Разлика между версии на „Различаване*“

Версия от 16:17, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Различаване

Т. м. За следния пжть пишете върху темата: „Произходъ на разнообразието въ природата". Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изре¬чение: „Вь отношенията между приятели е ва¬жно, кой може да отстжпва, а не кой има пра¬во." Ако чов-Ькъ отстжпва предъ доброто, това отстжпва не е на м-Ьсто. Обаче, ако отстжпва предъ злото, отстжпването не е на м-Ъсто. Зна¬чи, написаното изречение на дъската се отна¬ся само за свети иг-Ъ. Защо? Защото само све-тията може да отстжпва. Като отстжпва отъ известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновениятъ чов-Ькъ, който вс-Ъкога отстжп¬ва, каква жертва прави? Сега, вс-Ьки отъ васъ да си спомни н-Ькоя силна мисъль, съ която си служи при всички мжчнотии въ живота си като съ чукъ. Сжще- временно, спомнете си, коя е най-меката дума въ вашия речникъ. Тази дума ще бжде раз¬лична. Колкото ученици сте въ класа, толкова меки думи ще кажете. Пишете върху темата: „Най-красивата критика".

115> Като пишете темит-Ь ги, можете да си служите и съ това, което знаете отъ наука¬та и живота. За десеть деня направете следиит-Ь на-блюдения върху себе си. Като се събудите сутринь, проследете, каква мисъль имате въ ума си и какво е състоянието ви. Запис¬вайте си това въ едно тевтерче. Веднага по¬гледнете часа и минутата, какъвъ е деньтъ, топълъ или студенъ. ясенъ или облаченъ. Съ-щевременно, вижте, има ли нЬкакьвъ шумъ на улицата, въ която живЬете. Ако има н-Ь- какъвъ шумъ, вижте, на какво се дължи: да¬ли коли, автомобили или трамваи минаватъ; дали хора минаватъ и се разговарятъ или п-Ъ- ятъ; дали кучета лаятъ. Освенъ това, просле¬дете, има ли нЬкаква връзка между състоя¬нието ви, съ което сте се пробудили, и съ това, което сте имали преди два - три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радо- стенъ или тъженъ, вие тр-Ьбва да знаете, от- де произлиза това състояние. Като правите наблюденията си, ще ви¬дите, има ли н-Ькаква връзка между ва- шит"Ь мисли и чувства, между вашитЬ на¬стоящи и минали състояния, или сж. разкъ¬сани. Спрете вниманието си върху съня, кой¬то сте имали презъ нощьта, да нам-Ьрите връз¬ката между състоянието и мисъльта, която е минала презъ ума ви. Съньтъ ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължатъ мрачнит-Ь

116> настроения на човЯка. ТЯ се предаватъ отъ единъ човЯкъ на другъ. Това влияние е осо¬бено силно на сънь. Ето защо, не се препо¬ръчва въ една стая да спятъ хора, които сж, дисхармонични помежду си, т. е. когато ме¬жду мислитЯ и чувствата имъ сжществува из¬вестна дисхармония. Когато човЯкъ спи,астрал- ното му тЯло излиза вънъ отъ него и, за да не се подава на чужди влияния, той трЯб¬ва да се моли, да го пазятъ отъ невидимия свЯтъ. Не се ли моли, не може ли самъ да се пази, той непременно ще възприеме дисхармо- ничиитЬ мисли и чувства на хората, въ чиято срЯда е поставенъ, и дълго време трЯбва да се бори въ себе си, докато се освободи отъ чуждото влияние. Често слушате нЯкой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нЯщо сжществено, или като че му е натрапено нЯщо чуждо. Въ такива случаи, или се отнима нЯщо отъ човЯка, или му се преда¬ва нЯщо. И едното, и другото състояния сж мжчителни. ЧовЯкъ трЯбва дълго време да работи върху себе си, да се освободи отъ тия влияния. Като се говори за възприемане на чу¬жди влиявня, това не трЯбва да ви плаши, но усилвайте мисъльта си, пречиствайте чувства¬та си, да преодолявате на всичко, коете иде вънъ отъ вашето съзнание. Ученикътъ трЯбва да бжде изпълнителенъ къмъ своитЯ обеща¬ния. Даде ли нЯкакво обещание предъ себе си, той трЯбва да го изпълни. Да даде човЯкъ

