от ПорталУики
Версия от 07:53, 10 септември 2011 на Valiamaria (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Сигурността на ученика

Светът е училище и щом сме родени, ние сме поканени в него. Радвай се, че си роден на Земята и се учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща.

В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души.

Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното.

Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение.

Докато скъсаме със старото, не е лесна работа. Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме. Използвайте условията, които Бог ви е дал. От добродетелите, които имате, и от погрешките, които имате, се учете. Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с Разумните същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде. В духовния живот, след като е работил дълго време за другите, човек трябва да работи и за себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Навсякъде трябва да виждате Божия Промисъл и хубавото в изворите, в дърветата, в реките, в песъчинките и да вземате пример.

Не е във ваш интерес да ви хвалят. Да се научи човек да живее, това е най-голямото изкуство – цяла наука е това. Всеки трябва да развие интуицията, за да може да предвижда, чрез което ще се избегнат много нещастия. У всинца ви има заровени таланти от миналото, които не сте развивали и стоят настрана един живот, втори, трети. Господ ще ви съди за талантите, които ви е дал и които не сте обработили. Духовният човек трябва да знае това, което светът знае и да има един плюс отгоре – да знае нещо повече.

Който не е свършил земното училище, трябва да го свърши, защото преди да си вземе матурата, не може да влезе в Божественото. Ако не разберете земните работи, как ще проумеете небесните. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи – в по-долно училище.

Човек трябва да благодари и да бъде със съзнанието на дете, което има много да учи. През всички тези видими звезди човек трябва да мине, за да учи. Колко много работа му предстои! За колко време той трябва да изброди всички тези слънчеви системи! Човек трябва да знае това, което е потребно в дадения случай. Невъзможно е той да знае всичко, а и не може да знае всичко, понеже не е създал света. Приятността не е в това да разбереш всичко, а да разбереш малкото, което в дадения случай ти трябва. Например, когато отидеш при извора, не е важно да знаеш как е станала водата и откъде иде; в случая същественото малко е да пийнеш вода, а другото после. Човек нека да пристъпи да работи с това малкото, което има. Има месеци, в които растенията цъфтят и зреят, а има месеци, в които се берат плодовете. Това е специално за всички, които търсят пътя. Говоря символично. Които са работили повече, развили са Божествените дарби. Напреднали души са тези, които са работили.

Всяка душа, която иде от Невидимия свят, носи нови условия за развитие на Божественото. Погрешката е в нас: когато сме дошли на Земята, където има разни превозни средства, ние сме се качили на биволска кола и казваме, че тя бавно върви. На следващата станция слез от бавното превозно средство и се качи в друго – по-бързо.

Повечето от правилата не се дават на всекиго по две причини: първо, защото някои ще злоупотребят и ще си послужат с тях, за да вземат пари от хората и ще ги използват за лични цели. Второ, защото няма да благодарят на Бога.

Мъчно е да се каже какво може да бъде човек, защото той не е още завършен процес.

Трябват три неща – Любов, Знание и работа. Най-важните работи отсега нататък има да се учат. Когато човек се учи, Бог урежда работите му. Нашите стари възгледи са несъвместими с Божествените, които ще дойдат. Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия?“ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства?“ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене. Учителят обича прилежните ученици, които се учат. Когато в класа има способен ученик, учителят го обича и заради него преподава вдъхновено и на другите.

Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микроскопически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли. За отрицателни неща не говорете, а за положителни. Четете пророците. Всеки ден трябва да учите по нещо – не да станете учени, а да се учите.

От Любов към Светлина, от Светлина към Свобода и от Свобода към Любов? Като мине този кръг, човек се подмладява, а който не го знае, остарява и умира. Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда.

Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас.

Всяко нещо отвън има отношение с нещо вътре в теб. А ние, като мислим, че няма отношение, минаваме като странници в света. Между външната Природа и нас връзката се е изгубила. Отидеш ли при едно крушево дърво, вземи плод и му благодари; така правиш връзка с Природата. Духовното стои някъде и аз ти казвам къде: „Ето по този път иди и си вземи вода.“ Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране. Човек, като се учи добре, ще стане светия; хората, като почнат да се учат от светиите, ще станат хора. Някои търсят Божественото в онзи свят, а Божественото е един добре уреден живот. Някои ме попитаха има ли задгробен живот; казах им: „Няма никакъв задгробен живот. Какъв задгробен живот? Съблякъл си е човек дрехите и си е отишъл. Пак е в този свят, защото дрехите не са нещо съществено.“

Нищо да не спъва твоя ум и сърце. Например търсиш Бога и мислиш какво ще кажат хората. Това не е важно, важен е опитът, който правиш. Ако сам не опиташ яденето, няма да го познаеш какво е. Малкото разбрано струва повече, отколкото голямото, но неразбрано, богатство. Когато дадете на едно дете ябълка, тя ще му произведе много по-голямо въздействие, отколкото хиляди картини с нарисувани дървета.

Всинца трябва да развиете известни психични сили. Иначе ще затъпеете, не ще можете да се ползвате от благата, които Природата има. Най-първо може да правите елементарни опити: например вие сте излезли да се поразходите, но иде буря; намерете начин да устоите на напора ѝ. Сами ще видите до колко можете да издържите на силата ѝ. После пожелайте бурята да утихне; ако престане, опитът ви е сполучлив.

Бяхте ли на този опит, когато се качвахме на Мусала? Тогава имаше електрическа буря с гръмотевици и минахме през електрическа зона. Искри и огньове излизаха от дрехите ни. Детективите, които искаха да ни следят, останаха долу. Те казваха: „Безумие е да се качваме горе.“ Горе се проясни. Бяхте свидетели на толкова опити и пак губите вяра.