СИРОМАХ И БОГАТ
Чете се беседата „Поливане", държана на верха Острец.
Като слушам беседата, ако бях стран-ник, щ'Ьх да кажа, че е държана при неблагоприятни условия. Времето е било студено, салонът неотоплен, пианото разстроено, хората гледали по-скоро да се приберат на топло. Такова е впечатлението от беседата. Българският език не е за такава беседа, а европейските езици още по-малко. За тая беседа е нужен такъв език, при който всЬка дума да има само едно значение. Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той не свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това, публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг – от ревматизъм в коленото. Как ще слушат беседата тия хора? Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато дойде тя, ако сте болни, не отивайте да слушате. Ще кажете, че трябва да се спазват известни правила.
Когато човек е далеч от вас, ще
138
говорите високо да ви чува; когато е близо, тихо ще говорите. Вие постъпвате точно обратно. Когато сте близо, един до друг, високо говорите ; когато сте далеч, тихо говорите. Така разбирате и вие любовта – по човешки. Ако сте близо до хората, високо говорите; на отдалечените от вас тихо говорите. Мислите ли, че тая любов е разбрана? Мислите ли, че и едните, и другит^ ще ви чуят добре? Любовта си служи с най тихия глас, какъвто съществува в Битието. Н'Ьма по-тих глас от нейния. За да чувате тихия глас на любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. Силните звукове, висо-кият говор, грубите изрази на чувствата, запаленото сърце, силната светлина са неразбрани неща. Те са силни работи. Как вижда Господ в тъмните места? Дето никой не прониква, Господ и там вижда. Той вижда и в най-затънтените места. Според вас, кой човек е по-умен: който туря пет бучки за-хар в чашата си, или който туря само една бучка? Ако бучката захар сгрува сто лева, петте бучки струват петстотин лева. Кой от двамата е по-економичен? Ще кажеш, че си привикнал да пиеш с пет бучки захар. Това е неестествен навик.
Друго положение. Как отива човек на баня: с новия си костюм, или с стария? Ако отиваш с новия костюм, като влезеш в банята, ще го съблечеш. С нови дрехи
139
в банята не се влиза. Същото положение е и с оня, който отива с старите си, скъсани дрехи. Преди да влъзе в банята, той трябва да се съблъче. И в единия, и в другия случай ще съблъче дрехите си и ще влъзе в банята гол. Ако влъзеш с старите, с скъсаните си дрехи в банята, те ще се из-перат и ще излъзеш оттам с чисти, прани дрехи. Ако влъзеш с новите си дрехи, ще развалиш формата и вида им. При любовта невежите излизат учени; учените излизат невежи, с изопачен вид и форма.
Какво е положението на детето в утробата на майката? Докато е в утробата на майка си, детето е облъчено с царска мантия, то е в рая. Като сгр-Бши, то се ражда вече. Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгр^шаване. Бог пжди детето от рая навън, те. е. то излиза от утробата на майка си. Казано е в Писанието: „Ако свмето не се посади в земята и не изгние, не може да изникне, не може да даде гогод". Аналогия е това. Когато си служите с известна аналогия, те. е. с нъкакво сравнение, трябва да съпоставяте нъщата, за да дойдете до право разбиране, каквото съществува в човешкото сърце и в човешкия ум. Сърд-цето възприема нъщата по един начин, умът – по друг начин. Сърцето разбира слад-чината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере, що е сладчина; и
140
сърцето никога не може да разбере, що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума; когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето. Ако умът не може да слъзе в сърцето, той не разбира сладчината. Ако сърцето не може да се качи в ума, то не разбира красотата.
Често се запитвате: Защо човек слиза на земята? – За да разбере сладчината и гор-чевината. Защо трябва да се качи на небето? – За да разбере красотата и грозотата. На небето се разбира грозотата и красотата, на земята се разбира сладчината и горчевината. Грозотата е свика на красотата, горчевината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчевина. Тя не може да се прояви без горчевината. Ако няма сладчина, няма и горчевина; ако нтема горчевина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчевина. Невъзможно е сладчина беp горчевина и горчевина без сладчина.
Какво се иска от съвременните хора? – Да пеят. Всеки да напише най-хубавата песен, по всичките правила, с всичките украшения. За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана пъхен, се изисква най-добрият пъвец, с добре развито гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърце, сладчината не може да се разбере. И без до-
141
бре нагласен ум, красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш истината, иска се добре нагласена душа и дух. Представете си, че едно дете минава през рекичка, дълбока пет сантиметра. Вие викате да не минава то през реката, да не се удави. Не говорите истината. Не викайте, но кажете на детето: Мини спокойно през рекичката. Друг е въпросът, ако детето минава през река, десет метра дълбока. Там можете да викате, защото детето, наистина, ще се удави. Всвкога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме истината. Не казвайте, че в плитката вода човек ще се удави. Това са неверни работи. Казваш, че сърцето ти гори. Сърцето не гори. Това, което гори и изгаря, е плитка вода, от четири-пет сантиметра. Ще се удавиш ли в такава вода? Няма да се удавиш. Водата на тая рекичка лесно пресъхва. И тогава, на повръхността на почвата ще се яви тиня. Докато има вода, макар и малко, казваме, че рекичката е плитка. Щом пресъхне водата, явява се пътък и тиня.
