Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 5 / 2000 г.
Седемлетията в живота на св. Константин-Кирил Философ
(според Пространното му житие)
Мая Иванова
Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ е създадено сравнително скоро след смъртта на Първоучителя, вероятно през последната четвърт на IX век, от негов близък и съпричастен на просветителското дело ученик славянин. Името му не е запазено в нито един от десетките стари преписи на творбата, но дълбоко е залегнало вярването, че това е Климент Охридски. Предполага се също, че Методий, който надживява по-младия си брат с цели 16 години, е взел участие в написването, разказвайки за детството, младенчеството и ученичеството му за характера, душевните стремежи и успехите му – заради всичко това можем да приемем този най-ранен средновековен свидетел за живота на славянския Първоучител, достигнал до нас, за истинен и достоверен. В него много често трудно разчитаме фактите, но знаем добре, че истината не избира единствено и само техния език, а борави и с езика на Космическите символи. Славистичната наука ни възпитава да търсим и да уважаваме фактите, окултната наука, от своя страна, ни прави осторожни към истината, изказана чрез символи. Много често имаме само сетива за тях, но нямаме умението да ги отключим докрай. Като хора на 2000-та година, ние сме особено чувствителни към древните познания и послания на саралните текстове и ни се иска, все повече ни се иска да гледаме не „като през огледало", а „лице в лице".
В Пространното житие на св. Кнстантин-Кирил би могло „да се влезе" по много начини, един от които е проследяване на символиката на числата. На това са обръщали внимание редица изследователи. Въпросът – символ или факт – е неразрешен и до днес. Дали Константин е седмото дете в семеиството на Лъв Друнгарий, или житиеписецът влага символно значение в това отбелязване? Дали точно на седем години малкият Константин сънува Божията Премъдрост, която избира за своя мистична съпруга? Дали точно 14 години след неговото раждане си заминава от този свят баща му Лъв? Числата 3, 6, 7, 9 неведнъж се появяват в житието. В повечето случаи се налага християнската символика: числото 3 се свързва със Светата Троица, 7 е числото на мистичната вглъбеност, 9 е своеобразен знак за цялост, за приключване на даден период, за отдаване на придобитото познание и мъдрост, от друга страна, то е образувано от 3x3. Проблематиката е изключително интригуваща и изисква не просто маркиране, а сериозно разработване. Тук ще засегна само значимостта на числото 7 за живота на св. Константин-Кирил така, както тя би могла да се изведе от Пространното му житие. Ако приемем седемлетието за жизненоградивен цикъл, който обозначава централни събития, проектирани първоначално от Космическия вселенски разум и проявили се чрез Константин-Кирил, бихме могли да реконструираме живота му в числова схема. За ориентир и отправна точка поставям безспорно вярната дата и година на смъртта на Константин-Кирил – 14.02.869, отбелязана в житието и информацията, че тогава Първоучителят е бил на 42 години. Това ни дава възможността да отбележим почти с точност и годината на неговото раждане – Константин е роден през 827, или даже през предходната 826. Колебанието идва от липсата на информация за индикта*. Ако все пак предположим, че рождената година е 826, не може да не ни направи впечатление, че редукцията об-разува точно числото 7. Ако е така, то с право може да се каже, че духовната същност на св. Константин-Кирил е съградена чрез вибрациите на седмицата. Явно е, че подобно послание изпраща към нас и самият житиеписец.
И така, след като сме очертали границите на присъствието на св. Константин-Кирил във физическия свят, можем да проследим събитийността на живота му, съобразен със седемлетията.
Първият цикъл условно завършва през 833 (834) година** и е белязан с мистичната поява на Божията Премъдрост в съновидението на седемгодишното дете:
Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: „Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: „Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница".
Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах. " (гл. 3)***.
Получаването на Божествено направление чрез видение, или съновидение е засвидетелствано още в старозаветния текст, среща се и в други житийни текстове и е свидетелство за висша истинност. По-особеното в Пространното житие е, че духовното си решение Константин прави първоначално в своето несъзнавано. То идва отвътре, от дълбините на духовната му мистична същност. И чак след това текстът „ще обяви" и решението, взето на ниво съзнавано в един момент, когато се оформя и личностното съзряване на младежа Константин; след като житиеписецът разказва, как по Божие усмотрение Константин загубва сокола си:
Заглавие на раздел
Един ден, според /са/сто беше обичай у бога-таш/ште деца да си устройват забавления с лов, излезе и той с Връстниците си на полето, Като Взе своя соКол. Щом го пусна, яви се по бо-Жие усмотрение Вятър, грабна соКола и го отне¬се. От това момчето изпадна В униние и с/фьб. Тъй милостивият бог със своето човеКолюбие, /сато не исКаше детето да привикне на Житейс-1ш удоволствия, лесно го улови (...)А той Като се замисли. Върху суетата на тоя Живот, оКайваше го, думайки: „ТаКъв ли е този Живот, та Вместо радост настъпва с/срьб? От днес ще поема друг път, Който е по-добър от тоя, и няма да прахос¬вам дните си В шума на този Живот", (гл. 3) Това съзнателно решение белеЖи приКлючва-нето на втория седемлетен Житиен циКьл - до 840 (841). То съвпада и с другите събития, имащи значение на приключване и едновременно на ново-началие: по това време умира бащата Лъв, а Кон¬стантин напусКа родния Солун и заминава за Кон¬стантинопол, Където постъпва за обучение в МагнаурсКата шКола. През третия период - 840 (841) - 847 (848) г. Константин завършва образованието си, изявява 2. Винаги ще бъдат отбелязвани двете вероятни години за ването на седемлетния циКъл. В*. Обяснението в белеМа 1. 3. ВсичКи цитати от теКста на Пространното Житие са дадени по: Климент Охридски, Събрани съчинения. Ц., Т. 3. 1973. Преводът е дело на Хр. Кодов. Текстът традиционно е разделен на 18 глави и при цити¬ рането 6 сКоби ще бъде обозначавана съответната глава.
