(→Справяне) |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| − | + | СПРАВЯНЕ | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ||
| − | фиг 1. | + | Само светлият път на Мъдростта води към Истината. |
| − | + | ||
| − | + | В Истината е скрит Животът. | |
| − | + | ||
| − | конуса става все по- | + | |
| − | + | ||
| − | + | Четоха се свободните научни теми. Представете си, сега, че в един конус има множество разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония същества, които се намират в основата на конуса А, (фиг.1.), имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Следователно | + | |
| − | И тъй, | + | фиг. 1 |
| − | + | ||
| − | + | [[Файл:MOK 6 29.png]] | |
| − | + | ||
| − | не е чисто, извади го и го хвърли | + | |
| − | Като ученици | + | Колкото по-горе отиват, съзнанието на съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, дето е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. Дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представлява крайната точка, до която съзнанието на съществата може да се стесни. щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват съществата в конуса В, толкова повече съзнанието им се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представлява диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. Тъй щото, искате ли да не влизате в стълкновение с приятелите си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движат по права линия, съ¬ществата трябва да вървят едно след друго. Дойдат ли едно срещу друго, за да не се стълкновяват, едното трябва да поеме посока нагоре, по второто измерение. След време и тук могат да се стълкновят. За да избягнат всякакво стълкновение, те трябва да влязат в триизмерния свят. Всяко същество, което се движи в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят. Четириизмерният свят е идеен свят. Там идеите са несъизмерими. |
| − | + | ||
| − | + | Следователно всяка идея, която не може да се реализира на физическия свят, принадлежи към по-висок свят. Запример, идеята за безсмъртието не мо¬же да се реализира на земята. Любовта също не може да се реализира на земята. Любовта принадлежи към Божествения свят – светът на високите и безгра¬нични измерения. В този свят идеите остават всякога отворени. Запример, хиперболата принадлежи към ония идеи, които остават незавършени на физическото поле. Натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите. Тъкмо в това седи красотата на тази идея. Тя отваря за чо¬века простор за вечна дейност. | |
| − | + | ||
| − | + | И тъй, всяка идея, която има характер на хипербола, е безсмъртна. Всяка идея, която има завършен кръг на деятелност, е смъртна. Малките идеи лесно се реализират, но великите – мъчно. Всеки може да даде един обяд, който струва десетина лева, но не всеки може да направи едно човешко око. За създаване на окото се изисква материя от четириизмерния свят. Материята, от която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лъчите на слънцето и да ги задържа в себе си. Окото на човека трябва да се държи в абсолютна чистота Не се ли поддържа тази чистота, то не ползва човека. Затова Христос казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навън”. За кое око говори Христос? За вълчето око в човека. Много очи има човек, а не само две, както ни виждаме. Той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т.н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи с очите на някое животно, човек изпада в областта на многото желания. Забелязано е, че вълкът гледа надолу. Има хора, които, като вълка, гледат към земята. Това показва, че вълчите очи се проявяват у тях. | |
| − | + | ||
| − | + | Като ученици вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и по тях да съдите за промените, които стават в човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят, според това, което човек преживява в даден момент. Запример, каква е линията на учудването? Когато човек се учудва, очите и лицето му имат особени линии. Какви линии се образуват на лицето при ревността и подозрението? Можете ли да определите към кое измерение се отнасят ревността и подозрението? Ревността спада към второто измерение. Ревнивият се Движи в две измерения. Често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания. | |
| − | + | ||
| − | + | В едно общество на мъже и жени попаднал един гост, който имал навик да мига с лявото си око. Случило се, че този господин седнал срещу една двойка, мъж и жена. Мъжът бил крайно ревнив и подозрителен. Като забелязал, че господинът мига, помислил, че той дава знак на жена му и силно разгневен, той го извикал настрана и му искал обяснение защо се държи така предизвикателно с жена му. – Господине, казал обвиненият, аз имам лош навик да мигам с лявото си око. Това е един от моите недостатъци, който ми е създавал големи неприятности в живота. Когото да питате от моите познати, всички ще ви кажат, че това е мой недостатък. И аз не зная какво да направя, за да се освободя от него. Повярвал ли е оскърбеният мъж? Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които окръжават човека. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Запример, ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга. Обаче има различни ясновидци. Някои от тях виждат нещата, а други ги възприемат по интуиция. Всеки човек може да развие своята интуиция и да предчувства какво ще му се случи. Почти всички хора имат до известна степен предчувствие, с което познават, че ще им се случи нещо. Няма човек в света, който да не е предупреден за онова, което предстои да му се случи. Някои съзнателно отблъскват това предупреждение, други не го приемат, а малцина се вслушват в него. Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. – Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие? – Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се | |
| − | + | ||
| − | + | смисъла се губи; в тази беседа е даден и чертежа от фиг. 1 на 32 лекция от книгата със сините корици на изд. ББ | |
| − | което | + | |
