от ПорталУики
Версия от 17:49, 7 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Резултати и последствия== Съвременните хора са научили изкуството да ядат, но не знаят още, к...)

Направо към: навигация, търсене

Резултати и последствия

Съвременните хора са научили изкуството да ядат, но не знаят още, как да при-добиват храната си. Хлябът най-необходимата и свещена храна ^а гех, не допринася тази полза, каквато се очаква. – Защо? – Понеже е приготвен с ругатни, с недоволство, с караници и т. н. Още като оре земята си, орачът вика, ругае воловет, мушка ги. Като сЬе житото, като го мели на воденицата, той е все недоволсн и сърдит. Когато мъти хлеба, фурнаджията е също така недоволен, сърди се на слугите си, кара се, вика. В края на краищата, ние получаваме хлеб, изработен само с караници и недоволство. При това положение житото изгубва голема част от мазнините си, които, изобщо, трябва да съдържа. Преди всичко, този хлеб е изгубил естествената си чистота.

Същото се отнася и до живота. От най-ранната до най-късната си възраст, човек все мърмори, недоволен е от живота си. При най-малката мъчнотия човек пак мърмори. Може ли да се нарече този живот щастлив? Ще кажете, че все има щастливи хора на земята. – Колко души са щастливи днес? Ако на хиляда души само десет са щастливи, какъв живот е този? Щастлив живот е


132

онзи, при който на хиляда щастливи се сръ-щат десет души нещастни. В първия случай се проявява човетдкият, личният мо-рал, а при втория – Божественият. Това, което е добро за индивида, не с всЬкога добро и за обществото. Запримъф, ако нъжой член от дадено общество урежда само свои-г интереси, цълото общество страда. Значи, личният и общественият морал не се съв-падат. Също така и общественият и ^Божественият морал не се съвпадаг. Бог изисква едно, а хората и обществото – друго. Както да мисли, каквото да прави, човек не може да бъде абсолютно щастлив, докато окръжаващит не са щастливи.

На каяво се дължи щастието на човека? Щастието на човежа зависи от чистия въз-дух, от чистата вода, от чистата светлина и от чистата храна. Нъчиа ли нужната чистота в тия четири елемента, никакво щастие не може да се очаква. Човек може да бъде щастлив, ако тия елементи са пълни с любов. Щастието на човека зависи и от правилните му отношения к ьм хората. Ако любовта "цари между хората, т ще бъдат щастливи. Може ли земедълецът ла ст>е жито на пъсъчлива почва и да очаква резултати? – Не може. На същото основание, невъзможно е Божественото да прониква в едно жестоко, твърдо сърце. Мекото, разумно сърце е добрата почва, върху която Божественото


133

семе трябва да падне и да лале – едно 30, друго 60 и трето – сто зърна.

За да бъде щастлив, чов1,к трябва да се справи с недоволството. Той тр-вбва да знае, че недоволството не е некшо. То не е приежщо на човешкото естество. Чов1,к приема недоволството от низшитТ. същества и го носи в себе си, отхранва го, като свое. За-прикгЬр, често човтж изпада в отрицателни състояния и, като дойде до уронепа на нъжое животно, той приема неговото недоволство и започва да роптае: Все мене ли ще преслед-ват, мене ли ще онеправданата на мене ли ще отмъщават? Това състояние не е негово. Той е изпаднал в положението на вълка, възприел е негови гт> несгоди и започва да се оплаква от живота си. И вълкът даже н1> ма причини да се оплаква. И той може да жи-вве, както овцата. Достатъчно е да измЪни своя живот, за да лрестанат изпитанията му, от които се оплаква. Трябва ли човек да е недоволен от живота си? За него се гри-жат родителите му, за него работи гтЪлата природа. Но човтзк не оценява това, което му е дадено. Той не оценява, какво са направили родителите му за него, през какви изпитания са минали. За да оцени това, невидимият евтуг го поставя да мине през същите изпитания. Като мине през гбзи изпитания, той или запазва спомен за тях, или съвершено ги заличава от съзнанието си. Ако ги забрави


134

поставят го при условия, отново да ги преживее.

Следователно, за да бъдете доволни. дръжте в ума си мисълта, че за създаването на красивия свят, в конто живеем, безброй същества са станали жертва, в смисъл, безброй същества са пожертвували своето лично благо. С други думи казано: безброй същества са внесли своите капитали за общото благо, без да очакват някакви лихви. Те са направили грамадни жертви, с единственото желание бъдещето поколение да се радва на живота. Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят. Личното щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява. Човек не може да бъде щастлив, ако не е обичан. За да бъде обичан, той трябва да е направил нещо, освен за себе си, още и за своя ближен. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието й е красиво, когато има нещо ценно написано в нея. Няма ли нещо ценно в нея, тя нищо не струва.

