от ПорталУики
Версия от 21:27, 23 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Реалност на живота== Размишление. Съвременните хора лесно се отчайват от живота. – Защо? – З...)

Направо към: навигация, търсене

Реалност на живота

Размишление.

Съвременните хора лесно се отчайват от живота. – Защо? – Защото попадат в областта на еднообразието. Наистина, няма по-страшно нещо в живота от еднообразието. Какво ще кажете за каменаря, който по цъ\ли дни чука камъни? Ще дойде ден, когато той ще се отегчи от еднообразието в своя живот и ще каже: Отказвам се вече от тази работа, не искам камъни да чукам.

В този смисъл природата, както и жиеотът, не са, нищо друго, освен предметно учение. Задачата им е да учат хората, да ги извадят от еднообразието. За тази цел те си служат с различни явления и предмети, които имат свой опред^лен смисъл и свое предназначение. Вс-бко явление, вевки пред-мет крие в себе си н-бщо реално, което трябва да се схване. Какво нещо е реалното? Ще кажете, че верата на човека в Бога, любовта му към хората са, реални неща. Това са предмети за изучаване, но не са никаква реалност.

I. Послание към Коринтяниг, 13 гл.


69

Реалното се крие в съдържанието на вярата и на любовта. Запримър, всеки народ си служи с единица монета, в която вярва и която обича. – Какво обича чов^к в монетата? – Нейното съдържание. Съдържанието й е златото. Значи, златото е реалното в монетата. Следователно, дали монетата е лев, рубла, стерлинг или долар, не е важно. Важно е съдържанието й, т. е. нейната реалност. И тъй, ще знаете, че една реалност съществува в света, но с много имена. Вие трябва да се спрете върху самата реалност, а не върху имената й. И в лева, и в рублата има нещо реално, което трябва да търсите. Щом намъфите тази реалност, вие ще вярвате вече не в силата на парите като нещо външно, но в силата на техното съдържание, което никога не се губи. – Кое не се губи в парите? – Златото. Парите могат да се изгубят, формата им да се измени, но златото като елемент в природата никога не се губи. Богатият е ценен дотолкова, доколкото кесията му е пълна с злато. Щом има злато в кесията си, на този човек може да се разчита. Н&ма ли злато в себе си, той трябва да работи, да придобие нещо реално. Срещате един вярващ, който носи в ръце красива чанта, но празна – няма пет пари в нея. Той говори, какво чел в кни-гите за онзи свет, за ангелит, за Христа, а нищо не е видял. Чантата и кесията на този човек са празни. Истински вярващият тряб-


70

ва да има на разположение голямо богатство, да разполага с злато, с чиста монета. Той трябва сам да е проверил това, което казва.

На английски език е издадена една книга под заглавие: „Писма от онзи свЬтъ". В всЬко писмо са описани опитности на заминали души за онзи св-бт. Повечето опитности са отрицателни. Един заминал се оплаква на родителите си: Не зная, какво ще се прави тук. Толкова време вече, как съм влЪ-зъл в този свет, но постоянно съм гла-ден. Около мене има много маси, върху които са сложени отилчни яденета. Тъкмо се прибляжа до една от масиг, да си хапна нещо, но масата веднага започва да се движи. Всеки ден обикалям масиг, приближавам се към една или към друга, но т моментално се отдалечават от мене. Аз се движа към т^х. но те се отдърпват Това става всеки ден, и в края на краищата аз постоянно гладувам.

Питам: Ако нещата постоянно се дви-жат в тебе и около тебе, и ти не можеш да ги уловиш, реални ли са т1з? Значи, от книгата „Писма от онзи светъ" излиза, че той е св-бт на постоянни промъни, дето нещата непрекженато се движат, като на кино. Каква реалност има в един свет на постоянни промЪни? Ще кажете, че това се отнася само до онзи св-бт, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпяло. Обаче, какво ще кажете, ако и на този свет и рели-


71

гиознигб, и светските хора са като на кино? Повечето хора говорят върху това, което са чели и чули. Малцина говорят върху онова, което са видЪли и опитали. Истинско знание е онова, което почина на опит, на преживяване. Какво сте видюш на кино, какво сте чели, това не представя никаква реалност.

