от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Сам с ума си

"И тъй, сам с ума си слугува на Божия закон, а с плътта – на греховния закон."

Прочетената 7-ма глава от Посланието към римляните донякъде само обяснява известни противоречия в живота.

"Сега вече това не го правя аз, но грехът, който живее в мене". [17 ст.]. На мнозина тази мисъл може да се види парадоксална, но с една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Ако българите например, воюват с някой народ, трябва ли да държат някого виновен за тази война, само затова, че той живее в България? Ако го държат отговорен, той ще каже: "Българите правят това, а не аз."

"Защото според вътрешния човек, съуслаждавам се в закона Божий". [22 ст.] – Значи, освен външния закон, в човека има и вътрешен закон – Божия закон.

"И тъй, сам с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си – на греховния закон." [25 ст.].

Павел, един от великите апостоли на християнството признава, че служил на два закона. Единият закон е преходен, установен от хората, а другият закон е вечен, установен от Бог. Закон съществува само там, където живеят разумни същества. В това отношение, законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумността на тези същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова и разумността им е по-голяма.

Често се говори за Божествения свят, за Бог, за служене на Бог и т.н. Под понятието "Бог" се разбира Вечно Начало, абсолютна разумност, в която няма никаква промяна, нито измяна. Влезете ли в Божествения свят, тегобите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човек се стреми към този живот, макар всеки да си го представя според своите вътрешни разбирания. Всеки човек си представя Божествения, Вечния живот според устройството на своето тяло, т.е. според своето умствено, сърдечно и духовно развитие.

Една от задачите на съвременната наука е да изучи подробно устройството на човешкия мозък, за да си обясни всички противоречия, които съществуват в живота. Забелязано е, например, че черепът на високо моралните хора е правилно устроен, вследствие на което те не преживяват такива противоречия, които създават пертурбации в живота им, както това става с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа в гениалните и праведните хора е много тънка, когато на грешните хора е доста дебела. Това не показва, че грешните хора не мислят, но понеже черепът им представлява котел, пълен с нагрята вода, за да не се пукне от вътрешния напор, костта е направена дебела, да издържа. За грешния човек животът е вечно кипене, вечно врене, затова той казва: Ври нещо в сърцето ми, в ума ми! - Разбира се, че нещо ври в него. Нима водата в котела на парната машина не ври?

И така, когато се говори за морални хора, това подразбира нов тип хора, от нова човешка раса. В морално отношение първобитният човек е бил на ниско стъпало. Той е представлявал нещо подобно на животните. Нима овцата, кравата или волът могат да се сравняват по морал със съвременния човек? Пуснете ги в градината си и ще видите какъв е техният морал. Те ще направят ред пакости. Ако пуснете един гълъб в градината си, и той ще ви направи пакости, макар че в морално отношение гълъбът седи най-високо между птиците. Той е вегетарианец, храни се само със зрънца. Изобщо, моралът изисква не само външни, но и вътрешни правилни отношения. Казано е например в Писанието: "Не кради!" Краденето не подразбира да вземеш от човека пари или друго нещо, но можеш да крадеш и чувствата, и мислите му, както крадеш и парите му. Следователно кражбата, като неморален акт, става не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Навсякъде стават кражби. И в духовния свят стават кражби. Когато някой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттук–оттам, докато най-после постигне целта си. Много от мислите и чувствата на съвременните хора приличат на кукувични яйца. Кукувицата се грижи само да намери някое чуждо гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оставя на другите птички да ги мътят. Какво ще излезе от тях, тя не се интересува повече. По същия начин някоя съвременна мома се влюбва в един момък, за когото нищо не знае, откъде е, какъв е, и казва: Отличен човек е моят възлюбен. Той е цяло божество, готов е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: Излъгах се в този човек! Той не излезе това, което си представях. Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т.е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист–натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицета му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.

Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата указва изо^гно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва, какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избягнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина; белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно, лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяпа дреха. Така че, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние уподобяваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. - Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

Ако разгледате буквите, които съставляват думите "бял" и "черен", те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата "Л", буквата "Б" отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата "Л" в думата "Любов", тя вече придобива смисъл; турите ли буквата "Б" в думите "Бог", "благост", "блажен", и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.

