от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Свидетелството Негово

„Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". (Йоана 3:38.)

По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на банкерите; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа. Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение. И старите чакат да дойде някой с огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се в историята, но в цялата библейска история имаше само един такъв случай – случаят с пророк Илия.

Сега, аз ви представям една трезва мисъл. Когато Господ създал света, една пчела кацнала на един цвят отгоре и се усмихнала. Когато Когато Господ създал изворите на земята, едно малко жадно цветенце като видяло един от тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило от него. И най-после, когато Господ направил светлината, дошъл първият ден, светлината изгряла и една млада девойка, като видела първия лъч, усмихнала се. Питам: защо се усмихнала пчелата, защо се усмихнало теленцето, защо се усмихнала младата девойка? Аз няма да отговарям, това са емблеми. Вие можете да се усмихнете като пчелата; вие може да се усмихнете като теленцето и вие може да се усмихнете като младата девица. Това са три велики състояния на човешката душа. Само тия три състояния не са най-важните, но те са трите кардинални велики състояния на човешката душа. Да се усмихне човек, разбирам, но на какво? – На онзи цвят, който е цъфнал.

Друго положение: в математиката има известни числа, наречени малки и големи числа, тъй както имаме в света малки или обикновени и големи или велики хора. Какво е съотношението между едно голямо и едно малко число? Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между един ангел и един човек. Между строежа на тялото на един ангел и на един човек има математически съотношения. Например, по строеж???, тялото на един ангел е по един начин създадено, а тялото на един човек – по друг начин. Какво мислят богословите по този въпрос тук на земята, то е друго нещо. Те имат право да създават хиляди теории, но ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях. Теорията, това е вярване, нещо може да е така, може и да не е така. Но понеже ние ходим с вяра, знаем нещата. И във вярата, и в знанието, обаче, има степени. Това, което казвам, че зная, зная го, аз подразбирам малките величини, не говоря за големите. Когато човек изучи всичките малки величини, той пристъпва към първата степен на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, с която трябва да се занимава.

Сега има друго едно съотношение, което нас интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка съществува между един ангел и един човек? Ангелите се отличават с трезва, с абсолютно чиста мисъл. Те са същества на онази велика мисъл, която едва сега ни засега. Когато ние говорим за съвременната култура, подразбираме мислите, културата на ангелите. „Ангел" е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която аз искам да вложа. Думата „ангел" означава „вестител, служител". Хубава дума е тя, но гърците нямат такава подходяща, която да изрази същината на това понятие. В санскритски език има такава дума. Тъй че аз говоря за вътрешната същина на тази дума, подразбирам мислите, които ангелите изпращат на земята. Следователно, в това отношение не може да се насади известна култура у нас, т. е. нашите умове не могат да се просветят, не можем да бъдем носители на каква и да е култура изобщо

6

докато не възприемем културата на ангелите. Но това е вярване. Ако речем сега да говорик за ангелите, някой ще каже: за ангелите ли ще ни гонорит? – Да, за ангелите. Ами за кои ангели? – За крилатите ангели. Те не само че ех крилати, но из устата им излиза огън, а из очите им – светлина. Това е ангел! Някой пхт ние си представляваме ангела схщество в човешка форма, като жена, много красива, нобез брада и мустаци. Те н$мат нито брада, нито мустаци, нито вежди, нито клепачи, нито коси – това е тФхен недостатък. Вие ще кажете: как, нима ангелит^ ех без коси, без бради и мустаци, без вежди и клепачи? Еаква е тази философия тогава? Ами че ако едно мл4копитающе животно днес би описало един ангел, как ще си го представи? Ако някой вол описва един ангел, ще го представи с рога, с козина. Питам сега: ангелът може ли да има рога? Защо не, воловете могат да турят роги на ангелите. И ходата могат да турят на ангелите и мустаци, и бради, и вежди, и клепачи, но не им турят, защото всичката им красота ще изчезне. И сега хората мислят, как да нарисуват ангелите, че да им турят брада и мустаци. Турят ли им, обаче, всичкото изкуство в света ще изчезне. Туй не е подвиг. Ангелите не носят външно, мустаци защото те представляват емблем на нещо. Само боговете могат да носят брада и мустаци. Хората носят наистина брада и мустаци макар че не ех богове, ао те у тех служат като символ само, като нещо, към което вътрешно да се стремят. Защо и за какво хората

