Работна среда на електронния архив
Първото правило.
(Учительтъ). Всички трЬбва да намЬрите една норма, да имате едно правило за мЬрене на нЬщата. Въ природата има само едно правило. Да кажемъ, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питамъ: Туй списание ще върви ли по вашитЬ стжпки, или то ще си тръгне по своя естест- венъ пжть, по своитЬ стремежи? НапримЬръ, когато една мома или единъ младъ момъкъ се жени, жени се, за да изрази своя идеалъ, който е божественъ, а какво става? СлЬдъ като се ожени, неговиятъ идеалъ, не само че не е божественъ, но става обикновенъ. Че ако вие раждате нЬщо като васъ, по-добрЬ е да не го раждате, и трЬбва да се откажете отъ това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждашъ агънца, които хората ще колятъ, ще продаватъ, това нищо нЬма да ти принесе. Ти трЬбва да се откажешъ отъ туй раждане. Ще кажешъ: "Отсега нататъкъ не искамъ да раждамъ така". Нищо повече! Ако си единъ вълкъ, и раждашъ само вълчета, които ще ядатъ агънца, ще кажешъ: "Пакъ ще се откажа, нЬма да раждамъ". Туй правило ще го приложите въ вашия умственъ свЬтъ, въ вашия сърдеченъ свЬтъ и въ вашата воля. Защото, трЬбва да знаете, че всЬка една мисъль е жива, тя сжществува, и мжчно може да се освободите отъ вашитЬ мисли, отъ вашитЬ желания и отъ вашитЬ дЬйствия. НЬкой окултисти казватъ, че мисъльта е кратковрЬменна. Не, ние виждаме въ пространството ваши мисли и желания, които отъ хиляди години живЬятъ, и мислятъ тъй, както хората. МислитЬ желанията това сж живи сжщества, тЬ населяватъ особенъ свЬтъ. ТрЬбва да имате една много правилна философия за живота. Сега напримЬръ, вие сте млади, въ васъ има една малка изкълченость: вие не говорите искрено, вие не смЬете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вслЬдствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрЬшите? Вие разрЬшавате извЬстни божествени въпроси, нали? Да кажемъ, ще разисквате върху творчеството на нЬкой знаменитъ писатель, като Гьоте, Шекспиръ или Толстой. Въ какво седи творчес-твото на Гьоте или на Шекспира, или въ какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху бесЬдитЬ. Въ какво седи сжщественото въ бесЬдитЬ, знаете ли? Ами че вие ще си създа¬дете извЬстна идея. Законътъ е такъвъ: онзи, който иска да изпълни, запримЬръ, закона на женидбата, той трЬбва да 36
се жени съ идея. Ако нЬкой е момъкъ, и послЬ се ожени, то, като се роди неговия синъ, синъшъ му да не се жени, той да бжде послЬденъ; и момата, която се жени - нейната дъщеря, да не се жени, да бжде послЬдна. Нищо повече! Ама кой човЬкъ нЬма да се жени? - Онзи, който е съвършенъ. Това е само за съвършенитЬ. "Които се сподобятъ съ възкръсението, нито се женятъ, нито за мжжъ отиватъ". Женятъ се само несъвършенитЬ хора. Питатъ: "Да се женимъ ли, или да се не женимъ?" Щомъ сте несъвършени, ще се жените, а щомъ сте съвършени, васъ женидба не ви трЬбва. РЬзко и положително - съвършенитЬ хора нЬматъ нужда отъ женидба! Сега, думата женидба, нЬма да я разбирате въ нейния букваленъ смисълъ. ВсЬки, който се жени, трЬбва да има за цЬль синъ му да бжде съвършенъ, слЬдователно, той трЬбва да вложи въ него най-възвишенитЬ свои идеи, и синътъ да бжде изразъ на своя баща. Дъщерята да бжде изразъ на своята майка, на нейния най-съвършенъ идеалъ, божественъ идеалъ. И тогава ще прЬстане стария начинъ на прЬвъплотяване. Въ природата има новъ начинъ, по който душитЬ може да се усъвършенствуватъ. Тъй че, има и другъ начинъ за усъвър- шенствуване, не се самозаблуждавайте, не мислите, че само така може. Има други по-съвършени методи. Ако тия методи не сж приложени досега за насъ, то погрЬшката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този методъ е готовъ, но понеже ние не сме готови да възприемемъ по-идеаленъ методъ, и не може да го разберемъ,.