от ПорталУики
Версия от 10:28, 3 февруари 2010 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Седем кошници== „И дигнаха остатки от укрухи седем кошници." *) „И ядоха и наситиха се; и дигн…)

Направо към: навигация, търсене

Седем кошници

„И дигнаха остатки от укрухи седем кошници." *)

„И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Този стих не е най-важен от всички други по своята дълбочина, обаче, важен е по своята активност, по това, че означава извершване на н-вкаква работа. Там е казано, че всички ядоха и наситиха се, и след това пак остана нтзщо. Тъй щото, когато човек започва своя живот, той не трябва да се наема с най-важната работа, но с онази, макар и най-малка, която създава условия за проява на човешката дейност. Когато малкото дете отива на училище, за него не е важно да се занимава с въпроса, какво ще прави като сверши училище. В дадения момент най-важният въпрос за него е да се заеме с изучаването на буквите. В света съществува следният закон: каквото е началото на нещата, такъв ще бъде и твхният край. Същевременно, в живота се забелязва следния контраст: ако човт^к започне живота си с радости, ще сверши с страдания; ако започне с страдания, ще сверши с радости. Под думата страдащ човтзк разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда. Под думата радостен чов%к разбираме онзи, който почива. Обаче, само този може да почива, който е работил. И наистина, най-приятното нещо в живота на човека е да почива, т. е. да се радва. Де почива човек? На небето. Небето е място за почивка, а земята – за работа. Когато слиза на земята, човек започва да страда. В този сми-съл, страданията имат съвсем друго предназначение от това, което съвременните хора разбират. Страданията но-сят най-добрата храна за човешката съв~бст. Които не са страдали, те с по-жестоки от ония, които са страдали. Яко страданието не е необходимо, като вътрешен про-цес за човешкото развитие, то че би съществувало. Веднъж съществува, то има дълбок смисъл. Кой страда в света? Добрите, великиг, благородните хора вевкога са страдали и страдат, а лошите хора се мъчат.

Марка 8:8.

49

Който иска да знае, защо страда, той трябва да си отговори: Яз страдам, защото съм добър, благороден човтзк. Който не страда, за него въпросът е поставен другояче. Нтзкой казва: Все на мене ли ще се дават страдания? Да се зададе такъв въпрос, то е все едно добрият, спо-собният ученик да се запитва, защо му се дават уроци и защо след това го изпитват. Щом си добър, силен ученик, разбира се, че ще имаш изпити. Яко си слаб ученик, няма да се явяваш на изпити. Кой се бори в живота? Юнакът се бори. Яко се бориш, ти си силен, ти си здрав човек. Щом не можеш да се бориш, ти си слаб, болен човтбк. Велико н+зщо е борбата, но на своето време и мъхто! Същото нещо можем да кажем и за яденето. Яденето е юначество. Кой яде в живота? Здравият яде, а не болният.

„Ядоха и наситиха се." Значи, тъ* са били гладни, и тртзбвало да ядат, за да се наситят. Какво нещо е гладът? Гладът е велик процес, който става в човешката душа. Той е вътрешна нужда, Божествен зов в човека. Човт^к трябва да работи, за да подържа живота си. Яко той доброволно не яде, гладът насила ще го застави да яде. Гладът не е вътрешна нужда, или вътрешен напор само в чо-в"Бка, или в всички живи същества на земята, но той се среща и между напредналит-в същества, които са организирали земята. Глад има и между ангелиг, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората. Мнозина мислят, че като заминат за другия свет, нтбма да изпитват никакъв глад. И това е втфно, но в Писанието се казва, че заминалите души се хранят с ангелски хл-вб. Съвременните хора имат особени понятия за живота, външно и вътрешно; те имат особени понятия за човешкия ум и за човешката мисъл, както и за човешкото сърце и чов"бшките чувства. За в бъдеще те ще при-добият по-голяма светлина, и тогава възгледитъ* им ще бъдат по-оформени. В човешкия организъм има много органи, които още не са турени в действие, вследствие на което човтбк не разбира много н-Ьща. Той е обхванат от вътрешен страх, да не би да е попаднал на крив път в живота си, дали правилно разсжждава, или не и т. н. ГТЬвецът се страхува, като птье, да не вземе някой тон неправилно. Музикантът се страхува да не свири нечисто. Богатият се страхува да не загуби богатството си. Здравият се страхува да не изгуби здравето си. Майката се стра-

50

хува да не загуби детето си. Гладният се страхува да не би, като яде, пак да остане гладен. Този вътрешен страх, това вътрешно недоволство съществува в цялото човечество, защото хората не разбират предназначението на глада, нито разбират предназначението на човека в живота. Наистина, не е лесно човек да гладува. Гладът създава много неприятности в живота. Гладният е нераз-положен, нетърпелив, лесно се дразни, в всичко бърза – все му липсва нещо. Щом се нахрани, неразположението изчезва. Този човек е тих и спокоен, но това спокойствие не означава още добродетел. То е временно състояние само, както и гладът е временно състояние в човека. „Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Думата ядене подразбира да приемеш нещо в себе си. Следователно, и яденето е вътрешен про-цес. Яко приемеш никакво ядене от човек, когото оби-чаш, ти ще имаш един резултат; ако приемеш ядене от човек, когото не обичаш, ще имаш друг резултат. Не само това е важно при яденето, но важно е да знаеш, как ядеш. Ако ядеш бързо и неспокойно, ще имаш един резултат; ако ядеш бавно, спокойно и с разположение, ще имаш друг резултат. Същото се отнася и за мислите и чувствата, които проникват в нашити умове и сърца. За да могат мислите и чувствата, които възприемаме, да произведат нужния ефект върху нас, ние трябва да бъдем при Онзи, Когото обичаме и, Който ни обича. Защо тия четири хиляди души се задоволиха само с седем хлвба и няколко риби? Защото Христос бъше с тях. При това, тия хора имаха в-вра в себе си. Вярата може да произлиза или от човешката личност, или от човешката душа, обаче, резултатите на тези два вида в-вра са различни. Човек, на когото вярата произлиза от неговата личност, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото в-врата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо. При тази вяра не може да се разсъждава, кое е възможно и кое – невъзможно. В Божествения св-вт глупави работи не могат да стават. Тъй щото, когато човек, в-врата на когото излиза от неговата личност, казва за някои н-вща, че са невъзможни, ние подразбираме, Запример, че е невъзможно постижение на он-взи блага, които Бог съзнателно е задържал, да не би хората, като ги постигнат, да не могат да ги използуват, както тр-вбва. Запример,

