Сам се опасваше

Сам се опасваше

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше". *)

Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си.

Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина.

Заглавие на раздел

„Сам се опасваше". – Кой се опасва сам? – Младият. Старият, обаче, други го опасват. – Нали учительт трябва да ни учи? – Не, учительт трябва да преподава, а учениците трябва сами да се учат. Който очаква на учителя си, той да го учи, да тъпче знанията насила в главата му, ние^го наричаме стар човек. Днес всички хора, млади и стари, преждевременно са остаръли. Те нямат широки възгледи за нещата. Това е свойствено за младия човек. Като стане въпрос за нещо от науката, т веднага изнасят мнението на няколцина учени, като мъродавно, и на него разчитат. – Не, искате ли да имате истинското положение върху някой научен въпрос, чуйте мнението на учените по цълия свят и тогава се произнасяйте. Мъродавно мнение по известен въпрос е онова, което е извлечено от мненията на всички учени по ц-елия свят. И това не е достатъчно. Човек трябва да вземе в внимание мнението и на учените от възви-шените светове, и тогава да извади своето заключение по въпроса. Какво виждаме днес? Някой човек на-правил някакво изчисление в областта на науката и минава за учен. Едно шише вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски и научни тео-

246

рий по даден въпрос. В дадения случай водата ще спаси положението на жадния, а не научните и богословски теории на хората.

Заглавие на раздел

Това ни най-малко не значи, че научните и богословски теории нямат цена. Те са важни само тогава, когато човек е в дома си, когато не е жаден. Щом е в пустинята, той се нуждае само от вода – никакви теории не го интересуват. Следователно, ако си истински окултист и си попаднал в пустинята, преверни парите в въздуха на вода и задоволи жаждата си. Можеш ли да направиш това, ти си учен човек, и всеки ще те слуша. Ако си истински богослов, преверни парите в въздуха на вода. – Трябва да се чака известно време, да се разбере, има ли водни пари в въздуха. – С чакане тази работа не става. Който знае, той не чака. Той казва и прави.

И тъй, повтарям: Всички хора се нуждаят от конкретно, от реално знание. Човек не трябва да се заблуждава в себе си, да мисли, че много знае, че е добър, праведен човек, че има широки, правилни разбирания за живота и като него друг не съществува. Някой казва: Като се помоля, всичко става. – Помоли се тогава и кажи на тази могила да се мръдне от мъстото си. Той се помоли и казва на могилата да се премъсти, но тя не се мърда. Той знае всичко, има силна мисъл, но от неговата силна мисъл могилата не се помръдва. – Аз съм вер-ващ, а ти безверник. – Да, но ти, който бъше вер-ващ, не можа да премъстиш могилата. Мз, който съм безверник в твоите очи, мога да премъстя могилата. И двамата отиваме при могилата: той казва на могилата да се премъсти, но тя не се мърда. Аз й казвам да се премъсти, и тя започва да се движи. Кой от двамата има повече вяра? За да познава силите и способностите си, човек трябва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи с пипане. На всеки човек е дадена някаква дарба, или известна сила. За-пример, вярата на някой човек е толкова малка, че с нея едва може да лекува хремата си. Дойде ли до треската, там вярата му не помага. Вярата на друг някой е по-голяма, лъкува треската. Обаче, дойде ли до туберкулозата, до проказата, малцина могат да се лъкуват с вяра. За тези болести се изисква голъка

247

в+.ра. Христовите ученици били повикани при един болен да го л"Ькуват. Дълго време се молили те, но молитвата им не помогнала. Тб запитали Христа, защо не могли да помогнат на болния. Христос им отго-ворил, че това се дължи на тяхната вяра. „Този дух може да се изпжди само с пост и молитва". Значи, и те не са знаели, как трябва да се молят, как да просят.

