Разлика между версии на „Реалности в живота“

Версия от 09:14, 10 юли 2009

Реалности в живота

Новата епоха, която настъпва сега, няма нужда от доказателства, да убеждава хората за себе си. Слънцето не се нуждае от философи, да доказват, че то съществува. Колко е голямо, какво прави, това няма нужда да се доказва. Философи са нужни, когато слънцето залезе. Пророци са нужни, когато слънцето залезе. Майки и бащи са нужни, когато слънцето залезе. Щом изгрява слънцето, всички трябва да бъдат на работа. Нужно е едно ново верую.

Що е реалността? Над реалното стои свръхреалното, а според философите, над реалното стои нереалното. Нереалното, това е свръхреалното. Като четете Библията, виждате, че Бог е създал света от нищо, т. е. от свръхреалното.

Сега ние трябва да изучаваме езика на човечеството. Понеже изучаваме много езици, говорим на много наречия, раждат се противоречия и неразбиране. С какво ще докажете, че едно тяло гори? Самата топлина, която изпуща тялото, говори доста убедително. Можеш ли да убедиш човека, че студеният камък е топъл? Можеш ли да убедиш човека, че горящото тяло е студено? Можеш да се опиташ да го убедиш, но няма да успееш. Според старите методи, хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. – Де е Господ? – Дето е любовта. – Де е Господ? – Дето е мъдростта. – Де е Господ? – Дето е истината. – Де е Господ? – Дето има живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа. Хубавите работи не се доказват, а ние доказваме, че има Господ. Всеки счита за привилегия, че доказал на хората съществуването на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства. То си грее. И най-малките същества усещат неговото присътствие. Цялата природа е висша школа за човешката душа и за човешкия дух. Тя е училище не само за хората, но за всички същества, които живеят в нея.

Сега вие искате да знаете, какво ще стане с ввс, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае, има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, де отива? На небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само че не се качва по-горе от себе си, но слиза по-надолу.

Заблужденията на хората се дължат на гъстотата на неорганизираната материя. Човешките неорганизирани мисли на миналото се отразяват върху тях. Значи, доброто и злото се наследяват, затова се казва, че каквото човек е наследил, това проявява. Казват за някого: Да се молим на Господа, да го просвети. Каквото проявява човек, това е вложено в него – не може лесно да се премахне.

Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които подържат, че има Бог, живеят, както и ония, които подържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуването Му. Ония, които подържат съществуването на Бога, дишат, както и ония, които не Го признават. Двете категории хора стоят на два полюса Едната категория стои на светлата страна на земята, която се огрява от слънцето ; втората категория стои на тъмната страна на земята, която не се огрява от слънцето. Понеже земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярвящи, стават безверници. Щом те облекат с хубави дрехи, ставаш благородник, културен човек; щом свалят хубавите ти дрехи, минаваш за прост, за некултурен човек. Ако имаш хубави обувки, минаваш за културен човек ; ако обувките ти са прости, скъсани, минаваш за некултурен човек.

Да благодарим на природата, че ни е дала пет отворени врати, чрез които влизаме в контакт с нея. Да благодарим за онова, което схващаме чрез своите очи; за онова, което схващаме чрез своите уши; за онова, което схващаме чрез обонянието си – чрез своя нос; за онова, което схващаме чрез своята уста; за онова, което схващаме чрез своите ръце и крака. – Кое е реално? – Реално е това, с което ходя; реално е това, с което пипам; реално е това, с което ям; реално е това, което възприемам чрез обонянието; реално е това, което чувам; реално е това, което виждам. Но има друга една реалност, по-висока от тая. Реално е това, което чувствувам в себе си; реално е това, върху което мисля; реално е това, което мога да направя във всеки даден случай.

Съществуват две реалности: едната е относителна реалност – на болните хора. Другата е абсолютна реалност – на здравите хора. Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае, какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.

Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж, юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност, Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствувате голяма загуба.