Казвам: Когато слушам да четете нещо, аз, странникът, виждам да излиза нещо твердо от устата ви, като пастърма. То трябва да се вари най-малко пет-шест часа, за да омекне. Четенето отговаря на времето. Вие сте облекли любовта с дрипави дрехи. Тя се възмущава и се явява с мъгла. Тя иска да каже, че трябва да отидете на баня. Как вли-
142
заш в банята: облъчен, или гол? Ако не съблъчеш дрехите си, ти си невежа. Ако влъ-зеш с хубавите си дрехи, ти си невъзпитан, безхарактерен човек. Ако оня с дрипавите дрехи, и другият с хубавите дрехи се съб-лъкат и влъзат в банята голи, и двамата са умни. Разликата е само в това, че тълото на оня с хубавите дрехи е по-чисто от телото на другия, с скъсаните дрехи. Но като се окжпят в банята, и двамата ще бъдат чисти. Банята подразбира Божественото учение. Ако хората са облъчени с хубави или с скъсани дрехи, това е земната човешка любов. И едните, и другите се нуждаят от баня. Който не влиза в тая баня, не може да познае Божествената любов. Страданието представя събличане на хубавите дрехи. Примиряването, те. е. окъпването в банята представя скъсаните дрехи. Излизането вън от банята, това е Божествената радост. Това е новото разбиране, което осмисля живота. Другите работи остават неразбрани.
Сега, ако аз се заема да поправя една беседа, като стенограф, няма да я познаете. Й десет пъти да я прочета, няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята. Който влиза в банята, ще спазва привилото: да се съблече и гол да влезе в банята. Дали си с хубави или с скъсани дрехи, ще се съблечеш, и гол ще влезеш. И Адам беше гол в рая. Голотата е чистота. Обличането,
143
както хората сега се обличат, е греховно състояние. Като поставят в затвор никого, свалят дрехите му, но не го оставят гол; обличат го в халат, а на ръцет и на краката му турят вериги, да дрънкат. Затвор-никът става щеславен. Двама-трима адютанти го придружават и отдалеч го препоржчват. Каква е разликата между цар и затворник? И царя придружават, и затворника го придружават. Царьт е добре облъчен, а затвор-никът – в халат. И двамата отиват на баня. И двамата се събличат голи и влизат в банята. Защо царьт се радва на положението си, а затворникът скърби? Неразбиране е това. Какво ще бъде положението на царя, ако го качат на един слаб, хилав кон? Това ще бъде най-голямата обида за него. Какво ще бъде положението на затворника, ако се качи на хубав файтон? Затворникът ще се радва. Какво ще кажат хората, които гледат отвън? ТЕ ще се възмутят. Какво трябва да се направи тогава? Затворникът трябва да се качи на хилавия кон, а царьт – на файтона. Това е естественият ред на нещата.
Какво представя царьт и какво затворникът? Царьт е богат човек, а затворникът – беден. Бедният трябва да се моли, за да си напълни чувалът. Щом чувалът му се напълни, той трябва сам да го вдигне, няма защо да се моли. Кога трябва да се моли
144
богатият? Когато чувалът е на гърба му. Той се моли да снемат чувала. Щом изпра-знат чувала, той ще го вземе и ще бъта. Богатите хора се нуждаят от изпразване на чувалите, бедните се нуждаят от пълнене на чувалите. Богатите имат опитността на пълните чували; бедните имат опитността на праздните чували. Когато бедният вика при праздния чувал, това е на място; когато богатият вика при пълния чувал, и това е на место. Когато богатият вика при праздния чувал, това не е на мътто; когато бедният вика' при пълния чувал, това не е на място. Сега, като се говори за любовта, вие си я представяте като някакво силно течение. Любовта не е течение. Единственото невидимо нещо в света е любовта. Отде иде, накъде отива, как тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Тя е невидима, не само по форма, но и по същество. Тя иде по най-тих начин и носи най-полезни работи. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Пло-дът, който взимате, считате за любов Слад-чината, която опитвате, считате за любов. Сладчината се усвща, но какво е в същност тя? Ябълката виждате, формата й виждате, но сладчината й е невидима. И вие искате да видите любовта, както виждате ябълката. Единственото невидимо н^що е любовта. Тя се опитва, вкусва се, чувствува се, но не се вижда.