7

носят мустаци, не е важно; в сдщност т из-разяват закони, правила, по които човек трябва да живЪе. До колкото косми има човек на брадата си, но колкото косми има на мустацит си, по колкото косми има на вЪждит, на клЪпа-чиг, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живЪе. Жените ще кажат: значи ние имаме по-малко закони от мъжетъ1. Ние ходим по законите на главата си, а не по законит на брадата и мустацитъч Не, трЪбза да се ходи по всички Божии закони, незавасимо от това, да ли т са писани, или неписани. Има, обаче, известни ограничения в свита, които трябва да признаем, ни ст^сняват.

Да се върнем към стиха, който казва: „ Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог о истинен." Аз искам вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Бог е схщество, от което произтича всичкия живот в вселената. Като започнеш. от всички същества, от най-малкит до най-голймит, жи-вотът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички нЪща, Когато Бог чрез Истината ограничава нЪщата, т. е. когато един човек се ограничава, то е, за да се подигйе на по-ви-сок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Вейки можеше да се движи в пространевото, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата,

8

подразбира ограничение. Следователно, ксвки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега нЬкой казва: аз не искам да «е оградияават. Не, ще се ограничиш. Туй е новото гледище. Аз* искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете- Да, аз не отричак нашето знание, но колко хиляди нища още има, които вие тр-вбва да зиае-,те! Вие сте направили много халки, но колко халки още трябва да направите, за да образувате една верижка'

За обяснение на мисълта си, аз ще си послужа с едно ог изкуствата на женитъч За да се оплете една тантела, нали най-първо женитъ* опли-тат синджир? Оинджирът пък се състои от множество халчици. Тия халчици събрани, дават едно цЪло. Посд този синджир така се съчетава, че образува една. двй и повече примки, от т&х се образуват дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави т^зи примки, знаем ги ние! Не, ще плетем сега, това е едно изкуство. Умът, това е съвокупност от множество примки, които тъй ще съчатаеш, ще образу-ваш от т$х синджир. че дупки, колелца, докато изплетеш едно шалче, като моето, за врата. Чов4к ще се облече в всички свои мисли, в всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трябва да миелим. Защо? Защото ще се облЪчем в своята мисъл, Ние трябва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечем в своиг чуства. Ние трябва да любим. Защо? Защото ще ее облечем в своята любов. Какво подразбираме под думата любов? Защо ни е необходима

&

любовта? – Любовта в света е необходима, за да яойже живота. Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т. е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора каз-ват; дотегна ни вече да живяем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свет Че как ще отидат в онзи свет, като не вяр-ват в него? Чуднн ех хората? Аз съм слу-шал много хора да казват, че ич дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия св4т нЬкадв, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около гЬх толкова хиляди червеи и ще започ-нат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ла сте се с червейчетата, да видите, колко ся културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Не-кой пита: какво нещо « ограничението? – Ограничението е необходимо1 за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата Защо е необходима свободата? – За бхде човек носител на Божествената мисъл.

10

И така, зко вие не ограничите една р-вка, как ще може да кара едно колело? Тази рЪка ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пхтя си и минава пр*з едно колело. Ако ме ограничаг като една рйка и ме накарат да завъртвам хиляди пхти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цЬла София или друг ивкой град, лошо ли е това ограничение?

В какво ще позяаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, оше в тозисвет трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни огранизаваг, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрътат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничавайте, ще отидеш на нивата и сам ще се впрй-гаш, и распрЪгаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще в4рвам, в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта ех ограничения Н±кой съвременни хора казват: ние искаме да бхдем свободни. Можете да бхдете свободни,

11

яо щом някой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато задюбитй никого, трябва да се ограничите. Ще ви запитам сега: коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе дЬтето си, че го овие в пеленитй, стисне го в ръцет си, пригърне го, казва: моето детенце! То врйка, плаче. Как няма да плаче! ? – ограничават го! „Ама обичам гб" казва майката. – Не разби-рам твоята любов. – Ще я разбереш. Аз т запечатвам сега с един велик закон, че Бог е истинен. Той ти е дал този живот а-аз искам да дам израз на този живот. Май*? та не създава живота, тя само дава израз на живота.