Съвременните хора не трябва да губят ония реалности, която им дава здравословното 146

състояние, която ги прави здрави. Аз нари-чам тая реалност – реалност на добродетелите на човечеството. Днес силна дума не е „Богъ", но човещина. От всички се изисква човещина. Ако в своята човещина ти не обичаш ближния си, ако не обичаш своя баща, ако не обичаш своята дъщеря, ако не обичаш своя син, ако не обичаш своя приятел, ако не обичаш своя слуга, ако не обичаш всички животни, които ти служат, в какво се изявява величието на човека? Ако снемете един министър от реалность-та, в която се намира, де отива той? В оня свет ли е отишъл? Сега в България сж-дят всички министри, всички видни българи, които управляваха четири години. Направили някаква погрешка, за която ги ождят. В оня свет ли ще ги изпратят? Сега разиск-ват, като ги осъдят, как ще ги екзекути-рат – с обесване или с застрелване. Всички хора са изплашени. И министрите нека ка-жат: Братя, сгръшихме, простете ни. В бж-деще ще изправим погрешката си, не само на думи, но и на д-Ьло. Аз давам един съ-вет: Вм-Ьсто да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село, да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това, да работи не само на домакина, но и на цълото село. А от

147

министра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгръши един професор, да стане слуга; като сгръши един учител, да стане слуга; като сгръши един ученик, да стане слуга; като сгръши един религиозен човек, да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: Аз не из-пълних Божия закон, искам да слугу-вам без пари; цяла година ще ви слугу-вам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга.

Сега вие задавате въпроса, как може да се служи без пари. Не е лошо да слу-жиш с пари, но и без пари не е лошо да служиш. Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на .брачния живот? Там любовта се проявява, и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертвува, и другият се жертвува. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи според както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение, Зя

148

това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде впртуоз, за да живее добре в семейството си. Виждате, какви мъчни композиции изпълпяват някои цигулари. Вие слушате деветата симфония на Бетховена или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. Големи музиканти са нужди". За да се изпълни нещо от Бетховена най от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри. От всички оркестранти се иска знание.

Казвпм: Цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на земята да пЕят и да свирят. Щом говориш, ти си пъвец; щом пишеш, ти си пъвец; щом ходиш, ти си пъвец ; щоч работиш, ти си пъвец. Като работиш с любов, ти си пъвец и музикант. Наблюдавам, като ходи човек, дали произвежда някакъв звук, или шум. Ако произвежда звук, казвам: Музикант е тоя човек. Ако произвежда шум, казвам: Тоя човек е новак, едва е влъзъл п училището, не може още да ходи. Той не взима верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещияг поет и писател има нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъса книгата и казпа: Н-Ьма накъде да се излъзе!

ш

Три възможнбстй предвижда Питието за човека: да се движи в реалното, п нереалното и в свръхреалното. Като дойд».ш до любовта, няма да пигаш, какво нещо е тя, но ще кажеш: Аз имам право да любя. Ще изпълня своя дълг, своята задача, без ни-какъв закон. Как ще любя, това е моя работа. Какъв закон ще прило>. а, това е моя работа. На каква книга ще пиша, с какви пликове ще си послужа, това е моя работа. Никой няма право да се мъсп в работата ми. Който чете, ще отвори пл! ка и ще чете, както знае. Всеки човек има право да участвува в реалността и в свръхреално-стта – да бъде мъдър. – Кой е мъдрец? – Който не прави погръшки. – Що е любовта? – Сила, която не допуща омразата. В любовта всичьо е красиво. Вс1,ки човек има право да участвува в свръхрсалността, да обича истината. – Какво е истината? – Мъ-сто, дето няма абсолютно никаква лъжа. Истината е място, дето съществува въчна хармония, въчното благо на живота. Това наричаме блаженство. В истината човек може да се изяви, както иска. Това е въчният живот, това е безсмъртието. Който обича истината, той\ е безсмъртен.

