СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ МУЗИКА
Любовта ражда доброто.
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление.
Тема 4: „Основните мисли от II лекция тази година.”
Трябва да знаете – в всяка една лекция има само три основни мисли. А всяка една категория може да се раздели още на три, те поотделно и те могат да се разделят на още до три и т.н. Но основни мисли в всяка една лекция има само три, тях ще търсите, няма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило.
Ще ви попитам тази вечер: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл за човека? Вие ще кажете – Бог. Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е верата, а верата носи с себе си знание. Вие Бога ще го намерите само по пътя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля светлина. За да разгледате една вещ под микроскопа, трябва да имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва да се увеличи. Следо-вателно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието. И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в торбата си това – онова от разни места и после казваш, че знаеш. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви
73
трябва знание. Туй с го наричали в старо време сърце, но разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, на вас ви трябва един ум, не обикновен ум, какъвто животните имат, но ум разумен, защото обикновеният ум не разбира нещата в природата. Трябва ви едно разумно сърце.
Тук имате един ъгъл ВАС. Какво означава ъгълъ-т в обикновената геометрия? Две линии ограничава-т известно пространство, нали така? При това, в физиката тия ъгли показват посоката на движението. Но този ъгъл си има дълбок вътре-шен смисъл. Представете си, че точките А,В,С с живи същества и имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а не-мат равнодействуваща линия. Тия същества се лутат, не-мат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече. Ще кажете: „Какво значи без идеал?“ Аз ще ви определя какво значи. Перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници, това с въображаеми линии. Линиите АВ и АС, те с линии на физическото поле и с видими, а другите линии, те с проекции, те с само в мисълта, мислови линии с те, а същев-ременно имат влияние върху А, В, С.
Сега да обясним въпроса както седи в физическия свет АВС – туй е една долина отворена и малки рекички се вливат. Значи, онзи инженер предполага, че подпушвания може да станат по-лесно при А, понеже напорът, който иде, е по-малък. Следователно за да спре тия води, колкото и големи да стават тези реки или колкото по-големи с перпендикулярите, толкова енергията, която трябва да употре-бим, за да подпушим водата, ще бъде по-голема.
И тъй, малките погрешки в началото се поправят по-лесно, отколкото в тяхното отдалечаване. Значи, още в
74
самото начало всяка една погрешка представлява един от-ворен ъгъл. И в самото начало вие можете да определи-те с каква сила можете да изправите вашата погрешка. Математически вие можете да си направите своето уравнение и колкото тази линия (перпендикулярът) се проточва, толкова по-мъчно е да се изправят погрешките. Значи АВ и АС в дадения случай с елементи, които ни показват по кой начин ние можем да поправим своите погрешки. Колкото тия перпендикуляри с по-дълги, толкова поправянето на тия погрешки е по-мъчно.
А същевременно този ъгъл има и друго значение. Този ъгъл може да означава интелигентността на един човек. Той е един уред, който показва силата, с която човек в дадения случай разполага. Следователно вашата ин-телигентност ще зависи от този перпендикуляр, който е спуснат от АВ към АС. Ако турите А под ухото и теглите към горната част на носа – В и другият лъч да отива под носа – С, ще се образува един ъгъл. Следователно в този ъгъл ще поместите всичките същества и ще имате разни перпендикуляри, спуснати от челото към долната част на носа. Техната интелигентност ще зависи от дължината на тези перпендикуляри. Колкото тази линия е по-голема, толкова и интелигентността е по-голема. А колкото перпендикулярът е по-малък, толкова и интелигентността е по-малка. Следователно интелигентността на човека не се оп-ределя от дължината на носа, а според перпендикуляра, спуснат [отъ] челото надолу. А носът показва само относителна интелигентност.
Сега, този ъгъл ВАС показва една погрешка, направена на физическото поле. Тогава в умствения свет трябва да се изработи един начин, по който ние да изправим своята погрешка. Да кажем, някой човек се понапил, удари го друг и му повреди носа. Този не знае законите, с които да може да възстанови тия клетки, за да порастне носа му и той ще ходи без нос. Но има един учен човек, той разбира от присаждане, може да поправя носа. Той ще оп-
75
редели каква част трябва да се отреже или от ръката му или от гърба му и да направи носа. Но само умният чо-век може да направи така.
