Сам с ума си

Сам с ума си

„И тъй, сам с ума си слу^у-ва^ на Божия закон, а с плъть-та – на гръ^овния закон. *)

Прочетената 7 глава от Посланието към римлянитъ* донЪкъдъ" само обяснява извъхтни про¬тиворечия в живота.

„Д сега вече това не го правя аз, но гръ-хът, койго живЪе в мене". [17 ст.]. На мнозина тази мисъл може да се види парадоксална, но с една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Яко българите, например, воюват с някой на-род, трябва ли да държаг никого виновен за тази война, само затова, че той жив+^е в Бълга¬рия? Яко го държат отговорен, той ще каже: „бългаоите правят това, а не аз."

„Защото, според вътрЪшния чов^к, съу-слаждавам се в закона Божий". [22 ст.] – Зна¬чи, освЪн външния закон, в човека има и вж-тртбшен закон – Божия закон.

„И тъй, сам с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си – на греховния закон. [25 ст.].

Павел, един от великитт^ апостоли на християнството, признава, че служил на два за¬кона. Единият закон е преходен, установен от хората, а другият закон е вт^чен, устано¬вен от Бога, Закон ^жщестеува само там, дето живт^ят разумни същества. В това отно¬шение, законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумностъта на тия същества бива различна по степен. Кол¬кото моралът на хората е по-висок, толкова и разумността им е по-голяма.

Често се говори за Божествения свт^т, за Бога, за служене на Бога и т. н. Под понятие-

• ) Римляном 7:25.

31

то Бог се разбира Вечно Начало, абсолютна раз* умност, в която нема никаква промяна, ниго измина. Влезете ли в Божествения свет, снъо^ бите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с аъзвишзни и благородни чувства. В Божествения свег цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човек се стреми към този живот, макар всеки да си го представлява според своите вът-Р"бшни разбирания, Всеки човек си представлява Божествения, Вечния живот според устройство¬то на своето т-Ьло, т, е. според своето умствено» •сърдечно и духовно развитие.

Една ог задачите на, съвременната наука е да изучи подробно устройството на човешкия мо-зък, за да си обясни всички противоречия, кои¬то съществуват в живота. Забелезано е, напри-мер, че черепът на високо моралните хора е правилно устроен, вследствие на което те не пръживяваг такива противоречия, които създа-ваг пертурбации в живота им, както това ста¬ва с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа в гениалните и пра¬ведните хора е много тънка, когато на грешните хора е доста дебела. Това не показва, че грешни¬те хора не мислят, но понеже черепът им представлява котел, пълен с нагрета вода, за да не се пукне от вътрешния напор, костта е направена дебела, да издържа. За грешния чо-век животът е вечно кипение, вечно врение, затова той казва: ври нещо в сърцето ми, в ума ми! Разбира се, че нещо вой в него. Нима водата в котела на парната машина не ври?

И тъй, когато се говори за морални хора, това подразбира нов тип хора, от нова човеш¬ка раса. В морално отношение първобитният чо¬век е бил на низко стъпало. Той е представ-лявал нещо подобно на животните. Нима овцата, кравата или волът могат да се сразняват по /мо^ал с съвременния човек? Пуснете ги въ

32

грапина-та си и ше видите, какъв е техният мо – рал. Тъ" ще направяг ред пакости. Яко пусне¬те един гължб в градината си, и той ще ви направи пакости, макар че в морално отноше¬ние гължбът седи най-високо между птицитъ\ Той е вегетариянец, храни се само с зрънца. Изобщо, моралът изисква не само външни, но и вътръчлни правилни отношения. Казано е, напри-м-вр, в Писанието: „Не кради!" Краденето не подразбира да вземеш от човека пари или дру¬го нтбшо, но можеш да крадеш и чувствата, и мислит*б му, както крадеш и парите му. Следо¬вателно, кражбата, като неморален акт, става не само в физическия, но и в сърдечния, и в умствения св-вт. Навсвкъдъ" стават кражби. И в духовния св-бт стават кражби. Когато н-екой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттукъ – оттам , докато най-посл" постиг¬не цЪльта си. Много от мислите и чувствата на съво-Бменните хора мязат на кукувични яйца. Кукувицата се грижи само да намери нЪкое чуж¬до гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оста¬вя на другите птички да ги мжтят. Какво ще из¬лезе от тях, тя не се интересува повече. По същия начин некоя съзременна мома се влюбва. в един момък, за когото нищо не знае, откж-де е, какъв е, и казва: отличен човек е моят възлюбен. Той е цЪло божество, готов е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не ми¬нава и една година, казва: излъгах се в този чов-Ьк! Той не излезе това, което си прътктав-лявах. Питам: как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, требва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диаман-тът е тверд, добре пр-ъчупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хо¬рата още от най-стари времена са ги носилиа

33

като украшения. Много от съвременните хора верват, че употребата на скъпоц-Ьнни камъни ще донесе никакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се подават, както н*Ькои учени и философи, така* и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразятъг че между учените и философите не съществуват суеверия. И между ткх има суеверия. Вземете,. наприм^р, френския романистъ – натуралист Зо-ла, когато замислъ\л да напише ново съчинение^ предварително бръквал в една кутия с раз¬лични номера, изваждал си един номер и по-него съдъ\п за успаха на своето произведение. Той се изповъ\цвал пръ\ц свои близки, че това се дължи на никакво атавистическо чувство на суе¬верие, останало в него от деди и прадеди, й ^съвременните хора не са свободни още от суе-ерията в живота. Срещате някой писател, кой-о верви замислен, мечтае за своята нова книга„ която пише, и току изведнъж виждате на лицета му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той ви-дел, че насреща му иде кола, пълна с чували? брашно и си казва: ще верви книгата ми,, кактф брашното се предава. Срещне ли некоз празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: на¬празно ще ми бъде работата. Нема да имамъ» успех! Питам: какво отношение има между праз¬ната и пълната кола и неговото съчинение? Казва¬те: ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не поверхностно, да гледаме реално на$ живота.