Та казвам: първото важно н*шо за нас хората е, че Бог ни е дал този живот. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често спорим дали съществува, или не съществува, по никой пхт, когато няма никаква работа из свъ1-товет, слиза тук на земята, пообиколи всички същества, вслушва се в т^хнитф мисли и разговори, даде ухо, какво говорят, как се произна-сят за Него. Отиде при нтжой философ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при никой бръмбар, при н&коя пчела, т4 мислят по един начин заради Него; отиде при нЬкой вол, той мисли по друг начин; отиде при рибитв, гб мислят по трети начин; отиде най-песде и при хората, тй мислят съвсвм другояче заради Него. Бог се усмихне на всички, отегли се и казва: „Много добр мислят." Вие ще кажете: да, много добри мислим за Бога.

Сега ще направя една нова дефиниция за разните видове добро: имаме добро, по-добро и най-

12

добро. Освен тия три степени на доброто, имаме още и идеално, мистично добро. Последното е начало на доброто. Когато Бог каже за нищо, че е много добро, Той подразбира, че това нъчцо е материална работа. Затова казва Гоенод: „Много добри вършат работит си хората, нека се заба-вляват с своит теории." Един ден ще дойде водата, и тя ще заглади, ще заличи всички тия нЬща. 11о н4кой път и огъньт заличива нищата, и той върши схщата работа, Аз гледам нЬкой пхт, съберат се дЪца, пишат поезия. Често съм се спирал пр$д никой ученик, петокла-сник, шестокласник или лред никой студент, гледам го, пише, пише, съчинява нещо. Другад виждам никой религиозен човек, пише нищо върху Библията. На трето мъхто някой учен седи, ръчпава своит задачи: подига числа в степени, изважда от тях корени – всички работят. Но дойде някоя голяма вълна, изведнъж всичко заличава. Мине вълната, тй отново започват. Това не е губене врйме, много добре правят^, но водата като мине, казва: аз отпечатих първия лист. Втори път мине, заличи всичко, казва: аз отпечатих втория лист. Там невидимия свЬт има схщества, които отб^лЪзват всичко, правят си своитъ" доклади и ги носят горъ1 на Господа, да покажат, с какво се занимават хората при морето. Вие казвате: с какво се занимават тия д4ца, които стоят при морето? Ами вие, които живеете в живота, с какво се занимавате? Сут-рин като станете,, започвате да пишете на иъхъ-ка при морето, което се вълнува; днес ще има такава и такава чорба, такива кюфтенда, хлЪ-

13

бед ще има и т. н. Ниписвате с колко менюта ще разполагате днес. М ж ж т пише едво, жнната пише друго. Жената написала н-Ькой прото-кол, но мина вълната, всичко заличи Писанието казва: „Един ден, като дойде огъньт, ще заличи всичко това, ще направим нов свет, ще за-почнем нЬщо ново." Но казвам: ние трябва да се повърнем към онази велика Истина, да по-знаем, че Бог е истинен. Под думата „Богъ" аз разбирам Великото, което движа свята – Любовта. Бог е начало на Любовта. Аз взимам думата Бог като единствената сила в света, която не може да се поквари; като единствената сила, която не може да се изврати; като единствена сила, която се ограничава, без да се ограничи,която се смалява, без да се смали и т. н. Всичко това е Любовта, която протича в нас, затова ние трябва да изучаваме този велик закон на Любовта. Когато Любовта дойде в св4та, ние ще съзнаемъ^ че Бог е истинен.

Вс4ки от .вас може да бъде тъжен. Защо? – ВсЬки от вас има известна идея, която трябва да постигне. Онази грозна девица тхжи. Защо? — Иска лицето и да бхде красиво. Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тхжи. Защо? – Иска с успЪх да свърши гимназия. Онзи студент от унивирситета тжжи. Защо?–Че не е зевършил изпитит* си добръ\ Онзи л4кар т&жи. Защо? – Че н-Ьма клиентела. Онази майка тхжи. – Зашо? – Че няма д-Ьца. Някой търго-вец тжжи. Защо? – Че няма клиенти. Н^кой зе-мледЪлец тжжи. Защо? – Че ни вит* му не родили. Всички т&жим за нещо. И приятно е да се — н

