Работникът и неговата прехрана
„Работникът е достоен за своята прехрана" (Матея 10:10)
„Работникът е достоен за своята прехрана" . На пръв поглед това изречение е просто, няма философски израз, но в същност е много важно. Защо е важно? – Понеже прехраната съставлява един от съществените економически въпроси в живота. Цялата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокуност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им. От еко-номическо гледище техната религиозност представлява някакво забавление, или некакъв концерт. Когато хората нема какво да правят, те отиват на концерт или на театър. По същия начин, когато хората се наситят на обикновения живот, те стават религиозни. Некоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пен-сионират го, става религиозен; някой философ изгубвана стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; некоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора в живота си стават религиозни. Като говорим за религията, ние не разглеждаме този въпрос философски, но в неговия дълбок смисъл. Когато философът разглежда религията от философско гледище, той мяза на някой богат човек, който украсява своята къща. Обаче, красотата на къщата не подразбира красота в живота, нито неговото подобрение.
„Работникът е достоен за своята пръхрана". Храната е един от важните елементи в света. Ето защо, доставянето на храната, въпросът за прехраната е една от трудните задачи за човека. Питам: кои са трудни и кои са лесни неща в живота? – Малките работи в света са трудни, а гол^бмигб работи са лесни, защото много хора заедно ги правят, а не отделният човек сам. Често казвате: еди-кой си човек гради къща. – Не, той сам не гради къщата си, но около 50 – 60 души работници я градят. Тази работа е лесна за него, защото другите хора я вършат. Вземе ли този човек мотиката и отиде сам на лозето да копае цял ден, най-малко десет приш-ки ще излязат на ръката му.
И тъй, като изброява ред принципи, ред положения в живота, Христос казва, че тия хора, у които съзнанието е пробудено вече, трябва да се отрекат от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, да се отрекат от всички стари, фалшиви разбирания и да прие-мат новитъч истинските положения в живота. Какво е искал да каже Христос с думите: „Който иска да ме последва, трябва да се отрече от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си". – Майката, бащата, братът и сестрата, това са силните желания на човека, които мо-гат да го спънат в живота. Силните желания у човека са влюбвания, а влюбването е особен род захласване на човека. Болният човек, измръзналият човек също тъй са захласнати. Това са състояния на влюбения. Болният човек не яде, унася се, бълнува. Измръзналият човек също тъй не яде, започва да се унася и заспива. И влюбеният не яде, бълнува, захласва се. Стомахът на влюбените не работи. във влюбване.
5
то има лъжливи представи за живота. Влюбени-ят мисли, че обектът, към който храни никакво чувство, може да внесе нова енергия в живота му. Това е едно вътрешно заблуждение. Когато между две разумни същества се прояви Любов, между те+5х става обмена на Божествена енергия. Тази обмтвна е правилна, тя носи здраве и за двамата. В това отношение Любовта е разумен, съзнателен акт. Всека мисъл и всб-ко чувство, които не носят шастие и здраве за човека, те са човешки, а не Божествени. Такъв човек постепенно губи своето здраве и богатство.
„Работникът е достоен за своята прехрана". Човек работи, за да се прехранва. Какъв е сми-сълът на храненето? Храненето засега е една от съществените работи в живота ни, затова, именно, съвременните хора търсят някакъв нов елемент за хранене, който да ги освободи от сегашното робство, в което се намират. Робството може да бъде постоянно, а може да бъде и временно, случайно. Малко хора има в света свободни. Свободен човек е този, който живее над условията.
Често съвременните хора питат: „Какво нещо е Бог?" – Бог е Първоизточникът на живота, от който човешката душа никога се е отделила, но е забравила своя произход. Когато човешката душа е слязла на земята, тя се е облекла в плът и е дошла между своите майка, баща, брат и сестра, като условия за нейното развитие. Значи, първата фаза в развоя на човешката душа е слизането и между своите близки, да расте и да се развива. Втората фаза е копне-жът на душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учительт изпраща тази душа в света да се учи. В това отношение човек трябва да разбира основните принципи, които се прокарват чрез ба 1 ата, майката, брата и сестрата. Какво очаква човек от своя баща или от своята майка, както от своя братъ
с
или от своята сестра? Какво очаква от своя Учител или от обществото, в което живее? Какво очаква от храната? – Все очаква нещо.
Христос казва: „Дз съм живият хлъбъ". Човек трвбва да се стреми именно, към придобиването на този хл1зб, като съществен, необхо-дим елеменгт-> зз съзнателния животт,. Едно от качествата на човешката душа е да се стреми към съзнателния, към Божествения живот. Докато човек не придобие това качество, не може да се нарече истински човек. Какъв смисъл ш,е има живота на някой човек, който е живъл 30 години на земята и след заминаването от този свят турят на гроба му един красив па-метник с надпис: „Тук почива такъв и та-къв човек, на еди-каква си възраст и те. н.". Какво е придобил този човек?
