КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919
РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ
Христосъ въ една отъ своите беседи е ка- залъ: „Ако ме любите, ще улазите моя законъ". Разбирането има отношение къмъ ума, а при-лагането — къмъ сърцето. Ако промените ме¬стата на т1ззи две думи и поставите прилага¬нето въ ума, а разбирането въ сърцето, съ това изменяте реда на нещата, защото мислите мо¬гатъ да се развивагъ и растатъ само въ ума, въ мозъка, а прилагането и чувствата — само въ сърцето: сърцето е почаа, свЬтъ за нашите добри желания. Добрите мисли и желания ра¬статъ въ ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на земята. Като влезете единъ день въ по-висшия св-Ьтъ, въ света на мислите, ще раз¬берете, че мислите, които сега се образуватъ, иматъ свои форми — разклонения: клончета, листа, цвЪтове и плодове, тъй че вейка мисъль въ своя краенъ развой и пълнота ще се уформи, ще стане жива. Напр., нашиятъ образъ, тялото, което сега носимъ,«това сж мисли, които Богъ е създалъ преди милиони години и въ които ' сега ние жив^емъ. Нашите тела не сж нищо друго, осв-Ьнъ мислите на Бога. Правъ е, то¬гава, стихътъ на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божи". Ако нашата мисъль е Бо¬жествена, ние живеемъ въ Божествения храмъ. Думата „храмъ" въ Евангелието има друго зна¬чение оть онова, което -ние схващаме: храмъ означава чистота, светость, условия при които човешката душа може да расте, да се развива въ познание на Бога и Неговата любовь. Смисълътъ на нашия земенъ животъ е само въ познаване на Божията любовь и на Божията мжлрость Ние сме събрани тукъ да се опознаемъ, за-щото още не се познаваме. У васъ има желание да се опознаете, но още не се познавате. Ще възразите: »Какъ да не се познаваме?" Да по¬знава шъ никого — то е животъ вьченъ. Въ Пи¬санието се казва : „Да познаемъ Бога, ще имаме животъ вьченъ", защото Богъ, като ни познае, ще живее вечно въ насъ. Следователно, 1 югъ има желание, като слезе у насъ, да намери чисто жилище и да живее вечно въ насъ. А днесъ Той поживЪва 1, 2, 3, най-много 10 го¬дини въ насъ, и ние Го уморяваме. Ние по¬стоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира въ насъ. Богъ може да се оттегли въ себе си, въ своята сжщина, и да бжде тихъ и спокоенъ, да не страда, но тогава ние нема да жйвеемъ. Затова ^аконътъ е, пър¬во, ние да познаемъ Бога, а после Той насъ. Този законъ може да се обясни много лесно. Яко влезете въ вашата кжща и затворите про¬зорците, спуснете пердетата, слънцето нема да проникне вжтре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, то нема да проникне вжтре, не ма да се отбие отъ своя пжть. Махнете ли покрива на вашата кжща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе съ всичката си сила. Капаци, про¬зорци, пердета — то сж на шит е лоши, користо- любиаи мисли и желания, нашиятъ егсизъмъ. И слгЬдъ всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо ? Защото сме скрити, затулени подъ пердетата. По нЬкой пжть слън¬цето ни напича и ние усещаме никаква промяна. Има д»за вида промени: едни се дължатъ на силно напичане, нагр-Ьзане отъ слънцето — стра¬дание, а други се дължатъ на крайно изстудя¬ване, поради липса на топлина, въ което изсту-дяване се развиватъ най-отрицателните чувства, като зависть, умраза и т. н., дължими на ли¬шение Отъ топлина, сир. любовь. И двата вида усещания причиняватъ страдания, само че въ единия случай имаме силно нагряване, а въ другия случай силно — изстудяване. Дето има лю¬бовь, има топлинка; значи, любовьта е носителка на топлина. Изчезне ли топлинката, и животътъ изчезва. Когато започва да изчезва животътъ, очи¬те ставатъ мжтни, бледи или жълтеникави, и лекарьтъ казва, че черниятъ дробъ е малко анормаленъ. Когато очите сж малко мжтни, това показва, че въ стомаха има дисхармония. Стомахътъ който представлява физическия жи- вотъ, е една необходимость за нашия духовенъ животъ. Не може да бждемъ духовни хора, ако немаме стомахъ. Язъ говоря за стомаха, а не за търбуха, който има съвсемъ друго значение,