затова хората са останали толкова назадъ. ПрЬди двЬ хиляди години Хри- стосъ е училъ така: "Ако не се родите изново отъ духъ и вода, не може да видите царството Божие. Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е." Онзи, който има плътски баща и плътска майка, отъ него духовенъ човЬкъ не може да стане. Ако майката е отъ плъть, бащата не трЬбва да бжде отъ плъть; ако бащата е отъ плъть, майката не трЬбва да бжде отъ плъть. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете двЬ отрицателни величини, и да дадатъ една положителна? Може ли двЬ празнини да ви дадатъ една поло¬жителна реалность? ДвЬ празнини всЬкога ще дадатъ празнина, тЬ трЬбва да се напълнятъ съ нЬщо. Сега, азъ мисля, че списанието "Новиятъ животъ" ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бЬха напълно духовни. Вие казвате: "Да започнемъ нЬщо самобитно". Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли въ "Новия животъ" реалность, вложихте ли нЬщо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото въ "Новия животъ?" Това не е за упрЬкъ, но, посочете на ония пасажи, които сж нови, които за пръвъ пжть се явяватъ, кое е новото
37
нЬщо? Въ Америка има една зададена задача: даватъ 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъль. Нова идея, разбирамъ такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която до сега не е казана, 25,000 долара ви очакватъ. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трЬбва да прЬлистите литературата, да видитЬ дали тия нови идеи не сж казани въ миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трЬбва да имате абсолютно никаква задна цЬль, да сте прями и откровени, всичко да е ясно, като бЬлъ день. ТрЬбва да имате само единъ планъ, и никакви задни цЬли! БЬлитЬ Братя, въ туй отно-шение, сж много строги. Та, сега и васъ, младитЬ, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадемъ вдъхновение, ще ви дадемъ теми, материалъ, списанието ще върви много добрЬ. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате двЬ, три, четири списания, но какъ? Въ всинца ви трЬбва да залегне тази велика Божест¬вена идея. Може. Та, казвамъ, споредъ менъ, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберемъ на годиш¬ното събрание, тамъ ще се рЬшатъ подробноститЬ по издаването. Помнете, че окултниятъ законъ не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. ДвЬ списания на единъ дънеръ прЬспокойно може да растатъ, но ако ги насадите едно до друго, и двЬте ще станатъ хилави, не ще могатъ. Въ тЬхъ ще има състезание, и нищо нЬма да излЬзе. Единство въ основата, и разклонение въ изпълнението на природния планъ. Сега, вие сте най-малко двЬста души ученици, всЬки единъ ще има по единъ занаятъ, отъ който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300лв. правятъ 60,000 лв. Вие ще дадете 60,000 лв., и старитЬ ученици отъ школата, и тЬ сж 200 души по 300 лв., значи и тЬ внасятъ 60,000 лв. За една година ще се събератъ всичко 120,000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да туритЬ нЬщо ново, туй, което