Синовно отношение
В пета глава от Евангелието на Лука, 19 стих, е казано: „Понеже не намериха място, отдето да внесат болния, възлязоха на покрива, и през керемидите го спуснаха с одъра пред Исуса". Ако днес човек се осмт>ли да отвори покрива на някого и оттам да спусне болния, ще го дадат под съд. Ние похваляваме тия хора за смелостта им. Голяма е била тяхната смелост, но и клацата не е била много солидна. Ако по-кривът е бил като сегашните, не биха могли да го отворят. Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страх-лив. Понякога и страхът е на място. Ако заекът срещне мечка, трябва ли да прояви смелост, да се бори с нея? Той трябва да разчита на краката си и да бяга. Тук се изисква разумност, а не см^лост. Трябва ли човек да бяга от пчелата? Смешно е да 6я-гаш от пчелата. Спри иа местото си, вдигни главата си и духни към нея. Тя се плаши от в-ятъра. Щом духне вятър, пчелите се скриват в кошерите. Обаче, не е позволено
- ) Лука, гл. 5,
32
на пчеларите да опушват с дим кошерите* за да взимат меда. Това е насилие, а насилието води към зло.
Стремете ге към доброто в живота. Всяки ден трябва да внасяме нъхцо ново в живота, колкото и да е малко то. Вижте, как художникът започва своята картина. Ако рисува човек, той първо поставя основните чърти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всеки ден прибавя по нещо към портрета. Той постепенно дохожда до най-мал-ките подробности. Ако художникът бърза да сверши картината си в един ден, нищо не е постигнал. Само скиците стават бързо. Има художници, които са майстори на скици, но мплцинп могат да нарисуват човека та-къв, какъвто е. Гледаш един портрет, виждаш, че добротата на тоя човек е пресилена. Той е представен по-добър, отколкото е в действителност. Някой художник нарисувал нвкого по-смъл, по-красив, отколкото е в същност. – От кого зависи това? – От художника. Смелият художник предава своята смелост на човека, когото рисува. Страхливият художник предава своя страх на човека, когото рисува. Какъвто е характерът на художника, такива са и него-вите картини.
Казвам: Мнозина ме слушат, малцина ме разбират. Това зависи от разбирането. Всеки разбира сооред своята мърка. Не <? лошо това, но понъкога вие съкращавате
33
тая мърка. С един или с два милиметра, но все ще я съкратите. – Защо става така? – Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човек нт>щата, или да ги намалява? Това се определя от случая. Ако ти е дошъл гост и пожелаеш да го нагостиш, дай му изобилно ядене, да остане доволен. Когато се храниш, никога не преяждай. На госта ще дадеш изобилно, да не мисли, че си склшер-ник. Към себе си ще бъдеш строг, иъма да преяждаш, а към госта си щедър. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде един човек? Може ли да изяде един хлъб? Има хора, които ядат много, но т се срещат ръдко. Те минават за големи герои.
Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цъло агне. При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кгр., два килограма хлвб и един килограм халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кгр., но с кожата, с вътрешно-стите – неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7–8 килограма най-много. Има нещо преувеличено в тоя факт, но има и нещо верно. Срещат се хора, които ядат много и около тях се съз-дават легенди. Българинъг обича да преувеличава и да намалява – това е негова чър-та. Един американски писател описал два интересни случая за хора, които ядат много.
34
Един американец влязъл в едно сирото-питалище и изял закуската, приготвена за 70 деца. Друг американец изял яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминават българина, който изял едно агне.
Трябва ли човек да яде много? – Това не е в съгласие с законите на природата. Чрез яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други – малко. Може ли слонът да се задоволи с едно кило ориз? Десетки килограми ориз са нежни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синът и дъщерята ядат като слона? Той ще се види в чудо, не може да ги задоволи. В бъдеще човек ще яде малко. За да дойде до това положение, той трябва отсега да намалява количеството на храната. Сегашният човек работи извън марката, с цел да осигури яденето. Днес голям процент от хората умират от преяждане и от пресилен труд за осигуряване на прехраната. Г ядат бързо, не правят подбор в храните. Това изтощава и разстройва организъма. Малък процент от хората умират от други болести.
