Разлика между версии на „Справяне*“

Версия от 21:22, 10 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.

Справяне

Само светлият!, плмь на м ж- дростьта моди къмъ истината. - В ъ истината е скри т ъ ж и - В О Т Ъ Т Ъ . Четоха се свободнигЬ научни теми. Представете си, сега, че въ единъ конусъ има множество разумни сжще- ства, съ кои- то вие тр-Ьбва да вл-Ьзете въ контактъ. Ония сжщества, кои- то се намиратъ въ основата на конуса А, фиг. 1., иматъ широко съзнание, вслед- ствие на което I ледатъ на жи- вота и на явле- нията въ него съ широкъ за- махъ. Колкото по-горе отиватъ, съзнанието на сжществата въ

фиг 1.

110 конуса става все по-тЪсно, докато стигне точката, дето е върхътъ на конуса. Колкото по- тЪсно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате съ техъ. Дойдете ли до ония, които се намиратъ на върха на ко¬нуса, вие казвате, че това съ тесногръди хора, съ които не можете да влезете въ никакво разбирателство. Върхътъ на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на съ-ществата може да се стесни. Щомъ дойде до това състояние, съзнанието минава въ другъ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Колкото по-горе се качватъ съществата въ конуса В, толкова повече съзнанието имъ се разширява. Най-после, когато съзнанието дой¬де до правата, която представя диаметъра на конуса, тамъ има най-големо разбирателство. Тъй щото, искате ли да не влизате въ стълк¬новение съ приятелите си, движете се по пра¬ва, която не е ограничена, за да може да ра¬сте и да се увеличава. Когато се движатъ по права линия, съществата требва да вървятъ едно следъ друго. Дойдатъ ли едно срещу друго, за да не се стълкновятъ, едното треб¬ва да поеме посока нагоре, по второто изме¬рение. Следъ време и тукъ могатъ да се стълкновятъ. За да избегнатъ всекакво стълк¬новение, те требва да влезатъ въ триизмер¬ния светъ. Всеко същество, което се движи въ триизмерния светъ, се ръководи отъ некое същество отъ четириизмерния светъ. Четири-

111 измЯрниятъ свЯтъ е идеенъ свЯтъ. Тамъ идеи- тЯ сж несъизмЯрими. Следователно, всЯка идея, която не може да се реализира на физическия свЯтъ, при¬надлежи къмъ по-високъ свЯтъ. ЗапримЯръ, идеята за безсмъртието не може да се реали¬зира на земята. Любовьта сжщо не може да се реализира на земята. Любовьта принадлежи къмъ Божествения св-Ьтъ—св-Ьтътъ на високит-Ь и безгранични изм-Ьрения. Въ този свЬтъ идеи- тЯ оставатъ всЯкога отворени. ЗапримЯръ, хи- перболата принадлежи къмъ ония идеи, които оставатъ незавършени на -физическото поле. Натъкнете ли се на такава идея, вие се стра¬хувате, че не можете да я завършите. Тъкмо въ това седи красотата на тази идея. Тя от¬варя за човЯка просторъ за вЯчна дейность. И тъй, всЯка идея, която има характеръ на хипербола, е безсмъртна. ВсЯка идея, която има завършенъ кржгъ на деятелность, е смърт¬на. МалкитЯ идеи лесно се реализиратъ, но великитЯ — мжчно. ВсЯки може да даде единъ обЯдъ, който струва десетина лева, но не всЯ- ки може да направи едно човЯшко око. За създаване на окото се изисква материя отъ четириизмЯрния свЯтъ. Материята, отъ която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лжчитЯ на слънцето и да ги задържа въ себе си. Окото на човЯка трЯб¬ва да се държи въ абсолютна чистота. Не се ли подържа тази чистота, то не ползува чо¬вЯка. Затова Христосъ казва: „Ако окото ти

112 не е чисто, извади го и го хвърли навънъ." За кое око говори Христосъ? За вълчето око въ човека. Много очи има човекъ, а не само две, както ние виждаме. Той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи съ очитЯ на нЬкое животно, човекъ изпада въ областьта на многото желания. Забелязано е, че вълкътъ гледа надолу. Има хора, които, ка¬то вълка, гледатъ къмъ земята. Това показва, че вълчите очи се проявяватъ у техъ. Като ученици, вие требва да изучавате линиите на човешкото лице и по техъ да съ¬дите за промените, които ставатъ въ човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менятъ, спо- редъ това, което човекъ преживява въ даденъ моментъ. Запримеръ, каква е линията на очуд- ването? Когато човекъ се очудва, очите и ли¬цето му иматъ особени линии. Какви линии се образуватъ на лицето при ревностьта и подо-зрението? Можете ли да определите, къмъ кое измерение се отнасятъ ревностьта и по¬дозрението? Ревностьта спада къмъ второто измерение. Ревнивиятъ се движи въ две из¬мерения. Често ревнивиятъ е и подозрите- ленъ, съ което се излага на по-големи стра¬дания. Въ едно общество на мъже и жени по- падналъ единъ гостъ, който ималъ навикъ да мига съ левото си око. Случило се, че този гоподинъ седналъ срещу една млада двойка,