51

възможно ли е човек днес да хверка? Невъзможно е. Обаче, един ден това ще бъде възможно, но при други условия. Днес хората хверкат с аероплани, но един ден те ще хверкат и без аероплани. Тогава, мнозина ще запитват: Може ли човек да жив^е без да яде? Това е един неразумен въпрос. Да не яде човек, значи, да не мисли, да не чувствува. – Може ли човек да живЪе без любов? – И този въпрос е неразумен, а на неразумни въпроси ние не отговаряме. – Може ли без живот? – Няма по-голяма радост за човека от тази, когато той съзнава, че жив-Ье! Страшно е, обаче, когато човек съзнава, че не живЪе. Можете ли да не съзнавате, че живеете, ако влезете в един красив свет, с всички удобства? Щом разберете този свет и можете да се ползувате от него, вие непременно ще съзнавате, че живеете. Обаче, ако влЪзете в един свет, без никакви удобства, заобиколени отвсЬ-къде с мрак и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живеете. Голтзма разлика има между тия два света.

Следователно, да се задава въпроса, може ли да съществува човек без живот, този въпрос логически не е поставен на своето място. Също така не можете да задавате въпросит, съществува ли Бог, или не; съществува ли душа и дух, или не и т. н. Съвременните хора разис-кват върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губят времето си в различни изкуства. Запри-мтбр, влизате в един цирк и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по вжжета и т. н. Много от тия упражнения са на място, но виждате една жена облегната на дъска и един мъж я замерва с 1*1 ножа, но така, че всеки нож да падне точно до едното, до другото й ухо, до главата, около ръцег, около краката, цтзла да я заобиколи с тия ножове, без, обаче, да я засегне нтзкой от тях. Цялата публика гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замтзри с някой от тия ножове, да рани жената. И ако опитът излЪзе сполучлив, всички ръкоплЪскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос чо-вЪк да придобие изкуство точно да мтзри, има хиляди начини за това. И ако жената тр-Ъбва да придобие тази смЪ-лост, това безстрашие, да гледа, как ножовет се отпра-вят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални.

Казвам; когато разискваме върху въпроса за съще-

52

ствуването на Бога, то е все едно да замерваме човека с ножове. Едно е важно: като се забият тия 12 ножа, да не се случи някой от тях да попадне в главата, или в сърцето на човека и да го рани. Какво печели човек, който, като разисква върху този въпрос, изгуби Бога? Нищо не печели, но много нещо губи. Той е изгубил най-същественото в себе си – живота, вследствие на което умира. Ето защо, помнете следното нещо: идеята за Бога е течение, което подържа живота на човешката душа. Следователно, не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Онзи, на когото душата е пълна с любов, трябва да мисли, да съпоставя въпроса за любовта с въпроса за съществуването на Бога. Между тези два въпроса има известно съотношение. Те подържат живота на човека. Следователно, всеки трябва да гледа на тях като на свещени въпроси. Щом подържаме идеята за съществуването на Бога, в всбки човек трябва да виждаме по една свещена мисъл, по едно свещено чувство и да ги пазим като зеницата на очите си. Няма защо да се запитваме, дали даден човек е прав в своите възгледи, или не. Достатъчно е да знаем, че всбки човек има в себе си н"бщо чисто и възвишено, което по никой начин не трвбва да бутаме. И тогава, ако искаме да помогнем на човек, когото обичаме, трябва да му дадем добър пример от любовта. Любовта с думи не се предава. Дко искате да покажете нъкому, че го обичате, по никой начин не можете да постигнете това с думи. Думите не само че не доказват любовта, но дори я отнимат. Речете ли да убеждавате нъжого, че го обичате, вие ще го отдалечите от себе си. Любовта има особен език, който хората отдавна са забравили. Този език е в състояние да задоволи чувствата на човека, както и неговия вътрешен стремеж. Само любовта прави човека доволен, щастлив. Вземете, например, кой от съвременнит хора е доволен от живота си? Срещате учени хора, писатели, поети, музиканти – недоволни от живота. Срещате прости, обикновени хора – недоволни от живота. Срещате бедни и богати, пак недоволни. Значи, доволството не седи в външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на чо-въжа седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. Един мой познат ми разправяше следната своя опит-ност, която преживъл на сън. Сънувал една вечер, че

53

той, заедно с един Свой другар, по особен начин, се пренесли в Берлин, дето двамата сами трябвало да вою-ват с целия свет. Т се намерили в чудо, като видели, че насреща им започнали да излизат грамадни войски. Изведнъж той чул някакъв вътрешен глас, който тихо му шепнЪл: Разтворете широко ръцег си и духнете! По този начин неприятелските войски ще заспят, и вие ще ги превземете. "Рб постъпили според съвета на този вж-трешен глас: започнали да разтварят ръцег си и да духат. Войскит, които излизали насреща им, една по една, заспивали, а т ги превзимали. Питам: случава ли се такова нещо в действителния живот? И в будния жи-вот на човека се случават подобни неща. Този сън е символистичен. Войскит, които излизали срещу двамата приятели, представят мъчнотиите в живота на човека, които се изпръчват на пътя му и го спъват. Какво трябва да правите с тия мъчнотии?–Да отваряте широко рж-цег си и да духате срещу тях. По този начин, една след друга, т ще изчезнат. За да изчезнат мъчнотиитб, чов"бк тр-Ьбва да бъде в връзка с Бога. За нас, Бог не трябва да бъде само един познат, но Той трябва да представя Велик Извор, към Когото да се приближаваме, но не с цельсамода се разговаряме, или да се учим, но да придобием нещо свещено. Какво трябва да придо-бием от Бога? – Живот. Затова е казано в Писанието: „Това е Живот Въчен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Значи, първо трябва да се придобие В-вчния Живот, а после знанието и мъдростта. Те сж въпроси на бъдещето. Че е така, виждаме, човек първо ;* ражда, а после идат дрехит, с които ще се облаче. Първо иде животът, а после–дрехит. Здравето е животът, а разумността е дрехата, с която здравият се облича.

