Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.
СИЛА И БЕЗСИЛИЕ
"Отче наш"
„Всичко в живота е постижимо"
„Сила и безсилие" - върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не сте мислили, защото откакто сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? - Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? - Защото сте силни. Защо ви вървят работите? - Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? - Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? - Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне силният Иван Драган слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо за мене?" - „Говорих." Вземе, та му удря една-две плесници. Казва: „Още един път да не говориш." Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще ви отдаде Бог правото, като не сте умни. Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни. Защото и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадете храна на един болен човек, който не може да я яде. Хубава, отлична храна, не може да я яде... Сега, като говоря по този начин, вие идвате и по стария начин казвате: „Какво да се прави?"
Снощи събрах няколко братя и сестри да им покажа месечината. Като гледат, казват: „Колко е пъстра!" За момента, което виждат, това казват, но ако наблюдават месечината отначало, ще видят, че тя минава през разни форми. В пълнолуние се показва такава, каквато не е. Аз седя и ги слушам. Всеки си дава мнението. Казват: „Колко е пъстра, колко е светла." Всеки гледа и мисли, много светли точки има на нея. Казвам: Всички тия светли точки представляват циркуси, които са осветени отвътре. Циркусите имат дълбочина. Опасна работа е, ако сте на месечината. Тия циркуси са по хиляда метра дълбоки и са толкова начесто, че ако пътувате, може да хлътнете вътре. Тия циркуси отвътре са осветени с голяма светлина, че да не би, като хлътнете, да се убиете. По земному говорим. Защо са тия циркуси? Те са складове за хващане на слънчевата енергия, в която жителите на месечината живеят. Сега не искам да вярвате това, считайте го като за приказка от „Хиляда и една нощ". Засега ще го приемете като приказка. Аз не искам да имате моите възгледи, защото, ако имате моите възгледи с вашето разбиране, ще направите сума нещастия. Ще ви дам един пример с един български свещеник, един от най-добрите свещеници. Той бил от Търновско и пътувал от града за едно село. Носил със себе си някаква сума и взел един турчин със себе си, който носил кавал.* Наел го да му носи парите. Той ми разправи това. Казва: „Вървим и чувам нещо цъка. Обръщам се и виждам, че онзи цъка с кавала. С тия кавали, за да стрелят, удрят кремък. Там има барут и като цъка, изскача искра, пада на барута и барутът се запалва в цевта. Значи, мъчно може да се убие човек. Казвам му: „Какво правиш, защо цъкаш?" Сега при модерното оръжие, като се обучават, нали турят някаква мишенка, прицелват се там, дали ще могат да улучат. Този разказ други са взели, че го поправили, турили този поп, че е от Търново. Приказката е вярна, но мястото не е вярно.
Сега и вие, когато гледате месечината, бъркате работите и ги правите такива, каквито не са. Първо ще се научите правилно да мислите - малко неправилно мислите. Да кажем, че вие искате да пишете на български. Първата главна буква е А, последната буква коя е? - ^ . Значи, българинът първо казва А, после ^ . В началото се учудва. Дойде до края и работите не вървят, казва ^ . Гледам, вие започвате с А и, като дойдете до края, казвате ^ . Нещата трябва да се турят на собственото им място. Всеки един човек трябва да се определи такъв, какъвто е. Тези, които рисуват, тези, които фотографират, физиогномически много неверни работи дават. Един художник, който рисува, може да ви подмлади. Някъде ще изтрие някоя бръчка, може да ви направи малко по-млад, пък може да ви направи и малко по-стар. Магия има. Някои от вас понякога обичате женския свят, вече всички сте художници. Няма някой от вас, който да не е художник. Младите, вместо да ходят да купуват платно, ще вземат лицето си и него ще рисуват - веждите, устните. Казвате, право ли е? - Право е, художествено ще се развиват. Вместо да ходят да купуват платно и четки, ще рисуват лицето; изчисти го и после, на другия ден, пак рисува. Похвалявам ги, изкуство е. Казвате, грешно било. Грешно е, ако не е художник. Щом е художник, има право да рисува, както иска. На другия ден изчисти и пак рисува. Някой път направи устата по-червена, не е изчистил хубаво и пак турил червеничко. Изкуство е, като правите устата червена, да я направите тъй, както трябва. Направете хубава, червена уста тъй, както някой път ги правите по-червени. Тази червенина не съответства на характера. Вие вместо да сте активни, сте разложени, пасивни. Всяка черта, която имате, трябва да съответства на вашия характер. За пример, мнозина от вас искате да бъдете умни. Умният човек е свързан с жълтия цвят. Всички онези от вас, които пожълтяват, стават болни. Когато жълтият цвят дойде на лицето, човек е болен. Жълтият цвят в ума трябва да бъде вътрешен, той е свързан с ума. Жълтият цвят се образува от златото. То е цвят на ума с по-високи трептения. Човек трябва да мисли. Щом твоят цвят стане статически, само на лицето ти, той е вече едно материално състояние. Всякога жълтият цвят показва едно разстройство на черния дроб. Черният дроб е свързан с нисшите прояви на човека, със задната част на мозъка. Жълтият цвят, за който се говори, трябва да бъде свързан с предната част на мозъка. Дотогава, докато се безпокоиш, ти живееш отзад, в задната част на главата. Щом се тревожиш, ти разсъждаваш със задния мозък, ти мислиш отзад. Щом започнеш да мислиш, щом спреш тревогата, ти си отпред. Всяка тревога е отзад. Когато задната част на мозъка е възбудена, тревоги има. Щом предната част работи добре, тревогата престава. Пътят ти е осветен, срещаш по-малко препятствия. От какво иде тревогата? От самите препятствия. Сега аз не искам да се спирам върху въпроса. Вие казвате: „Колко невежи сме ние." Невежеството произтича от малката светлина, която имате на пътя си. И в духовния свят, и в умствения, и в материалния свят, всякога, когато светлината е малка, много погрешки можете да направите. Един художник, който няма достатъчно светлина, той не може да нарисува лицето. Най-първо той трябва да постави субекта, който иска да рисува, да го постави в такова положение, че сенките правилно да са хвърлени.
