Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940-1941)
Реална мисъл
„Добрата молитва“
Изпяхме новата песен: „Зов на планината“.
В тази песен пеете само онази страна, която е огрята от слънцето. Неогрятата как ще изпеете? Тази, която пеете, е огрята от слънцето, но как ще изпеете онази, която е огрята от месечината? Свършва така: „Да се чуди всеки, който види.“ След като видиш някого, какво трябва да правиш? Там започва работата. Не се свършва, но започва, нали? Докато детето не е видяло плодовете, лесно работи. Като ги види, какво трябва да прави? Често вие чувствате, че на някоя песен трябва да се тури нещо. То е право. Какво трябва да се тури? Старите чувстват, че им трябва подкрепа, подпора, трябва им трети крак, бастун. Започват да уповават на дясната си ръка и на двата си крака. Като турят бастуна – още един крак имат, значи повръщат се към животинското състояние. Като животните бяха на четири крака. Като остарее едно животно, то какво прави? Какво би турило животното? Човек туря на двата крака още един крак. То, като ходи на четири крака, какво ще тури?
Сега често вие забелязвате, че нещо ви недостига. Имате някой път някоя дреха, но чувствате, че ви трябва [още] нещо. Чудите се, чудите и ще турите една шапка или на шапката ще турите да виси нещо, някаква панделка. Как ще го обусловите? Има нещо, което подбужда. Вземете птичето царство – ще видите, че според степента на развитие на птицата, и дрехите са. Доста култура имат. Вземете райската птица. Тъй, както е облечена, и една царица не е така облечена, с такава хубава шапка, с такава хубава дреха, такова дълго перо има отзад.
Допуснете, че един орел се вдига нависоко. След като се вдигне изгладнял, хвърка, хвърка – види някой заек по полето от високото място. Като се спусне, върти се, върти се и хване заека. Задигне го на някоя канара, изяде го. Питам тогава: защо се дигнал орелът горе? За да може да види някой заек. В съвременния свят вдигат високо къщите – един етаж, два етажа, три, четири. Защо ги дигат, какви съображения имат? Съображенията какви са на богатия човек? Защо иска да има богатство? Каква е идеята? Най-първо, идеята на природата каква е? Природата винаги обича закона на най-малкото съпротивление, кривата линия.
Има нещо, което се движи в кръг. Като се набере много, ще излезе нещо от вас. Като излиза водата, не върви по права линия – тя ще избере най-лесния път. Представете си, че е жива. Много разноски се изискват, да копае тунели. Тя заобикаля оттук-оттам – много дълга станала правата. Дълга е, но е износна, с много малко разноски станала. Сега някой път вие сте излезли и искате да пробием един тунел. Този тунел изисква може би четири–пет години, за да се уреди работата. Някой път искате да реализирате някоя ваша работа – изисква се тунел. Казвате, да скъсите пътя. Колко ще скъсите? Пет–десет километра, за да може по-скоро да пристигнете. Или пък през въздушното пространство ще искате, да усетите бързината.
Защо ви интересува? Защо искате по-бързо да стане някоя работа? Защо децата искат по-скоро да се опече питата? Като се тури питата в огъня, десет пъти питат: „Опече ли се? Опече ли се?“ След като му кажат, че не е, то се чуди. Мисли защо още не е опечена, мисли, че пити лесно се пекат. Когато природата пече една пита, колко време ѝ взема, да я опече? И тя пече пити, колко време ѝ взема? За гроздето, след като го замеси, докато го опече, колко време ѝ взема? На дините, на пъпешите, на всички растения, колко време ѝ взема?
Вие често имате някакво неразположение и не си давате отчет, казвате: „Мъчно ми е.“ Мъчнотията може да произтича или вашата скръб може да произтича от суша или може да произтича от влага. Два основни мотива и причини може да са, или скърбите, защото сте сух от много суша; или скърбите, че сте много пълен.
Има хора, като изсъхнат, гледат се и им е неприятно, като се гледат навсякъде сухи. Другият се гледа – пълен. И единият се мъчи, и другият се мъчи. То са крайности, полюси. На единия му липсва повече, отколкото му трябва. На другият се дава повече, отколкото му трябва. Единият е натоварен повече, другият, като [го] разтоварят, се опасява да не се обърне с дъното нагоре. Туй са резултати от външната пълнота.
