Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.
СМИРЕНИЕТО
Подготвил по беседи на Учителя д-р Васил ВЕЛЕВ
В беседите и лекциите си Учителя Беинса Дуно отделя важно място за добродетелите и вътрешните качества, които трябва да придобие всеки, който иска да стане ученик в школата на Бялото братство. Той казва:
Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. Магията на живота се крие в добродетелите.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирението - да знае, че Вечното, Безграничното не могат да се вместят в преходното, ограниченото. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Кротостта и смирението са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно. За да придобием Любовта, казва Учителя, непременно трябва да имаме смирение. Любовта познава само смирените, слабите - тя е техен дар.
Закон е: всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Първото нещо, което се изисква за създаването на тази връзка, е смирението. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас.
Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към различните условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирение. Освен смирението, нужни са още четири качества: честност, доброта, интелигентност и благородство, които са присъщи на ученика. Щом се придобият тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети.
Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: на смирението и на търпението. Той казва: „Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие." Да станеш дете, това значи да се смириш. Само смиреният служи на Любовта, Мъдростта и Истината. Само смиреният може да влезе в Царството Божие. Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени. Да бъдеш смирен значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.
Само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и от там наблюдава всичко без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му - в светлина. Така трябва да разбирате живота.
Като ученици, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговите отрицателни черти.
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, т.е. да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва от най-малкото препятствие.
Да се смири човек, това значи да бъде готов всеки момент да изправя погрешките си. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност. Смиреният човек знае какво представлява сам по себе си във всеки даден момент. Той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е.
Когато човек пристъпя към Великото в света, трябва да има смирение, трябва да знае, че той не е разгадал света. За да може да разгадае света, той трябва да бъде свързан с Бога. Светът винаги ще остане една не- разгадана загадка.
Смирението укротява алчността у човека, а кротостта е оръжие против гнева. Чрез кротостта и смирението иде Божията благодат. За да разберете Любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Смирението е път, врата, през която трябва да влезете в Божествения свят, да се научите да работите. Само смиреният човек върши волята Божия и затова познава Любовта. Само Божията Любов осмисля живота. Първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че от сега нататък има да учат много.
Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание без приложение прави човека горд. Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постоянно се смирява.
Учителя дава следното практическо правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смали, веднага да се почувства малък и нищо пред Бога, и тогава изкушението минава. Да се смири човек, това значи да мине през огъня на Любовта.
Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, а вътрешно. То е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените мисли. Следователно докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата причина на нещата. Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи." Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Внесете тази идея в ума си, за да приемете новите идеи, да приложите новите методи за тяхното реализиране.