Здравето почива върху законите на човешката мисъл. Здравето почива върху законите на човешките чувства. Здравето почива и върху законите на човешките постъпки. Вземете най-материалното. Ако вие не знаете как да стъпите правилно, може да се осакатите. Ако вървите по площ, каквато има тука, няма никаква опасност. Но ако тази площ не е равна, равновесието винаги може да се измени, да паднете, някое кокалче да изгуби своето равновесие; защото кракът е направен с доста кокалчета, които са свързани с известни мускули. Може да се измени тяхното отношение. И вие ще почувствате болка. Казвам: Всякога, когато чувствувате болка в себе си, да знаете, че има нещо изместено. Това изместване може да бъде в ума, това изместване може да бъде в сърцето, това изместване може да бъде в тялото. И умът си има обвивка, и той си има тяло, доста сложно, организирано. Мислите, че имате малко сърце. Говорите за сърцето, но сърцето си има тяло. Това сърце, за което често говорим, не е само това сърце, което прекарва кръвта. Онова сърце, за което говорим, е много по-голямо от туй, малкото сърце. Трябва да имате правилни вътрешни отношения, да разбирате законите на вашето сърце, понеже, ако не разбирате тези закони, кръвообращението ви няма да става правилно. Трябва да разбирате законите на вашата мисъл, понеже, ако не разбирате тия закони, мисълта ви няма да тече, както трябва. После трябва да разбирате законите на вашето тяло, понеже, ако не разбирате тези закони, постъпките ви, всичките ви действия няма да стават правилно. Вие на малките подробности не обръщате внимание. Каква е една малка подробност?
Сила и слабост. Те, силата и слабостта, си имат добрите страни. Ако сте всесилни на земята, вие ще направите много добрини, но може и много злини да направите. Слабост - който няма сила, няма да направи много пакости. Той ще бъде праведен, но и много добрини няма да направи. Казвам сега: Слабият какво ще направи? - Във вашия ум сега седи идеята, искате да знаете какво е новото, какво ще бъде. Но вашата идея каква трябва да бъде? Да кажем, че всеки ден отивате в една гостилница. Отивате първия ден, виждате какво ще бъде яденето, втория, третия ден, мислите какво ще бъде яденето. Този гостилничар все ще мени яденетата. Ако е месна храна, ще има десет-петнайсет тенджери, ще има разнообразие. Ако е вегетарианец, пак ще има разнообразие. Вие се интересувате от разнообразието. Сега, като сте яли четири-пет-десет години, какво ще ви научи този гостилничар? Ако се интересувате, ще ви научи и вие да готвите десет яденета, но повече от това какво ще научите? Но в природата законът е съвсем друг. Да кажем, вие ядете череши. Този гостилничар турил в природата много пипер. Червената череша намазал хубаво с червено. Направил друго ядене. На сливите турил син цвят, а на някои турил жълт. Питам, защо едни сливи са сини, а други са жълти. Вие не знаете, но гостилничарят, който е направил това ядене, той знае. Питали ли сте вие този гостилничар, защо яденето е приготвено с жълт цвят, а другото ядене със син цвят? - Не сте го питали. Казвате: „Господ така е направил света." Не е така направен. „Направен е така" е написано на тази книга. Но ако искате да знаете какво има в книгата, трябва да изучавате тази книга.