Сегашният свъч се нуждае от нови неща: нов живот, пови разбирания, нов морал. Днес, коючо срещнете. все за лю-бов говори. Този казва, че ви обича; оичи казва, че ви обича. Всички хора повтарят едни и същи изречения. Светт не се нуждае от повторения. Каже ли някой, че ме обича, аз го пи-там: Джобът ти пълен ли е с злато?- – Не е пълен. – Тогава как ще вярвам в любовта ти? В същност, как изявявате любовта си на физическия евят? Ако обичате някой бе-ден, слаб човек, вие лесно ще покажете любовта си към него. – Как? -- Ще го облечете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабия г пьк ще носите на ръце Обаче, как ще познаят богатьят и силният, че ги обичате? Богатият не се нуждае от материални блага. Силният пък не можете да носите на гърба си. И към тях, обаче, можете да проявите любов. – Как? – По духовен начин. Те се нуждаят от духовно проявление на любовта. Хиляди начини има, по които любовта може да се прояви.

Представете си, че млад красив , но беден момък се влюбва в една кня)иня


72

Той нЕма достъп до нея, но иска да изяви любовта си и да разбере, дали и тя го обича. Той трвбва да се преверне на кон и да влЕ-зе в обора на княгинята. Щом е красив, строеи, кротък, княгинята ще го обикне и постоянно ще го езди. Сега вече момъкът има възможност да провЕри любовта на княгинята. Ако тя не го боде с махмузитЕ си и сама се грижи за него. чеше го, мие го, в сърцето й има любов. Отнася ли се небрежно към него, боде ли го с махмузитЕ, сърцето й е жестоко. Ако като към кон тя е внимателна към него и се грижи да бъде добре нареден и очистен, колко повече ще го обича като човЕк. Искате ли да знаете, кой има любещо сърце, ще го проверите в отношенията му към животните. Ако с животните се отнася добре, и с хората ще бж-де добър и любещ. НЕма ли добра обхода към животнитЕ, и към хората ще бъде та-къв.

Всички хора са поставени на изпит. Божественото в свЕта изпитва любовта на хората. От най-малкитЕ им гюстъпки и отношения към растенията, към животнитЕ, към хората се познава, каква е тЕхната любов. По това се познава любовта на човЕка и към Бога. Като знаете това, бъдете внимателни към вашия кон. Не оставяйте коня си на грижитЕ на вашитЕ слуги. Сами чистете коня си, сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте от обора с и. Коньт, това е чо-


73

вешкият ум. Следователно, не давайте ума си на хората, г да се грижат, т да разпо-лагат с него. Докато човек се грижи за коня си, както за очите си, той е негов госпо-дар. Остави ли го в ръцете на други, човек губи вече силата си.

Щом изгуби силага си, човек става недоволен. – От какво с недоволен? – От всичко. Той е недоволен от храната, от облеклото, ог жилището си, а даже и от тялото, от сърцего и от ума си. Мпого естествено, че ще бъде недоволен. Той дал ума и сърцето си на чужди хора, които ги оцапали. След това той казва, че сърцето му е болно, умът – помрачен. Щом госпо-дарьт е отстъпил ума и сърцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакват от болести на главата, на сърцето, на дробоветъч – Защо боледува главата? – Светлина н^ма там. – Защо боледува тялото? – Сила н^ма в него. – Защо боледува сърцето? – Топлина нтша. Щом топлината в човека се намали, той постепенно истива. Може ли човек да живее под критическата температура, под – 273°?

Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете, как бие при различни състояния. Поне един пж.т в седмицата опитвайте пулса си. При това, вижте, има ли никаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вера, надежда,


74

милосърдие и т. н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек нъчиа еднакъв пулс. Значи, пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различ-ните гами на неговия живот. ЗапримЪр, ма-жорнит, миньорнитв, хроматичните гами ука-зват различно влияние върху пулса на сърд-цето.

Човек трябва да изучава не само пулса на сърцето, но и дишането. Това представя интересна наука. Като наблюдавате, как диша човек, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различен начин. Запример. вярващият диша по един начин, безверникът – по друг; любещият диша по един начин, а онзи, който мрази – по друг. Същото се отнася и за мигането. Който вярва, мига по един начин; който не вярва, мига по друг начин. Който лъже, мига по един начин; който говори истината, мига по друг начин. Когато обича, човек движи ръката си по един начин; когато мрази, той движи ръката си по друг начин. Това са научни работи, които религиозните хора трябва да знаят. Мнозина казват, че тия работи не са за земята. Т-б мислят, че като отидат на онзи св"бт, тогава ще ги из-учават. Не е така. Ако човек не е минал през забавачница, през отделения, през прогимназия и гимназия, никакъв универси-


75

тет не може да сверши. Щом е дошъл на земята, човек трябва да мине през всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчните си центрове. Ако всички хора бт>-ха военни, главите им щяха да бъдат широки. Ако всички хора бЪха честолюбиви, навсякъде нгъхме да срещаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любов, т. е. любовта на сърцето, главите им щъха да бъдат като дини.