„Ядоха и наситиха се". Всички хора трябва да ядат и да помнят, че сж яли. Мислите ли, че ако днес дойдат всички ония четири хиляди души, които сж били нахранени от Христа, няма да помнят това угощение? Рб ще помнят този ден, защото той е бил най-паметен за тях. Кой ден е най-паметен в живота на младата мома? Най-паметният ден в живота на младата мома е онзи, в който тя за пръв път е вид-вла своя възлю* бен. Кой ден е най-паметен за майката? За майката най-паметният ден е онзи, в който тя за пръв път е вид-вла своето дете. Кой е най-паметен ден за слъпия?

54

За огбпия най-паметният ден е онзи, в койте за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му, и той ви-дтзл красотата на света. Кой е най-паметен ден за болния? – Деньт, в който болестта му е изчезнала, и той изпитал дълбоката радост в душата си, че е господар на себе си, че може сам да си услужва. Кой е най-паметен ден за професора? – Деньт, в който е държал първата си лекция в университета. Кой е най-паметен ден за учения, за философа? – Деньт, в който първото му съчинение е излязло на бтзл св-бт и е могло да хвърли светлина в умовет+з на хората. Кой е най-паметен ден за ученика? – Деньт, в който за пръв път е срещнал своя Учител. В този смисъл, за всбки човек има един паметен ден в живота му. Това показва, че в известно отношение, всбки човек е ирационална величина.

Често хората казват: Какво можем да направим в този свтбт? – Не е важно, какво можете да направите в този св-бт, но какво можете да направите в онзи св-бт. Не е важно, какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислят, какво чувствуват хората, каква любов имат, това може да остане незабелязано на земята, но не и в невидимия св-бт. Всичко, каквото човек помисли, почувствува, или изверши на земята, става ясно, известно в невидимия св-бт. Затова е казано: „Нима нищо скрито-по-крито." Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че ония, които истински ни обичат, те не са на земята, между нас, но са горе, на небето, отдето изливат своята дълбока любов към нас. Т"б не говорят с думи, но ние чувствуваме техната любов.

Като четат тази глава, мнозина си казват: Де и ние да сме били на този об-ьд, който Христос е дал на народа! –От две хиляди години насам Христос е давал и дава много такива о6"бди на хората, но те не ги признават. И досега Христос работи между хората, дава обЪди, угощава ги. Христос работи и днес още, при голямата духовна криза, в която хората жив-бят. Те се намират в пълно безв-врие, съмнение, недоразумение помежду си, но Христос неуморно работи. Страшно нещо са заблужденията, в които хората изпадат! Наскоро един от нашит приятели заболява и става нервен, нетърпелив, никой не може да му помогне. Това му препоржчват, онова му пре-поржчват, но той на нищо не втурва. От какво забол^л?

55

На врата му излезли няколко лоши цйреи, които не могли да се пробият и му създавали големи болки. Препоржчах му един метод, който той веднага приложи. Циреитте набраха лесно, пробиха се, и той се успокои. Щом нечистата материя излъзе вън от човека, и неразположението му изчезва.

Казвам: такава нечиста материя има и в живота на хората, която непременно тртзбва да се изхвърли навън. Всички низки мисли и желания в човека тртзбва да се изхвърлят навън, и в него да останат само здрави мисли, чувства и желания. Здравите мисли и чувства са положителни числа, положителни величини в живота на човека. Съвременните хора казват, че математиката била положителна наука. Мз пък добавям, че всека положителна наука борави с положителни числа, а всяко положително число трябва да има своя определена стойност. Пи-там тогава: кои са положителните числа в математиката? Математиката започва с единицата, която означава Бог. Двойката пък е създала всичко в света. Тройката представя число на равновесие. Четворката е закон, който поставя всяко нещо на своето место. Значи, четворката е число на вечната справедливост. За да схванете съотношението, което съществува между всички числа, като живи единици, вие трябва да имате дълбоко разбиране за живата математика, за която, наистина, може да се каже, че е положителна наука. В този смисъл, човек разбира ли значението на единицата? Не разбира. Разбрал ли е поне числото две? И него не е разбрал. Когато дошъл до числото две, Бог замълчал, там нищо не е чазал. Като създал света, за първия ден Бог казал: „И стана виде-лина. И виде, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден първи." За другите дни също е казал, че беше добро; за втория ден, обаче, Бог нищо не е казал; за него Той не е дал мнението си. Свещено е числото две. От този ден се зараждат човешките страдания и недоразумения. Разбирания, мир може да съществуват само в изобилието. Дайте изобилно жито на хората, и всЪкакъв спор между тях ще изчезне. Отнемете всичкото жито, спорът и недоразуменията отново ще се явят. Кое е по-хубаво : да спорят хората помежду си, но да живеят, отколкото да не спорят и да умират? За предпочитане е да спорят, но да жив^ят. За предпочитане е хората да имат различни възгледи за живота, но да мислят, откол*

56

кото всички да кажат: „Едно стадо, един пастиръ" – и да престанат да мислят. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но т ще събудят Божественото съзнание в себе си. Тогава брат на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговитв мисли и чувствв. Всбки ще изисква от другия плодове от неговия живот. Само при това положение може да се говори за разбиране между хората. Всбки тртзбва да прониква в същината на нещата, а не в тяхната външна форма, и от тях да вади свои заключения. Ако гледате на нещата само от външната страна, вие ще дойдете до ред криви заключения. Запример, не може да се нарече неморален човек онзи, който е извершил никаква неморална постъпка. За да дадете своето мнение по въпроса, вие трябва да разбирате дълбочинит на Божиит пътища. В Бога има велики неща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не са писани в Свещената книга.

