КУЧЕНЦЕТО НА ХРИСТИНА МОРФОВА
15.09.1942 година — Изгрева — София.
Днес в 11 часа отидох-ме с брат Христо при Учителя. Научих се от брата, че от из¬вестно време Учителят никого не приема. Най-много за по ня-колко минути пред вратата си. Не слизал и да се храни. Инте-ресното беше, че той веднага ни прие. Аз носех едно бяло гъ-лъбче с червени очички и кра-ченца, и розова човчица. Като влязохме в стаята, аз го сложих върху печката. То започна да гука и да се покланя много чес-то, като тропаше на едно мяс-то с крачетата си. Учителят му говореше и то му отговаряше с по три пъти „гу, гу, гу". Учи¬телят ми каза:
— То казва сега: „Да, вярно е, всичко което говрриш за мене!" Някое същество те посещава чрез него!
— Учителю, защо Духът се яви във вид -на гълъб над
главата на Христа?"
— Гълъбът е избран като символ на чистота и кротост.
Той при вешки условия на живота си е останал вегетарианец,
— Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да по-
емете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепих-
те на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клек-
нахте с нея и я сложихте на земята?
Учителят се усмихна и каза:
— Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, конто
80
я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Вто- рия ден на „Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репитирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Мор- фова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях ед- ни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето?! — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свър-шването на репетицията ми, аз отидох при него На масата бе-ше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха. Запоз-нахме се и разговорът продължи. Разбрах, че петдесятникът спори за нещо. „Например — каза той — каква сестра е тази да носи грим на лицето си?" Аз нищо не казах. Учителю, ако съм нарушила нещо, кажете ми! Вие нали ми казахте външно да се нося като колегите си, да не се различавам от тях? — Ти, рекох, ще му кажеш: Аз съм боядисана като че- решките и ябълките. Тях природата ги е боядисала. И аз съм боядисана само отвън, не съм боядисана отвътре. — Учителю, веднъж и една сестра ми каза същото. — Ти ще им кажеш — продължи Учителят — природа¬ та не е боядисала нито умът ми, нито сърцето ми. Аз съм от¬ вън боядисана, но сърцето ми и" умът ми са чисти. Вие отвън не сте боядисани, но сърцето и умът ви са боядисани. — Учителю, благодаря ви! Проводи, Господи, виделината си и Истината си, те да ме водят!