Сега ние се спираме върху тоьз, кикво е казал Христос преди две хиля 1 години. Това, което е говорил Христос феди две

150

хиляди години, е било за тогавашните хора, не е за нас. Защо тк не повярваха в тая реал-ност? Христос трябва да дойде днес, пак да говори на хората. Какво ще говори? Ако дойде днес, Хрисгос няма да излекува само един болен, но ще излекува всички болни;ще нахрани всички гладни; всички глупави ще станат умни; ще примири всички, които се карат. Ако днес дойде Христос, ще отвори всички затвори, на всички ще даде свобода; ще научи всички хора, как да ра-ботят. – Как ще ги научи? – Както слънцето учи всички растения и бубулечици да ра-ботят. Като изгрее слънцето, всвко растение знае вече, какво да прави; като изгрее слънцето, всъка бубулечица знае, какво да прави. Казвате: Дано дойде Христос, да Го ви-дим, да оправи света. Представи си, че Христос е дошъл, но ти си слъп, не Го ви-ждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо ие възприемаш от външния свет; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцет ти са болни, не можеш да работиш. При това положение, каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш. Какво придобиваш, ако никого не обичаш и никой не те обича? Всички аномалии в света се дължат на факта, че лю-

1М

бовЬта не е проявена. Ако любовта ее прояви, всички работи ще се наредят. Аеропла-нът се движи благодарение на електричния ток, който управлява моторитк Прекъсне ли се токът, аеропланът спира. И локомоти-вът се движи благодарение на въглищата. Ако въглищата изчезнат, локомотивът престава да се движи. И хората умират, т. е. пре-стават да се движат, по причина на своите глупости* Т- създадоха такива закони, чрез които едни други се измъчватък След всичко това се говори за култура. Каква култура е тая? Земята още не представя свет на хармония. Тя едва сега излиза от нехармонич-ния свет и влиза в хармоничния. Бъдещето човечество, което иде сега, е кандидат за новото небе и за новата земя, за новата свобода, за новия ред на нещата.

Първият член на йбвага конституция гласи: Ще обичагш хората без пари.

Вторият член на новата конституция гласи: Ще учиш хората без пари.

Тредият член на новата конституция гласи: Ще работиш на хората без пари.

Възможно ли е това? – Възможно е. Колко плащаш на малката р-вкичка, която полива твоята градина? Ако малката ръкичка може да ти направи една услуга без пари, защо и човек да не направи същото? И чо-вЪк може да направи някаква услуга без

152

пари, но знание трвбва, да знае, как Да м направи. Ако рвкичката е кална и едва тече, и да иска да ти услужи, не може. Знание е нежно на човека.

Сега аз не искам да се обезсърдча-вате от вашия живот. Човек се обезсърд-чава, когато обущата му се скъсат; човек се обезсърдчава, когато дрехите му се скъсат, когато станат негодни за работа; човек се обезсърдчава, когато остарее, когато косата му побвлве. Казва: Побвлв косата ми, оста-рвх. – Че това е най-голвмото благо, което Господ ти е дал. Бвлата коса показва, че трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Ти трябва да разбереш, какво Господ ти казва чрез бълата коса Като не разбираш, казваш: Побвлв главата ми, остарвх I Господ ти казва: Сега, с бълата глава ще оти-деш при хората да им служиш без пари, да работиш безкористно, да им покажеш, какво нещо е любовта. А ти казваш: Сверши се моята работа! И очакваш да отидеш на оня свят, да ти помагат ангел ите. Блажен си, ако се случи тъй, както си очаквал и мис-лил. Нещастен си, ако се случи тъй, както не си мислил.

Често хората – и млади, и стари, изгуб-ват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърцето му спрвл, и той бил като мъртав,

153

Л-Ькарьт констатирал, че сърцето не работи. то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очи-т на човека в това време са затворени, и той чувствува всичво, чува, какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза. Бащата казва на дъщеря си: Ти тр&бва да плачеш, да покажеш, че си го обичала. – Няма защо да се приструвам, обичала съм го по необходимост, като княз, но сега не мога да се приструвам. Какво е било положението на княза, като слушал разговора на бащата и дъщерята? Значи, и княз да си, пак хората могат да не те обичат. Казваш: Да бъда красив! – И красив да си, пак хората могат да не те обичат. Красивьта кокошка обичат ли я хората? Т я хващат за гушката, турят отгоре ножа и опитват мес-цето й. Красивото прасе обичат ли го хората? Т го обичат, когато го приемат на гости в стомаха си. Това е друга реалност вече. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение с свръхреал-ността, а свръхреалността е в съприкосновение с любовта. Свръхреалността е в връзка с живота. Движението е резултат на живота, Значи, чрез движението ние имаме достъп до живота. Също така ние имаме до-

154

стъп до живота й чрбз учението, и чрез работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата. Хората не правят разлика между нещата, които дават достъп до живота. Доегжп е това, при което ние имаме условия да проявим живота.