Запример, казано е, че Бог се гнъви. Мнозина се спъват в тази мисъл. Т казват: Как е възможно, Бог, Който е толкова велик, да се гнъви? За да разберете тази мисъл, ще ви поставя пред следния контраст. Понъкога Бог се гнъви на грешния, че не е сгръшил, както трябва. Понъкога Той се гнъви и на праведния, че не е на-правил доброто, както трябва. Тази мисъл, обаче, е толкова тверда, че тя ще послужи за съблазън на слабит. Това положение съществува в света по силата на неизбъжния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон, когато някой верши най-голямото добро в света, същевременно друг някой верши най-голямото зло. Яко първият не верши добро, и вторият няма да верши зло. Значи, всбки момент в живота се извершват две противоположни, едно на друго, действия, с еднаква сила и мощ. И Лпостол Павел е казал: „Дко гръхът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи." Оттук можем да извадим заключението: дето има ядене, там има и взимания – давания. Дето има взимания – давания, там има и дългове. Хората искат всичко да става според тяхнит разбирания и интереси. Не, в всичко, което днес се верши, ние трябва да виждаме Божията Мъдрост. Щом гледаме на нещата така, светът за нас ще бъде Божи свет. И тогава хората ще разберат стиха, в който е казано, че сегашнит страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Ще дойде ден, когато ония, които днес се мразят,

57

ще Се пригърнат и ще Си кажат един на друг: Братко, прости ме, задето не съм се отнасял спрямо тебе, както трябва. Това се дължи на моето голямо невежество, в което съм се намирал досега. Срещате двама християни, които спорят помежду си: единият е православен, а другиятъ

– евангелист. Всеки от тях иска да докаже, че той е на правата страна. Какво трябва да направят? Яко всеки от тях изпълни волята Божия, той е приложил Христо вото учение в живота си. Щом приложи това учение въ живота си, той не може вече да спори. Не е лошо н-бщо спорът, но първо човек трябва да изпълни волята Божия, да бъде носител на Любовта Божия в живота.

Сега, на кратко ще предам един библейски разказ, за верността на който не отговарям. Който го е писал, той има думата за него. Всеки трябва да разбере вътре-шния смисъл на този разказ. Един евреин, на име Товит, изпаднал в тежко материално положение. Той имал да взима пари от няколко мъста, но тогава, именно, никой не могъл да му ги верне. По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне, и решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем. Понеже роднината му живъл далеч, той не се решавал да изпрати сина си сам, да не му се случи нещо лошо по пътя, затова му казал да намъри някой свой другар, който би се съгласил да го придружи. Като излъзъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му ха-ресал, затова го спръл и му казал: Яз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наг ' роднина, който живъе доста далеч от нашия край. "1 и не би ли се съгласил да дойдеш с мене? Този човек бил Ярахангел Михаил. Той се съгласил да го придружи в пътуването му. Младото момче веднага отишло при баща си, да му съобщи, че си намърил вече другар за път.

– Нека дойде при мене да го видя. Ярахангел Михаилъ се представил пред бащата на младото момче, който вед нага го запитал: От кое колъно си ти?–Не е важно отъ кое колъно съм. За тебе е важно, че синът ти има дру гар за пътуване. – Добре; колко искаш за тази услуга? Яз мога да ти дам само една драхма. Питам: може ли ангел да произлиза от еврейско кол-бно? Яко единъ ангел може да е от еврейско кол-бно, тогава трябва да

има ангели от българско, от френско, от английско ко*

58

лъно и т. н. Както и да е, двамата другари тръгнали нй път и стигнали до реката Тигър, дето спръли за малко, защото момчето вид-бло, че от ръката излтьзла една голяма риба, която искала да го погълне, и се уплашило. Анге-лът уловил рибата, разпорил я, като дал на момчето сърцето и черния дроб и му казал да ги запази за себе си. След това той опекъл рибата, и двамата я изяли. Колко голяма ще е била тази риба, щом двамата заедно са могли да я изядат? При това, защо е требвало да се запазят сърцето и черният дроб? След дълго пътуване т стигнали при роднината, който ги посрещнал добре. Той имал една красива дъщеря, в кояго момчето се влюбило. Обаче, дъщерята била пазена от един лош дух, тъй щото, който се опитвал да влъзе при нея, той веднага бивал поразен от този дух. Седем красиви момци се опитали да влъзат при младата мома, но били поразени от духа. Момчето пожелало да влъзе при дъщерята на роднината си, но не знаел, какво да направи, за да се освободи от лошия дух. Тогава ангелът му казал: Когато пожелаеш да отидеш при красивата мома, ще туриш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата. Като те види, духът веднага ще се приближи към тебе, но щом усъти, че носиш в пазвата си сърцето и черния дроб на рибата, той веднага ще се изгуби, а ти ще спасиш живота си, като същевременно постигнеш желанието си, да видиш красивата дъщеря на Рагуила.

Често и в съвременните хора се явява силно желание да постигнат нещо, било богатство, слава, щастие и т. н. В този случай, богатството, наприм-Ьр, представя красивата мома, която се пази от един лош дух. Питам: тия хора носят ли в пазвата си сърцето и черния дроб на чудотворната риба, с които могат да се освободят от лошия дух? Рибата се взима за символ на н"бщо. Дстрологически, рибата е сверзана с периода на „Водолей." Той е най-мистичният вък, който изразява завершване на един цикъл. От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на Водолвй, в която всички ентзгове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е сверзана с водата, чрез която новият живот ще дойде.