"С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон." Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се опредилили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат "уроки" се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. - Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. - Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице. По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката ингелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономери разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават, повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, пататалогическите типове. Той, например, е ходил в Русия, да изучава Толстой, като тип, да види, към коя категория да го определи. През, цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко, ние трябва да знаем, кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем, какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на паталогическите състояния в човека. Съвременните учени, като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Така се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот.

Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи, турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при ходжата, да му разправи, какво видял и чул в Цариград. Ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? – Мислят да те направят шейхюлислям. – Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина. Обаче ходжата знаел, че това нещо е невъзможно. След една седмица той пак среща турчина и му казва: Кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: Нека пак повтори същото, приятно е да го слушам. И този ходжа ходи насам–натам обикаля, мечтае си, дано го направят шейхюлислям.

И така, кажете на някой съвременен човек, че може да стане шейхюлислям, или пръв министър, или велик музикант, или художник, или велик учен, или философ, и той ще подскочи от радост, макар и да не стане такъвъ. Той казва: Кажете ми онази стара новина, па макар и да не се сбъдне! Не е лошо това. Добре е да се насърчават хората. Всичко е възможно да стане в света. Но кога? – Когато му дойде времето. Кажа ли на някого, че може да стане пръв министър в България, той веднага запитва: Кога ще стане това? – След 400 години. На друг казвам: Ти ще станеш пръв министър след 2500 години. – Така ли? Ами България ще съществува ли дотогава? Ще съществува, а до това време тя ще стане и по-велика. – Ами не може ли да се съкратят годините? – Не може. На трети казвам, че той ще стане пръв министър след девет години; на четвърти казвам, че след една година ще бъде избран за пръв министър в България. Питам: Всички тези твърдения верни ли са? Имат ли те някаква валидност за тези хора, които ще станат първи министри в България след 2500 години, или след 400 години, или след десет години, или най-после след една година? Все пак може да се повярва за онзи, който ще стане пръв министър след десет години, както и за онзи, който след една година ще бъде избран за пръв министър. Но що се отнася за другите двама, не може да се вярва. За първите двама всеки може да бъде свидетел, всеки може да провери това нещо. За последните двама това твърдение трябва да се приеме само на доверие. Обаче, онзи човек, който е зает с някаква велика мисъл, или с никаква свещена идея, той никога не мисли да става пръв министър било в България, било в някоя друга държава. Който иска да служи на Божия Закон, той трябва да е надживял в себе си желанието да става пръв министър. Желанието на човека да стане богат, силен, да заеме високо положение в обществото е хубаво нещо, но то е служене на греховния закон. Служиш ли на този закон, и парите ще ти вземат, и здравето ще ти вземат, и чувствата ще ти вземат, и знанието ще ти вземат, и ти ще останеш сам в света, като пътник, изхвърлен на някой пуст остров, след голямо корабокрушение. Питам: Каква реалност има в това, което могат да вземат на човека?

И сега, когато се проповядва Истината от хора, които не я познават, те казват: Това е вярно, онова не е вярно; това е право, онова не е право. Понеже църквата днес се е разделила, затова нейните служители казват: Учението на еди-коя си църква е право, а на еди–коя си – не е право. – Не, когато се говори за Истината, трябва да се знае, че в света има само едно право учение; в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде само един мъж и една жена. Всички хора, които отпосле се наплодиха, това е човешка работа. Мнозина от съвременните хора казват: Ние сме грешници. Казвам: Щом хората се считат грешници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на цялото човечество. Човек е грешен, но причината за това не е Господ, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог създава новия човек и ще го направи не от човешка, но от Божествена материя. Ако посадите една ябълка или круша на почва, където някога са били гробища, мислите ли, че тези плодове могат да бъдат здрави? През порите на тези плодове ще проникнат всички болести, които същестествуват в света. Следователно въздухът, който дишаме, храните, които приемаме, всичко днес е заразено. Цялата земя е пропита от човешка кръв. И тази кръв, именно, носи всичката зараза в света. При това, и съвременните хора живеят още с възгледите на старите и казват: Този човек трябва да се убие, онзи трябва да се обеси и т.н. По този начин светът няма да се оправи.

"Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта – на греховния закон". Значи, докато човек е в плът, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днес навсякъде в живота. Отвори се европейската война, където се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война? Какви бяха народите, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповядваха, че хората на миналото, които са живели преди тях, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всички тези разумни хора не постъпиха ли по-зле даже и от своите предшественици? Не се ли биха те цели четири години, като не успяваха дори и мъртвите си да погребват? Защо беше всичко това? Това показва, че културата, с която днес хората се гордеят, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв. При това и учените хора нямат още в себе си определен вътрешен морал.

Казвам: Сега, когато проповядват християнството между народите, винаги чрез него се прокарва някаква политическа цел. Навсякъде, където с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата. Политическият живот е за земята. В неговата програма влиза слава, богатство, щастие – всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, където работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата – ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия – пушене на тютюн пиене на вино и др. Където отиде, няма да бъде вече пръв, но последен. Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, казвам: Да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете. Ще видите, сега съвременната жена си реже и косите, иска да има къси коси, като мъжете. Обаче, откакто жените взеха да си режат косите, у мъжете се яви желание да оставят косите си да растат, да станат дълги. Значи, сегашната мода е жените да носят рязани коси, къси, а мъжете – дълги коси. Човек трябва да знае, защо иска да отреже косата си и защо да я пусне дълга. Ако човек е събрал много магнетизъм в себе си, добре е да отреже косата си, това е даже здравословно за него. Късите коси придават повече електричество в организма. Например, когато войниците отиват на война, отрязват косите си, да проявяват повече смелост. И наистина, тогава войниците се бият по-добре; те са по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щом природата е покрила главата на човека с коса, тя знае, защо прави това. Разумните същества, които са взели участие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето са написали известно правило, известен закон. Много от западните народи се бръснат, стрижат, но затова се забелязва един упадък в тяхният морал. Те са добри, морални, докато не се засегне тяхният личен интерес; засегне ли се интересът им, и моралът отстъпва. Истинският морал включва в себе си главно общочовешките интереси. Морал, който обхваща в себе си само личен интерес, той е преходен морал, осъден на загиване. Такъв е моралът на съвременните културни европейски народи. Той се яви като резултат на сегашното християнство, което създаде особени наслоявания в умовете на хората.

И така, когато говорим за Любовта, за Мъдростта и за Истината, известно количество клетки от човешкия мозък пречупват само лъчите на Любовта и ги възприемат в себе си; известно количество клетки от друг род пречупват и възприемат в себе си лъчите на Истината. Клетките, които пречупват, например лъчите на Мъдростта, се намират в предната част на главата, на самото чело на човека. Затова, именно, челото, с всички свои центрове трябва да се разработи правилно, както се разработват днес нивите и полетата, когато искат да дадат добра жътва. Бъдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато те са водили дълго време чист и свят живот. Сегашният свят е пълен само със съмнения, подозрения и недоволства. Дойде някой човек при мене и ми казва: Кажи ми Истината! - Аз зная, какво иска този човек. Тези думи означават: Аз искам да стана богат, силен, виден човек, като лекар, музикант, художник. Казвам: Днес лекарите имат известно предназначение, но какво ще бъде предназначението им след хиляди години, когато всички хора станат здрави? – Тогава те няма да лекуват болни хора, но ще учат здравите, как да пазят здравето си. Какво ще правят военните, когато всички хора станат миролюбиви? Какво ще правят проповедниците, когато всички хора водят чист и свят живот? Какво ще стане с храмовете, когато няма да има богомолци в тях? Свещеният храм в света е човешката глава. За сега няма по-велико нещо от нея. Обаче това, което човешката глава създава, бледнее пред величието на самата глава, като форма. През нея преминават Божествените мисли, чрез нея се изявява великият Божи Дух. Казано е: "Глава на Твоята Истина е Твоето Слово".

Често хората говорят за хигиена на жилищата и казват, че едно жилище е хигиенично, когато има широки, големи прозорци. Казвам: По-хубави прозорци от човешките очи засега няма. Мнозина намират, че човешките очи не били създадени, както трябва. Други казват, че очите на човека не са още хубаво направени. Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образец за очите от този, който сега имаме. Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека.

Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък пр-Бдставляват двата полюса на. животинския и човешкия св-бт. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не; значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на козмическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да пръмине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царствота Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сегам човечеството, в своето самосъзнание, Царствота-Божие н"вма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия светъу. както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Нмерика*» доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да по-сещават службата им. Едните се считат за по-празоверни от другите. Вземете съвременните ~ православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един правосла-вен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповедва? Или, ще поззолятъ* ли на един евангелски пастор да проповедва*


46

в православна църква? – Нема да позволят. Какво показва това? – Че тия хора немат дълбоко вътр-вшно разбиране. Те жив-вят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога.

Казвате: как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници безплатно; по театрите ще се отива пак безплатно: всеки ще заеме своето место и ще седи свободно; артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в за-м-вна на това, гбхнит-б слушатели ще ги хранят безплатно, с най-хубава и чиста храна. Н"бкой казва: това са утопии на далечното бъдеще. Всб-ко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Яко пр-в-ди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният чов-ък, от когото ще произле-зат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: и да стане това, пак не вервам. Трябва да се служи на Бога, понеже Той ще опредЪли всички н"Бща в света. Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.

За изяснение на мисълта си ще ви лам следния прим-вр: представете си четири точки, каго граници, верхове на квадрата. Ако поставите в този квадраг още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всека една от допирните точки на тия квадрати ще бъд,е същевременно и техна граница. Вие казвате: всека точка от квадоата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновоеменно тя е обща и за четирите квадрата. Тъй щото, когато едно тело, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на доуги тела


47

или предмети, които влизат плътно в даденото гбло. Значи, за да се определи валидността на •една точка от дадено гбло, което има форма на квадрат, в това гЪло трябва да се поставят още три квадрата, да сганат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също мътто. Числото четири е мЪрка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен с знание и мъдрост; трети-ят и четвертият квадрати са пр^повторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовьта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие в всека точка, запример, в точка Ю Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовьта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всеко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно; то е разумна сила. Някой казва: този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привличе един човек? – С разумнестта си. С какво профосорът, ученият човекъпривлича хората? – С знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Ху-дожникът с какво привлича своите обожатели? – -С умението си да рисува хубави каотини. С какво военният насърдчава войниците? – С го-.лемата си смелост да се хверля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: това е моята магическа пржчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе


48

срещу Голията, Саул му даде копие и ножъ». с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захверли настрана и каза: „Не съм нау-чен да д-вйствувам с такива оржжия. Моята. прашка е най-доброто ми оржжие". Той взе тоягата си и надви на Голията. Истината се крие в проститъ* нъчца. Който жизее с нея, тЬй ще стане велик чов-бк. Давид надви с своята прашка, каквато и малкит дЪца употребяват. Тя представлява три линийки, сверзани по особен на-чин и между тях нъкъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Тъй щото, чръз устата си трябва да изхверляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхверля навън. Такова камъче е ц-бнно за всбки, който отива да воюва. Кажете ли нъкому: аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цел пръврат в този човек. Тия думи съдържат магическа сила в себе си. Всбки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Ве-чер го коие под възглавницата си; сутрин, като се облъче, прочете го отново и го тури в пазвата си. Тъй го чете и пръпрочига, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвъоля вече писмото настрана, то губи вече своята светост и сила. Докато ние сме свети, и нашитъ* чувства са свети. Докога търговецът е свет човек?~До-като касага му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли:; армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.

И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се пръобразите. Често бъл-гарит казват: България трябва да стане велика. държава! Добо е всбки държавник, всбки бъл--гарин да мисли така, ио в какво трябва да*


49

седи величието на една държава и на нейните моданици? Всбки поданик трябва да разбира великия закон на Любовьта, да знае, как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в жиеото; и ной-посл*б той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спр-вмо себе си, така и спр-ьмо всички околни. Това са належащи въпроси, които всбки чов-бк тр-вбва да разреши. От познаването и приложението на Любовьта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброд"втельта в живота ни зависи нашето здраве; от това зависи, каква работа ще свер-шим, какви ще бъдат нашити синове и дъще-ри, както и състоянието на нашата наука и изкуство.