Помнете: Яденето е велик процес, свер-зав с любовта. Който не яде с любов, сам се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, сам се излага на страдания. Спо-ред една статистика, 95% от хората стра-дат от преяждане, от недоволство. Те ядат и не благодарят – все намират нещо, отъ
35
което са недоволни: яденето било преселено, постно; хл^бът бил тверд или недопечен. Хигиената на яденето изисква от човека да благодари за хяяба и за яденето, които му се дават. Не съм срещал човек, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всякога ще се натъква на лош хл-яб й на лошо ядене, В това няма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието – лошото, нечистото. Когато хората грешат, яденето им е лошо. Когато хората се бият, яденето им е лошо.
Съвременните хора се биятъг милиони хора се убиват, но всичко това не е волята на Бога. Това не е в съгласие с законите на природата, нито е определено да стане. Понеже хората се отклониха от законите на любовта, на мъдростта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбит^. Днес хлъбът се намали, захарьта, месото, маслото също се намалиха. Днес най-здравите хора отиват на бойното поле, да правят окопи, бункери, укрепления. Казват за никого, че е лош. Не е лош, но е войник на бойното поле, въоръжен е, воюва. Без да иска, ще те докосне с орж-жието си.
Казват за никого, че работите му не вървят добре. Много естествено, умът му
36
е зает' с иенежни работи. Вместо да се занимава с велики и красиви неща, той впряга ума си в работи, които го изтощават. Човек трябва да воюва, но за това се изисква ум, доброта и сила. Ако не си най-умеа, най-добър и най-силен, не воювай с никого. Има смисъл да воюваш, ако си въоръжен. С какво трябва да се въо-ръжиш? Как трябва да воюваш? След сегашната война милиони мъже и жени трябва да работят усилено, най-малко 30 години, за да изправят погръшкит, които са направили. Милиони майки трябва да работят, за да изправят погрешките на войната. Не е лесно да се родят толкова синове и дъщери, които да заместят числото на убитит. Това са сравнения, от които се виждат последствията на войната.
Казвате, че само неразумните хора се бият. Не е въпрос само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вътрешната. Един човек се разгнъви и, без да съзнава, убива милиони клетки в себе си. Скарат се или се сбият двама души, двойно число клетки умираг. Това е излишно разпиляване на енергия. Гнъвът разрушава човешкия организъм. Като се разгнъви, човек отпада, губи енергията си. Някой се оправдава, че наследил гнвва от майка си или от баща си. Същевремеино казва, че е роден от Бога и следва пътя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родиш от Бога и да
3?
се гневиш. Христос си послужи само вед-пъж с камшик, да изгони търговците от храма, и повече не повтори. Като влезе в храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревността към тоя дом ме изяде". С вдигането на камшика, Христос искаше да каже, че човек трябва да изхверли свойт лоши мисли, чувства и желания навън. Така трябва да се разбира постъпката на Христа. Ако мислите, че Христос имал намерение да изгони лошите хора от църквата, св-етът никога няма да се оправи. С камшик светът не се оправя. Лошите хора в църквата представят ония ожщесша в човека, които тьргуват с Божественото. Който иска да служи на Бога, сам трябва да се заеме да очисти своя хрзм. И тогава, като влъзе Христос в неговия храм, няма да вдига камшика си, да гони търговцит. Нвкой се извинява за ногръшкитв си. Няма нищо лошо в погръшкит, но чо-век трябва да знае, защо гръши, В тъмнината се допущат всъкакви погрешки. Обаче, светлината не допуща нито една погръшка. Ако грешиш, ще знаеш, че живъеш в тъмнина. Ако не гръшиш, живвеш в светлина. Съвременното човечество трябва Д1 се поправи. Божественият свет е добър, но човешкият свет е развален. Хората са го развалили, и те сами трябва да го поправят. – Кой ще оправи света? – Добрите хора. Както в невидимия свят има добри и лоши същества, така и в човешкия свят има до-
38
бри и лоши хора. Първият Адам, който бъше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче, вторият Адам, който бвше направен от нръст, носъше гр-вха в себе си, затова сгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също сгреши. Всеки мъж и вейка жена, направени от пръст, имат слабостта да ядат повече, отколкото им е нежно. Някои казват, че чов-ек е направен от кал. Не, той бъше направен от най-хубавата пръст, а не от кал. Частицитй на тая пръст бюса издърж-ливи и трайни. Впоследствие, когато човекът сгреши, те изгубиха своята чистота и трай-ност. Така се създадоха различните болести и тумори, от които хората и доднес страдат. Ако се питате, защо идат болести-те, ще знаете, че те са резултат на отслабване на любовта, мъдростта и истината; бо-леетите са резултат на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бъде здрав, тр-ябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от слънцето, ако искате да бъдете жизнерадостни. Радвайте се на из-гряващето слънце, ако искате да продължите живота си.