Въ разбирането чоаекъ требва да бжде брЬмененъ въ ума си съ една идея, на която да е готовъ да даде всички условия за развитие; съ други думи, човекъ требва да положи жи¬вота си за своите приятели, които сж вжтрЬ, а не вънка отъ него. Защо се жеичтъ мжже и жени? За да реализиратъ една идея, на която да се радватъ. Ражда ви се дъщеря, тя е идеята, - мисъльта, която сте замислили отъ години, като сте се молили на Бога да я благо¬слови, Споредъ мистицизма или споредъ сг гч- тизма, вашигЬ мисли, идеи сж душички, к :> о очакватъ да ги облече! е въ образъ и да имъ дадете место на земята. Душичката-идея ще дойде въ ума ви и въ сърцето ви, дълго време ще ви шепне слздки думи, ще ви обещава много работи. Тези душички — мисли и жела¬ния — ние наричаме ангели, защото думите „мисьль" и * желания" сж слаби да изразятъ това, що сж тези душички. Тези душички рабо- тятъ върху насъ като пчелички. Като облечемъ нашите мисли въ умствена и телесна дреха, необходима за техъ, а после и въ нашите добри желания., ще срещнемъ въ бждеще прияте¬лите си. Единъ день, следъ 100—200 години, вие, които сте събрани тукъ, ще бждете такива душички въ умовете на бждещите хора, на които ще говорите сладко. Като се съблечете отъ материялното си облекло, телото, вашата душа и вашиятъ духъ ще взематъ форма на ангелъ и ще започнете да служите на хората безко¬ристно. Добрите мисли и добрите желания не сж за да служимъ на себе си; колкото повече добри миели и желания имаме къмъ другите, толкова по*силни ще бждемъ като хора на зе¬мята. Като напуснемъ добрите мисли и жела¬ния, мие изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници — ангелите помагачи. А изгубчмъ ли техъ, животътъ ни на земята нЬма смисълъ. И външното ни приятелство, за¬познаване, зависи отъ тези наши вжтрешни приятели. Като се срещнагь двама, те най- първо се опознаватъ съ мислите си, после съ желанията си и най-после съ действията си. Когато те се опознаятъ, тогава се опознаватъ и въплътените души. За да познаемъ единъ чо- векъ, ние требва даг хранимъ къмъ него добри мисли и чувства. Ако азъ не храня такиоа мисли и чувства къмъ васъ, вие ще почувствувате една празнота, душата ви веднага ще почувствува, че моигЬ отношения къмъ васъ не сж искрени, и ще се зароди съмнението, кзкго въ музиката веднага се забелязва, когато тоновете не сж взети правипно. Божествениятъ законъ на лю- бовьта изисква, щото всичките неща въ света да се проявяватъ въ своята сжщина, въ своето съвършенство, сир. да познаваме нещата тъй, както сж въ вжтрешния, Божествения животъ, безъ раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на некого е раздвоено, пропукано, сир. мислимЪ, че този човекъ некога е добъръ, а н Ькога лошъ, то е поради това, че ние имаме къмъ него ту добро, ту лошо разпо¬ложение. Огъ това пропукване на нашето съ¬знание се заражда изопачаване на мисли и злр. Затова Писанието казва: „Двоеумниягъ човекъ е непостояненъ въ всичкит^ си пжтища*. Двое- уменъ човекъ азъ наричамъ раздвоения. Пър- виятъ, най-важенъ законъ е да обедиш на¬шето съзнание, сир. да образуваме тази вж~ тръшна хармония между ума и сърцето, между духа и душата — да н%ма никакво лропукване. Ако азъ въ даденъ моментъ съмь лошъ, требва да съзная, че моята постжпка не е такава ка-квато Богъ изисква — божествена; че моята ми- <ъль не е божествена; че моите желания не сж божествени, както Богъ ги изисква. ВеЪки требва да съзнае, че, както Богъ е любещъ, до- бъръ, снисходителенъ и милостивъ, тъй и той требва да бжде такъвъ.