Питам: какво представлява реалният жи-вот? Може ли той да се пипа, да се хваща в. ръка, като нещо материално, като круша или* ябълка, и да се обръща на една и на друга стра¬на? Животът не е нещо материално, но има свои: материални прояви, по които може да се ежди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това„ всека проява в природата указва изо^гно влия**

34

.ние върху живота* Например, учените са забе-лезали, че когато се явяват петна на слънцето, некъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветро¬ве се явяват. ОсвЪн това слънчевите петна са сверзани и с плодородието на една или на друга •страна. Явяват ли се повече петна, и плодороди¬ето е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва, какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете; как е възможно, слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естест¬вено! Когато има повече петна на слънцето, пло¬дородието е големо, търговията добра, и джобо¬вете на мъжете по-пълни с пари. Щом мж-жът има повече пари, избегнати са голема част от недоразуменията в един дом. Нема ли плодородие през годината, търговията е по-сла¬ба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Нема ли достатъчно пари, и недоволството в до¬мовете е по-големо. Някой казва: защо хората не живеят добре помежду си? – Защото нема петна по слънцето. Много от съвременните учени не верват на тези факти, но за в бъдеще те ще поверват, че наистина, появяването на слънчеви¬те петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слън¬цето, изразяват две различни състояния.

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цвето¬ве и разгледайте техните свойства. И двата цвета са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвет поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина; белият цветъ – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на ко¬зето задържа пс-малко топлина. Следователно,

35

лътно вр-вме, когато -се чувствувате простудени, завийте се с чернл дреха, за да се стоплите. Ис¬кате ли да се поразхладите, завийте се с бъ\па лреха. Тъй щото, когато правим соавнение меж¬ду свойствата на гкзи два цв^та, ние уподобява¬ме черния цвът на злото в света. В същност черният цв-бт сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна, Защо? – Защото светлината •в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цв^т да прониква в ума на хората, т*б се разболяват. Това показва, че т-е трябва да измЪнят своя жи-вот, като впрегнат на работа всичката си енер¬гия. Всбки, койго иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и въз¬вишеното, той трябва да внесе в ума си бЪлия цвът, като емблем на чистота. Това е отчасти вътрт^шно изяснение на въпроса за цвътовет. Цвътовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

гЛко оазгледате буквит, които съставляват думите „б"вл и черенъ", т, сами по себе си, нъ-маг никакъв смисъл. Наприм-вр, буквата „Л",_ буквата „Б" отделно взети нъ"мат никакъв сми¬съл, но турите ли буквата „Л" в думата „Лю-бовь", тя вече придобива смисъл; турите ли бук¬вата „Б" в думит*Б „Бог, благост, блаженъ", и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем, как да съпоставяме черния и 6"блия цве¬тове, както в живота, така и в нашия органи-зъм, те поидобиват смисъл.

„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на гръховния закон.** Може ли чо-в*бк едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до извъхтно вр-вме т~б са служили и на двата за¬кона, докато се опред^лили посл да служат са¬мо на Божия Закон. И в растителното царство сръчцаме същото,н-бщо. И растенията служат на

36

два закона: чрез корените си служат на гре¬ховния закон, а чрез клонищата си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на грехов¬ния закон. Колко мравки, колко червейчета, кол* ко тртбви тъачем с краката си! И сл"вд всичко-това ние, съвременните хора, мислим, че сме мо¬рални! Запример, малцина хора се замислятъ* по отношение на тревитв, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва; трева е това, тя не е живо нещо, тя нема ни¬какви страдания. – Не, живи са и тревите, и цве тята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уро¬ки" се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал н-Ъкоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са не¬внимателни към растенията, те могат дапостра-дат, да се осакатят нещо заради това свое не¬внимание. Некои растения са много миролюбиви,. но некои – не са. Ще кажете: може лм да север¬на подобно нещо? Каква връзка може да сж-ществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: ами отде е дошла верата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Нема нищо смешно в верата на тия хора, защото все-таки те са имали некакво основание да-верват. Яко некои човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вера имате в тази монета. Дко некои художник ви предложи една от своите хубави картини» очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знае¬те цената на тази картина, вервате в нейната стойност. По какво еждите за цената на карти¬ната? – По краските, по линиите, които великиятъ* художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Каз-вам: ако човек изучава линиите на човешкия организъм тъй, както природата- първоначално-

37

тя е създала, и ако по този модел може да из¬вае своя образ, по-взлик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттънъци по не¬го? На кое место на лицето, например, и с кои чърти се изразява добродЪтельта? Тя има точно определено место на лицето на човека, както и точно определени чърти. Обаче, според сте-пеньта на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко место в лицето на човека: колкото е по-малко местото, което добродетельта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко доб-родЪтелен. И обратно: колкото е по-голямо мес¬тото, което добродетельта заема в лицето на чо¬века, толкова и той е по-доброд"Ътелен Това не се отнася само за добродетельта, но и за всички останали велики добродетели. Напримео, и Лю-бовьта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието; и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тия добродетели, които са действували едновременно. Всека добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице. ) По същия начин се създали и другите ор¬гани по лицето на човека. Когато интелигентностъ-та е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се из¬разява човешката ингелигентност, човешката мъдрост създали носа и ушите. Силите, енерги¬ите, чрез които се изразява Любовъта създали устата на човека. Когато Истината дошла в чо¬века, тя казала: аз ще съградя очите, веждите •и клепачите. Най-после дошъл и разумът, кой¬то създал челото на човека. Сегашните физио-номиеги разглеждат тези въпроси малко по-дру- гояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхо¬да на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които позна-

38

ват характера на човека. Понякога те изучават, повече негативните чърти на човешкия характер,. отколкото положителните, както и Ломброзо не-кога е изучавал повече престъпните, гтаталоги-ческите типове. Той, например, е ходил в Ру¬сия, да изучава Толстоя, като тип, да види, .към.. коя категория да го определи. През, всичкото време го наблюдавал, как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстоя в осо¬бено положение. В чудо се е вид^л Толстой! Казвам: да търсиш само отрицателните чърти в човека, това не е наука. Преди всичко, ние трябва да знаем, кои са характерните чърти на здоавия чов-бк, на положителния характер. Ние трябва да знаем, какви са отличителните чърти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интере¬сува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всеко отклонение на здравия ум, на здраво¬то сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на паталогическите състоя¬ния в човека. Съвоемениите учени, като биоло¬зи, физиолози, аиатомисти са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пре-чупват светлината на моралния свет. Тази об-ласт в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свет, в който зло не съще¬ствува, изпраща своята светлина до мозъка, и та¬зи светлина се възприема от клетките на тъй наречената морална област. Значи, тази светлина не иде от слънцето. Тя минава само през слън¬цето, но не е нито слънчева топлина, нито слън¬чева светлина. Забелезано е, че всички хора не поиемат ецнакзо количество морална светлина и топлина: не кои приемат повече, некои – по-малко.. Когато на съвременните хора се говори за морал¬ния свет, за моралните чувства, некои от гюл*.