Мнозина се отдават иа грижите си и не обръщат внимание на слънцето, коею изгрява. Заети само с себе си, тв са. недоволни от слънцето, от неговата топлина и се оплакват, че то силно гръе и ги изгаря. Да
т
б*лагодарим на слънцето/ Без него злото щеше да бъде ио голямо. Злото, нещастието и страданието са резулгат на човешкия жи-вот. Бог не създаде орлокието – човек го създаде. Човек злоупотребява с благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човек, като не може да отвори сърцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалят и започнат да гният. Гнилите и развалени ябълки се продават евтино, но ти носят болести. Прясното мляко и масло се продават скъпо, по 400–500 лв,; развалят ли се, бързат да ги нродадат. Пазете се от стари, развалени храни. Пазете се от стари, развалени мисли, които евтино се продават.
Стремете се към правите и нови мисли, които никога не се продават. Добритт> чувства и желания, както и добритт. постъпки също не се продават. Който се е опитал да продаде една добра мисъл, едно добро желание иля една добра постъпка, всичко е изгу-бил. Мислит, желанията и постъпките са живи и съзнателни. Щом почувствуват, че господарьт им мисли да ги продаде, те веднага го напущат. Стихът от Писанието, в който се казва, че Бог ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човека от добрите мисли, чувства и постъпки. Духът внася красивото и възвишеното в чов-вка. Да мисли човек, че може без Духа да се про-
40
яви, това е криво разбиране, крива мисъл. Божият Дух, като жива енергия, слиза отгоре и действува върху човешката душа. Мощен е Божият Дух, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравъе, най-много след два деня той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл. Тя верши чудеса.
На какво се дължи обезсърчаването? – На отрицателната мисъл на окръжаващи-те. Както физически силният човек може да те хване за ръцетв и заверже с въже, да не мръднеш от м&стото си, така и отрицателната мисъл на окръжаващата ср^дл може да те екове и ограничи. Отрицателните сили мо-гат да заведат човйка, дето пожелаят. Никой казва, че в умствения свет поне може да бъде свободен. Зависи, под чие покровителство се намира. Ако е под влиянието на отрицателната мисъл, той не може да бъде свободен. Ако е под покровителството на любовта, на мъдростта и на истината, той е свободен. Вън от любовта, вън от мъдростта и вън от истината, никаква свобода не съществува. Търсите ли свобода, ще я намърите в любовта, в мъдростта и в истината. Търсите ли свобода, ще я намерите в живота и в знанието. В свободата
41
има живот, в свободата има знание. Свобода, която не носи живот, не е истинска. Защо е свободен чов&к, глупости ли да верши? Ако можеш да подобриш живота си и да се освободиш от противоречията на ума и на сърцето си, ти си свободен чов-ек. Ако не можеш да постигнеш това, ти не си свободен.