Христсс се обръща към своите ученици и казва: „Работникът е достоен за своята пръхрана". Христос подразбирал истинския работник, който е дошъл на земята да работи съзнателно. Всвки работник все работи за някого, но първият въпрос, който той трябва да постави на разрешение пред себе си е въпросът: за кого работи той и за кого трябва да работи? Докато работникът не разръши този въпрос за себе си, всички други въпроси остават неразръшени. Това се отнася до всички хора без изключение. Каквото и да правят хората в света, ако не раз-ръшат този важен въпрос, кому трябва да работят, всички други въпроси ще останат неразръшени. Това нещо ще внесе горчивина в тях-ния живот, и в края на краищата те ше се раз-очароват.
И тъй, за да се доберем до истинските разбирания в живота, Христос казва: „Работникът е достоен за своята прехрана". Това подразбира, че Онзи, Който е изпратил човека от невидимия свят да работи в света, намира, че той е достоен за своята пръхрана. Под думата „неви-
7
дим свълъ" ние разбираме реалния, идеалния, неизмъняемия свят. Този идеален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмърима Тази точка има само едно проявлени . без никакво измерение. Сама по себе си тя съществуза като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Все-ки човек трябва да има една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този ра-зумен център съществуза в неговото съзнание.
Мнозина питат: какво предстазляза човешкото съзнание? - Ние наричаме човешкото съзнание вдлжбнато огледало, което събира в себе си лъчит1з на Божествената светлина и посл, чрез отражение, ги разпръсва в окржжаващата о среда. Ако човтек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправ-ност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсжждава. Разумът пък е Божествената свънглина, която се насочва към това огледало. Това, дето хората обичат да се оглеж-дат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно огледало. И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвр+зменните хора за Любовьта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродътельта. за милосердието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степеньта на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се. и ние не можем да добием ясна представа за живота – изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отд сме дошли и де отиваме.
Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отд е дошъл и дъ
3
отива. Този въпрос не може да се рвши колективно. Той се решава единично. Казвам: малкитв неща в света са трудни, а голямигб са лесни. Защо? – Защото при голямите работи хиляди хора работят заедно. И когато тяхният труд се съедини в едно, той ще бъде достояние на всички. Каквото хората придобият заедно, то ще се наследи от поколънието. Например, благата, които ние сега придобиваме по наследство, са изработени и придобити от същества, минали преди нас. Някои от тия блага са човешки, някои са Божествени. Доброто, например, не е благо, придобито от човешкия род. То е благо на Бога. Любовта също не е придобита от човешкия род; тя е благо на Бога. Дойдем ли до човеш-ката интелигентност, и тя е благо на ангелит, а не на хората. Хиляди години са работили те, докато приготвят тази интелигентност, от която съвременните хора се ползуват. Никой окул-тен Учител днес не може ца говори на съвръ-менното чоьъчество за създаването на човека по този начин, както е писано в първа глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, е детински разказ. За да направи Бог първия човек, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и по-сл да ги съчетае. И когато Бог е казал: „Да на-правим човека по образ и подобие Божие", требвало е да се донесат всички негови органи. приготвени от по-рано, според първоначалния Божествен план.
