Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Смекчаване на злото
Ще прочета 21 гл. от Евангелието на Йоана, от 15 ст. нататък.
Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието." Христос запита три пъти Петра: „Обичаш ли ме?" И Петър се отрече три пъти – съвпадение. На първото запитване от Христа, Петър се отрече. Значи, на три запитвания отговарят три отричания. След третото отричане, Петър си спомни думите на Христа: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене." Разкая се Петър и горко плака. Както Петър не издържа изпита си, така всички хора ще минат през същия изпит и няма да го издържат. Как чисти домакинята петната на дрехите? – С чиста вода. Чистата вода е любовта. Значи, любовта изправя всички грешки и престъпления.
Днес религиозните хора се отказват от убежденията си, като Петър. Някои казват: Защо съм тръгнал в тоя път? Защо не си поживях, както всички хора? С отричане нищо не се постига. Ако тръгнеш в пътя на удоволствията, не само че нищо няма да придобиеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигаш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш. В живота няма щастие. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, но защото не вървят в тоя път. Щастието иде само за тия, които следват тоя път. Тия хора принасят полза на света, както плодните дървета на човечеството Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към любовта, т. е. към живота на щастието.
Христос задава и на вас въпроса: „Обичате ли ме?" Какво ще Му отговорите? Ако Му кажете, че Го обичате, как ще докажете това? Готови ли сте на това, което кажете? Колко пъти на ден човек се мени! Един познат ми разправяше, че животът бил борба, че трябвало човек да търпи. – Защо се оплакваш от живота? – Остави се, дойде един приятел да ми иска пари. Дадох му, колкото имах. Той преброи парите и ми каза: Това ли се откъсна от сърцето ти? Не можа ли да дадеш повече? Като гледах, че е неблагодарен, идеше ми да взема парите назад и да ги туря в джоба си, но едва се стърпях да не кажа нещо. Погледнах го и спокойно отговорих: В такъв час си дошъл. Ела друг път, повече ще ти дам. Той се обърна грубо към мене, измърмори нещо и си отиде.
Така и хората се сърдят на Господа, без да знаят защо. Кой човек не се е сърдил на Господа? Имаш едно препятствие и казваш: Защо Бог не махне това препятствие от пътя ми? Имаш една малка дарба, но искаш по-гсляма. Повечето хора са мърморковци, недоволни, от живота. Имаш много – недоволен си; имаш малко, недоволен си; никак нямаш, пак си недоволен. Казано е в Писанието: „Всичко съдействува за добро на ония, които любят Господа." Значи, и от вашето мърморене, в края на краищата, Бог ще изкара нещо хубаво. Докато мърморенето се трансформира, ти ще страдаш. С мърморене раните зарастват мъчно; без мърморене зарастват лесно. Казваш: От мене човек няма да стане. Днес кажеш така, утре кажеш, докато се обезсърчиш и отчаеш. Не си прав. Ако мислиш право, човек си ; ако не мислиш право, не си човек. Защо не мислиш право? Това зависи от тебе. Да мислиш право, това е в реда на нещата. Така ще си създадеш добър навик.
И тъй, поддържайте добрите навици; освобождавайте се от лошите. Един наш приятел разказваше, колко мъчно се освободил от един лош навик. Той имал една лоша, аристократична черта в характера си, с която мъчно се справял. Обичал, като стане сутрин от сън, да се поизлежава малко, докато дойде жена му или, слугинята да му обуят обувките и да му вържат връзките. Докато чакал, нещо отвътре му казвало: Какво ще правиш, ако жена ти умре по-рано от тебе или ако нямаш слуга? В същото време нещо му казвало: Не се смущавай, нека дойдат да те обуят, нищо няма да им стане. Нека знаят, кой си ти. Казвам му: Трябва да знаеш, че с тоя навик няма да отидеш далеч. Някои хора няма да те посрещнат добре. Не мисли, че всички ще служат на твоя аристократизъм. Много хора имат по един лош навик, но трябва да се възпитават, да се освободят от него. Отде иде тоя навик, и те не знаят. Всеки лош навик е сила, която може да се използува за добро. Ако знаеш, как да го използуваш, ще придобиеш нещо; ако не знаеш, ще си причиниш голяма пакост.