145
Значи, това, което чувствуваш, което усв-щаш, което опитваш, е сладчина. Какво представя любовта? Форма не можеш да й да-деш, но чувствуваш, усвщаш, че слалчина се внася в тебе. Обаче, сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различават. Лесно може да се опише разликата между тях, но сладчината се определя мъчпо. Жъл-тият цвът на крушата не е сладчина; червеният цвът на ябълката не е сладчина; си-ният цвят на сливата не е сладчина – това са етикети. Плодовете на любовта се виж-дат, но любовта не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, подразбираме сладчината. Без да се вижда, тя се чувствува реално. Каквото и да говорите, всички имате схвашане за Божията любов.
Едно се иска от вас: Като се приближавате до любовта, да бъдете довоани. Яви ли се най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Тя не търпи абсолютно никаква дис-хармония. Ако искаш да разбереш любовта, трябва да влезеш при нея гол, както в банята. Съвергаениятъчовек е гол – красота има в него. От голия човек излиза светляла. Той е облЪчен в све глина И обикновеният човек може да се съблъче гол, но тъмнина излиза от него. Има два вида голи хора: от единия излича светлина, а от другия излиза тъмнина. И 6'Ьлият човек може да б-гкде гол. Какво означава бътшят цвът, и
146
какво означава черният? Черният цвът означава празнота. Черен е празцният чувал; пълният чувал е бЪл. Значи, черното означава празнота, бълото означава пълнота. Празнотата се нуждае от пълнене. Що е светли-ната? – Пълнота. Като изпразните светлината, образува се тъмнина, те. с. празнота. Това е идейно схващане за бъло и черно, за светлина и тъмнина. В тоя смисъл, сиромахът е тъмнина и празднота, богатият е светлина и пълнота.
Ние говорим за естественото богатство, а не за неестественото. Естествено богатият е доволен. Неестествено богатият е недоволен . – Защо? – Богатство носи на гърба си. Той е в положението на натоварено животно: верви, пъшка, иска да снема п> товара му. В живота богатите хора са натоварени и недоволни. Бедните са раЛтоварени и доволни. Щом си доволен от знанието си, ти си придобил Божественото благо. Знанието трябва да ни радва. Всичко, което имаме, трФ.бва да ни радва. Това е Божествено разбиране. Когато тжжиш, това показва, че ср'Ьдага, в която живееш, не те оценява. Ти си лъкар. Как ще те ценя г и уважават, ако си уморил десетина деца? Истински лъкар с оня, който не е уморил нито едно дете. Лъкар, който уморил десетки деца, носи отговорност, ще го сж-дят. Той трябва да изучава изкуството на лекуването. Всеки пЬвец, който не се е научил
147
добре да н%е, бива освиркван. Десет пъти да се яви на сцената, ще го освиркат. Неправилното п"Ьене на една пъхен е също, както недоброто лекуване. С пътеньта си и пЪве-цът е уморил никого. Който п"Ье добре, по всичките правила, той е бабувал добре, и детето се родило живо. Да бъдеш добър лт>-кар, значи, да бабуваш добре.
И тъй, когато бабувате на вашите мисли, гледайте да не уморите нито една от тт±х. Уморите ли една от тях, ще ви държат отговорни. Вие сте лЪкар на вашите мисли; вие сте лекар на вашите чувства; вие сте л*кар на вашите постдшки. Ако за една ми-съл, за едно чувство и за една постлшка ви държат отговорни, колко по-голяма ще баде отговорността ви за десет мисли, за десет постъпки. Аз не съдя лъкарит. Ако река да ги съдя, и мене ще съдят. Казано е: „С каквато мгЬрка мериш, с такава ще ти се от-мери". Вие искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не влязат в банята, не могат да се примирят. Оня с чистите дрехи не може да се примири с другия, обле-чен с нечисти дрехи. Обоняние има той. Как ще обичате един човек с много не-джзи? Казвате: Човещина трябва да има. За да бъдеш обичан, трябва да влЪзеш в банята. Богатият и сиромахът ще се побрати-мят, когато вл"взат в банята.
Закон е: Богатият да се радва, когато
148
се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от сиромашията си. Тогава и двамата са на едно равнище. Ако богатият съжалява, че изгубил богатството си, и ако сиромахът съжалява, че изгубил сиромашията си, те' са пак на едно равнище. Но сиромахът никога не съжалява, когато изгуби сиромашията си. Рядко ще срещнете сиромах, който съжалява, че изгубил сиромашията си. И богатият не се радва, когато изгуби богатството си. РЪдко ще срещнете богат, който се радва, че изгубил богатството си. Под „сиромах", в широк смисъл, разбираме добър човек, който не е извършил никакво престъпление. Под „богат", в широк смисъл. разбираме човек, който е извършил много престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството си; да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето, богатството е сиромашия на земята.
Сега трябва да закусим, да дойдем до благото на нещата.
7. Беседа от Учителя, държана на 26 август, събота, 6 ч. с, 1944 г. на хижа Острец, Витоша.