Разлика между версии на „Служители“

Текуща версия към 22:33, 16 март 2012

Извънредни беседи

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

Служители

Какъв предмет имате за днес? Какви са уроците ви? Защо Господ създаде светлината и защо – топлината? Казвате: Лесно се отговаря на тия въпроси. Всички хора желаят лесните работи.

В нашия салон има доста картини – все художници са ги рисували. Защо някое лице е дълго – не знаете; защо носът е дълъг – не знаете; защо някои вежди са дебели, а други тънки – пак не знаете. Това са елементарни неща, но не ги знаете. Решавате трудни въпроси. Трудните въпроси произтичат все от елементарни неща.

Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 – прости числа. Като ги съчетаете, образуват се големи числа. Какво е значението на числата, не знаете. Знанието не трябва да бъде товар. Всеки предмет трябва да се изучава добре. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използва.

Сега вие, може би, се занимавате с други работи, но искате да се научите да живеете добре. Това е най-трудната работа. Казвате: Да живеем според Божия закон. Как ще живеете по тоя закон? – Ще учим. – Значи, не е въпрос да живеете по Божия закон, но да учите онова, което Бог е създал. В какво се заключава ученето? Първо ти опитваш нещо, например, опитваш сярната киселина. С езика си ли ще я опиташ? Ако близнеш с езика си и се изгориш, ще се дръпнеш назад. Умният ще вземе книжка или дръвче, ще го потопи в киселината и ще видя свойствата й. Някой ваши Мисли са като сярната киселина – изгарят. Кажете една обидна дума на някого, и той с години не може да я забрави, образува рана в него. Казваш; Празна работа са думите. Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. Преди всичко, човешкият език трябва да се смекчи, или да се възпита. Като музикант, ти трябва да възпиташ езика си. Езикът може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.

Ако имате портрет на човек с обикновен, малък нос, и силно издадена горна устна, ще се усмихнете. Кое ви кара да се усмихвате? Такава е устната му. Тоя човек е в гъстата материя. Той има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа си. Върху неговия нос са работили дедите и прадедите му. Той не е работил, спи още. Той носи своя нос като обява за работата на своите деди. Те са били умни. Но човекът, който има такъв нос, не е учен, защото сам не е работил, не се е учил. Казват за някого: Вдъхновил се е от Духа. Кой от вас се е вдъхновявал от Духа? Що е вдъхновяване? Приемане на въздух. Някой вдъхнал, някой издишал въздух. Човек - първо вдишва въздух, а после издишва.

Ако имате портрет на човек с хубав, голям нос, какво ще кажете за него? Гледате тоя портрет – липсва нещо на човека. Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината е в светлина, половината е в мрак – едно око му липсва. Де трябва да бъде поставено окото? Не е достатъчно човек само да рисува, но той трябва да се възпитава – изкуство е това. За да се възпита, нужно е знание. Трябва да знае, какво, именно, да рисува. Художникът поставя много сенки, но трябва да знае, де и как да ги постави. Като наблюдаваш едно лице, виждаш известни черти, които са динамични. Трябва да знаеш, как да пипаш нещата, да не предизвикаш тия черти. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, работата ти през целия ден ще бъде объркана. Ако търкаш грубо очите си, пак ще развалиш работата си. После ще се чудиш, защо не ти върви. Туряш на пътя си едно шише. Минаваш и счупваш шишето. Не туряй на пътя си шише, да не го счупиш. Тури го настрана.

Наблюдавам понякога, как седите. Плашите се, свивате се, боите се да не ви оберат. Който е богат, ще го оберат; който е беден, не могат да го оберат. Лекарят какво ще прави? – При болни ще ходи. При богатия ще дойдат, ще хлопат и ще му кажат: Пари дай! Който има жито, трябва да дава. Който има мотика, трябва да копае. Болният копае ли? – Не, той е аристократ. Легне на леглото, обръща се на една или на друга страна и охка. Дойде лекарят, пипне го по врата, хване пулса му и му предписва лекарства: три грама лайка, сварена в 50 грама вода, по една лъжичка всяка сутрин. Това е най-простият начин на лекуване. Ако сте лекар, какво щяхте да правите? Казвате: Проста работа! Ако те хване задух, какво ще правиш? Какво лекарство знаете против задуха? Някога имате разстройство на стомаха. Какво лекарство ще вземете? Разстройството на стомаха произтича от несъвместими храни – храната не се смила. Какво тоническо лекарство ще вземете за това? Българинът употребява ряпа, ситно настъргана, или очистително. Трябва да се пречистят човешкият мозък и човешкото сърце. Някой път чувствуваш, че желанията ти не са естествени – и за тях трябва пречистване. Някога си неразположен, ражда се съмнение, подозрение в тебе. Предполагаш, че си ял някаква отровна храна. Никога не яжте храни, които не сте опитали, на които не познавате действието.