„Сам се опасваше". За да може сам да се опасва, човек все трябва да знае нещо. Той трябва да жае, какво може да направи в даден момент. За встзки даден случай, човеж трябва да се учи, а не да критикува нещата. Защо ще критикува Онзи, Който е създал света? Защо и как е създаден светът, юва не е ваша работа. Група учени в Лмерика запитали един вт^рващ: Какво е правил Господ, преди, да е създал света? – Той е правил пржте, да бие с тбх философите, които искат много да знаят. Следователно, всеки, който се опитва да философствува върху въпроси, които не влизат в неговите работи, той е опитал пржтете върху гърба си. Кой човек не е бит? Ще кажете, че страданията са потребни. – Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са на место, но има и такива, които не са на место. Някой път сиромашията и богатството са на место, а некога не са на место. Ако сиромашията може да облагороди и подигне човека, тя е на место; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е на место. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и подигне човека, то е на место; ако го понижи и изопачи характера му, то не е на место. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към некоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.

Кога и при какви случаи човек се отваря и кога – затваря? За всеко нещо, което дава, човек се отваря; за всеко нещо, което взима, човек се затваря. Любовта дава живот, мъдростта – знание и светлина, истината – свобода. Това, което отнима живота,

248

е смъртта; това, което отнима светлината, е гръхът, престъплението и злото; това, което отнима свободата, е неправдата и насилието.

Съвременните хора са изгубили любовта, която носи живота, мъдростта, която носи светлината и истината, която носи свободата, вследствие на което непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, това е механическо разбиране. Бог, наистина, ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог, заедно с него, ще оправи света. у Едно се иска от чове-ка: да прояви своето послушание към Бога. Досега хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече да слушат, какво Бог им казва, и да из-пълняват Неговата воля. Днес вярвате в една научна теория, но гледате, че след десетина години тя се е опровергала от някои учени и вмъсто нея се явила друга някояЛДнес обичате една жена, готови сте да пожертвувате живота си за нея, но чувате, че тя ви из-неверява, че не се интересува вече от вас. Трябва ли човек да жертвува живота си и мира си за преходни неща? Има смисъл човек да се жертвува, но само за Едного. Има смисъл човек да се жертвува, но само за такива души, които служат на Бога, които не гръшат. Те са извори, които постоянно дават от изобилието си и чистят, както себе си, така и своите ближни. Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само.^Душата, обаче, никога не се каля, никога не гръши, нито умира. Тя е Божественото в чо-въка, което търси Бога и изпълнява волята Му.

Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използува за развиване на гбхните души. – Как трябва да жи-веем? – Както е опредълено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбьта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го

249

опитат преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментит.

В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си, и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя, и при движението на тепсията, от време на време, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпръки това, той занесал черешата на пашата, като му ка-зал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде, и последният видъл, как се яде череша, но не могьл да разбере, какъв е вкусът й.

Какво се ползува човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос човек да отиде при Бога с препаръка от никого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препо-ръки, той непременно ще бъде вернат. Отиде ли сам, без никакви препоръки, и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онъзи, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят. Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат с почести и величие. В това отношение ттз приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го из-лъкува. Отиде Нееман с конет си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат да се окжпе седем пъти в р. Иордан. Щом се окжпе, проказа-та му ще изчезне. Нееман се разгнъви и рече: Ето, аз миелтзх, че Елисей непременно ще излъзе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. Ръките на Дамаск не са ли по-добри от всичките води на Израиля? Не можах ли да се окжпя в тяхъ

250

и да се очистя? Обърна се и си отиде с гнъв. Ра-бите му се приближиха и му говоръха: Ако пророкът ти бъше казал нещо голямо, не би ли го направи л? Колко повече сега можеш да го направиш, като ти казва: Окжпи се и очисти се! Послуша рабите си и се окжпа седем пъти в Иордан, според словото на Божия человък; и плътта му се възверна, като плът на малко дете, и очисти се".

Сегашната епоха има отношение към онъзи души, които искат да отидат при Бога, без никаква препоръка. Когато момата се влюбва в момък, или момъкът – в мома, търсят ли някаква препоръка? – Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него, скж-по облъчена, с богати украшения, но въпръки това той не й обръща внимание. – Защо? – Не я обича. Лю-бовьта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада пред очите на любовта. Пред любовта всъкаква препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цъл живот. Речеш ли да употръбиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя бли-жен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата. Да любиш, това значи, да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос филосо-фит, ученит, поетит, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога.