Животът освобождава човека. Зад живота стои любовта, а зад любовта – Бо-жият Дух. Дето животът, любовта и Ду-хът не присжтствуват, там няма свобода. Ако животът, любовта и Духът не при-сжтствуват в човека, той не е свободен. Свободата иде чрез святлината. Както светлината е свободна да прониква навсъкъде, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез въздуха. Както въздухът се движи свободно, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез водата. Както водата тече свободно, така и ние трябва да бж-дем свободни. Както хлвбът минава свободно през живите същества, така и ние трябва да бъдем свободни. Затова Христос казва: „Аз съм живият хлъб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си*. Жив е хлъбът, живо е житното зърно. То говори на човека, както Бог му говори отвътре. Крушата, ябълката също са. живи. И те говорят на човека.
Никои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е въ
ш
светлината, в въздуха, в водата, в хл&ба й в плодовег. Не Го търсете отвън. Достатъчно е да приемеш хл4ба с любов, за да ти проговори. Яж плодовете с любов, за да ти проговорят. Човек може да проповядва чрез плодовете. Посади няколко плодни дървета, отгледай ги с любов и, кой как мине, давай по един плод. Така ще пропо-въдваш по-добре, отколкото с думи. Който иска да стане проповедник, нека отгледа 20–30 плодни дървета и да раздава на всеки уморен и ожаднял пътник. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губил времето? Кой не е съжалявал за изгубеното време? Ако си изгубил част от времето си за непотребни неща, дай малко време и за отглеждане на няколко плодни дървета, да ви-диш, какъв резултат ще имаш. Съйте изобилно семена в живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човека. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се под-младиш и обновиш, това не значи, че ще живъеш вечно на земята. Ако живееш 120 години, това е достатъчно. Повече от 120 години не може да се жив&е на земята, нима условия за това. Като живъеш 120 години, ще напуснеш тялото си, както събличаш старата си дреха. Ще съблкчеш дрехата си и ще благодариш на клетките, които са. работили за тебе цял живот.
43
Мнозина гледат на тялото си като на временна машина; щом тя престане да работи, всичко се свершва с «ся. Не е така. Милиарди клетки има в чов&шкия организъм, които са живи, съзнателни и организиран»', както хората се организират. Вижте, как днес, в войната, се органкзират милиони хора, които изпълняват специфична работа. Всеки верши работата си точно на време, с пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нещо добро в себе си. Външно ' войната се води от хората, но зад тях се крие нещо друго. И конет взимат участие в войната, но друг ги папътва. Коньт не отива доброволно на война, господарьт му го кара. Както конникът възсъда коня и го управлява, така и духовете възсъдат хората и ги карат да се бият. Кога ще се сверши войната? – Когато конниците слъзат от хората. Докато са на гърба им, войната ще продължава. Обикновено войните стават ве-чер, в тъмнина, когато хората не виждат, че ги възсъдат. Невъзможно е през деня да става война. Сега на земята владъе нощ. Тази е причината, дето съзнанието на обикно-вените хора е в тъмнина. Например, ако в мирно време убиеш човек, ще те еждят, ще те затворят и скъпо ще платиш за престъплението, което си направил. Ако в време на войн! убиеш 10–20 души, ще минеш за герой, за което ще получиш кръст за храброст. – Какво показва това? – Че лич-
44
ният морал е по-висок от обществения.
Когато се говори за съзнанието на наро-дите и на цялото човечество, виждаме, че те са останали казад. Много трябва да се работи върху съзнанието на един народ, за да се повдигне до нежната висота. И отд-ел-ният чов&к не е прогресирал миого. Въпреки това, някои хора се опитват да пророкувате». Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народ ще победи в сегашната война. Ново слънце ще изгръе! То се приближава вече към земята. Щом се яви пър-вият лъч на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разберат, че не тръб-ва да се бият. Право ли е двама братя да се бият? Те се бият, защото са пияни. Като изтрезнеят, ще си подадат ръка. Днес се бият християнски народи. Какво ще спече лят от войната? Ще видят, че не са разбрали още Христовото учение. Както евреите не приеха на времето Христовото учение, така и сегашните християни не разбраха Христа. Да се биеш, това не е в съгласие с Христовото учение. Войната е остатък от ези-чеството. Казано е в Писанието: „Той отначало бъше отцеубиец." За кого се говори в тоя стих? – За черните братя, последователи на черната ложа.
