от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ== Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Кол...)
 
 
(Не са показани 12 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ==
+
[[Извънредни беседи]]
  
Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Значи, на земята, любовта се движи между контрасти. Защо е така, не е ваша работа. Обаче, ясно е, че разбраните неща са близо до вас, а неразбраните – далеч. И любовта е близо и далеч. Близката любов е разбрана, а далечната – неразбрана. Ако някой пита, защо любовта е разбрана, ще отговорите: Защото е близо. – Защо е неразбрана? – Защото е далеч. Красотата на любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането й. Да мислите, че разбирате любовта в нейната пълнота, това е заблуждение. Близката любов разбирате – в това не се съмнявайте. Питат ли ви за далечната любов, кажете, че нищо не знаете, че тя не е за вас. Всеки знае своята близка любов, и вевки не знае своята далечна любов. Всеки може да вдигне малко камъче. Това е малката разбрана любов. Можеш ли да вдигнеш камък, тежък четири-пет тона? Ако ти дадат десет години срок, можеш да го вдигнеш. Ще го разчупиш на малки парчета и ще ги пренесеш от едно място на друго. Когато иска да раз-
+
[[1944]]
  
1. Послание към Коринтяните, 13 гл,
+
[[КНИГА: Заветът на Любовта т.1 ]]
  
67
+
==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ==
 
+
бйре цялата любов изведнъж, чов^к счупва гръбнака си и става неврастеник, недоволен от живота.
+
 
+
Не се стремете да носите голямата любов на гърба си. Единственото нещо, което не желае да го носят, е любовта. Понякога човек иска да покаже любовта си пред хората. Любовта не се показва пред никого. Това, което се показва пред хората, не е любов. Любовта не обича да се показва, нито обича да я носят. Тя нито иска да я носят, нито носи някого. Това, което носиш, не е любов. Това, което те носи, пак не е любов. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти я носиш, тя е слаба. Любовта гледа на тебе като на разумно дете, не иска да те носи. По отношение на любовта, хората са малки, галени деца. Те се представят за големи страдалци. По лицата им се чете страдание, недоволство. Те са актьори, играят на сцената роля на страдащи хора. Защо са недоволни? Баща им е богат, купува им дрехи, обувки, учи ги. Какво не им достига? Те искат да носят любовта, и тя да ги носи. Това са две неща абсолютно невъзможни.
+
 
+
Сега ще ме питате, как аз разбирам любовта. Това, което аз разбирам, винаги го държа в себе си; и това, което не разбирам, пак го държа в себе си. Обаче, не желая това, което разбирам и което не разбирам, вие да го държите в ума си. Какво аз раз-
+
 
+
68
+
 
+
бирам, това не е ваша работа; и какво не разбирам, и това не е ваша работа. Не искам да се занимавам и с това, което вие разбирате; не искам а а се занимавам и с това, което вие не разбирате. И едното, и другото е ваша работа.
+
 
+
С какво трябва да се занимаваме? – С онова, което любовта ни говори всеки даден момент. Когато любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. Че тоя говори, оня говори, нищо няма да слушаш. Никой не говори, както любовта: нито поет, нито философ, нито учен. Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. Вън от любовта всичко е свика. За да я разбираш, тя трябва да изпъкне първа. Някой иска да покаже на хората, как му се е открила любовта, или какво му е открила. Любовта не иска да разказвате на хората, как ви се е открила, нито какво ви е открила. Ако е нежно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и, ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език, и ти ще я разбереш. Когато любовта говори, всички я разбират.
+
 
+
Мнозина са искали да ме учат, какво нещо е любовта. Те са тълкуватели на любовта. Аз не искам да тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, вие трябва да я слушате. Няма по-красиво нещо от това. Какво ще ви говоря за слънцето? Какво ще
+
 
+
69
+
 
+
ви говоря за светлината? Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото кой и да е философ или учен, който ви говори за слънцето и за светлината. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то, и това, което усЬщате от слънчевата светлина и топлина, то с истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Какво ще придобиеш, ако знаеш, с какво превозно средство е дошъл нъчшй човек при тебе? Той може да е дошъл с никакво превозно средство, а може и пеш да е дошъл. Най-доброто пътуване е пеш. Важно е да дойде приятелят ви при вас да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас.
+
 