Не ставайте носители на неверни неща. Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света. Всички хора не могат да бъдат хлебари. Определено е количеството и на хлебарите. Всички хора не могат да бъдат земеделци. Всички хора не могат да бъдат зарзаватчии. Всички не могат да бъдат жени, всички не могат да бъдат мъже, всички не могат да бъдат деца, всички не могат да бъдат момчета, всички не могат да бъдат момичета. Има статистика в света, според която е определено количеството на всички служби.

Мнозина идат при мене да ме питат, в коя партия да влязат, понеже има четири партии сега. Всеки ще влезе в партията, за която е роден. Ако си хляб, влез в стомаха; ако си въздух, влез в дробовете; ако си топлина, влез в сърцето; ако си светлина, влез в мозъка. Да допуснем, че се присъединиш към една партия. Какво ще разрешиш с това? Ако си комунист, цял ден ще работиш с мотиката; ако си земеделец, ще ореш земята, ще садиш за земята ще се държиш; ако си широк социалист, ще се държиш за белите дробове; ако си звенар, ще се държиш за мозъка. Звенарите са хора на науката, просветени са те. Казват за някого, че е духовен човек. Някои мислят, че духовният е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си; той мисли, че е от високо произхождение, аристократ, тежко стъпва. – Защо стъпва тежко? Защото краката му са слаби. Някой е слаб, иска да придобие по-голяма тежест. И едното, и другото не е лошо.

Сега вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, като станеш сутрин, трябва да знаеш, как да погледнеш слънцето. Ти гледаш слънцето, взираш се, мигаш, но така не се гледа. Ще гледате нещата отблизо, на фокус. Всеки предмет, който не е поставен на фокус, като го гледате, ще добиете криво понятие за него. Идеята няма да бъде вярна.

Съществуват много заблуждения в живота. Всички хора се заблуждават в едно и също нещо. Срещате някого, нямате добро разположение към него. Това се дължи на вас, първо вие сте хвърлили едно отражение; отразявате се в него, като в огледало – виждате себе си. Тоя, когото не харесвате и към когото сте неразположени, това сте вие. Казваш на някого: Ти си лош човек. Той е огледало, в което се оглеждаш. Дойде една сестра при мене и ми разказва нещо лошо за друга някоя. Като говори за другата, в същност тя говори за себе си. Когато критикуваш някого, първо себе си критикуваш. Понякога критикувате и мене, че не съм погледнал някого хубаво. Как да го погледна? Ако го погледна, ще го уплаша, затова не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е красив. Говориш за обхода, изискваш от другите, а ти сам я нямаш. Наблюдавам ви, срещате някого, изпъчите се, или пък се свиете. Това не е правилна обхода. Като срещнеш някого, не знаеш, какво положение да вземеш. Обхода трябва да имате! Какво означава кръстосването на ръцете пред гърдите? За да погледнеш един човек, както трябва, намери в него една отличителна, Божествена черта, която никога не се мени. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел. Казвате : Той е човек с достойнство. Де се намира центъра на достойнството в човека? – В горната част на главата. Когато мозъкът отпред е тежък, човек прави усилие да издигне главата си нагоре, да я държи перпендикулярно към земята. Човек с вирната нагоре глава има достойнство. Ако държи главата си малко наведена, той няма достойнство.

