Реалността на живота
Размишление.
„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят".*)
„Бог е дух." Думата „Бог" на всички езици е неразбрана. Тя не е просто понятие-Човек трябва много време да я изучава, докато я разбере. Като неразбрана дума, тя не допринася- никаква полза. Само разбраните неща могат да принесат полза на човека-Бог е Дух, или Духът е Бог, това е едно и сащо. Не е важно, как ще го изговори човек; важно е да го разбере. Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота. Дали човек отрича или признава тази реалност, не е важно. Колкото да я отрича, колкото да се съмнява в нея, колкото да философствува върху съществуването й, в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живъе. Както човек не може да живее без въздух, така не може да живее и без тази реалност. Колкото да.
- ) Йоана 4: 24.
41
отрича човек въздуха, колкото да казва, че може да живее без него, достатъчно е няколко минути само да престане да го възприема, за да разбере, че не може да живее без въздух. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът му се прекратява. На същото основание казвам: Престане ли да мисли за Бога, човек умира. Понъкога животът на човека се обезсмисля, понеже той търси реалността в сбнкит. Той мисли, че това,. което го обикаля, е реално. Това, което обикаля-човека, е относителна реалност, т. е. сенки на реалността. Докато верва в сънките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. В-врва ли в абсолютната реалност, той расте и се увеличава, придобива знание, сила и богатства. Койта живъе в сбнките на реалността, той гладува, изпада в сиромашия. Влъзе ли в истинската реалност, той започва да се храни добре, влиза в изобилието на живота.
„Бог е Дух". За да разбере дълбокия смисъл на тия думи, човек се нуждае от светлина на ума. Той трябва да влъзе в светлината на живота, която разкрива присжт-ствието на Бога. Който е влЪзъл в тази светлина, само той може да види широкия; свет около себе си. Чрез тази светлина човек вижда живота вътрешно. Без нея той вижда света по отражение, а не направо. 06-пшрен е реалният свет, вследствие на.
42
което човек не може да го схване. Запри-мЪр, какво нещо е слънцето, човек го схваща по светлината, която иде от него, но какво в същност представя, той не знае. Учените казват, че слънцето е горящо тЪло, с висока температура, която, според различните учени, е различна: от 5000° – 45,000,000°. Обаче, никой учен не е ходил на слънцето, да има абсолютни знания за него.
Щом се говори за слънцето, това показва, че прости и учени знаят нищо положително за него. Всички знаят, че слънцето е?носител на светлина и на топлина. Според това, как падат слънчевите лъчи на земята, какъв е жгълът на падането им. топлината бива по-силна и по-слаба. Забелязано е, че различните температури действуват различно върху телата. Запример, при слабата топлина телата замръзват, при умерената – ра-стат, а при силната се топят. Слабата топлина е за слабите същества, умерената–за обикновените, а силната – за силните, разумни същества. Че наистина при умерената топлина живеят обикновените същества и по-голема част от човечеството, виждаме по това, че температурата на човешкото тело е -едва 37 градуса Увеличи ли се с три-четири градуса, човек заминава за другия свет. Обаче, има микроби, които живеят и над 120 градуса, а некои издържат и до 500 градуса
43
Това са научни твердения, които се нуждаят от доказване. Според сегашните учени слънцето е горящо тЪло, а земята е тверда, тъмна маса, която се осветява от слънцето. Вътрешността на земята е огнена, разтопена маса, а поверхността й е тверда, поради налагането, под което се намира. Значи, твердостта на н^кои хора се дължи на същата причина. И те, като земята, се на-мират под голямо налътане. Често в природата стават големи депресии, голями налагания. Тогава хората се чувствуват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. Депресия съществува и в психичеекия живот на човека. Запример, Всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл – депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма радост. В него настава вътрешен мир и спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човтлпки-ят дух се храни. Не се ли храни с такива мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен, както гблото на човек, който не се храни добре. Слабият, мършави-ят човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придо-
44
бива духовна и физическа красота. Не е лите едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да изверша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята» да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога* Които не са приели Христовите мисли, те жив-вят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога. Затова е казано: „Това е живот в-вчен, да позная Тебе Един-наго Истиннаго Бога". Защо трябва да вер-ва човек? За да живее. Ако не верва, ще умре. Следователно, ако искаш да умреш, не в-врвай; ако искаш да живееш, вервай. Ако искаш да страдаш, не вервай; ако искаш да не страдаш, в4рвай. Страданията са резултат на неразбрани мисли, чувства и постъпки. Каквато е разликата между изкуствения плод, направен от човека, и естествения, създаден от природата, такава е разликата между разбраните и неразбрани мисли. Щом има разлика между разбраните и неразбрани мисли, и резултатите, които те произвеждат, ще бъдат различни.