+
Често хората са недоволни, че някой не ги обича. Смешно е да искаш от човека да те обича. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти? Ако чрез взаимнопомощ хората не се обичат, каква друга любов търсите? Ще казвате, че някой не ви обича по кармични причини. Кармата с човешко изобретение. В любовта не съществува никаква карма. Като отидеш при любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разказваш за страданията си. Любовта не търпи да й се говори нито за миналото, нито за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Любовта не поз-
+
 
+
70
+
 
+
волява да се правят никакви тълкувания за нея.
+
 
+
Помнете: Над всичко е любовта, която ни говори във всеки даден момент. Като не разбират любовта, мнозина мислят, че Бог им се сърди. Това е отражение на тяхни състояния. Като се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, те виждат себе си и мислят, че Бог им се сърди. Да мислите, че Бог се сърди, това е заблуждение. Той никога не се сърди. Бог не се гневи. Казано е: „Бог е Любов." Като се гнЪвим, мислим, че и Той се гневи. Вън от любовта, гневът няма място; и В/К.тре в любовтта той няма място. Ако се опита гневът да влезе в любовта, ще го оставят вън, да обикаля кж.-щата й. Любовта не дава никакъв прием на гнева. Тя го държи отвън, като слуга. И вие, като се сърдите, обикаляте къщата на любовта. Колкото и да се сърдите, тя няма да ви приеме в дома си. За да влезете в любовта, трябва да напуснете гнева, те. е. да се откажете от него.
+
 
+
Едно от качествата на любовта е добра 'обхода към всички живи същества. Казвате ми, че някой няма добра обхода към вас. Това показва, че той е вън от любовта. Любовта определя мястото на всеки човек, но само един може да вземе първото място. Това е в реда на нещата. На физическото поле, всички хора не могат да взимат пър-
+
 
+
71
+
 
+
^ите места. Колко души в театъра взимат цървите места? Какво печелят ония, които сЬдат на тия места? Ако старият седне на първо място, млад става ли? И на първо място да седне, старият си остава стар. Ако младият седне на последно място, пак млад си остава. Кое предпочитате: да седнете на първо място и да сте стар, или да седнете на последно място и да сте млад? Много хора, които седат на първите места, търсят неразбраната любов; ония, които седат на последните места, търсят разбраната любов. Когато сте на първото място, не разбирате любовта; когато сте на последното място, разбирате любовта. Малцина от ония, които заемат високо обществено положение, разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, са децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.  Като знаете това, не се борете за първите места. Казват за някого, че има много любов, а за друг, че има малко любов. Това са човешки разбирания – на съвременните хора. Как се познава, кога говори любовта? Оня, на когото любовта говори, е приет от всички хора. Оня, който проявява любовта, има отношение към хората, и всички го разбират. Ако не проявяваш любовта, чувствуваш се от всички изоставен. Любовта никого не изоставя. Като не разбираш любовта, ти сам
+
 
+
72
+
 
+
се отдалечаваш от нея и казваш, че тя те с изоставила. Това е заблуждение. И жената се оплаква от мъжа си, недоволна е, не иска да живее при него, че я биел. Какво лошо има в биенето? Ако цигуларьт не бие струни г на цигулката с лъка, никакъв тон няма да излъзе. Като се оплаквате от боя, вие говорите за немузикалния бой. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има хармонични тонове и акорди. Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат е шовременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на ьжтрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска дч се хвърли във водата? Защото е риба, те. е. ог рибешки произход. Мъжът е рак, жена! а - риба и не се разбират. Рибата се С1реми към водата, ракът иска да я изва ци от там и, в края на краищата, живо-тът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на
+
 
+
73
+
 
+
сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата X иа пр.чвата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да рачбере далечната любов, те. е. неразбраната любов. Затова ракът верви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засъта въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще пре-станат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем".
+
 
+
Единственото нещо, което ще остане за въчни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схва-нем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.
+
 
+
74
+
 
+
Всеки си задава въпроса: Защо не раз-, бирам любовта? – Защото искаш да щ носиш. – Защо не разбирам любовта? -г-Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смър-тен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всъкога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си при-добил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мис-лиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.
+
 
+
Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. ТЕ искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има
+
 
+
75
+
 
+
любов. Детето е кесия, пълна с злато, което майката е задигнала отн^къде и го носи. Детето принадлежи на друг некой – откраднато е то. Некрадените нъчца трябва сами да хо-дят. Щом носиш н4що, ти си го открад-нал. Казвате: Бамбашка работа! Ние гово-рим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.
+
 
+
„Любовта никога не отпада; другит-Б, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". „Откак станах мъж", те. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо". „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице".
+
 
+
Някои търсят чов-бк, който да бъде обра-зец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между лю-
+
 
+
76
+
  
бовта и човешката душа не съществува ника* къв спор. Тя е всвкога и от всички разбрана. Ако има н*бщо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Едиственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на рждег си, де ще я носиш? Или, ако пока-ниш слънцето на гости, в коя къща ще го помъхтиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката св-ьтлина,която взимаш отънего, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.
+
Послание към Коринтяните, 13 гл.  
  
Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бж.це най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Ра-ят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. НЯкой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвер-
+
Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Значи, на земята, любовта се движи между контрасти. Защо е така, не е ваша работа. Обаче, ясно е, че разбраните неща са близо до вас, а неразбраните – далеч. И любовта е близо и далеч. Близката любов е разбрана, а далечната – неразбрана. Ако някой пита, защо любовта е разбрана, ще отговорите: Защото е близо. Защо е неразбрана? Защото е далеч. Красотата на любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането й. Да мислите, че разбирате любовта в нейната пълнота, това е заблуждение. Близката любов разбирате – в това не се съмнявайте. Питат ли ви за далечната любов, кажете, че нищо не знаете, че тя не е за вас. Всеки знае своята близка любов, и всеки не знае своята далечна любов. Всеки може да вдигне малко камъче. Това е малката разбрана любов. Можеш ли да вдигнеш камък, тежък четири-пет тона? Ако ти дадат десет години срок, можеш да го вдигнеш. Ще го разчупиш на малки парчета и ще ги пренесеш от едно място на друго. Когато иска да разбере цялата любов изведнъж, човек счупва гръбнака си и става неврастеник, недоволен от живота.
  
77
+
Не се стремете да носите голямата любов на гърба си. Единственото нещо, което не желае да го носят, е любовта. Понякога човек иска да покаже любовта си пред хората. Любовта не се показва пред никого. Това, което се показва пред хората, не е любов. Любовта не обича да се показва, нито обича да я носят. Тя нито иска да я носят, нито носи някого. Това, което носиш, не е любов. Това, което те носи, пак не е любов. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти я носиш, тя е слаба. Любовта гледа на тебе като на разумно дете, не иска да те носи. По отношение на любовта, хората са малки, галени деца. Те се представят за големи страдалци. По лицата им се чете страдание, недоволство. Те са актьори, играят на сцената роля на страдащи хора. Защо са недоволни? Баща им е богат, купува им дрехи, обувки, учи ги. Какво не им достига? Те искат да носят любовта, и тя да ги носи. Това са две неща абсолютно невъзможни.
  
лите. Новото ще облечете само на Велик ден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облъчете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.
+
Сега ще ме питате, как аз разбирам любовта. Това, което аз разбирам, винаги го държа в себе си; и това, което не разбирам, пак го държа в себе си. Обаче, не желая това, което разбирам и което не разбирам, вие да го държите в ума си. Какво аз разбирам, това не е ваша работа; и какво не разбирам, и това не е ваша работа. Не искам да се занимавам и с това, което вие разбирате; не искам да се занимавам и с това, което вие не разбирате. И едното, и другото е ваша работа.  
  
„Бог толкова възлюби света, щото даде своя сдинороден Син в жертва, за да не погине всЬки, които в&рва в Него." Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.
+
С какво трябва да се занимаваме? – С онова, което любовта ни говори всеки даден момент. Когато любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. Че тоя говори, оня говори, нищо няма да слушаш. Никой не говори, както любовта: нито поет, нито философ, нито учен. Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. Вън от любовта всичко е сянка. За да я разбираш, тя трябва да изпъкне първа. Някой иска да покаже на хората, как му се е открила любовта, или какво му е открила. Любовта не иска да разказвате на хората, как ви се е открила, нито какво ви е открила. Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език, и ти ще я разбереш. Когато любовта говори, всички я разбират.  
  
Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокуроре 1со дело. Разгледаха се, какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, гб не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спореве: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Шша по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Нтема по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките
+
Мнозина са искали да ме учат, какво нещо е любовта. Те са тълкуватели на любовта. Аз не искам да тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, вие трябва да я слушате. Няма по-красиво нещо от това. Какво ще ви говоря за слънцето? Какво ще ви говоря за светлината? Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото който и да е философ или учен, да ви говори за слънцето и за светлината. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то, и това, което усещате от слънчевата светлина и топлина, то е истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Какво ще придобиеш, ако знаеш, с какво превозно средство е дошъл някой човек при тебе? Той може да е дошъл с някакво превозно средство, а може и пеш да е дошъл. Най-доброто пътуване е пеш. Важно е да дойде приятелят ви при вас, да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас. Често хората са недоволни, че някой не ги обича. Смешно е да искаш от човека да те обича. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти? Ако чрез взаимопомощ хората не се обичат, каква друга любов търсите? Ще казвате, че някой не ви обича по кармични причини. Кармата е човешко изобретение. В любовта не съществува никаква карма. Като отидеш при любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разказваш за страданията си. Любовта не търпи да й се говори нито за миналото, нито за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Любовта не позволява да се правят никакви тълкувания за нея.  
  
78
+
Помнете: Над всичко е любовта, която ни говори във всеки даден момент. Като не разбират любовта, мнозина мислят, че Бог им се сърди. Това е отражение на техни състояния. Като се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, те виждат себе си и мислят, че Бог им се сърди. Да мислите, че Бог се сърди, това е заблуждение. Той никога не се сърди. Бог не се гневи. Казано е: „Бог е Любов”. Като се гневим, мислим, че и Той се гневи. Вън от любовта, гневът няма място; и вътре в любовта той няма място. Ако се опита гневът да влезе в любовта, ще го оставят вън, да обикаля къщата й. Любовта не дава никакъв прием на гнева. Тя го държи отвън, като слуга. И вие, като се сърдите, обикаляте къщата на любовта. Колкото и да се сърдите, тя няма да ви приеме в дома си. За да влезете в любовта, трябва да напуснете гнева, т. е. да се откажете от него.
  
врати изведнъж, ти преставаш да я разби-раш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако гол-бмото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, н^ма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.
+
Едно от качествата на любовта е добра обхода към всички живи същества. Казвате ми, че някой няма добра обхода към вас. Това показва, че той е вън от любовта. Любовта определя мястото на всеки човек, но само един може да вземе първото място. Това е в реда на нещата. На физическото поле, всички хора не могат да взимат първите места. Колко души в театъра взимат първите места? Какво печелят ония, които сядат на тия места? Ако старият седне на първо място, млад става ли? И на първо място да седне, старият си остава стар. Ако младият седне на последно място, пак млад си остава. Кое предпочитате: да седнете на първо място и да сте стар, или да седнете на последно място и да сте млад? Много хора, които седят на първите места, търсят неразбраната любов; ония, които седят на последните места, търсят разбраната любов. Когато сте на първото място, не разбирате любовта; когато сте на последното място, разбирате любовта. Малцина от ония, които заемат високо обществено положение, разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, са децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Като знаете това, не се борете за първите места.  
  
Всъка затворена врата говори за неразбраната любов. Встжа отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни об-лъкла, които н^мат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието н&ма да та заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средетво, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средетво. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чу-кат човека в чутурата, не зная, но чувству-вам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другит. Аз не мога да ви предам
+
Казват за някого, че има много любов, а за друг, че има малко любов. Това са човешки разбирания – на съвременните хора. Как се познава, кога говори любовта? Оня, на когото любовта говори, е приет от всички хора. Оня, който проявява любовта, има отношение към хората, и всички го разбират. Ако не проявяваш любовта, чувстваш се от всички изоставен. Любовта никого не изоставя. Като не разбираш любовта, ти сам се отдалечаваш от нея и казваш, че тя те е изоставила. Това е заблуждение. И жената се оплаква от мъжа си, недоволна е, не иска да живее при него, че я биел. Какво лошо има в биенето? Ако цигуларят не бие струните на цигулката с лъка, никакъв тон няма да излезе. Като се оплаквате от боя, вие говорите за немузикалния бой. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има хармонични тонове и акорди.  
  
79
+
Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат едновременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент, само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на вътрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска да се хвърли във водата? Защото е риба, т. е. от рибешки произход. Мъжът е рак, жената – риба и не се разбират. Рибата се стреми към водата, ракът иска да я извади оттам и в края на краищата, животът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата е на правата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да разбере далечната любов, т. е. неразбраната любов. Затова ракът върви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засяга въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем”.
  
моята любов, нито вие можете да предадете своята любов ~ това е специфично разбиране.
+
Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.  
  
Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радосг. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, ние сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израснало: говори, ходи на училище. Докато но-сиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.
+
Всеки си задава въпроса: Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да я носиш. – Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си придобил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мислиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.  
  
Казвам: Ако любовта ви държи на ржде, вие никога нФ.ма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просве-щавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виж-
+
Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. Те искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има любов. Детето е кесия, пълна със злато, което майката е задигнала отнякъде и го носи. Детето принадлежи на друг някой – откраднато е то. Некрадените неща трябва сами да ходят. Щом носиш нещо, ти си го откраднал. Казвате: Бамбашка работа! Ние говорим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.
  
80
+
„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати”. „Откак станах мъж”, т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо”. „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице”.
  
дате. Мислите ли, че във всички сватове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е в сж.щност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалностьга. Всвка свещ е на м-бстото си, но свт>щьта никога не може да замести слънцето. Вашага любов никога к... може да замътти слънцето на любовта.
+
Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.  
  
„Отчатти знаем, и отчасти пророкуваме" Казано е още: „Всички жштеем а се движим в Бога." Той пи е дал свобода да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мджа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичага всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нтещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право н"вкой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва па петг минути, които му давам. Длъжна лие любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет мгг.ути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да ча-каш, да обиколи хилядата души и, като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Лю-
+
Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. Някой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвърлите. Новото ще облечете само на Великден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облечете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.  
  
81
+
„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта, да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.
  
бовга е свободна сама ла каже, какво е говорила на лругите хора, но ти пъмат право да искаап. това от нея. Знанието, ксего всеки е придобил от любовта, е специфично Всеки може да предаде това знание по специфлчси начин и то отчасти.
+
Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.  
  
„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати". Тогава всичко що се разкрие. На^аш: Отвориха ми се счите , отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръс-неш, ти ставаш безсмъртен.
+
Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.  
  
„А сега остават тия триг: вяра, надежда, любов; но най-голяма от те%хг. е любовта." Надеждата е сверзана с физичния свят; вярата е сверзана с знанието, с духовния свят, а любовта е сверзана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш прияпю и сладко; вярата е класната стая, з която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще хо-диш, дето искаш и колкото искаш. Ще по-сещаваш слънцето, месечината, звездиг. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще в.тЪзеш в обедната стая. Надавате се – живеете на физичния свят. ВФ>рвате – живътте в духовния свят. Любите - - жи! ете в св'Ьта на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, жнвейте по закона
+
Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израстнало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.
  
82
+
Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.
  
»а любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бъла булска премъна. Живъйте като булката и млаложеника, които носят байряк в ръка, разкжеват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат ла кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта. има право да жив'ве навсЬкъде – в четирите посоки на света.
+
„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме”. Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога”. Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.  
  
Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето ш/Ьше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично сверзано с човека. Като дойде любовта, всички човешкч противоречия из-чезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помиете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любогшта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влЪзе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, преверна го на рай. Той проповядваше на жите лите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволи г забра виха противоречията си. Като видъха любовта стражарите, които пазъха грешните души, из-
+
„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати”. Тогава всичко ще се разкрие. Казваш: Отвориха ми се очите, отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръснеш, ти ставаш безсмъртен.  
  
83
+
„А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта”. Надеждата е свързана с физичния свят; вярата е свързана със знанието, с духовния свят, а любовта е свързана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш приятно и сладко; вярата е класната стая, в която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Ще посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще влезеш в обедната стая. Надявате се – живеете на физичния свят. Вярвате – живеете в духовния свят. Любите – живеете в света на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, живейте по закона на любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бяла булчинска премяна. Живейте като булката и младоженека, които носят байряк в ръка, разкъсват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат да кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта, има право да живее навсякъде – в четирите посоки на света.
  
пуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашити хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.
+
Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето щеше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично свързано с човека. Като дойде любовта, всички човешки противоречия изчезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помнете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любовта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влезе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, превърна го на рай. Той проповядваше на жителите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволите забравиха противоречията си. Като видяха любовта, стражарите, които пазеха грешните души, изпуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашите хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.  
  
4. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г. в. Острец – Витоша.
+
4. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.

Текуща версия към 21:26, 11 февруари 2012

Извънредни беседи

1944

КНИГА: Заветът на Любовта т.1

РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ

Послание към Коринтяните, 13 гл.

Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Значи, на земята, любовта се движи между контрасти. Защо е така, не е ваша работа. Обаче, ясно е, че разбраните неща са близо до вас, а неразбраните – далеч. И любовта е близо и далеч. Близката любов е разбрана, а далечната – неразбрана. Ако някой пита, защо любовта е разбрана, ще отговорите: Защото е близо. – Защо е неразбрана? – Защото е далеч. Красотата на любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането й. Да мислите, че разбирате любовта в нейната пълнота, това е заблуждение. Близката любов разбирате – в това не се съмнявайте. Питат ли ви за далечната любов, кажете, че нищо не знаете, че тя не е за вас. Всеки знае своята близка любов, и всеки не знае своята далечна любов. Всеки може да вдигне малко камъче. Това е малката разбрана любов. Можеш ли да вдигнеш камък, тежък четири-пет тона? Ако ти дадат десет години срок, можеш да го вдигнеш. Ще го разчупиш на малки парчета и ще ги пренесеш от едно място на друго. Когато иска да разбере цялата любов изведнъж, човек счупва гръбнака си и става неврастеник, недоволен от живота.

Не се стремете да носите голямата любов на гърба си. Единственото нещо, което не желае да го носят, е любовта. Понякога човек иска да покаже любовта си пред хората. Любовта не се показва пред никого. Това, което се показва пред хората, не е любов. Любовта не обича да се показва, нито обича да я носят. Тя нито иска да я носят, нито носи някого. Това, което носиш, не е любов. Това, което те носи, пак не е любов. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти я носиш, тя е слаба. Любовта гледа на тебе като на разумно дете, не иска да те носи. По отношение на любовта, хората са малки, галени деца. Те се представят за големи страдалци. По лицата им се чете страдание, недоволство. Те са актьори, играят на сцената роля на страдащи хора. Защо са недоволни? Баща им е богат, купува им дрехи, обувки, учи ги. Какво не им достига? Те искат да носят любовта, и тя да ги носи. Това са две неща абсолютно невъзможни.

Сега ще ме питате, как аз разбирам любовта. Това, което аз разбирам, винаги го държа в себе си; и това, което не разбирам, пак го държа в себе си. Обаче, не желая това, което разбирам и което не разбирам, вие да го държите в ума си. Какво аз разбирам, това не е ваша работа; и какво не разбирам, и това не е ваша работа. Не искам да се занимавам и с това, което вие разбирате; не искам да се занимавам и с това, което вие не разбирате. И едното, и другото е ваша работа.

С какво трябва да се занимаваме? – С онова, което любовта ни говори всеки даден момент. Когато любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. Че тоя говори, оня говори, нищо няма да слушаш. Никой не говори, както любовта: нито поет, нито философ, нито учен. Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. Вън от любовта всичко е сянка. За да я разбираш, тя трябва да изпъкне първа. Някой иска да покаже на хората, как му се е открила любовта, или какво му е открила. Любовта не иска да разказвате на хората, как ви се е открила, нито какво ви е открила. Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език, и ти ще я разбереш. Когато любовта говори, всички я разбират.

Мнозина са искали да ме учат, какво нещо е любовта. Те са тълкуватели на любовта. Аз не искам да тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, вие трябва да я слушате. Няма по-красиво нещо от това. Какво ще ви говоря за слънцето? Какво ще ви говоря за светлината? Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото който и да е философ или учен, да ви говори за слънцето и за светлината. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то, и това, което усещате от слънчевата светлина и топлина, то е истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Какво ще придобиеш, ако знаеш, с какво превозно средство е дошъл някой човек при тебе? Той може да е дошъл с някакво превозно средство, а може и пеш да е дошъл. Най-доброто пътуване е пеш. Важно е да дойде приятелят ви при вас, да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас. Често хората са недоволни, че някой не ги обича. Смешно е да искаш от човека да те обича. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти? Ако чрез взаимопомощ хората не се обичат, каква друга любов търсите? Ще казвате, че някой не ви обича по кармични причини. Кармата е човешко изобретение. В любовта не съществува никаква карма. Като отидеш при любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разказваш за страданията си. Любовта не търпи да й се говори нито за миналото, нито за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Любовта не позволява да се правят никакви тълкувания за нея.