Но в тази пълнота каква идея се крие? Какво се крие зад сухия човек и какво се крие зад пълния човек? Може да се изгуби равновесието. Какво ще кажете, защо трябва да има тази линия на тялото?
Ако тази линия е права или ако е закривена? Човек представя два обърнати свята. Отгоре имате B. И A [отдолу]. Отгоре A е инволюция, слизане. A е еволюция, възлизане. Какви са законите при слизането? Какви са условията при слизането?
Та казвам: искате вие да бъдете математик или искате да бъдете геометрик, после, искате да бъдете гимнастик или искате да бъдете музикант. Кои са съществените неща, които трябва да отличават математика, геометрика, гимнастика или музиканта? Математикът трябва да предвижда нещата, преди да са станали. Той е математик. Геометрикът трябва да ги знае, като станат. Гимнастикът, и той трябва да знае, че тия неща, които има да станат, са станали, да не би да го сполети някоя бела на главата, трябва да избягва последствията като гимнастик. Вижте малките деца – като хвърлят нещо, отдалече виждат, знаят отношението. Като хвърлят един камък – то има опитността на математика, на геометрика – и тогава детето се навежда, камъкът минава отгоре. Какъв е този, който се навежда? Той е гимнастик.
[Какво е] отношението на онзи, който хвърля камъка към онзи, когото замерват? Да допуснем, един учител по музика предава на ученика. Какво е отношението на учителя, който преподава? Вие сте шивач, шиете една дреха. Искате да я кроите. Гледате тази дреха да я нагодите към тялото на човека, значи сте майстор на дрехата. Ако знаете да я скроите, ако линиите на кроежа съвпадат с линиите на тялото, вие разбирате от кроеж. Запример тази линия е права, която слиза отстрани, за да види движението от тия две линии.
Ако рамената горе са една права линия от четирийсет и пет или от петдесет сантиметра, или ако имате една линия от трийсет сантиметра, тази линия горе ще даде широчина. Ако тази линия е права, характерът ви ще има [едно] отношение. Ако тази линия от трийсет сантиметра е крива така, вашият характер ще се различава. Или пък някой път едното рамо е по-високо, едното е по-ниско. То си има свои психологически причини в строежа на човека. Когато туй е постоянно, има нещо вложено, за което той не може да си даде отчет. Това знае онзи, който е строил тялото. Вървите, вие имате желание да си вдигнете едното рамо. Някой път държите рамената наравно, някой път рамената ви са увиснали надолу.
Изобщо, когато растенията растат, ще забележите в ореха и в другите дървета – щом срещнат препятствие в почвата, някоя камениста почва, която корените не могат да пробият, веднага долните клони се навеждат. Това е поне по отношение на ореха. Клонищата искат да се опрат на земята, да си помогнат като човека. Ако копаете, ще видите, че те имат препятствие в корените. Когато почвата е хубава, корените пробиват толкоз, колкото искат, клоните са изправени нагоре.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса. Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание. Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си. Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие. Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си. Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите.
Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира. Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец. Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви. Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото. Кое е хубавото? Туй, което в хората съществува. Природата, която милиони години е работила, постоянно коригира, тя не е доизказала всичкото, създава още по-красиви форми.
Та казвам: вашият живот зависи от хубостта на вашите мисли, от хубостта на вашите чувства и от хубостта на вашите постъпки. Или казвам, че животът ви зависи от добрите ви постъпки, от справедливите ви чувства и от светлите ви мисли. Добротата носи твърдост, справедливостта носи пластичност, а светлината носи подвижност – подвижен е човек. Значи, ако ти си справедлив, пластичен ще бъдеш. Ти си силен като водата, пластичен във всички свои състояния. Сега пластичността е едно чувство, да избави човека от много противоречия. Противоречията в един живот, дето има малко хора, са по-малко. Но ако живееш между много хора, ще има големи противоречия. Допуснете, че вие сте един ученик, следвате гимназия и едновременно десет души учители с разни характери ви преподават. Какво трябва да правите? Трябва да се съобразите. Един от учителите е честолюбив, той е недостъпен. Друг е малко по-весел. Тогава вие ще се намерите в противоречие.