39

казват: защо не ни говорят за реални нъща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъж¬ности, но ни говорят за работи, които не съще-ствуват. Тъ1 се отнасят с присм-вх и насмеш¬ка за моралния живот.

Казвам: мечтае ли човек да стане пръв министър в нъжоя държава, той мяза на онзи, турчин от делиорманскит села, койго ходил в Цариград на разходка, и, като се вернал в селото си, отишъл при ходжата, да му разправи, какво видътг и чул в Цариград. Ходжата го-запитал: какви новини има в Цариград? – Мис-лят да те направят шейхюлислям. – Не ми го* вори такива н"Бща, друго н-бщо кажи! – Нема какво друго да ти кажа, тази е най-гол"вмата новина. Обаче, ходжата знаел, че това нещо е невъзмож¬но. След една седмица той пак ср^ща турчина и му казва: кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: нека пак пов¬тори същого, приятно е да го слушам. И този ходжа ходи натукъ – натам обикаля, мечгае си, дано го направят шейхюлислям.

И тъй, кажете на нъжой съвременен чов1вк, че може да сгане шейхюлислям, или пръв ми-нистъо, или велик музикант, или художник,. или велик учен, или философ, и той ще под¬скочи от радост, макар и да не стане такъвъ» Той казва: кажете ми онази стара новина, па ма¬кар и да не се сбъдне! Не е лошо това. Добрев е да се насъодчават хооата. Всичко е възможна да стане в света. Но кога? – Когато му дойде времето. Кажа ли никому, че може да стане пръв министър в Бългаоия, той веднага за¬питва: кога ще стане това? – Слъ\д 400 години-На друг казвам: ти ще станеш пръв минис¬тър след 2500 години. – Тъй ли? Дми България ще съществува ли дотогава? Ще съществува, а до това време тя ще стане и по-велика, – Ами не може ли да се съкратят годинигб? – Не може. На трети казвам, че той ще стане пръв минис-

40

тър слъ\д девег години; на четверти казвам, че сл"бд една година ще бъде избран за пръв министър в България. Питам: всички тия твер¬дения верни ли са? Имат ли т-б никаква валид-ност за тези хора, които ще станат първи ми¬нистри в България слъ\ц 2500 години, или сл1зд 400 години, или сл-Ьд десет години, или най-после сл"бд една година? Все пак може да се ловерва за онзи, който ще стане пръв минис-тър сл*вд десет години, както и за онзи, който след една година ще бъде избран за пръв министър. но що се отнася за другит- двама, не може да се верва. За първитъ1 двама всеки може да бъде свид-втел, всеки може да провери това н-бщо. За последнит двама това твердение трябва да се поиеме само на доверие. Обаче, онзи чов1-зк, който е зает с нъкаква велика мисъл, или с никаква свещена идея, той никога не мис¬ли да става пръв министър било в България, било в някоя друга държава. Който иска да служи на Божия Закон, той трябва да е наджи-въл в себе си желанието да сгава пръв ми¬нистър. Желанието на чов-вка да стане богат, силен, да заеме високо положение в общество¬то е хубаво н*ьщо, но то е служене на гръховния закон. Служиш ли на този закон, и парит ще ти вземат, и здоавето ще ти вземат, и чувствата ще ти вземат, и знанието ще ти вземат, и ти ще останеш сам в света, като пътник, из-хвъ^лен на някой пусг остров, след голямо корабокрушение. Питам: каква реалност има в това, което могат да вземат на човека?

И сега, когато се проповядва Истината от хора, които не я познават, т каззаг: това е в"ъ^но, онова не е верно; това е право, оно¬ва не е празо. Понеже църквата днес се е раз-дълила, затова нейнит служители казват: уче¬нието на еди – коя си църква е право, а на еди – коя си – не е право. – Не, когато се говори за Ис¬тината, тр-Ьбза да се знае, че в сзЪта има само

41

•едно право учение; в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде само един мъж и една жена. Всички хора, кои¬то отпосле се наплодиха, това е човешка работа. Мнозина от съвременните хора казват; ние сме грешници. Казвам: щом хората се считат греш¬ници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на делото човечество. Чо-в-Ьк е грешен, но причината за това не е Гос-под, Който го създаде, но естеството на матери¬ята, от която Бог направи човека» беше неу¬стойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог съз¬дава новия човек и ще го направи не от човеш¬ка, но от Божествена материя. Ако посадите ед¬на ябълка или круша на почва, дето никога са били гробища, мислите ли, че тия плодове могаг да бъдат здрави? През порите на тия плодове ще проникнат всички болести, които същестеу-ват в света. Следователно, въздухът, който дишаме, храните, които приемаме, всичко днес е заразено. Целата земя е пропита от човешка кръв. И тази кръв, именно, носи всичката зара¬за в света. При това, и съвременните хора жи-веят още с възгледите на старите и казват: този човек трябва да се убие, онзи трябва да <:е обеси и т. н. По този начин светът нема да -се оправи.

„Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта – на греховния законъ". Значи, докато яовек е в плът, той ще служи и на двата за¬кона. Това виждаме и днес навсекъде в живо¬та. Оеори се европейската война, дето се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските кул¬турни народи с тази война? Какви беха народи-те, които се биха помежду си? Все културни, хрис¬тиянски народи, които проповедваха, че хората на гиналото, които са живели преди тЬк, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всич¬ки тия разумни хора не поспжпиха ли по-зле даже

42

и ог своите предшественици? Не се ли биха т цели четири години, като не усп-Ьваха дори и мъртвит^ си да погребват? Защо бъчие всичко това? Туй показва, че културата, с която днес. хората се гордЕят, е фиктивна. Християнството • още не е проникнало дълбоко в човека, да ста¬не негова плът и кръв. При това и ученит^ хо¬ра н-ьмат още в себе си опредъ\лен вътр-Ь-шен морал.