тхжи! Не казвам, че това е никакво ограничение. Човек все трябва да тхжи за нищо. Съзнава, че н4що му липсва, тхжи за него. За хл&б тхжи, за вода тхжи, за знание тхжи, за добро тхжи, за сила тхжи и т. н. Никои казват: дотегна ни това робство! Защо?– Не трябва да бхда тъй див, да минават пр4з мене като пр$з мост. Чудни' ех хората! Ами, че да бхдеш мост, това значи, че си силен човек. От сламки мост правят ли? Най-първото н&що: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гърб, ти силен ще станеш. Смешни ех хората Т дори поговорка направили от тия думи: „аз мост нЬма да ставам никому!" Казвам: до като не станеш мост от св4та към Бога, св^тът няма да се поправи. Кое тогава е характерното в тази басня? – Тя е криво изтълкувана. Трябва да сй каже: „Сламкит за мост не стават а гредитъ* за мост ставатъ". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която ватоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Силен е коньт, носи те, от него сила добиваш. Нима като се качиш на някоя кола, не черпиш сила от ней-ниг коне. – Черпиш сила и после се въодуще-вляваш. Когато се качиш на никой'трен, черпиш сила от него, силен ставаш и ти. Не, нашит* идеи трябва да се измФнят! Вие казвате: не ставам мост на другит* хора, н$ма да работя за тях. Когато работиш за другит* хора, ти си силен човек, а силата е качество на разум-нитъ* хпря Разумните хора представляват голяма сила в света. Тъ1 ще носят своитъ* по-малки,

15

по-слаби от т*х братя, ще им помагат. Следователно, силните хора ще носят по-малките от тех, ще работят за техното благо. Бог по сх-щия начин употребява своята сила за- нашето благо. Ето защо сега ни трябва една трезва ми-съл на вярата.

Аз гледам, като говоря тук, от толкова време, некои от хората, които идват да ме слу-шат, ех големи психолози, измерват ме от главата до краката. Като ме гледат, че чета с тази лупа, казват си: той омагйосва тия хора с лупата. Не, аз и без лупа мога да чета, и с лупа мога да чета. Но какво представлява тази лупа в дадения случай? Тя е четириъгълна и онези, които разбират законите, знаят, че тя представлява мерка, с която се мерят нещата, кои са правдиви и кои не. Всичките страни на тази лупа ех перпендикулярни една на друга. После, гледат ме, как си държа главата, на едната или другата страна. Всичко това омагйосвало хората. Други пък следят, как сьм си вадил кърпата и как съм си изтривал носа. Всички тия неща, както ги предполагат, ех възможни, не се сърдя за това нещо, защото и един фокусник си има своите долааи, от които вади едно нли друго нещо. За един фокусник, обаче, всичко може да се предполага, но за един човек, който разбира законите, нещата седят по-другояче Аз ако си истривам носа с тази бела кърпа, с то^а искам да кажа: както е бела тази кърпа, тъй и вашият нос да стане чист, та да можете да мислите правилно, Най-първо казвам: мислите ви трябва да станат чисти поне като кър-

16

пата. Синият цв-Ьт по края на кърпата показва, че вие трябва да имате любов към Истината поне толкова, та като вн дойде н4коя болест, да викате само един л4кар и да му вЬрвате, а вие викате по няколко декари, дори десетина. Десет души лекари ще ви изл4куват толкова, колкото и един л*кар. Казвате: трябва да се викат няколко лекари на консулт! Питам: като се роди едно дете на българска почва, колко баби викате да го шният? – Една баба. Викайте един л4-кар, но такъв, иа когото душата да е пълна с любов, най-умиият л4кар с най-голямо съзнп-ние за дълга си. Туй е по отношение на лекарите, но в съвременния начин на лечение, трябва да има лекари, които абсолютно да не се занима-ват с болести, в речника им абсолютно да не се среща думата „болесть", а да се занима-ват изключително с здравите хора, не с болните. Требват лекари за здравите хора в свЬ-та, а не за болните. Ще ми кажете сега, чеХри-стос казал тъй, Христос казал иначе. Всичко е казал Христос много право, но настанала е една фаза в която требват лекари за здравите хора. Чудни сте вие! Нам требват учители за кого? – За здравит^, за умните деца. Под думата ял4карь" в широк смисъл не се разбира лЪкар за телото. Това ех само положения. Не ка-звам, че трябва да се изхвърли сегашното разбиране за лекуване, време е обаче новото да се приложи в живота ви тъй, както разстенията, които като растат всека година, внасят по нещо ново в своя ръст. Изпитвали ли сте каква е вашата любов? Изпитвали ли сте какво е вашето