Мнозина мислят, че великите хора никнатъ» като гжби в евета. – Не, т-в не могат да изник-нат тъй лесно, както си мислим. И гжбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. Нам се струва, че току – тъй мзг никват. Казвам тогава: ако за гжбите са нуж-ни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В. света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче, ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използуваме. По същия начин, за да дойдат велики; хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им опр-вд+^лим съответно место за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съотвЪтен организъм, чр-Ьз който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Яко се предложи на нж-кой


50

възвишен дух да слЪзе на земята, той много ще мисли да слЪзе, или не. Той е готов да прЪбро-ди ц-клата слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременни гъ" хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която на-взЪд се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: ако и тук има са що го н^що, тогава не сме ли и ние в ада?

Един български свещеник, доста стер, с поб-влтбли коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам, какво ще <:е прави! Като отида на онзи евет, ще има там плач и скърцане на зъби!" – Е, д"бдо попе, ти поне н"вма от какво да се плашиш. Твоитъ1 зъби <:ж изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят ония, младит-в, на които зъби-тъ" са здрави. По същия начин и ние разбираме някои нЪща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби"? – Това са онЪзи умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своит красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това, да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в некой недостоен дом! Н*Ьма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхверля? НЪ-ма ли също така да плачат, да стоапат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оц-внени, както тр-вбва? Всбко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи нЪща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тия творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи нъчда. ЦЪлият Стар Завт^т, както и Новият За-в-Ьт са живи книги. Всички хора, за които се


51

гговори там, са живи, те и сега са между вас. Ще окажете: това вече е измислица; така може да го-теори човек, на когото дъската е мръднала. Пи-там: когато мъж бие жена си, или жена бие ;мъжа си, дъската им на местото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на местото ли е? Когато и-бкоя млада мома или млад мо-мък се подават на лош, извратен живот, дъската им на мъхтото ли е? – Яма ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на чов-вка. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: ония хора, които са писали и създали както Библията, така и он"БЗИ творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под т-вхното влияние. И всичко велико и възвишено, което чо-в"Бк чувствува в себе си, е резултат на влиянието на тия велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и г потверждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и в^рно. Т казват: „Този е пътт, за който и ние свидетелствуваме". И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измъ*ни, но в най-труцнит^ времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: не бойте се, ние сме с вас.

Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изжив^л, той р-вшил да тури край на живота си, да се объхи. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тех и си казва: като сверша работата си с тт^зи хора, ще продължа замисленото. Обаче, слъ\д свершване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: защо тр-вбваше да посътам на себе си? Няма ли доуг изход от това положение? Все ще се нам-Бпи нЪкое по-добро решение. Така се отказал той от първото си нам-Ьсение. Питам: защо този млад чоз-вк трябва да се бъхи? –


52

Жена му го праща на вжжето; Той не трябва дз увисва на вжжето, но при Бога да отиде. Когато някой човек пожелае да отиде при Бога, ще за-почнат да му говорят: защо ще- ходиш при Бога? Там няма живот. Животът е тук, на земята; яж, пий и весели се! Какъв е животът, на който служат днес повечето хора? Работи н-бкъд-б 20 – 30 години, без да. чуе поне една сладка дума. Ходи из света, немилъ-недраг. Такова е било положението и на българските харамии. Какво завидно има в тсва? Знаете ли, какво е мнението на чужденците за българите? Как мис-лят българит да изправят себе си? Ще кажете: ще поправим погр-вшките си. – Кога, как ще изправите погрътлките си? Не е достатъчно само да се каже това, но трябва да се направи. Българите ще се изправят, когато дойдат между тех тия 144,000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тех имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

Павел казва: „Бъдещата наука ще се основава на великия Божи Законъ". В тази наука всичко е живо, в всичко има съзнание. В съвременната химия се говори за кислорода, напри-мер, като елемент, разглеждат се свойствата му, големината на неговия атом, бързината, с която той се движи и т. и. Значи, кислородът е живо тело, с което човек може да се разговаря, както се разговаря и с един философ. Ще кажете: това вече е невъзможно, не е за верване. – Мми как може да вервате, че кислородният атом се движи с трилион пъти бързина в секунда? Как са доказали учените това? Не само туй, но за в бъдеще учените ще докажат, че кислородният атом се движи с още по-голяма бързина в секунда от тази, която днес са изчислили. Бързината в движението на кое и да е тело зависи от неговата интелигентности Колкото по-бър;;о се движи едно тело, толкова-^о интелигентно е.т.>.