Каззам: сега, когато проловЪдват христи¬янството между наровите, всякога чр-^з него се прокарва никаква политическа ц^л. Навсекъде„ д^то с християнството заедно се прокарва извес¬тна политическа цел, влиза и заразата. Полити-ческият живот е за земята. В неговата поо-

грама влиза слава, богатство, щастие – всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Яко някой ис¬ка да се прослави като писател, като художникъ* или като музикант, той трябва да отиде в све¬та. Само там могат да го напоавят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свег, дето пзботят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му сне-мат короната от главата – ще остане голо-глав и бос; после ще го лишат от всички бо¬гати хоани, като кокошки, прасенца, агънца: ще му отнемат всички удоволствия – пушене тютюн пиене вино и до. Дето отиде, нема да бъде вече пзъв, но последен. Сега, като наблюаавам жи¬вота на съвоеменните хора, казвам: да излиза дим от кумините им, разбирам, но да излиза* дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мж-жет в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се поиравнят с мъжете. Ще видите, сега съвре¬менната жена си реже и косите, иска да има кж-си коси, като мъжете. Обаче, откак жените взе¬ха да си режат косите, у мъжете се яви жела-

43

ние – да оставят косит-б си да растат, да ста-нат дълги. Значи, сегашната мода е жените да. носят ръзани коси, къси, а мъжетъ* – дълги коси.. Чов-бк трябва да знае, защо иска да отр-вже ко¬сата си и защо да я пусне дълга. Яко човек е, събрал много магнетизъм в себе си, добр е да отръже косата си, това е даже здравословно за него. Късит коси придават повече електричес¬тво в организма. Запримтвр, когато войниците • огиват на война, отръзват косит-б си, да проя-вяват повече см"блост. И наистина, тогава вой-ницит се бият по-добр"в; те сж по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щом природата е покрила.. главата на чов-вка с коса, тя знае, защо прави.,. това. Разумнит същества, които сж взели учас¬тие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето сж написали извъст-но правило, изв^стен закон. Много от запад-нит народи се бръснат, стрижат, но затова се. забълъзва един упадък в тяхният морал. Т сж добри, морални, докато не се засегне тяхният личен интерес; засегне ли се интересът им, и мо-ралът отстъпва. Истинскияг морал включва в себе си главно общочов^шкит интереси. Морал, който обхваща в себе си само личен интерес,.. той е пр-еходен морал, осъден на загиване. Такъв е моралът на съвр-вменнит- културни европейски наооди. Той се яви като резулгат на сегашното християнство, което създаде особени:. наслоявания в умовег на хората,

И тъй, когато говорим за Любовьта, за Мъдростта и за Истината, извъхтно количество-клътки от човешкия мозък пр-вчупват само лъчит"Б на Любовьта и ги възприемат в себе.: си; известно количество клътки от друг род пр"Бчупват и възприемат в себе си лъчит на Истината. Кл^ткит, които пр*вчупват, например лъчитъ* на Мъдростта, се намират в предната-част на главата, на самото чело на чов-вка. Зато¬ва, именно, челото, с всички свои центрове тръ\ –

• '44

бва да се разработи правилно, както се разрабо-тват днес нивите и полетата, когато искат да

,,;дадат добра жетва. Бъдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато те са водили дълго време чист и свет живот. Се-гашният евет е пълен само с съмнения, по¬дозрения и недоволства. Дойде някой човек при

-мене и ми казва: кажи ми Истината! Аз зная, какво иска този човек. Тези думи означават:

. аз искам да стана богат, силен, виден чо¬век, като лт^кар, музикант, художник. Каз-

- вам: днес лекарите имат известно предназна¬чение, но какво ще бъде предназначението имъ

к:лед хиляди години, когато всички хора станат здрави? – Тогава те нема да л^куват болни хора,

• но ще учат здравите, как да пазят здравето си. Какво ще правят военните, когато всички хо¬ра станат миролюбиви? Какво ще правят про¬поведниците, когато всички хора водят чист и свет живот? Какво ще стане с храмовете, ко¬гато нема да има богомолци в тех? Свещени-ят храм в света е човешката глава. За сега нема по-велико нещо от нея. Обаче, това, което

"човешката глава създава, бледнее пред вели¬чието на самата глава, като форма. През нея

"ттреминават Божествените мисли, чрез нея се изявява великият Божи Дух. Казано е: „Глава на Твоята Истина е Твоето Слово".

Често хората говорят за хигиена на жили¬щата и казват, че едно жилище е хигиенично, когато има шиооки, големи прозорци. Казвам: по-хубави прозооци от човешките очи за сега не¬ма. Мнозина намират, че чозешките очи не били създадени, както трябва. Доуги казват, че очите на човека не са още хубаво направени. Нека дой¬де някой човек да покаже по-хубав образецъ

-за очите от този, който сега имаме. Днес нема

-по-велико нещо от устройството на човешкия зчозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мо-

45

зъчнит"Б клетки, които възприемат Божията Лю-бов, Мъдрост и Истина, се опр-БД-вля и любовьта^ мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки въ-себе си, т"Б я изпращат навън чр-Ьз съзнание¬то на човека.

Съвременната наука започва да говори вече: за съзнанието на човека, което тя разделя на три, вида: обикновено съзнание, което съществува. у животните; самосъзнание, което съществува-. у хората и козмическо или Божествено съз¬нание, което се явява у високонапр-вднали въ-духовно отношение хора. Ние разделяме съзнание¬то по огбдния начин; подсъзнание, съзнание, са¬мосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието ж* свръхсъзнанието представляват двата полюса на. духовния и Божествения св-бт; съзнанието и само¬съзнанието пък пр-Бдставляват двата полюса на. животинския и човешкия св-бт. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не; значи, че трябва да изчезне, но то трябва да от¬стъпи своето место на козмическото, на Божест¬веното съзнание, т. е. трябва да пръмине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царствота Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сегам човечеството, в своето самосъзнание, Царствота-Божие н"вма да дойде скоро. Вземете всички про¬поведници на християнството из целия светъу. както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Нмерика*» доскоро проповедници от една църква не позво¬ляваха на проповедници от друга църква да по-сещават службата им. Едните се считат за по-празоверни от другите. Вземете съвременните ~ православни и протестанти, които са все христия¬ни, и вижте, ще позволят ли на един правосла-вен свещеник да излезе на амвона в евангел¬ската църква да проповедва? Или, ще поззолятъ* ли на един евангелски пастор да проповедва*

46

в православна църква? – Нема да позволят. Как¬во показва това? – Че тия хора немат дълбоко вътр-вшно разбиране. Те жив-вят още в съзна¬нието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога.