45
Неразбраните мисли, чувства и постъпки в човешкия живот произвеждат скръб, мъчнотии и най-после смърт; разбраните пък произвеждат радост, веселие и живот.
Като говорим за разбрани мисли, ние имаме пред вид тия мисли, които са произлезли от Божествената светлина. Духът се храни само с Божествени мисли. Казано е същевременно, че Бог е Любов. Значи, като се храни с Божествени мисли, Духът ражда любовта. Плодът на Духа е любовта. Любовта пък ражда живота. Ето защо, за да вл-взе в реалността на Духа, човек трябва да мине през любовта. За да разбере любовта, той трябва да мине през живота.
„Бог е Дух." Верващитъ1 четат този стих, но въпреки това търсят начин, как да поверват в Бога, в Неговия Дух. Питам: може ли човек да повярва в слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на кого да е, докато не го опита? Много от това, което говоря, може да ви се вижда неразбрано, или можете да мислите, че го знаете. Както да мислите, вие трябва да изпитвате нещата. Понеже хората не изпитват нъчдата, и много от тях при-емат наготово, може да се каже, че те зна-ят малко неща. Те имат много синтетиче-
46
ски и аналитически знания, но н"вмат психически знания. Малко от знанията им са станали тяхна плът и кръв. Когато анализира веществото на те-влото, химикът г разлага на съставните му части. Като синтезира веществата, химикът образува все по-сложни съединения. Като разлага сложните те-вла и синтезира отдъушите елементи в сложни съединения, химикът извершва ред процеси, които заслужват изучаване. Ако при съединяване на два елемента получите н-вка-къв газ, той може да се запали и да св-в-ти, но може и да избухне. При разумното използуване на газа, вие можете да получите светлина, а при неразумното му използуване, смъхен с въздуха или кислорода, той може да се запали и да избухне. Много химици са пострадали при такива експлозии.
Един виден американски професор получавал пред студентите си едно взривно вещество, чиято експлозивна сила била де-сет пъти по-годъма от тази на динамита. За тази цел той взел една малка част от него и я запалил. Като знаял експлозивната сила на това вещество, щом го запалил, професорът казал на студентитъ-си: Бътайте вън! Моментално аудиторията се изпразнила – професорът със студентитъ-се намерили вън. Опасно нещо са взривни- те вещества. И най-малката частица от тия вещества съдържа толкова експлозивна сила, че може да произведе гол-вми нещастия. Като
АТ
работи с такива вещества, човек трябва да знае, как да ги употребява.
Има думи в човешката реч, които съдър* жат голяма експлозивна сила в себе си, вследствие на което произвеждат взрив в човека. Достатъчно е възлюбеният на момата да й каже, че не я обича, за да се верне тя дома си сма-:шна и убита: погледът й става мжтен, лицето й почернява. Животът изгубва смисъл за нея, не й се живъе. Защо? Възлюбеният й ка-аал, че не я обича. Той произнесъл една дума, с която раздвижил малко въздуха, и тя не иска вече да живъе. Какво трябва да* направи момата? Тя трябва да научи закона за превръщане на нещата. Вм&сто да повтаря думи те „не ме обича", тя трябва да ги преверне, да каже „мене обича". Или, каже ли й възлюбеният, че не я обича, след отрицателната частица „не", тя трябва да постави запетая. Тогава смисълът на думите ще стане поло-жителен: Не, мене обича. Следователно, за да не страда излишно, човек тр'Ьбва да се научи да поставя запетаи след всички отрицателни мисли. Каже ли н-бкой, че Бог не го обича, след частицата „не" веднага трябва да тури запетая: Не, Бог ме обича. Единстве-ният, който обича, това е Бог. Ако някой мисли, че Бог не го обича, причината за това V той сам. Като не разбира закониг, той отправя лоши мисли към Бога. Тия мисли, като негово дътю, се връщат обратно при своя гмдател. И човек, като не знае, че лошитъ
-48
мисли, които идат към него, са собствено негово произведение, счита, че те идат от Бога. Не, Бог не се занимава с отрицателни мисли. Сега, като знаете този закон, никога не казвайте, че този, или онзи не обичате. Кажете ли, че не обичате нЪкого, вие вершите пре-«сгжлление по отношение на Бога. В всеки чов^к е вложено нещо красиво и велико, заради което трябва да го обичате. Казано е в Писанието: „Възлюбил е истината в човека". Значи, в вевки чов^к е вложена частица от Бога. Всвки чов^бк се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш нъ-кого, това значи, да го храниш. Да те оби-чат, това значи, да те хранят. Човенжият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т. е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга нъкаква мисъл, от която вие ще се нахраните. Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, тъ- затварят всички кранове в себе си, да не излъзе любовта навън. Те искат сами да я използуват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора, и те да се ползуват от любовта. Два вида любов има в света: любов на сънките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и стра-
49
дания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романит, е любов на сънкит. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те-б страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смъх. Тъ- не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата – към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт . Там връзката между душитв се усилва и никога не се къса В реалната любов има ра-стене и постижение.
