от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване


Път към свобода

— ВЬренъ, истинен ъ, ч и с т ъ и благъ всЬкога бжди! Чете се темата: „Какво представя ща¬стието"? 8а следния пжть всЬки да донесе по сто житни зрънца, отъ най-хубавит1>. ВсЬка наука има свое приложение, кое¬то има отношение, както къмъ хората, така и къмъ всички живи сжщества. Следователно, то може да бжде свързано съ общия жи- вотъ. Същевременно, това приложение може да се отнася до задоволяване на нЬкаква специална нужда на човЬка. Вие всички сте изучавали геометрия, знае¬те, какво представя ъгълът ъ. Ако начъртаете жгълъ. съ върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клинъ. на който пред¬стои да извърши нЬкаква работа. Ако нЪкоя р Ька срещне на пжтя си единъ гол-Ьмъ клинъ, тя ще се раздвои. Въ случая, клинътъ пред- С1авя известно съпротивление за р%ката. Пър-воначално съпротивлението е голЪмо, но кол¬кото отива по-надолу, то се намалява, докато съвършено изчезне. Какво представя клинътъ въ чов-Ьшкия животъ? Той може да се вземе като препятствие. Представете си, че въ ума на н'Ькой чов-Ькъ се роди известна идея, за ре¬


73> ализирането на която, обаче, има големи пре-пятствия. Независимо това, тази идея все ще из¬лезе отъ главата на човека. Срещне ли пре¬пятствия, той не тр-Ьбва да се обезсърдчава, за¬щото препятствията не сж в Ьчни. Т-Ь постепен¬но се намаляватъ, докато единъ день съвсемъ изчезнатъ. Обезсърдчи ли се отъ препятствие¬то, човЬкъ се раздвоява. Вс-Ъко раздвояване на чов-Ьшкото съзнание причинява главоболие. Това е неизб-Ьженъ процесъ, както е неизбе¬жно за работника, който усилено работи, де придобие пришки на ржцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъль, тя не може да не произведе известни търкания. Те¬зи търкания сж резултатъ на препятствията, които среща на пжтя си. Всички съпротивле¬ния въ света вървя гь по пжтя на четверо- жгълника, специално на квадрата. Същевре¬менно, квадратътъ е пжть, по който човекъ може да изправи погрешкит-Ь си. Като се намерятъ пре/гь известно съ-противление, съвременните хора започватъ да философствуватъ, защо не могатъ да се освободят-!, отъ съпротивленията въ живо¬та и отъ реакцията, която т-Ь причиняватъ. Който не разбира този законъ, той изгубва разположението си и чака само некой да го предизвика, за да избухне. За такъвъ човекъ казватъ, че е разпасалъ пояса си. Дойде ли до това състояние, безъ да се подпушва, чо¬векъ требва да задържи пояса си, т. е. да прояви самообладание Може ли да на¬

74> прави това, той ще почувствува въ себе си избликъ на гол'Ьма сила. Приложи ли само¬обладанието си, чов-Ькъ е асимилиралъ сила¬та на съпротивлението вь себе си, вследствие на което е удвоилъ своята вътрешна сила. Дойде ли въ чов-Ька една мрачна мисъль, че не му се жив-Ье, той тр-Ьбва да гледа на тази мисъль като на препятствие въ неговия животъ. Той не тр-Ьбва да се съгласи сь нея, но да я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пакъ ще си отиде. Той тр-Ьбва да я приеме учтиво, да я запита за близкигЬ й, да покани и тЬхъ на гости. Колкото да е слабъ физически, щомъ не допуша отрицателни мисли въ себе си, човЬкъ лесно може да ги носи на гърба си. ЧовЬкъ неизбЬжно ще ми¬не по пътя на мъчнотиитЬ, на отрицателното въ живота, но тр-Ьбва да носи въ себе си ми¬съльта, че може да се справи съ тЬхъ. И тъй, знанието, което получавате, тр-Ьб¬ва да го прилагате, както въ физическия, та¬ка и въ психическия си животъ. Обезсърдчи- те ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се отъ обезсърдчения, които могатъ да бъдатъ резултатъ на крайно индивидуализиране, въ което чов-Ькъ често изпада. Когато жив-Ье са¬мо за себе си, човЬкъ става краенъ индиви- дуалистъ. За да изл-Ьзе огь своя индивидуа- дизъмъ, той тр-Ьбва ла мисли и за другитЬ, а не само за себе си. Като жив-Ье само за себе си. чов-Ькъ полхранва ония мозъчни центро¬ве, които се намиратъ на задната часть на

