Път към живота

Път към живота

„Пребъдете в мене, и аз във вас". (Иоана 15:4)

„Пребъдете в мене, и аз във вас." Когато живее във въздушно пространство, човек трябва да знае, как да се справя с въздуха. За да се ползува от условията на въздуха, той трябва да има отношение към него. Само при това положение човек може да приема от въздуха ония елементи, които са необходими за неговия живот. За да се ползува от уроците и лекциите на своя учител, ученикът трябва да бъде съсредоточен, да разбира, какво му се преподава. Отвлечен ли е умът му, занимава ли се със странични мисли, ученикът не може да се ползува от знанието, което му се предава. Той напразно посещава училището. Какво ще се ползува глухият, ако е отишъл да слуша някоя певица, или някой музикант? Певицата пее, музикантът свири, но до слуха му нищо не достига.

Сега и аз говоря, но малцина слушат и възприемат. Защо? Защото много от вас са заети с различни въпроси: имате да изплащате апартамент, или някаква полица, или не сте доволни от условията, при които се намирате тук. Щом мисълта на човека е отвлечена, нищо не може да стигне до неговия ум. Той мисли за всичко, но не и за онова, което му се говори. Следователно, само онзи може да пребъдва в Христа, който е отворил ума и сърцето си за Него. Затова Христос казва на учениците си: „Пребъдете в мене, за да пребъда и аз във вас."

„Пребъдете в мене, и аз във вас. Да пребъдва човек в Бога, това е великото в света. Казано е в Писанието: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Да Му се кланят в Дух, това значи по любов. В Истина, това значи в сила. Който не обича Истината, той не може да бъде силен. Който се кланя на Бога в Дух и Истина, той е силен. Любовта е плод на Духа, а силата – плод на истината.

Сега, като наблюдавате изгрева на слънцето, вие започвате да мислите за присъствието на Божията сила в света. Отдалеч слънцето изглежда малко, но в същност е много голямо. Пространството пък, в което слънцето се движи, е толкова голямо, че в него се вместват милиони слънца и милиарди звезди като нашите. При това, в пространството има място още за много вселени, които в бъдеще ще се създадат. Процесът на създаването е безграничен – няма начало, няма и край. Материята, от която се създават слънца и планети, също е безгранична. Мнозина искат да знаят, къде е краят на света. Краят и началото на нещата са относителни понятия. Когато започне да мисли, човек е в началото на нещата; престане ли да мисли, той е в края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребъдва в Него в Дух и Истина, човек е в началото на нещата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е в края на нещата, дето всичко изчезва.

Някой иска да знае, какво представя света, как е създаден и т. н. Това желание е преждевременно. Той не е готов още за него. Готов ли е ученикът да бъде като учителя си? Ако иска да бъде учен, като учителя си, и това може да постигне, но заедно с добрите страни на учителя си, той ще възприеме и неговите слабости. Готов ли е да се справя със слабостите, които е възприел от учителя си? Не е лесно да се справя човек с чуждите слабости и недостатъци.

Един благочестив, набожен човек решил да оправи света с кадене, както свещениците кадят тамян в черквите. Той намислил да вземе една кадилница и да тръгне с нея от единия край на града до другия, да види, какво ще постигне. Посъветвах го да не прави този опит, защото, ако светът може да се оправи с кадене, досега щеше

135

да бъде опрзвен. Милиони свещеници ка-дят днес, но св"бтът не се оправя. Има смисъл да кади човек, но с мисълта си. Неговата мисъл трябва да благоухае, да пръска светлина. Ако човек с такава мисъл тръгне от един град в друг, от едно село в друго, в скоро време той би могъл да оправи света. Ето, милиони години вече, как слънцето свети, кади, но светът още не се е оправил. Милиони години вече, как вътъ-рът вЪе, говори на хората, но и от негови- те-б думи св-Ътът още не се е оправил.