Помнете: Любовта изключва убийството. Чов&к няма право да убива. Грънчарьт, който прави грънците, има право да ги чупи. Обаче, чиракът, който само помага, няма то-
45
в а право. Следователно, ако войната е от Бога, на място е; ако е от хората, не е на мъ-сто. Има ли право коньт да ритне човека и да го убие? Ако си позволи това, куршум го чака. В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да изверши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – кали юга. Дълъг е периодъг на тъмната нощ. Той започна от съгртдпаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи св&тлият век на човечеството. Идат вече святлите братя на земята. Иде новото време в свита. Някои от светлите братя ще се въплътяг, "други ще се вселят. И еднит, и другите ще бж-дат видими. Те ще разрешат всички въпроси правилно. Те ще напишат: Не е позволено на хората да се бият. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умират, хиляди и милиони хора с осакатяват. Всички тия хора са гласували за войната. Днес всички следят с интерес, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророците предсказват едно, встниците пишат друго – всички очакват края на войната.
46
Казвам: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървят в Божия път I Това е пророчество. Бог е против ония синови на непослушанието, които не вершат Неговата воля. В това отношение, всички хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани – всички са на едно стъпало. Пред Бога всички народи са непослушни. Всеки народ преследва своите лични интереси, а не интересите на Божието Царство. Така е било, така е дйес, но бъдещето носи новото. Всеки чо-век, всеки народ първо ще има пред вид интересите на Бога, а после своите. Всеки ще разбере, че това, с което разполага, не е негово. Слънцето, от което се ползуваме, наше ли е? Растенията, цветята, камъните, въздухът и водата, с които се ползуваме, наши ли са? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Бог ни изпитва. И като живеем, това ще ни се въздаде. Никои желаят да победят германците, други – англичаните, трети – руснаците. Защо желанието на хората е различно? Аз бих- желал любовта да победи; аз бих желал мъдростта да победи; аз бих желал* истината да победи. Аз бих желал животът, знанието и свободата да победят. Аз бих желал движението, учението и работата да победят. Когато любовта победи, животът ще дойде; когато мъдростта победи, знанието ще дойде; когато истината по-
47
беди, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трябва да желаем всички. Ако чов&шкото победи, какво ще придобием? Едни ще бъдат потиснати, а други – свободни. Това не е победа.
СветскиА хора имат право да разчи-таг на себе си; те имат право да мислят, както искат, но духовните гора не могат да мислят като тях. За духовните хора е не само погрешно да мислят криво, но и грешно е. Ние трябва да се молим да дойде светлината, да изгрее тоя ден. Светлината трябва да озари всички народи, да съзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав. Тб трябва да разберат, че методите, с които си служат, не са човечни. Ако двама души искат да се бият, нека се замърват с ябълки. Единият да подхверли една ябълка, другият да подхверли една ябълка и, който може да удари с повече ябълки, той ще излезе победител. Ще кажете, че е глупаво да се бият хората с ябълки. А да се бият и убиват, както сега, е умно. За предпочитане е да воюваш с ябълки, отколкото с сегашните оръжия.
Сегашните хора лесно се обиждат. Не се отнесли с нежното внимание към някого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съм и отде ида? Знаете ли, на коя държава съм посланик? Ако си носланик на една държава, трябва да зачи-таш законите на тая държава, чг тя ще зачита твоите права. Следователно, и ние, като
48
дохождаме на земята, трябва да зачитаме ней-ните закони. Само така тя ще зачита нашите нрава. Само така ще има правилна обмяна между земята и нас. Какво виждаме днес? Срещат се двама души, не се познават, а се критикуват. Не е лошо да критикуваш, но ако познаваш нещата. Какво означава думата „критика"? Тя е съставена от две думи: крие и тика. Значи, критикът крие и тика нищата напред. Критикът скрива истината, а вади логическото заключение напред. Ще доказва, че някой е прав, защото бил обиден. Какво представя обидата? – Муха, която безпокои човЗжа. Той може лесно да се справи с мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи от нея. Ако не вложиш ми-съл и чувство в духането, нищо няма да по-стигнеш.