И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представя външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облъче в тази дреха, вмЪсто да се радва, сърцето започва да страда. Защо? Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взима. Тя нищо не дава на човека, вследствие на което той се намира в гол-вмо противоречие. Какво виждаме в живота? Двама души се обикват, но по неразбиране на законите. и двамата се натъкват на любовта на сбнки-те, която само взима. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта
50
си, те трябва да минат в реалната любов, която се отличава с даване. Ако не дава и ве взима, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае, кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта н-б-щата трябва да стават на точно опред-влено време.
Като говорим за любовта на сбнкит-б, човечс не трябва да се самоосжжда: той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Човек трябва да има правилна мър-ка, с която да мъфи н-вщата, да знае, че има две ценни нъща в себе си: дух и душа. Като знае това, той не трябва нито да подценява духа и душата си, нито да ги надценява-Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно, обичайте баща си – своя дух, и майка си – своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свет.
„Бог е Дух." Къде се проявява Бог? Бог се проявява в ума чрез светлината^ в сърцето – чрез топлината, в волята – чрез силата. Бог се проявява още в душата и в духа на човека. Ако в тия пет м-вста не можем да намърим Бога, никъде н"Ьма да Го нам-врим. В душата на човека зреят всички благородни и възвишени чувства. Те-в зр-вят, благодарение на Божествената топлина и светлина. Не само душата на човека тр-вбва! да ражда, но умът и сърцето също трябва.
51
да раждат. Какъв ум е този, който не ражда мисли? Какво сърце е това, което не ражда чувства? Каква воля е тази, която не ражда сила? Следователно, умьт трябва да ражда светли мисли и да ги отхранва. Сърд-цето трябва да ражда топли чувства и да ги отхранва. Волята трябва да ражда сила, която постоянно да се увеличава. Ако не може да отхранва своите мисли, чувства и постъпките човек ще ги осакати, а същевременно ще осакати и себе си. Мислит, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат здрави, разбрани, защото влизат в строежа на неговото тъло. Същевременно те влизат и в строежа на бъдещия свет.
Сега се твори нов свет. Този свет е проектиран в пространството като върху платно. За да го разбере, човек трябва да се вглъби в себе си. За тази цел той трябва да започне да изучава малките величини. Всвка мисъл, всвко чувство и всъка постъпка пред-ставят малки величини, които човек съзнателно трябва да изучава. Дойде ли една светла мисъл в ума ви, вижте, как се е родила, какъв е произходът й и те. н. Дойде ли едно благородно чувство в сърцето ви, на-мърете неговия произход. Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки като отбелязвате минутата, часа, деня и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена нрез пролътта, има едни свойства, презъ
52
л-втото – други, през есеньта и зимата – различни свойства от тия на първите два сезона.
Когато спръ- при кладенеца да си почине, Христос се разговаряше със самарянката. Той й говореше за живата вода, а тя разбираше обикновената вода и се чуд-вше, как може да й даде вода, когато няма почерпало. Сега и вие мжлно разбирате въпроса за мисълта и, в края на краищата, ще кажете като самарянката: Дай ни от тази вода да не ожадняваме. Най-после Христос каза на самарянката: „Иди и повикай ьшжа си!" – Нямам мъж. Мъжът представя човешкия ум. Значи, самарянката нъ-маше ум, т. е. в нея не бЪше събуден висшият ум, който възприема правилно не-щата. Като живЪе, човтж трябва да работи върху себе си, да развива своя възвишен ум. Да прояви човтж своя възвишен ум, това значи, да прояви мъжа в себе си.
Днес всбки човек иска да бъде мж-жествен, да прояви характер и сила. Чо-в'бк не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Чов^к не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето – устойчивост. Затова, именно, мъжът се отличава със сила, а жената – с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте, какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което чо-вЪк върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата
53
на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко нЪща са нужни на човека, но съществени.
Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората, и затова специално слизат на земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги на време, тъ- трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промъна в живота им. Всвка разбрана мисъл, всЬко разбрано чувство и всвка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всЬки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава в възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, чов'вк е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свет със себе си.
16 юлий, 5 ч. е.