Сега вие седите и някой път сте недоволни. Не знаете причината за вашето недоволство. Казвате за всяко нещо, че си има причина. Но причината донякъде разрешава въпроса. Двама братя се карат, не се спогаждат. Баща им умрял. Ако двамата братя, след като умрял баща им, не се спогаждат, каква е причината? Причината е материална. Бащата е голям земеделец, оставил ниви, делят нивите. Единият е голям, другият по-малък, не може да се спогодят. Единият иска да вземе по-хубава нива и другият иска да вземе по-хубава нива, не се спогаждат. Коя е причината? Причината са нивите. Има и друга причина - бащата е умрял. Ами защо е умрял сега бащата? - Причината е, че бащата умрял, затуй се карат. Причината на тази причина каква е? На причината, че е умрял, каква е причината? - Че бащата е умрял има още две причини. Или че е бил много добър човек, че Бог го е обикнал, повикал го на гости, заминал на угощение. Или че бащата не изпълнявал Божия закон, че Бог го е наказал - турил го в някой затвор. Или причината за смъртта може да е, че имал специална покана да иде в другия свят, да се представи. Казва на синовете си: „Аз като се върна от оня свят, на земята всичко ще бъде вече наред."
Питам ви каква е причината, че днес вие дойдохте тук? Ще кажете, че това е традиция. Хората отиват на събрание. Най-напред трябва да идем да служим на Бога, да добием знание. Ако се събираме в една гостилница, причината е гладът, желанието да придобием известна храна. Където и да ходим, пак ще се съберем там. Едно съвпадение е. Ако се събираме в едно планинско място при някой добър извор, причината е този извор. Там ще се спрем, тази вода е потребна. Ако нямаме нужда от тази вода, няма да се спрем. Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, на която мъчно може да се навежда човешкият ум. Да ви кажа причината коя е.
Една сестра я хванало треска. Не може да се лекува, понеже станала толкоз чувствителна, че каквото вземе, го повръща. Рациново масло не можеш да дадеш, майчин лист не можеш да дадеш, а пък треската дошла. Има няколко причини за треската. Аз съм ви дал примера за един овчар, за един от посветените овчари. Пролетно време било, преди да започнат болестите. Овчарят бил малко ясновидец. Той се спрял и се заслушал, как две трески се разговарят отдолу, под един мост. Седи той на моста, надал ухо. Едната треска казва: „Къде отиваш?" - „Отивам горе, на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема сила. Ще го хвана." Другата пита: „Как ще го хванеш? - „Като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре, лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса." Той слуша. - „Ами ти къде отиваш?" - „Там - казва - в града има един кадия (в турско време било). Аз ще ида да хвана него." - „Как ще го хванеш?" - „Аз ще го хвана така: Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре." Овчарят се заинтересувал от това, което се отнасяло до него. Съдията не го интересувал. Съдията да си бере грижата за себе си, той ще вземе мерки за себе си.
Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво го надува, завързва го и го туря да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума; треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе, всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря: „Защо се тресе този толум?" - „Има причини, не казвам. То е моя тайна, за да ми върви занапред на мене, този толум трябва да се тресе. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса. Да се тресе, то е късметът." Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе в него. Той бил малко цинцарин." - Треската влязла в млякото и, без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента. На овчаря, понеже му трябвал толума, отваря го и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той измива хубаво и напълва този толум със сирене и пак отива на моста, и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла." - „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям. Три-четири месеца пост държах в толума." Другата казва: „Ти, сестро, си попаднала в монастир, дето хората постят." Тя я поглежда и казва: „Колко си се оправила." - „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, от добрите хора е, остави ме свободно да вляза в него. Пък го тресях и, като го хващах, той не разглеждаше делата, лежеше. И много хубава храна ядеше, а и аз се хранех много хубаво. Я сега ела, да те заведа при него." И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата подир обед. Сега заключението вие ще го направите, какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега какво ще изберете. Кое положение ще изберете? Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете - да бъдете в положението на овчаря или в положението на съдията; или да бъдете в положението на треската, която е в съдията. Ако сте съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдете малко по-снизходителен. Делата отгоре, отгоре ще гледате, ще ги прекарвате бързо. Няма да бъдете много взискателен. Човек, като е болен, ще гледа по-снизходително на нещата. Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене."
Сега да приложим: Изводът какъв е? - Вие сте в пролетта на живота. Една треска всякога е готова да влезе във вас. Сега всинца ще ви хване треска, и като съдия, и като овчар. Овчарят не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, туря я вътре. Ако схванете това буквално, ще кажете, че това е една приказка. Лекарите как я обясняват? На какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми. Вземете маларичната треска, която комарите пренасят. С години седи в кръвта и пролетно време се проявява.