17

послушание? Изпитвали ли сте какво е вашето милосърдие? Изпитвали ли сте каква е вашата вира? Вашата вяра трябва да се изпита, но по един разумен начинъ"Г~Вие имате известни предвзети 1>азбирания, идеи за нещата и казвате, че това е но този или по онзи начин. Казвам сега: трябва да се запечати у нас новото, но не както се запечатва дукяна на некои търговец, който е за-подозрЪн в несъстоятелност, но както написаното в една книга или в едно писмо, да се види, •че нещата в пашата душа са хубави.

Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е исти-ненъ". Сьвременнитъ' ученици ичат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви поаитат, кое е вашето свидетелство, какво щр кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз опре-делям: свидетелството на всеки човек, това р неговата вяра. Колкото е по-голема в§рата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един чо-век? Когато се срещнем, според вЬрата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в елин човек, ас имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене нема да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме в всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после

18

в Бога. Не, обратно, първо ще вЬрвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опитни Бога,. може да е опетни и тебе Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човйк е чзстен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният чов&к всбкога е честен. Добри-ят човек лош не може да стане. Добрият чо-вЬк можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човйк можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрЪшното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другатй те водят. В мовт* очи тъй изглежда работата. Ти трЬбва да станеш такова говедо, че сам да ее водиш и да махнеш тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. БЪше вр$ме, когато хората се бияха „но пет на ножъ", но мина вече това врЬме, сега хората ще се крият от всЬкакви картечници, от всЬкакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприя-тел се мобилизира и излезе насрЬща ви с тия далнобойни орждия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави

19

българската войска насреща им? Нема ли да бе-га? – Ще бЬга, иначе всички ще етанат инвалиди. Ще чака, до като всички се демобилизират и тогава ще излЪзат насреща им. Некои ще ка-ясат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират!

Сега некои, които ме слушат ще кажат; хубаво говориш, но знаеш ли какви са съвременните условия? Ти ял ли си попарата на нашите хора? – Че аз съм ял попара от всички. Шгма попара, която да не съм ял, която да не съм опитал. Питат ме: ти мост ставад лиси? – Да, ставал съм, всичко съм опитал, всички са минали по гърба ми. Казва се в Цисанието: „С какво не са орали хората по гърба М0!вВъ-просът, обаче, не е в това. Любовта забравя всичко. И аз твърдя това. Но при какви условия? – Когато онзи, който ме е обидил, когато онзи, който е извършил всички престжидения по отношение на мене, ме възлюби тъй, както аз го любя. И кога Господ ще забрави всичките ви грахове и престъпления! – Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да ми-слим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнем да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и нема да ги поменава.

20

Да си повърна кън мисълта си. Божието свидетелство се отнася само до Истината. Един-ственият обект в свита, за които ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовта е изразителна на живота, Мхдростта създава формите, начина, по който човешката мисъл може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човешката мисъл.

В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която ех написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга ех живи, написани ех от най-хубавите семенца на всички разстения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всеко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като поч-яем от кристалите, ще свършим с ангелите. И кристалите ех живи схщестна. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. Следователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мхдрост на живота, трябва да отвори тази книга и да чете в нея това, което Бог е на-писал.

Сега в свръзка с ттзи свещенна книга, ще ви разправя един разказ. Това нещо, за което ще ви говоря, е станало в предисторически времена, в времето на тъй наречнния цар Алта-сар. Той имал единственна дъщеря. Замра фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата. Тя за

21

всичко се радвала, нр щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала никаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се колила на Бога, по нЪкакъ начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България иного лесно см&няват имената. Да, така е, но в Божествения свет, щом дадат едно име никому, това име мхчно се сменява. Тя се молила дълго врйме на Бога, и най-послй, от невидимия св4т изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посвти земята, да научи нбкои нъчца и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той билъизпратен нарочно за нея Носил той тази свещенна книга, и требвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже п&т. начин, по който да се смЪкчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч вид^а нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни свменца паднали в тази м4-стност, през която той минавал. Тази мЪстност била пустиня. Като се сбтид той, че напр; вил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, коите изпаднали от книгата при невнимателнотой отваряне. Целата мЬстност се покрила от тия плодни дървета и той си ка-зал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намЪрил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се

22

взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря.