Когато тия спуснати отвесни линии излизат вън от ВС, погрешката е непоправима вече. Крайният предел за поправянето известна погрешка с точките В и С. ВС е крайният предел, до гдето вашата погрешка може да се проточи и крайната възможност, дето тази погрешка може да се поправи. Защото една погрешка, направена на физическото поле, в един период от четири поколения се изисква да се поправи. Той е последният предел. Повече от четири рода не може да се продължи поправянето. Тук е линията ВС. АВ и АС показват крайния предел. А à1, à2, à3 – това с периоди на живота: 20 години, 40 години, 60 години, 80 до 100 години има възможност да се поправи тази погрешка.
Е, да допуснем сега, че вашият нос наместо да върви отвесно и да разделя лицето ви на две симетрични части, е имало накривяване или наляво или надясно. Ще кажете: „Майка ми тъй ме е родила, законът е такъв в природата.“ Не, не, природата е направила нещата отлично, а ако вашият нос е крив, причината е в вас. Е, коя е причината, че се е изправил носа ти? Казваш: „С крив нос не мога ли да живея?“ Можеш да живееш, но все ще ти липсва нещо. И вие оставите този крив нос да мине четири поколения, без да се поправи тази погрешка навреме, много нещастия ще дойдат върху това последно поколение. Защото удовете, които сега имате, веждите, носа, това с уреди, с които ще си служите да познавате вътрешния ваш живот. Запример вие имате един уред топломер, с когото си служите в някои случаи. Така и носът в вас е един уред, както компасът показва накъде се движите. Компасът е необходим за парахода в океана. Ще кажете: „Параходът може да се движи накъдето си иска.“ Ако се движи накъдето си иска, работата няма да излезе на добър край. Та в знанието и в пътя на съзнанието и в учението
76
е същото. Не мислете, че като тръгнете в новото учение, можете да се движите както си искате.
Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светли-на е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния жи-вот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светли-ната. Съществува нещо друго, от което тъмнината и светли-ната с един резултат. Тогава ние не го знаем това нещо какво е. Тези въпроси сега с само гимнастика на ума. Е, такъв род разсъждения до какво заключение ще ви дове-дат? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можем да мислим, можем ли ние да съберем всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държим на ръката си? Хайде сега, мислете за това. Казва някой: „Аз съм свободен да мисля всичко.“ Не, всичко не ти е опред-елено да мислиш. При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва. В този живот да донесе известно благо за ума ви. Следователно за всичко не можете да мислите. Може някой път да ви се навеят някои мисли посторонни, то е друг въпрос, но за всичко не може да се мисли.
Сега какво значение може да има още този ъгъл ВАС или страните АВ и ВС? Той няма равнодествующа линия, нали тъй? (– Има само два лъча.) Казват, че тия лъчи ги изпраща Слънцето. Питам: какво търсят тия лъчи? Каква нужда имаме ние от Слънцето? Трябва Слънцето да има некакъв интерес от нас. (– То не се интересува от на-
77
с.) Хубаво, тази лампа интересува ли се от нашия клас? (– Не.) Но кой я запали? (– Ние.) Значи, тя изпълнява вашата воля, но кредита ѝ от къде иде? (– От Слънцето.) Вие раз-решение от Слънцето взели ли сте? (– Понеже учим, полага ни се.) Добре, значи ние сме взели известна енергия от Слънцето и съществата в Слънцето измерват колко енергия ще изразходвате и колко ще научите и после пра-вят един баланс: класът ВАС е изгорил толкова калории и толкова е научил. Следователно ще знаете – природата обича точен баланс, тя е много щедра, но държи много точни сметки. Прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише в книгата си: „Едно своенравно и лениво дете, за тази работа не го туряйте.“ И като дойде пак такава работа, тя казва: „То не е за тази работа.“ И тя дава своята реко-мандация и на другите. Вие, като идете при тях, всички казват: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпеливи“, ще ви утешат, но няма да ви назна-чат. Природата е много взискателна. Когато няма да ви назначи, тя пак ще ви търпи, понеже един ден вие ще станете нейни чиновници.
Та аз ви казвам нейните отношения какви с, няма церемонии при нея, не грубост, ще те извади на дъската. (– Каква работа можем да вършим в природата?) Един ден ще ви дадат кормилото на Земята да го управлявате. (– Нещо по-близко?) Ще ви дадат българския народ да го управлявате. (– Нещо по-близко до нас?) Ще ви дадат да създавате новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература. Или да научите ония материали, които с скрити вътре в природата и с тях да си съградите жилища, които да бъдат хигиенични. Защото тази, сегашната, черната материя, в нея с внесени черните лъчи, които за-държат светлината повече и затова е вредна. А има елементи от тази жива материя, които съдържат повече от светлината, те с здравословни. Тази материя за бъдеще може да се изважда от природата и от нея да се приготвят жилища за човека, а така всякога човек ще бъде здрав.