изключителните си способности, оцеяен е по до¬стойнства в императорския двор и стаВа библи-отеКар 6 патриаршеската църКВа „СВ. София". Краят на периода е белязан с тайнственото за-минаване на Константин от столицата: Като пре/сара малКо време с тях на тази слуЖба, той се отдалечи 1<ъм Тясното море и се с/сри тайно В един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не моЖаха да го придумат да остане на тази слуЖба, помолиха го да приеме преподавателската Катедра и. да преподава философия на туземци и чуЖденци, със съответния слуЖебен чин и заплата. Той прие това. (гл. 4) ТуК трябва да се забелеЖи, че винаги, Когато му предстои да вземе ваЖно решение в своя Жи¬вот, Константин се усамотява. Когато това съвпада с приКлючването на един седемлетен ци-Къл и с аКтивизирането на нов, КаКто е в случая, тези моменти добиват особена значимост. За 21-годишния младеЖ това моЖе да се тълКува Като посвещение в големите Космични задачи, за Които духът му трябва да бъде подготвен. НиКой смър¬тен не би могъл да опише, още поВече - дори не би могъл да разбере доКрай, КаК се осъществява ду-хобното послание чрез посвещение. ТоВа е мисти¬чен аКт, Който Винаги остава забулен в мълчалива тайнственост, обиКновено свързана с пътуване до определено място и със завръщане. Обозначава се обиКновено и чрез времетраене. За Констан¬тин този сроК е 6 месеца. КаКто се виЖда от цитата, в същата тази година Константин приема и преподавателската Катедра по философия в МагнаурсКата шКола и официално и завинаги свързва името си с прозви-щето „Философ". Според редица изследователи, Които не се съмняват в реалността на описания в Житието диспут (гл. 5), публичното прение на младия философ със сваления патриарх иКонобо-рец Йоан VIII ГраматиК, наречен Анис, се е състоя¬ло през втората половина на същата 847 година. Това е първата силна обществена изява на Конс¬тантин от цяла поредица слоЖни мисии, в Които той трябва да утвърЖдаВа християнството и мистичния догмат за Светата Троица. Четвъртото седемлетие - 847 (848) - 854 (855) г. вКлючва СарацинсКата мисия и Краят на периода е свързан с оттеглянето на Константин в манастира на Олимп: Подир това той отиде В Олимп при брата си Методий и остана да Живее там, отправяйКи непрестанни молитви Към бога и беседвайКи са¬мо с Книгите. Денонощно се занимаваше с тях заедно с брата си; водейКи достоен Живот и на-сочвайКи В сърцето си пътеКите си Към бога, той прибавяше труд Към труд и преуспяваше твърде много в боЖиите добродетели, (гл. 7) С встъпването в 28-та си годишнина Конс¬тантин вече поема задачата да се подготвя за ваЖната си мисия - ословесяването на славянст¬вото. В науКата има изКазани различни мнения за годината, в Която е създадена славянсКата азбуКа - дали това е 855 или 863 г. По-вероятна е втора-та. ВъпреКи тоВа цитатът поКазва ясно, че Към 855 година, Която се оКазва приКлючваща съот-ветния седемлетен циКъл, идеята е вече оформе¬на и задачата е приета. Именно в този период се
16 ±итно зърно
успоредяВат и ЖитейсКите пътища на двамата Ьратя Константин и Методий, заради делото. 1 оВа става на ВисоКо и чисто място (планината илимп) - една безспорна алюзия за библейсКите братя Мойсей и Аарон. Петото седемлетие - 854 (855) - 861 (862) г е изключително интересен и интензивен период от ЖиВота на сВ. Константин. ОКоло набършВа-нето на 35-та си година той осъщестВяВа анало¬гична на сарацинсКата мисия, този път пътуВай-Ки до ХазарсКия Каганат (860-861). В рамКите на тоВа пътуВане той има ВъзмоЖност да прояби лингвистичните си дарби. При престоя В Херсон (днешен полуостров Крим) изучаВа еВрейсКия езиК и КниЖнина, преВеЖда неизвестен граматичесКи труд; след гореща молитВа-медитация безпог¬решно разчита неизвестни до този момент за не¬го самаритансКи Книги; намира Евангелие и Псал¬тир с „рушКи буКви" и разговаря с човек, Който Владее този езиК. Едно от най-ваЖните му отКри-тия от това Време обаче е обретението (отКри-Ването) на