Питам: имате ли представа, д и по какъв начин са създадени вашите очи? Сегашните фи-зиолози гледат л~ко на този въпрос. Те нами-рат даже, че човешките очи не са добр направени, че не са съвършени; но от 8,000 години на-сам те се намират под влиянието на греха, затова са изгубили малко от своето първоначално съвършенство. Доколко очит, като орган, са
9
издържливи, се вижда от това, че цбли 8,000 години грехът е влиял върху тях, и хората не са ослъпели. Цели 8,000 години гръхът е блъс-кал и върху човешкия ум и човешкото сърце, но пак не е могъл окончателно да ги изврати. Най-после, цели 8,000 години грехът е въздействувал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успъл само да пръмръжи неговата чистота и яс-ност, но тази мръжа лесно може да се пръмахне. За всичко онова, което Бог е вложил дълбоко в човешката душа, Христос казва: „Никой не е в състояние да измъни н^що от първичния план, който Бог е предвкхдил за всъка душа". Защо? – Понеже няма по-могжщ и по-мъдър от Него. При сегашния живот хората се интересуват от това, дали ще бъдат богати, учени, какво мнъние ще имат другите хора за тях и те. н. Всичко това зависи от тях самит. Да бъдат богати от тях зависи; па бъдат учени от тях зависи. Като казвам, че всичко това зависи от тях, подразбирам, че всичко, каквото пожела-ят, може да им се даде, а от тях зависи, доколко могат ца го задържат и разработят. Колко хора има родени даровити, способни, но понеже не са разработили своите дарби и способности, умират като най-обикновени хора. Такива хора само ядат, пият и спят. Питам ги: защо не работите, защо не свирите? – Не ни е дошло още времето. Виждате, обаче, някой човек с обикновени дарби, взел цигулката, по иъл ден свири. Човекът без дарби по цял ден свири и работи, а даровитият спи, яде и за нищо не мисли! Как ше си обясните тева противоречие в живота? – Противоръчията в живота могат само да се изяснят, но не и да се обяснят. За да се обяснят всички противоръчия, трябва да се познава дълбоката философия на живота. При се-гашните условия противоръчията трябва да съще-ствуват като една възможносг, като един вът-
|С
РБшен сгимул за човвшката мисьл. В физическия свят мисълта се развива при противоречия. Има сватове, обаче, дето няма противоречия. В Писанието се казва, че и ангелите се интересуват от голямите противоречия, които човек прекарва на земята. Те се интересуват от ювешкия жизот, в който и доброто, и злото се взаимно пр+зплитат. В ангелския живот злото е съвършено изключено. Ако нтзкой ангел се осмели да каже ецна от тия лоши думи, които хората си казват, той моментално би изчезнал от небето. Хората, обаче, тъй често си говорят лоши, обидни думи, и пак не изчезват от лицето на земята. Това показва, че Бог е много снизходителен към тех, а към ангелите е много строг. Днгелите благогов"Бят от Бога, а кората не се страхуват от Него. Как ше си обясните те^зи противоречия? Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него а Му казва: „Господи, помогни ми! Паднах. ока-лях се. Помогни ми да стана и да се очистя"! Господ го поглежда снизходително, и грехът изчезва.
Питам: колко от противоречията на хората са истински, действителни противоречия? Допуснете, че вие сте човек със слабости, обичате да пиете, и в това състояние се скарвате и сбивате с този, с онзи, приказвате нелепости, докато най-после ви заведат в участъка. Вие седите там и се чудите, защо немате сила да се противопоставите на всички тия условия. г\ми знаете ли. какво щеше да бъде вашето положение, ако бехте действително силен човек? – При това положение, като силен човек, вие можете да извършите такова големо престъпление, за което ца лежите цел живот в затвора. А тъй, като глаб -ювек. не можете да направите големо престъпление. Ето защо, Провидението, като знае вашата слабост, създава ви физически слаб, за ла не лежите цел живот в затвора. Слабиятъ
11
човек. каю се напие, става смЪл и казва: „Нека се опита някой да ме закачи!" Обаче, намъри се някой по-силен от него, закади го, удря му една плесница, и пияният пада на земята. Поогле-да се натукъ-натам, пак става и започва да си отмъщава. Силният човек му удря още една плъспица. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислиш, като стана сега!" Става от земята, но е слаб, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаеш, пий-нах си малко, обърках се, че не зная, какво говоря."
Кои са причините за произхода на пиянството в света? – Пиянството е анормалност в света, която се е породила вследствие нереализирана любов. Това, което хората каричат любов, то е един вид опияняване в астралния свят. Когато Любовта, като сила, като Божествен прин-цип, не е правил-о проявена в живота, нейните сладки сокове, от действието на особен род микроорганизми се подлагат на ферментация, при която се образува особен вид вино. От това вино хората се упояват и вършат хиляди грв-хове и престъпления. Това вино, което се образува, като вторичен процес при Любовта, хората наричат човешка любов.
Мнозина запитват: как и от д е произ-лъзъл гръха? – Гръхът произлиза от факта, че Божествената Любов не се проявява, както грябва, вследствие на което става подпушване на чейн.-1ГБ сили. Това подпушване е причина за всички гръхове и пръстлшления, за всички отрицателни качества в света. В това отношение може да направите опит. Вземете най-лошия човек в света и му създайте работа, покажете му. че има-ге добро мнъние за него, дайте му възможност, въпреки всички негови слабости и пороци, да опи-!а Любовта, ще видите, че този човек в кратко време ще измъни характера си. И когато хо->=-л стават лоши, то е но единствената пр чи-
12
на, че г мислят , какво никой не ги обича. Животът без любов не може да съществува, тъй както човек без храна отслабва и без вода не може да съществува. Човек без любов в живота си се чувствува тъй недоволен, тъй не-щастен, както когато «якой голям месоядец изпадне между хора вегетарианци. Те не ядат кокошки, не ядат прасенца, а месоядецът иска да си хапне месце, и страда. Ами какво ще бъде положението на този човек, ако той изпадне между хора родени вегетарианци, на които дъдите и прадъдигБ от четири поколъния насам веге-тарианствуват?