7!> I лавата. Тамъ се намира и центърътъ на честолюбието. За да излезе отъ егоизъма си, човекъ требва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмътъ се уравновесява съ милосърдието. Само милосърдието е въ състояние да въздействува на човешкия его- изъмъ. Колкото да е гениаленъ, човекъ не¬избежно ще мине презъ двата полюса на жи¬вота : егоизъмъ и милосърдие. Това е неизбе- женъ законъ за всички хора. Разликата ме¬жду хората се заключава въ това, че обикно- вениятъ човекъ требва да прочете много кни¬ги, за да научи това, което гениалниятъ на¬учава само отъ една книга. Като ученици, вие требва да спазвате следния законъ: внасяйте въ ума си само по¬ложителни мисли, като същевременно избег- вате многото желания. Ако имате много же¬лания, дръжте ги въ себе си за подсоляване, като импулсъ въ живота ви. Между много¬то жела чия, човекъ некога иска ла стане царь или князъ, да управлява ц-Ьлъ народъ, да заповедва, а той самъ да бъде свободенъ. Добре е човЬкъ да бжде свободенъ, но за да бжде абсолютно свободенъ, той требва да притежава известни качества. За да бжде сво¬боденъ на физическия светъ, човекъ требва да има правилни отношения къмъ окръжаващи¬те. За да бжде свободенъ въ духовния светъ. човекъ требва да бъде добъръ, да носи ве- ликъ моралъ въ сърдцето си. За да бъде сво¬боденъ въ умствения светъ. човекъ требва

76> ца бжде философъ, да има права мисъль. Ка¬квото да казвате на добрия човекъ, както да 1 о обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Правъ си, имамъ този недоста- тъкъ. но ще го изправя. Той знае, че нечисто¬тиите и слабостите на човека се намиратъ по краищата на неговия животъ, а не въ центъра. Затова, именно, за него всичко, което става въ живота, е добро. Следователно, като събе¬рете царя, добрия човвкъ и философа на едно мйсто, вие образувате единъ триъгълникъ. Царьтъ образува основата на триъгълника, а добриятъ чонЬкъ и филоеофътъ — останали¬те страни на триъгълника. Презъ тази година ьи давамъ задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли некой вашъ братъ, който се е обезсърдчилъ, изпратете една до¬бра мисъль къмъ свръхсьзнанието му и про¬дължете пътя си. Отъ свръхсьзнанието му тази мисъль ще слезе въ подсъзнанието, по¬сле въ самосъзнанието, и най-после въ съзна¬нието. Като мине презъ четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо отъ себе си, кое¬то ще го ободри. Следъ известно време скръбь- та, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато некоя незаконоро¬дена мисъль влезе въ ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие требва да дър¬жите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимиятъ светъ ще ви изпрати та¬

77> кива мисли, които ще изпждягь натрапенит-Ь. Така у васъ ще се създаде нова мисъль, коя¬то ще ви доведе до нови разбирания за жи¬вота, за природата. Така вие ще се научите, какъ да си помагате. Новите разбирания ще ви доведатъ до нови методи за работа. Следователно, да бждешъ царь, това зна¬чи, да работишъ на физическия св-Ьтъ, да при- добиешъ красиво и здраво тЬло. Да бждешъ добъръ човекъ, това значи, да имашъ добре организирано сърдце. Сърдцето представя ме¬стото, дето се втичатъ и отдето изтичатъ изворите на живота. Да бждешъ философъ, това значи, да имашъ добре ор1 анизиранъ мо- зъкъ. Като работите върху себе си, да разви¬вате тия неща, вие требва да се пазите отъ еднообразието на живота. Като изучавате раз-личните отрасли на науката, изучавайте и раз-личните изкуства и занаяти. Всеки отъ васъ требва да има по една специалность, на която да разчита въ всички времена и при всички условия. Всека окултна школа има предъ видъ да постави знанията на човека на практиче¬ска основа. Тя има за цель да даде на учени¬ка такива знания, съ които той може да си помага въ трудни моменти на живота. Нема ли такива знания, той на всека крачка ще се спъва. Материалните работи представятъ го- лема спънка за човека. Освенъ това, окултна¬та школа има предъ видъ да даде на учени¬ка поне елементарни познания за лекуване.