Светът е оправен, няма какво да се оправя, но човешкият свет не е оправен. И той постепенно се оправя. Святът, в който жив^ят напредналите същества, които са завершили своята еволюция, които служат на Бога в Дух и Истина, е оправен. На те-зи същества е дадена задача да управляват физическия свет. Земята, на която хората жив-бят, представя гол^м параход, с който те правят екскурзиите си, без да знаят, къде отиват. Кога са се качили на този параход, не знаят. Къде отиват, също не знаят. Хората говорят за създаването на света, за създаването на човека в рая, но къде б-вше това м-бсто, не знаят. Бог създаде човека, но човек нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време требваше Бог да събужда човека, докато го събуди. Щом се пробуди от дълбокия сън, той заплака и поиска храна. И до днес още

136

човек продължава да плаче и да иска храна. И до днес още Бог, като нежна майка, се грижи за него и му доставя необходимата храна. Шша нещо, което човек да е поже-лал и да не го е получил. Всичко е дадено на човека, както родителите дават на децата, докато са в училище. Щом свършат училището, те се явяват като кандидати за учители, в първоначални училища, или в гимназии, според образованието, което са получили.

Сегашните хора мислят, че са силни, учени, добри. За да разберат, какви са, те трябва да правят опити, да се познаят. Ако е въпрос за сила, нека силният по мисъл се опита чрез мисълта си да спре духането на вятъра, или ваденето на дъжда, да разпръсне облаците. Че може да се говори на вътъра, ние имаме пример за това. Когато б^ше с учениците си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето. Учениците се уплашиха и събудиха Христа. – Не се плашете, каза Христос. Той съсредоточи мисълта си, и ветърът престана. Христос разбираше езика на ветъра и се разговаряше с него. ветърът слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога в Дух и Истина, който е силен и любящ. Когато човек говори на природата в името на истината, тя го слуша. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека". Който живее в истината, само той може да постиг-

137

не своите желания. Извън истината нещата са непостижими.

„Пребъдете в мене, и аз в вас". Велико и красиво е да пребъдва човек в Бога. Постигне ли това, той не се нуждае от похвалите на хората. Какъв смисъл имат похвалит? Каквото мнение да имате за човека, дръжте го в себе си, няма защо да го казвате. Дали добре постлшва, или не, и за това не говорете. Той е още в началото на доброто. Доброто в него още не е завершено. Той е художник, който едва сега е за-почнал да рисува. Той сега се учи да туря боите, а вие го хвалите. Като го хвалите, наместо да му помогнете, вие отяличате вниманието му от работата. Докато не завърши картината си, нищо не говорете. Когато картината оживее и проговори, вие можете да си кажете мнението.

Една от говорящите картини е човекът. Всичко, което Бог е направил, живее. Всичко, което е излЪзло от ръката на Бога, е безсмъртно. Всичко, което е изл-бзло от човешка ръка, е смъртно. И когато казваме, че човек умира, ние разбираме, че в него умира само онова, което не е Божествено. Когато умре някой, хората казват, че с него всичко е свършено. Защо? Защото не го ви-ждат. Наистина, когато не вижда нещата, човек се спъва. Щом ги вижда, той не се спъва. Какво ще кажете тогава за обичьта? И обичьта е невидима, но казвате, че този или

138

онзи човек ви обича. Значи, по някакъв на-чин вие познавате, че някой ви обича. За да познаете, че н-бкой ви обича, първо трябва да видите неговата обич; после, трябва да чуете, че ви обича; най-после, трябва да възприемете благоуханието, което излиза от него. Виждането, чуването и възприемането са вътрешни, а не външни процеси. От онзи, който обича, излиза особено благоухание, каквото от ароматните цветя и плодове. Следователно, след като помиришеш плода, ти го вкусваш. Така постъпвате и с онзи, когото обичате. Чрез сетивата си вие познавате неговите качества.

На какво се дължи аромата на плодовете? На красивите мисли, които работят в самите плодове. Красивите мисли пък са резултат на разумни същества, които имат пред вид развитието на плодовете. Като ядете плодове, разумните същества ви из-учават, доколко сте познали Божиите пътища. Дали вервате в това, или не, то е друг въпрос. Без да вервате, вие се ползувате от плодовете като лечебни средства. Запри-мер, черешата, прасковата крият в себе си лечебни свойства. Черешата се препоръчва против малокръвие и неврастения, Пролет, когато има череши, можете да ядете,-колкото искате, но с любов. При това, черешите трябва да бъдат от дърво, садено и поливано с любов. За да се ползувате от плодовете на черешата, тя трябва да е отгледана

139

от добър човек. Ядете ли от плодовете на тази череша, положението на нервната ви система ще се подобри.