I 17 обещание предъ себе си, разбирамъ предь Божественото начало въ себе си. Предъ гия обещания чов-Ькъ тр-Ьбва да бжде строго н.» пълнителенъ. Не се позволява никакво отла! апс, никакво изменение на тия обещания. ИзмЬни ли на обещанията си, чов-Ькъ се разколебана въ своя вжтрешенъ миръ, както и въ в-Ьрата. Разколебае ли се в-Ьрата на чов-Ька, слелъ това иде обезсърдчаването, отчаянието, обоз- надеждването. Кога се отчайва чов-Ькъ? К01 а- то изгуби н-Ьщо сжществено въ живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, чов-Ькъ се отчайва. Когато момата и момъкътъ изг у- бятт любовьта си, т-Ь се отчайватъ. Когато търговецътъ изгуби капиталит-Ъ си, и той сс отчайва. Следователно, всЬка загуба на н-Ьщо сжществено е въ състояние да отчае чов-Ька. Обаче, колкото гол-Ьмо да е отчаянието на чов-Ька, въ него винаги има една възможност!., малка или гол-Ьма, да изл-Ьзе отъ своето от¬чаяние. Въ такива случаи казваме, че самото отчаяние крие въ себе си възможность за из-лизане отъ него, тъй както мракътъ крие нт. себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите отъ отчаянието си, намерете п-1\- кой по-отчаянъ отъ васъ. Срещнете ли се два¬мата, взаимно ще си помогнете. Едно се иска отъ ученика: да схваща вТ.р- но състоянията си и да различава, кои сл\ негови и кои — чужди, отде идатъ, какъвъ е произходътъ имъ. Това подразбира, да прави чов-Ькъ красива критика на своя вжтрешенъ

118> животъ. Като се говори за влияние, не се раз¬бира само въ отрицателенъ смксълъ. Както се възприематъ мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приематъ и положителни мисли и чувства, на- сърдчения и очарования. Добре е човЯкъ да се обезсърдчава и насърдчава, но трЯбва да знае, кое отъ дветЯ състояния е негово. Уче- никътъ трЯбва да прави вжтрешенъ анализъ и изследване на всички свои състояния. Обикно¬вено младиятъ лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Стариятъ мжчно се обез¬сърдчава, но мжчно се и насърдчава. Като изучава състоянията си, човЯкъ до¬хожда до единъ вжтрешенъ законъ, съ по- мощьта на който може да ги регулира. Забе¬лязано е, запримЯръ, че когато човЯкъ се хра¬ни късно, малко време преди лЯгане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му сж мрачни. Ето защо, за да превърне лошитЯ си състояния въ до¬бри, за да избЯгва мрачни състояния на духа си, човЯкъ трЯбва сутринь да закусва следъ изгрЯване на слънцето. При това, за предпо¬читане е всЯкога да остава малко недохраненъ, отколкото да задоволи напълно глада си, или пъкъ да преяжда. Последното е особено вред-но за човЯка. Преди да си легне, човЯкъ трЯбва да се е освободилъ отъ всички лоши, тежки впечатления, които е преживЯлъ презъ деня. Не обръща ли внимание на своитЯ мра¬чни състояния и анормални чувства, човЯкъ

119> се натъква на редъ болезнени състояния. Когато развива чувствителностьта си, едновременно съ това човЯкъ трЯбва да знае, какъ да се предпазва отъ възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалятъ разположението му. За да трансформира съ¬стоянията си, човЯкъ трЯбва да се вглъбява въ себе си, въ всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява въ се¬бе си, той вижда красотата и хармонията, които сжществуватъ въ цЯлокуиния животъ. Само така човЯкъ дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за добро. Когато гледа на нЯщата отъ високо, човЯкъ вижда всичко красиво; слЯзе ли на стъпалото на обикновения животъ, той вижда нЯщата, как го сж, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че въ края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдатъ въ ума ви презъ време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрезъ съзерцание човЯкъ се учи да контролира своята мисъль, да се съсрЯ- доточава въ едно направление. Само така съ¬зерцанието има смисълъ. Като се натъкватъ на страдания, хората се запитватъ, не може ли безъ тЯхъ. При се¬гашното развитие на човЯка, безъ страдания животътъ е невъзможенъ. Днесъ страданията сж толкова необходими, колкото и радоститЯ. Освенъ това, тЯ носятъ въ себе си блага и възможности за растене. Безъ страдание чо-

120> вЯкъ не може да придобие дълбочина на чув¬ствата. Безъ радость чувствата му не могатъ да се разширяватъ. Колкото по-гол-Ьма дълбо¬чина и широчина иматъ чувствата на чов-Ька, толкова по-гол-Ьми възможности се разкриватъ за неговия умственъ животъ. Тъй щото, иска¬те ли да използувате страданията разумно, всека сутринь, като ставате отъ сънь, употре¬бявайте по 5—10 минути въ съзерцание. Спом¬нете си презъ това време, какво обещание сте дали предъ себе си и стремете се да го реали¬зирате. Този е най-добриятъ методъ за само- възпитание. — Верен ъ, истиненъ, чистъ и благъ всекога бжди!

10. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1926 г. София.