Думата достойнство е съставена от до-стои, прав стои човек. Така разбира българинът достойния човек – изправен стои. Достойнството е човешко качество, честността е също човешко качество. Това не са Божествени качества. Честният човек е честен само при известни условия; при други условия, той гледа интересите си. Като даде дума, държи я; каквото обещае, свършва го. Честният устоява на думата си, но честността не показва устойчиви чувства. Казваме за някого, че е честен и справедлив. Трябва да бъдеш справедлив. Справедливостта е Божествено чувство – мярка, с която се мерят нещата. Честността има две прояви. Ако кажеш, че ще набиеш някого, ще го набиеш; ако кажеш, че няма да го биеш, няма да го биеш. Честният устоява и в положителното, и в отрицателното: , каквото каже, изпълнява. От голяма честност някой набива човека. Често бащата бие сина си – пак от честност. Младо, 15 – 16 годишно момче, закачило съседката си, младо момиче. Бащата е сприхав, хваща сина си и го пита: Ти защо закачи момичето? Честен е бащата, не търпи проявите на сина си. Удря му една-две плесници – така се разправя с него. Казвате: Ние не сме като бащата. Знаете ли, колко плесници удряте умствено? Големи побойници сте. Умствено прляскате, удряте плесници. Не давайте мнението си необмислено. Бъдете ученици, повдигнете се, не се занимавайте с хората. Добри са хората, нека само вършат работата си. Някой не копал хубаво. Дай му пример. Защо ще му кажеш, че не копае хубаво? Покажи му, как се копае, и той ще те последва.

Дръжте в ума си мисълта, че сте граждани на Царството Божие и се готвите за там. Оставете заблужденията настрана. Живот е нужен на оня, който е кандидат за Царството Божие. Това царство може да се уподоби на музикантите в един оркестър, които свирят хубаво. Те знаят да свирят, владеят изкуството. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Казваш: Аз обичам нещо. Обичаш нещо, а не го правиш. Това, което не можеш да направиш, не го обичаш. Ако не можеш да свириш, не обичаш музиката. Казваш: Обичам да слушам. – Всеки обича да слуша. Ако в човешката мисъл не взимат участие петте сетива, мисълта не е права. Ако не пипнеш един предмет с ръката си, ако не го близнеш с езика си, не го помиришеш с носа си, не го чуеш с ухото си, не го видиш с окото си, ти си далеч от истинското понятие за тоя предмет. Но ако го пипнеш, близнеш, помиришеш, чуеш и видиш, ти имаш ясна представа за предмета. Ти само зърнеш един човек и казваш: Видях го, познавам го. Не, петте сетива трябва да взимат участие в познаването. Те ще дадат пет качества за предмета.

Говори се за вярност на хората. Един човек е верен, когато е истинолюбив, разумен, любещ. справедлив и добър. Това са качествата, които трябва да има всеки кандидат за Царството Божие. Правдата, това е музика. Аз не искам, като говоря, да плаша хората. Някои свещеници плашат хората, че ще идат в ада. Това са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Какъв ще бъде резултатът, ако кажеш на някого меко и тихо, че това, което прави, не е хубаво, не е достойно, не е справедливо? Какъв ще бъде резултатът, ако викаш, крещиш на някого, че не го обичаш? Няма защо да викаш. Чудни са съвременните хора. Господ още не ги е накарал да пеят. Той само ги кара да носят нотите на ония, които свирят, а т считат това за достойнство. Ти само ще занесеш нотите на музиканта, това е твоята работа, но и нея не си свършил, както трябва. Като носиш нотите, смачкал си ги, не можеш да ги пазиш. Тури нотите на музикалното столче, внимателно ги нареди и се отдалечи. Стой настрана и слушай, как свирят музикантите. Казваш: Не ме интересува музиката. Една мома, като гледа момъка, от какво се интересува? Той е музикант, композира нещо. Тя иска да му тури въже, да го води като вол, да му заповядва. Той става редник, тя полковник и казва: Хайде на разходка. Загазва младият момък. Тя казва: Много те обичам, готова съм да умра за тебе. Днес умира, утре умира, в същност той умре, а тя пак си живее.

Сега и вие, на Изгрева, все умирате. Другите хора умират по бойните полета, а вие още живеете. Аз не поддържам идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем, сега е време да се живее. Аз не съм за смъртта. Хората са умирали, умирали, светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на живите хора. Колко хора има досега, които са се възнесли живи? Аз зная само един – Енох и втория – Илия. Енох има паметник, но Илия го върнаха отгоре. Той се яви като Йоан Кръстител, на когото отнеха главата. Не мислете, че ако сте като Илия, ще отидете направо в невидимия свет. Ще отидете, но ще ви върнат назад. Човек, който убива 400 души пророци, връщат го пак на земята. Някой свири цели 20 години и още не е влязъл в оркестъра на големите музиканти. Едва надзърта през прозореца. Надзърне малко през прозореца и казва: Още не е за мене. Тук е място за майстори. Като погледна, виждам, свирят хората. Като се сравняваш с другите, ще видиш, че тия хора разбират, знания имат, проникват навсякъде. Те виждат и зад гърба си, какво става.

