от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Работа и почивка

Размишление.

Ще говоря върху темата „Работа и почивка."

Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.

Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувствува, не се доказва. Той се чувствува отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.

Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.

Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползува с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползуват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите. Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси, Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.

Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз наем@@@, така да стане." Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи @@@х.-оиа-та. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, 1ьА посклеш.о омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито драгото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само @@@слушан! и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.

– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.

Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.

Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа @@@ненаорсме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки - 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.

Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.

Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял отвреме-навреме и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползува човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе. Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.

От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, няма да имаш пито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.

Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.

Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат па онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.

И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума си само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички. Поздравявам ви с почивката, която ще имате!

Т. м.


47. Лекция от Учителя, държана на 9 август, 1933 г. София – Изгрев.