Казвате: как ще познаем, че хората слу¬жат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници безплатно; по театрите ще се отива пак безплатно: всеки ще заеме своето место и ще седи свободно; артистите ще играят безплат¬но, музикантите ще свирят безплатно, но в за-м-вна на това, гбхнит-б слушатели ще ги хранят безплатно, с най-хубава и чиста храна. Н"бкой казва: това са утопии на далечното бъдеще. Всб-ко нещо, което не може да се направи или по¬стигне днес, хората считат за утопия. Яко пр-в-ди хиляди години биха казали на първата майму¬на в света, че един ден от нея ще произле¬зе разумният чов-ък, от когото ще произле-зат велики хора, кантовци, лапласовци, тази май¬муна не би повярвала в това. Тя ще каже: и да стане това, пак не вервам. Трябва да се служи на Бога, понеже Той ще опредЪли всички н"Бща в света. Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.

За изяснение на мисълта си ще ви лам следния прим-вр: представете си четири точки, каго граници, верхове на квадрата. Ако постави¬те в този квадраг още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всека една от до¬пирните точки на тия квадрати ще бъд,е съще¬временно и техна граница. Вие казвате: всека точ¬ка от квадоата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновоеменно тя е обща и за четирите квадрата. Тъй щото, когато едно тело, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на доуги тела

47

или предмети, които влизат плътно в даденото гбло. Значи, за да се определи валидността на •една точка от дадено гбло, което има форма на квадрат, в това гЪло трябва да се поставят още три квадрата, да сганат всичко четири ква¬драта, но да заемат видимо едно и също мътто. Числото четири е мЪрка, с която се съдят не¬щата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представля¬ва бащата, пълен с знание и мъдрост; трети-ят и четвертият квадрати са пр^повторение на първия и втория; те представляват сина и дъще¬рята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовьта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие в всека точка, запример, в точка Ю Тази точка заема четири положения, т. е. тя пред¬ставлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положени¬ето на Любовьта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните съ¬щества могат да бъдат точки. Всеко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно; то е разумна сила. Някой казва: този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привличе един човек? – С разумнестта си. С какво профосорът, ученият човекъпривлича хо¬рата? – С знанието си. С какво привлича пуб¬ликата музикантът? – С хубавото свирене. Ху-дожникът с какво привлича своите обожатели? – -С умението си да рисува хубави каотини. С какво военният насърдчава войниците? – С го-.лемата си смелост да се хверля в боя. Поглед¬не ли към ножа си, той казва: това е моята ма¬гическа пржчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе

48

срещу Голията, Саул му даде копие и ножъ». с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захверли настрана и каза: „Не съм нау-чен да д-вйствувам с такива оржжия. Моята. прашка е най-доброто ми оржжие". Той взе тоя¬гата си и надви на Голията. Истината се крие в проститъ* нъчца. Който жизее с нея, тЬй ще ста¬не велик чов-бк. Давид надви с своята праш¬ка, каквато и малкит дЪца употребяват. Тя представлява три линийки, сверзани по особен на-чин и между тях нъкъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната уст¬на, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Тъй щото, чръз устата си трябва да из¬хверляме навън по една разумна дума. Разумна¬та дума е камъчето, което прашката изхверля на¬вън. Такова камъче е ц-бнно за всбки, който оти¬ва да воюва. Кажете ли нъкому: аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цел пръврат в този човек. Тия думи съдържат магическа сила в себе си. Всбки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Ве-чер го коие под възглавницата си; сутрин, ка¬то се облъче, прочете го отново и го тури в па¬звата си. Тъй го чете и пръпрочига, докато се оже¬ни. Ожени ли се веднъж, той захвъоля вече пис¬мото настрана, то губи вече своята светост и си¬ла. Докато ние сме свети, и нашитъ* чувства са свети. Докога търговецът е свет човек?~До-като касага му е пълна с пари. Докога държа¬вата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли:; армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.

И тъй, за да създадете новия живот в се¬бе си, вие трябва да се пръобразите. Често бъл-гарит казват: България трябва да стане велика. държава! Добо е всбки държавник, всбки бъл--гарин да мисли така, ио в какво трябва да*

49

седи величието на една държава и на нейните моданици? Всбки поданик трябва да разбира ве¬ликия закон на Любовьта, да знае, как да жи¬вее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положител¬ното знание, което да го освободи от всички про¬тиворечия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в жиеото; и ной-посл*б той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спр-вмо себе си, така и спр-ьмо всички околни. То¬ва са належащи въпроси, които всбки чов-бк тр-вбва да разреши. От познаването и приложе¬нието на Любовьта, Мъдростта, Истината, Прав¬дата и Доброд"втельта в живота ни зависи наше¬то здраве; от това зависи, каква работа ще свер-шим, какви ще бъдат нашити синове и дъще-ри, както и състоянието на нашата наука и из¬куство.

Мнозина мислят, че великите хора никнатъ» като гжби в евета. – Не, т-в не могат да изник-нат тъй лесно, както си мислим. И гжбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съот¬ветна почва. Нам се струва, че току – тъй мзг никват. Казвам тогава: ако за гжбите са нуж-ни специални условия, колко повече такива усло¬вия са нужни за създаване на велики хора! В. света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче, ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и изпол¬зуваме. По същия начин, за да дойдат велики; хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им опр-вд+^лим съот¬ветно место за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, кой¬то да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съотвЪтен организъм, чр-Ьз който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Яко се предложи на нж-кой

50

възвишен дух да слЪзе на земята, той много ще мисли да слЪзе, или не. Той е готов да прЪбро-ди ц-клата слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременни гъ" хора се мислят за мно¬го културни. Каква е тази култура, в която на-взЪд се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: ако и тук има са що го н^що, то¬гава не сме ли и ние в ада?