Та нашата сила ще седи само въ един¬ството ни. Когато обединимъ съзнанието си, и отправимъ душата си къмъ Бога ще рече, кога се свържемъ съ Бога, нема да има д*кло въ света, което да не можемъ да извършимъ. Имайте предъ видъ, че, ако сега не можемъ да възстановимъ единство и хармония въ нашето съзнание, въ нашите мисли, въ нашите жела¬ния и действия — не еднообразие, а единство и хармония — ние ще служимъ на себе си, на на-рода, въ който живеемь и на хиляди други же¬лания, но не и на Бога. Писанието казва, че ние тогава сме отдалечени отъ Бога. Този нашъ ве- ликъ Баща е сега между насъ, и азъ за Него ви говоря. Най-хубавото нещо, което имаме сега въ свЬта,: то е нашиятъ Баща. Погледнете на¬горе къмъ небето, на слънцето, то е Неговото лице. Майка ви е долу —земята е ваша майка. Вие ходите по лицето на вашата майка, чо по лицето на Бога, на вашия Баща, не е пс > лено да се стжпва. Всеки, който си позволи да свие юмрукъ противъ Бога или да стжпи върху ли¬цето Му, пострадва — бива строго наказанъ, из¬пращана въ кожата на майка си, на която каз- ватъ: „Прибери тоза магаре, вземи го при себе си, да го възпиташъ". Майката започва да ра¬боти върху него» и по едно време го запитва : „Ще почиташъ ли Баща си, ще Го слушаш ь ли?* — „Ще Го слушамъ". Тогава майката започва да му прави дрешки и го праща горе да слави Бога. Съ хиляди години ще слизате и ще се качвате горе, дЪкато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Предъ Мене требва да сте добри, милостиви, истино- любиви*. Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправишъ бръчките", Това, що ви казвамъ, не е алегория. Знаете ли какво означаватъ бръчките? Н%кой пжть те по каз¬ва тъ, че сме научили урока си, а некога, че сме далечъ отъ това. Така сжщо и очите ни показ- ватъ две състояния; напр., понекога изпъкна¬лите очи показватъ, че човекъ е богатъ въ речьта, готовъ да говори, богатъ въ виждането да възприема' всичко, а понекога такива очи означаватъ грубость; хора съ много изпъкнали очи сж много груби. Малко хлътналите очи означаватъ съсредоточеность, благородство, по¬некога замисленость, сериозносгь, но понекога и краенъ егоизъмъ. Съ такива хора никога не мо-же шъ да се разберешъ, за такива добъръ чов&къ нема, добра дума не може за никого да се каже: гЬ сж крайни критици. ВсЬко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбна-тите очи сж и добъръ и лошъ признакъ. Из¬пъкналите очи сж проектиране на душата да излезе навънъ, и следъ като поживее вънъ хиляди години, най-послЬ си казва: „Човекъ не требва да излиза навънъ, а да се вдълбочи въ себе си". Яко съ тоза си углубязане човекъ прояви добра мисъль, добро желание, хубаво ще бжде, но, ако въ това задълбочаване той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи — постоянно критикува -— такива хора азъ наричамъ гризачи на чужди кокали. Питамъ ви: слЬдъ като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бждете учени, религиозни хора, които знаятъ само да гризатъ кости. Всички неджзи, които имате, сте насле¬дили отъ векове, и знаете ли какъ? Преди васъ сж минали много сжщества презъ този материяленъ светъ и, като сж завършвали своя* та еволюция, оставили сж следъ себе си всич¬ките свои добри, но сжщевременно и всичките свои лоши мисли и желания; та сега вие пре¬работвате едновременно добрите и лошите мисли и желания, които те сж оставили, като въ бждеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдатъ следъ васъ, те да ги прЬработватъ. Тъй щото вие не требва да се самоосжждате за тези неща, а ваша длъжность е да преработвате всичко, което дойде до васъ. Писанието казва, че тркбва да сме търпеливи и да чакаме момента, кога Богъ се заеме да коригира вашит^ неджзи ; а то ще бжде, когато ние вл1зземъ въ тази нова еволюция. Богъ слиза периодически въ материята, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. И сега нашиятъ небесенъ Баща изпраща Своя Духъ да ни помогне. Ние сме много големи егоисти, и толкова сме се индивидуализирали, че вс/ю<и мисли само за себе си. Постоянно говоримъ за Бог Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне нЪкрй до кесията ни, изведнъжъ казваме: „Тукъ религията не помага—нея да оставимъ настрана" и потърсваме материялните закони. Ще ме попитате: „Какъ да постжпзаме въ такива