Съвременните вегетарианци още не са истински вегетарианци. Ние наричаме съвременните вегетарианци „помаци". Дъдото на тия хора билъ месоядец, бащата и майката – също месоядци, а тв днес станали вегетарианци и ще говорятъ налъво-надъсно за вегетарианството. При това съ стояние на вегетарианството не може да се гово ри за голямо подобрение на обществото. Впро- чем, вегетарианството е внесло известно подо брение върху здравословното състояние на хората, но за да може то да произведе пълен < фект, хората трябва да се свержат с Първичната Причина, която е създала живота. Майките и ба- щите трябва да се вернат към онази първична вътрвшна храна, която природата е определила за човека. Съвременните учени изучавали ли елг първоначалната естествена храна, която природа та е определила за човека? Човек, за да наме ри Истината по този въпрос, трябва да изпадне в голями противоръчия и страдания. Вижте, как во прави вълкът при подобни положения на страдания и ограничения в живота. Той отива до някоя кошара подгонят го. Отива до втора
кошара – и опам го подгонят. Ходи, лута се гладен из гората, 4 5 деня нищо не може да намъри за храна. Най-посл започва да търси между растенията в гората сладки коренчета, за да се
13
храни с тях. Защо вълкът разръши въпроса на глада с тези сладки коренчета? Защо не яде горчиви коренчета, а търси сладки коренчета и гбх яде? – Това показва, че някога, в миналото, вълкът е бил вегетарианец и се връща към тази своя опитност. Като се намъри в труд-ните условия на живота и не яде 4 – 5 деня нищо, той си спомня, че някога се е хранил със сладки коренчета и си казва: „При това положение и без овци може да се прекара".
Дз привеждам този примт^р за вълка, защото по същия начин много хора запитват: как трябва да постъпим при даден случай? Отде да знаем, кое е добро и кое зло? Казвам: ако ви оставят 4 – 5 деня гладен, ще знаете, как да правите добро, ще разбирате, кое е добро и кое зло. във всеки човек има добри заложби, дълбоко скрити в него, дълбоко заровени още от въковете. Сегашната култура трябва да събуди тия скрити дарби у човт^ка и да ги разработи. Това, което съвременните хора наричат живот, не е живот; това, което те наричат мисъл, не е мисъл; това, което те наричат наука, не е наука. Има голяма разлика между истинския живот, между същинската мисъл и между положителната наука и сегашния живот, както и сегашната мисъл и наука. Ние не отричаме науката, нито учените хора, но казваме, че те са още далеч от онова, което учените хора мо-гат да постигнат. Някой съвременен учен посвещава цели 20 – 30 години от живота си за изучаване живота на мравит: как се хранят, какви жилища си правят и те. н.. Това е ценна работа, но питам: какво е допринесъл този учен за човешкия живот с изучаване живота на мравите? – Все е допринесъл нещо. Най-малко той е обърнал вниманието на човека върху мравешката организация. Те представляват една фаза на живот от целокупния общ живот. Друг учен пък изучава пчелитъч И тъ-
14
представляват една фаза на развитие от цело-купния живот.
Следователно, за да изучим живота на човека в неговата пълнота, трябва да изучим всички форми, през които той е минал и да ги съпоставим правилно. Напримт^р, ако сегашните астрономи, които изучават слънцето чрез неговия спектър, знаеха живота му, щъха да разбе-рат, чреЗ дедукция, че животът на слънцето не мяза на земния живот. Там съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята, сама по себе си. поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и гр1зхът. Земята в сегашното си състояние е майка мащеха. Тя казва за хората: „Тези деца не са мои, аз не ги родих."
Сега ще ви обясня, какви отношения може да съществуват между дв1з тъпа от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, отколкото му трябва, в малкото тъло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голЯмо количество топлина на земята, оттук вадим заключение, че то е най-безкористното същество з слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с дру-гиг тъла, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им по държа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и във вашия живот!
Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя?"
15
Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!" То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божестве-ният Дух да я използува за неговото напредване. От спазването на това правило завием и нашето развитие на земята. Някой пита: „Какт мога да възприемам най-добре? Как мога най добре да уча?" – Поставете ума си в едно почиваше състояние и ще можете добртв и правилно да възприемате. Докато чов_бк не дава, не може да учи. Кой ученик може да бл\де способен? – Спо-собен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя учител и с това го на-сърдчава да дава. Такъв ученик взима много от своя учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно, способността на ученика да учи и да възприема зазиси от неговата вътръшна интенсивност. Някой казва: „Аз нямам нищо. Какво мога да дам?" Закон е: всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нбщо от живота си. Ако нишо не плащаш. нищо не можеш да получиш. Колкото повече пла щаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по малко ще получиш. Дз говоря за Божествения закон. дето съществува равенство; в човешкия закон равенство не съществува. И тъй, ако искате да учите и да възприемате правилно, отнасяйте се към разумнигн хора с го-лъмо внимание.