до сега не е турено. Може ли да го направите? Ще направимъ опитъ. Сега слушайте, тия пари, които сж дадени, това сж единъ кредитъ. На този кредитъ отгорЬ може ли да турите нЬщо, което да го компенсира? Законътъ е такъвъ: на всЬки кредитъ отгорЬ, ще може ли да дадемъ нЬщо, което да отговаря? Защото, забЬлЬжете, въ окултната наука, въ БЬлото Братство, тия пари сж живи, тЬ не сж мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които насъ ни даватъ, въ тЬхъ сж вложени чувства, любовь. Можемъ ли да отговоримъ на тази любовь съ сжщото нЬщо? Не мислите, че тия пари сж мъртви. Не, на тЬхъ трЬбва да отговоримъ по сжщия начинъ. Помнете правилото, че Божествениятъ пжть е най-лесниятъ пжть за ходене. НЬма по-лесенъ пять, не се лъжете. Божествениятъ пжть, по видимому, е мжченъ, но
38
той е най-лесниятъ пжть. ЧовЬшкиятъ пжть се вижда по-лесенъ, но той е най-трудниятъ. И азъ казвамъ: вие, които отъ хиляди години сте прЬтърпЬли най- голЬмитЬ страдания, и сте извървЬли толкова пжть, това е човЬшки- ятъ пжть, по който сте вървели. Той е много труденъ. Отсега пжтьтъ ви е нагорЬ, нЬма да имате такива мжчнотии. Какви ужасни минути сте прЬкарали въ миналитЬ сжществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство, и сте видели ужаса му, нима отъ сега нататъкъ, когато сте свободни отъ него, ще се повърнете назадъ? НЬма какво да се спъвате. Сега, има нЬкои отъ васъ, които сж по-близо до истината, т. е. ще работятъ съ по-малко усилия, а нЬкои съ по-вече. Но всички трЬбва да работите за разработването на вашия умъ. Има извЬстни зародиши, които сж посадени въ васъ, и вие трЬбва да имъ дадете условия да поникнатъ на врЬме тия сЬменца, да израстнатъ, да се развиятъ въ вашитЬ умове, и да цъвнатъ, да завържатъ и да узрЬятъ въ вашитЬ сърдца. Тия сЬменца сж вложени въ васъ, и върху тЬхъ ще работите. Само по този начинъ умътъ и сърдцето може да бога- теятъ. Само така ще опитаме живитЬ закони на природата. Като четете старитЬ списатели, ще ви дойдатъ нови идец.,Старато дава мЬсто на новитЬ идеи. РазнитЬ науки спадатъ къмъ разни области. Това ще го знаете. Законътъ е такъвъ. Вие не можете да пЬете хороводна пЬсень на умрЬло, и на свадба не можете да свирите погребаленъ маршъ. Има извЬстни науки, които спадатъ къмъ мажорната гама; има науки, които можемъ да класифицираме къмъ минйорната гама, а има науки, които ще класифицираме къмъ хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичкитЬ науки или само въ мажорната, или само въ минйор¬ната гама. Споредъ новото класифициране на наукитЬ, математи¬ката, запримЬръ, къмъ коя область спада, къмъ мажорната или къмъ минйорната гама? - Къмъ мажорната, само че съврЬменната мажорна гама е изгубила своята широта. МузикантитЬ сж изгубили основнитЬ тонове на мажорната гама, и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа просторъ, разширение, идея на удивление, а понеже съврЬ- меннитЬ музиканти не могатъ да прЬдадатъ туй удивление, образу¬вали сж отъ тази гама малки маршове. Значи, отъ мажорната гама сж останали малки идеи. Въ минйорната гама има дълбочина. Тя е запазила малко своятя дълбочина, понеже е била въ скръбь. Минйорна¬та гама е запазила своята честь, а мажорната гама е загубила своята чесшь. Съвременната наука, като математиката, запримЬръ, тя е станала прозвище. Съвременната математика, съвременната геометрия сж дали въ ржцете на лоши хора най-лошите средства за разрушение.