Сега, като се говори за любовта, както и върху много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархи-зъм. -^ Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са поверхностни учения.» Мнархизъмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите – силни.),Комуниз-

251

мът пък е особена класова борба. <*Социализъмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социали-зъма и комунизъма, т създадоха закон за транс-мигриране на душитт, или закон за прераждане на душит. В този смисъл, законът за прераждането е социален закон. Според този закон, ако човек днес е богат, утре ще бъде сиромах. Ако днес е силен, властвуващ, утре ще бъде без всъкаква власт. Не стана ли това в Русия? Няма нищо лошо в това, че стават смЪни в живота на хората. Злото седи в факта, че хората не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина. Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден пропо-въ\дник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва положително да се знае, къде е това заблуждение,1) Когато момата обича нтзкой момък и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича някой момък, и той е готов да се жертвува за нея, това не е заблуждение. Същото се отнася и до момъка.

Следователно, когато човек втьрва в Единния, Който го обича, това не е никакво заблуждение. Това е истината, която всички хора познават. В тази истина се крие спасението на човечеството. Същата вяра трябва да се приложи и към обществата, държавите и народит. Ако вярвате, че обществото и държавата, към които принадлежите, ви обичат и създават закони, които са в ваша полза, и вие ги обичайте. Но ако обществото и държавата не ви обичат и създават закони, които ви насилват, не им вярвайте. На какво се дължат анархиите в света? Те се дължат изключително на онази свещена лъжа, която срещаме навсякъде в живота. Някой религиозни подържат мисълта, че за да се избъгне лъжата, хората трябва да се убедят в съществуването на Бога. Хората не се нуждаят от доказателства в съществуването на Бога, но от отношения към Бога. Те трябва да имат свещени отношения към Него. Щом отношенията им към Бога са свещени, отношенията имъ

252

и към всички други същества ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но против всички ония, които проповедват, че човет< може да живее без сърце, без ум, без душа и без дух. Ние вярваме и в тълото си, и в сърцето си, и в ума си, и в душата си, и в духа си. Ние вЬрваме в всичко възвишено и благородно, което подига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме в всичко, което ни обикаля. Ние втзрваме в Бога, Който ни говори.

Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речьта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-въка досега речьта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, Той разбира вече същината на нещата. – Как можем да познаем, кой човйк е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свЪщьта? По какво ще я познаете? – По светлината й. Щом запалите една свъщ, тя веднага започва да сверти. Свт^щьта е свързана с понятието светлина. Всбко н-бщо, встзки предмет е свързан с известно понятие.

Какво нъчдо е Човекът? Човек е онзи, който може да те приеме любезно, да те стопли, да те нахрани и да ти даде легло да си починеш. Какво н_бщо е животното? Животното е същество, на гърба на което можеш да се качиш. Какво нтзщо е растението? Растението е същество, което щедро ти предлага своитеплодове. Понятията за нещата трябва да бъдат свързани с никакво конкретно качество. Всъжа философия, вън от конкретните качества за нтзщата, е безпредметна. Каквато философия и да развивате за ябълката, гладният не се интересува от нищо друго, освен да хапне нъчцо. За него ябълката е дотолкова ценна, доколкото, в дадения момент, тя може да подкрепи неговите сили. Вън от това качество, вст^ка философия за ябълката, не е нищо друго, освен религия без Бога. – Може ли човек без религия? Зависи, за каква религия се говори. Дко под думата „религия" разбирате формата на нещата, без такава рели-

253

гия може. Обаче, ако под думата „религия" разбирате същината на нещата – Бога, без религия е невъзможно да се живЪе. Същината на нещата е правата религия, която свързва човека с истинските поклонници. Истински служител на Бога е този, който служи на любовта. Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бж-дем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си.^Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. Всички останали чинове, които днес съществуват, са човешки изобретения. Човешките изобретения не са нищо друго, ос-вен опаковка на нещата.