Хората, изобщо, трябва да знаятъ> каква е задачата на цълото човечество. Те трябва да знаят, каква е задачата и на дървото. Задачата на дървото е да запази всичките си листа, нито един лист да не падне от него. Никога може да падне един лист, но само ако е за услуга на нЬщо. Какво ще стане с дървото, ако всички листа окапят? – Животът престава, т. е. прекж.сва се достъпът до реал-ността. Дърво, на което листата окапват, не може да даде плод. Докато листата са на дървото, и цвът може да даде, и плод може да верже. Щом окапят листата му, нито цвът може да даде, нито плод може да верже. Мислите ли, че човек, който боледува, може да служи на Бога? Мислите ли, че обезсърдченият може да служи на Бога? Можеш да се обез-сърдчаваш, но ако извадиш известна опит-ност От това. Ако при обезсърдчението твои-т възгледи са криви, трябва да се спреш и да ги изпрзвиш. Хората боледуват по единствената причина, че природата ги спира в живота, да дойдат до пълно съзнание, да се научат, какво да правят. Някой боледува

155

известно време й каЗва: Излекуваха ме лекарите. Даде няколко хиляди лева, направят му нЬколко инжекции, но като повтори същите погрешки, след четири пет месеца отново заболява. Инжекциите са на место, но никога не са правени толкова много инжекции на хората, както сега. Мислите ли, че сегашните хора са много по-умни от хората на миналото? По-умни са в това отношение, че като изпишат една тетрадка, казват: Нема место де да пиша, пълна е вече тетрадката. Като кажеш така, чувствуваш се свободен. Казвам: Нашите татрадки на страданието са почти препълнени. Доста страдания I Нима нужда вече от гЪх. Казват нЪ-кои, че и на оня свет ще се мъчат – ад имало там. Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нежно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прека-рат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа! Който не разбира, защо е пратен в ада, казва: Господи, благодаря ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух. Господ му отговаря: Според мене,

156

ти си в ада, не да ти е топло, Ио да се учиш. Научи ли се, как да изправиш живота си? А^ът е място за изправяне на живо*а, а се-гашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

Казват, че Господ е направил ада. На кого е говорил Той? На кого е казал това? Досега Господ на никого не е гсво-рилт. Ще кажете, че Духът е говорил на някого. Какво му е гоаор1-л? Ако Духът каже на някого да обича хората, това разбирам; ако му каже да просвъщава хората, това разбирам; ако му каже да даде свобода на хората, и това разбирам. Ако Духът му казва да заблуждава хората, да ги мра.)и, това не е човещина. Това е праздна торба, която се нуждае от пълнене с нов, првсен хляб.

Дойде при мене един човек, който започна да ми описва положението си: бил женен, жена му била болна, имал три деца. Говори и криви лицето си от страдания. Аз го слушам и се усмихвам. После му каз-вам: Слушай^ приятелю, защо не си кажеш истината? Ти не си женен, нямаш никаква жена, нямаш и деца. Това са фантазии. Кажи ми истината, аз ще ти дам повече, отколкото като ме лъжеш. Това е по стария метод. Кажи ми истината по нов начин. Кажи: Не съм женен, нямам деца, но съм гладен. Ако си сам, ще те поканя в дома