„Работникът е достоен за своята прехрана". Всеки човек трябва да работи! За обяснение на тази идея ще ви приведа един мистически раз-каз за един от древните монарси, наречен Рамахри. Той бил умен цар, поетична натура, но толкова взискателен, че едва ли някой от неговитт^ приятели, или от неговите слуги мо-
16
I ьл свободно да се приближи до него. Който и да се приближавал при него, все ще му направи нъкаква забелъжка, все ще го изобличи в нещо. Щом го погледне някой, той веднага ще го запита: „Защо ме гледаш така? Трябва да се научиш да гледаш добръ". Щом някой се обърне към него с две-три думи, той веднага ще намери, че не му е проговорил наместо, както трябва и ще му каже: „Защо ми говориш гака? Не можа ли да кажеш друго нещо?" Ако някой човек се яви при него облъчен по свой вкус, веднага ше го запита: „Защо не се съобрази с моя вкус, ами дойде така облвчен?" Р\ко някой го поздрави, гой ще го запита: „Защо си сне шапката по този начин? Не можа ли да ме поздравиш другояче?" В цялата държава не могло да се намъри един човек, който да задоволи вкуса на монарха Рамахри.
Питамъ ако съвременните хора се намърят првд гози цар, как ще излезат от това положение? Рамахри и днес е още жив. Той живее у всички хора. Кой е Рамахри? – Недоволството у човека. По природа съвременниг хора са крайно недоволни. Човешкото съзнание е винаги будно за противоречията в живота. Когато през нашето съзнание минава нещо добро, то спи; когато минава нещо лошо, нещо грозно, съзнанието ни е винаги будно да го хроникира. То отбелъзва зло го в света така, както сеизме-графът отб"БЛ"БЗва землегресенията и големитт, бури в природата. Какво добро принася сеизмо-I рафът, като отбелъзва, че еди-къде си е сганалс катастрофално землетресение, от което са за-| инали няколко града и еди-колко си хора? – Се-измографът допринася нещо добро. – Какво добро, именно? - Дава вьзможност на всички народи да научат за нещастието, което е сполетъ-ло някоя страна, и по такъв начин да й изпра- и I своята помощ и своето съчувствие. Необходимо е да се изпрати помощ на пострадалит!
17
-Тия народи, които изпращат помощ към постра-далитЬ, с това мскат да им кажат: „Не се обезсърдчавайте, вие имате подкрепата и на дру-I ите хора в света!"
Казвам: болестите в съвременните хора са особен род землетресения. Когато стане ня-кое силно землетресение, то събаря къщите на хората. По същия начин, когато нт^кой човек заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3 – 4 – 5 месеиа и като стане от леглото. болестта е стопила мазнините му, тълото е олекнало с 10 – 15 клгр.. Понтзкога духовният се-измограф у човека предсказва нещастието, кое-го ще го сполети, н%колко часа или деня преди да е дошло. И тогаза чов^бк казва: „Струва ми се. че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми". Разумният работник трябва да си избере такава работа, която да не е в противоречие с Божиите закони. Ученият професор – философ трябва да си избере, като предмет за размишление, такива мисли, такива теории, които да не са в противоречие с Божиите закони. Учените хора трябва да бъдат крайно искрени, всеки момент да са готови да корегират своите погрешки.
И тъй, всички хора гребва да бъдат искрени, като децата, всекога да са готови да корегират своите понятия и схващания за живота. Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога, като най-доброто същество, с будно съзнание всекога и с пълна готовност да помага, да внася в нас добър. чист и възвишен жизот. Днес съвременното човечество не познава Бога и затова, от понятията на българите за Бога, ше схванете, че ви говорят за некакъв български Еог. В Англия говорят за английски Бог. В Лмерика – за американски Бог и те. н.. Питам: прави ли са тия схващания, тия понятия за Бога? Когато слънцето минава през България, българско ли е?
18
Когато слънцето минава през Англия, английско ли е? Когато слънцето минава през Америка. американско ли е? Когато слънцето минава през Германия, германско ли е? Наистина, онази част от слънчевата светлина, която минава през България, или през Англия, или през Америка, или през Германия, се пада на тия страни, но слънцето в същност не принадлежи нито на България, нито на Англия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Ми-съльта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трябва да се схване добр в съзнанието на човека, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.