59

Питам: защо Арахангел Михаил е тр-Ьбвало да придружава младото момче? Защото между тях е имало никаква връзка. За тази връзка, именно, ангелът огбзъл от небето, да пази младия момък в пътя му. Кой чо-въж в света не е бил придружаван от този ангел? Когато хората се влюбват, този ангел всъжога ги придружава. Първата ви любов не е нищо друго, освен посещение от един ангел, който ще ви заведе при Сара, да се влюбите. И Аврам имаше една Сара, която не раждаше. Затова Бог изпрати при Аврама един ангел да му каже, че Сара ще роди син. Сара чу това, но не повярва и се засм"Б. Тя имаше критически ум и помисли, че ангелът се шегува с нея. Ангелът я запита: Защо се смЪеш? – Не се смЕя, но размишлявам. В същност, тя се скри зад вратата и се засм, защото не повярва в думитъ' на ангела. Значи, когато Бог се приближава към човежа, той всвкога е доволен; на неговото лице се изразява пълно изобилие. А който иска да се запази от лошия дух, той трябва да извади от пазвата си сърцето на рибата – най-благородният уд в организъма на всбко живо същество, и черния дроб – низшият уд, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтар – дар на Бога. Тази жертва подразбира отричане от злото. Когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, мнозина разбират само външната страна на въпроса. Такова самоотричане не представя никаква наука. Да се самоотречем, това подразбира да посвем своя живот в земята, за да израсте, да цъвне, да даде плод и този плод да узрЪе. Казвате: Не трябва да гр-вшим! – Това не е наука. Това е биле задача на миналото. Сегашният вЬк изисква от човежа всбки ден да знае, какво да прави. За тази цел се изисква нова, положителна наука. Като срещнете нъжой свой приятел, как тр-вбва, според новата наука, да го поздравите и да го погледнете? Коя е първата дума, която трябва да му кажете? Според сегашната наука, обаче, като срещнете един чо-въж, ще го погледнете с недоверие, ще го измерите от главата до петите. Не, срещнете ли приятеля си, вие ще погледнете с пълна в-ьра към него, като към душа, и Ще му докажете, че вие сте ликвидирали с стария живот, с живота на дребнавостите. Всичко това ще направите заради Бога, заради Божественото в себе си. Тази е истинската наука, която не се налага отвън, но иде сама по себе си, отвътре. Когато нещата се налагат отвън, това

60

  • -

е морализиране, насилие. Човек сам трябва да чувствува, каква е волята Божия и да е готов сам да я изпълни. Бог, в никой случай, не критикува хората, но само поглежда, от време на време, какво правят и казва; Вервете напред! Вервете към светлината! И когато Му се оплаквате, Той казва: „Повече Любов, повече Мъдрост, повече Истина."

„Ядоха и наситиха се/' Питам: как мислите, само едно угощение, само един объ\д ли е дал Христос на хората? Това угощение е било дадено на Божията трапеза с любов. Едно трябва да знаете: когато Божията трапеза се сложи, тя никога вече не се вдига. Тя не е като човешката трапеза, която се слага, докато хората се нахранят, и след половин или един час се вдига. В това, именно, седи разликата между Божията и човешката трапеза. Трапезата, която Христос е сложил преди две хиляди години, и досега още не се е вдигнала. Вие били ли сте на тази трапеза? Който е присжтствувал на тази трапеза, нека си спомни, на кое място е седЪл. Красива е тази трапеза! Нема по-велико нещо от това, човек да седи на такава трапеза! Съвременният човек така разглежда живота си, като че за пръв път е дошъл на земята. Вие трябва да разглеждате сегашния си живот като продължение на ред минали животи ; вие трябва да съзнавате, че никога сте излезли от Бога, както е съзнавал това и Христос, и че ще се вернете никога при Него, като при ваш Отец. Може да сте забравили, защо сте дошли на земята – това не е грях. Важно е да си припомните, защо сте отбзли на земята. Усилията на съвременната култура, на науката, на религията, се заключават, именно, в това, да научат хората да верват в Бога, като в свой Баща. Не е достатъчно само да верват в Бога, но г тртзбва да Го лю-бят, да изпълняват Неговата воля. Който дойде до това положение, той живЪе в закона на цялото, дето никакъв гр-Ьх не съществува. Щом човек мине през всички страдания и изпитания в живота, той възлюбва Бога и жи-вЪе в Него. При това положение, човек тр-ьбва да познава себе си, да знае, доколко е дал възможност на Божията Любов да се прояви в него. Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т. е. тте няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. Н"вма по-голтзмо благо в живота на човежа от това, да бъде в връзка с Бога! Такъв човек всвкога

61

ще бъде доволен. Защо? Защото, ако един го обере, друг ще му даде н*Ьщо; ако един го рани, друг ще го лекува; ако един вземе хл^ба му, друг ще му донесе прЪ-сен, по-вкусен от първия. Отсега нататък идат вашит приятели! – Отде ще дойдат? – От невидимия свет. – Как ще дойдат? – Или на кон възседнали, или на фай-тон, или на автомобил, или с аероплан – т разпола-гат с хиляди начини за съобщение с хората. Ваши приятели аз наричам „живит хора на земята," които ви обичат. Т ще спрат пред къщата ви, ще слЪзат от автомобила си, а вие, по цвЪта на автомобила, ще познаете, кой е вашият приятел.