Всяка една мисъл, когато не е нагодена според трептенията на човешкия ум, произвежда дисонанс вътре в мислите и всякога едно чувство, ако не е в хармония с човека, ще произведе дисонанс. И постъпките могат да произведат дисонанс. Трябва да вземете някакъв път в живота си, трябва да се движите. Ако вашата постъпка не е в правилно отношение с тялото ви, ще се зароди едно болезнено състояние. Сега аз ви говоря, за да разбирате. Казвате: „Имаме лекари, те ще ни лекуват." То е така, но всеки един човек трябва да бъде лекар на себе си. Той трябва да знае как да прилага лекарските методи. И в природата има лекари. За пример ние имаме известни болести, които се образуват от омразата, които се образуват и от страха. Страхът не е нещо лошо, само по себе си. Тук наскоро идва една госпожа от града, която е пострадала. Тя не може да излезе по пътя сама. Щом излезе по пътя, няма вяра в себе си. Ако направи двайсет-трийсет крачки, пада на земята, завива й се свят, трябва да има някой, да я държи от едната или от другата страна. Причината е страхът. Тази болест си има начин за лекуване, но взема доста време. За да излекуваш един човек, трябва да мине най-малко една седмица, а пък някой път година и половина. Или да кажем, вие имате болка в стомаха или имате болка в главата си. Болестите в главата се дължат на разстройството в стомаха, на разстройството на стомашния мозък, на симпатичната нервна система. Двояк мозък има човек. Единият е горе, в главата, другият е наречен слънчев възел; и черният дроб влиза вътре. Значи, когато слънчевият възел е разстроен, човек винаги има главоболие. Причината е често магнетична. Стомашният мозък е област на магнетизъм. Всички хора, които имат повече магнетизъм, отколкото трябва, в тях винаги се образува коремоболие, а коремоболието винаги произвежда главоболие. Горният мозък акумулира електричеството. Следователно, болките на стомаха се образуват от разстройството на мозъка. Когато мозъкът горе не функционира правилно, винаги се раждат болки в стомаха. Ако ви боли корем, главата ви е виновна. Ако ви боли главата, стомахът е виновен. Вие разбирате стомаха като място, дето туряте храната. Но там има и разни други центрове. Симпатичната нервна система, която служи за функциите на храносмилането, е много важна. Това храносмилане става от ония жизнени токове в света, които дават енергия, за да се смила храната. Всякога, когато човек има преизобилно магнетизъм, той е разположен. Тия, магнетичните хора имат и благоутробие. Сега, някой път вие разбирате, че благоутробие има, когато коремът е издаден напред. Това е вашето благоутробие . То е болезнено състояние.
Аз говоря за туй благоутробие - (2). (1) - това благоутробие е на светските хора. Когато кажем благоутробие, разбираме тия линии да са естествени, от двете страни на тялото. Малко да закривяват - те са естествени линии. Първото (1) не е нормално състояние. Но натрупването някой път е отстрани или отпред. Аз съм привеждал примера за двама германци в Америка, на които благоутробието е такова, като че носят три деца. Двадесет години не са се срещали и, като се срещнали, не могли да се целунат, не могли да се стигнат, само се ръкували, без да могат да се целунат, понеже благоутробието им било голямо. Това са анормални състояния. Аз ви превеждам този пример, но той е анормален пример. Един господин, който ходил на времето в царска Русия, ми разправяше, че там видял навсякъде хора, с хиляди - хора все с благоутробие. Сега казва, като отидох в болшевишка Русия, видях само двама с благоутробие. И аз разбрах. Охолният живот ражда благоутробие. Когато човек започне да мисли и да работи здраво, той образува втората линия, тя е линия на един здравословен живот. А онзи (1) търси условия, иска да му слугуват, казва все, че малко му е тежко, не може да се движи, стомахът е разстроен. Там е всичкото зло, че има повече енергия, отколкото му трябва.
В Писанието се казва, че трябва да се отречем от много работи и да преобразим живота си. Никога не сме разбирали това. Целият християнски свят не е разбрал учението Христово, както трябва. Трябва да се освободим, да се откажем от всички ония непотребни работи, от болезнените състояния, които се зараждат. Има една любов, която ражда голямо благоутробие. Има една любов, която дава линия на тялото. Има една мъдрост, която прави туй състояние (1). Има едно ядене, което създава тази линия. Има една работа, която създава втората линия (2). Ако имаш благоутробие, ти не си разбрал Божия Закон. Ако кракът ти е подут, не си от умните хора. Ако те боли гръбначният стълб, мислиш ли, че си от умните хора? И ако те боли главата, мислиш ли, че си от умните хора? Не че си глупав. Туй показва, че не разбираш онзи строеж, не разбираш законите на своята мисъл. Ти не разбираш законите на твоето сърце. Ще те боли сърцето, ще те боли твоето тяло, ще се явят всякакви болести. Благодарение на болестите ние сме изучили доста човешкото тяло. Щом те заболи главата, започваш да мислиш за главата си. Хубаво е човек да мисли за главата си.