„Пребъдете в мене, и аз в вас." Защо трябва човек да пребъдва в Бога? За да се изпълнят желанията му. Ако не пребъдва в Бога, желанията му не се изпъл-няват. Когато царят запов-вдва да се направи нъкакво добро, заповъдьта му веднага се прилага. Ако бедният човек издаде същата запов-вд, гласът му не се чува. Тъй щото, искате ли да се чува и вашата дума, пребъдвайте в Господа. Не пребъдвате ли, никога вашата дума няма да се приеме. Христос казва: „Ако пребъдете в мене, каквото по-просите от Отца ми, ще ви бъде".

Сега, аз желая на всички, които сте тук, да пребъдете в Бога. Пребъдвате ли в Бога, и на камъните да кажете да тръгнат, ще ви послушат. Възможно ли е това? За Бога всичко е възможно. Вие сте готови да вервате, но само след като видите, че нещо е станало. Докато не е станало, не вярвате. Когато параходът тръгне, вие вервате вече. Обаче, тръгне ли веднъж, и да вервате, и да не вярвате, той върви по своя път. Ще кажете, че камъните на планината с разхверляни. Тази разхверляност е привидна. В същност всички нЪща в природата с наредени по особени закони, които придават външна красота. Малцина виждат и разбират тази красота. Запример, казвате за някой човек, че е

140

красив, добър, умен. Вие виждате това, но не виждате недостатъците му. Той е красив, но не е разумен, не е търпелив. Той е наблюдателен, добре облечен, но не оценява дрехите си, не им се радва. Той се облича за хората, а не за себе си. Още по-до-бре е човек да се облича за Господа, всяко-га да е готов да се яви пред лицето Му, да покаже сърцето и ума си, да види, как е живел.

Каквито погрЪшки и слабости да види в човека, Бог мълчи, никого не езди. Бог е дълготърпелив и благосклонеа. И при това положение човек се осмелява да се оплаква от хората, че са лоши, несправедливи. Като човек, не е ли и той същият? Лош е човек, но когато не пребъдва в Бога, когато не Му служи в Дух и Истина. Тогава той не използува Божиите блага разумно. Човек е лош още и затова, че не употребява ума, сърцето, волята, душата и духа си, както трябва. Мислите ли, че при това положение може да стане всичко, каквото желаете? Лошавината, която имате, не е сегашна. Вие я носите от миналото си, когато сте имали много учители. Всичко, каквото сте минали, е написано на лицата ви. Достатъчно е да ви погледне някой, за да разбере, че в миналото сте били непослушни, вследствие на което и до днес носите белези на главата, на краката и на ръцете си. Дойдете ли до настоящето, вие се отличавате с будно съзнание и

141

казвате: Днес ще живЪем, както Бог иска.

„Пребъдете в Бога, и аз в вас." Защо трябва да пребъдвате в Бога? За да изправите миналото си. Решите ли да изправите миналото си, да живеете добре, с вас ще се кооперират разумни същества и ще ви помагат. Яви ли се най-малкото колебание в вас, тъ- веднага се оттеглят настрана. Решите ли да жив-вете добре, те пак ви помагат. Като знаете това, не се колебайте в доброто решение. Ще кажете, че не сте готови за чист и свет живот. За да се приготвите, вие трябва да работите. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, не може да бъде ученик в гимназията. Това не значи, че не трябва да учи. Щом е влязло в първо отд-вление и се учи добре, то ще порасне и след н-вколко години ще бъде ученик в гимназията. След седемгодишно учене в първоначалното училище и в прогимназията, то ще бъде готово за гимназията, дето се иска повече работа. След това ще вл-взе в университет. Като работи и учи прилежно, той ще бъде готов за по-ви-сок живот, ще може да служи на Бога. Каквото положение да заемате, вие постоянно тр-Ъбва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение.