„Ядоха и наситиха се." Кога може човек да се насити? Когато отиде при своя приятел, когото обича. И като излезе оттам,ще каже : Днес е най-паметният ден в живота ми. Човек трябва да бъде учен, силен, любещ, но той трябва да проявява тази любов, това знание, тази сила навсЪкъде. Най-красивият момент в живота на човека е, когато двама души се срещнат при следното положение: единият от тях живЪе дълго време на земята, а другият сега слиза от небето. Тази среща остава паметна за цЪлъживот. Това означава стиха: „Детосж двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Душата на човека е единият, духът – вторият, а самият човек – третият. Числото три представя проява на същинския дух, на същинската душа и на същинския ум в човека. Умът определя човека на физическия свет, и затова казваме: Който мисли, той е човек; който не мисли, не е чо-вЪк. Добре е човек да е роден в зодията - а Водолей. Мнозина са родени в тази зодия, но не живЕяг по ней-ниг закони. Знакът на Водолей определя висшата мистич-ност в човека. Някои се хвалят, че са родени под знака на Водолей. Т мязат на ония хора, за които се употребява поговорката: „Дай ме, мамо, надалеч, да мога да се хваля." В тази поговорка се крие една велика истина, но който не я разбира, той ще я вземе в буквален сми-съл и ще извади криво заключение. Мисълта, която се крие в тази поговорка, е следната: човек може да се хвали само, когато отиде надалеч, т. е. когато сл^зе от небето на земята. И наистина, когато човек слЪзе на земята, при гол-Ъмигь" мъчнотии и страдания, той може да се хвали с онова, което е разрешил, което е свершил при тези условия. Когато човек се верне на небето, невидими-

62

ят свет разглежда, какво е работил на земята. Това, което повдигна Христа в очите на невидимия свт^т, е работата, която Той сверши на земята с голямо смирение. Невидимият свъ"г се радва не само при такива случаи, но и когато грЪшникът се обърне към Бога. Христос казва: „Когато грЪшникът се обърне към Бога, или когато сърцето на нъжой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала ра-дост настава на небето." Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов? Който веднъж само е хап-нал от объ\ца, даден от Христа, той е опитал вече Божията Любов, сверзал се е с нея. Затова Христос казва за себе си: „Аз съм живият хл1вб." Според мене, седемьтте хляба, с които Христос е нахранил че-тирихиляден народ, не са печени на земята, защото тъ-са имали особено свойство – да се увеличават. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство.

Сега, аз желая не само да ви срещне Христос, но и да бъдете поканени от Него на об-Ьд. Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да казва, че Му е жал за народа, да не остане гладен, нито ще ги разпръсне по домоветъ* им, но ще ги заведе по местата, които им е приготвил. Тогава хората не б^ха готови за тия мЪста, но сега вече са готови. За тия мЪста, именно, Христос казвал: „Отивам да ви приготвя жилища. Дето съм аз, там ще бъдете и вие." Казвате: Де е това място? – Мко сте поканени на обтзд в дома на нъжой ваш брат, той ще ви каже улицата и номера на къщата си, да го намерите. Обаче, ако сте поканени в Божествения град на угощение, няма защо да ви казват улицата и номера на мтзстото, дето трябва да отидете. Щом отидете на това угощение, вие няма да се връщате вече в старит си къщи, но ще отидете в новитъ" си мтзста, в новит1в си жилища, приготвени от Христа. Христос ще ви каже: „Оставете мъртвитъ" да погребват мъртвит, а вие елате с мене, да бъдете носители на новата светлина."

Казвам: сегашнитте условия изискват хора с силна вяра, с силна любов, без никакво колебание и съмнение. Вие ще имате мъчнотии, но сами трябва да ги разтопите, да се освободите от ттзх. Вие сами създадохте мъч-нотиит си, сами ще се освободите. Дко Бог ви е създалъ

63

никакви мъчнотии, Той сам ще ви освободи от тях. Има мъчнотии естествени, необходими, които са в пътя на вашето развитие. Има мъчнотии ненужни, които вие сами сте си създали. Лз говоря за последниг, а не за ония, които са от Бога дадени, и които представят за вас велико благословение. От Божествено гледище, т. е. от гледището на новата философия, всички противоречия в живота ви са на м"бсто. Защо? Защото вевко противоречие, всЪка неприятност допринася н~бщо за вашата душа. По какзо се отличава чов~бк? – По своя ум. По какво се отличава писательт? – По красотата на своя стил. По какво се отличава музикантът?– По чистотата и верность-та на своя тон. По какво се отличава пъвецът? – По мекотата и чистотата на своя глас. По какво се отличава благодетелният човек? – По издържливостта, по не-уморността си. Като се верне дома си, от усилената работа през деня, той не се оплаква, че е уморен. Работата му го обновява, а не го уморява. Ако някой се оплаква, че е уморен от работа, това показва, че неговите добродетели не са на местото си. Когато някой работи и умът му се уморява, тази работа не е на местото си. Когато н"б-кой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на местото си. На много от съвременните оратори гърлото пресъхва при говорене, затова т пият вода, да го понамо-крят. Жива вода трябва на тия оратори! Ако пък искат да не пресъхва гърлото им, нека изпият няколко чаши гореща вода, преди да са почнали да говорят.

И тъй, като извершите едно добро д-ъло и се вернете дома си, вие трябва да усвщате в себе си прл иждане на енергия. След това, ако разкажете на приятеля си, какво сте работили през деня, той трябва да остане доволен от вас. Ако му кажете, че днес сте раздали десет хиляди лева, той трябва да удобри работата ви, но същевре-менно да ви пожелае, утре да дадете повече. Като увеличавате всбки ден по малко, и той ще се радва, и вие ще се радвате. Уплашите ли се от постоянното даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане с един извор, или с една чешма, които непрекженато дават от своята вода. Не се страхувайте за извора! Докато той извира, няма опасност водата му да се сверши. Всеки чов-бк, който живЪе по Бога, е също такъв извор. Докато този извор е сверзан с Бога, водата му никога няма да престане. Щом се усъмни в Бога, водата му веднага ще престане,

64

Божественият закон подразбира непрестанно даване. Яко днес дадеш 10, утре ще дадеш 20, после – 30, 40, 50, 60 . . . 1000 и т. н. – Ами толкова милиони са дадени на бедни, на страдащи! – А колко милиарди се изхарчиха в всемирната война? Колко хора убиха, осакатиха и разориха в тази война? Който иска да изпълни волята Божия, той не трябва да бъде скържав. Щом е за Бога, и сто пъти повече ще дадем, отколкото досега сме дали. Жертвите, които се дадоха в войната, оправдаха ли се? А вська жертва води човека към Царството Божие. Ако всички хора се обединят в живата Христова вяра, Царството Божие ще дойде в един ден. Защо съвременните религиозни хора не могат още да постигнат Царството Божие? Защото т не се интересуват толкова от въпроса, кога и как ще дойде Царството Божие на земята, колкото от въпроса, кой ще бъде пръв в това Царство. Христос разреши този въпрос с следните думи към своит ученици : „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Който иска да бъде пръв, той трябва да остане последен." Умният всякога заема последно място, но никога не остава на това място.