Сега изводът какъв е? - Как трябва да се нагодим, за да имаме един живот с векове. Имате някои последствия, които носите от преди трийсет-четирийсет години, може би от преди сто прераждания. Някои болести ги носите сега от този живот. Някои болести се дължат на миналото. Срещате някой човек, нямате разположение към него, не го обичате. Причината за това е вашето минало съществувание. Този човек ви е направил някаква пакост и като го срещнете сега, казвате, че не го обичате. Неговата обич някога е станала причина за една ваша болка. Някога той ви е смущавал. Сега вие не обичате този човек. Той е съдия, вие имате някакво дело и той ще реши делото във ваша вреда. Той е богаташ, от когото сте взели пари. Не ви обича, ще ви оскубе и у вас ще се зароди някакво болезнено състояние. Има друг богат човек, който ви обича. Тази причина е далечна, от миналото. Този човек ще ви даде пари без лихва. Казвам: Причината за всички нещастия е или от сегашното, или от миналото съществувание. Бъдещето е, което вие очаквате. Искате да идете в небето и там да живеете. Хубаво, радвам се. Но небето е един високо организиран свят и всички трябва да бъдете готови, като идете там. Не можете да идете със сегашните си разбирания. Като влезете в другия свят, там ще има комисия. Като умрете, ще се явите пред първата комисия и тя ще прецени, дали сте годни за изпита. Ако сте годни, ще ви дадат позволение да отидете да държите изпит, а ако не сте годни, ще ви върнат на земята. И в духовния свят не можете да влезете, ще ви оставят на физическото поле. Ако кажете, че между вас има от праведните, где ще ги турите. Сега вие вярвате, че тук има същества от оня свят. На кое място са? Вътре са те, не са отвън. Вие си ги представяте отвън. Ако са невежи, са отвън. Те са прозрачни, понеже телата им са етерни. Слънчевата светлина не може да се пречупва в етерните тела. И затова остават невидими. Материята, която имат, е с коефициент единица. Да допуснем, че имате един ъгъл. За да видим един предмет, трябва светлината да се пречупи. Ако тази светлина минава през него и не се пречупва, предметът остава невидим, той е прозрачен. Някой път вие не виждате известни предмети. Да ви дам един пример. Може да правите опити, но не трябва все с това да се занимавате. Да допуснем, че имате приятел, който е заминал на другия свят. Обичали сте се много. Ако започнете да мислите за него, че той има тънко чувство, финес, че е много внимателен, с тънък слух и много благородство в постъпките си, ако започнете така да мислите, да изброявате всички негови хубави черти, ще усетите една малка хладина, която започва да минава покрай лицето ви, устата, носа. Стаята е затворена, няма откъде да дойде този вятър. Привлече се този ваш приятел от тези мисли, и когато започнете да говорите за неговите хубави черти, той казва: „Колко хубаво мислиш за мене." И започва да ви гали със своите ръце. Не с физическите си ръце, но със своите си ръце. Целува ви и вие усещате това да минава като някаква хладина. Той изказва своето задоволство, че имате такава хубава мисъл, че такива хубави чувства храните към него. По някой път, ако започнете да мислите за някои лоши черти или, че имал лоши чувства, ще усетите стягане по лицето или под окото. Заминалите никак не обичат да им припомняте техните погрешки, понеже сами ги виждат. Няма защо да припомняте погрешките на един, заминал за другия свят, понеже те са като овцете и говедата, той ги вижда; всички подире му вървят като овце, кокошки, патици. В този смисъл няма защо да му ги изтъквате, той ги вижда. Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш." За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото. За доброто като припомните, то е по-ценно.