Един наш познат, от търновските села, крайно религиозен, решил да опита силата си, да види, доколко е напреднал. Като се разхождал край селото, видял един бик между говедата и си помислал: Ще хвана бика за рогата и ще му заповядам да не реве. Приближил се до него, хванал го за рогата и му казал: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да мълчиш! С едно мръдване бикът го повалил на земята. Говедарьт видял, какво става, и веднага дошъл на помощ иа нашия познат. Ако не беше говедарьт, апостолът нямаше да остане жив. Питам: Трябва ли човекъ
49
да се бори с бик, за да опитва силата си? Бикът нека си реве. Неговото място е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, без да го закачаш.
Казвам: Не се занимавайте с злото в себе си. Не го пждете. Не е ваша работа да се борите с него. Само любовта може да се бори с злото. Само мъдростта може да се бори с злото. Само истината може да се бори с злото. Ако любовта, мъдростта и истината не могат да ви спасят от злото, никаква сила не може до ви помогне. Любовта, мъдростта и истината са. сили, които излизат от Бога и работят за нашата сво бода. Л» приложим любовта за основа, да освободи живота. Да приложим мъдростта за основа, да приемем знанието. Да приложим истината за основа, за да станем свободни. Ако не приложим любовта в живота си, никакво знание, никаква свобода не можем да придобием.
Знание е нежно на съвремешшт хоро, да разбират, какво място да заемат, каквп врьзки да нравят помежду си. Тръгиеш с никого, туриш го от лявага си страна, той заема дясната; туриш го надясно, той заема лявата страна. Той не разбира, че ако върви от-ляво, ще изгуби разположението си. Много пъти съм правил опити с своите приятели, но г, като не разбират, какво правя, постъп-ват по своему. Не е безразлично, дали ще вер-виш от лавата или дъсната страна на чов^«
50
ка. Някой седне на края на трапезата и се чувствува обиден. Повечето хора се борят за първите места. И в времето на Христа двама от учениците Му, Заведеевите синове, пожелаха един от тях да седне отляво на Христа, а другият – отдясно. Който иска да седне отляво или отдясно на Христа, трябва да има знание. Правило е: ако умът работи повече в човека, тури го от лавата си страна; ако сърцето му работи повече, тури го от дясната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате в противоречия. Дясната страна на човека е сверзана с светлината, а лавата – с топлината. Н/бкои хора обичат топлината, а други не обичат да сгоят на то ало. Който обича топлината, трябва да стои надясно, дето е светлината. Който обича светлината, има права мисъл; той тряб-ва да стои наляво. Само така ще се оправят работите. Сърцето има нужда от помощта на ума, а умът – от помощта на сърцето. Умът и сърцето се нуждаят от помощта на душата и на духа. Духът следи, наблюдава, какво прави човек и тихо му нашепва: Не постлшваш добре. Ако постлшва добре, пак му нашепва: Добре постлшваш. Колкото и да се оправдаваш за постъпката си, той казва : Нищо не те оправдава. Колко трябва да про-даваш стоката си? Колкото струва, толкова ще я продаваш – нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличаваш нещата? Ще продаваш крушите иди ябълките толкова, колкото
51
струват. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голяма една ябълка или круша, ще тежи 200 – 300 гр. – един килограм не тежи. Понъкога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нещата. Обаче, човек трябва да има ясна представа за нвщата, да ги вижда такива, каквито са в действител-ност. Всеки трябва да се вслушва в ума, в сърцето си, да не излиза от рамките на своето естество. Какво правят сегашнит- хора? Тт> не слушат ума, сърцето, душата си и очакпат да излъзе нещо особено от тях. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече от това, което Бог е създал. Той създаде света. Какво повече може да направи човек? Бог е работил милиарди години за създаването на света, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска от човека – търпение се иска от него. Трябва да свершиш една работа за един час – не скъсявай времето, нито го увеличавай. Ако скжеиш или увеличиш времето, работата няма да се сверши добре.