Съвременните хора трябва да имат ясна представа за живота, да го разбират тъй, както се проявява, без никакъв страх. Който се страхува от живота, той не може да стане никакъв философ, от него нищо не може да се очаква. Естествено нещо е да се страхува човек. Той носи страха в себе си. Ц-ъма човеж в свт5та, на когото сърцето да не е трепвало. Мойсей, един от видните адепти, който бъше свършил висша окултна школа, изпита голям страх, след като уби египтянина и го зарови в писъка. За да се скрие от лицето на Бога, той изб"Б-гал в пустинята, дето прекарал 40 години като ов^ чар. В ревността си към Бога, той се увлъжъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено на един адепт да направи. Мечките, вълцигб, тигри-т+5 могат да правят, каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи гр"вха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възмож-ност на убития египтянин да се прероди чрез него. Мойсей се страхувал да се верне в Египет, защото според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически пре-стъпник и ще го оеждят на смърт. Бог му каза: Хверли тоягата си на земята. Мойсей хверли тоягата си на земята, и тя се преверна в змия. Като вид-б това, Мойсей се уплаши, искаше да бъга, но Бог му каза:

254

Не бътай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет да изпълни възложената му от Него мисия – да освободи своя народ от египетското робство.

И тъй, ако Мойсей избъта в пустинята, какво остава за обикновения чов+ьк? Мойсей бтьше подло-жен на големи изпитания, но всичко преодол. В това отношение той служи за пример на човечеството. Това, което го подига в очите на хората, седеше в силата му да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт. Когато Бог му каза да отиде в Египет, да освободи изра-илския народ от робството, в което се намираше, той се почувствува недостоен за тази мисия, понеже б"вше извършил престъпление. При това, той бЪше гъгнив, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Бог му каза да не се безпокои за това. Брат му Дрон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. ПримЪрът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погр-Ьшки и да правите, вие трябва да ги изправяте. От всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законите в разумната природа. Има ли правилно разбиране на нещата, човек ще живЪе правилно и ще знае, как да изправя погрешките си.

Мнозина се интересуват от миналото си, какво са били никога и какво ще е бъдещето им. – Много просто. Какъвто е човек днес, такъв е бил и в миналото. Каквото съгради и придаде към днешния си живот, това ще носи и в бъдеще. Искате ли да придадете н"бщо красиво към бъдещия си живот, прилагайте Божията Любов, която носи живот, свобода и светлина.^Съвременните хора слизат на земята, живЕят известно време и, като се намЪрят пред смъртта, съжаляват, че нищо не са спечелили. – Защо? – Защото и като млади, и като стари, ттз са подържали все една и съща философия, която нищо не им\ е дала. Срещате един млад човек, който се обез-сърдчил от някакъв неуспЪх, и чувате да казва, че от него нищо няма да излъзе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освен да умре. – Това

255

са разсжждения на стария човек. Само дядото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичат. Младият тртзбва да обича, без да очаква да го обичат. Никъде в Писанието не е казано, че Господ трябва да ни обича. Първата заповъ\ц към човека е следната: „Да възлю-биш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си". Това е заповтздьта, която се отнася към всички хора, като към млади. На стар чов^к не може да се даде такава заповъ\ц. Старият очаква първо Господ да го залюби, а после той да люби Господа. Щом получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за гр-вшник. Това са празни думи. Гр-вшник ли е човек, или не, това не е важно. Той тртзбва да залюби Господа. Щом залюби Господа, той вече е млад.

