Разлика между версии на „Смени в природата“

Версия от 22:14, 13 декември 2008

Смени в природата

Т. м.

Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонна площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме пред вид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.

Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се ка-чваш по високите планински верхове, или да слизаш по долинит на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите верхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това еединъот законигБ на разумната природа. Богатият е добре облъ-чен, нахранен и засм^вн; сиромахът е окж-сан, гладен и натъжен.

Освен в положението на богат и сиро-

224

мах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долинит на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нъчцо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са. недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се на-тъкват на някои болезнени състояния.

Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Пон-вкога чов^к е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен никога от гол-вмата сиромашия, а н-вкога – от малката. Сжшествува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всЬки'човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията чов"вк е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има

225

непреривен импулс за слизане надолу. Н^ма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах, Н-вкой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? –Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.

Сега, да разгледаме, кой е учен чов^к и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грЪшник? Светията е богат чов-бк, а гр-вшникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-го-лЪма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина с себе си. В която стая влЪзе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако вл^Ьзе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.

15

226

И тъй, за да може човек да даде от-чет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свет, да разполага с светлина. За да постигне нещо, чо-в*бк трябва да бзде сиромах, невежа и грЪшник. Буквата „ш" в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вершите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грътлникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като н-вма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи никаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе", той прибетеа до лъжата. Той търси на-чин да скрие погрешката си, вследствие на което прибетеа до лъжата.

Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху белата дреха на човека. За да очисти дрехата си, чо-век непременно трябва да я изпере, или боя-

227

диса. С какъв цвет ще я боядиса? С та-къв, който да го прикрива в мъчнотиигб му. По този начин той иска да скрие погрешната си и да покаже, че белото е пак на местото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешни, В природата редко съще-ствуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешните на живите същества. Всеки цвет прикрива некакъв недостатък, некаква погрешка в човека. Запример, ане-мичният обича червения цвет; алчният, ма-териалистът – зеления цвет. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвет. затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвет. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвет. Богатият обича жълтия, главно златистия цвет, защото му напомня златото.

Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всекога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като буха аа, бягат отъ

228

светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът б1зга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са. два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши некаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всекога имат излишък, който държат като запасна енергия.

Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през големо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са. били дълго време в известно състояние, те се стремят да излезат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото.

229

Ако човех е раз^менъи верви по отмърените, строго определени закони и действия на природата, той би избъгнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмърени и ритмични, така и в природата сръчцаме строг ритъм и движение. Запримъф, в музиката има различни тактове: 2/4, 3А, 8/и и т. н. Такива тактове сж-ществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцет вервят по известни тактове. Когато трътеа от дома си, човек тр-в-бва да знае, по какъв такт се движи. Так-тът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршоветъч. В този смисъл, ако човтж се движи в такт 2А, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успъх или неуспЪх: или той ще надвие, или ще бж-де бит.

Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпр-вки ваши-гб разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своигб ближни и пожелават да смтенят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека верне пари-тв на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го

230

обичат, т влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и верне на всЬки човтж това. което са вложили в него. Каже ли н^кой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма. интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекженато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, гова показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснало е всЬкаква връзка на взимане – даване,

Кога го чов'Ьк вложи капи халите си не в банки г на хората, но в банката на природата, да се ползуват от т"вх всички хора, той става праведен. Започне ли всбки ден да вади част от капиталите си, които е вложил ъ природата, той става гр'вшник. Защо става гръшннк? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен си-ромах. невежа и грЪшник. Той се намира в положението на богатия, кой го не може да възл-взе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатияг. който е виесъл богатството си в банката на

231

отдЪлния човтж, и гр^шникът, който е из-теглил богатството си от банката на природата, не могат да влъзат в Царството Божие.

Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат пред вид онзи свет и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свет са полюси на един и слиц свет. Обаче, съобщението между двата света е такова, че, за да отидете от този в онзи свет, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния по-люс, или да прокопаете канал между тт^х. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всЬки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Бо-гатият може само да слиза в долинит, но не и да се качва.

Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се смънят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на н1зкой планински връх, човек започва да пълни торбата си с енът и лед, колкото иска. Снътът и ледът са богатството на високите верхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползува от него. Който не го разбира

232

и цени, ще каже: Снът е това! –и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законит- на високите и низки мЪста. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използува. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използува. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.

Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действител-ност, а не как го хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са. необходими. Заприм-вр, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха см-в-ните в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате про-цесит-в, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Заприм-вр, всеки про-цес продължава опред-влено време. Ако времето на траенето е по-пжвмо или по-малко, отколкото тр-вбва, хармонията в природата се нарушава. Опред-влено е, колко време трябва да продължава святлината и колко – тъм-

233

нината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всбки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо жи-вее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплак-ваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъх-нал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на см-бнигб, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърдчавате. Ще марширувате и ще вервите напред.

Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са. г, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и с сиромаха. Той н-вма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са. недоволни от живота си и боле-дуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стре-

234

мят. Богатият цени богатството си и се ползува от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повръхността, той не е до-волен от богатството си. Сиромахът е до-волен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.

Значи,богатият цени богатството си, когато е сл^зъл до най-гжсгата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се из-дигнал до най-редката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бж-дат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте ср-Ъщали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгревааето на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътьга, материята, от която човек е направен, е тъм-

235

нина. Затова казваме, че сегашният чов!5К, както е създаден, е тъмнина,

Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото т- са. дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, т ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли н-бкои нъица преждевременно, вие поемате и т^хнит отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за г-гЬща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се слравят. Запри-мер, кредитори на сиромашията са подло-стта, лъжата, страхът, кражбата, угодниче-ството и др. Кои са кредиторите на богатството? Еднн ог гЬх е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните чърти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша чърта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – ивволюира. Съвременни! " хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатит хора. Едно време, когато човгЬк слизаше от небето, бътие богат . Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са

236

стигнали още до дъното на живота, поради което розполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се кач-ват нагоре. Сегашната епоха е епоха на въз-лизане – втж на сиромасит-в, които носят празни торби, да ги напълнят с злато, с знание, с сила и с здраве.

Както и да се говори за сиромашията и за богатствою, в края на краищата вие казвате: Добре е човтж да бъде богат, да разполага с злато. В"Ьрно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всЬки човтж разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвьта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смтлште в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота в всички прояви. Чо-век трябва да гладува, за да се събуди в него потик към възкачване. След това ще слтззе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.

Като ученици на Велика школа, вие тръб-ва да се стремите към здрава, положителна

237

мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно мътто и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за верха Еверес. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света, Понеже хората не са в състояние още да управляват евтзта, затова не могат да стигнат до верха Еверес. Някои учени ми-слят, че до верха Еверес остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Т- се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на верха Еверес.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 13 декемврий, 1929 г. София.– Изгрев.