от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 1: Ред 1:
 
  
 
== РАДИО КОНЦЕРТ ==
 
== РАДИО КОНЦЕРТ ==
Ред 7: Ред 6:
  
 
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
 
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
+
 
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата
+
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и
+
 
на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето.
+
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.
Много ми хареса последното упражнение.
+
 
 
Учителят каза:
 
Учителят каза:
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го на-
+
 
ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове,
+
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.
сте го играли при друга обстановка.
+
 
— Учителю, тук всичко е естествено!
+
— Учителю, тук всичко е естествено!
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там
+
 
има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
+
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в
+
 
града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬
+
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.
грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬
+
 
ния.
+
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога-
+
 
38
+
— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.
+
 
то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат.
+
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.
— Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга,
+
 
че Цар Саул се е занимавал с музика.
+
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един
+
лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е
+
прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на
+
пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да
+
пее и да прави техните магически движения.
+
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
+
 
концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
 
концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
 
написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
 
написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-

Версия от 10:14, 3 юни 2010

РАДИО КОНЦЕРТ

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.

Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.

— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.

Учителят каза:

— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

— Учителю, тук всичко е естествено!

— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.

— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.

— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬ концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про- копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата. — Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- пееш на френски език. — Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка? — Може! Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

  • Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Хрис¬тина Морфова. (Бел. ред.)
    • Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)