И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е на-писал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Щом написаното в вас е чисто, четливо, който ви


135

чете, той непременно ще ви обича. Той ще чете от вас и ще се поучава. Ако сте заличили написаното, вие ще бъдете проста хартия. Всички ще минават и заминават край вас, без да се спират. Камъните сега са проста хартия, върху която няма нищо написано. Днес се пише и върху тях, но написаното ще се чете в далечното бъдеще.

Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. – Защо? – Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви бруля вятър и т. н. Мнозина, могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните, и на другите. Нека мислят, както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага, с своя чист въздух, чиста вода и красиви, величествени изгледи.

Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея. Ако същата грешка направите в долината на живота, там може да мине незабелязано, но тук не се прощава. Най-малката погрешка, направена на планината, е в състояние да предизвика ред експлозии, ка-


136

квито бомбите произвеждат. Дойдат ли лоши условия на планината – бури, гьрмотевици, ще знаете, че г са резултат па лошия живот, на погр-вшкитъ" на хората, които се намират там. Силните гърмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Т-в показват, какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот.

Днес всички хора се стремят към щастие, искат да бъдат щастливи. Това зависи от самия човтж. Ако учи добре, той ще бъде щастлив. Ако ученикът учи добре и заучава материала от встжи клас, той ще върви напред и щастлив ще бъде. Не заучава ли добре материала, който му се преподава, той не може да напредва, но все повече ще се затвърдява и нещастен ще бъде. Това не значи, че той трябва да се страхува. – Не, страхът не е морал за човека. Страхът е морал за животните. Мисълта е морал за човека. Човек трябва да мисли право. Като мисли право, той ще филтрира мислите, чувствата и желанията, които минават през ума и сърцето му. Има мисли и желания, които са остатъци от миналото и днес не могат и не трябва да се реализират. Те могат да останат само в архивата на миналото като старини, като стари монети, които днес не вървят. Това, което в далечното минало е било добродетел, днес не се приема. Днес е вре-


137

ме за новото, за онова, което носи в себе си велик морал. Всеки ден носи в себе си нещо ново, което трябва да се приеме и приложи. Новото носи щастието на човека. Като не знаят това, хората се мъчат да уредят живота си. Животът на всички хора е уреден и осигурен, но т не знаят това. Т ходят като просяци от къща на къща, без да подозират, че баща им е оставил голямо наследство. Като научачи това, веднага положението им се изменя.

Едно семейство в Америка изпаднало толкова много, че всички негови членове се принудили да просят. Каквато покъщнина имали, всичко разпродали. Останала им само една стара цигулка, която подмятали от едно място на друго, мислили, че нищо не струва. Като дошло ред и нея да продават, указало се, че тя била цигулка Страдивариус. Тя продали много скъпо. Значи, тази стара, ненужна цигулка спасила положение! о им. Какво показва това? Това показва, че Бог се грижи за всички живи същества и ги е осигурил. Като не знаят това, г бързат да се осигуряват и се отклоняват от истинското си предназначение. Там е голямата им погрешка. Осигуреният няма защо да се осигурява.

Следователно, има ли живот в себе си, човек е осигурен. Животът е почва, която носи всички условия в себе си. Щом има условията, човек трябва само да работи. Като работи съзнателно, той ще бъде доволен.


138

при каквито условия на живота да се намира. В каквито мъчнотии да се намира, човек трябва да предпочита живота пред смъртта. Никой не може да понася условията, в които е поставен, и казва, че иска да умре. – Не, най-лошият живот е по-добър от смъртта. Сам по себе си животът не може да бъде лош. Под думата „лош живот" разбираме живот, който носи с себе си у гайки, наслоявания от миналото. Щом утайките и наслояванията се махнат, живот ьч остава чист, какъвто е излязъл ог гхма. Като разбере истината човек ще иоиюдне на живота си като на велико благо, дадено му от Бога. Той ще го приеме в неговата абсолютна чистота, каквато първоначално е имал. За това не се иска много. Достатъчно е човек да се върне една стъпка назад и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил. Тогава той ще прогледа и ще види ясно, че е заобиколен с богатства, които днес не вижда. Много от върховете, които сега ви обикалят, крият големи богатства и съкровища. Понякога тия богатства са близо до вас, но вие не можете да ги откриете. – Защо? – Не ви е дадено. Те са определени само за ония хора, които вършат волята Божия. Сега вие ходите по върхове и поляни, спирате вниманието си тук-там, но нищо ценно не намирате. Около вас има ценни растения, с магическа сила, но не ги виждате.- Защо?–Не ви е дадено да ги видите.