Главата на човека трябва да бъде симетрично развита от всички страни. Това значи, да е развил в себе си всички мозъчни центрове. Милосърдният човек е готов да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза от висотата си и помага на слаби, немощни. Всъка добродетел има свое място и своя линия. Някой минава за религиозен човек, а няма съответната линия в себе си. Като погледнете главата му, на мъстото на религиозното чувство стои празнина. Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата. Нарича се още център на страха, на предпазливостта.

Човек трябва да бъде предпазлив. да знае, как да постъпва. Законът на справедливостта е неизмънен и се прилага еднакво


76

към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. НЪ-кои го наричат „закон на възмездие". Спо-ред този закон, кой каквото мисли и чувствува, един ден ще се верне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него. Всички хора са опитали и опитват този закон. Като се на-мерят в затруднения, хората казват, че светът трябва да се оправи. Как ще се оправи светът? Ще кажете, че законите ще оправят света. Ако законит, наистина, мо-гат да оправят света, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тези закони оправиха ли сверта? – Ама добри трябва да бъдем. – Доброто съществува в света, но хората пак не са добри. – Защо? – Защото не го прилагат. Доброто трябва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но те не отиват на местата си, т. е. не се разпредЪлят правилно. Как ще се оправи светът? Единствената сила, която може да оправи света, е лю-бовьта. В този смисъл, мъжът никога не трябва да се жени за жена, която не обича, за която не е готов да пожертвува всичко. Жената никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича, за когото не е готова да пожертвува всичко. Детето трябва да се роди от любовта на майка си и на баща си. Дете, родено с любов, е родено в приежтетви-ето на Бога. Дете, родено с любов, е дете


77

на новото време. В заключение казвам: Само майките и бащитъ\ които живЕят в лю-бов, са в състояние да оправят света. Само те могат да родят новите хора. Ако н"Бма такива майки и бащи, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Лю-бовьта трябва да приежтетвува в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излезе от вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълк ще си остане. – Защо? – Любов няма в сърцето си.

Всички хора трябва да приложат лю-бовьта в своите прояви, както и в всички области на живота. Нямате ли любов, нищо не се ползувате. Каква мисъл е тази, която не е родена с любов? Какво чувство е това, което не е родено с любов? Каква постъпка е тази, която не е направена от любов? Нямате ли любов, нито женитбата има смисъл, нито раждането. Ако вие родите син или дъщеря, които не обичате, ще имате големи изпитания с т-бх. Защо ви са такива деца?

Един български чорбаджия, виден човек, разправяше своята опитност с първия си син. Той казваше: Първото ми дете се роди без любов, но след него дойдоха четири момичета, добри деца. С първото дете ви-д^х и патих. Пращам го на училище, не иска да учи; пращам го на работа, не му се работи. По цЪли дни пуща хверчила, играе


78

му се. Един ден излязох от нетърпение. Хванах го здраво, верзах го с въже и се отправих към кладенеца, да го пусна вътре. Вдшнах го на рлще, обърнах го с главата надолу й започнах да го спускам. – Олеле, тате, не ме пущай в кладенеца! Аз не жаля за себе си. Като си решил да ме спускаш в кладенеца, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми. Тебе ще турят в затвор, а тт> ще останат сами, няма кой да се грижи за тях. Като започна да ми говори така, стана ми мъчно за него и го извадих от кладенеца. Разверзах рждетв и краката му и започнах да си мисля: Умен бил моят снн. Добре, че не го пуснах в кладенеца.

Като изслушах опитността на чорбаджията, казах: Ти си много нетърпелив и не-справедлив. Не помниш ли, какъв живот водъше преди да се ожениш? Забрави ли своето пиянство? Забрави ли своите лудории в детинството си? – Наистина, аз съм не-доволен от сина си, а съм бил по-лош от него. При това, той е мое дете. На кого ще прилича, ако не на мене? Досега той се е провинил повече в игри, в хверляне на хверчила. Виждам, че от него човек ще стане. Той мисли добре, влиза в положението ми.