^Любовта подразбира младостта в живота. Само младият може да люби. Не люби ли човеж, колебае ли се в любовта, той минава за стар, за д"вдо. – Не зная, дали мога да любя. – Щом се колебаеш, ти си стар човек. – Дали ще свърша училището? – Мко се колебаеш, нтзма да свършиш. Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки. Ти си млад човек. – Яма сиромах съм. – Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството, и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. Когато сиромашията дойде при вас, поискайте й препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие тр-Ьбва да я приемете с всичкото уважение и почитание. Не правят ли същото, когато изпращат дипломатически представител в някоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представител в чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя в стра-

256

ната, в която е изпратен. Следователно, ако сиромашията не изпрати своите акредитивни писма, вие имате право да я вернете назад, като пишете на държавата, към която принадлежи, че не я приемате и, вмъсто нея, искате да ви изпратят друг посланик. По същия начин ще постъпите и с богатството. Ще му искате акредитивните писма. Не ги ли даде, ще го вернете назад. Така постъпва всеки човек, който има убеждение. Сиромашията и богатството предста-вят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството.

Като изучаваме живота на съвременните хора, ние виждаме, че сиромасит, бедните работят повече от богатит. Турците имат една поговорка, която казва: Вечерната, нощната работа е посмешище на света. Понеже сиромашията представя нощ, оттук излиза, че работата на сиромасите е посмъшище пред света. Значи, богатите хора, които предста-вят ден, трябва да работят, а не сиромасит. Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка да копаят. "Ръхната мотика ще бъде златна, с абанозова дръжка, за отличие от мотикит, с които копаят сегашните работници, повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желъзото на хората? – Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре с златна мотика и с златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеит, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желъзо. Днес слушате някой да говори за своето верую, утре го слушате да казва, че се е раз-очаровал в него, промънил веруюто си. Днес някой е православен, 'утре станал еваигелист, после католик, будист и т. н. Верую, което всеки ден може да се мъни, не почива на здрава основа. Истинското верую, истинската наука, истинската поезия не е нищо друго, освен учение за Бога.

„Когато бъше ти по-млад, сам се опасваше и

257

ходъше, дето щъше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дъла и с жи-вот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари иматоДвама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и об-лъчен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но за цельта му е нужен чек от един милион английски лири, който ще верне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар един чек от един милион английски лири и следътт, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, на-хранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека да го размЪнят и да задържат, колкото е нужно за объда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да размъним този чек. – Мога ли тогава да платя друг ден обЪда си, след като разменя чека? – Да, може, господине. Като излъзъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облЪкъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. – Извинете, господине, нямаме въз-можност да размтзним този чек. Имате ли по-дребни пари? – Нямам. Можете ли тогава да ме кредитирате? – Можем, разбира се. Като размъните чека, изпратете ни сумата за дрехит. След като направил още няколко опити, бедният американец се вернал при другаря си, като му разправил подробно, как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре. Като размънил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на

17

258

дрехаря, а с останалата голяма сума заживъчп сно-сен живот.

V Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек от един милион английски лири? Следователно, и вашето втьрую трябва да бъде равноценно на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това в-ьрую, на-всвкъде ви отварят кредит. Чудни са съвременните хора! Те говорят за Бога, за рая, но нито Бога позна-ват, нито знаят мъхтото на рая. За обикновения чо-втьк, който не работи съзнателно върху себе си, е безразлично, къде е раят, къде е Бог. Обаче, за ученика, за човека, който иска да работи върху себе си, да постигне нещо, това не е безразлично. За него е важно да знае, кой е баща му, коя е майка му. Той тр-Ъбва да ги познава. Син, който не познава баща си и майка си, минава за незаконороден. Бащата и майката на този син са гледали по някакъв начин да се освободят от него.

Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин да оформи своето раждане. Когато казват за н^кой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че т-б не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грЪхът не е вън от тях, но вътре в тях.уВсички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и май ка си, и баща си. Те познават Бога като свой Великъ Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законороденит/в деца, родени от любовта. Дете, което не е родено отъ любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Яко се не родите изново, не можете да влъзете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова фило софия, никакво ново учение, никакви нови разбирания нтзма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете. \

Сега, каквото и да се говори на хората, те на-вевкъде виждат кривото в живота. В живота има нъчцо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора.