„Ядоха и наситиха се." Защо се наситиха? Защото бяха с Христа. Според мене, Христос е изпълнительт на Великия Божи Закон – на Любовта Божия, в която всички души съставят едно цъло. От гледището на тази Любов, св"бтът представя велик организъм, в който Бог жив-ве и работи. Тук ще видите отношенията на Бога към хората. Ако мразите никого и мислите злото му, тук ще видите, че Бог обича и този човек, като всички други. Тогава само ще разберете, че вашата умраза не допринася нищо, освен това, че противодействувате на Великото, а с това заедно и на себе си. По този начин вие сами ще си попръчите да влезете в Царството Божие. Много хора искат да вл^зат в Царството Божие по външен, т. е. по човешки път. Не, който иска да вл-взе в Царството Божие, той външно, по човешки, ще бъде отстъпчив, а вътрешно, по Божествено, ще бъде настойчив. Някои вер-вят точно по обратния път: по Божествено са отстъп-чиви, а по човешки – настойчиви. Това не е никакъв мо-рал. Ти ще бъдеш по човешки отстъпчив, като заек. Достатъчно е да се тропне нъкъде, и заекът е готов да б"Бга, да отстъпва. Няма по-отстъпчиво животно в св"вта от заека. Като дойде някой до него, той веднага отстъпва,

65

бъта, никому не се противи. Казвате: Нали човек трябва да има свобода? Истинската свобода на човека седи в неговата отстъпчивост. И вълкът, и лъвът, и мечката, както и всички останали животни, трябва да бъдат отстъпчиви. Какъв е резултатът, когато животните не отстъп-ват? Те плащат с живота си. Нима мечката, която не отстъпва, не плаща с живота си? Нима вълкът, който не отстъпва, не плаща с живота си? Нима кобрата, която не отстъпва, не плаща с живота си? Всички животни, които не отстъпват, плащат с живота си, на общо основание, И след всичко това хората казват: Човт^к не трябва да отстъпва! Не, чов"бк трябва да отстъпва, и то тъй, както светлината отстъпва. Когато пердетата на прозорците са спуснати, светлината отстъпва, не влиза в стаите, но щом пердетата се дигнат и прозорците отворят, светлината веднага настжлва, т. е. влиза в стаите. Щом затворят прозорците, светлината пак отстъпва; обаче, намери ли най-малката дупчица некъде, тя веднага настъпва. Божественото учение, или учението на Любовта седи, именно, в това, да влизаш и през най-малката дупчица и да осве-тяваш всичко около себе си. То не чака да му отворят голяма дупка, че тогава да влезе. Забележете, когато ви-дят първия слънчев лъч, хората веднага отварят една малка дупчица, да влезе този лъч. После, постепенно отварят все по-голяма.и по-голяма дупка, докато отворят всички прозорци, да навлезе светлината с всичката си сила. Първият лъч показва, че хиляди и милиони лъчи още чакат да влезат – всеки на свой ред. И ние сега казваме: Отворете прозорците си! Отговаряте: Не, г оозорците трябва да бъдат затворени, болният да не се простуди. И действително, от обич към болния, вие затваряте херметически и вратата, и прозорците, да не би да се простуди, но с това го задушавате. Оставяйте поне горните прозорци отворени, да влиза повече чист въздух.

В прочетената глава Христос дава начини, методи, всеки да прави малки опити, да познае Бога. В Писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ!" Вие трябва да направите неколко опити по новия начин, да опитате Бога, да Го познаете, докато Той бъде доволен от вас, и вие започнете да Му служите по вътрешното ръководство, което имате в себе си. Под „вътрешно ръководство" се разбира онова ръководство, което Бог е определил за всека душа, още от началото на нейния

5

бб

живот. Н-бкой иска да възприема направо от Бога. Не е

въпросът, от кого чов-Ьк ще приема; важно е, всичко, което той приема, да излиза от Бога. Ако кЬкой чов-Ьк ми донесе един лист от научна книга, за мене е важен листът, а не товау кой го е "донесьл. Този лист може да е донесен от нЪкое малко дете, или от нЪкон философ, или от нтбкоя красива мома. Ако от този лист аз придобия нещо добро за себе си, той е важен за мене, а не онзи, който го носи. Следователно, в всички случаи, важно е съдържанието на донесеното. Когато се прочете един лист от Божествената книга, трябва да се разбере написаното в този лист, както и неговото вътрешно съдържание. Християниг препоржчват да се чете Библията и Евангелието. Мнозина четат, но не ги разбират. Защо? Защото н-вмат нужната светлина. Какво е нужно тогава? Който чете Свещената книга, той трябва да се сверже с един ангел, който да му поможе, да внесе повече светлина в ума му. Този ангел носи в себе си коментариите на Свещената книга и дава обяснения на четеца. Като четеге тази книга с новиг коментарии, всичкият шлак, всичката сгория от нея отпада, и вие я виждате в истинската й красота. При тази нова светлина на ума, художникът започва да рисува верни картини; поетът започва да пише идейни стихове; майката започва да отглежда децата си с истинска любов и самопожертвувателност и т. н, Когато ангел слиза от небето да ви помага, обърканиг ви работи се изпрзвят, правиг работи вервят напред, и вие отивате от усп-ьх в успЪх, от слава в спава.