Един български свещеник, доста стер, с поб-влтбли коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам, какво ще <:е прави! Като отида на онзи евет, ще има там плач и скърцане на зъби!" – Е, д"бдо попе, ти поне н"вма от какво да се плашиш. Твоитъ1 зъби <:ж изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят ония, младит-в, на които зъби-тъ" са здрави. По същия начин и ние разбираме някои нЪща в буквален смисъл. Какво разби¬раме под думите „плач и скърцане на зъби"? – Това са онЪзи умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в жи¬вота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своит красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това, да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в некой недостоен дом! Н*Ьма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхверля? НЪ-ма ли също така да плачат, да стоапат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оц-внени, както тр-вбва? Всбко поетично, музикал¬но или художествено произведение, това са живи нЪща, създадени от човешкия дух. Като раз¬глеждате всички тия творения внимателно, с же¬лание да ги разберете, ще видите, че те са живи нъчда. ЦЪлият Стар Завт^т, както и Новият За-в-Ьт са живи книги. Всички хора, за които се

51

гговори там, са живи, те и сега са между вас. Ще окажете: това вече е измислица; така може да го-теори човек, на когото дъската е мръднала. Пи-там: когато мъж бие жена си, или жена бие ;мъжа си, дъската им на местото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на местото ли е? Когато и-бкоя млада мома или млад мо-мък се подават на лош, извратен живот, дъската им на мъхтото ли е? – Яма ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на чов-вка. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: ония хора, които са писали и създали както Библията, така и он"БЗИ творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под т-вхното влияние. И всичко велико и възвишено, което чо-в"Бк чувствува в себе си, е резултат на влия¬нието на тия велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и г потверждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и в^рно. Т казват: „Този е пътт, за който и ние свиде¬телствуваме". И наистина, всичко смъртно ще из¬чезне, всичко ще се измъ*ни, но в най-труцнит^ времена на живота си вие ще срещнете тези без¬смъртни души, които ще ви кажат: не бойте се, ние сме с вас.

Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изжив^л, той р-вшил да тури край на жи¬вота си, да се объхи. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко тър¬говци. Той се сепва, обръща се към тех и си казва: като сверша работата си с тт^зи хора, ще продължа замисленото. Обаче, слъ\д свершване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: защо тр-вбваше да посътам на себе си? Няма ли доуг изход от това положение? Все ще се нам-Бпи нЪкое по-добро решение. Така се отказал той от първото си нам-Ьсение. Питам: защо този млад чоз-вк трябва да се бъхи? –

52

Жена му го праща на вжжето; Той не трябва дз увисва на вжжето, но при Бога да отиде. Когато някой човек пожелае да отиде при Бога, ще за-почнат да му говорят: защо ще- ходиш при Бога? Там няма живот. Животът е тук, на земята; яж, пий и весели се! Какъв е животът, на който служат днес повечето хора? Работи н-бкъд-б 20 – 30 години, без да. чуе поне една сладка дума. Ходи из света, немилъ-недраг. Та¬кова е било положението и на българските харамии. Какво завидно има в тсва? Знаете ли, какво е мнението на чужденците за българите? Как мис-лят българит да изправят себе си? Ще каже¬те: ще поправим погр-вшките си. – Кога, как ще изправите погрътлките си? Не е достатъчно само да се каже това, но трябва да се направи. Бълга¬рите ще се изправят, когато дойдат между тех тия 144,000 души, за които се говори в Пи¬санието. Те не са само евреи. Между тех имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

Павел казва: „Бъдещата наука ще се осно¬вава на великия Божи Законъ". В тази наука всичко е живо, в всичко има съзнание. В съ¬временната химия се говори за кислорода, напри-мер, като елемент, разглеждат се свойствата му, големината на неговия атом, бързината, с която той се движи и т. и. Значи, кислородът е живо тело, с което човек може да се разгова¬ря, както се разговаря и с един философ. Ще кажете: това вече е невъзможно, не е за верване. – Мми как може да вервате, че кислородният атом се движи с трилион пъти бързина в секунда? Как са доказали учените това? Не само туй, но за в бъдеще учените ще докажат, че кисло¬родният атом се движи с още по-голяма бързи¬на в секунда от тази, която днес са изчислили. Бързината в движението на кое и да е тело зависи от неговата интелигентности Колкото по-бър;;о се движи едно тело, толкова-^о интелигентно е.т.>.

53

Следователно, бързото движение е безопасно; бав-•ното – е вредно. Който мисли бързо и се двяжи бързо, вреда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той вреда прави. Някой човек се дави. Вижда го един от мудните, от бавните хора и започва да си мисли: защо ли се дави то¬зи човек? Какви ли са били майка му и баща му? Я да се опитам да му помогна. Пък дали трябва да се спаси? Сега не е време да се мисли, какъв е този човек, какви са родителите му и дали трябва да се спаси, или не. Нема време за разсжждения. Хверли се в водата и го спаси. Не се рови в неговото минало. Като го извадиш от водата, тогава се интересувай, какъв е този чоз-Ьк. Бъдещата философия, бъдещето изкуство и художество така ще се усъвершенствуЕат, че достатъчно е да прочетете никакво произведение или да видите някоя картина, за да се откажете веднага от всички престъпления, от всички не¬правилни мисли и нечисти желания, които мина-ват пр"Ьз вас. Бъдещиге музиканти ще сви-рят такг хубаво, че тяхната музика ще въздей¬ствува моментално върху съзнанието и на най-голе¬мия пияница или скъперник. Пияницата ще каже: от този момент захверлям вече чашата! Скж-перникът ще каже: откак чух тази музика, жи-вотът ми придоби друг смисъл. Парите не са вече цел в живота ми. Отсега нататък ще во¬дя чист и свет живот. Един американец, го-лем богаташ, като слушал свиренето на Ка¬мила Русо, ученица на Паганини, той раздал всич¬кото си богатство на бедните и казал: отсега нататък ще живея чист и свет живот! Тя свирила едно парче „Сънът на живота", от ко¬ето той разбрал, що значи чистота и светост. Питам: може ли богатството на физическия жи¬вот да се сравни с богатството на Вечния Жи¬вот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запи-.шеш за студент в един от ангелските уни-