случаи?" Ако съмъ вълкъ, азъ ще си служа съ зжбит% на вълка ; добр-Ь, но пра¬вилата на вълка може ли да служатъ за пра¬вила и на овцата ? Правилата на овцата мо- гатъ ли да служатъ за правила на растенията? Правилата на единъ лошъ човЪкъ могатъ ли да служатъ като правила и зз добрия човекъ? Ако служите на Бога, има известни правила, по които тр-Ьбва да постжгшате. Не мислете, че, като вл езете въ Божествения св"Ьтъ, не ще може да воювате. Тамъ има по-мощни оржжия, пуш¬ки— всичко тамъ е най-съвършено. Искамъ да ви въоржжа съ нови картечници — съ картечници на мисьльта, за да опитате гЬхното действие. Тактвъ примЬръ има отъ стария ззвЬтъ. Н^кой си царь изпратилъ войска противъ пророкъ Елисея. ПоагЬдниятъ се помолилъ усърдно на Бога да го закриля, и, наистина, всички негови неприятели ослепели. Като ги видЪлъ слепи, запиталъ пророка царьтъ: „Да ги поразя ли?" „Не. Погрижи се да ги нахранишь и ги остави да си отидатъ при Господаря си". Следователно, ко¬гато познаемь Бога, когато разберемъ законите Му, ще можемъ да третираме неприятелите по сжщия начинъ — ще ги направимъ слепи. Какво е слепотата ? Да се отнеме зрението; значи да се отнеме алчностьта. Очите, които днесъ сж много отворени, требва малко да се поза- творятъ. Най-гояЬмото зло въ света е големата алчносгь на хората. Всички държави днесъ искатъ колонии, колонии, всеки народъ иска да зароби другитЬ и да живее на техенъ гръбъ. Алчностьта на човечеството доведе днешната война, отъ нея произлезоха всичките груги лоши икономически условия, за нещастието на хората, А това що значи ? — Че сж ослепели. Този Баща, Който ни гледа отъ горе, Чието око, слън¬цето, днесъ вижда ясно, ме пита: „Какво прааятъ тези деца тукъ?* — Азъ Му отговар^мъ: „Тат¬ко, искатъ да се изправятъ". — „Изправете се, защото майка ви ще ви тупа, ще ви бие" — казва Господь, Богъ казва още, че ако слушате май¬ка си, ще ви изпрати всичко отъ горе въ изо-билие, ще бждете здрави, щастливи, блажени, но, ако не изпълнявате законите на майка си, Той ще залезе — ще затвори своето Боже¬ствено око. Залезването нз слънцето значи за- лезване на духовното око. Сега, какво ще ка¬жете вие на вашия Баща?
— Тогава, Богъ казва: „Азъ ще изпратя отъ горе по единъ отъ моите служители, отъ ангелите, за да проверятъ у всекиго едного* да-ли казва истината". Като се върнатъ на- задъ при Бога, те ще Му кажатъ какво пра- вятъ малките богове на земята. Така се нари¬чате вие — малки богове тукъ. Като дойде не~ кой ангелъ на земята, вие казвате: „Ти требва така да направишъ, иначе да направишъ, ние сме собственици, царски синове и т. н." Та, злото е въ това, че ние се мислимъ богове. Дайте [власть некому, и той започва да мисли, че е Богъ, Не, не сме богове, затова не туряйте тази мисъль въ ума си, а знайте, че сте чада Божии, Негови малки деца. Стремете се да добиете малка опитность върху това, което ви говоря, като проверявате сжщината на мислите, които се прокарватъ. Всеки отъ васъ да започне да мисли върху истината, а за това има въз- можность — винаги има възможность да я раз¬бере. Вие много пжт и сте започвали, но не сте завършвали съ това.
Сега, искамъ отъ васъ да си установите единъ вжтрешенъ, духовенъ редъ на нещата. И да нема бързане —< сгремежъ за надпреварване. Спрете се, и всеки да си намери местото. Не мислете, че, като изпъкнете на първо место, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръвъ; не мислете, че, и ако сте на опашката, сте последенъ: некой пжть може да бждете на главата, а некой пжть на опашката — безразлично е. То е само на земята— временно отношение. Човекъ, който не може да бжде на главата и на опашката, не е раз- бралъ живота, защото и главата, и опашката сж ваши. Да бждете най напр&дъ, значи да разби¬рате глаз-тта си, да бждете най-назадъ, значи да р?.збирате опашката си. Но, като съедините опашката съ главата си, образувате кржгъ, който н~Ьма нито. опашка, нито глава — обра¬зува се една слънчева система. ЗабкггЬзвамъ, че, като отивате горе въ зданието на молитва, н*Ъкои мислятъ, че, като сж първи по редъ, сж първи и пр^дъ Бога. Не е така: се требва да има първи, последни и по средата. Всички не могатъ да бждатъ първи, не могатъ да бж- датъ последни, не могатъ да бждатъ ешъ цен-тра. Ще бжде пръвъ всЬки, който изпълнява волята Божия.