157

си, ще ти дам едии хубав обвд. Ако си сам, по-лесно ще те приема, отколкото, ако имаш жена и деца. Хората лъжат, казват, че имат жена и деца, да станат по-тежки. Какво щг дам на тоя човек? Ако му дам сто левз, какво ще направи с твх? – Нищо особено. С сто лева нищо не може Д1 се направи. Откажете се от унаследеното имане на своите дъди и пр )дъди. Откажете се от лъжата, даже и от билата лъжа. Откажете се от старото богатство на миналите въкове. Друго имане е нежно сега. Аз ха-ресвам една чърта на българина. Като отиде някой циганин на нивата му да проси, той го кара да работи. Ако е дошъл в ^евет часа, ще работи до объд и после му дава да яде. Като се нахрани, циганинът повече не работи. Но българинът не му плаща, докато не сверши работата. Б ьлгаринът казва: Първо ще работим, а после ще ядгм. – Гла-ден съм. – И аз съм гладен, зная това. Правило е: първо ще работим, после ще ядем. И в бъдеще ще е така. Мъжът и жената като работят, ядат. Ако не работят, няма да ядат.

Закон е: Ние тр-Ьбва да работим, за да отворим път за благото в живота. Я девето е велико благо. За оня, който работи, яденето е на мЬсто. Като ядеш, ти трябва да ицащ една отлична мисъл, едно отлично

158

чувство и една отлична постъпка. Ако всички хора биха живъли така, те щъха да бъдат млади и красиви като ангелите. А сега, както виждате, на много хора главите са побълъли. Знаете ли, защо на някои косите са черни? На ония с черните коси земята е още черна, житото още не е израсло; ако израсте, зелено ще бъде. На ония, на които косите са бъли, житото е узръло, предстои да се жъне. Като се ожъне житото, отново ще почернеят косите. Така става смъна, ту бъли коси, ту черни. Нъ-кои хора се раждат с бъли коси. Не всъ-кога бълите коси означават старост. Често косата побълява от страдания. Това е преждевременно побеляване. Съветвам ви да се пазите, да не побелява косата ви преждевременно. Аз не съм за бълите коси. Космите ви не трябва преждевременно да окапват. Когато косата на човека побълява, това все -таки е в реда на нещата, но да окапват косите му, това не е в реда на нещата. Това показва, де глав&та е разорана и непосадена. При това положение, ти трябва дл бъдеш герой. Аз бих желал нивата ти да бъде посъта, че да носиш всички блага на главата си.

Велика работа предстои на всички. Ние трябва да съзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцет и краката на сегашния човек, както и всички удове, трябва да се преобразят. Г^алко

159

хора ще срещнете днес, които са устроени, както трябва – нямат нежната красота. От лицето на съвременния човек трябва да лъха н&що хубаво, от неговата глава трябва да излиза живот и светлина, както от слънцето. На какво се дължи слънчевата св-втлина?

На съществата, които живЬят на слънцето

на слънчевите жители. В слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпред-Ьлят енергията на слънцето по цялата слънчева система, кога колко да се изпраща. Те знаят, колко хора има па земята, знаят имената им. Т познават българитй, знаят, какъв бюджет имат. Тб познават Англия, Франция, Русия – всички държави. Т знаят, колко морета и океани има на земята, колко бубулечици и растения има – всичко знаят. Аз не искам да ви убеждавам в това – нима нужда да се убеждаваме. Според мене, онова, което е, – е, няма защо да се доказва. Ако съществува разумен живот, съществува. Ако има слънце, има; ако няма слънце, няма. Понеже има разумен живот, слънцето свети. Ако няма разумен живот, слънцето ще изчезне. Няма ли разумен живот, и земята ще потъмнее. Ако земята досега не е поъъмнЪла, това е, защото има разумност, има разумен живот.

Казвате: Новите вЕяния. Не е там въ-просът. Вие знаете, че нищо вътре в вас?

160

в самия човек, говори. Никой път сте недоволни от себе си. – Защо сте недоволни? – Любовта ви не е на място; недоволни сте от себе си – млдростта ви не е на място; недоволни сте от себе си – - истината ви не е на място. Недоволни сте от себе си – жи-вотът ви не е на място; недоволни сте от себе си – знанието ви не е>на място; недо волни сте от себе си – свободата ви не е на място. Недоволни сте от себе си – движението ви не е на място; недоволни сте от себе си – учението ви не е на място; недоволни сте от себе си – работата ви не е на място. Мислите ли, че ще бъде разумно от моя страна, ако взема косата и окося зелената трева? Като види това, земедълецът ще ме похвали ли? Той ще ми каже: Братко, защо вершиш такава глупава работа? Ако напакостя нещо на узрълото жито, ще ме похвали ли той? Но и зеленото жито не тр-Ьбва дз пипам.