54

верситети? Кое е по хубаво: да следваш в, нЪ-коя италиянска академия по птьние, или да сле-дваш пение между ангелите? Яко една наша пЪвица огиде да п^е между ангелиг-, тъ^ трябва да турят на ушите си няколко тржби, с които да намалят силага на нейния глас. Този глас за т%х е викане, кръхкане. Когато някоя съвре¬менна певица излезе на сцената да пъе, тя сль\ци„ наблюдава, какво впечатление произвежда пъние-то й върху публиката. Велика певица е тази, ко¬ято пт^е само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе сир велик проповъдник е този, който проповядвай само за себе си; велик поет е точи, който пише.-само за себе си. Само такива хора познават Ис¬тината. И ако гЪхниг слушатели и почитатели ги разбират, значи и т познават Истината. И то¬гава, щом се съберет двама души, които по¬знават Истината, т ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек. Това подоазбиоа, че Бог живЪе и се проявява чр*Ъз пози човтбк. Бог ни казва: „Яко се примирим с всички хора, с всички животни и растения, и ние ще бъдем тъй велики, кактс и Той е велик; тъй мъдри, както и Той е мж-дър; тъй любещи, както и Той е любещъ". Яко човек не люби, това няма да му се вмъни в грях. Но той може да люби! – това е важното. Бог е Любов; значи, Той се изявява чртьз чо¬века. Любовьта ще оправлае всичкит ни страда¬ния. Гр^хът пък ще създаде само въглени*. Обаче, дойде ли Любовьта, тя ще ги разтопи и ще направи от гЬх диаманти. Тъй щото гртбховете,. които сте направили досега, това са готови въ¬глени. Сега се молете да дойде Любовьта, да на¬прави от тях диаманти. Грехът създава прос-тит15 камъни, които пък Любовьта превръща в диаманти, в скъпоц^нни камъни.

И тъй, всичко товз, което до сега е служило в живота ви, като препятствия, когато дойде;

55

Любовьта, тя ще го използува за създаване на вашите безсмъртни тЪла, умове и сърца; без¬смъртното у човека е Божественото Начало. Кога¬то се срещнат двама души, у които Божествено¬то е събудено, те веднага се разбират. Това под¬разбира служене на Великия Божи Заксн, Да служиш на Бога, не значи да се откажеш от, живота, но да го разбираш; това не значи да се откажеш от науката, но да я разбираш;; това не подразбира още да се откажеш от, музиката, от поезията или изкуството, но да ги разбираш. Не се отказвай от стария жи-вот, или от старата философия, или наука.* или поезия, но ги разработи! Как разработват. много от съвременнитъ* учени тия стари формв от областта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне н"Бкой поет на стола, а пртбдъ* него, на масата, седи пълна чаша с шестгодишно-винце, а в устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другад-в нъкъдъ' сед-нал нт^кой съвременен финансист, пише нъчцО' по „Политическа економия". Пише, пуши и пие – съчинява, работи върху важни економически въ¬проси. И без да пише той, политическата еконо¬мия съществува. Този учен трябва да отиде в ангелския свет, да види там, какво значи поли¬тическа економия, какво значи философия и пое¬зия. Когато се говори за философия, ние подраз¬бираме причините и последствията на нещата, ко¬ито всбки момент се материализират пред нас и стават видими. ВътрЪшният, духовният живот на човека се проявява всбки момент пред нас. Той действува, както мисли и чув¬ствува. Всбки чов-бк е проявление на пътя, през който е минал. Когато видя един човек и по¬гледна неговото лице, чело, неговитъ" очи, уши» "както и строежът на цялото му т-бло, всичко то¬ва представлява редииа култури, пр-Ьз които той <е минал, докато е дошъл най-после до това

56

развитие, в което го срещаме днес. Това е цЪ-ла щука, ц^ла философия!

Н^кои, ми казват: защо си събрал толкова невЪки хора около себе си? Не можа ли да на-м-ьриш нъжои философи, учени хора, на които да проповЪдваш? Казвам: всяко лице, всеки чо-В"бк е ц-внен за мене. Мз гледам другояче на хора7а. В всЬко животно, в всбки човбк, млад или стар, голям или малък, има н"БЩО ц*бнн[) в формата, каквато са изработили, в дви¬женията им и т. н. Който разбира и знае, как да гледа, той ще види ценното, необикнове¬ното, коего Бог е вложил в вевко същество; кой го не знае, как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното в всички същества. Значи, всбки чов-бк представлява проявление на Бога; в него се крие н-ькаква Божествена дарба, която трябва да се развие. Казвате за нъкого: този човек е високо интелигентен. За друг н^кой казвате: този пък е от простосмъртните. Защо за първия се произнасяте добре, а за вто¬рия не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува межд^ двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има дз допирни точки, ще се яви разногла¬сие; ако има три допирни точки между тях ще се яв^т разумни, хармонични отношения. Следо¬вателно, разумният живот се основава върху три допирни точки.

И сега, въз основа на същия закон, кога¬то в едно семейство нямат деца, т имат само дв допирни точки помежду си; значи, те образу-ват права линия. Дойде ли детето, образува се три^гълн -ж. Синът представлява Истината, той е зръх в триъгълника. Бащата и майката виж-дат в мозъка на своето дете Истината и за-почват да разбират смисъла на живота. Казано

57

е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов образ и подобие. Значи, никога, при създаване¬то на вселената, ние сме били идеалът на Бога. Той искал да ни създаде за което сътворил и всички планети* всички слънца. Бог е създал всичко в вселената за разумните същества, за своит разумни дъща. Тогава питам: ако между две човешки идеи не се роди Истината, д е чо-въкът на Истината? Истината трябва да живъе в всеки човек, та като го видите, да кажете: ето човекът на пълната свобода! По какво ще се познае човекът на Истината, който служи на Великия Божи Закон? Мко този човек срещне някой чужденец, който н-ъма нийд+5 никого, той веднага ще го познае, ще прочете в очит му, че никой не го е приел. Чов-бкът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита в св-ьта. Ако всички хора жив-ьят ра¬зумно и служат на Великия Божи Закон, т ще създадат своето бъдеще щастие. Само чр-вз Бо¬жията Любов, Мъдрост и Истина съво-вменниг хора ще могат да пръвернат всички прости ка¬мъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот.