Сега всички вие имате един характер, обичате да припомняте. Ти едно време тъй каза: „Аз като дойдох в къщата ти, направи добро." Казва: „Това го зная." Да ви наведа психологически как трябва да се разсъждава. В сегашната екскурзия, която направих в понеделник, гледам, един брат носи едно малко детенце, момиченце, хубаво, красиво, интелигентно, с доста добри заложби. Туй дете не е ходило на планината и баща му го турил на раменете. Като се качило на раменете, то е весело, разговаря се. Аз наблюдавам, то весело говори с баща си и той му говори много любезно. Така вървят доста време, но като вървят, по едно време на бащата му дотежава, снема я, тя да върви. Като върви сама, тя започва да става недоволна, намира погрешки, хване го, той се чуди човекът, пак я вдигне, пак я тури на раменете и тя е доволна. Моето обяснение сега е следното: Понеже раменете са духовни, онези, хубавите трептения функционират. Онова дете на раменете на баща си е разположено, той му дава най-хубавото разположение. Понеже то седи със своите крака, а те са акумулатори на нисши земни енергии, и като седи дълго време на баща си, тя предава своите нисши енергии. Неговият ум и сърце започват да бъдат неразположени и той иска да я снеме, да я сложи долу. Енергиите на детето засягат неговия ум и той става неразположен, и не знае защо. Нему не разправям това, на вас обяснявам. И той ту я тури на гърба си, ту я снеме долу. Ако е тук, и той ще ме слуша - не го виждам. Ако искаш един човек да е разположен, на еднакво ниво трябва да туриш и главата. На същия уровен трябва да бъдат. Не той да ти говори горе, пък ти да си долу. Тогава не може да има разбирателство.Енергиите имат свое поле на действие. Казвам, от неразбирането на работите се раждат ред недоволства. Аз бих ви дал и друг пример: когато човек иска да бъде разположен в света, трябва да разбира законите на своите ръце. За да бъдеш добър, трябва да умееш да използваш енергиите на твоите крака. Ти не можеш да бъдеш справедлив, ако не използваш енергиите на твоите ръце. Ти не можеш да бъдеш умен човек, ако не можеш да използваш енергиите на своя ум. Тогава три правила има: Челото е студено, носът е светъл, устата е топла. Ти искаш да бъдеш силен човек. Не можеш да бъдеш силен човек, ако не разбираш енергиите на силата. Силата произтича от челото. Светлината произтича от носа на човека, топлината произтича от устата на човека. Ти, за да бъдеш топъл, за да имаш правилно кръвообращение, устата ти трябва да бъде топла. Ако твоята уста е студена, кръвообращението ти няма да бъде правилно. Ако ръцете ти са студени, пак законът е същият. Ако ръцете постоянно са студени, ако краката са студени, кръвообращението няма да бъде правилно. Ръцете трябва да имат една нормална, естествена топлина. Има една школа за възстановяване най-напред на органическата топлина на тялото. Всяко неразположение се дължи на липса на топлина. Има хора топли, има други студени. Някои хора са по-топли, отколкото трябва. Някои са студени повече, отколкото трябва. Като отидеш при някой, който е студен, той отнема от твоята топлина и след туй се усещаш неразположен. Ако имаш повече топлина и той отнема от тази топлина, ще се образува хармония. Ако ти имаш малко топлина и ти отнема от топлината, ти веднага се усещаш неразположен. Та, най-напред, трябва да се образува хармония между мислите на хората. Като се срещнат двама души, мислите им трябва да си хармонират. Тъй както двама художници, като се срещнат, си говорят върху своите картини. Единият художник може да се ползва, пък и двамата може да се ползват, но мислите им са в хармония. Единият рисува пейзажи, другият рисува образи. Всеки може да се ползва от ония линии. Знаеш колко мъчно е да направиш хубави вежди. Знаеш колко мъчно е един художник да направи хубаво око. Знаеш колко мъчно е един художник да нарисува нос на свят, да му тури характерните черти тъй, както е в природата. Тук гледам, върху вашите носове има да се работи хиляди години още с вашия капитал, за да развивате носовете си. Хубаво е, че е така. После хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само върху формата на тялото ще работите. Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и, ако си затворя очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, като че мед яде. Пръстът, както е създаден, е създаден от врата. Пръстите говорят, че братът обобщава нещата, не се рови в подробностите. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва, колко е дълга и широка. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че е пестелив, но не е икономист. Пестелив е. И от малкото пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е така - не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже това, което спести. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът, като е заострен, има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля, аз съвсем загазих на земята." И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди какво са му дали. Най-малко десет-петнайсет поколения са работили и той не може да се измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което сам изпитва.
В човека има много скрити работи, той не се е проявил напълно. За в бъдеще тепърва има да се проявява. Досега тъй, както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използвате благата, които Бог ви е дал. Туй, което носите в себе си, не можете да го използвате. Често умирате от скръб, че не сте опитали живота. Как ще опитате живота? - В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има живота, които могат да се опитат. Казвам, старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучват. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора. Сега вие, без да искате, по някой път се изкушавате да обръщате поглед към неща, които не са съобразени с вашите разбирания. Виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ви спъват. Не да бъдете слепи, че изобщо да не ги виждате, но не и само това да виждате. Ако постоянно мислите за вълка, ако постоянно мислите за мечката, за змията, за една лоша черта, или ако постоянно мислите за лошата черта на една ябълка, ще се спънете върху лошите черти. Като виждам една змия как бяга, че без крака може да ходи, разбирам, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път си изплези езика. Много пъти за изплезването на езика убиват змията, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук преди години минавах през Борисовата градина. Гледам нещо мърда. Една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам и се разговарям с нея. Казвам: Печете се тук. Доста хубаво място сте избрали. Рекох: Ще бъдете ли тъй добра да се преместите, тия хора са тъй невъзпитани, че могат да ви смачкат тука. Ще мине някой, ще ви пребие. Изберете си някое друго място. Постоя няколко минути и тръгна по пътя, поздравихме се. Тя казва: „Не мисля зло никому." Но ако стъпите на нея и ако кракът ви е бос, веднага, по закона на самосъхранението, ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция. Пази се тя, но и вие трябва да сте внимателни и да се пазите.