53

Следователно, бързото движение е безопасно; бав-•ното – е вредно. Който мисли бързо и се двяжи бързо, вреда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той вреда прави. Някой човек се дави. Вижда го един от мудните, от бавните хора и започва да си мисли: защо ли се дави този човек? Какви ли са били майка му и баща му? Я да се опитам да му помогна. Пък дали трябва да се спаси? Сега не е време да се мисли, какъв е този човек, какви са родителите му и дали трябва да се спаси, или не. Нема време за разсжждения. Хверли се в водата и го спаси. Не се рови в неговото минало. Като го извадиш от водата, тогава се интересувай, какъв е този чоз-Ьк. Бъдещата философия, бъдещето изкуство и художество така ще се усъвершенствуЕат, че достатъчно е да прочетете никакво произведение или да видите някоя картина, за да се откажете веднага от всички престъпления, от всички неправилни мисли и нечисти желания, които мина-ват пр"Ьз вас. Бъдещиге музиканти ще сви-рят такг хубаво, че тяхната музика ще въздействува моментално върху съзнанието и на най-големия пияница или скъперник. Пияницата ще каже: от този момент захверлям вече чашата! Скж-перникът ще каже: откак чух тази музика, жи-вотът ми придоби друг смисъл. Парите не са вече цел в живота ми. Отсега нататък ще водя чист и свет живот. Един американец, го-лем богаташ, като слушал свиренето на Камила Русо, ученица на Паганини, той раздал всичкото си богатство на бедните и казал: отсега нататък ще живея чист и свет живот! Тя свирила едно парче „Сънът на живота", от което той разбрал, що значи чистота и светост. Питам: може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запи-.шеш за студент в един от ангелските уни-


54

верситети? Кое е по хубаво: да следваш в, нЪ-коя италиянска академия по птьние, или да сле-дваш пение между ангелите? Яко една наша пЪвица огиде да п^е между ангелиг-, тъ^ трябва да турят на ушите си няколко тржби, с които да намалят силага на нейния глас. Този глас за т%х е викане, кръхкане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пъе, тя сль\ци„ наблюдава, какво впечатление произвежда пъние-то й върху публиката. Велика певица е тази, която пт^е само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе сир велик проповъдник е този, който проповядвай само за себе си; велик поет е точи, който пише.-само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако гЪхниг слушатели и почитатели ги разбират, значи и т познават Истината. И тогава, щом се съберет двама души, които познават Истината, т ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек. Това подоазбиоа, че Бог живЪе и се проявява чр*Ъз пози човтбк. Бог ни казва: „Яко се примирим с всички хора, с всички животни и растения, и ние ще бъдем тъй велики, кактс и Той е велик; тъй мъдри, както и Той е мж-дър; тъй любещи, както и Той е любещъ". Яко човек не люби, това няма да му се вмъни в грях. Но той може да люби! – това е важното. Бог е Любов; значи, Той се изявява чртьз човека. Любовьта ще оправлае всичкит ни страдания. Гр^хът пък ще създаде само въглени*. Обаче, дойде ли Любовьта, тя ще ги разтопи и ще направи от гЬх диаманти. Тъй щото гртбховете,. които сте направили досега, това са готови въглени. Сега се молете да дойде Любовьта, да направи от тях диаманти. Грехът създава прос-тит15 камъни, които пък Любовьта превръща в диаманти, в скъпоц^нни камъни.