Онези, които влязоха горъ въ молитве¬ното здание, видеха форми, които сж ем¬блема, азбука за проучване. Те, обаче, не требва да ви бждатъ като култъ, който посл-Ь да ви съблазнява, защото въ Писанието се каз¬ва: „На никакъвъ образъ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния животъ трЬбва да се покланяте, макаръ и да е единъ образъ, защото изгубите ли този образъ, изгубвате и живота си. Образитъ сж като шишета — счупи ли се шишето, изчезва образътъ му. Следователно, образътъ е една необходимость въ сегашния животъ, за да може да се пренесе течностьта на живота. Обра¬зите, които сжществуватъ въ църквите, сж окултни форми, които иматъ дълбокъ смисълъ, но, понеже гЬзи форми сж изгубили своя вж- трЬшенъ смисълъ, днесъ хората взиматъ само външната форма на образите и имъ се кланятъ, безъ да влагатъ въ т^хъ нЬкакво съдържание. Яко речемъ да отхвърлимъ тези външни фор¬ми, ще попаднемъ въ друга грешка. Въ всЬка форма има известно съдържание, което требва да изучите и опитате. Напр., равностранниятъ трижгълникъ ви показва стремежъ къмъ Бога нагоре, сир. единъ завършенъ симетриченъ жи¬вотъ, Трижгълникъ, обернатъ съ основата на¬горе, показва животъ, който е изгубилъ равно¬весие. Когато видите два трижгьлника, единиятъ нагоре, а другиятъ съ основата надолу, че се преплитатъ, вие ще се запитате: „Да-ли моите стремежи сж като въ"'единъ отъ тези триъгъл¬ници — надолу или нагоре?" Вие издигате ржцетЬ си нагоре, къмъ Бога. Когато издиг¬нете ржцете надъ главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете къмъ Бога; то означава законъ за размножаване и изпълване съ всички блага. Този законъ, който е отъ древната школа, сега съвременното общество е изопачило въ една извратена формз, когато по-рано е означавалъ: азъ съмъ [готовъ да възприема Божествените зародиши и да обработя - мисъльта, която ми давашъ, Татко, съ всичкия си умъ, съ всич¬кото си сърце и съ всичката си воля, и ще й дамъ всички условия за развитие. Подиръ това съединявате ржцете си горе, като трижгъл¬никъ, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бждатъ извършени въ хар¬мония и съзнателно» Въ всичко това има го- л&мъ смисълъ. Когато разтваряте широко рж- ц-Ьт-Ь си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко що сте възприели. ВсЬко наше външно действие е изразъ на действие, което става вжтзз, въ духовния св1зтъ. А вие вдигате ржць, безъ да разбирате смисъла на движенията. Като опи¬шете съ ржката си единъ кржгъ, това ачи, че ще свържете опашката и главата, ще на¬пуснете алчностьта и съ всички сили, които сж вложени въ васъ, ще служите на Еюга. Когато н&кой маха съ ржка надясно или наляво въ знакъ на отрицание, това значи, че духътъ му е започ- налъ да работи въ подсъзнанието и проявява това вжтрешно чувство, макаръ той да върши това нещо несъзнателно. НЬкои хора държатъ главата си надясно, други наляво, и ние мислимъ, че всичкитЬ тези неща сж случайни. Не сж случайни и несжществени — въ гЬхъ има дъл- бокъ смисълъ. Въ Америка единъ знаменитъ проповедникъ държалъ главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, като имали желание да бждатъ красноречиви като него, почнали и тЬ да държатъ главата си малко на- лево — подражавали му. Човекъ, чиято глава е изкривена малко налево, показва, че у него чувствата взематъ надмощие, а у когото главата е малко надесно — умътъ взема надмощие. А требва да се стречимъ къмъ балансиране, къмъ познаване и разбиране, сир. да възстановимъ необходимото равновесие межау ума и сърцето си и да не влагаме въ техъ по¬вече, отколкото требва.
