злини и пакости, каквито ученият може да направи. Тъй щото, като разумни хора, не се стремете да изправите окръжава-щите. Дали някой е прост или учен, добър или лош, праведен или грътаен, оставете всЬки сам да се изправи. Представете си, че лъвият ви крак всЬкога излиза пред десния. Как ще го изправите? Ако всеки мо-мент го удряте с пржчка, да го заставите да се прибере вж.тре, кой страда: вие или кракът ви? – Вие страдате, а не кра-кът. Като се ударите няколко пъти и пострадате, ще кажете: Оставям крака си сам да се изправи. Наистина, оставите ли, крака си на свобода, той сам ще се изправи. Оставите ли ума си свободно да мисли, без да му давате известни правила, той сам ще сверши работата си по-добре от вас. Оставите ли сърцето си свободно да чувствува, без никакви външни ограничения и правила, то ще сверши работата си по-добре, отколкото предполагате.
Сега аз смЪло мога да кажа на съвре-менните хора да оставят свободно своит
184
умове и сърца да свершат сами работата си, която им е дадена. Ако всеки ум мисли така, както е създаден, и ако всЬко сърце чувствува така, както е създадено, свтугът би се изправил моментално. Животът на съвре-менните хора все повече се усложнява, понеже те си служат с насилие, не само едни върху други, но насилват и собствените си умове и сърца. Умът на съвременния чо-век не мисли така, както той дълбоко в себе си разбира нещата. Съвременният човек не чувствува н-вщата така, както неговото сърце дълбоко в себе си му подсказва, как трябва да чувствува. Умът и сърцето на съвременния човек се движат по предписания, които му се диктуват отвън. Обаче, каквито усилия и да се правят, златото никога не може да стане желязо. Колкото да се мж-чите да го окислите, златото не се окислява при условията, при които неблагородните метали се окисляват.
На какво може да се уподоби окислява-нето? Окисляването е подобно на човетпката алчност. Който желае да вземе нещо отвън, по насилствен начин, той се окислява. Ра-зумният човтж, който разбира Божиите закони, не се окислява. Обаче, той разполага с магическа сила в себе си: каквото хване, облагородява го. В неговит-в ръце желязото се превръща на злато. Това подразбира: разум-ният човтж може да превръща отрицател-
185
нитъ" състояния в положителни, низшето в висше, неблагородното в благородно.
Мнозина се оплакват, че откак са дошли новите идеи в сверта, съвсем са се объркали. – Защо се объркали? – Защото торбите им се изпразвали. Друтит-в пък, на които торбите се пълнят, се радват. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросът се разрешава другояче. Иска ли човтзк да раздава от своя хляб на другиттз, за да не остане торбата му празна, той трябва да има на разположение още един хлЪб. Следователно, вевка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава в торбата. Роди ли друга идея, тя може да излезе навън. Значи, старите идеи из-лизат. а новите, младите остават в торбата. Същото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която в момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този закон е основан животът на пчелит-в. Когато някой кошер се рои, старите пчели излизат, а новите, младите, остават в кошера. Между хората законът е точно обратен: старите остават на местото си, а младит-в отиват в нова къща.
Съвременните хора не са доволни от живота, от обществения строй, вследствие на което искат да го изм"Бнят. Това е невъзможно. – Защо? – Защото сегашният живот е резултат на редица опити, които природата е правила в течение на хиляди го-
186
дини. Ако речете да измените този живот 1> един ден, това значи, да предизвикате дЬла катастрофа. Следователно, както за създаването на живота са употребени усилия и опити на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядил"бтия. Като не разбират този закон, религиозните хора искат изведнъж да станат светии. – Това е невъзможно. Да стане човек изведнъж светия, това значи, преждевременно да изсъхне и пожълтее. Сухият човек е тънък ко-нец, а дебелият – дебело въже. С тънкия конец може да се шият дрехи, а дебелото въже може да влезе на работа в парахода. Обаче, смените ли местата им, те са безпредметни: нито дебелото въже е удобно за шиене на дрехи, нито тънкият конец влиза в употребление при параходите. Нещастията на хората се дължат на неправилното употребление на тънките конци и на дебелите въжета. Светът ще се оправи, когато дебелото въже се употребява в парахода, а тънкият конец – за шиене на дрехи. Дръжте в ума си мисълта, че светът е оправен, но в разбирането на хората трябва да стане преврат. Външно, механически светът нема да се оправи, нито се нуждае от оправяне. Оправянето на света е вж-трешен процес. Щом стане преврат ш, човешките умове, сам по себе си светът е оправен. Щом в умовете и в разбирания-
187
та на хората стане промяна, заедно с това се променя и външният свят.
И тъй, за да се измени светът, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света. Христос знаеше това и дойде в света да покаже на хората пътя, по който жи-потът може да се оправи. Само любовта е н състояние да оправи света и да примири нсички противоречия в живота. Ако всички хора приложат любовта в живота си, пеуреденит-в нътца моментално ще се опра-нят. В общността си светът е добър, но н частност има неща, които не са добри. Същото може да се каже и за човека. По естество, по душа човек е добър и чист, вследствие на което злото не може да проникне 1' душата му. В частност, обаче, има нътцо "ошо в всбки човек. Лошото, нечистото в човека представя материал за горене. Този материал може да изгори само в огъня на любовта. Като знаете това, стремете се да придобиете любовта, да се пречистите. Любовта се придобива, но не се обсебва. Който изпълнява волята Божия, той може да придобие любовта.
Следователно, за да придобие човек любовта, това значи, да вземе първото място. Кое е първото място? Сиромашията, запример, представя първото място. Само сиромахът може да седне на първо място. Последното място представя богатството в света.
188
Значи, богатият има право да седне на последното място. Като седи на последното място, той постепенно се домотеа до истината. Само при това обяснение, сиромашията и богатството се осмислят. Сиромашията е добрата почва за любовта, а богатството – добрата почва за истината. Докато не осирома-шее, човек никога не може да намери любовта. Докато не забогатее, човек никога не може да намери истината. Щом намери любовта и истината, човек ще намери знанието, а оттам и Божията Мъдрост. Без любовта и истината животът остава неразбран.
Сега, като се натъквате на противоречия, приложете новия метод за разрешаването им. – Кой е новият метод? – Методът на любовта и на истината. Как ще приложите любовта? Когато дадете всичко, каквото имате в себе си, когато станете сиромах. Как ще приложите истината? Като слъзете от положението на богат в положението на последен сиромах. Сиромахът да даде сиромашията си с съзнание, че тя е велико благо в живота, а богатият да раздаде богатството си, без никакво съжаление, че губи нъкакво благо. Това е новият метод за разрешаване на противоречията, това е пра-вият пжл за отиване при Бога. Сиромашията и богатството представят истинска раз-мънна монета за отиване към Бога. Сиромашията е размънна монета за придобиване на
189
любовта. Богатство ю е размънна монета за придобиване на истината. Ще кажете на Господа : Господи, давам Ти всичката си сиромашия. Щом пожертвувате сиромашията си, в замина на това ще получите любовта. После ще принесете богатството си в жертва на Господа, заради което ще получите истината. Колкото малко да дадете на Господа, в замяна на това ще получите от Него много и ще бъдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо няма да получите.
Сега, вземете раниците си и идете при Господа, да Му дадете сиромашията и богатството си, в замяна на които ще получите любовта и истината.
31 юли, 5 ч. с.