И тъй, всичко товз, което до сега е служило в живота ви, като препятствия, когато дойде;


55

Любовьта, тя ще го използува за създаване на вашите безсмъртни тЪла, умове и сърца; безсмъртното у човека е Божественото Начало. Когато се срещнат двама души, у които Божественото е събудено, те веднага се разбират. Това подразбира служене на Великия Божи Заксн, Да служиш на Бога, не значи да се откажеш от, живота, но да го разбираш; това не значи да се откажеш от науката, но да я разбираш;; това не подразбира още да се откажеш от, музиката, от поезията или изкуството, но да ги разбираш. Не се отказвай от стария жи-вот, или от старата философия, или наука.* или поезия, но ги разработи! Как разработват. много от съвременнитъ* учени тия стари формв от областта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне н"Бкой поет на стола, а пртбдъ* него, на масата, седи пълна чаша с шестгодишно-винце, а в устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другад-в нъкъдъ' сед-нал нт^кой съвременен финансист, пише нъчцО' по „Политическа економия". Пише, пуши и пие – съчинява, работи върху важни економически въпроси. И без да пише той, политическата економия съществува. Този учен трябва да отиде в ангелския свет, да види там, какво значи политическа економия, какво значи философия и поезия. Когато се говори за философия, ние подразбираме причините и последствията на нещата, които всбки момент се материализират пред нас и стават видими. ВътрЪшният, духовният живот на човека се проявява всбки момент пред нас. Той действува, както мисли и чувствува. Всбки чов-бк е проявление на пътя, през който е минал. Когато видя един човек и погледна неговото лице, чело, неговитъ" очи, уши» "както и строежът на цялото му т-бло, всичко това представлява редииа култури, пр-Ьз които той <е минал, докато е дошъл най-после до това


56

развитие, в което го срещаме днес. Това е цЪ-ла щука, ц^ла философия!

Н^кои, ми казват: защо си събрал толкова невЪки хора около себе си? Не можа ли да на-м-ьриш нъжои философи, учени хора, на които да проповЪдваш? Казвам: всяко лице, всеки чо-В"бк е ц-внен за мене. Мз гледам другояче на хора7а. В всЬко животно, в всбки човбк, млад или стар, голям или малък, има н"БЩО ц*бнн[) в формата, каквато са изработили, в движенията им и т. н. Който разбира и знае, как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, коего Бог е вложил в вевко същество; кой го не знае, как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното в всички същества. Значи, всбки чов-бк представлява проявление на Бога; в него се крие н-ькаква Божествена дарба, която трябва да се развие. Казвате за нъкого: този човек е високо интелигентен. За друг н^кой казвате: този пък е от простосмъртните. Защо за първия се произнасяте добре, а за втория не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува межд^ двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има дз допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тях ще се яв^т разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки.

И сега, въз основа на същия закон, когато в едно семейство нямат деца, т имат само дв допирни точки помежду си; значи, те образу-ват права линия. Дойде ли детето, образува се три^гълн -ж. Синът представлява Истината, той е зръх в триъгълника. Бащата и майката виж-дат в мозъка на своето дете Истината и за-почват да разбират смисъла на живота. Казано


57

е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов образ и подобие. Значи, никога, при създаването на вселената, ние сме били идеалът на Бога. Той искал да ни създаде за което сътворил и всички планети* всички слънца. Бог е създал всичко в вселената за разумните същества, за своит разумни дъща. Тогава питам: ако между две човешки идеи не се роди Истината, д е чо-въкът на Истината? Истината трябва да живъе в всеки човек, та като го видите, да кажете: ето човекът на пълната свобода! По какво ще се познае човекът на Истината, който служи на Великия Божи Закон? Мко този човек срещне някой чужденец, който н-ъма нийд+5 никого, той веднага ще го познае, ще прочете в очит му, че никой не го е приел. Чов-бкът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита в св-ьта. Ако всички хора жив-ьят разумно и служат на Великия Божи Закон, т ще създадат своето бъдеще щастие. Само чр-вз Божията Любов, Мъдрост и Истина съво-вменниг хора ще могат да пръвернат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот.