| − | Като не | + | защо, човек трябва да бъде внимателен в мислите чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, първо той трябва да се изпита може ли да я свърши успешно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с окръжаващите. |
| − | + | ||
| − | + | Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението. Щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава. За да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото. Как ще я скъса? Като усили доброто в себе си. Като даде ход на доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения. Злото има сила до точката, т.е. до мястото, което е извън всякакви измерения. Дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката – в правата линия, от правата – в плоскостта и от плоскостта – в телата в триизмерния свят – най-високият свят на физическото поле. | |
| − | + | ||
| − | себе си, | + | Като слушат да се говори за грешки и за грехове, мнозина искат да не грешат, за да не страдат. Ралото, което оре земята, все ще направи някакви погрешки, но важно е да изоре земята добре. Перото, което пише, все ще направи няколко погрешки, но важно е да напише нещо хубаво. Ножът, който реже книгата, все ще направи някаква грешка, но важно е добре да я нареже. Разумният човек се учи от всичко. Той съжалява само ако не е използвал случаите да научи нещо, а не за това, че е станала някаква погрешка. Разумният се учи и от погрешките си, |
| − | Като | + | |
| − | + | Като сгреши, човек започва да мисли. Докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение, мисли, че е съвършен. Човек може да постигне съвършенство и без да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пътища за постигане на съвършенство, но всеки път крие в себе си и добри, и лоши страни. | |
| − | + | ||
| − | + | Като млади вие се стремите към придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота. Добър е този стремеж, но запитали ли сте се защо ви е всичко това и, ако постигнете желанията си, къде и как ще ги приложите. Има смисъл човек да бъде учен, но той трябва да разтвори сърцето си, да предаде знанието си на своите ближни. Не е ли готов да предаде знанието си и на другите, това е все едно, че нищо не е придобил. Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите. Мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си като в охлюв, по-добре да не е богат. Всяко неизползвано благо създава излишък на човека, който природата не търпи. Един ден този излишък ще се изрази в нещо нежелателно. Гневът, запример, не е нищо друго, освен излишна енергия, която човек не е впрегнал на работа. Разгневи ли се човек, вместо да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи, лопатата и мотиката са за гневни. Перото и цигулката са за онзи, който е в добро разположение на духа. Тъй щото, изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тях. Остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува, преди да е заболял. Това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, човек трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него. Остави ли го да работи в него продължително време той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. | |
| − | Докато не е | + | |
| − | Като млади | + | Като ученици прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите. Не знаете ли, как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане. Тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво, именно, става. |
| − | + | ||
| − | + | Какво става днес в света? – Ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете? Всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света? Днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на новото, което ще въведе човека в нов свят – в света на великите идеи, в света на великата любов. | |
| − | + | ||
| − | Тъй щото, изпадне ли | + | |
| − | Като ученици | + | |
| − | Какво става | + | – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | 29. лекция от Учителя, | |
| − | + | ||
| − | + | държана на 17 април 1927 г., София | |
| − | + | ||
| − | 29. | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
Версия от 22:29, 11 април 2011
Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
СПРАВЯНЕ
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит Животът.
Четоха се свободните научни теми. Представете си, сега, че в един конус има множество разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония същества, които се намират в основата на конуса А, (фиг.1.), имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах.
фиг. 1
Колкото по-горе отиват, съзнанието на съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, дето е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. Дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представлява крайната точка, до която съзнанието на съществата може да се стесни. щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват съществата в конуса В, толкова повече съзнанието им се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представлява диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. Тъй щото, искате ли да не влизате в стълкновение с приятелите си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движат по права линия, съ¬ществата трябва да вървят едно след друго. Дойдат ли едно срещу друго, за да не се стълкновяват, едното трябва да поеме посока нагоре, по второто измерение. След време и тук могат да се стълкновят. За да избягнат всякакво стълкновение, те трябва да влязат в триизмерния свят. Всяко същество, което се движи в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят. Четириизмерният свят е идеен свят. Там идеите са несъизмерими.
Следователно всяка идея, която не може да се реализира на физическия свят, принадлежи към по-висок свят. Запример, идеята за безсмъртието не мо¬же да се реализира на земята. Любовта също не може да се реализира на земята. Любовта принадлежи към Божествения свят – светът на високите и безгра¬нични измерения. В този свят идеите остават всякога отворени. Запример, хиперболата принадлежи към ония идеи, които остават незавършени на физическото поле. Натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите. Тъкмо в това седи красотата на тази идея. Тя отваря за чо¬века простор за вечна дейност.