Ако не разбирате законите, ще се намерите в противоречието на онзи българин, младеж. Има един анекдот, дето един младеж тръгнал по света да го разглежда. Майка му дала две наставления: „Синко, когато видиш някое умряло, да започнеш да се кръстиш, а пък когато видиш някоя сватба, да започнеш да играеш, и ти да вземеш участие.“ Но случило се, че наместо да срещне първо умрял, срещнал сватба и започнал да се кръсти. Сватбарите взели, че го набили – как смее на сватба да се кръсти, трябва да играе. Втория път срещнал умряло и като видял, помислил, че е сватба, започнал да играе. Хващат го, казват: „На умряло играе ли се?“ Били го пак. Връща се при майка си и казва: „Мамо, тия наставления, дето ми даде, не са прави. И на двете места ме биха. Каква е тази работа?“ Казва: „Синко, не си разбрал кой се жени и кой умира, затова те били.“ Всякога, когато човек не разбира смисъла на една идея, разбърква понятията, анекдотът е такъв. Мислите ли, че това се е случило, че анекдотът е съществувал? Защото, както е предаден на български, туй не може да се случи.
Сега в съвременния живот има учители, които не ги уважавате. Защо? Имате високо мнение за себе си. Учителят ви турил три, веднага казвате: „Той не разбира.“ В математиката, ако ти не разрешиш една задача, то не значи, че ти не знаеш математика. И в математиката, ако ти не можеш едно отношение да превърнеш в математическа геометрия, ти трябва да бъдеш пророк, да предвиждаш математическото отношение, да знаеш след хиляди години какво ще стане.
Ако съберете един сприхав човек и един кротък човек, който не обича да се гневи, какво ще представите на двамата? От сприхавия какво може да направите? От мекия какво може да направите? Хубаво, защо хората в света мелят, каква нужда имат? Те имат свои съображения. Хубаво, ако след като сте смляли брашното и ако нямате никак вода, какво ще направите с брашното, ако и във вашата уста нямате вода? Яденето е процес, вкарвате известно количество вода, вие дъвчете, после се образува известно количество слюнка. Тази храна не подхожда вече. То е процес, яденето. Вие месите брашното. Турите брашно, месите го в устата. След туй, ако няма достатъчно слюнка, като влезе, има други сокове. Ако и те не дойдат, тогава този процес не става правилно. Вие искате животът ви да бъде оправен. Оправеният живот е мъчният живот. Представете си, че вие искате всичко да ви е лесно. Представете си, че вие направите едно легло – турят ви на леглото. Сутрин ще ви дигнат от леглото, ще ви обуят чорапите, ще ви облекат дрехите, после ще ви дадат да ядете. Вие нищо няма да правите, вие само ще седите. Ще ви носят на стол, навсякъде ще ви носят. Какъв човек ще станете? След десет–двайсет години ще се парализират ръцете, краката. Тъй вие ще станете един инвалид.
Сегашният живот с всичките промени, които съществуват в природата, е едно условие за човека. Тия, големите, мъчнотии са закон, чрез който тя работи, за да изкара нещо хубаво от хората. Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като удари, откъсне. Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези удари стават музикално. Най-първо са механически. Като станат музикални ударите, човек става музикант. Да слушаш, това са най-нежните удари. Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката. Казвам, трябва да държите идеята в ума си, че в света има разумни сили, които работят над вас – искате, не искате, те работят. Ако вие влезете в хармония с тяхната мисъл, животът става сносен.