139

Сега, като казвам, че ценните неща не са дадени за вас, някои се обиждат. Т са честолюбиви и се заек ат . Не е лошо човек да бъде честолюбив. Не е лошо да бъде човек и горд. Като кажат на някого, че е честолюбив или горд, ит не е доволен, счита, че това е лошо нещо. Обаче, тъй както се пишат тия думи в български език, те крият нещо добро в себе си. Честолюбив човек е този, който сам се уважава. Ако човек сам не се уважава, окръжаващите най-малко ще го уважават . Ако човек сам не се обича, окръжаващите най-малко ще го обичат. Докато изворът не напълни първо своето корито, той никога не може да потече надолу.

Да обича човек себе си или своя ближен , това значи, да обича Божественото в човека. Казано е в Писанието: „И възлюби Бог истината в човека". Истината, това е Божественото начало. Като живее на земята, човек трябва да се събуди за Божественото в себе си и в своя ближен. Щом види Божественото в себе си и в своя ближен, шй трябва да ю цени.

Следователно, обичаите себе си, както и ближния си, заради Божественото начало, което се крие в вас. Щом познаете Божественото к себе си, вие ще познаете и Бога като ваш Ьаща. Днес познавате само баща си, който ви е родил на земята, но не познавате Баща си, Който ви е създал. Щом направите нъкаква I р-вшка, вие се страхувате от Бога, да не ви


140

накаже. – Не, Той е толкова благ и милостив, че никого не съди. Достатъчно е човек да се обърне в страданията си към Бога, за да получи великото благослоиение на живота. Той ще заповтзда да заколят за него най-тлъстото теле, да го обл-1-.кат с чисти и нови дрехи. Най-после Той сам ще му тури пръстен на ръката и ще го ц-влунс. Малцина са дошли до това благословение, защото все още не им е дотегнал животът по чужди господари. Мнозина ядат рожкови, но все още не искат да се вернат при своя Баща, да Му слугуват. Съвременните хора се оплакват от страданията си, но все още не искат да тръгнат в правия пжг. – Защо? Защото сегашните им страдания представят празни снаряди. Т& пукат, гърмят около тях, но не ги пла-шат, не причиняват никаква вреда. Дойде ли им нъжакво страдание, което, като пълен снаряд, изгърми в тях, нищо няма да остане наоколо им, пък и тях ще задигнат. Невидимият свят ги пази, не допуща още да ги бомбардираг с пълни снаряди. Много опасни мъхта има на физическия свят, но въпреки това, за всеки човек има специални грижи. Вейки човек е обиколен с разумни сшцества, които го пазят. В света никой не е сам. Човтж е обиколен от сжлцества, които се грижат за него и за вейка негова права или крива постжлка му нашепват: Не постжли добре. Или: добре постъпи. Той трябва да се вслушва в този глас и да из-


141

правя логрътлкит си, защото отговорността лежи върху него. Волът на някой селянин влъзъл в градината на съседа му и опасъл всичко. Какво става? Веднага викат господаря на вола под съд. Волът гръши, господа-рьт плаща. Нтжое куче ухапало едно дете. Веднага дават под съд господаря на кучето. Значи, кучето хапе, господарьт отговаря. Тъй щото, ако иска да не страда за своит волове и кучета, човек трябва да ги възпитава.

Искате ли да се развикате правилно, работете в червения цвът – в почвата на живота. Орете и разработвайте тави почва. Работете с жълтия цвът, с разумността, да научите пътищата- които водят към подмладяване. Казано е в Писанието, че онези, които оча-кват Господа, ще се обновят. Думите „ще се обновятъ" означават „ще се подмладятъ". Следователно, онези, които не очакват Господа, ще остартзят. Като живее, човтж трябва да се стреми към подмладяване. Кое е отличителното качество на младия? – Служенето. Младият трябва да служи. Който служи на ближния си от любов, той има инициатива да прави опити. Като прави опити, той се учи и придобива знания.

Сега, като сте дошли на планината,, стремете се да създадете помежду си красиви отношения. Всвка правилна или неправилна об-тода се пише. Каквото правите на земята, пише се на небето. ЖивМте добре, за да бъде


ш

животът ви написан с светли букви на небето. ЖивМте добре на небето, за да бъде написано това на земята. Както се нуждаете от добри приятели на земята, също така имате нужда от добри приятели и на небето. Горко на онзи. който нъчиа приятели на небето! Тежък е животът на земята на всеки, който нъчиа приятели в невидимия свят. Добре е да имате приятели и на небето, и на земята, за да бъде животът ви лек и красив.

Благодарете за днешния ден, за всичко. което ви е дадено. Благодарете за сърцето, за ума, за тялото, които ви са дадени като пособия за работа. Щом благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и деньт ще бъде за вас радостен и весел.

24 юлий, 10 ч. с.