Често, когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като няма какво да правя, взема цигулката. Ако има муха в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне някъде. Започва да ръкопляска. Важното е, че като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва ти: „Хубаво свириш." После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране да седи кротко и да слуша. За мухата имам една мухешка музика, която свиря. Ако са повече мухи, а аз вече съм започнал да свиря, не ги виждам, но после гледам как са накацали по стените. Вземат една поза, сякаш че ме слушат оттам. Издавам заповед: Ще накацате по стените и ще ме слушате. Свободни сте. Ако забравя някой път, или по главата, или по краката, навсякъде ще ходят. Много пъти съм изгубвал настроението си, като кацват. Пък характерите им са малко особени, а освен това са много невъзпитани.
Казвам: В природата навсякъде трябва да разбираме вътрешния смисъл, който Бог е вложил във всяко нещо. Да гледаме на добрата страна на нещата. За пример вън имате една праскова. Казвате, че прасковите живеят известно време и изсъхват. Един клон, ако се отреже, щом го отрежете, ще поникне друг на неговото място. Ако една праскова има дебели клонища, които не раждат, отрежете ги, ще поникнат нови и тази праскова ще може четиридесет-петдесет години да продължи да ражда. Като лозата, ако я оставите да расте, до десет години ще престане да ражда. Трябва да се обрязва както лозята. И в себе си някои ваши недостатъци трябва да ги отрежете, за да израсне нещо хубаво.
В думата лошо, Ш-то е лошото, злото. Вие какво понятие имате за злото? Злото е сила в света. Злото е свързано със силата в света. Вие мислите, че злото е причина за греха. Не, злото слиза в областта на греха, но причините за греха са съвсем други. Зло и добро. Ако човек напише така 3, този човек яде и не плаща. Този взема и не дава. Взето, значи взето и не дава. Злото в това седи. Като силно, отдето мине, каквото вземе, забатачва. Счита, че всичко в света е негово. Сега и религиозните хора казват: „Всичко е от Господа." То е зло. Те имат право, то е на Господа. Всичко е Негово, но всичко в света не е за вас. Аз ще ви докажа, че не е за вас. Аз ще нагорещя собата до 140-200 градуса и ще ви кажа: Вземи си от огъня. Казвате: „Всичко е за мене." Казвам, този огън ще ви го подаря. Вие си вземете подаръка, но когато са изстинали въглищата.
Да ви приведа какъв е сега моралът. На една млада сестра са се дояли череши. Понеже имаме две-три череши, отива без позволение, качва се на черешата и иска да бере. Братът, който пази, я хваща и казва: „Не може да се берат. Ако всички идват така да берат, нищо няма да остане." Той взима чантата, идва и ми разправя. Мене ме интересува другата страна. За пример да ви го приведа. Сега идва сестрата да се оправдава. Идва при мене и ми разправя други работи. Казва: „Ще ме извиниш. Отидох там, исках да си откъсна две череши. Дойде този брат, невъзпитан човек, и не ми дава череши. Има една сестра, към която има разположение, на нея носи, дава й. Аз сама исках да си взема, на мене не дава." За да се оправдае, говори така. Аз не съдя, слушам, нищо не казвам. На младата сестра казвам: Не обичам това в тебе, то е лоша черта. Твоята погрешка си е твоя, че той носил на онази сестра, то е негова погрешка. Че отиваш да береш без позволение - с негова погрешка искаш да се освободиш. Ако той греши, то е негова погрешка. Но ти ходиш там и без позволение щеше да си откъснеш. Не че е грях това. Аз казвам: Всеки един от вас има право да откъсне по една череша, най-много по три череши. Някой от вас, като идат, напълват си джобовете, за другите не остава. Тук има череши. Аз никога не съм откъснал една череша. Вчера ми дойде на ум и не можах да намеря. Доста хубави череши, но всички обрани. Като погледнах черешата, казвам: Доста те обичат. Злото не е в това. Но ако аз бях на ваше място, щях да откъсна три череши. Нека да остане и за другите да вкусят. Сто души по три е равно на триста. За десет дена, три хиляди череши. Така ще има за всички. Някой мине тук, събере череши, напълни джобовете си, за децата и за жена му да има.