Да допуснем сега, че вие сте се обидили. Какво трябва да правите с вашата обида? Обидата е едно болезнено състояние. Но да допуснем, че имате едно понятие в себе си, имате достойнство. Да допуснем, че имате достойнство, че сте силен, че никой не трябва да ви бута и не може да ви бара. Силният какво трябва да прави? Да допуснем, че този, силният, минава – този блъсне, онзи блъсне. Той ще създаде една реакция. Слабите хора около него ще се съединят и ще започнат да му противодействат. Те ще започнат да мислят, че на силния човек може да се създаде някоя мъчнотия. Онези, които се боксират – колкото и да е силен, има едно място на врата, като го удари на това място, и онзи клекне. Или тук, над стомаха, като го удари – свърши се вече. Той трябва да пази да го не ритат отзад във врата и над корема да го не ритат отпред. Вие се разгневите. Когато силният човек те обиди, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Какво право имаш да ме обиждаш.“ Той с две плесници ще те повали на земята. Ти ще му кажеш: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ Още две плесници ще ти удари. Три плесници като дойдат, вие ще се намерите в положението на онзи турски бей – той имал един син, който обичал да бие българите. То е български анекдот. Върне се при баща си, казва: „Татко, днес бих един гяур.“ Днес бие, утре бие, все се хвали на баща си. Казва му бащата: „Синко, не бий гяурите, понеже един ден ще си намериш бащата.“ Казва синът: „Татко, хванах един гяур.“ „Доведи го.“ „Не иде.“ „Остави го.“ „Не ме оставя.“ Като се върнал синът при бащата, главата му била пукната, доста рани имал по гърдите. Този българин го бил, тъй както той знаел. Сега този анекдот какъв е? Не мислете, че всичките хора може да биеш. Някой е по-умен от тебе, някой е по-силен от тебе. Всякога трябва да вземеш предвид в живота как трябва да се поставим ние по отношение на хората.
Да допуснем, че вие сте обиден. Искате музикално да се тонирате. Как ще се поставите? От кой тон ще започнете лекуването на обидата? Обидени сте, каква песен ще направите на обидата? Не песен, но какъв музикален подарък […] може да дадем на един обиден човек? С кой тон ще започнете за обидените хора? Да кажем, ученикът е обиден. От какво е обиден? Учителят му турил нула. Рядко се случва. Единицата е обидна, двойката е обидна, тройката е донякъде вече, четворката е на скамейката на съдбата, петорката – той вече трябва да жъне на нивата, а при шесторката вече си почива. Като туриш шест, доволен е, почива си, няма нищо да го смущава, започва новата работа.
Казвам: защо вие се смущавате? Психологически защо ви смущава, че ви турили единица? Турил ти нула учителят – казва: „Господ създал света.“ Турил ти едно – на тази глава трябва един врат. След туй – две са рамената. Три – трябват крака. Четири – трябва разположение, трябва превозно средство. Пет – трябват средства за работа. Шест – казва, че той е земеделец, че нещата, като ги посееш в земята, ще поникнат нагоре. Ученикът, като не разбира тази дълбока философия, казва: „Нула ми турил.“ Ти трябва да разбереш дълбокия смисъл на вечността. Разбираш ли, то е правата линия. Как се образува правата линия? Двойката е вече човешката еволюция. Как започва човешката еволюция.
Сега, като ви говоря, казвате: „Тъй ли е?“ Прави сте, може да не е тъй, но и туй, което вие мислите, и то не е тъй. Защо всякога с нашите мисли влизаме в противоречие. Някой път може да сме съгласни със сегашния порядък на нещата, но туй още не показва, че то е морално в света. За бъдеще порядъкът ще се измени. То е вече съобразителност. Какви промени може да станат в тази еволюция? Имаме един инволюционен процес. Щом дойдем до края на инволюцията, започва законът на еволюцията. Защо това е така: в инволюционния процес – от голямото към малкото, а в еволюционния процес – от малкото към голямото? Еволюцията е от малкото към голямото, инволюцията е от голямото към малкото.
Ако човек не знае как да се обхожда – ако богатият не разбира сиромаха и ако сиромахът не разбира богатия – същият закон е. Богатият върви по закона на инволюцията, сиромахът върви по закона на еволюцията. Понеже богатите хора и сиромасите хора не разбират този закон, всеки иска да бъде богат, богатият не иска да стане сиромах, а сиромахът иска да стане богат. Сиромахът иска да стане силен. Богатият трябва да влезе в положението на сиромаха – до крайно малкото. Като слезеш до малките числа, до малките величини, там ще намериш смисъла на живота.
Да кажем, ако един съвременен човек [е] станал три–четири метра висок, как ще влезе в една съвременна стая? Как ще влезе той, ако е висок четири–пет метра, а вратата е висока един метър и половина, как ще влезе вътре? Някои линии искаш сега. Ти искаш сега всичко в света да те слави. Хубаво, отлична идея. Но какво ще дадеш на този свят? Един музикант или един певец – светът може да го слави, но те дават нещо на света. Той пее или свири, те ръкопляскат. Дали са нещо. Следователно, щом искаме светът да ни почита, този свят иска нещо от нас. Ако може да дадем на света това, което иска, и той ще ни даде това, което ние искаме. Ние искаме почитание и уважение от света. В замяна на това ние трябва да дадем нещо. Ако ученият човек не даде нещо, той не може да има почитание и уважение от хората.