39
Съвременната математика, тя е една блудна жена. Съвременната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло въ света. "А", казватъ, "химията е една хубава наука." Да, тази химия не требва да трови хората, а требва да намери начини, какъ да се лЬкуватъ отровите, какъ да ги изваждаме отъ човешките сърдца, отъ човешките умове. Това е наука! А сега, когато некой химикъ намери некой задушливъ газъ, всичките вестници, всичките литератори ще го хвалятъ, че еди-кой си ученъ намерилъ еди-какъвъ газъ, че щелъ да отрови целъ градъ. Та, каква полза отъ това, че щелъ да отрови целъ градъ? Намерилъ некой експлозивъ. Хубаво. Та, ние идемъ да туримъ науката на нейното подобаваше место. Ще кажемъ на науката: "Ти да не блудствувашъ вече съ толкозъ мжже, ще бждешъ честна жена. Само единъ мжжъ ще имашъ. Ти ще употребишъ своята сила, своето знание, своята мждрость само за Бога, само за човечеството, само за доброто." То е наука. Когато съвременните учени хора откажатъ да се продаватъ за пари, тогава ще се оправи света. Тия, учените хора, които се продаватъ за пари, развалиха света. Днесъ, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупишъ сь пари. Дайте некому отъ тЬхъ единъУдва милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобретение. Е-е, питамъ ви: При такъвъ единъ моралъ, какво общество може да имаме? Сега, васъ, като ученици на Белото Братство, не могатъ ли да ви подкупятъ съ 200-300 хиляди лева? Утре и до васъ ще дойде изкушението. Ще ви дадатъ 100,000 лева на година, и ще ви кажатъ: "Не ви требва да пишете." Ти ще кажешъ: "Малка умора имамъ, искамъ да си почина, слагамъ перото малко, за по-благоприятни времена." Защо? Защото 100-200,000 лв. на перото, това е голема тяжесть - не можешъ да пишешъ. А защо некой пжть турятъ 200,000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цела нощь нема да спишъ - пишешъ. Казвамъ: требва да се справите съ една социална мжчнотия - подкупа съ пари. Вие младите, требва да се пазите отъ този старъ богъ, парата, най- ужастниятъ богъ е той. Той е ужасенъ Мамонъ. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободимъ отъ да се подкупваме съ пари, а съ честенъ трудъ да изкарваме своята прехрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за въ бждеще, като живеемъ по честенъ начинъ, да се не каляме вече. Тия старитЬ дрЬхи сж се окаляли, но новитЬ дрЬхи да не окаляме. Старото изведнъжъ нЬма да си замине. Азъ ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дЬте, което е заченато въ утробата на майката, то е свързано съ нея, и ще се подчинява на всичкитЬ закони, които майката налага. Докато е въ утробата на майка си, ще прави всичко, каквото
40
каже майката. Тамъ то не диша, майка му диша заради него. НЬкой пжть може кръвьта на майката да не е толкозъ чиста, но то казва: "Съдба, карма." И то ще бжде тамъ, докато се сформира, но, дойде ли деветия мЬсецъ, излиза. Тогава му отрЬзватъ пжпа, то е самостоятелно отъ майка си. Та, казвамъ: въ новия животъ, който иде, вие ще спазите този законъ, той е неумолимъ. Ние не можемъ да скжсаме изведнъжъ съ старото, но всинца трЬбва да бждете готови, та, като дойде момента, когато чуете този гласъ, съ старото всичко изведнъжъ ще бжде свършено, и изведнъжъ ще кажете първата дума. Сега, дЬцата, като се родятъ, заплакватъ, понеже не знаятъ първата дума. Вие ще въздъхнете и ще кажете: "Слава Богу, освободихме се отъ това робство, сега сме свободни отъ старото." Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрЬзване на този пжпъ. Ще кажете: "Слава Богу, освободихме се." Знаете ли колко дни ви оставатъ, за да се родите? Десеть дни ви оставатъ, още да се родите. Отъ всичкитЬ дни на стария животъ ви оставатъ още десеть деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днесъ се повдигатъ, това е аларма, за да ви отклонятъ отъ тази велика идея. Вие трЬбва да погледнете сериозно на морала на всЬка наука, и само така ще видимъ, какви прЬстжпления е извършила математиката, ще видимъ и добри- тЬ и лошитЬ и страни, ще си дадемъ отчетъ. Ще видимъ добритЬ и лошитЬ страни на геометрията, добритЬ и лошитЬ страни на физика¬та, добритЬ и лошитЬ страни на химията, на богословието. Ще видимъ и добритЬ и лошитЬ страни на всички науки, и ще си дадемъ отчетъ. Сждба е това въ свЬта! Ти си физикъ, ще дадешъ отчетъ за своята физика. ТЬзи физици, тЬзи химици изпълниха ли тЬ Божествена¬та воля? Съ тази наука, която Богъ е вложилъ, изпълниха ли тЬ своята задача, като учени хора? ВсЬка наука има своя отговорность. Ще кажете: "Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде БЬлото Братство, то ще отмЬри всичко справедливо. ВсЬки трЬбва да знае, какво нЬщо е право. Ти, каквото пишешъ, трЬбва да вложишъ душата си, да вложишъ своята мисъль, своето сърдце, своята воля, да изка- жешъ истината. Изкажи тази истина просто, съ душата си, а не да я забулишъ. Напишешъ едно стихотворение за едно изворче, за едно цвЬте, ти трЬбва да прЬживЬешъ живота на този изворъ, живота на това цвЬте. Не мислете, че тия извори сж безжизнени. ТЬ сж живи, тЬ страдатъ. Тия извори, тия цвЬтя сж живи, въ тЬхъ има такъвъ единъ мораленъ стремежъ, какъвто едва ли долавятъ съврЬменнитЬ хора. Сега, запримЬръ, искаме да докажемъ, защо сжществува мате-риализма? Има си причини. Какъ да го оборимъ? Менъ ми трЬбватъ само петь минути да оборя единъ материалистъ. Ето какъ ще го оборя.
