Работа и почивка
Размишление.
Ще говоря върху темата „Работа и почивка."
Под „работа" се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията ка живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек пра би. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка" се разбира вътрешен процес, койго се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам ; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така раз-
300
бираме. – Не е въпросът, как вке разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се -доказва на хората, кое е сладко, и кое е горчиво и после- да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят, кое е сладко, и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем др}г начин; философът л*е разбере па един начин, а простият – по друг начин. Фи-, лософът възприема по умствен път, а простият и де гето – чрез фактите.
Кйзиам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той а д<з се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказнат това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На 'кого бащата и майката са. доказали това? Добрият живот се чувствува, не се доказва. Той се чувствува отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение кьм здравето. Не може да бьдеш здрав, да имащ здрави ръце и крак?, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, ко яде овцете. Важно е. какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се
301
меси. Той ьшсли, че е така, по ще опита резултата нг своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детета трябва да се научи, кое е сладко и кос – горчиво: То трябва да ги различава. Два - три пъти можеш да го «излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто отV злото. Всяко нещо трябва да се поставя-на опит, да видите, какво е съдържанието му.
Христос казва: „Ако на станете като малините деца, не можете да влезете в Царството Божие." Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е'далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще
302
види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде ог земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност, То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на ьеликата реалност, към корго всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползува с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползуват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
303
Ед;ш дея първият светия, който подъру жал мнението, че само с вяра не се живее/ останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, тон турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината.– Познаваш ли 'реалността? Живееш ли в кея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси, Кажи с пълна вяра в се-
о04
бе си: Не ми трябва лслар, ще лповая; ка Господа и, каквото Тон каже, топа ще стане.
Мнозина уповават к<* Бога, но скоро се от-казрат от Него. –Уповзние^о им е слабо. Казващ гкйквото Бог даде", а си мислиш гкаквото аз наем, така да стане." Не, уповаваш ли на Бога, ще се ослониш на Него с абсолютна сяра, оса никакво колебание. Защо се страхуваш от босота? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Що че разтрие малко, докато извади просгудата навън, и ще си заьшне. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи х.-оиа-та. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличала тьърлостта. Той е станал по-тьърд, отколкото трябва. Като го разтрива, 1ьА посклеш.о омеква. Щом еньрши работата си, болестта I о напуща. Наистина, като боледува известно време, чозек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти с да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не сл}шал. Куто заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Лз не харесвам нито едното, ишо драгото. Ще бъдеш нито мкого пълен к груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състочние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза лин*1я и бъди благодарен. Коя е нормал-
305
ната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете/ Обиколката на кръста трябва да бъде два \\ъ-ти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази па рамегете, много ще плащате па лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи, да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила, Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушан! и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е нрав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нешата.
20
306
– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онезч, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата паука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване вьв великото училище на живота. Значи, суфин изгрява слънцето, и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо цешю и влезеш с него в живота.
Всички, които ме слушате днес, а е чули много локиии от мене. Някои очакват да кажа
307
нещо магическо. Ето, ще ви дам едно мзтче-ско число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, сто друго .магическо пиело – 435. Следователно, ако исуаш да внесеш ред и порядък в живота си, /работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка пе се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненаорсме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му с 18, а 1 -|-8-"-'Л Числото 18 е образувано от три шесторки - боб. То е число на злото. Само деветорката може ла се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.
Някой иска да бъде силен и търси сила 1а вьи от себе си. – Силата е в цялото, а пе в частите. Клонът е силен, докато с па дъ|мюто. Щом се отдели от дърього, той губи силата си. Щом си слаб, знай, че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. --- Как да стана силен?-- Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща
308
съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото сфахлиьият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от с гарите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те, сами по себе си, ще отпаднат, ще се обезценят.
Преди няколко деня дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял огвремс-навреме и, като събрал десет хиляди лева, гурил ги в Библията си – на десет места но хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея палнали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашигс възгледи ще излезат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза ог употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното
309
носи нрщастие. Какво се ползува човек, ако му предложат хубав обяд, а юп страда от язва у, стомаха? Ще се нахрани дсбре,/ю след това шосе превива от болки. За предпочитане с сух хляб, но здрав стомах, отколкото пишиа храна, а болен стомах. По-добре 1/стен и беден жкво;, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честенг добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ше избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни пеша. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да подържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сипа, или п бащата 1 Докато се отнасяш грубо с баща си, нито няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе, Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писдю от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ги, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! –~казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от
310
фурнаджшпа. Единственият, които може да ш бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.
От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите, какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. 11с сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, по това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едпо време ядех сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. -- Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм пз-учаиал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, няма да имаш пито едно изключение в живота си. Знаеш ли, как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш Казваш: Нервен съм, не мога всякога 7!а се въздържам.--Има хора, външно нервни, а пьтрешио въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо
311
обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три деня. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко.–Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божествепою начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, ио да не постъпващ добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – II това може, но ще срещнеш с ьпротивлепье на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко; което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комаря, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата па комара. И комарят засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Капнал па една паяжина. Като го съ-
312
зрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа па' ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ди нямаш силна воля. Волята се усилна при ум, който работи и сърне, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат па опопа, кое го умът и сърнето са свършили. II в Писанието се говори .-а почивка. Казвате: Иди-кой си починал. Значи, отишьлв другия свят. Като си почине известно време, ошово ще дойде па земя да да работи.
И тьй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте, на какви теми съм говорил. Извадете реноме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото но разбира де, оставете го на-
313
страна. Нека остане в ума си само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички. Поздравявам ви с почивката, която ще имате!
Т. м.
47. Лекция от Учителя, държана на 9 август, 1933 г. София, – Изгрев.