Всякога дръжте в ума си идеята: може ли вие да дадете на разумния свят това, което той иска от вас. Щом може вие да дадете това, което те искат, и те ще ви дадат това, което вие искате. Най-първо, вие искате слава. Славата може да ви се даде от кого? Христос казва: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ От Разумното търсете слава. Ако ти си говедар, каква слава ще ти дадат говедата? Ако ти си между глупавите хора, каква слава ще ти дадат? Ти и да им свириш, и да им пееш, те никога няма да оценят. Ако си между разумните, онези, които оценяват, като дадеш това, което оценяват, хубаво е, то са разумните хора. Щом хората не оценяват, ти ще знаеш, че те не са от разумните. Ако ти не оценяваш разумното, което ти дава, ти си от неразумните. Ако ти оценяваш това, което разумното ти дава, ти си разумен човек.
Та казвам: това са правила, които трябва да ги спазвате. По този начин ще знаете кои са разумни, те ще ви познават. Срещнеш един човек, знаеш как да се обхождаш. Двама разумни хора може да се споразумяват. Сега вие се намирате в положението на един търговец, който не е фалирал, но е близо до фалиране. Казват: „Какви са хубави тия работи, но имаме полици, съвсем сме загазили. Ликвидация имаме.“ Когато един търговец фалира, по колко начина фалира? Най-първо, вика своите кредитори и казва: „Искате ли по двайсет и пет да ви платя? Петдесет да ви платя не мога, двайсет и пет да ви платя.“ Те се съгласяват. Вие, когато се намерите в противоречие, колко плащате?
Отношенията ни със света какви са – трябва да имате една ясна представа. Минаваш някъде, виждаш плода на някое дърво. Откъснеш един плод, както трябва. Но друг път, като откъснеш плода, счупиш един клон – ти си нарушил вече закона. Като дойдеш до дървото и няма никой там, ще откъснеш плода, ще се спреш, няма да бързаш, ще откъснеш по един хармоничен начин. Ще го очистиш хубаво, ще [го] погледаш, след пет–десет минути ще му дадеш едно поздравление: „Добър ден, добре дошъл. Много се радвам, че ви срещам.“ Вие отчупвате клона. При туй дърво има разумни същества, казват: „Този е един от невежите.“ Няма да се мине дълго време и ще ви дадат един урок. Всичките хора на земята страдат от неестествени постъпки. Някой път ви дадат урок, че не знаеш как да ядеш един плод или не си знаел как да го откъснеш. Някой път ще ти дадат един урок, че си минал покрай един извор, мил си си краката, разбъркал си го. Няма да се мине дълго време, ще ти дадат един урок.
Мислиш някои работи. Защо трябва да петниш ума си? Дойде някой, обиди те. Казваш: „Той е такъв, той е онакъв.“ Туриш една лоша мисъл: „Той е такъв, той е онакъв“, себе си петниш. Остави го, не го бутай. Какъв е той, хич не мисли за неговото зло. Дойде един лош човек, според мене не го бутай. Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата. Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война. Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите. Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God. Какво означава? Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог. В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена. Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза. Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
Дръжте се с онова практичното, което гради. Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото. Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа. Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални. То са неща неизбежни.
Сега забелязвам, някой учи и има една промяна в лицето, друг учи и никаква промяна няма в лицето. Като учи човек, трябва да стане промяна и в челото, и в лицето, и в брадата. Той вече има знание. Той е реален свят.
Туй, което оставя отпечатъци върху тялото, върху [лицето], то е реално. Да имате една представа. В очите трябва да стане една промяна, във веждите, в устата, в носа, в ноктите. Навсякъде трябва да стане една промяна, да останат отпечатъци. Затуй един учен човек като се занимава двайсет години, ще забележите, че другояче се проявява.
Вземам науката във висшата мисъл, дето мислите, чувствата и волята работят съзнателно.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Тридесет и четвърта лекция на младежкия клас 4 юли 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев