Собственик и наемател
Размишление.
Съвременните хора се оплакват от не-успЪх в живота си. Т казват, че работят много, а нтлгат резултати. Причината за неуспехите им се крие в неразумното работене. Н-бкои хора не знаят, как да работят. Други пък малко работят, а трета категория почти не работят. Тб се подават на леност. Т-б мечтаят да забогат-Ьят, да станат учени, с единствената цел да си починат един ден, т. е. да се предадат в ръцетб на ле-ността. Почивка, която се обуславя от ле-ността, не може и не трябва да бъде идеал на човека. Леност и почивка са две различни състояния, както ученост и учение. Учеността е резултат на учението. Като учи, човтзк придобива знания и става учен. Ученият е богат човече, който разполага с много знания, както бижутерътъ–с своите скъпоценни камъни. Ученият, както бижутерът, е събрал наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко са. негови, познаваме по изпитанията, в които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си ученият може да се ползува от знанието си и да се справя лесно с мъчнотиите, знанията му са дей-
257
ствително негови. Т- са негова плът и кръв. Обаче, ако при всички мъчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му са излишен товар, който всбки може да му отнеме. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе с себе си, да му послужи в въчността. Подаде ли се на леност, той не изпълнява предназначението си, както тр-Ьбва. Какво е предназначението на човека? Да бъде ученик на Великата школа на живота.
Много от мислите и чувствата на човека се намират в такова отношение помежду си, в каквото собственикът на една къща и него-вите наематели. Каква разлика има между собственика и наемателя на една къща? Разликата е в съзнанието им. Докато живъе в една къща, наемательт казва, че къщата е негова. И собственикът казва, че къщата е негова, но в неговото съзнание за собственост и това на наемателя има известна разлика. Ако собственикът умре и не остави никакви наследници, тогава наемательт, който е живъчд десет години в къщата, може да стане собстве-ник. Въпръки това, между неговото съзнание и това на собственика пак има разлика. Собственикът сам е градил къщата си, а наемательт я получил наготово.
Разликата в съзнанието на собственика и наемателя е толкова голяма, колкото между учения, който открил една теория за слънце-
п
258
то, и онзи, който я разпространява. Първият има в ума си още недоизказани н&ща за теорията, а вторият н-вма нищо. Онзи, който разпространява теорията, знае толкова, колкото е чул от откривателя. Както откривате-льт на теорията всЬки момент мисли да прибави н^що ново към теорията си, така и соб-ственикът на кж.щата мисли да прибави нъ-що ново към къщата си, да внесе известно лодобрение. Наемательт живее в къщата, ползува се от нея и за нищо друго не мисли. На същото основание, казвам: ВсЬки чов^к, който не прави никакво подобрение в своя организъм, е наемател, а не собстве-ник. ВсЬки човек, който не внася никакво подобрение в своя ум и в своето сърце, слвдо е наемател. Той казва: Достатъчно ми е това, което имам. Щом мога да се ползу-вам от него, нищо повече не искам.
От гледището на идеята за собственик и наемател, ние д^лим хората на две категории. По отношение на своя организъм, повечето хора са. наематели, вследствие на което казват: Да си поживеем малко на земята! За какво друго ще мислим?– Това са. без-идейни хора. Безидейността е символ на наемателя. Значи, безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика.
Под думата „собственикъ" ние не разбираме частния собственик. Ние взимаме понятието „собственикъ" в широк смисъл. Който се занимава с частната собственост,
259
е чаемател. Който се занимава с собстве-ността в широк смисъл на думата, е идеен човтж. Ако една идея влиза в ума ви и не може да стане ваша собственост, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея. Тя е дошла в вас като наемател, живъ\ла две-три години, и един ден, когато не очаквате, тя ви напуща. В същност, идеята ли повдига духа. или духът повдига идеята? Духът е мощното в човека. Следователно, никаква идея не може да повдигне духа на чо-в-Ька. Обаче, ние казваме, че духът на някой човек е паднал, а на друг се е повдигнал. Кажем ли, че духът на човека е повдигнат, имаме пред вид подобрението на дишането му. Когато дишането на човека не става правилно, духът му пада. В това отношение духът седи над идеята и над дишането. Духът е в състояние да подобри и регулира дишането. Оттук вадим заключението: всЬка идея, която не подобрява дишането, не е истинска, не е права идея. Тя не внася жи-вот в човека.
И тъй, всЬки трябва да знае, наемател ли е на нещо, или собственик. Ако е собстве-ник, той трябва да знае, има ли наематели в къщата си, или сам живъе в нея. Тъй щото, когато утютръбявате думиттв „наемател и собственикъ", вие трябва да знаете точното им значение, а не да ги употребявате безразборно. Б Божествения език не се позволя-лат празни думи, без съдържание и смисъл.
260
Следователно, когато се казва, че животът има, или няма смисъл, в същност ние разбираме методиг, с които човек работи. Методите опредЪлят резултатитъч Има методи на луната и методи на слънцето. Методитъ* на луната действуват само върху въображението, без да дават н-вкакви резултати. Обаче, ме-тодите на слънцето всвкога дават добри резултати. Следователно, когато н-вкой човек каже, че не живее, както тр-вбва, това показва, че той работи с методите на месечината. Какво трябва да направи, за да живее разумно и да има резултати? Той трябва да мине от методите на луната към методитъ-на слънцето. Как става това? Когато човек минава от низходещо в възходещо състояние, той работи вече с методите на слънцето. Когато говорим за низходещи състояния, имаме пред вид влиянието на земята и на луната върху човека. Само земята и луната указват низходещи и възходещи влияния върху човека. Слънцето, обаче, указва само възходещи влияния.
Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху човека, аз нямам пред вид, какво вие мислите по този въпрос. Каквото и да мислите, никой не може да проникне в •мисълта ви. Ако някой човек проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се сл-вят в едно и ще изгубят своята индивидуалност. Не е позволено на Човека да се рови в ми-
261
съльта на своя ближен. Той н-вма право да изисква от ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всеки човек мисли специфично, а не като вас. Красотата на живота седи в разнообразието на мисълта. Философите отиват още по-далеч. Т желаят да про-никнат не само в мислитъ* на хората, но даже и в мисълта на Бога. Обаче, те не по-дозират, че ако проникнат в мисълта на Бога, от тях нищо н-вма да остане. Мисълта на Бога е огън, който изгаря. Има ли сми-съл да пипа чов^вк в този огън? Ще кажете, че Божията мисъл е богатство, което трябва да се извади от този огън. Ако се опитате да го извадите, ще видите, какво ви чака. Влезете ли в този огън, повече н-вма да излезете. Който вл-взе в този огън и не излезе вън от него, ние го наричаме „възлюбения на смъртта". Влюби ли се човек в смъртта, тя го взима в обятията си и не го пуща да излезе навън. Който влиза и излиза от огъня\ ние го наричаме „възлюбения на живота". Значи, съществуват два вида влюбени хора: едните са влюбени в смъртта, а другите – в живота.
Мнозина мислят, че лесно се влиза в огъня на смъртта. Лесно се влиза, ако мо-жеш да изл-взеш. Но ако вл-Ьзеш и не мо-жеш да изл-взеш от огъня, ти се превръ-щаш в прашинка. Досега никой не е раз-решил този въпрос правилно. Това значи: мнозина са влизали в огъня на смъртта, но
262
и досега още не са разрешили въпроса пра-вилно, т. е. и до днес още не са. изл-Ьзли от него. Не е лесно да извади човек богатството, което е скрито в смъртта. Само един начин има, по който човек може да извади това богатство. Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огъньт. Страхува ли се от огъня, не верва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел. Той не може да разреши въпроса и остава затворен в смъртта. Може ли мишката да вл^зе в капан с сирене, и капанът да не се затвори след нея? Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на вевки чо-вЪк, който се занимава с философски въпроси, като, запримтзр, с въпроса за смъртта. Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато чов^к ще се нам-ври в капана на смъртта. Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред которака. Тъй щото, той ще се нам-ври в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича н-вкой, и защо вие го обичате, това са. въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите,
263
вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всЬка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после чов'Ьк ще дойде до въпроса за в-Ьчността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността. Може ли смъртният да говори за безмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне нЪкаде в Битието.
И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате с разрешими въпроси. ЗапримЪр, н-бкой учен се занимава с теглото на слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важен въпрос от този не съществува. В това време една бедна вдовица хлопа на вратата му, иска да го запита, какво,да прави с сина си, в кое училище да го запише, но той не я приема, под предлог, че е зает. Той счита, че, ако се занимава с въпроса на вдовицата, ще изгуби времето си. Защо ще изгуби времето си? Защото никой няма да му плати. Обаче, като изучава въпроса за теглото на слънцето, много хора ще се заинтересуват и ще пожелаят да купят книгата му.
Значи, често хората се занимават с едни или други въпроси, с оглед на това, колко ще спечелят от гЬх. Това не е идейна работа Идейната работа изключва вся
264
какво користолюбие. Каквито предположения и заключения да правят за теглото на слънцето, учените няма да се домогнат до неговото абсолютно разрешаване. –Защо?–Защото въпросът за теглото, макар и физически, има свое двояко разрешаване: физическо и органическо. Много планети са произлезли от слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпрос ще се разреши в далечното бъдеще.
Мнозина се интересуват от въпроса, защо Бог ги е създал такива, каквито са днес, и защо ги е поставил при тия условия, при които сега живтЬят. Каквито обяснения и да ви се дадат, тв не могат да ви ползуват. Това е все едно, да ви обяснят, защо сте радостни или скръбни. Обясненията нито ще увеличат радостта ви, нито ще на-малят скръбьта ви. Защо едни хора са. добри, а други лоши? И този въпрос е неразре-шим. Защо Христос, Син Божи, требваше да мине през страдания и да бъде разпнат? И този въпрос е неразрешим. Неразрешимите въпроси са тайна на Битието. Каквито предположения и обяснения да се дават по тия въпроси, в края на краищата т^ пак остават неразрешени. Защо е недоволен чо-в^к? Никога той знае причината на недоволството си, а н-вкога не знае. Ако сте ученик в гимназията, и учительт ви пише четворка вмъхто шесторка, вие сте недоволни от преценката си. Вие сте отговорили добре, а той
265
е намалил бележката ви с две единици. Тази двойка, именно, внася в ума ви недоволство. Ако учителит види, че напра-вил погр-вшка в преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срЪ-щат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причинит-, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни.
Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не желайте голъчии радости. Защо? Защото голямите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с гол-Ъмите скърби? Каквото и да ви се случи в живота, благодарете на Бога. Щом скръбьта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голтша, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. Вие познавате ли голямата скръб и голямото страдание? Знаете ли, какво н^що е да бесят човека? Ако бесят н-вкой 80–90 годишен човек, ще кажете, че той се е нажнв-Ьл. Какво ще кажете, обаче, ако видите да бесят млад човек, при когото стои, от една страна, майка, с разбито от скръбь
266
сърце, а от друга – неговата възлюбена, с разбити мечти и копнежи за бъдещо щастие? Ако този човек може да се освободи от въжето, той ще изпита чувство на отмъщение към п/влия св"Бт за насилието, което се прави върху него.
Тъй щото, не се стремете да разрешавате неразрешими въпроси, нито пък се отказвайте от разрешимитъч Натъкнете ли се на н-бкой неразрешим въпрос, благодарете, че има с какво да се занимавате в далечното бж,-деще. Дойдете ли до н'Ькой разрешимъ'въпрос, не казвайте, че не е ваша работа да се занимавате с него. Изследвайте причините и последствията, пред които се намирате, и благодарете, че ви е дадена възможност да разширите кръга на знанията си. Каже ли н-бкой, че не се интересува от живота, той е пад-нал под нулата на термометъра, т. е. в об-ластта на студа. Какво ще придобие от студа? Той постепенно ще замръзва, докато престане да мисли и да чувствува. Щом е до-шъл иа земята, човек трябва да учи, да се интересува от всичко. Което може да разреши, ще разреши; което не може да разреши, ще остави настрана, за далечното бъдеще.
Следователно, всяко явление в живота и природата има отношение към човека дотолкова, доколкото се отразява в неговия личен живот. С други думи казано: човек се интересува от известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки с него. Заеме
267
ли се човек с разрешаването на задачи, които нямат отношение към сегашния живот, непрем-Ьнно ще се яви недоволство в него. ЗапримгБр, ако човек пожелае за известен срок да стане учен, ще се натъкне на гол-вми нещастия, които ще обезсмислят живота му. Учеността не се постига в един живот. Колкото години да живъе на земята, човек все ще има какво да учи. Знанието се открива на човека постепенно. Соломон, който минаваше за гол^м мъдрец, се стремеше към придобиване на много знания, поради което се домогна до окултните науки. След като придоби гол-вми знания, той се опита да проникне в сърцето на жената, да види, какво се крие там. За тази цел той събра около себе си 300 жени и 600 наложници, но пак не можа да разреши въпроса. След всичко това той требваше да каже: „Суета на суетите, всичко е суета". Права ли е тази мисъл? Само в едно отношение, а именно, по отношение на неразрешимите въпроси в живота. Като дойдете до такъв въпрос, отстъпете назад. Неговото разрешение е скрито в далечното бъдеще. Заемете се с разрешаването на близки до вас въпроси. Като разрешавате тия въпроси, вие се повдигате, растете, и всбки ден придобивате по н-вщо ново в съзнанието си. При това положение вие никога нт>ма да кажете, че всичко в живота е суета. Разумен е животът. Заслужава човек да живее, да учи и да при-
268
добива знания, които да прилага. Без прило. жение животът н-вма смисъл.
И тъй, ако не се занимавате с неразрешими въпроси, това не значи, че не трябва да работите. Човек трябва да работи постоянно и да бъде доволен от работата си, да не мисли за далечни въпроси. Настоящият момент е важен, а ве бъдещият. Този мо-мент може да бвде много кратък и много дълъг – не е важно. Това зависи от интен-сивността на чов-бшкит-б мисли и чувства, от степеньта на неговото развитие. Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно, младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар. Старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се верне отново в положението на младия. Колкото и да желаете това, нито младият може преждевременно да остарее, нито старинт може да се верне в годините на своята младост. И без да желаете това, ще дойде ден, когато младият ще стане стар, а старият – млад. Ще каже някой, че животът му е дотегнал и желае час по-скоро да умре. И това не зависи от него.
Сега, като ученици, вие трябва да се освободите от всички противоречиви мисли, от всички наслоявания в ума и в сърцето ви, останали от далечното минало. Ще кажете, че искате да станете учени, богати, свети, силни хора. Да желаете това, значи, да съзна-
269
вате, че сте невежи, грешници, сиромаси и слаби хора. Това е все едно агнето да желае да стане овца, или вълкът да желае да стане вълк. Т)ззи желания не са. на м-Ьсто. Само по себе си агнето е овца, а вълкът – вълк. В програмата на вевки човек е поставено, какъв трябва да бъде. Той трябва да стане и учен, и философ, и поет, и художник, и музикант, и родител и т. н. Каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако не е опред-влено нъчцо в програмата му, каквито усилия да прави, н-вма да го постигне. Какво трябва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освен да не се противите на еждбата си. Каквото еждбата ви носи, използувайте го разумно. Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му, и прави усилия, в края на краищата, вмъсто постижения, ще има загуби.
И обратно: който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, задето се е хачил на верха преждевременно. Вторият ще страда, понеже е закъснЪл да се качи на верха – други са. го изпреварили. Той трябва да чака, първо те да сл^зат, а после той да се качи. Когато дойде времето да станеш учен, не се бави. Качи се веднага на верха и започни да работиш. – Ама не съм облЬчен. – Това нищо не значи. ОблЪ-чен ли си, или не, ти трябва да се качиш на верха. Времето е дошло и никакво отла-
270
гане не се позволява. Какво прави акроба-тът, който ходи по въже? Той се качва на въжето и там се облича, да покаже на хората, че е майстор. Той се качва на въжето с акробатскит си дрехи и там отваря куфара си и се облича с нови дрехи. Не можете ли да направите и вие същото? Качете се на верха с старит си дрехи и там облъ-чете новит, да кажат хората и за вас, че сте гол^м майстор.