Едно се иска от човека: Веяка мисъл, всяко чувство и веяка постъпка да произти-чат от любовта, от мъдростта и от истината. Тогава и той ще се ползува от ми-гъльта, от чувството и от постъпката си, но и окръжаващит-к ще се ползуват. Кокто аз се ползувам от хубавата вода, така и окол-ните ще се ползуват. Както аз се ползувам от чистия въздух, така и околнит- ще се
52
ползуват. Посрещайте светлината с любов, за да се ползувате от нея. Ще кажете, че слънцето грее силно. Не гледайте слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрева. При това, има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане – чрез астралнс-то тело, или чрез етерния двойник. Съвет-вам едного да прави шест вдишки, шест задържания на въздуха и шест издишки. Той ме пита, не може ли по-малко от шест. Друг ме пита, не може ли повече от шест. Първият иска да съкрати вдишките, вторият иска да ги увеличи. И двамата не разбират правилно закона за дишането. Аз взнмам числото шест като число на Венера, да смекчи нещата – всичко да става по пътя на най-малкото съпротивление. При любовта нещата стават с най-малки разноски. Вън от любовта, разноските се увеличават. Любовта нз обещава големи резултати. Тя започва с малки величини, с малки семенца, които поставя при благоприятни условия. В скоро време те порастват, стават големи дървета, които дават изобилно плод. Който прави големи къщи, той не се движи по закона на любовта – друг закон го ръководи. Бгз любов няма живот, няма знание, няма сво-
55
бода. Без любов няма движение, няма учение, няма работа.
Какво представя любовта? – Разумно отношение на Бога към нас. Чрез това отношение ние възприемаме Божията мисъл, Божието чувство, Божията сила. – Какво носи любовта за човека? – Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрез любовта човек определя своето синовно отношение към Бога. Откажеш ли се от любовта, ти гу-биш правата си, губиш свободата си, гу-биш синовното си отношение към Бога и ставаш слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря с любов. Синът става на-следник на баща си. И слугата, и синът са на мйстото си, но всеки трябва да знае своето м-всто, своите права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовта, ще работите по нейните закони. Ако искате да ви плащат, ще станете слуги.
Казвам: Отворете покрива на вашата къща, да се освети тя. Има къщи, които не се осветяват добре – прозорците им са малки. За да се осветяват, както трябва, отворете и покрива им. Бих желал и вашите глави да се осветяват не само чрез очите ви, но и чрез покрива ви. Човек е на прав път в живота си, когато започне да приема светлината и от горната част на главата си. Ония от вас, които желаят да работяг съзнателно, нека направят опите, да видят, колко мисли, колко чуветев и колко аостмпки
54
се възприемат по пътя на любовта. Веьки трябва да знае за себе си, колко от негови-тт> мисли и чувства се възприемат и прила-гат с любов. Кажеш ли, че н&кой е лош, ти не живъеш по закона на любовта. От гледището на любовта няма лоши неща в света. Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готва-чът ли е лош, или ти сам си виновен за това. Погрешката е в готвача, ако не те е предупредил. Погрешката е твоя, ако ядеш бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да истине яденето, и тогава яж. Каз-ват за никого, че е много студен човек; за друг казват, че е много горещ. Вината е в ръката. Ако ръката ти е студена, не се ръкувай с хората, докато не се стоплиш; ако ръката ти е гореща, не се ръкувай, докато не се разхладиш; ако ръката ти е влажна, пак не се ръкувай, докато не се изсуши. Не е добре ръката на човека да бъде много суха. Ръката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята ръка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние.
Кое е естественото състояние на човека? Естественото състояние на човека изисква све-тъл ум и топло сърце. Не е естествено сърцето на човека да истива; не е естествено умът му да потъмнява. Избятеайте студе-
55
нината на сърцето. Избятеайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бъдете здрави, бодри и силни.
2. Утринно Слово от Учителя, държано на 17 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.