Въ групите, които ще образувате, отъ по 10 или 12 души, требва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвамъ това и какъвъ е законътъ. Първото число озна¬чава онзи великъ принципъ на Бога, който съ- заавз, тзори нещата. Когото запишатъ за пръвъ на групата, той стои като емблема на принципа, койго създава. Второто г число представя онзи принципъ, който отдолу възрастза, организира нещата. Третото число е законъ на равновесие. Четвъртото — законъ на справедливость, Ще разчитате на четвъртия, защото той е честенъ, не краде. Ако бихъ образувалъ организация по този Бзжественъ законъ, четвъртия бихъ напра- вилъ касиеръ. Ако измените местото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казахъ, трите е число на равновесие ; то е детето, смисълътъ на родителите, защото, щомъ се роди детето, то осмисля живота на ро¬дителите си — то е смисълътъ на живота. Въ такъвь случай, числото едно е бащата, д?е майката, три детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото петь означава човекъ, който е вечъ индивидуализират» — неговите петь пръста. Числото шесть означава човЪкъ въ своето развитие; земята сега минава презъ чи¬слото шесть; зелената краска е числото шесть ; сжщо — размножаване, развиване. Чие пото седем ь е законъ на почивка. Къмъ 101а число спадатъ всички богати хора, защо го тЬ сж завършили рабо-тата си и се задълбочаватъ въ себе си, ла Ла се раз- виятъ, култивирагъ и да станагъ духови,.. Числото осемь е на духа ; то означава ония безконечни числа, които сжществуватъ вжтре въ вселената. То е едно отъ най-строгите числа. Числото де- веть е чов^кътъ, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчикъ: той ще опише целия процесъ на чиспата отъ 1 — 8 и ще даде резюме какъ е вървела цялата ра¬бота. Така вървятъ всички неща въ своя редъ. Вие се сърдите кой кое место да "заема, а требва да знаете, че всеки ще заеме онова место, което му е опрЪдЧзлено. Не може двама въ една група да бждатъ числото едно или две, защото ще се яви борба. А въ групировките не требва да има дуализъмъ.
Тукъ имаме чисто практически задачи, които требва да реализираме. Искаме да отидемъ на небето, но ако дойде единъ ангелъ и ни каже: „Хайде, пригответе се!" ние ще го помолимъ, ако може, да ни остави за още малко време на земята. А какво означава това ? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бждемъ, тогава ? Подъ ,,духовни хора" азъ разбирамъ онези, които сж свършили изо¬ставената си работа и отиватъ на небето за 1—2 месеца, като на ваканция, на гости, дето Татко имъ възлага нова работа, и после се връщатъ пакъ на земята да. работятъ. На земята ние доХПИ^ПЯМР КЯТП ня УЧМПМШР.
— Ами значението на числото 10?
— Числото 10 е връзка между първата и втората група. То показва, че тези десеть души ще почнатъ пакъ по десеть да се групиратъ въ друга група. Посл*Ьдниягь, десетиятъ, отъ една група е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите. Отъ 10 —100 сж числата на ангелите, отъ 100—1000 сж числа на човеците. Туй по¬казва разстоянието, на което се намираме. Ние, хората, сме по-далечъ, защото сме слезли'по- дълбоко въ материята, отколкото ангелите.
Това е мистически начинъ на разглеждане числата ; то нЬма практическо приложение въ сегашния ни животъ.
— Какво означава стихътъ : ,Не знаете ли, че сте богове11 ? Въ какъвъ смисълъ сж употре¬бени тези думи?
— Подъ думата „Богъ' се разбира силенъ човекъ, собственикъ, човекъ, който владее нещо. Единъ духъ, който владее една система, той е Богъ, защото може да прави каквото иска. По отно¬шение на нашето тело ние сме малки богове, собственици. Думата „Богъ" още означава чо¬векъ, който служи само на търбуха си. Когато чсвекь помисли, че е богъ, започва да желае хората да му се кланятъ. Като каза, че е Синъ Божи, евреите разбраха Христа, че иска да Му се кланятъ. Затова Христосъ каза следното: „Азъ дойцохъ не да ми послужите, а азъ да ви по¬служа и да ви дамъ животъ веченъ".
— Псалмоп^вецътъ казва : ,,Вие сте богове, но като хора ще умрете",
— Стариятъ зав^тъ е изразъ на стара кул¬тура, новиятъ—на нова култура. Сега въ св4га иде нова светлина, която иска да примири не¬щата. Това примирение н&ма да стане скоро, изисква се дълго време, докато стане пр%вратъ въ умовете на хората, да разбератъ великите Божии замисли.
(Беседа, държана на 20 августъ 1919 г. сркда, къмъ 7 ч-,при изгр1въ слънце).