Съвременната философска мисъл твърди, че исвко тъло има свои части. Тази мисъл е права. чо всъка отделна част не съставлява цялото тъло. Например, чов вк има ръц. но ржиът не съставляват човека; човт^к има очи, но очитЪ не съставляват човека; човек има мозък, но мозъкът не съставлява човека; човек има сто-мах, бъли дробове, .мускули и ред още органи, по те сами не съставляват човека. Те са само отделни органи, а човекът може да сжшествува и без тях. В физическия св^вт, обаче, без твзи органи, човек не може да види света тъй, както е създаден. Той може да го види по друг начин, но това ще бъде специфичен начин.
Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки човек и каква част от тази енергия изпраща навън. Този е един важен процес. с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всич-
19
ки, които сега ме слушате, сте готови за гбзи нови начини, още сега трътеаме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планинт и горите му, ще ви-дим петната, ще разберем. как живеят съще-ствата на него, и след половин час ще се верн.м на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тъло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които жйвеят на слънцето, си правят ред забавления, които понъкога засвгат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него В това време той свиреше с арфата си и декламираше най -хубавигБ си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това!" Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бъ\цни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да зна^, чуди се, какво положение да заеме, как по-добр да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим." Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на ^им християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Дз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим." Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своитв арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотво ренията си, но като ги питат, кси запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Римъ". Казвам: гбзи хора започват добр+з, свършват злъ\ Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали
18
Когато слънцето минава през Англия, английско ли е? Когато слънцето минава през Америка. американско ли е? Когато слънцето минава през Германия, германско ли е? Наистина, онази част от слънчевата светлина, която минава през България, или през Англия, или през Америка, или през Германия, се пада на тия страни, но слънцето в същност не принадлежи нито на България, нито на Янглия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Ми-съльта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трябва па се схване добр в съзнанието на човека, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.
Съвременната философска мисъл твърди, че нсъко тъло има свои части. Тази мисъл е права. но всъка отделна част не съставлява цялото тъ-ло. Например, чов вк има ръц, но ржиът не съставляват човека; човек има очи, но очит+. не съставляват човека; човек има мозък, но мозъкът не съставлява човека; човек има сто-мах, бъли дробове, .мускули и ред още органи, но те сами не съставляват човека. Те са само отделни органи, а човекът може да сжшествува и без тях. В физическия свят, обаче, без тези органи, човек не може да види света тъй, както е създаден. Той може да го види по друг начин, но това ще бъде специфичен начин.
Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки човек и каква част от тази енергия изпраща навън. Този е един важен процес. с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всич-
19
ки, които сега ме слушате, сте готови за гбзи нови начини, още сега трътеаме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планинте и горите му, ще ви-дим петната, ще разберем. как живЕят съще-ствата на него, и след половин час ще се верн:м на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тяло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които жйвеяг на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засвгат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него В това време той свиреше с арфата си и декламираше най -хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Вз заслужавам гова!" Тъй си мислеше Нерон по гова време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: ,,/^з запалих Рим." Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на /им християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон требваше да бъде доблестен, да каже: „Дз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим." Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кей запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Римъ". Казвам: Нззи хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали
го
огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такаЕа светлина, която да просветшава умоветъ1 на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца!
Питам: защо когато умират сана ви или майка ви, които вие обичате, веднага ги детрони-рат, като ги или заравят в земята или изгарят в пещьта? В това отношение, египтяните имаха по-прави схващания: те балсамираха своите умрели, а съвременните хора ги заравят в земята, или изгарят в ьещи. И еднитъ\ и другите имат идея за това, но лошото е там, че се гашнитъ хора искат по-скоро да се освободят от своите умрели. Днес. като умре н1зкой наш олизък, едва сърцето му спира да тупти, и ние бързаме да го занесем на гробищата. Казвате: „Нека си верви вече този чов1вк. Друг да дойде на кегово мтзсто!" Какви са тия хора. които могат тъй лесно да погребват своите идеали? Какъв е този човек, кейто може да изневери на Бога за една жена в света, или за нчзкаква обикновена служба, или за никакви си стотиии левове, които получава от държавата? Ако един чов+зк ходи от църква на църква да тър си Истината и мени своите възгледи, както ха мелионът цвъта си, питам: какви са гии убеждения? Казвам: всички църкви са едно и сткщо учреждение. Истината пък е на стзкъдг една. Дето и да идете, в която църква и да влъ-*ете, Ис1ината е една. В която кжша и да влезете. слънцето еднакво грее. Разлмката седи в това само, ие нтзкъде прозорците са по-голЕми, некъде – по-малки, вследствие ьа което в н1з-коя кжш,а влиза повече светлина, а в друга – по-малко. Обаче, тр1збва да знаете, че във вевка къща има възможности да влиза много светлика. Чудни са нъкси хсра, когато искат да ни убедят, че те знаят Истината повече, отколкото дру ите хора. Това значи, че тяхните прозорци са тю-гол1зми; но всеки човек може да отвори
21
своите прозорци, за да възприеме чрвз тях повече светлина. Този е принципът. който можете да приложите в живота си. Всички хора имат възможности оше сега да намерят извора на своя живот.