259

Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намъри истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т. н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята, и в края на краищата ще види, че нищо не е постиг-нал. Който се е домогнал до истината, той е жив и на този, и на онзи свят. Той не се нуждае от памет-ник, защото сам е паметник на своето име. И като замине за онзи свят, той пак се движи между хората, между своите познати, но инкогнито, преоблъчен, деги-зиран, никой да не го познае. – Възможно ли е това? – Не само че е възможно, но това е факт. Светлината, в която живея, включва това нещо. Не е важно да до-казвам това; за мене е важно да изявя доброто в живота, да видят хората, че доброто съществува в света. Който се оплаква, че е сиромах, че няма добри хора, които могат да му помагат, нека продаде сиромашията си на мене. Нз съм готов да я купя. – Как ще я продам? Тя не се хваща. – Щом не се хваща, щом не е реална, как можеш да се опла-кваш от нея? Друг се оплаква от болестта си. – Продай ми твоята болест. Аз съм готов да я купя. Щом се оплаквате от сиромашия, от болести, направете опит да ги хванете и да ги продадете. Ето и Христос ходъше рамо до рамо с сиромашията, но Той не се оплакваше от нея. За да насърдчи хората, геройски да носят сиромашията, Той казваше: „Син человъчески няма къде глава да подслони". Христос бъше силен човек, твердо понасяше изпитанията и страданията.

Какво правят съвременните религиозни и духовни хора? Като дойдат до един кръстопът в живота си, те казват: Толкова години вече, как служимъ

260

на Бога и нищо не сме постигнали. – Че сте служили на Бога, това е ваш плюс. Че нищо не сте постигнали, това е в ваш ущърб. Днес четете Божествената книга, отваряте страница след страница, но нищо не разбирате. Ще дойде ден, когато при първото отваряне на книгата, вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. – Кога ще дойде този ден? – Когато Христос похлопа на вашия ум и на вашето сърце. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете светлината на новия живот и ще почнете да разбирате. При това положение само вие ще разберете връзката, която съществува между любовта и живота, между мъдростта и светлината, между истината и свободата. Като дойде до това разбиране, човек ще работи малко, но много работа ще свършва. Сега става точно обратно: човек работи много, а малко работа свършва. След като работи по цъли дни, човек не може да напише едно любовно писмо до Господа. Пише, преписва, къса, отново започва и като не може да го напише, както трябва, той взима един писмовник и оттам преписва едно писмо. Като го изпрати, започва да се съмнява, ще го приеме ли Бог, или ще го тури настрана. Какъв е резултатът на такова писмо? Това писмо се изгубва някъде по пощата, понеже адресът не е точен. Ако адресите на писмата ви не са точни, никакъв отговор не очаквайте. Ако разправяте за своите любовни писма, преди да сте ги написали, никакъв отговор не очаквайте.

Много от погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че те говорят за неща, които още не са написали. Запали евтьщьта и остави я сама да говори за себе си. Запали огъня и остави го сам да говори за себе си. Пий вода и остави я сама да говори за себе си. Прояви любовта и остави я сама да говори за себе си. Всички говорят за любовта, без да зна-ят, какво тя представя. Младият ще каже, че познава любовта, понеже сърцето му гори, запален е от всички страни. – Да гори сърцето на човека, това не е любов. Хората още не са дошли до положение, да разбират, какво нещо е любовта. Христос казва: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да ги разберете". Любовта към Бога носи в себе си

261

тайните на живота. Когато Божията Любов ви посети, тя ще донесе своите благословения.

Един млад, но беден човек, решил да се ожени, че каквото и да става. Това било след освобождаването на България. По цъли дни работил тук-там, но едва изкарвал прехраната си. По едно време му се родило детенце. С раждането на детенцето му, той бил назначен на служба. Един ден, като оти-вал на работа, той намърил на пътя една банкнота от сто лева. Взел банкнотата от земята, и с тия пари кръстил детето си. Детето расло, станало шестгодишно. През това време работите на бащата се нареждали добре, провервъло му. Той разбрал, че благословението върху дома му дошло заедно с раждането на детето. Значи, детето донесло тия благословения. Случило се, обаче, че бащата сгръшил нещо, вследствие на което детето заболъло и умръло. С смъртта на детето, и благословението от дома се дигнало. От този ден бащата бил уволнен от служба, и работите му тръгнали назад, докато се видъл в същото положение, в което бил преди раждането на детето.