Казвам: Вие сега тъкмо сте хора да учите. Някои от вас сте на 40 – 45 години и казвате; Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам, те се преструват. Когато не искат да плащат дълговете си, минават за стари, краката им не държат, това не могат да направят, онова не могат да направят. Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20-тата година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свършим и тая работа. Да се ожени човек, това е най-важната служба, която може да приеме.

Като дойде при мене някой женен, аз не смея да го погледна, усмихвам се само. Той казва: Аз не можах да живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Що е развод? Уволняване от служба. Той не знае още, какво нещо е женитбата. Видял една мома и без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го извадил. И като не може да го намести, развежда се. Той не трябваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. В същност, числото 13 не е нещастно, но Адам не беше готов за него. Мъжът трябва да знае, дали жената е от неговите ребра, или не. Момъкът трябва да гледа, дали момата е от неговите ребра. Но и момата трябва да гледа, може ли да се намести в неговите ребра. Под „ребро” разбирам добър и умен човек. Значи, човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. Другояче казано: Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него Бог създал човека – мъжа. В тоя човек Бог вдъхна дихание, и той стана жива душа. Жената – дева е проекция на външния живот. Адам беше почвата, от която израсна Ева. Тя после цъфна и даде плод. Господ каза на Адама: От това дърво няма да късаш плодове, те са зелени още; когато узреят, само тогава може да късаш. Но Ева яде от зелените плодове. Преждевременно яде тя, не ги дочака да узреят. Сега и вие опитвате един плод, хвърляте го – не е узрял. Трябва да чакате да узрее.

Търпете, чакайте да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки. Тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца давате ли твърда храна? Малките деца се хранят с мляко – с майчиното мляко започват г. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна на детето си, тя ще го умори. Аз не искам сега да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Някога ще разгледам тия въпроси, ще ви говоря, какво нещо е майка, баща; сега не е време за това. Достатъчно са тия идеи, които сега имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девата, какво нещо е младият момък, какво е възрастният, какво е старият.

Казвате за някоя жена: Тя е светица. Досега аз не съм срещал по-възвишена, по-света жена от Кортеза. Но и тя имаше един недостатък – сприхава беше. Ноктите на ръцете ѝ бяха къси, недоразвити. Казах й: Ти си сприхава. – Това е моят недостатък, признавам си, трябва да се моля за това. Като ходеше между хората, тя съзнаваше, че е нетърпелива, сприхава. Кортеза беше сприхава, а на вас какво ви липсва? Често прибързвате в заключенията си. Аз искам, каквото говорите, каквото пишете във вашите всекидневници, да бъде вярно. Всички факти да са проверени. Не разпространявайте неверни слухове. Вие сте създадени да бъдете служители на Бога. Представете си, че един човек, докато е живял на земята, бил свободен, постъпвал, както намирал за добре. Като отиде в другия свят, какво ще види там? Ще срещне човек, с гръб, обърнат към него. Това е човекът, когото той обидил някога, докато бил още на земята. Тоя обърнал гръб към него, оня обърнал гръб към него и казват: Ти си чужд човек за нас. Среща друг, навъсил се. И той му е сърдите нещо.

Човек сам си създава тия противоречия. На всяка крачка срещаш лица, които не те гледат весело. Все навъсени, все сърдити, нищо не говорят – всички мълчат. Така ще видиш изкуството си, ще видиш, какво си създал. Ще ти кажат: Това изкуство е твое. Тоя с обърнатия гръб, това си ти; тоя с навесеното лице, това си ти; тоя със счупения крак, това си ти. Навсякъде си ти. Гледаш, някой пронизан с нож, някое говедо заклано, кокошка заклана и изядена. Ти ги гледаш, но и те гледат. Навсякъде те следват. Вървиш като виден човек, дошъл от земята и отиваш при Господа. Като те види с тая свита, Господ казва: Върнете го с всичката му свита, отдето е дошъл! Като влезеш в оня свят, много неща, които тук са били скрити, ще изпъкнат. Никой няма да ти каже дума, но делата ти ще вървят след тебе. Ти ще напуснеш оня свят, и отново ще дойдеш на земята. Казвате: Това не се отнася до нас, ние сме окултисти. Вас, именно, ще хванат първи. Съдбата от вас ще започне. Ще ви съдят за малките погрешки. Първата инстанция е в мировото съдилище, втората инстанция – в областния съд, третата инстанция – в апелативния съд и четвъртата – в касационния съд. Не искам да ви говоря върху това, защото няма да ме разберете. Често наблюдавам, някои от вас разбират буквално това, което говоря.