Съвременните хора се намират в пре-ходен период на живота. За да имвзат от преходното, те трябва да учат. Чорбаджията съзнавал, че синът му трябва да


79

учи, но не избрал добър метод за възпитание. Какво нгЪше да постигне, ако б^ъше го пуснал в кладенеца? Хиляди хора днес са пуснати в кладенеца, но свЬтът не се е оп-равил. Хиляди и милиони хора досега са били обесвани, изгаряни, затваряни, но св-бтът все още не е оправен. – Как ще се оправи , светът? – Когато човек работи върху себе си. Тъй щото, святът ще се оправи, когато съзнанието на хората се пробуди, когато отношенията им кьм Първата Причина на пощата станат правилни.

Кога ще се оправи светът? Когато хората имат за разменна монета помежду си не парата, а своитъ1 светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В бъдеще, с своите чисти мисли, чувства и постъпки чо-втж ще може да си купи. каквото пожелае. Само чиститъ1 мисли и чувства могаг да се реализират. – Защо? – Защото в тях е вложена Божествена сила. Бог отговаря само на светлите и чисти човешки мисли и чувства. Има ли такива мисли и чувства, преди да се помоли за нещо човек, получава отю вор. Искате ли да имате чисти мисли и чувства, пазете се от еднообразието в живота. Колкото по-разнообразни са мислите и чувствата ви, толкова по-добре Природата разполага с милиони форми и начини за проявяване на любовта. Трябва ли тогава хората да се стре-мят само към един начин за изявление на любовта? Т се стремят към една и са-


80

ща форма на любовта, защото познават само човешката любов. Ние пък говорим за Божията Любов, която хората едва сега започ-ват да разбират. За да познаете, каква е любовта ви, наблюдавайте, какво става с човека, когото обичате. Ако човекът, когото обичате, става добър, любовта ви е Божествена. Ако не става добър, любовта ви е човешка.

Мнозина страдат от любов. Това е неправилно. Любовта не причинява страдания. Ако страдат, това показва, че тъ* не разбират любовта, т. е. попаднали са в тъй наречената „паразитна любов". Както добрата и чиста храна се отразява благотворно върху организма, така и Божията Любов прави човека здрав, силен и добър.

В 13. глава от първото Послание към Коринтянит, апостол Павел накратко изброява качествата на любовта. Той казва, че любовта е дълготърпелива. Значи, чов^к трябва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трябва да се обижда. Честолюбивият се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щом го засегне някой, той веднага избухва. Какво лошо има в това, че някой ви нарекъл скъперник, или страхлив? Кажете си, че, наистина, сте скъперник и страхлив. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? Не сте го раздали. Значи, наистина сте скъперник. Не ви ли е страх от змия и от меч-


81

ка? Страх ви е. Значи, вие сте още и страх-ливец. – Защо? – Страхувате се от мечка, от змия и от други животни. Ето защо, искате ли да придобиете любовта, вие трябва да сте се справили с честолюбието си, с обидиг. Какво трябва да правят великите хора, писатели, поети, музиканти, художници, които са изложени на критиката на цял свтт>?

В една от миналите войни, един пол-ковник бил хванат в плен. Като го водели в казармата, един от войниците го ударил с пушката си по гърба. Той веднага се обърнал назад, строго изгледал войника и си казал: Да имах сабя в ръка. нгЪх да ти покажа, кой съм. В това време нещо му пошепнало: Верви напред смело и не се обръщай назад. Мина времето на големите величия. Война е това! Колкото силен да си, могат да те хванат в плен. Хванат си вече, няма какво да правиш. Смирение се иска от тебе.

Помнете: всички можем да бъдем хванати в плен. Днес доброто и злото вою-ват помежду си. Както на бойното поле мо-жеш да паднеш в плен, също така и в живота. В това няма нищо срамно. Както до-брият човек попада в плен на злото, така и лошият пада пленник на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човек се освобождава от пленничество. Пленниците на злото и на доброто са I ерои, които не трябва да се възмущават от пленничество


32

Да бъдеш пленник, това значи, да се учиш. Докато се освободи от пленничеството си, чо-в^к ще пада и става, ще прави погр-вшки и ще ги изправя.

Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той ре-шил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си заржлал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него н-бщо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда го-сподар, а ти – слуга. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напус-нал кръчмата. От този момент той преста-нал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този чов^к е по-силен от ангела, който никога не е падал. Той се от-казал от виното за смътка на Божията водица.

Какво представя Божествената вода? – Любовта. Св^тът ще се оправи, когато всички хора започнат да пият от водата на любовта. За да потърсите тази вода, ползувайте


83

се от съвета на вашия ум, на вашето сърд-це и на вашето тъло.


6. Беседа от Учителя, държана на 4. август, 1940 г. 5. ч. с. София – ИзгрЪв.