Ако вие бехте на местото на Адонаила, какво нтехте да кажете? Най-малкото щЪхто да кажете: що ми требваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захлас-нал от красотата на царската дъщеря и поже-лал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, сх-щит тия качества се срЬщат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Н&кой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото ей, за да стане еилен човйк. Трети продава житото си, за да стане богат човек. Четверти продава житото си, за да стане щастлив, иска да се ожени. За какво ли не се продава житото в света? И най-после, за какво ли не се продават плодовете в света? От толкова хиляди години, за какво ли не се продават ябълките и крушите в св^та! Нема по-лошо нещо в света от това, да се продават нещата.

И съвременните хора трябва да се отвик-нат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето

23

знание; хората продават своята любов ; хората проповЪдватьи по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцйг си нагоре. Онзи, който дига ръцЪт* си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага. Той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-ху се подобри; но положението на този ангел се влоши и требваше да дойде друг нъ1-кой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изпрани погр^шкат му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше до-блеет, той се обвърза, за да помогне на царската дхщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрйз закона на Божияха Жюбов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и требваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат некои от мъчнотиите й в живота.

Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-макко, толкова туй' ограничение е по-тежко. В духовния свет пък зако-нът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща ех тежки, а в невидимия свет, ако ту-рят едно житно зърне на гърба на некого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на единъ

24

ангел турят цялата земя, той ще мохе да я носи и радостен ще бхде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-поел* ще ме питате: може ли да се тури делата земя на гърба на един ангел? Аз ви питам сега; ами на кой гърб седи сега земята? Съвременните учени казват, че земята се движи в празното пространство. Чудни са хората в своите заключения? Аз ще направя едно възражение. Ако се изчерпи водата от един океан и след това се тури един пара-ход, ше може ли той да се движи? – Ш>ма да може. Движение става само в пълно пространство, в празно пространство н4ма движение. Това, което учените пъдържат е едно заблуждение. Следователно, местото, в което земята се, движи не е празно пространство, крив е техния прЪвод. Пространството е пълно с една мощна силал с една разумна сила, върху ращвг на която се кре-пят не само нашата земя, но и всички останали велики сватове. По нямане на думи, ние си представляваме нещата фигуративно, представляваме си идеит* изопачено.

Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти ст&пваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си. Не, приятелю, имаш големо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си. „ Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?". – Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи, „Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи?–Това

25

е заблуждение, ако мислиш така- Не ех краката, не е главата, не е гръбнакът който те крЬпи. Това е схщо такова заблуждение, каквото учениг твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така. Има една велика сила в празд-ното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали сватове. И в пространството има разумна борба на сили, които нс-

кат да прокарат своята теория. Има, известни

схщества, които искат да отклонят земята от нейната орбита, а това е мяого нФщо. По никой пхт земята прави едно малко закъснение, или едно малко ускоряване. И в такъв случай колкото земята е по-далеч от Божията Мъдрост, от Божията хармония, толкова тези отклонения са по-големи, а колкото е по-близо до Божията Мхдрост, толкова и тия отклонения ех по-малки. Вземете един човФк, у когото моралът е слаб. Той казва, например, че в еди-кодко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичаните ех точни. Англичанинът като даде дума, че в толкова и юлкова часа ще даде представление, или н^какъв обЬд. или никаква вечеря, той ще бхде точен на времето, ще издържи думата си. Българинът, обаче, н^ма понятие за врт>ме, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и послй1 ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха. Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще излиза да си я свърша! Невитгимият те^т иска от нас да бхдем честни. Изкуството е при мхчнотиитъ1