Мнозина запитват: как ще се оправи свъ-гът? – Светът ще се оправи като ^ике през голями изпитания, през гелеми бури. Бурята пред-ставлява процес на пречистване. Капитанътт, който управлява сега парахода на целокупния живот, трябва да бяде много разумен, па разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемъдър и ве-лик е Този капитан! Всеки, който Му се подчинява, ще прекара всички изпитания и бури и ще влъзе в новия живот.
Днес всички учени и ре.гигиоз1-и хсра трътеа да застанат I а разумна почва, да се загри-жат за бъдните, за страждушиттв, да им поке-жат превия път, да им погоЕор^те за смисъла на живота. Не е достатъчно само да нахраним човека, но трябва да се погрижим за неговата душа, да му покажем истинския живот, в който трябва да живее. Кое е по-хубаво: да бъдеш I учен човек или невъжа? Хубаво е да знаеш > да четеш, да пишеш и да мислиш, но по-ху баво е да съзнаваш, че знанието, което имаш ти < дадено от Бога и да Му благодариш! След тева да употръбиш това знание за свое благо, както и за благото ьа своя слижен. Ти къв човек ше увеличава знанията си чсъки ден. Казва се в исанието: „Праведният човек \. верви от знание в знание, от слава слава" И тогава ние казваме: работникът, който работи за Бога, е достсен за своята г,р^.xра^ а и на физическия евтзт, и на духовния свят и на Божествения свят.
И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората е елтвдната: давай--те повече, асимилирайте, поглъщайте, по-малко
гг
Имайте характера на слънцето! Н^вкой ще каже: да, ако аз бих имал толкова злато, колкото единъ милиардер, щЪх да направя хората щастливи. – Не, гова щастие е временно. Истинското щастие на чо века седи в реализиране на неговите възвишени и благородни идеи. Само така човек ще се осво боди от празнословие, от вглеждане в чужди- 1Б погрвшки, отъодумване и те н. Погрешките, както злото в света, трябва да съсгавляват поука, учение за всички хора. Учете се от всичко, което става в света! Ние гледаме на света от по-високо ста новище, от Божествено гледище. Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията благост, милост и т. н. Някой човек изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло? В дадения случай агнето се жертвува за човека, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания. При това благо, което ще добие агнето, не струва ли да бъде изядено? Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока. Не е ли способен да направи това, нито човекът ще се ползува от агнето, нито агнето ще се ползува от тази жерт ва Ако ти си един червей и се пожертвувашъ за нъ^ого, за да минеш в по-високо състояние гази жертва е на мъстото си. Някой казва: „Смач каха ме хората, изгубих човешкия си образъ". Питам: ако с това смачкване ви се даде н^що по-велико, не струва ли да се посмачка малко нашия видъУ – Струва, разбира се. Това, което Бог дава на човека, напълно замъхтва загубеното. Ще ви приведа случая за един турчинъ бекрия, те. е. голям пияница – на ден из- пивал по едно кило джибренка. Това станало в Шумен. Този турчин отива една вечер, около 10 ч., в една кръчма. Кръчмата била за творена, кръчмарьт си легнал. Той г.охлопалъ на вратата. Излиза кръчмарьт и го пита: „Какво
54
искаш?" – Молч ги се, дай ми 100 грама джиб-ренка! Кръчмарьт, по погрешка, взима в тъмнината газеното шише и налива 100 грама газч вмтвсто ракия. Турчинът надига шишенцето да пие, и веднага извиква: „Какво направи ти? Даде ми газ вмъсто ракия." Какво става след това с турчина? – От този момент той престава да пие. От тогава всвка година наред отивал при кръчмаря и му казвал: „Много ти благодаря за лекарството, което ми даде вмъсто джибренката. То ме спаси и ощастливи живота ми". Питам: ако и вие в нтзкоя мрачна нощ на живота си изпиете /., кило газ, кокто ще зи спаси от един лош навик и ви постави в правия пт^те на живота, не струва ли да изпиете тези газч, като лъкарство^3 – Струва да се изпие.
„Работникът е достоен за своята пръхрана". Всeки човек е достоен за онова, което му се глучва в живота. Мнозина, обаче, се считат не достойни за онова, което им се случва. Който «* недоволен от това, което го сполетява в живота му, нека подаде заявление да го уволнят."