Христос се обърна към Петра с думите: „Който вади нож, от нож умира." Той искаше да му каже, че единствената сила, която изправя човека, е любовта. Казано е: „Бог е Любов." Значи, само Бог в човека е в състояние да оправи работите. Никакъв нож не може да оправи света. Дето е Бог, там е доволството; дето не е Бог, там е недоволството. Дето е светлината, там е радостта; дето светлината не прониква, там има мрак и тъмнина. – Отде иде тъмнината? – От земята. Тя хвърля сянка, тя носи тъмнина. Ние живеем под сянката на земята и се мъчим. Тая сянка не е нищо друго, освен лошият живот. В бъдеще земята ще стане прозрачна, няма да хвърля сянка. Тогава слънчевите и Божествените лъчи ще минават през нея, и животът ще стане лек и светъл.
Какво да се прави с противоречията? Оставете противоречията настрана; не е ваша работа да ги разрешавате. Питаш: Защо две по две е четири? – Защото две и две е четири. Изял си за два деня четири хляба. Значи, по два хляба на ден. После казваш, че пет по пет е 25. – Защо? Какво означава това? Това показва, че си работил някъде пет деня и са ти платили 25 лв. – на ден по пет лева. Ти си недоволен от това и започваш да роптаеш. Колкото и да си недоволен, колкото и да философствуваш върху числата, нищо няма да разбереш. Вие искате да създадете една философия там, дето не е мястото й.
Питате: Защо съществува злото? Заедно с тоя въпрос трябва да се запитате: Защо съществува любовта? Досега никой не е отговорил на тия въпроси Да се запитваш, защо съществува любовта, това значи, да си намерил нещо криво в нея. Да питаш някого, защо те обича, това значи, че си направил една малка грешка. И когато питаш, защо те мрази, пак си сгрешил. Ако някой не те обича, не може и да те намрази. Не можеш да мразиш някого, ако не си го обичал; не можеш и да го обичаш, ако никога не си го мразил. Ако не си роден, кого ще мразиш? Ако не си роден, не можеш да бъдеш недоволен. – От кого си недоволен? – От майка си Недоволен си, че те е родила. Щом страдаш, питаш майка си и баща си, защо те родили, защо не ти създали по-добри условия. Такова недоволство съществува и в мислите, и в желанията на хората. Яви се едно желание в тебе, но си недоволен от него. Питаш мисълта, защо допусна това желание в сърцето ти Не можа ли да ти създаде по-добри условия в живота? Това е неразбиране. То показва, че не познаваш характера на оня, който те обича. Така хората се стълкновяват и си създават неприятности. Изобщо, ако някой те обича, а ти не го обичаш, никога не можеш да го разбереш. Ако и двамата се обичате, между вас има разбирателство. Правило е: когато критикуваш някого, той те обича, а ти не го обичаш; когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича. Като знаете това, не критикувайте. Ако нямаш любов, ще критикуваш; ако имаш любов, критиката ти ще почива на истината и на свободата.
И тъй, не е достатъчно само да носиш името „виден художник", но трябва да владееш четката, да туряш боите на място, да рисуваш добре. Не е достатъчно да си свършил по музика и да носиш името музикант – трябва да знаеш да пееш и да свириш хубаво. Не е учен оня, който само говори за знанието и за любовта – той трябва да люби. Да любиш, това е велика наука. Няма защо да се говори за любовта – тя трябва да се проявява. Срещаш едного и му казваш: Ти си лош човек! Едва изминеш десетина крачки, спъваш се, падаш и си счупваш крака. Веднага тоя, когото наричаш лош, се затичва, намества крака ти, превързва го и те завежда у дома си. След тая голяма услуга, ти изправяш грешката си и казваш: Извини ме, братко, сгреших. Не те познавах. Сега разбрах, какво нещо е любовта.
Казвам: Животът носи условия за опознаване на хората. – Защо страдаме? – За да се опознаете. Страданието е условие за опознаване. Щом е така, благодарете за страданията. Да благодарим на Бога, когато ни се изявява чрез страданията. Казваме, че Бог е Любов. Значи, любовта се изявява чрез страданията. Същевременно, тя се изявява и чрез радостите. Следователно, ако търсиш Бога, търси Го в радостите и в страданията. Външно никой не е видял Бога, и не може да Го види. Затова малцина са Го познали. Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това, Христос със своето войнство – възвишени и напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него, да го умъртвят. Едно от напредналите същества застава на пътя им, и стрелата се забива в гърдите му. След това, той изважда стрелата, измива раната, и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните сгрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, любовта е единствената сила, която смекчава злото.
Желая на всички, да бъдете между напредналите братя, в чиито гърди се забиват отровните стрели. Тогава и вие ще кажете: Заслужава човек да живее за любовта. Сега разбрахме, какво значи да носиш страданията на хората. И до днес още Христос носи на гърдите си стрелите на злото. Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.
– В Божията Любов е благото на човека.
31. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 юли, 1937 г. София. – Изгрев