26

да се издържа. Казвате: при сегашнит условия не може да се живЪе честен живот. Не, ще жи-вйеш точно като англичанин! Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да по-кажеш доблест в характера си, не си честен човйк. Ако ти в безлюбието си не можеш да покажеш, че имаш любов, не си честен човйк, в тебе нЬма любов. Ама нъчяа любов в свъ1-та, казвате вие. Че хората не любят в свита, Бог люби! Много сте смешни, като казвате, че няма любов в св*та. Има любов, но вие не я знаете. Има души, които любят. Има честни, добри хора. ние ги знаем, и в България, и в Англия, навсЪкадБ по свъча ги има, макар че вий не ги виждате. Аз говоря принципално. ^о-ва е характеръ^ да се проявиш при елин живот на ограничения, какъвто е сегашният. Ние трЪова да се подигнем на тази височина–към Бога, към Любовта. В Бога всичко е възможно И когато човйк залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовтаси, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила. и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила – Любовта. И за това в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията любов в всЬка ваша мисъл, в вс4ко ваше чувство. И ако в всЬки урок влагате Божията Любов, вие ще имате Божието благословение. Ако като ученик в гимназията, в всвкп урок влагате любов, туй знание ще бъд» благословение. Ако в къщи си, при извършването на най-маловажната работа, влагате любов, вие ще имате Божието блавословение. Ако пък въ

27

св$та извършвате и най-великата работа, но без дюбов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на никой слаб човйк, когато му турят никаква голяма тяжесть

И така, ние ще запечатим, че Бог е иси-нен. Това показва, че Бог, който ни е пратил в свита, има голямо доверие в нас. В Бога има голямо търпение. От хиляди години Той търпи всички престъпления на хората. Има хора, има ангели, които се молят на Бога, казват: „Господи, очисти свита от гЬзи прЪст&плавия, от тези хора!" Бог нито за момент не се поколебава и казва: „Всички тия схщества, които аз съм съз-дал, могат да живЕят. Аз съм още в началото на Любовта си." Колко е свЬтло неговото лице, когато хората представят пред Бога нЪ-кой грфщник. Но трЬбва да ме разбирате добръ\ Аз говоря за грещник, който съзнава своето положение. който плаче, иска да поправи сяоята грешка. Този човек е благороден. Аз не говоря за такъв грьчпник, който не иска да признае своята грешка. Ами д4 е твоята честна дума? Ти като студент излъга една мома. Д остави твоята честност? Преди години ти обра касата на един богаташ. Д е твоята честност? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своите братя и сестри. Д4 е твоята честност? Ти ходиш по три пхти на ден в църква, обра свЪщит, восъка на църквата, задигна парите и скъпоценностите й. Де е твоята честяост? Не, в твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! Ти мо-жеш да направиш жертва! Само човекът на Любовта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпрос на времето.

28

Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи зжщества правят погрешки и то но няколко погрйшки на ден. Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видЪл, кааал му: „Шша нищо, аз ще изправя тази погрешка!" Ватова, Господ рЪшил на местото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде слЬд предисторп-ческитъ1 времена първитФ хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първит хора да се про-явят. Вложете тази идея в вае! Искам да б&-дете мощни, силни в любовта си. Искам да дх-дете мощни, силни в в&рата си, в надежата си! Искам да бядете мощни, силни въ1 миелитФ си, та при най- голямигб си страдания, несп)луки. невЪ-рие, нека изнжкне в ума ви царската дъщеря, нека изпжкне в ума ви този анпел на светлината, нека изпъкне въвас мисълта, че върху вашят грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска джщеря ще се из-мЪни и ще стане Рада Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада".

От тук е произлязла и думата радост, с едно вхтрЯшно съдържание. Тъй станалата царе. ката дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу"-3амрафу. Този слог създал цЬло нещастие

29

на земята. Какво може да направи един слог? – Той може да разтърси и небето и земята; може да разстърси и всички човешки сърца, а по никой път може да смути и нашата мисъл.

Та казвам: благородно било нейното желание. И в всички вас има това желание, да се махне от имената ви слога „фу", и всички да станете "Рада".

И тъй, ако ви питат някои, каква беше днес беседата, ще отговорите: Рада! Какво каза учителят? – Рада! Какъв трябва да бъде светът? – Рада! Какво трябва да правим? – Рада! Рада, Рада – навсякъде Рада. И този св1зт напред с Рада ще върви. Ние ще бъдем Рада и Господ ще се радва, ще се весели, пък и а ангелите ще ни пеят. Тогава ще имаме една нова култура. И сегашната култура не е лоша, хубава е, но бъдещата ще внесете едно ново благо.

И тъй, аз мога да ви поздравява днес с „Рада".

Беседа, държана от Учителя на 31 януари 1926 г. в гр. София.