Помнете: Над всичко е любовта, която ни говори във всеки даден момент. Като не разбират любовта, мнозина мислят, че Бог им се сърди. Това е отражение на техни състояния. Като се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, те виждат себе си и мислят, че Бог им се сърди. Да мислите, че Бог се сърди, това е заблуждение. Той никога не се сърди. Бог не се гневи. Казано е: „Бог е Любов”. Като се гневим, мислим, че и Той се гневи. Вън от любовта, гневът няма място; и вътре в любовта той няма място. Ако се опита гневът да влезе в любовта, ще го оставят вън, да обикаля къщата й. Любовта не дава никакъв прием на гнева. Тя го държи отвън, като слуга. И вие, като се сърдите, обикаляте къщата на любовта. Колкото и да се сърдите, тя няма да ви приеме в дома си. За да влезете в любовта, трябва да напуснете гнева, т. е. да се откажете от него.

Едно от качествата на любовта е добра обхода към всички живи същества. Казвате ми, че някой няма добра обхода към вас. Това показва, че той е вън от любовта. Любовта определя мястото на всеки човек, но само един може да вземе първото място. Това е в реда на нещата. На физическото поле, всички хора не могат да взимат първите места. Колко души в театъра взимат първите места? Какво печелят ония, които сядат на тия места? Ако старият седне на първо място, млад става ли? И на първо място да седне, старият си остава стар. Ако младият седне на последно място, пак млад си остава. Кое предпочитате: да седнете на първо място и да сте стар, или да седнете на последно място и да сте млад? Много хора, които седят на първите места, търсят неразбраната любов; ония, които седят на последните места, търсят разбраната любов. Когато сте на първото място, не разбирате любовта; когато сте на последното място, разбирате любовта. Малцина от ония, които заемат високо обществено положение, разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, са децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Като знаете това, не се борете за първите места.

Казват за някого, че има много любов, а за друг, че има малко любов. Това са човешки разбирания – на съвременните хора. Как се познава, кога говори любовта? Оня, на когото любовта говори, е приет от всички хора. Оня, който проявява любовта, има отношение към хората, и всички го разбират. Ако не проявяваш любовта, чувстваш се от всички изоставен. Любовта никого не изоставя. Като не разбираш любовта, ти сам се отдалечаваш от нея и казваш, че тя те е изоставила. Това е заблуждение. И жената се оплаква от мъжа си, недоволна е, не иска да живее при него, че я биел. Какво лошо има в биенето? Ако цигуларят не бие струните на цигулката с лъка, никакъв тон няма да излезе. Като се оплаквате от боя, вие говорите за немузикалния бой. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има хармонични тонове и акорди.

Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат едновременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент, само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на вътрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска да се хвърли във водата? Защото е риба, т. е. от рибешки произход. Мъжът е рак, жената – риба и не се разбират. Рибата се стреми към водата, ракът иска да я извади оттам и в края на краищата, животът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата е на правата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да разбере далечната любов, т. е. неразбраната любов. Затова ракът върви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засяга въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем”.

Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.

Всеки си задава въпроса: Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да я носиш. – Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си придобил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мислиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.

Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. Те искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има любов. Детето е кесия, пълна със злато, което майката е задигнала отнякъде и го носи. Детето принадлежи на друг някой – откраднато е то. Некрадените неща трябва сами да ходят. Щом носиш нещо, ти си го откраднал. Казвате: Бамбашка работа! Ние говорим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.

„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати”. „Откак станах мъж”, т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо”. „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице”.

Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.

Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. Някой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвърлите. Новото ще облечете само на Великден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облечете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.

„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта, да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.

Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.

Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.

Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израстнало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.

Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме”. Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога”. Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати”. Тогава всичко ще се разкрие. Казваш: Отвориха ми се очите, отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръснеш, ти ставаш безсмъртен.

„А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта”. Надеждата е свързана с физичния свят; вярата е свързана със знанието, с духовния свят, а любовта е свързана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш приятно и сладко; вярата е класната стая, в която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Ще посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще влезеш в обедната стая. Надявате се – живеете на физичния свят. Вярвате – живеете в духовния свят. Любите – живеете в света на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, живейте по закона на любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бяла булчинска премяна. Живейте като булката и младоженека, които носят байряк в ръка, разкъсват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат да кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта, има право да живее навсякъде – в четирите посоки на света.

Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето щеше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично свързано с човека. Като дойде любовта, всички човешки противоречия изчезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помнете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любовта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влезе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, превърна го на рай. Той проповядваше на жителите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволите забравиха противоречията си. Като видяха любовта, стражарите, които пазеха грешните души, изпуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашите хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.

4. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.