Любовта изисква да станем закон на себе си. Аз не искам да турям никакъв закон. Всеки един от вас трябва да се подчинява на написаните в него закони. Казва: „Някой брал череши." Много хубаво. Но знаете ли, онова, което вие правите, ще се върне при вас. Закон има: Каквото кажете на хората, ще го кажат на вас. Каквото направите на хората, ще ви го върнат - и добро, и зло, няма изключение. Туй трябва да знаете. Ако искате, правете добро, за да се върне добро. Другите работи, които правите, може би след един ден, два, след три, пет, десет, петнадесет, може да минат и десет, двайсет, трийсет години, ще ви се върнат. Има един пример, ще ви го приведа: През 1918 година германците отиват да искат примирие. Французите се показват като победители. Не се минаха двайсет години и французите отиват на същото място, в същото положение. Германците казват: „Как е? Ние когато идвахме при вас, как беше? Сега вие идвате." Ако дойде при тебе някой и ти го гледаш отгоре, един ден Господ ще те прати при него и той ще те погледне отгоре. Тогава имате онази басня. Щъркелът повикал лисицата на гости, пък сварил яденето в тясно гърне. Той си турнал клюна, яде от гърнето, а лисицата близнала, не може да влезе муцуната й. Лисицата повикала щъркела на гости и сготвила яденето в разлята паница. Започнали да ядат, щъркелът тракал по паницата. Ако гърнето е с тясна уста, на гости сте у щъркела, ако паницата е разлята, вие сте на гости у лисицата. Ако сте с тясно гърло гърне, вие имате характера на щъркела, ако сте с разлята паница, вие имате характера на лисицата. Казвам: Щъркел ли си или лисица? - Тези два метода са само за изяснение. В дадения случай ще поддържам една хубава постъпка на лисицата. Добрата постъпка на вълка коя е? - Благородството на вълка е, че болна овца не яде. Хигиената спазва. Като побутне овцата по корема, казва: „Влизам в твоето положение. Никой вълк няма да те закача, докато си болна, бъди сигурна." Щом овцата оздравее, изменя се тяхното отношение. Вземете котката. Жабите ходят свободно край котката. Котката само ги побутне с крака си, но ако е мишка, може ли да ходи свободно - веднага ще я хване и изяде. Жабите преспокойно може да ходят, а мишките не. Защо? - Защото жабите и котките не се обичат, нямат симпатия помежду си. Между мишките и котката има известна симпатия. Котката има етикеция, политикантка е тя. По-голям политик от котката няма. Щом като влезе и й дадеш нещо, с мек глас ще поизмяука, после ще дойде, ще се поглади, ще вдигне опашката, ще започне да благодари. Казва: „Много добър човек сте. Като вас друг не съм виждала. Само да се допра до крака ви, струва си." Върви, върви и пак се поглади. Пък децата ви какви са, пък жена ви колко е красива. Ще обикаля, ще ходи около вас. Казва: „Тук е Царството Божие, във вашия дом." И като ви каже така, вие сте разположен и ще й дадете нещо. Тя казва: „Много щедри хора сте." Аз бих желал да имате този характер на котките. По някой път, като върви, казвам: Много хубаво постъпваш, но оставяш малко козина. Тя казва: „За спомен. Туй, което правя, то е, защото съм щедра." Аз зная, че не е щедра, но тя казва: „От козината си оставям един спомен за доброто." Това е само мое тълкувание. Ако го вземете буквално, че с котките се разговарям -разговарям се. Излизам от вратата навън, тя седи, чака нещо за ядене. Издава звук, казва: „Дълго време да не се бавиш, излизаш по работа, аз ще чакам. Да си спомниш и за мене малко." Когато иска нещо, тя си има едно особено мяукане. Аз го тълкувам така. Тя не ми говори с много думи. Само един котешки слог има, който казва: „Ти, в своята добрина, ще имаш и мене предвид." Казвам: За котката е хубаво. Аз харесвам, че има една хубава черта. Като влезе вкъщи, тя ще изчисти краката си, ще помяука нежно. Аз харесвам нейната чистота, но не мога да ви я препоръчам като добър хигиенист за яденето, някак не я бива. Не бих желал вие да се храните като котката. Като хване мишка, тя я изяжда с козината, с червата. От това умират всички котки. Хигиената на слънцето котката разбира. Като изгрее слънцето, ще намери някое място, ще си пече гърба; по всичките правила се пече. Ще обърне гръбнака да се напече, ще обърне и гърдите си. Както хубаво разбира слънцето, да използва светлината му, ако разбираше така и хигиената на яденето, тя би живяла сто и двайсет години. Но понеже не може да използва тия условия, живее едва десет-петнадесет години и си отива.
Една добра черта: целият английски народ се моли, Бог да помогне на французите, да издържат изпита добре. Да им помогне!
"Добрата молитва"
38 лекция от Учителя, държана на 19 юни 1940 г., София, Изгрев.
- Гладкостенна пушка (остар. и диал.)(б.р.)