Христос казва: „Яз изпратих Духа си.'" Този Дух не е в единствено число, но в множествено. Той е колек-тивен Дух. Казано е: „Дз ще изпратя при вас всички напреднали братя, които ви мислят доброто, които ви обичат и са готови да ви посочат пътя, който аз сьм им пока-зал." Т-бзи брагя са ангели, които седят по-високо от вас, но са готови да слЪзат на земята да ви помагат. Защо? Защото ви обичат. Вие имате връзка с тези ангели, и затова г са готови да ви помагат. Че вие досега не сте жив-бли, тухли само сте правили. Колко камшици, колко страдания, копко мъчнотии, колко неволи сте прекарали, но същественото не сте направили! Колко църкви сте имали, но всички сте съборили! Колко вярвания сте имали, на които сте изменили! Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до новото вЬрую, коего

67

не се събаря, до вечната Любов, с която сте познали Бога. Какво ще каже онзи професор с своиг противоречия и съмнения, като дойде до Великия Извор на живота и пие от Неговата вода? Той ще се обнови, ще въздъхне спокойно и ще каже: Сега вече вервам. Защо? Защото той бъше жаден и уталожи жаждата си; той беше гладен и се насити; той търсеше красотата и я намери. След това трябва ли да го питате, доволен ли е? Като дойде при нас, ние ще му предложим да си почине; като си почине, ще му дадем от нашата храна, от водата на нашия извор, без да му говорим нещо за миналото. Като си отпочине и нахрани, той ще въздъхне облекчен и ще каже: Разбрах вече смисъла на живота.

Сега, като казвам на всички, че тр-Ьбва да отидете при Великия Извор на живота, това не значи, че нямате живот в себе си. Вие имате от тези живот в себе си, но семето на този живот трябва да се посади в земята, да му се дадат условия да расте. То се нуждае от светлина, топлина и влага. С други думи казано: знанието, лю-бовьта и силата са условията, при които това семе може да израсте. Кога се радва човек? Човек се радва, когато придобива знание, любов и сила; той се радва, когато погледне на своит-б родители, на сбоите приятели, на своите господари и слуги, на всички хора, с които е в връзка. Като погледне на небето, осеяно с безброй звезди, той пак се радва, И най-после, като си помисли само за онзи живот, в който вижда, не само една, но 12 отворени врати за Царството Божие, той пак се радва. За кого са отворени тези врати? – За гладните, а не за ситит^. Защото казано е: „Ядоха и наситиха се." Кои? – Гладните. Това, с което сме се наситили, е за наше благо, а онова, което остава, трябва да се раздаде по най-разумен начин на он-взи, които н-вмат.

Казвам: сега е най-доброто време за работа. Желая всички да се родите в Водолей, да сте носители на вода! Една баба от Варна, наша позната, разправяше един свой сън. Тя често се молила на Бога, да вземе душата й, защото й дотегнал тежкият живот на земята. Една вечер сънувала, че заминала за онзи свет и се намерила пред една гол-ъма маса, около която били наредени 24 старци. Т преглеждали нещо в една голяма книга. Тя се приближила към тях. Един от тия старци я запитал: Бабо, какво търсиш тук? Искаш ли н"Ьщо? – Е, синко, дой-

68

дох между вас да поживея малко по-спокойно, дотегна ми вече животът на земята, с своит теглила и страдания. – Знаеш ли да четеш? – Не зная, синко. – Щомт-> не знаеш, вода ще носиш. Това подразбира, че човек трябва да се роди в Водолей, в великото знание на миналото. Обаче, не е достатъчно само да се роди човт^к в Водолей, но той тр-Ьбва да съзнава това, да работи върху себе си, да работи за своит ближни и да изпълнява волята Божия. Сега сме в края на втзка. Яко чов^к днес не изпълни волята Божия, друг път няма да има тези добри условия. Сегашнит условия са най-благоприятни за работа- Никога досега в християнската епоха не са наставали по-добри времена от сегашните.

Сега, желая ви да бъдете носители на вода! Н"Ьма по-голямо благо за човека от това, да носи вода! Който даде една чаша вода никому в името Божие, и неговото име ще бъде написано в Божествената книга. Да се роди чо-вЪк в Водолей, това значи да даде по една чаша вода на жадниг, за да направи с тях вътрешна връзка. Яко Божията Любов, Мъдрост и Истина не проник-нат в сърцата, умовег и волята на хората, т сами ще станат причина да не влтззат в Царството Божие.

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Сега всички имате покана за едно велико угощение, за което трябва да облечете най-хубавите си дрехи. Да се облечете с най-хубавите си дрехи, това подразбира, да се премените с най-хубавиг си мисли и чувства, с всичко възвишено и благородно, което живт^е в душата ви, и така да отидете на угощението. В каквото положение и да сте, вие тртзбва да имате съзнание, че сте царски синове, от нищо да се не срамувате. Докато чо-втзк работи, той е облтзчен в прости, в работнически дрехи; щом се верне от работа, ще се измие, ще се преоблече, и тъй премЪнен, в новит, в хубавиг си дрехи, ще се яви пред Баща си, да вземе участие в великото угощение.

Съвременните хора имат ред противоречия, и като не могат да ги разрешат, оплакват се от живота, недоволни са от него. Казвам: достатъчно е да помислите за любовта на вашия баща и на вашата майка, за любовта на вашия брат и на вашата сестра, за да изчезнат всички противоречия и страдания в живота ви, а вие да се развеселите, че сте имали привилегията да бедете поканени на

69

този объ\ц. Вие ще се зарадвате, че Бог ви е удостоил с вниманието и любовта Си, да ви направи сънаследници, да ви въведе в Царството Божие. Идат вече Божиитъ* блага! Досега хората не са имали такива благоприятни условия, каквито днес имат.

И тъй, желая сърцата ви да се изпълнят с Божията Любов, а умоветте ви – с Божията Мъдрост и светлина. Пожелавам ви вашитте напреднали братя да ви заведат при роднината ви Рагуил, да получите наследството, което Бог ви е оставил.

13. Беседа от Учителя, държана на 4 декември, 1927 г. София. – Изгрев.