Това, което говоря, не подразбира про-цес на насилие или принуждение. Да спазва човек заповъдите на разумната природа, да спазва времето, което тя е опредълила за постигане на неговите идеали, това не значи още насилие. Природата е определила за всеки чо-в-Ьк специална работа, която той тръбна да свърши. Ако се противопостави, той ще понесе последствията на своя отказ. – Защо трябва аз, именно, да сверша тази работа? – Защото си най-способният, на тебе са дадени условия да я свършиш. Какво по-хубаво от това, да изпълниш възложената задача от природата и да внушиш доверие в хората и в самата природа към тебе? Какво по-велико нещо можете да очаквате от това, хората да ви верват и да разчитат на вас? Като знаете това, не се отказвайте да изпълните задачата, която природата ви възлага.
Какво представя в-Ьрата? Да в-Ьрва чо-вЪк, това значи, да изучава разумнит закони на природата. Щом познава тези закони
271
и се ръководи от тях, човтж никога не се заблуждава. Каквото знае, положително го знае. Той не може днес да знае едно нъчцо, а утре да го отрича; днес да мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Отдето и да придобива знания, в каквото училище и да учи, ако придобива знания на разумната природа, тъ1 са навсЬкъде еднакви. Между всички учебни институти, в които се изуча-ват законите на природата, има тътна връзка. Който разбира природните закони, той на-всЬкъде вижда една и съща мисъл. Който не ги разбира, за него всичко е разпокъса-но и отделно. Разумността в природата се заключава, именно, в непреривност на нейните явления. Между явленията на природата съществува тътна, вътрешна връзка.
Съвременните хора често се оплакват, че тук или там са. изгубили времето си. Нищо в природата не се губи. Ако в едно отношение човек мисли, че е изгубил времето си, в друго отношение е спечелил. Когато природата реши да направи човека учен, тя е точна, не губи времето си. Тя ще дойде точно на време и ще го застави да направи това, което му е нужно. Тя говори на човека по различен начин. Първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа. Ако се противопостави, под предлог, че иска да бъде свободен, тя насила ще го накара да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти природата веднъж да се качишъ
272
на верлината, ще я слушаш. За да бъдеш свободен, първо трябва да проявиш послушание към природата: ще се качиш на верлината, ще постоиш известно време там и после ще сл-Зззеш. Ц-Ьла в^чност н-вма да стоиш на верлината – един момент ще стоиш. При това, н^ма да бъдеш сам. Около тебе ще стои онзи, който ще те учи.
Сега ше ви задам следния въпрос. Кое е по-добре за р-Ьката: да тече, както природата е опред-Ьлила, да се влива в морето, или да тече според желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече, според програмата, предвидена от Бога, или според програма, която хората са. опредъ-лили? Ако поставите рЪката в опредълени граници и начъртаете нейния път, тя вече не е ръчеа, но канал. Същото се отнася и до живота. Ако животът ви се развива по програма, опред/Ълена от хората, той изгубва цената си като живот, произлъзъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще ми-нават всицки нечистотии; ако е ртвка, през него ще минават само Божествени мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам опред-Ьля пътя на своя живот: канал ли да бъде, или р^ка. Той има право на избор.
Задачата на всЬки човек е да бвде в хармония с законитъ* на разумната природа, както и с всички разумни същества, които
273
са. завершили своето развитие. Само тия сж~ щества са. в състояние да го опътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развива. Казвате: Каква е крайната цел на нашия живот? – Това не е ваша работа. Ще учите, ще работите, ще живеете и постепенно ще се домотеате до онова, което природата е предвидила за вас. Опита ли се нт>кой да ви отклони от пътя, който природата е определила, кажете: Такъв е моят път, такава е съдбата ми, такава е волята Божия. Не се отклонявам от този път. Каквото Бог е опредевлил за мене, него ще следвам. Този път води към възкачване.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит живо т т .
16. Лекция от Учителя, държана на 27 декемврий, 1929 г. София. – Изгр^в.