И тъй, всички хооа са призвани на земята да паботят, затова т трябва да мислят за жи¬вота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се измънимъ". Същевременно Христос казва: „Дко житното зъпно не падне на земята и не умре, то няма да даде плодъ". Това значи: човек трябва да умре за н-бщо,. за да оживъе за друго. Само по този начин той ще разбере вътръшната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнани¬ето и козмическото съзнание има връзка, която съдействува за прънасяне на светлината от ду¬ховния свет, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влъземъ

58

в самосъзнанието; когато искаме да разберем. животните, ще влъ^зем в обикновеното съзна¬ние; когато искаме да разберем растенията и ми¬нералите, ще влЪзем в Божественото съзнание.. За всичко това, обаче, се изискват посредници»

жици, както става при радиото. Едно време хора¬та се осветляваха с газени лампи, в които има¬ше фитил. Днес се осветляват с електричес¬ки лампи, без фитил, но електричеството тече: по жици. В бъдеще електричеството ще се пре¬нася и без жици. Тогава всеки чов-бк ще има* своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Чов-Ъш-кият мозък. Когато чов-Ьк мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази свет¬лина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва, Има ли такава лампа човек, той ще мо¬же да ходи с нея навсекъде в тъмнината. Ко¬гато иска, той ще я запали; когато иска, ще я за¬гаси. При това, той няма да плаща нищо за това осзътление, както днес плаща за електоичество-то. Ще кажете: кога ще дойде това време? – Сл^д. хиляда години. Значи, след хиляда години хора¬та ще се осв"Бтяват от енергията на своята ми-съл; домовет^ им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората-ще бъдат разумни; движенията им ще бъдатъ* хармонични и т. н. Мнозина от вас слт^д хиля¬да години може-би ще бъдат в друга някоя зе¬мя, по-хубава от тази, на която сега жив^ят. На¬шата земя ще прътърпи голямо вътрешно пре¬устройство. Това и в Писанието е казано: „Бог, създава нова земя и ново небе". Всичко, което-сега виждаме на земята, ще изгори, ще се пое-топи и от него ще се създаде нов свет. Па* вел казва, какви трябва да бъдем ние, когато тази земя се претопи. За това, обаче, от съвре¬менните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, ко¬ито действуват сега в света.

59

Днес всички хора искат да бъдат свобода ни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в, света не е имало толкова университети и учили¬ща, както дн-с. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовьта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае, как да живт^е пра¬вилно. И наистина, никога Любовьта не се е про¬явявала толкова много, както днес. Всичко това е-. добър признак. И никога в сзт^та не е имало тъй много свирци и певци, както в наше време. Когато птицитъ" започнат да пт^ят, това показва,. че пролтбтта иде. И когато хората пеят много,, те прт^движдат настъпването на пролътта, т. е. приближаването на нътдо ново, красиво сверта.-Нека птбят левцитъ-, ние ги поздравляваме!

Сега, целото човечество се намира прт^д една велика епоха на промени, която ще донесе... новото. Затова, именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не сбезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните нема... Всички пробудени души от четиритъ" краища на света трябва да се обединят, да си подадат рж-ка за взаимна работа – за поставяне основата на. новата култура, за идване Царството Божие на. земята. Отгоое ще дойлат няколко милиона ду¬ши, ще впрегнат всички хора на работа и заедно* с тях ще въведат ре^ и порядък на земята*-Слъ*д свершване на своята работа, тъ4 ще си за-минат, а хогата на земята ще останат след, т-Ьх да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и не¬видимия св-Ъг. Вие ще бъдете свидетели на това? и ще кажете: тъй се каза едно вр±ме, и така ста¬на. Ние не искаме още сега да вярвате; когато се: сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си:; спомните и ше повервете. За всички иде нт^шо ве¬лико! Затова младите да седат на поста си, а старите да обръснат брадите си/ Ямериканцит^

60

и англичаните отдалеч схващат това нещо и затуй се бръснат. Турците пък обратно: те

• остават брадите си да растат дълги, но рабо¬ тите им не вервят. Лнгличанинът казва: ако брадата ме спъва да влЪза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо ^повече! Който бръсне

брадата си, трябва да внесе нъчцо меко, деликат¬ но в характера си. Който е мекушав, нека оста¬ ви брадата му да расте; тя ще внесе твердост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 стар¬ ци, с дълги бради, които ще отб^лЪзват епо¬ хите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като мла¬ ди, хубави моми. Ще кажете: как ще се позна¬ ваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които н*Ьмат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всич¬ ки сме излезли от Бога, ще познаем, че сме

дъща на Един Баща, че сме братя и сестри. Кг-звам: когато мъртвите се събудят от дълбо¬кия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: слава Богу, че мина вре¬мето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората, и всички ще се по-мирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човт^чество-

, то ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до слън¬цето, до месеца, до маос, до юпитер, до са-турнъ – навсЬкъдъч дето искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се вернаг обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Геомания, Англия, Италия, но пакъ

• са недоволни. Яко човек отиде до Сипиус, той ще се верне с ноза придобивка за ума; ако оти-

-;де до Венера, ще има едно разширение в сър-

цето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е лредвидил за чо-

чвека несметни богатства, велики постижения! Има

61.

за какво да живъем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико н-бщо за човека от това, да намЪриш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да нам-вриш Бога, Който заличава всички гръхове и пр%стъпления, Който изправя всички неджзи и при всички затруд¬нения в живота, казва: „Не бойте се!" И слъ\д всичко това нека поетът пише, нека музикан-тът свири, нека художникът рисува, нека фило-еофът философствува, нека майката и бащата се радват на своите дъца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителит се радват на учениците си, а учениците – на учите-лите си! И нека всбки приеме своя д^бл от ве¬ликото благо, което иде вече за ц-блото човечество.

Беседа от Учителя, държана на 9 Януарий 1523 година в гр. София.