И тъй, когато любовта дойде в света, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава слънцето ще грее другояче, и вие ще чувствувате връзката си с Бога. Тогава ангелит, светиите и добрите хора ще посещават домовет ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората от цъ\пия свят ще ви посещават, за да видят любовта. Велико нещо е любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. Когато бедният се оплаква от своята сиромашия, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си, и сиромашията ще те напусне. – Болен съм. – Дай достъп на любовта в душата си, и болестта ще те напусне. Любовта урежда обърканите работи на хората. Това, което любовта може да направи за един час, без любовта човек ще го свърши за цъл живот. С любов всички работи се нареждат моментално; без любов се изискват години, за да се свърши една работа. У^ого философии, много научни книги, много поезии, много музикални произведения са писани без любов, но от тях нищо не е останало. Истински гениални, безсмъртни произведения са ония,

262

които са писани с любов. Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на любовта, която посещава човека. Влъзе ли любовта в човежа, с нея заедно иде всичко велико и красиво.

Любовта носи с себе си и възкресението. – Кога ще дойде тя? – Още днес може да дойде. От вас зависи. Бъдете будни, да не изпуснете момента, когато любовта пристига. Дойде ли любовта в дома ви, пре-кженете всички работи, създайте си празнично настроение. През този ден не мислете за нищо друго, освен за любовта. Къщата ви трябва да бъде изчистена, измита, с светли прозорци. Вие трябва да бъдете облечени в най-хубавите си празнични дрехи и да оти-дете^далеч нъжжде да я посрещнете. Приближаването на любовта ще се ознаменува с отваряне на небето: ангели, херувими и серафими ще слизат и ще възли-зат, ще хвалят Господа. С тях заедно ще дойдат и вашите приятели и роднини от онзи св-вт. Всички заедно ще ядете и ще пиете, ще славословите Бога, защото любовта е дошла в света.

Сега, като говоря за идването на любовта, вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате – това е ваша работа. Моя работа е да ви кажа, какво е писано в свещената книга на живота. Това е въпрос на в^ра, на опит и на вътрешно разбиране. Любов към Бога и любов към ближния, това са двата велики закона, които имат отношение към човешкия живот. Животът на хората се осмисля, именно, с любовта. Отсъствува ли любовта от живота, с нея заедно се губи и смисълът му. Дето любовта отсъствува, там присъствува съмнение, подозрение, обезсмисляне и т. н. Такова е положението на уволнения чиновник, останал без пенсия, без приятели, без никаква помощ и съдействие. Няма по-велика служба за човека от тази, да служи на любовта. Да служиш на любовта, на Бога, това зна,чи, да бъдеш свобо-ден, да се радваш на всичко в света.

„Докато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Желая ви &гти да се опасвате. От това, което ви говорих, можете' всичко да забравите, но едно само помнете: Бъдете мъжествени и сами се опасвайте. Пригответе си един хуба"вт ;,пояс, изтъканъ

263

г най-хубавата материя и като. станете сутрин, веднага се опашете. И мъже, и жени, и деца – всички сами трябва да се опасват. Млади и стари, пригответе си но един пояс, който да увиете три пъти около кр-1 1а си и да благодарите, че «ами можете да се опасва-к:. Като го свалите, закачетеуго на един теоздей, да ' жде готов за следната сутрин. Свещен е поясът, ( който Човек сам се опасва! Когато приемете една Ьожествена мисъл, или едно Божествено чувство, веднага трябва да се опашете. След това свалете пояса и си починете. Като излезете вън, на работа, пак се опашете. Свършите ли работата си, свалете пояса.

Който е опасан, той е млад. Който не е опа-сан, той е стар.

„Когато б4ше млад, ти сам се опасваше и хо-дтзше, дето щ-вше".

Сега и на вас пожелавам, сами да се опасвате.

12. Беседа от Учителя, държана на 17 ноемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.