мощите на сВ. Климент РимсКи един от първите римсКи папи, заточен и мъченичесКи уоит, КаКто легендите разКазВат, няКъде В Черно море, оКоло полуостров Херсон. А Сле9 Връщането си В Константинопол през 862 г. Константин е известен за молбата на моравсКия Княз Ростислав да бъде изпратен в Мо-равсКата земя „таКъв учител, Който да обяснява на наш езиК истинсКата християнсКа вяра та и други страни Като видят тоВа, да направят Ка¬то нас. Най-Вероятно през тази година Конс¬тантин успява да оформи БоЖествената проми¬съл в адекватна славянсКа графиКа и да превеае необходимите богослуЖебни Книги:
Философът си отиде и според стария си оЬичаи се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И бог, /сойто слуша молитвите на своите раби, с/соро му яВи това, и той ведна¬га състави азбу/сата и започна да пише евангел-
сЬитедуми: „В начало беше Словото, и Словото беше у бога, и бог беше Словото" (гл 14) Шестият етап - 861 (862)-869 г. завършва със смъртта на Първоучителя. На 42 години той приема монашесКо подстриЖение и духовно име гшрил. Поделянето на ЖиВота чоВешКи на седемго¬дишни циКли е старо оКултно наблюдение В по-олизКата до християнските Времена древност то е засвидетелствано в Книгите на античните гърци - Платон, Аристотел, ХипоКрат, също и V I ален. ВсеКи период е означаван по различен начин и ознаменува израстването на личността- до 7 г - младенец; до 14 г. - отроК (момче; слуга); до 21 г' - дете; до 28 г. - юноша; до 35 г. - мъЖ; до 42 г - постигнал средата на Живота си; до 49 г - об¬ рат; до 56 г. - старец. КаКто знаем, тези периоди не са произволно измислени. Посветените в науКите Кабала и Аст-рология говорят за седемлетието Като за Косми-чен циКъл. Постигането на всеКи един таКъв ци-Къл добавя нова същност В сформирането на чо-ьека Като самостоятелна монада и Като систе¬ма, неразривно свързана с ВселенсКите БоЖестве-ни сили. ОКултистите например доКазват същес-твуването и на 7 тела, Които човеК в своя Живот постъпателно придобива. Формирането на всяКо тяло го сподобяВа с ноВи сили и енергии и му дава ноВи Възможности. ВелиКите посветени, Към Кои¬то безспорно се числи св. Константин-Кирил фи¬лософ, могат да осъществяват съзнателно би¬тие ВъВ ВсичКите седем тела. Осмислянето на живота на светеца спрямо тези периоди поКазва че земното му битие е съвършена проеКция а и съвършена реализация, на БоЖествения план за славянството. Заедно с брата си Методий Конс¬тантин връчва на слаВянсКия род „Словото на Истината и СлоВото на Живота". В мистичния теКст Призвание Към народа ми" Учителя Беинса Дуно дВа пъти споменава светите братя нарича ги „светила на славянсКия род" и „двама слуЖите-ли, Които Ви донасят радостната Вест да напус¬нете мраКа и тъмните езичесКи богоВе" Прост-ранното Житие на св. Константин-Кирил, запаз-ваиКи датата 14.2.869, даВа ВъзмоЖност да се проследят мистичните седемлетия В Живота на 11ърВоучителя. Библиография: Хр. ЛопареВ. Византийския Жития СВятмх У1И-1Х ВеКоВ. - ВизантийсКий ВременниК. (!) /т. Опоес. Копз1апйп ипс] Метос! Ьепгег Йег 51ауеп МезЬайеп. 1960. ИВ. ДуйчеВ. Към тълкуванието на пространните Жития на Кирил и Методий. - В: Хиляда и сто години славянска писменост. С., 1963, 93-118. Хр. Кодов. ОКоло Житието на Кирил Философ. -СтаробьлгарсКа литература, 1, 1971,53-64 Д. Лет/сзноЙа. Числата В Пространното Житие на Кирил. - В: Изследвания по КирилометодиеВистика. (-., 1985, 204—215. Беинса Дуно. Призвание Към народа ми - българс¬ки синове на семейството славянско. С., 1994. В. ТопороВ. Константин философ в „Житии" - В-В. ТопороВ. СВятост и сВятме В русской духобной Куль-туре. М., Т. 1, 1995, 103-256.
Н *""* 6ьв0ви3антийс*ата система на летобро-» ьа" П°Ста6Я На 1 ~Ви септември. КаКто във ви-а, таКа и в старата славянска хронологична праКтиКа ин- ето нГсВСвтСРвЩат ЧвСт0' НаМира се Кат° г°9ината «п, сътворени¬ето на света се разделя на 15 - частното сочи КолКо Кръга от по 15
±итно зърно 15
&итно зърно 17