113 мжжъ и жена. Мжжътъ билъ крайно ревнивъ и подозрителенъ. Като забелязалъ, че госпо- динътъ мига, помислилъ, че той дава знакъ на жена му, и силно разгнЯвенъ, той го извикалъ настрана и му искалъ обяснение, защо се дър¬жи така предизвикателно съ жена му. — Го-сподине, казалъ обвинениятъ, азъ имамъ лошъ навикъ да мигамъ съ лЯвото си око. Това е единъ отъ моитЯ недостатъци, който ми е съз- давалъ голЯми неприятности въ живота. Кого¬то да питате отъ моитЯ познати, всички ще ви кажатъ, че това е мой недостатъкъ. И азъ не зная, какво да направя, за да се освободя отъ него. ПовЯрвалъ ли е оскърбениятъ мжжъ? ЧовЯкъ може да чете не само по линии- тЯ на лицето, но и по цвЯтоветЯ, които окржжаватъ човЯка. Това е достояние на ясно¬видеца, но не и на обикновения човЯкъ. За-, примЯръ, ако нЯкой човЯкъ подържа въ себе си едно възвишено, благородно чувство отъ духовенъ характеръ, той ще бжде потопенъ въ нЯжно-розовъ цвЯтъ. Колкото повече чув¬ството приема низшъ характеръ, цвЯтътъ по¬степенно потъмнява. Не само чувствата иматъ специфични цвЯтове, но и мислитЯ. Опитни- ятъ ясновидецъ чете по цвЯтоветЯ, като по книга. Обаче, има различни ясновидци. НЯкой отъ тЯхъ виждатъ нЯщата, а други ги въз- приематъ по интуиция. ВсЯки човЯкъ може да развие своята интуиция и да предчувствува, какво ще му се случи. Почти всички хора иматъ до известна степень предчувствие, съ 7

114 което познаватъ, че ще имъ се случи нЪ- що. Нема човекъ въ света, който да не е предупреденъ за онова, което предстои да му се случи. НЪкои съзнателно отблъсватъ това предупреждение, други не го приематъ, а мал¬цина се вслушватъ въ него. Понекога външно човекъ е разположенъ, а вътре изпитва ни¬каква горчевина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле.—Не може ли да се избегне лоши- ятъ край на това предприятие?—Ако въ чове¬ка има благоприятни вътрешни условия, може да се избегне; ако нема такива условия, не може да се избегне. Когато известно нещастие не може да се избегне, това показва, че чо¬векъ се намира подъ закона на кармата—за- конъ на причини и последствия. Въ миналото, некога, човекъ е създалъ нещо, на което днесъ носи лошите последствия. Некои отъ състоянията, които човекъ преживява, иматъ връзка съ миналия му животъ. Некои състоя¬ния, обаче, днесъ ги създава. Ето защо, чо¬векъ требва да бъде внимагеленъ въ мислите, чувствата и постъпките си. Предприема ли не- каква работа, първо той требва да се изпита, може ли да я свърши успешно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза въ стълкновение съ себе си и съ окръжаващите. Като не успеватъ въ некои свои предприя¬тия, хората започватъ да губятъ в-Ьра въ себе си, въ близките си и даватъ пъть на съмне¬нието. Щомъ се усъмнятъ въ Божественото въ

115 себе си, тЯ отварятъ врата на злото. Фактътъ, че злото се промъква въ човЯка, показва, че му е дадена свобода. Щомъ допусне злото въ себе си, човЯкъ се свързва съ него и се огра¬ничава. За да се освободи отъ грЯха, той трЯб¬ва да скъса връзката си съ злото. Какъ ще я скъса? Като усили доброто въ себе си. Ка¬то даде ходъ на доброто въ себе си, човЯкъ постепенно навлиза въ по-широкъ свЯтъ, въ свЯта на многото измЯрения. Злото има сила до точката, т. е. до мЯстото, което е извънъ всЯкакви измЯрения. Дойде ли до това мЯсто, човЯкъ има възможность да съзнае положе¬нието си и да започне постепенно да се поди- га: отъ точката — въ правата линия, отъ пра-- вата — въ плоскостьта и отъ плоскостьта — въ тЯлата — въ триизмЯрния свЯтъ — най- високиятъ свЯтъ на физическото поле. Като слушатъ да се говори за грЯшки и за грЯхове, мнозина искатъ да не грЯшатъ, за да не страдатъ. Ралото, което оре земята, все ще направи нЯкакви погрЯшки, но важно е да' изоре земята добре. Перото, което пише, все ще направи нЯколко погрЯшки, но важно е да напише нЯщо хубаво. Ножътъ, който рЯже книгата, все ще направи нЯкаква грЯшка, но важно е добре да я нарЯже. Разумниятъ чо¬вЯка се учи отъ всичко. Той съжалява са¬мо, ако не е използувалъ случаитЯ да научи нЯщо, а не за това, че е станала нЯкаква по- грЯшка. Разумниятъ се учи и отъ погрЯшкитЯ си. Като сгрЯши, човЯкъ започва да мисли.

116 Докато не е сгрешилъ, той се намира въ за¬блуждение, мисли, че е съвършенъ. Човекъ може да постигне съвършенство и безъ да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пъти¬ща за постигане на съвършенство, но всеки пъть крие въ себе си и добри, и лоши страни. Като млади, вие се стремите къмъ при¬добиване на знания, на богатство, на сила, на красота. Добъръ е този стремежъ, но запита¬ли ли сте се, защо ви е всичко това и, ако постигнете желанията си, къде и какъ ще ги приложите. Има смисълъ човекъ да бъде ученъ, но той требва да разтвори сърдцето си. да предаде знанието си на своите ближни. Не е ли готовъ да предаде знанието си и на дру¬гите, това е все едно, че нищо не е придо- билъ. Има смисълъ човекъ да бъде богатъ, но да отвори сърдцето си и за другите. Ми¬сли ли само за себе си, свие ли се въ богат¬ството си, като въ охлювъ, по-добре да не е богатъ. Всеко неизползувано благо създава из- лишъкъ на човека, който природата не търпи. Единъ день този излишъкъ ще се изрази въ нещо нежелателно. Гневътъ, запримеръ, не е нищо друго, освенъ излишна енергия, която чов4къ не е впрегналъ на работа. Разгневи ли се човекъ, вместо да разрушава, нека взе¬ме мотиката и да отиде на нивата или на ло¬зето да копае. Значи, лопатата и мотиката съ за гневния. Перото и цигулката съ за онзи. който е въ добро разположение на духа.

117 Тъй щото, изпадне ли въ отрицател¬ни състояния, като малодушие, подозрение ревность, съмнение, гнЯвъ, човЯкъ трЯбва да търси начинъ да се освободи отъ тЯхъ. Оста¬не ли дълго време съ тЯхъ, тЯ причиняватъ органически повреди въ тЯлото му. Казваме, че човЯкъ трЯбва да се лЯкува, преди да е за- болЯлъ. Това значи: забележи ли нЯкакво от-рицателно състояние въ себе си, човЯкъ трЯб¬ва да направи всичко възможно, за да се ос¬вободи отъ него. Остави ли го да работи въ него продължително време, той ще заболЯе отъ нЯкаква болесть. На всЯка отрицателна мисъль, или на всЯко отрицателно чувство въ себе си, поставете една положителна мисъль и едно положително чувство, които да ги не- утрализиратъ и обезвредятъ. Като ученици, прилагайте закона за транс¬формиране на енергиитЯ. Вие живЯете въ свЯтъ, въ който действуватъ, освенъ положи¬телни, още и отрицателни енергии, съ които ра¬зумно трЬбва да се справите. Не знаете ли, какъ да се справяте, вие ще си причините голЯми нещастия. Сегашната култура, въ коя¬то и вие взимате участие, е въ положението на бременна жена, която е предъ раждане. Тя преживява голЯми мж.ки, вследствие на което всички хора сж. крайно нервни. Всички хора на сегашния вЯкъ чувствуватъ, че става нЯщо особено, но не знаятъ, какво, именно, става. Какво става днесъ въ свЯта? — Ново човЯчество се ражда. Какво става въ единъ

118 домъ, когато се ражда дете? Всички сж въ тревога и безпокойство. Не става ли сжщото и въ св-кга? Днесъ ц/Ьлиятъ св-Ьтъ е въ тре¬вога и безпокойство. Какво иска и какво очак¬ва? Раждането на новото, което ще въведе човека въ новъ свЬтъ — въ свЪта на великк- гЬ идеи, въ свЪта на великата любовь. — Само свЪтлиятъ пжтьнамж- дростьта води къмъ истината.

29. Лекция отъ Учителя, държана на 17 априлъ, 1927 г. София.