41
Той дойде при мене, седне на стола, тукъ, започне да аргумен¬тира, има ли душевенъ животъ или нЬма. Махна съ ржката си, извадя душата изъ тЬлото му, простра го на легло, извадя неговия двойникъ, питамъ го: Какъ е сега, има ли другъ животъ или не? Още упорства. Махна съ ржка, извадя и астралното му тЬло. Той вижда трима. Още се съмнЬва. Извадя и менталното му тЬло, станатъ четирима. Той се хване за главата, казва: "Азъ вЬрвамъ вече въ Бога." Туря го тогава въ менталното му тЬло, казвамъ: вЬрвашъ ли? - ВЬрвамъ. Помнишъ ли? - Помня. Туря го въ астралното му тЬло, казвамъ: вЬрвашъ ли? - ВЬрвамъ. Помнишъ ли? - Помня. Туря го въ физическото тЬло. Казвамъ: вЬрвашъ ли? - ВЬрвамъ. Ще помнишъ ли? - Ще помня новото учение, и ще го проповЬдвамъ. Тъй ще му докажемъ, че сме прави. ВсичкитЬ ваши аргументи сж хубави, но не сж сжществени. Има и други доказателства: като отидешъ при 35-тЬ милиона градуси на Божествената Любовь, ще се върнешъ, и доброволно ще кажешъ: "Събличамъ се отъ ВсичкитЬ лъжливи мисли и желания, нЬма нито помЬнъ да остане отъ тЬхъ, азъ ще работя, като човЬкъ, желая да изпълна волята Божия." И тъй, щомъ срЬщнешъ единъ материалистъ, въ петь минути ще му докажешъ. Какъ? ТвърдЬ лесно. Ама той ще каже: "Ти ме умъртви". НЬма нищо, това е първата реторта. Какъ! Въ втората реторта си. Като го прЬкарашъ прЬзъ десетъ реторти, той ще стане човЬкъ младъ, значи освободенъ отъ всички заблуждения, човЬкъ, който е готовъ да носи възвишеното, благородното човЬкътъ, който нЬма да се подкупва съ нищо. Пъовото нЬщо, като основа въ живота си, ще турите този моралъ: съ нищо да не може да се подку-пите. Единственото нЬщо, което може да ви подкупи, да бжде Любо-вьта, Мждростьта и Истината. Тогава, всички ние ще бждемъ носи-тели на Божественото. Сега, не искамъ да ви гледамъ тъй омърлушени, и да казвате: "Дали това е вЬрно, дали това е истина". Не, вие вървите въ този пжть, дЬто нЬма абсолютно никаква лъжа. Една стжпка назадъ може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъль ще имате въ ума си, тя ще ви бжде като правило, като максима. Не бързайте, десеть деня още имате, докато се родите. НЬма да скжсате съ старото. Азъ ви казвамъ: съ старото нЬма да скжсате, има още десеть дни. Когато искате да скжсате съ този свЬтъ, ще трЬбва да има единъ бЬлъ братъ при васъ, той ще скжса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трЬбва да бждатъ отношенията ви къмъ това старото. ПрЬди да дойде той, по никой начинъ нЬма да кжсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакате. Затуй трЬбва да бждете трЬзви въ вашата мисъль. Много трЬзви ще бждете, безъ страхъ и безъ тъмнина, съ свЬтлина и съ
42