78
Влага няма да има и никакви микроби няма да има, ще бъде приятно за живение.
Сега, какво значат страните на този ъгъл? АВ, това е един лъч, който излиза от ума на човека, той зависи от интензивността на неговата мисъл. А, АС представлява интензивността на неговите чувства и тази е причината, че се е образувал този ъгъл тук. АВ представлява енергията по-разредена, а АС представлява енергията по-гъста. Следователно тия енергии не могат да вървят в една и съща посока, между тях ще се яви раздвояване. За да раз-решим този въпрос в този ъгъл, трябва да спуснем тази равнодействуваща сила ВС и ъгълът се затваря и се образува триъгълникът АВС. А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръж-ност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятел-ността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи.
В този случай АС означава материалния свет, АВ – умствения свет, а ВС – това е духовния свет. Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувствуваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг. Най-първо, вие мислете за един при-ятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бех на 5 години дете, представях си, че след туй бех на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после до-дето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а мла-дите разправят всякога за своето бъдеще. Старият раз-
79
правя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. А тъй и единият и другият се балансират.
Следователно на старият човек ние знаем доколко е реализирал своя живот. Ще кажете: „Аз съм прежи-вел тия и тия работи“, но то е едно субективно преживява-не, наричам преживяване в живота, когато туй, което е преживял човек, неговото преживяване може да стане основа, а другите да се ползват от него. Тогава той има едно реално преживяване? Някой каже: „Аз имам преживяване.“ Но от неговите преживявания никой не може да се ползва. Тогава то е частично, т.е. до известна степен то е преживяване, но само заради* него.
Сега, ако вашият нос се изкриви наляво, причин[а] за изкривяване на носа ви наляво е вашето сърце. Ако вашият нос се изкриви надясно, причин[а] на изкривяването тогава е вашият ум. Ако носът ви се завърти надолу -причината е вашето физическо тяло, изопачена е волята ви. Следователно умът и сърцето и волята ви могат да се изопачат и природата показва, че ти в живота си имаш известно отклонение. Туй отклонение още в началото си можеш да го поправиш.
(– Как може сърцето да се прояви лошо?) По свиването на мускулите се познава дали умът или сърцето се е отклонило от тебе. Когато умът работи, мускулите се сви-ват по един начин, когато сърцето работи, мускулите се свиват по друг начин и когато волята работи мускулите се свиват по трети начин. И тези свивания се разли-чават по дължината си. Едните мускули се свиват от едната страна, а от другата се продължават и тогава се появява изкривяване. Туй показва, че силите между ума и сърцето не действуват равномерно. Тогава ще се върнете в съзнанието си назад. Всякога изкривяването на носа ви се дължи или в вашите деди, или в вашите прадеди е имало една лоша мисъл, или едно лошо чувство. Като премахнете
- заради – за (бел .ред.)
80
туй чувство или тази лоша мисъл, носът ви пак ще се върне на место в своето нормално състояние.
Туй знание е потребно за вас, за да може природата да ви се открие, да направите нещата в самата природа интересни. Само поетът може да ви разкрие какво нещо е една ябълка. Вие може да гледате ябълката и да не видите нищо, но този поет, като погледне тази ябълка, гледа – пише, гледа – пише и вие, като прочетете това написано, чудите се откъде го е взел или като седне при някой извор, той пише ли пише. И вие кажете: „Где го намери туй нещо?“ Или ученият човек, погледнеш го, седнал при някоя бубо-лечица и от нея изучава живота. Тия малките същества той ги е направил толкова интересни, че ти виждаш цела наука. Ученият човек вижда неща, които обикновеният човек не вижда. Има известни съотношения, известни пробл-есвания, които той само схваща. И вашето съзнание трябва да се проясни, да схващате нещата, които в друг случай не бихте схващали.