78> Колкото повече знания има ученикътъ, толко¬ва по-свободенъ става. Щомъ е свободенъ, той може лесно да изказва идеигЬ си, да имъ дава възможность да се реализиратъ. НЬма идея, която да не може да се реализира. Това е въпросъ само на време. Ако въ настоящето не може да се реализира, въ далечното или близко бждеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоенъ е човЬкъ, толкова по- лесно може да реализира идеитЬ си. Изпра¬тете идеята си въ подсъзнанието и оставете я тамъ да расте и да се развива. Идеите, ка¬то растенията, като живите същества, ра- статъ и се развиватъ. Запримеръ, дойде ли до идеята, че требва да люби Бога, човекъ се натъква на големи противоречия. Т'Ьзи проти-воречия, именно, сж ценни. Те представятъ допирни точки на Божествената любовь. Това, което човекъ счита за непостижимо, предста¬вя, именно, допирни точки на Божествената Любовь, Мждрость и Истина. Когато човекъ дойде до една невъзможность за постигане на н'Ьщата, тази невъзможность наричаме грани¬ца на великия законъ, който реализира неща¬та. Тъй щото, дойде ли до безизходенъ пжть въ живота си, човекъ дохожда вече до гра¬ницата на Божественото въ света. Тази гра ница, именно, показва, че чов-Ькъ ще изл-Ь- зе благополучно отъ трудностите на своя животъ. Мнозина запитватъ: Може ли любовьта да се прояви безъ съпротивление? Това е не¬

78> възможно. — Защо? — Защото нНма две сж¬щества въ света, които, като се обичатъ, да сж напълно задоволени. Само Богъ може да бжде задоволенъ, да има всичко на разполо¬жение, затова Той представя идеалъ за всич¬ки хора. Оть това I лед ь ще, въ света има две сжщества: едното отъ тЬхъ е абсолютно съ-вършено - Богъ. а другото е абсолютно не¬съвършено — чов-Ькъ. Между т-Ьзи две сж¬щества има разбиране. Слабото, несъвършено¬то сжщество винаги разбира силното, съвър¬шеното. И обратно: съвършениятъ, разумни- ятъ винаги разбира слабия, несъвършения. Подъ думата „слабъ, несъвършенъ" разбираме чов-Ькъ, който има съзнание, но нъма условия. И тъй, всЬка наука тр-Ьбва да има свое практическо приложение. Заприм-Ьръ, анато¬мията и физиологията разпола!атъ съ методи, които се отиасятъ до строежа и правилните функции на чов-Ьшкото т-Ьло; психологията разполага съ методи, които се отнасятъ до ду¬шевното състояние на чов-Ька. Астрономията сжщо има методи, които чов-Ькъ може да при¬ложи въ своя животъ. Значи, каквото науката може да направи, и човекъ може да го на-прави. Англичанинътъ казва: Каквото обикно¬вените хора могатъ да направятъ, и азъ мога да го направя. Каквото великите хора сж на¬правили въ миналото и каквото днесъ правятъ, и азъ мога да го направя. Това е въпросъ са¬мо на време. Каквато добра мисъль или до¬бро желание се роди въ васъ, вложете го въ

,40 подсъзнанието си и го оставете тамъ, докато му дойде времето. Животътъ съдържа всички възможности. Първо вложи мисъльта въ под-съзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъль. или не. Тукъ ще видишъ закона на вероятностите. Има не¬ща, които безъ любовь по никой начинъ не ставать. Запримеръ, безъ любовь човекъ не може да стане поетъ. Обаче, следъ като се разочарова въ любовьта поетътъ става фило- софъ. Значи, човекъ първо се влюбва, а по¬сле се разочарова и става философ ь. — Кога става човекъ добродетеленъ? — Когато изгу¬би смисъла на философията, когато фалира въ собствената си философия. Щомъ се разочарова въ добродетельта, човекъ намира Бога. Това е законъ. Като изгуби поезията си, човекъ намира философията. Като изгуби фи¬лософията, той намира добродетельта. Като изгуби добродетельта, гой намира Бога. Чо¬векъ преживява тия загуби и печалби всеки день: сутринь той е поетъ, къмъ обедъ — фи- лософъ, вечерь — добродетеленъ, а презъ нощьта намира Бога. Въ сжщность човекъ не може да изгуби нито поезията, нито фило¬софията, нито добродетельта. Това става само привидно. Човекъ не може да изгуби това, което е вложено въ него, но той требва да го развива, да уповава на него. Ето защо. казвамъ: Ако мислишъ да пж,- тувашъ, не мисли за никакво превозно сред¬ство, но разчитай на здравите си крака. Ако

81> искашъ да разрешишъ известенъ въпросъ, не търси никаква книга, но уповавай на ума си. Ако искашъ да бждешъ богатъ, не се нада¬вай на баба си или на прад-Ьдо си. Надавай се на идейното, на Божественото въ себе си. Като спазва тия положения, човекъ се чув¬ствува младъ, свободенъ въ всички свои прояви. — В-Ьренъ, истинен ъ, чистъ и благъ всЪкога бжди. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 31 октомврий, 1926 г. София.