Аз виждам нещата по особен начин, не както ясновидците – особено виждам всички работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък и говорят нещо на ухото му. От другата страна, на другото ухо няколко млади момци, също му говорят нещо. Той не вижда, но се вслушва в думите им, обръща внимание на едните и на другите. Какво му говорят? Момите от една страна му казват: Запознай ни с тия момци. Момците казват: Запознай ни с - тия моми. Той стои като посредник между тях. Те му плащат, а той прави връзките. Той се уговаря с тях, какво ще му платят. Казва им: Хиляда лева струва това. Те не дават толкова. Най после пазарлъкът става. Той взима и от момите, и от момците по нещо. Никога разговорът е много интересен. Като погледна ясновидките, те са облечени в светли дрехи, като патриарси. Приказват важно. Дойде някой момък при една от тях и казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Мога ли да бъда назначен на служба в еди-коя си епархия? Светицата не се задоволява с 50 и с 100 хиляди, и с 200 хиляди не се задоволява. Като ѝ даде 500 хиляди, съгласява се – приема го в своята епархия. Това са бюра за женитби. Сега и вие сте такива бюра. Искате да бъдете щастливи. Трябва да дойдат млади моми и момци да ви нашепват, те да наредят работата. Някоя майка иска други да се молят за нея, да си роди детенце. От една страна майката плаща, от другата страна бащата плаща, дано дойде това дете. Оставете тия работи настрана. Като дойде някой при вас, бъдете честни. Това се иска от всеки. Какво нещо е честността? Оставям настрана бюрото, ще ви свържа с невидимия свят, с него да разговаряте, оттам да нареждате работите си. Аз не взимам участие в работите на бюрото, това не е мое дело. И аз имам бюро. Като дойдете при мене, можете да се допитвате до невидимия свят за онова, което ви интересува. Всеки сам може да направи много работи, но не се опитвайте сами. Тая работа не е за вас. Това е Божия работа. Като дойде едно дете, де ще го пратите? Знание се иска от всички. Ако това дете е недоволно от майка си, защо е дошло тогава? Ако пратим едно дете някъде или ако свържем двама души, трябва да са доволни. И детето, което се роди чрез тях, също трябва да е доволно. Така се повдигат и родителите, и детето. Така те си помагат. Много неща има, в които можем да си помогнем.

Казвам: Очистете първо очите си от влагата, да виждате ясно. Очистете ушите си, да чувате музикално. Очистете носа си, очистете устата си, очистете ръцете си. Като се очистите, мога да ви обясня причините на страданията, които преживявате. Несретите се дължат на лъжливите образи, които съществуват в астралния свят. Вие сте оплетени в тия образи и трябва да се освободите от тях. Усмихвате се на някого, с желание той да има добро мнение за вас. Първо Бог трябва да има добро мнение за вас. Другояче казано: Любовта, която минава през тебе, първо тя да е доволна от тебе, че си добър проводник. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Оставете тоя въпрос настрана. Оставете Бог да обича, когото иска, а вие обърнете внимание на Божията любов. Всички плодове не са дадени за вас. Взимате един плод, изяждате го, използвате, каквото ви трябва. Взимайте от любовта, каквото ви трябва. Каквото остане, и то е на мястото си. Знаете ли, какъв щеше да бъде светът, ако бяхте чисти? Има нещо нечисто в човека. И аз виждам тая нечистота. Там е моята погрешка, че виждам вашите недъзи. Защо ги виждам? – Търся начин да ги изправя. Виждам погрешката на един човек, но трудна работа е да се изправи. Като видя погрешката му, аз ставам с него заедно съдружник, за да го изправя. Това, което съм видял в него, се отразява и върху мене, затова трябва да го изправя и в него, и в мене. Той мисли, че аз съм станал причина да прави погрешки.

Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал, и не се занимавайте с дарбите на хората. Оставете те да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал всичко преизобилно. Занимавайте се с своето изобилие. Когато свършите своята работа, можете да се занимавате и с работата на другите. Мъчно е да се занимаваш с дарбите и с погрешките на другите хора. Закон е: Тоя, който в даден момент осъждаш, това си ти. Не разбираш нещо – неразбирането е твое, това си ти; ако разбираш, пак си ти. Трябва да разбираш нещата добре, да придобиеш равновесие. Казваш: Това е противоречие! Как е възможно това?

Плодовете първо са горчиви; горчивите плодове се обръщат на стипчиви; стипчивите се обръщат на кисели, и най-после киселите стават сладки. Това е Божествен процес. Ако виждате тоя процес, след време Божествената любов ще превърне горчивите работи на сладки. Търпение е нужно, да дочакаме тоя процес. Наистина, сприхавият може да стане добър; добрият, като се движи между лоши хора, лош става. Лошият, като се движи между добри хора, добър става, присажда се. Казано е: Ако лошият човек гледа дълго време на доброто, добър става; ако добрият гледа дълго време на лошото, и той се присажда – лош става. Така се присаждат хората. Като спирате дълго време вниманието си върху лошите работи, ще се присадите с лошото. След това трябва да дойде някой учен човек, да бутне присадката и да се освободите. Присаждайте се с добри присадки, а не с лоши.

Разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които правите, се дължат на странични причини. Те са вметнати неща във вашия живот. От тях трябва да се освобождавате постепенно. Казали сте една лоша дума на някого. Как ще я поправите? Ще ви оставя да помислите, и втория път да отговорите. Ако искаш веднага да превърнеш лошата дума на добра, кажи на брата си: Слушай, братко, аз видях в тебе нещо лошо. В същност, себе си видях. Аз съм лош човек, ти си добър. Само така се изправят лошите работи.

Що е разкаяние? Да видя своите погрешки, това значи, да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат погрешките на близките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите погрешки и да ги изправи. Щом ги изправи, той става радостен. Погрешките са богатство за човека. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който прави погрешка, печели веднъж; който ги изправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж; който не ги изправя, губи два пъти. Изправяйте погрешките си. Бог не ви е пратил в света да съдите. Той ви е изпратил да изправяте малките погрешки: езикът ви да стане мек, обонянието ви да стане силно, да усещате най-нежното ухание; слухът ви да стане чувствителен, да схваща и най фините трептения, най-чистите тонове на справедливостта. Думата „справедлив” трябва да има само едно значение. Кажеш ли „справедлив”, „справедливост”, да разбираш само едно нещо. Разбираш ли две неща, това не е справедливост.

И тъй, не съжалявайте, ако не сте в някаква партия. Всички сте комунисти, понеже ходите по земята и работите; всички сте земеделци, понеже орете земята; всички сте широки социалисти, понеже дишате; всички сте звенари, понеже четете. Щом живеете в България, всичко имате – и Отечествен фронт имате. Кажи си: Аз нося в себе си всичко, затова съм и комунист, и земеделец, и широк социалист, и звенар. И Отечественият фронт е в мене. С всички съм в братство и равенство.

От всичко това, което ви говорих, запомнете най-важното. Има неща, които не искам да забравите. Всичко друго може да забравите, но помнете три-четири неща: Да носите комуниста в себе си, да носите земеделеца в себе си, да носите широкия социалист в себе си, да носите и звенаря в себе си. Звено трябва! И Отечественият фронт трябва! Най-после ще влезете в любовта. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят са служители, които носят багажа до прага на любовта: ще донесат багажа до любовта и там ще го оставят. Вие ще ги целунете, ще им благодарите и ще влезете в училището на любовта да се учите.

Изпейте песните „Светъл лъч отгоре слиза” и „Блага дума на устата”. (Учителят изсвири един хубав мотив на цигулката си). Тоя мотив изразява изминатото време, което не се е използвало. Аз правя опити да използвам това време. Намерил съм тоя музикален мотив, за да набавим изгубеното време.

12. Беседа от Учителя, държана на 25 октомври, сряда, 5 ч. с. 1944 г., София. – Изгрев.