И тъй, всяка идея, която има характер на хипербола, е безсмъртна. Всяка идея, която има завършен кръг на деятелност, е смъртна. Малките идеи лесно се реализират, но великите – мъчно. Всеки може да даде един обяд, който струва десетина лева, но не всеки може да направи едно човешко око. За създаване на окото се изисква материя от четириизмерния свят. Материята, от която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лъчите на слънцето и да ги задържа в себе си. Окото на човека трябва да се държи в абсолютна чистота Не се ли поддържа тази чистота, то не ползва човека. Затова Христос казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навън”. За кое око говори Христос? За вълчето око в човека. Много очи има човек, а не само две, както ни виждаме. Той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т.н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи с очите на някое животно, човек изпада в областта на многото желания. Забелязано е, че вълкът гледа надолу. Има хора, които, като вълка, гледат към земята. Това показва, че вълчите очи се проявяват у тях.
Като ученици вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и по тях да съдите за промените, които стават в човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят, според това, което човек преживява в даден момент. Запример, каква е линията на учудването? Когато човек се учудва, очите и лицето му имат особени линии. Какви линии се образуват на лицето при ревността и подозрението? Можете ли да определите към кое измерение се отнасят ревността и подозрението? Ревността спада към второто измерение. Ревнивият се Движи в две измерения. Често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания.
В едно общество на мъже и жени попаднал един гост, който имал навик да мига с лявото си око. Случило се, че този господин седнал срещу една двойка, мъж и жена. Мъжът бил крайно ревнив и подозрителен. Като забелязал, че господинът мига, помислил, че той дава знак на жена му и силно разгневен, той го извикал настрана и му искал обяснение защо се държи така предизвикателно с жена му. – Господине, казал обвиненият, аз имам лош навик да мигам с лявото си око. Това е един от моите недостатъци, който ми е създавал големи неприятности в живота. Когото да питате от моите познати, всички ще ви кажат, че това е мой недостатък. И аз не зная какво да направя, за да се освободя от него. Повярвал ли е оскърбеният мъж? Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които окръжават човека. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Запример, ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга. Обаче има различни ясновидци. Някои от тях виждат нещата, а други ги възприемат по интуиция. Всеки човек може да развие своята интуиция и да предчувства какво ще му се случи. Почти всички хора имат до известна степен предчувствие, с което познават, че ще им се случи нещо. Няма човек в света, който да не е предупреден за онова, което предстои да му се случи. Някои съзнателно отблъскват това предупреждение, други не го приемат, а малцина се вслушват в него. Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. – Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие? – Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се
смисъла се губи; в тази беседа е даден и чертежа от фиг. 1 на 32 лекция от книгата със сините корици на изд. ББ
защо, човек трябва да бъде внимателен в мислите чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, първо той трябва да се изпита може ли да я свърши успешно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с окръжаващите.
Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението. Щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава. За да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото. Как ще я скъса? Като усили доброто в себе си. Като даде ход на доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения. Злото има сила до точката, т.е. до мястото, което е извън всякакви измерения. Дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката – в правата линия, от правата – в плоскостта и от плоскостта – в телата в триизмерния свят – най-високият свят на физическото поле.
Като слушат да се говори за грешки и за грехове, мнозина искат да не грешат, за да не страдат. Ралото, което оре земята, все ще направи някакви погрешки, но важно е да изоре земята добре. Перото, което пише, все ще направи няколко погрешки, но важно е да напише нещо хубаво. Ножът, който реже книгата, все ще направи някаква грешка, но важно е добре да я нареже. Разумният човек се учи от всичко. Той съжалява само ако не е използвал случаите да научи нещо, а не за това, че е станала някаква погрешка. Разумният се учи и от погрешките си,
Като сгреши, човек започва да мисли. Докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение, мисли, че е съвършен. Човек може да постигне съвършенство и без да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пътища за постигане на съвършенство, но всеки път крие в себе си и добри, и лоши страни.
Като млади вие се стремите към придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота. Добър е този стремеж, но запитали ли сте се защо ви е всичко това и, ако постигнете желанията си, къде и как ще ги приложите. Има смисъл човек да бъде учен, но той трябва да разтвори сърцето си, да предаде знанието си на своите ближни. Не е ли готов да предаде знанието си и на другите, това е все едно, че нищо не е придобил. Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите. Мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си като в охлюв, по-добре да не е богат. Всяко неизползвано благо създава излишък на човека, който природата не търпи. Един ден този излишък ще се изрази в нещо нежелателно. Гневът, запример, не е нищо друго, освен излишна енергия, която човек не е впрегнал на работа. Разгневи ли се човек, вместо да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи, лопатата и мотиката са за гневни. Перото и цигулката са за онзи, който е в добро разположение на духа. Тъй щото, изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тях. Остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува, преди да е заболял. Това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, човек трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него. Остави ли го да работи в него продължително време той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят.
Като ученици прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите. Не знаете ли, как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане. Тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво, именно, става.
Какво става днес в света? – Ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете? Всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света? Днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на новото, което ще въведе човека в нов свят – в света на великите идеи, в света на великата любов.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
29. лекция от Учителя,
държана на 17 април 1927 г., София