„Работникът е достоен за своята пръхрана Защо? – Не се интересувайте от това, но всеки да каже.в себе си: „гЛз съм достоен за ра-достта, за страданията, за любсвьта, както и за умразата в света". Нима, ако извадя агнето от устата на вълка, той няма да се разгневи? – Ще се разгневи, разбира се. Но ти ще извадиш агнето от устата на вълка, и ще му кажеш: „Ти нтз-маш право пред моите очи да изяждаш агнето" !
И тъй, ако възприемете и използувате енергията, която се образува сега в света при землетре-сенията и бурите, тогава всички мъчнотии, страдания и противоръчия, на които ще се натъкнете. няма да ви причинят никакви пакости. Това е изказано в 91 Псалом със следния стих: „Тисяща ше падат от страната ти и десет тисяща от дес-но ти, но при тебе няма да се приближатъ". Мо-
?4
гат ла старат ред катаклизми в пр-иродае, ио га:,ъв човек ще остане неза:егнат; стотици къщи около него могаг да се разрушат, но неговата ще остане неповредена; земята ще отваря и затваря устата си, но него н"Ьма да погълне. Ако пък го погълне, той ще има сила да и каже: „Отвори устата си и ме изхвърли навън!" Земята не може да поглъща праведни хора. Тя обича грешяииитв: отваря устата си, като сом, и ги погл ьща.
„Работник ьг е достоен за своята прехрана" Ако внесете гази мисъл в ума си и направите рдин малък опите в това отношение, ще ви лите, че има какво да се работи и учи Некои казват. че са остарели, че не е време за учене вече и те. ч. Не, не сте остарели. Ако се счита-
те стар,!, това е от безлюбие. Който люби. той не остарява. За Бога се казва, че е Любов. Той остарява ли? Не, Той е вечно млад. И затова,
когато бог заживее у нас, ние ще се подмла-дим, ще придобием условия за ново знание, ще станем силни и мощни, да разрешаваме задачи-те на живота. Всеки ще разрешава задачите си така, както подхожда на неговото естество. Следователно, нашата задача не седи в това, да изменяме живота на хората, но всеки трябва да раз решава задачите си при обстановката, в която е поставен ипри възможностите и условията, които отговарят на неговото естество. За да бткдеш човек, не е нужно специална обстановка. Обстановката не изменя човека. Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави некоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам, как текат изворите, как грее слънцето, как ду-хат ветровете и те. н.. Изворите, слънцето, това са същества, с които ние се разговаряме на спе-пиален език. Например. ако бутнете некоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искащ от мене? Защо ме буташ?" Ако се отнесете внимателно към нея. тя започва да
25
движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?" И започва да разговаря, какво е предназначението й в мравуняка, как живее там и те. н.. И мравитт имат своя култура, свой език. Ако вие знаехте по-главните модерни езипи или нтзкои от старите езини, като староеврейски, старогръцки,санскритски. или друг чъкой език, щъхте ли да страдате? Знанието на езици е голямо богатство за човека. Лми ако знаехте езика на ангелит, щъхте ли да страдате? И ангелите имат своя граматика, своя писменост, свои наречия, главно три – за трите различни еветове. Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до нтзкои от по-долноразредните ангели.
Ще кажете: верно ли е това? – Лко вервате, втврно е; ако не втзрвате, не е втзрно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Кгква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия неща! Колко хиляди години се изискват, докато стигните до тук! Ще дойде ден, когато човек ще борави с 35 милиона думи в своя речник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цтзл козмос в себе си. Като влезете в Божествения свят, ще видите, че встзка дума има своя определена форма. Напри-мер, думата Любов има своя форма, във вид на тъло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата Мъдрост също така има своя определена форма. Думите са реални, а не отялъ-чени понятия. Рб съответетвуват на известни пред-мети на земята. Кой предмет съответствува на Любовта?
„Работникът е достоен за своята прехрана". Ученикът е достоен за знанието, което му се дава. Праведни те е достоен за Божията Благост.
Сега, аз желая у всички да се яви стремежт» да учгите, да придобивате знания. Истинско на-,ме е нужно нз всинца ви - знание, което смиря-ц], а не което възгордяза човека. Всички хора се п/:чдаят от знание, което внася светлина, мир, щ.1стла Божествено благо за душата и разкрива, че межц всички явления в живота има тесна иттрьаша връзка. Всичко в света съдействува 5а ооязленигто на Божията Любов и Благост з "з^-те, които създават условия за теясна връзка между души ъ\ Страданията сближават хора- & б св&та, или създават условия за проява на Божията Любоз, Която свързва всичко в едно цяло.
„Работникът е достоен за своята прехрана".
Беседа, държана от Учителя, на 13 май, 1928 г., София.