И тъй, всички хооа са призвани на земята да паботят, затова т трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се измънимъ". Същевременно Христос казва: „Дко житното зъпно не падне на земята и не умре, то няма да даде плодъ". Това значи: човек трябва да умре за н-бщо,. за да оживъе за друго. Само по този начин той ще разбере вътръшната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и козмическото съзнание има връзка, която съдействува за прънасяне на светлината от духовния свет, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влъземъ


58

в самосъзнанието; когато искаме да разберем. животните, ще влъ^зем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влЪзем в Божественото съзнание.. За всичко това, обаче, се изискват посредници»

жици, както става при радиото. Едно време хората се осветляваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветляват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече: по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки чов-бк ще има* своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Чов-Ъш-кият мозък. Когато чов-Ьк мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва, Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсекъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осзътление, както днес плаща за електоичество-то. Ще кажете: кога ще дойде това време? – Сл^д. хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осв"Бтяват от енергията на своята ми-съл; домовет^ им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората-ще бъдат разумни; движенията им ще бъдатъ* хармонични и т. н. Мнозина от вас слт^д хиляда години може-би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която сега жив^ят. Нашата земя ще прътърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: „Бог, създава нова земя и ново небе". Всичко, което-сега виждаме на земята, ще изгори, ще се пое-топи и от него ще се създаде нов свет. Па* вел казва, какви трябва да бъдем ние, когато тази земя се претопи. За това, обаче, от съвременните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, които действуват сега в света.


59

Днес всички хора искат да бъдат свобода ни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в, света не е имало толкова университети и училища, както дн-с. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовьта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае, как да живт^е правилно. И наистина, никога Любовьта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е-. добър признак. И никога в сзт^та не е имало тъй много свирци и певци, както в наше време. Когато птицитъ" започнат да пт^ят, това показва,. че пролтбтта иде. И когато хората пеят много,, те прт^движдат настъпването на пролътта, т. е. приближаването на нътдо ново, красиво сверта.-Нека птбят левцитъ-, ние ги поздравляваме!

Сега, целото човечество се намира прт^д една велика епоха на промени, която ще донесе... новото. Затова, именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не сбезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните нема... Всички пробудени души от четиритъ" краища на света трябва да се обединят, да си подадат рж-ка за взаимна работа – за поставяне основата на. новата култура, за идване Царството Божие на. земята. Отгоое ще дойлат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно* с тях ще въведат ре^ и порядък на земята*-Слъ*д свершване на своята работа, тъ4 ще си за-минат, а хогата на земята ще останат след, т-Ьх да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия св-Ъг. Вие ще бъдете свидетели на това? и ще кажете: тъй се каза едно вр±ме, и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате; когато се: сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си:; спомните и ше повервете. За всички иде нт^шо велико! Затова младите да седат на поста си, а старите да обръснат брадите си/ Ямериканцит^


60

и англичаните отдалеч схващат това нещо и затуй се бръснат. Турците пък обратно: те

• остават брадите си да растат дълги, но рабо тите им не вервят. Лнгличанинът казва: ако брадата ме спъва да влЪза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо ^повече! Който бръсне

брадата си, трябва да внесе нъчцо меко, деликат но в характера си. Който е мекушав, нека оста ви брадата му да расте; тя ще внесе твердост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 стар ци, с дълги бради, които ще отб^лЪзват епо хите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като мла ди, хубави моми. Ще кажете: как ще се позна ваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които н*Ьмат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всич ки сме излезли от Бога, ще познаем, че сме

дъща на Един Баща, че сме братя и сестри. Кг-звам: когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората, и всички ще се по-мирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човт^чество-

, то ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до слънцето, до месеца, до маос, до юпитер, до са-турнъ – навсЬкъдъч дето искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се вернаг обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Геомания, Англия, Италия, но пакъ

• са недоволни. Яко човек отиде до Сипиус, той ще се верне с ноза придобивка за ума; ако оти-

-;де до Венера, ще има едно разширение в сър-

цето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е лредвидил за чо-

чвека несметни богатства, велики постижения! Има


61.

за какво да живъем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико н-бщо за човека от това, да намЪриш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да нам-вриш Бога, Който заличава всички гръхове и пр%стъпления, Който изправя всички неджзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!" И слъ\д всичко това нека поетът пише, нека музикан-тът свири, нека художникът рисува, нека фило-еофът философствува, нека майката и бащата се радват на своите дъца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителит се радват на учениците си, а учениците – на учите-лите си! И нека всбки приеме своя д^бл от великото благо, което иде вече за ц-блото човечество.

Беседа от Учителя, държана на 9 Януарий 1523 година в гр. София.