любовь. Туй трЬбва да имате прЬдъ видъ. Ние седимъ прЬдъ свЬтлината на Божествения свЬтъ, и знаемъ кое е погрЬшно, и кое е право. Ние мислимъ, че съврЬменната наука е честна. Не, тя има много грЬхове. Пъкъ и окултизмътъ, и той има много грЬхове. Въ окултизма се родиха чернитЬ братя, затуй и окултизмътъ има своя опасна страна. Като влЬзете въ него, ще изучавате тия нЬща, нЬма какво да се плашитЬ. Тъй седи сега великата истина. Този импулсъ, който имате въ вашитЬ души, е Божественъ, но, ако не знаемъ какъ да посЬемъ Божественото, може да си поврЬ- димъ. ПослЬ, въ изкуството, художницитЬ сжщо иматъ много грЬхове. Колко грЬхове иматъ музикантитЬ! Едни отъ тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грЬхове иматъ! СвещеницитЬ, които сж си играли съ мистериитЬ, колко лъжи иматъ! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, въ която нЬма абсолютно никаква лъжа. Има ли въ една книга вложени и петьтЬ добродЬтели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, въ които душата не е взела участие. НЬкждЬ е взело участие само сърдцето и ума, послЬ у други сж взели участие волята и сърдцето, нЬкждЬ сърдцето не е взело участие. Възвишеното и благо-родното у човЬка трЬбва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Азъ ви давамъ насока, но трЬбва да вземете правия пжть, а този е пжтьтъ. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бжде чисто, то е правиятъ пжть. Сега, вие трЬбва да намЬрите една форма, въ която ще изразите тия истини. Ние трЬбва да бждемъ като цвЬтята. Като изразимъ най-строгитЬ истини, като изобличимъ свЬта, да го туримъ въ такава лека форма, въ такъвъ ароматъ, че тази истина да бжде привлЬкателна, да можемъ да привлЬчемъ съ нея свЬта. Сега, азъ зная, какво ще ви кажатъ. Ще ви кажатъ, че въ съврЬменния свЬтъ има и други хора. Кои сж тия хора сега? И други, хора има! Ами, ако ти си единъ отъ тЬзи хора, тогава? Първото нЬщо, човЬкъ се съмнЬва, нали? Да кажемъ, че ти си единъ музикантъ. Осъмнишъ ли се, ти парализирвашъ своята дарба въ себе си. Такъвъ е Божествениятъ законъ. НЬма желание, нЬма мисъль, въ каквото и да е направление, да пожелае или да помисли човЬкъ, и да не стане. Не въ единъ животъ, но въ цЬлата вЬчность. ЧовЬкъ има врЬме и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърдцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. Въ цЬлата вЬчность имате всичката възможность да опитате всичко, каквото помислете, почувствувате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не въ единъ
43
животъ, но въ цЬлокупностьта на цЬлото битие ще ви се дадатъ възможности да опитате всичко. И туй е красивото въ живота, че имаме възможность за постигане всичко онова, за което копнЬе душата, ума, сърдцето и волята. Всичко туй единъ день ще може да се реализира. Тогава ще кажемъ: Разбираме сега, че животътъ ни има смисълъ, има смисълъ и цЬль има, има и радость въ живота ни. Тъй щото, тази мисъль трЬбва да залегне, като основа у насъ. Тя ще ви повдигне, и тогава нЬма да се усЬщате, като странници, но ще усЬщате, че има нЬщо въ вашата душа. И затуй ние работимъ, а не за настоящето, нито за бждещето. Сега, това е противорЬчие, нали? Ние работимъ за Божественото настояще, а не за човЬшкото бждеще. Само по този начинъ душата ще може да се освободи отъ робството, което сега прЬкарва. "Богъ е любовь" "Добрата молитва".