Имате много желания. Аз ви рекох, има само един начин за да постигнете вашите разумни желания – абсолютна вера трябва да имате! Много въпроси могат да ви безпоко-ят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всичките неща в живота, на опорната точка ли сте, всичките въпроси могат да се разрешат, но откъснете ли се от тази опорна точка, тогава нямате вече мярка. След като придобиете абсолютната вера в себе си, тогава ще дойде вторият за-кон: Любов към Бога. Този закон ще създаде в вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон. Значи, най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон. Тук ще ви освободят от всичките ограничения. В Божествената Любов ще научите закона за свободата. При се-гашните условия щом излезнете навън да изучавате лю-бовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати. Ако изл-
81
езете да изучавате любовта на робството, какво ще научите? Робството е създало робството. Какво направиха амери-канците, когато имаха нужда от повече работници? Надигнаха се плантации, отиваха в Африка и от там си докараха негри с жените и децата – роби да им работят и си създадоха една мъчна проблема – въпросът за черните, която не можаха да разрешат. Сега робите с свободни.
Следователно ако ние първо не разрешим този, вътрешния основен закон на верата, която се отнася къ-м индивидуалния вътрешен живот, после втория основен живот [законъ]- Любовта към Бога, а влезем да изучаваме третия закон – той е опасен. Щом обикнеш еди-н народ или едно общество, ти ще се вплетеш в извест-ни грехове. За да не се вплиташ, ти не трябва да си създа-ваш тесна вътрешна връзка с когото и да било. Ти трябва да бъдеш съвършено безкористен! Ти трябва да правиш добро без да си задължен, но щом се свържеш и обикнеш когото и да е, непременно ще паднеш в съгреше-ние.
В Америка има говедари, те не с като българските. Българските говедари ходят с своите криваци и пеш, а те имат 200-300 говеда. А в Америка говедарите ходят с коне и носят въжета. Те пасат 10 000-20 000 добитъци. Някой път тия говеда се подплашват и хукнат в извест-на посока. Говедарите, като видят това и те препускат с конете си и бегат колкото се може, защото ако не бегат, говедата могат да ги завлекат и нищо да не остане от тях. Един народ, с своите стремежи, мяза [на] тия подплашени говеда. Няма какво да ви доказвам, имате пресни факти доколко съвременните народи с мощни и морални. То е известно.
Следователно вие ще започнете с основния закон на Верата, после с основния закон на Любовта към Бога и тогава ще се върнете към основния закон на Надеждата. Той е най-опасния закон. В надеждата аз включвам материалния свят, отношенията, които ги има. И много мъчно
82
могат хората да се справят. Запример вие седите тук, не сте разположени, всички седите един до друг, нещо ви стиска и вие мълчите, благоприличието го изисква, защо? Има си причини, че не си разположен. Трептенията на едно тяло не с едни и същи с трептенията на друго тяло. Вие не сте наредени хармонично. Аз, ако река да седна некъде, ще кажа: „Приятелю, обичаш ли да седна до тебе, виж какви с моите трептения, хармонират ли с твоите? Може да не с в хармония – ще седна на друго место“ и т.н. Ще меня местото си, докато намеря некого, дето трептенията ни да с в съгласие.
Та, сега ще проучвате тия вътрешните енергии основно, ще правите наблюдения, ще бъдете искрени спремо себе си. Седнете един до друг и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на телата ви. После може да направите друг един опит с ръцете си, той е пак да видите как вибрират телата ви. Та най-първо ще намерите дали имате еднакви вибрирания, после ще намерите дали в вашите чувства има хармония, а на трето место – дали ва-шите умове вибрират еднакво. Тогава, ако има еднакви вибрирания в вас, ще се зароди една нова идея, нови мисли. И двамата приятелски ще разговаряте, променяте мисли, раз-деляте се. И единият е доволен, и другият е доволен.
Та рекох, сега ще се стремите към тази правилност, няма какво да се сърдите. Ако седнете до едного и телата ви не вибрират хармонично, ще седнете до другиго. Предста-вете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласе-ни на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени с тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не
83
е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Нап-ример на цигулния ключ сол.
В природата има ли музика? (– Има.) Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване в всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. (– В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те с по-високи и по-ниски.) Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които с физични; в тия трептения може да има ин-тензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това с висша музика и когато ва-шите чувства с такива, че няма музика в вас, тогава усе-щате едно свиване. Но когато чувствата ви с музикални, тогава усещате едно разширение.
В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек поч-
84
не да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Запример аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същев-ременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.