Много от съвременните хора са объркани, не знаят, кога какво трябва да напра-вят. Всичко може да се направи, но на своето време. Казват ми: Предскажи нъщоЗ Аз бих предсказал много работи, но сега не е време. Преди години предсказах, че в 1914 година ще има война, и в тая война, именно, Германия ще изгуби Предугтредих тогава бъл-

161

гарите да побързат и сключат мир, но не ме послушаха. Погнаха ме, интервираха ме. Казвах: Може да ме интернирате, да правите, каквото искате, но ще изгубите войната. И за сегашната война предсказах, че ще стане Казах, че много градове, големи столици, ще пострадат – Берлин, Лондон, даже и София. Когато казвах тия работи, не им се слушаше. Не измислих тия неща, но казвам, че хората са докарали работите до една криза, която не може да се избъгне. Виждам един колар кара колата си много бързо – ще я счупи. Виждам един трен, който пж-тува с по-голяма бързина, отколкото трЬбва – скоро ще отхвръкне нЪкъде. Това е много естествено. Не се иска голяма философия да го предскажеш. Като видя, че един автомо-бил се движи полека, зная, че никакъв ин-циДент н-вма да се случи. Предсказвам на някого, че ще осиромашее. – Защо? – Защото харчи повече, отколкото трябва. Мога да предскажа на някого, че ще стане учен ча-вък. – Защо? – Виждам, че учи човекът, прилежен е.

Има нЬщо, което е знайно за човека, без той сам да разбира, как ще стане. Зная още, че някои работи се измънят, а нЬкои не се измЪнят. НЬкои работи, които са предсказани, стават; някога фактите из-мЪнят пророчеството. Не мислете, че проро-

162

чеството всЬкога се сбъдва. Някой път се сбъдва, н^кой път закъсн-вва, а никога не се сбъдва. Оня, който вижда далеч, зрението му е силно. Оня, който не вижда, зрението му е слабо – той не знае много н-Ьша. Всичкото знание е в зрението. Аз виждам добре нещата. Бог ми е дал това зрение. Казват за никого: Той е пророк. Кой от вас не е пророк? В известно отношение, и вие сте пророци. Аз бих желал всички хора да бъдат пророци, да виждат добре и да ви-ждат хубавите работи. Да виждаш добре, това е пророчество. Аз съжалявам, когато хората не са пророци. Тогава те са слЪпи.

Сега ще ви предскажа нещо. На времето ви предсказах едно нещо, сега ще ви предскажа друго нещо. Казвам: Иде една епоха, за която хората не са помисляли. Св&тът, хората, ще бъдат толкова добри, че няма да искате да се отлъчите от земята. Като дойде това време, сами ще видите. – След колко години? – Ако ви кажа след десет години, по човешки ще ме разберете. Такова благо иде след хиляда години. Сега живот и здраве, но като доживеете тия хиляда години, това, което ви казвам, ще бъде – ще го проверите.

Считай първия ден – ден на твоя дух -~ день/в който светлината се е проявила.

163

Считай втория ден – ден на твоята

душа – ден, в който любовта се е проявила.

Считай третия ден – ден на твоя ум

ден, в който знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният жи-вот се е проявил.

Считай петия ден – ден на твоята воля

ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден – ден на Въчното Слово, което те е озарило и поставило госпо-дар на твоята еждба.

Считай седмия ден – ден на Бога, Въчното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.

Помни, че си роден, за да бъдеш рпзумен.

Не давай място на безумието.

Кои ще влъзат в новата епоха, т. е. в бъдещия живот? – Тия, които служат на любовта; тия, които служат на мж.дростта; тия, които служат на истината. Тия, които служат на живота; тия, които служат на знанието; тия, които служат на свободата. Тия, които служат на движението; тия, които

164

служат на учението; тия, които служат на работата – бъдещето е гЬхно. Така е писано.

7. Беседа от Учителя, държана на 5 ноемврий, неделя, 10 ч. с, 1944 г. София. – Изгрев.