„Пребъдвайте в Бога." Защо трябва да пребъдвате в Бога? За да имате ясна представа за Него. Той не живЪе в противоре-

142

чията. Като не знаят това, щом се натък-нат на известно противоречие, което не мо-гат да разрешат, хората се сърят на Бога и казват: Няма да учим! Като се разсъри на учителя си, ученикът казва: Няма да уча! Като се разсъри на майка си, дъщерята казва: Няма да работя! След единъ-два деня тя напуща дома на родителите си, бъта от майка си. Дето да отиде, все ще я карат да работи нътдо.

Един ден един бивол решил да из-бъта от господаря си и отишъл в една гора, да поживее по-свободно, независимо. Господарят му не го търсил, оставил го да бъде свободен, както пожелал. Две години се минали, но биволът все не се връ-щал. Настъпила тежка, студена зима. Биволът още скитал из гората, но един ден бил нападнат от глутница вълци. Той се облегнал с гърба на едно дърво и отчаяно се бранил от вълцитъч По едно време той успъмг да се освободи от те-бх и ударил на бът, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама. Едва на сутриньта господарят му го видЪл. Биволът си мислил: При тебе е лошо, но вън е още по-лошо. С Бога е лошо, но без Бога – още по-лошо.

Няма по-велико нещо за човека от това, да служи на Бога! Причината за нашата вътрешна радост и веселие се дължи на това, че сме направили нещо, което Бог иска отъ

143

нас. Не изпълним ли законите Му, ние изпитваме скръб и страдание. Като ни види в това състояние, Той казва: Не прави това. Пази се да не гръчниш, не е за твое добро. Какво прави учительт по рисуване с учениците си? Като види, че картината на някой ученик не е добра, той взима молив и я зачерква. Като мине втори път край него и на-м-ври, че картината пак не е добре нарисувана, пак я зачерква. С зачеркването той обръща внимание на ученика, да изправи погрЪшките си. Не може ли сам да ги изправи, учительт взима четката, боите и показва на ученика, как трябва да рисува. Когато обръща внимание върху очите на портрета, учительт иска да каже на ученика да обича истината. Когато обръща внимание върху ушите на картината, той иска да му каже да обича и цени Словото. Обърне ли внимание на носа, това значи, да развива обонянието си, да възприема правилно миризмите, за да познава хората. Обърне ли внимание на устата, това значи, да се научи правилно да се храни.

Пребъдвайте в Бога, за да се опознаете в името на великата Любов. Пребъдвайте в Бога, за да Му служите в Дух и Истина, да бъдете смели и решителни, да бъдете силни и любящи, да бъдете готови на велики жертви.

И тъй, срещнете ли човек, който ви обича, кажете: Той е! Срещнете ли човек, готов на всички жертви за вас, кажете: Той е!

144

Един религиозен човек изпаднал в големи противоречия и се обезвъфил. Един ден той изл"бзъл от дома си и тръгнал край града да се разходи, да се предаде свободно на мисълта си. Унесен в своите мисли и в скръбьта си, той не забелязал, как се минали три-четири часа По едно време усв-тил силен глад. На десетина метра от себе си видял една круша. Приближил се до крушата и започнал да я оглежда от всички страни, но не видЪл нито един плод. – И тук неусп-вх! Никъде не ми върви – казал скръбно младият човек. Едва напра-вил две-три стъпки, задухал малък в-в-трец. Вятърът разлюлял клонете на крушата, и той чул, че на земята паднало н-бщо. Бързо се навел и вид-бл, че от крушата паднали пет хубави плода. С благодарност изял първата круша и си казал: Той е! Така изял петт- круши и след изяждането на всяка круша, благодарил на Бога с думит": Той е! След гова той казва: Никога в живота си не съм ял тъй сладко и с благодарност, както днес.

Той е, Който кара хората да ни обичат.

Той е, Който кара вътьрът да вее.

Той е, Който ни дава великите блага в живота.

Той е, Който внася в умоветъ- ни светли мисли, в сърцата ни – благородни чувства и ни кара да постъпваме см-вло и решително.

145

Той е, Който ни дава храна за подържане на нашия организъм.

„Пребъдете в Бога по Дух и Истина!"

26 юлий, 5 ч. с.