В
Сега, вие ще турите друг ключ, аз го нари-
чам „ключът на верата“. По този начин искам в всинца ви да се яви вдъхновение. Без вдъхновение никой не може да работи. Ученик, който влезе в един клас, той трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да те занимава. Ученик без вдъхновение е мъртав. Че обуща си немал, шапка си немал, това с второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или че си болен, сърцебиене имаш, това е нищо. Вдъхновение имаш ли, там е силата и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат. Но изгубиш ли го, ти си мъртав. И всеки може да те погребе. Имаш ли го, всичко се разтваря. В природата съществува този зако-н, онова, заровеното зърно в земята, как пробива яката земя? Вдъхновение има у него. Туй семенце развива своите химически сили, своите умствени сили, биологически и физически. Всичките тия сили с съсредоточени към същата цел, почвата се разтваря. И погледнеш, туй семенце пробило земята. Ако туй семе немаше туй вдъхновение, то ще се изгуби в почвата – ще изгние. И когато ученикът има туй вдъхновение, вие може да го заровите където и да е, той пак ще излезе отгоре. Тъй щото у всички ви този закон трябва да действува.
Сега, първото нещо десет деня наред, като станете сутрин от леглото си, ще кажете: Вдъхновение! Вдъхновение! Вдъхновение! (Три пъти.) На обед – пак три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си легате – пак
85
три пъти. Всичко девет пъти. Десет деня по девет пъти ще казвате „вдъхновение”! Тогава ще си направите едно тев-терче и ще си отбележите вътре този опит. Аз ви рекох, от този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. За да добиете един грам от първичната материя, от която е създаден сегашния свет, всички фабрики по целия свет трябва да работят 3000 години. Е, колко милиона ще струва тогава един грам? И знаете ли какви чудеса може да извърши този грам? Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова ценно, то е всесилно в вас. За в бъдеще вие ще положите една основа в живота си.
Често ви следя, като ви давам някое упражнение, казвате: „Може и така да мине.“ Не, не, не може да мине така, не се лъжете. Упражненията, които аз ви давам, те вър-вят по един основен закон на природата. Това не с глупави работи, това с умни неща. Ще кажеш тъй: „Вдъхновение!“ С сила ръцете надолу и ще го почувствуваш в сърцето си. После ще го помислиш в ума си, пак ще кажеш: „Вдъхновение!“ И трети път пак ще кажеш: ”Вдъхновение!“ С сила, за да почувствуваш, че известна сила е дошла в тебе. Туй упражнение ще го правите сами, никой да не ви вижда. С кое качество се отличава учени-кът? -Ученикът е вдъхновен! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както светлината, тъй както живота, тъй както Любовта.
Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутрин, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че аз да почувствувам в моята стая, че действително има вдъхновение между учениците. Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение!“ В това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта си. Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо
86
ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си. С вера ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начин могат да се образуват ония, красивите чувства, ония, красивите мисли, които с необходими за съграждането на вашия живот. То е необходимо за бъдеще.
Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете, един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всичките тия мъчнотии трябва ви вдъхновение. Сега, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: „Вдъхновение!“ И като я вдъхновиш, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“, отваря ти пътя и ти минеш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и тя каже: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам“, ти пак минеш напред. Но немаш ли вдъхновение, те каз-ват: „Хора без вдъхновение, ние не ги признаваме.“ Не ги пускат да минат и те се набират един до друг, седат и плачат. Питат: „Кои с тези там?“ Отговарят: „Тези с плачущите, които с без вдъхновение.“ – ”Е, защо седат там?“ – „Докато се научат на вдъхновението, а щом се вдъхновят, ще тръгнат и те напред.”
Размишление.
Забележка:
Сега имайте пред вид, аз дълго време съм тър-сил тази дума на български. Тя е една силна дума. И всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елементи в себе си. Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в себе си. Думата „любов“ няма тия три елемента; „вера“ -и тя има тези елементи, силна дума е; „надежда“ – няма трите елемента. Самата дума „надежда“ на български е слаба, тя има само два елемента. „Обич“ – също два елемента, думата „благост“ е силна дума, съдържа и трите елементи, а та-
87
кива думи с малко. Думата „вдъхновение“ е силна в своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения. Тази дума ще внесе нещо ново в вас – туй, което вие искате. Вие ще си я запишете и ще си я произнасяте, за десет деня едно приятно упражнение ще бъде.
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
IV година
6 школна лекция на
I МладежкиО култен Клас
23. ХI. 1924 г. неделя,
София